МОТИВИ по НОХД 62/2020
год.:
Обвинението
на ОП-Ямбол е срещу К.А.С. ***, затова
че за времето от 12.00 ч. до 21.40 ч.
на ******г. в гр.***** ,
на ул."**********", до дом № **и в гр.Ямбол,на ул."*****"№ **, действайки в условията
на продължавано престъпление, е отнел
чужди движими вещи на обща
стойност 1710 лева от владението на различни
физически лица , с
намерението противозаконно да ги
присвои като е
употребил за това сила и деянието представлява опасен рецидив, както следва :
- за това, че около 12.00 ч. на ******г. в гр.****** , на
ул."**********", до дом № **,
е направил опит да отнеме чужди движими
вещи - дамска чанта на стойност 20 лева и сумата от 1 500 български
лева, всички вещи на обща стойност от 1520 лева , от владението на Г.Р.С.от гр.Ямбол , с
намерението противозаконно д аги присвои, като
употребил за това сила- дърпал чантата от ръцете на пострадалата
С.и деянието е останало
недовършена поради независещи от дееца причини и представлява опасен
рецидив;
- за това , че около 21.40 ч. на ******г., в гр.*****,
на ул."*****" № **, е
отнел чужди движими
вещи - сумата от 190 б.лева от
владението на С. К. ***,
с намерение противозаконно да ги
присвои, като употребил за това сила- издърпал дамската чанта от ръцете на пострадалата Д., като деянието
представлява опасен рецидив - престъпление по чл.199, ал.1, т.4, вр. с
чл.198, ал.1, вр.
с чл.29, ал.1, б.”а” и б.”б”,вр. с чл.26, ал.1 от НК.
Представителят на ОП- Ямбол поддържа
изцяло обвинението. Счита същото за
безспорно доказано. Навежда доводи, че по делото
безспорно е установена
фактическа обстановка каквато подробно
е описана в обстоятелствената
част на обвинителния акт предвид направеното от подсъдимия
признание по обема на
обвинението, депозирано по реда
на чл. 371, т.2 от НПК. Настоява се
за налагане на
ефективно наказание
“лишаване от свобода “ в
рамките на шест
години , което в условията на чл.
58а, ал.1 НК да се намали с 1/3, а
наказанието да се изтърпи
при първоначален "строг"
режим.
В съдебно заседание подс. С. участва
лично и със служебно назначен защитник - адвокат С.Д. от ЯАК. Защитата прави искане
наказанието на подс. С. да се определи
в условията на многобройни
смекчаващи вината обстоятелства като се отчете съдействието, което
е окзал
подсъдимия за разкриване на обективната
истина от самото начало на
разследването, искреното му
съжаление за стореното и проявената от него самокритичност към извършеното.
В личната си защита
и последна дума подс.С.
се признава за виновен и съжалява за стореното като моли
съда да му наложи по- леко наказание при
условията на чл. 55,ал.1 от НК.
От събраните по делото
доказателства,обсъдени поотделно и в
тяхната съвкупност, ОС- Ямбол установи
следната фактическа обстановка:
На ******г., сутринта, подс.К.С. посещава
дома на свид. Х.С.,***.Около 11.00 ч.
същия ден, подс.К.С. и свид. Х.С. тръгват
от дома на свидетеля
на разходка из "т.м." на гр.Ямбол. Около 12.00 ч на инкриминираната дата ******г.
двамата вървят по ул."**********".
По същото време в близост до дом № **на същата улица
се намират пострадалата Г.Р.С., придружена от свидетелката К.Й.К.и тяхна
позната . подсъдимият вижда ,че
пострадалата носи дамска
чанта, която е преметната през
рамото и. Взема решение да
открадне чантата а свид.С.и за
целта тръгва след
трите жени. Постепенно се
доближава в гръб до пострадалата С., която
се движи последна от групата
жени. настигайки пострадалата, подс.С. хваща
дръжката на чантата и с едната
ръка и силно я
дърпа към себе си,
опитвайки се да
я издърпа от
рамото на С.. В този
момент пострадалата, която залитнала
назад от действията на подсъдимия,
започва да вика
като на свой ред дърпа
чантата към себе
си. Подсъдимият продължава силно
да дърпа чантата
с намерението да я свали
от рамото на свид.
С.и да я вземе.Чувайки виковете
на свид.
С., свид. К.К.също
се обръща назад и виждайки
как подсъдимия се
опитва да свали чантата на С.от рамото
и, също започва
да вика. Веднага след това подс.С. пуска
чантата на свид.С.и бяга
по улица "**********" в
посока към близкото училище. Свидетелят Х.С., който се намирал в
непосредствена близост до групата и наблюдавал действията на подсъдимия, на
свой ред побягнал по
улицата , изплашен от виковете на
жените.Дамската чанта, носена от свид. С.,
която подсъдимия се
опитал да открадне,
е собственост на свидетелката К.К., която
непосредствено преди
инцидента я дала
на С.да я
носи.В чантата е имало
парична сума в размер на
1500
лева, а веднага след като подсъдимия
побягнал от мястото на инцидента, свид. К.констатира ,че дръжките
на дамската и чанта са скъсани
следствие на дърпането.
На същата
инкриминирана дата, ******г.,
вечерта, подс.С.
***. Около 21.20 часа подсъдимият се
намира до дом № **на
посочената улица.В същото време пострадалата свидетелка С.
Д., която живее на този
адрес, се прибира от работа
в дома си. Виждайки подс.С. до
входната врата на дома
си, свид. Д.
го пита кого търси.
Без да отговаря на свидетелката
, подс.С. се
отдалечава от пътната врата на
дома и. Подсъдимият вижда, че
пострадалата носи на
рамото си дамска чанта
и взема решение да я открадне. Когато свид.Д. отключва
пътната входна врата
към дома си, подс.С. се приближава
към нея гръб, хваща дамската
и чанта и силно
я дърпа към себе
си. Не успява да я вземе, т. к. свидетелката
я стискала силно. Подсъдимият продължава силно
да дърпа чантата към себе си като
едновременно с това започва да блъска силно свидетелката в областта
на рамото, за да я принуди
да пусне дамската си чанта.В резултат на интензивното теглене и
дърпане на чантата, едната
дръжка пада от рамото
на свид. Д. и
дамската чанта се отваря.Възползвайки се от това,
подс. С. бърка
в чантата и взема дамското
портмоне. Незабавно го
отваря и взема намиращите се в
него 190
лева, от които една банкнота
от 10 лева и 9 банкноти по 20
лева. Снабдявайки се с цитираната
сума , подс.
С. хвърля дамското портмоне на земята,
събува чехлите, с които
е обут, и бяга
от местопрестъплението.
Свидетелката се обажда
в полицията и разказва за
нападението .
След
получаването на сигнала за грабежа
с пострадала свидетелката Д.,
полицията започва издирването на подс.С.. На ******г., след получена оперативна
информация, полицаите ****** И.И. и В.К.,
се отправят към с.К.,обл.С..
В хода на обиколката
та селото , тримата свидетели установяват
на автобусната спирка подс.К. С. и
го задържат. След като е задържан ,
подс.С. предава на полицейските служители сумата от 45 лева, за което е
съставен протокол за доброволно
предаване /л.63,ДП/. Останалата
сума подс.С. е
успял да похарчи за
собствени нужди. Предадената от него
сума от 45 лева, в хода на разследването е
върната на собственика и - пострадалата Д., за което действие е изготвена
и приложена по делото разписка
/л.64,ДП/.
Видно от писменото заключение на вещото
лице по назначената и изготвена
в хода на ДП съдебно -
оценителна експертиза /л.92-л.93,ДП/,
прочетена и приобщена към доказателствената съвкупност
по реда на чл.374 вр. с чл. 283 от НПК, в условията на съкратено съдебно следствие, стойността на
дамската чанта, която подс.С. е
направил опит да
отнеме от свид. Г.С.,
възлиза на сумата от 20 лева.
В
хода на разследването е
проведено разпознаване на
лица /по снимки/ като свидетелката
К.К.категорично разпознава подс.С. като
лицето, което е нападнало на ******г.свид. Г.С., в опит
да открадне дамската чанта, която С.носи. Резултатите от това процесуално - следствено
действие са обективирани в съставения
протокол и фотоалбума към него / л.25- л.30, ДП/.
Протоколът за разпознаване на лица по
снимки е прочетен
и приобщен към доказателствената съвкупност в условията на съкратено съдебно следствие по реда на чл. 374, вр.
с чл.283 от НПК.
Видно
от приложените по делото писмени доказателства, подс. К.С. /л.69-л.72,
ДП/ е
о. три пъти на “лишаване от свобода” за
умишлени престъпления от общ
характер като две
от наказанията са ефективни. Процесното престъпно деяние е осъществено в условията на опасен рецидив по смисъла на
чл. 29, ал.1, б."а" и
б." от НК . Определящи за тази
квалификация са о.ията на подс.С. както следва :
- по НОХД № *******г. по описа на
ЯРС и НОХД № *******г. по описа
на РС-Ямбол , по
които му е наложено
в условията на чл. 25,ал.1 вр.
с чл.23, ал.1 от НК общо
наказание от 2
години ЛОС , което да се изтърпи при
първоначален "строг"
режим. Определеното в условията
на кумулация
общо наказание от 2 години
„лишаване от свобода " по
двете цитирани присъди на РС-Ямбол следва
да се съобразяват като едно о.е
в какъвто смисъл е трайната практика на ВКС;
- по
НОХД № *******г. на РС-Ямбол , по
което за осъществено
престъпление по чл. 198, ал.1 НК му
е определено в условията на чл. 58а, ал.4 вр. с чл.55,ал.1, т.1
от НК наказание от
6 месеца "лишаване от свобода", което
да се търпи при първоначален
"общ" режим;
- по
*******г. на РС-Ямбол ,
по което му е наложено
наказание от 8 месеца ЛОС,
което е отложено
на осн.
чл. 66, ал.1 от НК с изпитателен срок от
три години.
Гореописаната фактическа
обстановка се установява
по безспорен и
категоричен начин от
показанията на разпитаните
в хода на ДП свидетели К.К., Г.С., С.
Д., Х.С., ****** И.И. и В.К., приобщени към доказателствената съвкупност по делото чрез прочитането им по реда на чл. 374, вр.
с чл. 283 от НПК , в условията на Глава XXVII-ма от
НПК, кореспондиращи изцяло със
самопризнанията на подсъдимия, депозирани по
реда на чл. 371 т.2 от НПК, от
писменото заключение на
вещото лице по стоково-оценъчната
експертиза, приобщена към
доказателствата по реда на чл. 374, вр. с чл. 283 НПК
и от приложените по делото
писмени доказателства – протокол за
оглед на местопроизшествие с фотоалбум към него / л.41 - л.46, ДП/, протокол за доброволно предаване / л.63,ДП/, справка за съдимост, разписка от 20.01.2020 г./л.64, ДП/, протокол за разпознаване ведно с фотоалбум /л.25-л.30, ДП /, Протокол за оглед на веществени доказателства
ведно с фотоалбум /л.31-л.35, ДП/, всички приобщени
към доказателствата след
прочитането им по реда на чл. 374, вр. с чл.283 от НПК.
При
така установената по безспорен и категоричен начин фактическа
обстановка ОС- Ямбол прави
следните правни изводи:
Подсъдимият К.С. е осъществил както от
обективна, така и от субективна
страна престъпния състав на 199, ал.1, т.4, вр. с
чл. 198, ал.1, вр. с чл. 29, ал.1 б.”а” и
б."б" НК и съдът го призна
за виновен по така
предявеното му и поддържано
от страна на ЯОП обвинение .
От
обективна страна : Касае
се за осъществено от подс.С. престъпление по глава V-та ,раздел II-ри
от НК-посегателство против
обществените отношения свързани с
правото на собственост. Несъмнено
е осъществено съставомерно
деяние по посочените текстове
от НК като съда
счита за безспорно доказани
както авторството на деянието,
така и времето и мястото на
осъществяване на престъпното посегателство, както и осъществяването му от страна на подсъдимия при
условията на опасен рецидив и по
двете предвидени в нормата на чл.
29,ал.1 от НК хипотези. В този смисъл са
показанията на разпитаните в
хода на ДП свидетели - пострадалата К.К.,
полицаите И.И.,С.С.и В.К., свидетеля - очевидец Г.С., чийто показания
изцяло кореспондират със самопризнанията на подсъдимия, направени по реда на чл. 371, т.2 от НПК
от една страна , а от
друга - с протокола за разпознаване на лица с приложения
към него фотоалбум, с обективираното в
протоколите за оглед на местопроизшествие с фотоалбум и
за оглед на веществени
доказателства с фотоалбум. Гласните доказателства изцяло кореспондират с писмените такива , предявени на
страните и приобщени към доказателствената
съвкупност по съответния процесуален ред, визиран в разпоредбите на Глава XXVII-ма от НПК.
Касателно
авторството на деянието – безспорно
и несъмнено е, че именно
подсъдимия К.С. е осъществил двете престъпни посегателства по вмененото му
престъпно деяние, осъществено в
условията на продължавано престъпление -
той прави пълни самопризнания в хода на съдебното следствие по
отношение на време, място и
механизъм на осъществяване на двете
деяния и пострадалите лица, кореспондиращи изцяло с останалите събрани по делото гласни и писмени доказателства от една страна , а от
друга - със заключението на вещото лице
по назначената, прочетена и приобщена съдебно- оценъчна експертиза. Еднопосочни и в кореспонденция със самопризнанията на
подсъдимия са и писмените доказателства - протокол за доброволно предаване на сумата от 45 лева и разписка за връщане на тази
сума на пострадалата свидетелка С.
Д. .
За да се квалифицира едно престъпно деяние като
грабеж е необходимо да бъде
отнета вещ от владението на другиго, без негово съгласие,
като за целта е
употребена принуда в двете
или в една от двете и
форми - сила или заплаха. Престъплението грабеж
е довършено всякога, когато е
причинена принудата като
начин за постигане
на целта и е
присвоена чуждата
движима вещ. В процесният
случай от обективна страна е безспорно, че при
първото престъпно посегателство
деянието е останало недовършено поради
независещи от дееца причини-
свидетелката С.е успяла
да издърпа дамската чанта от ръцете на
подс.С. , в резултат на което се е
скъсала една от дръжките
и, но е безспорно използването на сила като
една от инкриминираните форми
на принуда. При второто
посегателство, включено в
продължаваната престъпна деятелност по смисъла на чл. 26, ал.1 от НК,
деянието несъмнено е довършено - подсъдимия хващайки чантата на пострадалата Д. за дръжките отзад и
дърпайки я рязко, с последвалото блъскане в областта на рамото на Д., е използвал принуда под
формата на сила. Именно
в резултат на използваната сила
по отношение на пострадалата Д., с помощта на която тя е поставена в невъзможност да
защити себе си
и имуществото си – дамска чанта
с намиращите се в нея вещи и
пари в брой, подс. С. реализира
престъпната си цел - отнемането
на чужди движими вещи /пари в брой/ в
своя полза.
Досежно използваната сила – несъмнено и
при двете престъпни посегателства
е налице рязко дърпане на
чантата в гръб на двете пострадали жени
като при второто деяние е налице
и последвало силно блъскане в областта на рамото на свид. С. Д..
По отношение на
използваната сила - рязкото
дърпане на двете
дамски чанти, а при
второто деяние и силовото издърпване, придружено със силно блъскане в областта на рамото на пострадалата, съда изцяло кредитира свидетелските показания
на свидетелките
Г.С./л.10,ДП/, К.К./л.19 и л.23, ДП/, С.
Д. /л.47-л.48,ДП/ и на свидетеля-
очевидец Х.С. ,разпитан пред съдия по реда на чл.223 от НПК/л.17-л.18,ДП/.Цитираните свидетелски
показания са еднопосочни
и кореспондират както
помежду им, така и с последователните обяснения
на подсъдимия С., дадени в хода
на ДП, и
изцяло потвърдени от
него в хода на съдебното следствие
по реда на чл. 371, т.2 от НПК.
На следващо място
от обективна страна е безспорно, че подс.
С. прави
опит да отнеме от владението на свид. С.и отнема от
владението на пострадалата Д. чужди движими вещи без тяхно съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои-видно от свидетелските показания на
пострадалите К.К.и С. Д. и на
свидетелите С.и С. ,
кореспондиращи с пълните самопризнания на подсъдимия, в условията и по
реда на чл.371, т.2 от НПК, подс.С. предприема
и двете противоправни
нападения с цел да се снабди с пари, които да изхарчи
за свои нужди - преобладаващата
част от придобитите пари
в брой подс.С. е изхарчил в рамките на
едно денонощие- аргумент от
протокола за доброволно предаване и разписката,
от които е видно, че на пострадалата свидетелка
Д. са върнати само
45 лева от
отнетите и общо 190 лева
в брой .
На
следващо място от
обективна страна е безспорно ,че подс.С. установява
трайна фактическа власт върху
отнетите чужди движими вещи - пори в брой, собственост на С. Д. и
започва да ги счита
за свои, предприемайки действия по разпореждане с тях
.
Предвид предишните три осъждания
на подс. С. на „лишаване
от свобода”, обсъдени и
изброени по- горе, две от които изтърпени ефективно, без да е изтекъл
5- годишния срок, визиран в нормата на чл. 30 от НК, е безспорно и несъмнено е, че престъпното деяние е
осъществено при условията
на опасен рецидив по смисъла на чл. 29, ал.1, б.”а” и б."б" от НК.
От обективна страна е безспорно ,че
двете престъпни посегателства са
осъществени в условията на продължавано престъпление по смисъла
на чл. 26, ал.1 от НК- касае се за две
деяния, които са осъществени през кратък
интервал от време / няколко
часа/, при напълно идентична обстановка
и при еднородност
на вината . Престъпното
деяние от ******г.
,на обяд, е останало
недовършено, т. е. в условията на
опит по смисъла на чл.18,ал.1 от НК,
т.к. не са осъществени и двете
фази на изпълнителното деяние -
употребена е сила, но
дееца не е успял
по независещи от него причини
да осъществи трайна фактическа власт върху
чуждите движими вещи,
предмет на престъпното му
посегателство - налице е оказана
съпротива от свидетелката С., която
успява да се противопостави
на упражнената спрямо нея сила и да запази дамската чанта, цел на престъпното посегателство. Второто деяние
несъмнено е с довършено изпълнително деяние , т. к. в резултат на упражнената сила, подс.С. е
успял да установи трайна фактическа власт върху
отнетите чужди движими вещи,
собственост на пострадалата
свидетелка Д. като е последвало и
разпореждане с тях. Изложеното сочи ,че
двете деяния / опита
и довършеното такова/ ,
несъмнено са осъществени в условията
на продължавана престъпна деятелност
по смисъла на чл. 26, ал.1 от НК
като довършеното деяние поглъща
опита.
От
субективна страна : Съдът намира, че
анализа на доказателствените източници сочи на безспорен
и категоричен извод, че подсъдимия е действал с
пряк умисъл, т. к. действията му
са насочени пряко към използуването на принуда под
формата на сила както по отношение на свидетелката Г.С., така и по отношение на пострадалата свидетелка С. Д.. Несъмнено подс.
С. е
искал и пряко е
целял настъпването именно на този общественоопасен вредоносен
резултат.
КАСАТЕЛНО ВИДА И РАЗМЕРА НА
НАЛОЖЕНОТО НАКАЗАНИЕ :
При определяне на наказанието на подс.С. по вид
,размер и начин на изтърпяване, съдът взе предвид характера
и степента на обществената
опасност на осъщественото в условията на
чл.26,ал.1 от НК престъпно деяние, обстоятелствата , при които то е осъществено, обществената опасност на личността на подсъдимия от една страна , а от
друга - съобрази императивната разпоредба на чл.373, ал.2 от НПК изискваща
налагане на наказание при условията на чл.58а от НК
в случаите, когато самопризнанията на подсъдимия се
подкрепят от събраните в досъдебната фаза на
производството доказателства - в
случая направените от подсъдимия
самопризнания по реда на чл. 371, т.2
НПК се подкрепят от
събраните в ДП доказателства и по
отношение на него е императивно приложима
нормата на чл.58а, ал.1 от НК.
Съобразявайки степента на вина на подс. С. и предишните
му осъждания на “лишаване от свобода
“ за
умишлени престъпления от общ
характер, извън тези ,
формиращи квалификацията на това престъпление в условията на опасен рецидив, съда намери, че
следва да отмери наказание при условията на чл.58, ал.1 НК в размер на ШЕСТ години ”лишаване от свобода “, което според
изискванията на материалната норма следва да се намали с 1/3 .
В този смисъл на подс.С. съда
определи окончателно редуцирано
наказание от ЧЕТИРИ ГОДИНИ ”Лишаване от свобода”.
Съдът определени първоначален „строг” режим за
изтърпяване на наказанието по смисъла на чл.57, ал.1, т.2, б."а"
от ЗИНЗС, т. к. подс.С.
е о. няколко
пъти на „лишаване от свобода ” и е изтърпявал
ефективно последното
наказание ЛОС, наложено му по определеното
му общо наказание по ЧНД № ******г. на ЯРС по
реда на чл. 25, ал.1 от НК
от 2
години „лишаване от свобода”, влязло в сила на ******г.
При
индивидуализацията на наказанието
съда се съобрази както с характера
и механизма на осъщественото престъпно посегателство в
условията на продължавано престъпление
по смисъла на чл.26,ал.1 от НК и с тежкото съдебно
минало на подс.С., така и с относително
ниската обща стойност на отнетите
вещи, част от които са върнати
на собственика им. По
отношение на подс.
С. изолирането
от обществото при изтърпяване
на наказание „Лишаване
от свобода” очевидно
няма превантивен и
възпитателно- възпиращ ефект , т.
к. в рамките на няколко
месеца след излизането му
от Затвора гр. Бургас той отново
е автор на тежко умишлено престъпление
от общ характер, което е наказуемо
с ПЕТ и повече
години „лишаване от свобода ”. В този смисъл съда определи
на подс.С. наказание
от ШЕСТ години „лишаване от свобода”, което е в
размер над минималния и под средния предвиден
в разпоредбата на чл. 199, ал.1, т.4
от НК, което наказание
намали според императивното изискване на чл. 58а, ал.1
НК с 1/3 като отмери на
подс.С. окончателно наказание от ЧЕТИРИ години „лишаване от свобода”.
По
отношение на подс.
С. съда не приложи
алтернативно предвиденото по- леко наказание “конфискация до
½ от имуществото “, съобразявайки поотделно и
в съвкупност всички обстоятелства по делото и съобразявайки факта, че производството се развива по реда на Глава XXVII-ма от
НПК.
Така
определеното на подсъдимия С. наказание,
според настоящия съдебен състав, ще въздейства превантивно и
възпитателно-възпиращо като по този начин ще се осъществят целите на генералната и специална превенция на закона.
ПО ВЪЗРАЖЕНИЯТА НА
ЗАЩИТАТА:
В хода
на съдебните прения служебният
защитник на подс.С.
направи искане за
определяне на наказанието му в условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК, т. к. са
налице многобройни смекчаващи
отговорността му обстоятелства от
една страна, а от друга - най- лекото
предвидено в закона наказание и след редукцията му по реда на чл.58а, ал.1 от НК с
1/3 би било несъразмерно тежко. Съдът
намира, че доказателствената
съвкупност не извежда аргументи
за наличието на изключително
или на многобройни
смекчаващи отговорността на подс.С. обстоятелства. Наличните смекчаващи
отговорността обстоятелства като
пълни самопризнания , направени в хода на ДП,
критично отношение към
извършеното, доброволно възстановяване на част от
отнетото в хода на разследването, са съобразени
от съда при отмерването на
наказанието - в съвкупност същите
са множество смекчаващи отговорността обстоятелства , но
не са многобройни
по смисъла на чл.55,ал.1,т.1 от НК. Направените в хода на ДП
самопризнания от страна на подс.С. не са
изиграли решаваща роля
за изясняване на
фактическата обстановка , поради
което и
не следва да се
възприемат като изключително
по своя характер смекчаващо вината
обстоятелство. Съдът счита, че
нормата на чл.58а, ал.4 вр. с чл.55,ал.1,т.1
от НК е неприложима в конкретиката на процесния
случай , т. к. личната
обществена опасност на дееца е
безспорно завишена- предишни о.ия и
осъществяване на престъпното деяние само
няколко месеца след като
е изтърпял ефективно
наказание "лишаване от свобода" в размер на две години
при първоначален " строг "
режим - изтърпяното наказание очевидно
не е изиграло целената
от нормата на чл.36 от НК превантивна
и възпиращо- възпитателна роля
по отношение на подс.С.. Изложеното
дава аргументи на
настоящият съдебен състав да
намери за неоснователно и неподкрепено от
доказателствената съвкупност искането на защитата
за налагане на наказание в условията на чл.58а, ал.4 от НК.
ПО
ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА И РАЗНОСКИТЕ:
Съдът постанови, след влизане в сила на присъдата , веществените
доказателства- 1 бр. хартиен плик , съдържащ 2 бр. гумени
чехли , да се върнат на
подсъдимия С..
При
горния изход на делото и с оглед разпоредбата на чл. 189, ал.2
НПК, ЯОС възложи
в тежест на подсъдимия направените по делото разноски
като го осъди да
заплати разноски в размер от 91.50 лева по сметката на ОД на МВР Ямбол, в приход на
Републиканския бюджет.
Причина за осъществяване на престъпното
деяние е системното незачитане
на установения в страната правов ред, ниската правна и обща
култура на подсъдимия, тежкото му
семейно и финансово положение
и стремежа му към лично
облагодетелстване за чужда
сметка.
По
изложените съображения ОС- Ямбол
постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СЪДЕБЕН СЪСТАВ :