Р Е Ш Е Н И Е
№ 473
гр. Пловдив, 16.03.2022 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, ІІ състав, в съдебно заседание на шестнадесети февруари
през две хиляди и двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО ДИЧЕВ
при
секретар като разгледа докладваното от председателя административно
дело № 3027 по описа за 2021 год. на Административен
съд - Пловдив, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 и
сл. от ДОПК. Образувано е по жалба на Д.П.Т., ЕГН **********,***,
срещу ревизионен акт /РА/ № Р-16001621000055-091 -001/ 09.08.2021 г. издаден от
З. Д. В. на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията и Ф.Г.К.на длъжност
главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, при ТД на НАП гр.
Пловдив, в частта с която са
определени задължения по ЗДДФЛ за 2016 год. в размер на 1 144 лв. и за 2017
год. в размер на 2 700 лв., ведно със съответните лихви. В жалбата се
твърди, че Ревизионен акт № Р-16001621000055-091-001/09. 08. 2021 год. е
незаконосъобразен, неправилен и необоснован, издаден въпреки допуснатите в хода
на ревизията съществени процесуални нарушения от страна на инспекторите, а
направените от последните констатации и изводи в ревизионния акт били формирани
без органите по приходите да успеят да изяснят напълно фактическата обстановка
и без да се постараят да анализират доказателства от съществено значение за
правилното и законосъобразно определяне на данъчните задължения. Погрешната
преценка на част от събраните доказателства и игнорирането на други представени
доказателства станали причина ревизиращите органи да формират необосновани и
незаконосъобразни изводи. Жалбодателят счита, че при обективно и пълно
изследване на всички относими доказателства и точно прилагане на закона
ревизията щяла да приключи без да му бъдат определяни задължения за 2016 г. и
2017 г., но за съжаление ревизиращите органи не подходили добросъвестно при
изпълнение на служебните си задължения. В
СЗ процесуален представител поддържа жалбата и претендира разноски. В писмени
бележки се излагат съображения в подкрепа на жалбата.
Ответникът по жалбата – Директор на Дирекция
“Обжалване и данъчно – осигурителна практика” – гр. Пловдив чрез процесуален
представител счита същата за неоснователна и моли съда да я отхвърли. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В писмени бележки излага съображения в
подкрепа на РА.
Жалбата е процесуално допустима – подадена в
срок и от лице с правен интерес. Разгледана по същество е основателна. За да
определят посочените задължения за 20116 г. и 2017 г. органите по приходите са
приели, че постъпилите суми по банкова сметка ***, представляват доходи от
други източници по реда на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ, както следва: за 2016 г. общо в размер на 11 441,61 лв. и за
2017 г. общо в размер на 27 000,00 лв. За
така придобитите доходи е начислен дължимия данък по реда на ЗДДФЛ в размер на
10 % /за 2016 г. в размер на 1 144,00 лв. и за 2017 г. в размер на 2 700,00 лв.
ведно с прилежащи лихви.
В хода на
съдебното производство са разпитани като свидетели Д.И.В. и С.О.Х. Х.. Св.В.
сочи, че познава Д.П.Т. от 2017 г., когато негови приятели го свързали с жалбодателя.
Говорил с него за доставка на автомобил, какъвто търсел, като уговорката била
да преведе половината от сумата за автомобила, за да може жалбодателят да
задейства нещата и да докара автомобила.
Цената на конкретния автомобил била 27 000 лева, като свидетелят дал
половината от цената, а след около месец автомобилът бил в България и след като
получил документите, свидетелят дал и останалите пари. Всички плащания били по
банков път.
Св.С.О.Х. Х.
сочи, че познава Д.Т. от 2015 г.
Последният го помолил да намери конкретен автомобил, който свидетелят
платил с лични средства. Сочи още, че жалбодателят му платил на три вноски
27 000 лв. Преди това жалбодателят бил поръчал друг автомобил, но там
сделката не станала, след което свидетелят върнал дадените му пари - малко повече от 5800 евро.
Така
изложените показания кореспондират напълно на намиращите се в преписката
доказателства, събрани в хода на ревизията. От тези доказателства може да бъде
направен безспорен извод, че сумите от
11 441,61 лв. за 2016 г. и в размер на 27 000,00 лв. за 2017 г. не представляват доходи от други
източници по реда на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ, както неправилно са приели
приходните органи, а същите са били в единия случай сума, дадена от трето лице
на жалбодателя и предадена впоследствие от него на св.Х., а в другия случай
сума, дадена от С.я жалбодател на св.Х. и върната му впоследствие. Следва да се
отбележи, че и С.те приходни органи в РД сочат, че първата сума, съобразно
представената разписка е върната преведена сума за закупуване на автомобил от
св.Х., а втората сума представлява сбор от платени по банков път „капаро 50% за
лек автомобил БМВ“ и втора вноска в размер на 50 % за автомобил БМВ“. При това
положение изводът, че тези суми представляват доход за жалбодателя, е
голословен, а РА се явява незаконосъобразен в оспорената му част, тъй като не
съответства на събраните доказателства.
Предвид горното ревизионен акт /РА/ № Р-16001621000055-091 -001/
09.08.2021 г. издаден от З. Д. В. на длъжност Началник на сектор, възложил
ревизията и Ф.Г.К.на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на
ревизията, при ТД на НАП гр. Пловдив, е незаконосъобразен в обжалваната му
част, с която са определени задължения по ЗДДФЛ за 2016 год. в размер на 1 144
лв. и за 2017 год. в размер на 2 700 лв., ведно със съответните лихви, и следва
да бъде отменен в тази му част.
При
този изход на спора и съобразно своевременно направеното искане следва да бъде
осъдена НАП – София да заплати на Д.П.Т., ЕГН **********,***, разноски в размер на общо 660 лв. съобразно
представения списък.
Мотивиран
от горното, Административен съд – Пловдив, ІІ състав
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ
ревизионен акт /РА/ №
Р-16001621000055-091 -001/ 09.08.2021 г. издаден от З. Д. В. на длъжност
Началник на сектор, възложил ревизията и Ф.Г.К.на длъжност главен инспектор по
приходите - ръководител на ревизията, при ТД на НАП гр. Пловдив, в обжалваната
му част, с която са определени задължения по ЗДДФЛ за 2016 год. в размер на 1
144 лв. и за 2017 год. в размер на 2 700 лв., ведно със съответните лихви.
ОСЪЖДА НАП - София
да заплати на Д.П.Т., ЕГН **********,***,
разноски в размер на 660 лв.
Решението
подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: