№ 585
гр. София, 15.09.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито
заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Бистра Николова
Членове:Тодор Тодоров
Милен Василев
като разгледа докладваното от Милен Василев Въззивно търговско дело №
20221001000589 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от 8.06.2022 г. на ищеца „Корпоративна търговска банка“ АД
/в несъстоятелност/ срещу решението от 3.05.2017 г. по гр. д. № 1120/2017 г. на Софийския
градски съд, VІ-1 състав, с което:
са отхвърлени предявените срещу А.М. П. и И. А. З. искове по чл. 57, ал. 3 ЗБН за заплащане
при условията на солидарност или разделност на сумата 18 638 186 евро, с левова
равностойност 36 453 123,33 лв., представляваща обезщетение за претърпени от банката
имуществени вреди от неизпълнение на задължения на ответниците в качеството им на
бивши администратори на банката, допуснати при сключване между банката и „ЮМС“ АД
на договор за банков кредит от 30.01.2014 г.
ищецът е осъден на осн. чл. 57, ал. 6 ЗБН да заплати държавна такса в размер 1 458 124,93
лв.
В жалбата се твърди, че неправилно СГС е приел, че не са налице елементите от фактически
състав на правото на обезщетение, тъй като не било установено ответниците да са осъществили
противоправно неизпълнение на задълженията си по осъществяване на управлението на банката
съобразно изискванията на чл. 237, ал. 2 ТЗ, не била доказана претърпяна вреда, както и причинно-
следствена връзка между поведението на ответниците и вредата. Твърди се, че противно на
приетото от съда, не била спазена предвидената в Правилника за кредитната дейност процедура
във връзка с отпускането на процесния кредит на „ЮМС“ АД. Макар в договора за кредит да били
предвидени обезпечения, то не били създадени гаранции за тяхното валидно учредяване, а
усвояването на средствата не е предпоставено от наличието на обезпечения, поради което
предвиждането им в договора се явявало безпредметно. Твърди се, че от кредитоискателя не били
искани документи за собственост на конкретни активи, а в становището на началника на
1
Управление „Кредитиране“ също не се съдържало конкретизация на активите, а единствено се
повтаряло посоченото в искането за отпускане на кредит. Нарушени били и правилата за
извършване на анализ на дружеството, на финансово-икономическото му състояние и на
установяване на рисковете от евентуалното сключване на предлаганата от него кредитна сделка
предвид размера на предоставените средства, а липсвали и необходимите за установяване на това
състояние документи и информация с оглед определянето на вида и размера на обезпеченията, за
учредяването на които да се предвидят съответните клаузи, гарантиращи правата на банката
кредитор. Показателното за нарушението било и, че договорът за отпускане на кредита е сключен
само два дни след постъпване на искането от кредитоискателя, като изготвените становище от
началника на дирекция „Кредитиране“, служител от дирекция „Кредитен риск“ и правното
становище на юрисконсулт имали само формален и декларативен характер. Твърди се, че по този
начин подписаният от ответниците договор за отпускане на кредит в размер на 23 000 000 евро бил
сключен без реална възможност за изясняване на кредитоспособността на кредитополучателя.
Твърди се, че ответниците не са осъществили контрол върху дейността на служителите на банката,
отговорни за изготвяне на съответните становища и оценки, и не са положили дължимата грижа, в
резултат на което е бил предоставен необезпечен кредит и са причинени вреди на банката,
представляващи непогасена и несъбираема главница. Сочи се, че вземанията на банката са
несъбираеми, тъй като срещу кредитополучателя „ЮМС“ АД е открито производството по
несъстоятелност по т.д. № 1704/2015 г. на СГС, в рамките на което е установено, че длъжникът
няма имущество, от което банката да се удовлетвори. Производството по несъстоятелност били
многократно спирано поради липсата на активи за заплащане на разноските по производството,
като било възобновяване само поради внасянето от банката на определените от съда суми за
разноски. Сочи се, че без значение за вредите и причинната връзка е обстоятелството, че
просрочието на кредита била настъпило след поставяне на банката под специален надзор и
освобождаване на ответниците от длъжност.
Предвид изложеното жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да
уважи предявените искове, както и да му присъди направените разноски.
Въззиваемите А.М. П. и И. А. З. – ответници по исковете – в писмени отговори оспорват
жалбата като неоснователна и моли съда да я остави без уважение, а обжалваното с нея решение –
в сила, като правилно и законосъобразно.
С разпореждането от 7.07.2022 г., с което е насрочил открито заседание, въззивният съд е
констатирал, че от страна на ищеца в първата инстанция е било направено искане по молба от
13.01.2022 г. за спиране на исковото производство на осн. чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до приключване
на производството по несъстоятелност по т.д. № 1704/2015 г. на СГС. Във връзка с дадената
възможност ищецът е заявил с молба от 19.08.2022 г., че поддържа това искане и пред въззивната
инстанция.
Софийският апелативен съд, като обсъди доводите на страните намира направеното искане за
спиране на производството на осн. чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК за основателно.
Според чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК съдът спира производството, когато в същия или в друг съд се
разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора. Както е
разяснено в мотивите на ТР № 1/9.07.2019 г., ТР № 2/9.07.2019 г., ТР № 2/19.11.2014 г. и ТР №
8/7.05.2014 г. на ВКС – ОСГТК основанието за спиране по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК е налице, когато
има висящ процес относно друг спор, който е преюдициален и по който със сила на пресъдено
2
нещо ще бъдат признати или отречени права или факти, релевантни за предмета по спряното
производство.
Установяването на настъпила имуществена вреда за банката е елемент от фактическия състав,
пораждащ вземането й за обезщетение по чл. 57, ал. 3 ЗБН. В контекста на предмета на
настоящите искове тази вреда се изразява в невъзможността на банката да се удовлетвори от
имуществото на кредитополучателя „ЮМС“ АД за вземанията си по процесния договор за банков
кредит от 30.01.2014 г., т.е. че същите са несъбираеми. Дали и в каква степен процесните вземания
са несъбираеми зависи от развитието на откритото спрямо кредитополучателя „ЮМС“ АД
производство по несъстоятелност, в което вземанията са предявени и приети. След провеждане на
това производство ще е налице определяне настъпването на вреда за банката, респ. размера на
вредата, в случай на неудовлетворяване на вземанията на банката кредитор, на основание чл. 739,
ал. 2 ТЗ и ако не са налице изключенията, посочени в тази норма. До приключване на
производството по несъстоятелност, не може да се приеме за установена по размер вреда, което е
от значение за отговорността на администраторите на банката. Установяването на вредите, в
случай, че не се получи удовлетворение от банката за вземанията й, е от значение и за определяне
на останалите изискуеми предпоставки /причинната връзка между действията и бездействия на
ответниците при сключване на договора и разрешаване на усвояване на сумата на отпуснатия
кредит, както и достатъчността на обезпеченията по него/. Това обуславя извод, че производството
по несъстоятелност е преюдициално спрямо настоящето производство за реализиране на
отговорността на администраторите на ищцовата банка – в този смисъл и решение №
60151/5.01.2022 г. по т.д. № 2272/2020 г. на ВКС, ІІ т.о.
Ето защо настоящото въззивно производство следва да бъде спряно на осн. чл. 229, ал. 1, т. 4
ГПК.
С оглед на изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
СПИРА производството по т.д. № 589/2022 г. на САС, ТО, 11 състав, на осн. чл. 229, ал. 1, т. 4
ГПК до приключването на производството по т.д. № 1704/2015 г. на СГС.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в 1-седмичен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3