Р Е Ш Е Н И Е  №  

град Стара Загора

30.04.2019 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИ РАЙОНЕН СЪД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ

 

в публично заседание на 11 март през две хиляди и деветнадесета година, в състав:                                                                         

 

   ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГА БОЗОВА

 

при секретаря Пламена Янкова

прокурор …     

като разгледа докладваното от съдия БОЗОВА

АНД № 2953 по описа за 2018 година, съобрази следното:

 

      Производството е по чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на ООД ”Петраците” със седалище и адрес на управление град Стара Загора против Наказателно постановление № 24-002046 от 20.09.2018 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда”- гр.Стара Загора.

В жалбата се твърди, че наказателното постановление е незаконосъобразно. Сочат се съображения.

В съдебно заседание жалбата се поддържа.

Въззиваемата страна – Дирекция ”Инспекция по труда”- град Стара Загора, се представлява от упълномощен представител, който оспорва жалбата и пледира за потвърждаване на обжалваното наказателно постановление като законосъобразно.

Съдът, като прецени събраните доказателства и служебно провери изцяло законосъобразността на обжалваното наказателно постановление, намери за установено следното:

      Жалбата е редовна и допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, имаща правен интерес от оспорването, срещу акт подлежащ на съдебен контрол.

      При извършена проверка по спазване на трудовото законодателство на 15.08.2018 г. в 09:45 часа и 15:53 часа на обект: Цех за преработка и производство на месо, находящ се в гр. Стара Загора, ул. „Никола Петков” № 10, стопанисван от „Петраците” ООД, ЕИК ********** със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул. „Никола Петков” № 10 и на 20.08.2018 г. по представени официални писмени документи в Дирекция „Инспекция по труда” със седалище Стара Загора, проверяващите инспектори от „Инспекция по труда” - Стара Загора - свидетелите Б. и В., констатирали, че „Петраците” ООД, в качеството си на работодател, урежда в горепосоченото предприятие от 10.07.2018 г. и към момента на проверката - 15.08.2018 г. отношенията при предоставяне на работна сила като отношения по ЗЗД с Иван Дианов Русев, със сключен граждански договор № 1 от 10.07.2018 г.

 

 

Същевременно И.Д.Р.работил като общ работник, с работно място - горепосоченото предприятие, с работно време 09:00 часа до 16:00 часа под контрола и ръководството на работодателя (декларирано от работника на 15.08.2018 г. в 09.45 и 15.50 часа с декларации по чл.402 ал.1 т.3 от Кодекси на труда), които са елементи на трудово правоотношение, като по този начин работодателят е уредил отношенията по предоставяне на работна сила като отношения по ЗЗД вместо като трудови правоотношения.

Свидетелят Б. възприел нарушение по чл.1 ал.2 от КТ, и на 20.08.2018 година съставил и връчил на жалбоподателя АУАН № 24-002046 от 20.08.2018 година.

     С обжалваното НП, издадено въз основа на акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 24-002046 от 20.08.2018 година жалбоподателят е санкциониран на основание чл.415в, ал.1 от Кодекса на труда /КТ/ с „имуществена санкция” в размер на 300.00 лева, за нарушение по чл.1, ал.2 от Кодекса на труда.

Деянието в АУАН и в издаденото въз основа на него НП е квалифицирано като нарушение по чл.1 ал.2 от КТ.

     Чл.1 ал.2 от Кодекса на труда сочи, че: „Отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения”. Законодателят не допуска възможност при предоставяне на работна сила да се изключва това правило, като привидно се сключват договори, по смисъла на Закона за задълженията и договорите, т.нар. граждански договори. Вярно е, че законодателството регламентира възможността между конкретни лица да се сключват договори за изработка/поръчка, с оглед постигането на конкретен резултат.

Описаната по-горе фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните в хода на съдебното следствие доказателства - показания на свидетелите Б. и В., кореспондиращи помежду си относно вида и характера на извършваната по време на проверката на обекта дейност от И.Р.; показания на свидетеля И.Р.; попълнените по време на проверката на обекта декларации от Русев; сключеният между Русев и жалбоподателят граждански договор установяващ уреждането на отношенията им по предоставената от първия работна сила като граждански такива и деклариран във втората по време декларация по КТ; постановление от 20.08.2018 година за обявяване съществуването на трудово правоотношение и уведомление за регистриране на трудовия договор в НАП.

Свидетелят И.Р. е попълнил декларация по чл.402, ал.1, т.3 от КТ, в 09.45 ч. на 15.08.2018 г., в която е декларирал, че работи на длъжност „общ работник” при жалбоподателя, започнал работа от 10.07.2018 г., нямал сключен трудов договор, работно време от 09.00 до 16.00 ч., не полагал труд по граждански договор, действителен размер на полученото трудово възнаграждение за 10.07.2018 г. до 10.08.2018 г. – 500.00 лв. Декларирал е също, че не работил всеки ден, а при повикване.

Свидетелят И.Р. в 15.50 ч. на 15.08.2018 г. е попълнил и втора декларация по чл.402 ал.1 т.3 от КТ, в която декларирал, че е започнал работа като общ работник при жалбоподателя от 10.07.2018 г. с работно време от 09.00 до 16.00 ч. и че полагал труд по граждански договор.

Граждански договор № 1 от 10.07.2018 година е приет като писмено доказателство по делото. Видно от него Русев следвало да извърши опаковане на 13 000 тарелки, срещу което жалбоподателят в срок от 5 дни след приемане на извършената работа следвало да изплаща по 0.05 лв. на опакована от Русев тарелка.

Съдът приема, че дори към процесната проверка този граждански договор за поръчка да е бил действително сключен от страните по него, естеството на работата, работното място, времето и контрола от страна на жалбоподателя, неминуемо налагат извода, че към момента на проверката отношенията при предоставяне на работна сила са уредени като отношения по ЗЗД вместо като трудови правоотношения.

С Постановление от 20.08.2018 г. Инспекцията по труда – Стара Загора е обявила съществуването на трудово правоотношение между жалбоподателя и И.Р., като на жалбоподателя е предписано да предложи на Русев сключване на трудов договор в срок 23.08.2018 г. Този протокол е връчен на жалбоподателя на 20.08.2018 г.

По делото е приет като доказателство Трудов договор № 37/10.07.2018 г., за който съдът приема, че е изготвен във връзка с обслужване интересите на жалбоподателя предвид процесната проверка по спазване на трудовото законодателство. Този договор няма регистрация в НАП и съдът приема, че същият е изготвен в последващ момент, а не както се сочи в него на 10.07.2018 година, както. В случай, че такъв договор е бил наличен към 15.08.2018 година, то същият е логично да се посочи от И.Р., а и не би се наложило Инспекцията по труда да бъде мотивирана да дава предписание за сключване на трудов договор.

В изпълнение на служебната си проверка съдът констатира нарушения на Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), допуснати при издаването на НП. Административно-наказателното обвинение не е формулирано от фактическа и правна страна достатъчно пълно, точно и ясно.

     Нарушението на чл.1 ал.2 от КТ не е сред изрично посочените в ал.2 на чл.414в от КТ.

     Съгласно чл.415в ал.1 от КТ - „За нарушение, което е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители, работодателят се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 50 до 100 лв.”).

С оглед различните признаци от състава на нарушението, за което е санкциониран нарушителят, и това, с което е санкциониран, съдът е обвързан от изложената в наказателното постановление квалификация и при контрола за законосъобразност следва да извърши проверка дали тя е приложена правилно, а не да установява други факти и да дава друга правна квалификация.

 В случая,  никъде в НП в описателната част на нарушението не е посочен фактът, че нарушението е било отстранено веднага след установяването му по реда предвиден в КТ /например чрез сключването на трудов договор и то преди съставянето на АУАН/, като от него не са произтекли вреди за работника и др./.

Явно наказващият орган е квалифицирал установеното нарушение като „маловажен случай” и по тази причина е наложил наказанието по чл.415в от Кодекса на труда, който е привилегирован състав, а не по реда на основният състав – чл.414, ал.1 от Кодекса на труда, в който е предвидено наказание „имуществена санкция” от 1500 до 15 000 лв.

 Налице е неединство между описаното нарушение в обстоятелствената част на НП и диспозитивната такава. Това води до незаконосъобразност на издаденото НП и е основание за неговата отмяна.

     Водим от горните мотиви и на основание чл.63 ал.1 изр.1 от ЗАНН, съдът 

 

                            Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ като незаконосъобразно Наказателно постановление № 24-002046 от 20.09.2018 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда”- гр.Стара Загора, с което на ООД „Петраците” със седалище и адрес град Стара Загора, е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 300.00 /триста/ лева, на основание чл.416 ал.5 вр. чл.415в от Кодекса по труда, за нарушение на чл.1 ал.2 от Кодекса на труда.

     РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено, пред Административен съд Стара Загора.

 

                          СЪДИЯ: