МОТИВИ
към Присъда №80/16.07.2020г. по НОХД №1747/2019г.
на РС- П.
РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – П. е
повдигнала обвинение срещу Д.С.К. ЕГН: **********, И.К.Н. ЕГН: **********, Д.М.Б.
ЕГН: **********, С.П.И. ЕГН: ********** – за това, че:
„През периода 22.06.2017
година - 29.06.2017 година в гр. **.,
при условията на продължавано
престъпление,в съучастие като извършители ,като обвиняемите Д.К. и И.Н. и
при условията на повторност ,като
случаят не е маловажен ,като обвиняемите Д.Б. и И.Н. ,като непълнолетни , но
могли да разбират свойството и значението на
деянието и да ръководят постъпките си , чрез разрушаване на прегради , здраво направени за защита на имот и използване на неустановено техническо
средство и техническо средство - пътно превозно средство отнели
чужди движими вещи на обща стойност
8500,00 лева от владението на
различни собственици и представители
на търговски дружества ,без тяхно
съгласие с намерение противозаконно да ги присвоят,както следва :
1.На неустановен ден през периода от 22.06.2017 г. до
29.06.2017година в град **. , отнели
следните чужди движими вещи на обща
стойност 3365 лв.:
- 1 бр.
постояннотоков електродвигател за шпеков екструдер 24 кВт на стойност 720,00
лв.
-1 бр. шнек за екструдер „***" на стойност
750 лв,
- 1 бр. подвижен плот за циркуляр "***"
на стойност 200 лв.,
- 1 бр. варел- 200
литра, алуминиев на стойност 80 лв.,
-1 бр. електродвигател с редуктор и шнек
за екструдер „***" -комплекта
свързан на стойност 1210 лв.,
- 6 бр. ел контактори НН от ел. табло "*** на обща
стойност 60 лв.,
- окабеляване за ел. табло -контролно управление цял лот
на стойност 50 лв., имущество на обща стойност 3070 лв. от владението
на собственика "*** " АД -
град П. ,без съгласието на представителния орган на дружеството с намерение
противозаконно да ги присвоят и 1 бр. килим "***" с
размери 195/285 см с дълъг косъм на лицевата страна на стойност 210,00 лева и 1 бр. килим с размери 225/155
см. мокетен тип на стойност 85,00 лева, имущество
на обща стойност 295,00 лева от
владението на собственика И.Х.К. ***,
без негово съгласие,с намерение противозаконно да ги присвоят ,
2.На неустановен
ден през периода от 22.06.2017
година до 29.06.2017 г. в град **.
отнели следните чужди движими вещи :
- 1 бр. електродвигател трифазен
на стойност 250,00 лв.,
- 1 бр .двигател
трифазен 1,5 кВт на стойност 220,00 лв.,
- 2 бр. редуктор за
сушилня на обща стойност 140,00 лева,
- 2 бр. комплект ножове на мелница, статорни на обща стойност 50,00 лева,
- 2 бр. комплект ножове
на мелница, редукторни на обща стойност 64,00 лева,
-1 бр. ел. двигател 1,1
кВт на стойност 130,00 лева,
-1 бр. ел. двигател
трифазен 0,75 кВ. на стойност 70,00 лева,
- 1 бр. см. цип за тел
правотоков 36 кВт на стойност 810,20 лева,
- 1бр.дифузор за охлаждане с ел. двигател
0,75 кВт на стойност 310,00 лева.,
-40 метра кабел тип
ПВА 2,5 кв. мм. силиконов шлаух на обща стойност 34.00 лева,
- 30 метра проводник СВТ 4\16 кв. мм на
обща стойност 466,50 лева.
- 10 метра проводник
СВТ 4\ 16 кв. мм на обща
стойност 155,50 лева
- 40 метра проводник
ПВА 2x4 кв. мм гумиран на обща стойност 44,80 лева,
-20 метра проводник СВТ 4х4 кв. метра на
обща стойност 84,00 лв.,
-15 метра проводник
СВТ 4х2,5 кв. метра на обща стойност
39,06 лв.,
-10 метра проводник
СВТ 4х6 кв. метра на обща стойност 60,20 лв.,
- 20 метра проводник СВТ 4х6 кв. метра на обща стойност
120,40 лв.,
- 1 бр. ел.
двигател с турбина за вана 4 кВт на стойност 420 лв.,
-1 бр. ел .двигател с турбина /циклон 2,2 Квт
на обща стойност 350,00 лв.,
- 5 броя платформени
платки за вана на обща стойност 112,50
лв.,
-1 бр. ел двигател
флутационна вана за шнек 4 кВт/ЗФ на обща стойност 210,00 лв.,
- 1 бр. бавнооборотен
редуктор на стойност 115,00 лева,
- 1 бр. главен прекъсвач
500\7500А на стойност 112,05 лева,
- 1 бр. главен прекъсвач
500Ч7300А на стойност 96,80 лева,
- 50 метра проводник ПВА 2,5 кв. мм на обща стойност 42,50 лв.,
- 10 бр.
обемни датчици *** на обща стойност 190,00 лева,
- 2 бр. клавиатури
за *** на обща стойност 124,42 лева,
- 1 бр. централа
*** на стойност 208,80 лева,
- 200 метра проводник
лот *** на обща стойност 104,00 лева,или имущество
на обща стойност 5135,27 лева от владението
на собственика"***"
ЕООД - град П.,без съгласието на представителния орган на дружеството,
с намерение противозаконно да ги присвоят.
престъпление по чл. 195, ал.1
т.3,т.4 и т.7 вр. С чл.194, ал.1 вр С чл.28, ал.1 вр. С чл. 26, ал.1 вр. С
чл.20, ал.2 от Наказателния кодекс по отношение на обвиняемият Д.С.К. *** ,
престъпление по чл. 195, ал.1 т.3 и
т.4 вр. С чл.194,ал.1 вр. С чл.26, ал.1
вр. С чл.20, ал.2 вр. С чл. 63, ал.1 т.3
от Наказателния кодекс по отношение
на обвиняемата Д.М.Б. *** ,
престъпление по чл. 195, ал.1 т.3 и т.4 вр.
С чл.194,ал.1 вр. С чл.26, ал.1 вр. С чл.20, ал.2 от Наказателния кодекс по отношение на обвиняемата
С.П.И. *** и
престъпление по чл. 195, ал.1 т.3,т.4 и
т.7 вр. С чл.194, ал.1 вр.С чл.28, ал.1 вр. С чл. 26, ал.1 вр С чл.20, ал.2 вр.
с чл.63, ал.1 т.3 от Наказателния кодекс
по отношение на обвиняемият И.К.Н. *** .“
Представителят на РП – П. поддържа
повдигнатото обвинение. Счита, че в хода на съдебното следствие са събрани
доказателства, от които фактическата обстановка, изложена в обвинителния акт, се
доказва по убедителен начин. Приема за доказано по несъмнен начин извършването
от страна на всеки от подсъдимите на престъплението, за което му е повдигнато
обвинение. По отношение на параметрите на наказателната отговорност, пледира на
всеки от подсъдимите да бъде наложено наказание лишаване от свобода при превес
на отегчаващите вината обстоятелства.
Подсъдимият Д.С.К. се явява лично
и с упълномощен защитник. Не се признава за виновен и се ползва от правото да
не дава обяснения по делото. Защитникът счита, че не са събрани убедителни
доказателства в подкрепа на повдигнатото спрямо Д.К. обвинение и пледира същият
да бъде признат за невинен и да бъде оправдан; в този смисъл пледира и
подсъдимият К..
Подсъдимият И.К.Н. се явява лично
и с назначен служебен защитник. Признава се за виновен и се ползва от правото
да не дава обяснения по делото. Защитникът счита, че не са събрани убедителни
доказателства в подкрепа на повдигнатото спрямо Н. обвинение и пледира същият
да бъде признат за невинен и да бъде оправдан; в този смисъл пледира и
подсъдимият Н..
Подсъдимата Д.М.Б. се явява лично
и с назначен служебен защитник. Не се признава за виновна и се ползва от
правото да не дава обяснения по делото. Защитникът счита, че не са събрани
убедителни доказателства в подкрепа на повдигнатото спрямо Б. обвинение и
пледира същата да бъде признат за невиновна и да бъде оправдана; в този смисъл
пледира и подсъдимата Б..
Подсъдимата С.П.И. се явява лично
и с назначен служебен защитник. Не се признава за виновна и се ползва от
правото да не дава обяснения по делото. Защитникът счита, че не са събрани
убедителни доказателства в подкрепа на повдигнатото спрямо И. обвинение и
пледира същата да бъде признат за невиновна и да бъде оправдана; в този смисъл
пледира и подсъдимата И..
След като обсъди задълбочено
събраните по делото доказателства и доказателствени средства поотделно и в
тяхната съвкупност, от фактическа страна Съдът намира за установено следното:
Д.С.К. е роден на *** ***, настоящ
адрес:***3, ***, български гражданин, без образование, работи, неженен,
осъждан, ЕГН: **********.
И.К.Н. е роден на *** ***, настоящ
адрес:***, ***, български гражданин, с основно образование, не работи, неженен,
осъждан, ЕГН: **********.
Д.М.Б. е родена на *** ***,
настоящ адрес:***, ***, българска гражданка, с начално образование, не работи,
неомъжена, осъждана, ЕГН: **********.
С.П.И. е родена на *** ***,
настоящ адрес:***3, ***ка, българска гражданка, с
начално образование, не работи, неомъжена, осъждана, ЕГН: **********.
Към 22.06.2017г. „***“ АД – П. с
представляващ – св.И.Х.К., стопанисвало производствено хале в гр.П., УЛ. „**“ №**.
В една част от халето имало монтирани инсталации за производство на ПВЦ
продукти, а в друга част – разглобени машини, за предстоящо сглобяване и
пускане в експлоатация. В същата част от халето, наред с оборудване,
собственост на „***“ АД – П., се съхранявали и два броя килими, собственост на И.Х.К.,
както и разглобена инсталация за преработка на пластмаса, собственост на „**“
ЕООД – П., с представляващ – св.В.Й.В. – по устна уговорка с И.Х.К.. Охраната
на цеха била физическа и ангажирана от страна на „***“ АД – П..
За последно преди 22.06.2017г.,
св.В.В. посетил споменатото производствено хале, през
месец май 2017г. На същата дата, св.И.К. бил уведомен от от свой подчинен, че „** с каруца“ са навлезли в района на
халето, но са били отпратени.
На 29.06.2017г. св.И.К. бил
уведомен от свой подчинен, че халето е взломено. Св.К. уведомил св.В. и заедно
посетили цеха, при което се уверили, че един прозорец е демонтиран, а от
вътрешността – липсват редица вещи. Заедно, св.К. и В. се отправили към
близконаходящи се пунктове за изкупуване на черни и цветни метали /ПИЧЦМ/. В находящия
се на адрес гр.П., УЛ. „**“ №** открили варел и предпазни капаци, собственост
на „***“ АД – П.. Според св.К., от служителите в пункта научили, че е предаден
от „две ** **…ставало въпрос за **н с
прякор ** и това били неговите **.“. Според св.В., от същите служители
научили, че вещите са предадени от „…три ** и две ** **...“, както и че „…става въпрос за **та на **от **“.
Междувременно, подсъдимите Д.С.К.
и С.П.И. предали в ПИЧЦМ, находящ се на ІХ коловоз на ЖП – ГАРА П., стопанисван
от св.Р.Р.М. вещи, за които били съставени съответни
документи /Покупко-изплащателни сметки за метален отпадък и др./, както следва:
-
на 28.06.2017г. Д.К. предал 9,5 кг. алуминиев отпадък на стойност
12.82лв.;
-
на 28.06.2017г. С.П.И. предала 134кг. желязо отпадък на стойност 31,36
лв.;
-
на 28.06.2017г. С.П.И. предала 114кг. желязо отпадък на стойност 27,70лв.
За случая били сигнализирани и полицейските
органи, като с първо действие по разследването – оглед на местопроизшествие,
извършен при условията на чл.212 ал.2 НПК започнало досъдебно производство
№Д-1295/2017г. по описа на РП – П..
С Протокол от 29.06.2017г.
свидетелят Р.Р.М. доброволно предал за нуждите на
разследването 1 бр.мотор помпа, 1 бр.мотор редуктор и 1 бр.п***ишлен вентилатор.
С Протокол от 30.06.2017г. **та на
подсъдимия Д.С.К. – С.К.И. доброволно предал за нуждите на разследването 1 бр.
килим "***" с размери 195/285 см с дълъг косъм на лицевата страна и 1
бр. килим с размери 225/155 см. мокетен тип.
Срещу съответни разписки, 1
бр.мотор помпа, 1 бр.мотор редуктор и 1 бр.п***ишлен
вентилатор били предадени на представляващия „***“ АД - П. - св.И.Х.К., а 1 бр.
килим "***" с размери 195/285 см с дълъг косъм на лицевата страна и 1
бр. килим с размери 225/155 см. мокетен тип – били оставени на съхранение в 02
РУМВР – П..
В хода на досъдебното производство
свидетелите В.В. и И.К. заявили като липсващи от
производственото хале на „***“ АД – П., следните движими вещи: 1 бр.
постояннотоков електродвигател за шпеков екструдер 24 кВт на стойност 720,00
лв., 1 бр. шнек за екструдер „***" на стойност
750 лв, 1 бр. подвижен плот за циркуляр "***" на стойност 200
лв., 1 бр. варел - 200 литра, алуминиев
на стойност 80 лв., 1 бр. електродвигател
с редуктор и шнек за екструдер „***" -
комплекта свързан на стойност 1210
лв., 6 бр. ел контактори НН от ел. табло
"***“ на обща стойност 60 лв.,
окабеляване за ел. табло - контролно
управление, цял лот на стойност 50 лв.,
имущество на обща стойност 3070 лв., собственост на "***" АД – П.; 1
бр. килим "***" с размери 195/285 см с дълъг косъм на лицевата страна
на стойност 210,00 лева и 1 бр. килим с
размери 225/155 см. мокетен тип на стойност 85,00 лева, имущество на обща стойност 295,00лв., собственост на св.И.Х.К.;
1 бр. електродвигател трифазен на стойност 250,00 лв., 1 бр .двигател
трифазен 1,5 кВт на стойност 220,00 лв., 2 бр. редуктор за сушилня на обща стойност 140,00 лева, 2 бр. комплект
ножове на мелница, статорни на обща стойност
50,00 лева, 2 бр. комплект ножове на мелница, редукторни на обща стойност 64,00
лева, 1 бр. ел. двигател 1,1 кВт на стойност 130,00 лева, 1 бр. ел. двигател
трифазен 0,75 кВ. на стойност 70,00 лева, 1 бр. см. цип за тел правотоков 36
кВт на стойност 810,20 лева, 1бр.дифузор
за охлаждане с ел.двигател 0,75
кВт на стойност 310,00 лева, 40 метра кабел тип ПВА 2,5 кв. мм. силиконов шлаух
на обща стойност 34.00 лева, 30 метра проводник СВТ 4\16 кв. мм на обща
стойност 466,50 лева, 10 метра проводник
СВТ
4\ 16 кв. мм на обща стойност
155,50 лева, 40 метра проводник ПВА 2x4 кв. мм гумиран на обща стойност
44,80 лева, 20 метра проводник СВТ 4х4 кв. метра на обща стойност 84,00 лв., 15
метра проводник СВТ 4х2,5 кв. метра на
обща стойност 39,06 лв., 10 метра проводник СВТ 4х6 кв. метра на обща стойност
60,20 лв., 20 метра проводник СВТ 4х6
кв. метра на обща стойност 120,40 лв., 1 бр. ел. двигател с турбина
за вана 4 кВт на стойност 420 лв., 1 бр. ел .двигател с турбина /циклон
2,2 Квт на обща стойност 350,00 лв., 5 броя платформени платки за вана на обща стойност 112,50 лв., 1 бр. ел
двигател флутационна вана за шнек 4 кВт/ЗФ на обща стойност 210,00 лв., 1 бр.
бавнооборотен редуктор на стойност 115,00 лева, 1 бр. главен прекъсвач
500\7500А на стойност 112,05 лева, 1 бр. главен прекъсвач 500Ч7300А на стойност 96,80 лева, 50 метра проводник
ПВА 2,5 кв. мм на обща
стойност 42,50 лв., 10 бр. обемни датчици *** на обща стойност 190,00
лева, 2 бр. клавиатури за *** на обща стойност 124,42 лева, 1 бр. централа ***
на стойност 208,80 лева, 200 метра проводник лот ***
на обща стойност 104,00 лева, имущество на
обща стойност 5135,27 лева, собственост на "**" ЕООД – П..
Към наказателна отговорност били
привлечени Д.С.К. ЕГН: **********, И.К.Н. ЕГН: **********, Д.М.Б. ЕГН: **********,
С.П.И. ЕГН: ********** – за престъпленията, за които им е повдигнато обвинение
по настоящото дело; в качеството на обвиняем бил привлечен и Х.С.П. – за
престъпление по чл. 195, ал.1 т.3, т.4 и т.7 вр. с чл.194, ал.1 вр.с чл.28,
ал.1 вр. с чл. 26, ал.1 вр с чл.20, ал.2 НК, но с Постановление от 26.10.2018г.
на РП – П., наказателното производство спрямо последния било прекратено, а продължило
спрямо Д.С.К. ЕГН: **********, И.К.Н. ЕГН: **********, Д.М.Б. ЕГН: **********, С.П.И.
ЕГН: **********.
Възприетата от Съда фактическа
обстановка почива върху следните доказателствени материали:
- показания на свидетелите В.Й.В. –
прочетени на основание чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК; Н.Ц.Г. - прочетени на осн. чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1,
т. 2 НПК; Р.Р.М. – прочетени на основание чл. 281,
ал. 4 вр. ал. 1, т. 2 НПК; И.Х.К. – прочетени на основание чл. 281 ал. 4 вр. ал. 1 т. 2 НПК.
Показанията на тези свидетели се ползват с достатъчна убедителност и
способстват за изясняване на фактите и обстоятелствата, свързани с вида и
количеството на инкриминираните движими вещи, времето, през което е извършено
посегателство спрямо същите вещи и локализирането на част от същите, както и
предаване на известно количество метален отпадък в ПИЧЦМ от страна на С.И. и Д.К.;
- писмени доказателства за предадени
от страна на Д.С.К. и С.П.И. метални отпадъци на „**“ ЕООД – ** /л.258 – л.266
от делото/;
- заключение по комплексна тройна технико-икономическа
експертиза /л.83 – 94 от ДП/, от което се установява, че пазарната стойност на
инкриминираните вещи е, както следва: 1 бр. постояннотоков електродвигател за
шпеков екструдер 24 кВт на стойност 720,00 лв., 1 бр. шнек за екструдер „***" на стойност 750 лв, 1 бр. подвижен
плот за циркуляр "***" на стойност 200 лв., 1 бр. варел - 200 литра, алуминиев на стойност
80 лв., 1 бр. електродвигател с редуктор
и шнек за екструдер „***" - комплекта
свързан на стойност 1210 лв., 6 бр. ел контактори НН от ел. табло "***“
на обща стойност 60 лв.,
окабеляване за ел. табло - контролно
управление, цял лот на стойност 50 лв.,
имущество на обща стойност 3070 лв., собственост на "***" АД – П.; 1
бр. килим "***" с размери 195/285 см с дълъг косъм на лицевата страна
на стойност 210,00 лева и 1 бр. килим с
размери 225/155 см. мокетен тип на стойност 85,00 лева, имущество на обща стойност 295,00лв., собственост на св.И.Х.К.;
1 бр. електродвигател трифазен на стойност 250,00 лв., 1 бр .двигател
трифазен 1,5 кВт на стойност 220,00 лв., 2 бр. редуктор за сушилня на обща стойност 140,00 лева, 2 бр.
комплект ножове на мелница, статорни
на обща стойност 50,00 лева, 2 бр.
комплект ножове на мелница, редукторни на обща стойност 64,00 лева, 1 бр. ел.
двигател 1,1 кВт на стойност 130,00 лева, 1 бр. ел. двигател трифазен 0,75 кВ.
на стойност 70,00 лева, 1 бр. см. цип за тел правотоков 36 кВт на стойност
810,20 лева, 1бр.дифузор за охлаждане с
ел.двигател 0,75 кВт на стойност 310,00 лева,
40 метра кабел тип ПВА 2,5 кв. мм. силиконов шлаух на обща стойност 34.00 лева,
30 метра проводник СВТ 4\16 кв. мм на обща стойност 466,50 лева, 10 метра проводник
СВТ 4\ 16 кв. мм на обща
стойност 155,50 лева, 40 метра
проводник ПВА 2x4 кв. мм гумиран на обща стойност 44,80 лева, 20 метра проводник
СВТ 4х4 кв. метра на обща стойност 84,00 лв., 15 метра проводник СВТ 4х2,5 кв. метра на обща стойност 39,06 лв., 10
метра проводник СВТ 4х6 кв. метра на обща стойност 60,20 лв., 20 метра проводник СВТ 4х6 кв. метра на обща стойност
120,40 лв., 1 бр. ел. двигател с
турбина за вана 4 кВт на стойност 420
лв., 1 бр. ел .двигател с турбина /циклон 2,2 Квт на обща стойност 350,00 лв.,
5 броя платформени платки за вана на
обща стойност 112,50 лв., 1 бр. ел двигател флутационна вана за шнек 4 кВт/ЗФ
на обща стойност 210,00 лв., 1 бр. бавнооборотен редуктор на стойност 115,00
лева, 1 бр. главен прекъсвач 500\7500А на стойност 112,05 лева, 1 бр. главен
прекъсвач 500Ч7300А на стойност 96,80
лева, 50 метра проводник ПВА 2,5 кв. мм на обща стойност
42,50 лв., 10 бр. обемни датчици ***
на обща стойност 190,00 лева, 2 бр. клавиатури за *** на обща стойност 124,42
лева, 1 бр. централа *** на стойност 208,80 лева, 200 метра проводник лот *** на обща стойност 104,00 лева, имущество на обща стойност 5135,27 лева, собственост на "**"
ЕООД – П.. Съдът преценява експертното заключение като обективно и обосновано,
поради което му отдава вяра;
- заключение по съдебно-психиатрична
експертиза относно Д.М.Б. /л.95 – 110 от ДП/, от което се установява, че същата
страда от СОЦИАЛИЗИРАНО РАЗСТРОЙСТВО В ПОВЕДЕНИЕТО – поведенческо разстройство,
характерно за юношеството и не представлява психично заболяване по смисъла на
ЗЗ; същевременно, споменатото поведенческо разстройство не представлява нито краткотрайно,
нито – продължително разстройство на съзнанието; Б. е достигнала нормална
биологична психична и социална зрялост за възрастта си, а към периода 22.06. –
29.06.2017г. е била в състояние да разбира свойството и значението на
постъпките си, както и да ги ръководи, макар и с характерни за възрастта
неуравновесеност на възбудните и задръжни процеси, прибързано взимане на решения
и превключването им в действия. Съдът преценява експертното заключение като
обективно и обосновано, поради което му отдава вяра;
- заключение по съдебно-психиатрична
експертиза относно И. К.Н. /л. 111 – л.125 от ДП/, от което се установява, че същият
страда от РАЗСТРОЙСТВО В ПОВЕДЕНИЕТО -
ДРУГИ СМЕСЕНИ РАЗСТРОЙСТВА НА ПОВЕДЕНИЕТО И ЕМОЦИИТЕ – поведенческо
разстройство, което не представлява психично заболяване по смисъла на ЗЗ; към
периода 22.06. – 29.06.2017г. е бил в състояние да разбира свойството и
значението на постъпките си, както и да ги ръководи, макар и с характерни за
възрастта неуравновесеност на възбудните и задръжни процеси, прибързано взимане
на решения и превключването им в действия. Съдът преценява експертното
заключение като обективно и обосновано, поради което му отдава вяра;
- Протокол за доброволно предаване
от 29.06.2017г. /л.126 от ДП/;
- Протокол за доброволно предаване
от 30.06.2017г. /л.127 от ДП/;
- Веществени доказателства - 1 бр.
килим "***" с размери 195/285 см с дълъг косъм на лицевата страна и 1
бр. килим с размери 225/155 см. мокетен тип, находящи се на съхранение в 02
РУМВР – П.;
- Протокол за оглед на веществени
доказателства от 29.06.2017г. /л.69 от ДП/;
- Протокол за оглед на веществени
доказателства от 01.08.2017г. и фотоалбум /л.70 – 74 от ДП/
- документи за собственост
/покупко-продажба/ върху инкриминираните вещи от страна на „**“ ЕООД – П. и
справка за актуално състояние /л.165 – 170, л.174 от ДП/;
- характеристични данни /л.160 – 162
от ДП, л.85 – 94 от делото/;
- справки за съдимост /л.48 – 83 от
делото/.
В доказателствената съвкупност са
налице противоречия и особености, които налагат обсъждане в съответствие с
чл.305 ал.3 изр.2 НПК.
На първо място, Съдът не кредитира
Протокола за оглед на местопроизшествие от 29.06.2017г. Във връзка с
редовността на протичане на това действие по разследването бяха допуснати до разпит
в качеството на свидетели, поемните лица С.Т.С. и М.С.Щ..
Още тук следва да бъде отбелязано, че показанията и на двамата свидетели не се
ползват с убедителност досежно други, подлежащи на изясняване въпроси, изключая
протичането на коментираното действие по разследването, тъй като са твърде общи
и неконкретизирани. Именно в тази връзка следва да бъде отбелязано, че св.С.
уточнява, че е отремонтирал демонтиран прозорец, установен като взломен на
29.06.2017г.; категоричен е, че не е присъствал при самия оглед, а Протоколът
за оглед му е даден единствено за подпис. Аналогични по съдържание са
показанията на св.М.Щ., който заявява, че е бил извикан на място, за да
подпомогне изясняването на липсите, резултат от престъпно посегателство, че на
местопрестъплението е имало голямо движение на полицейски служители и други
лица, както и че „От мен се е поискало да
потвърдя, че тези неща ги няма, аз съм потвърдил и друго участие не съм взимал.“.
Следва да бъде напомнено, че съобразно чл.137 ал.1 НПК, „В досъдебното производство огледът, претърсването, изземването,
следственият експеримент и разпознаването на лица и предмети се извършват в
присъствието на поемни лица.“. Показанията както на св.С., така и на св.Щ.
са безпротиворечиви и в ***хрон
относно това, че извършването на огледа на местопроизшествие от 29.06.2017г.,
не е извършен в тяхно присъствие. Ирелевантно е по какви причини са се
подписали и двете лица, както са ирелевантни и причините, довели до подобен
пропуск при същото действие по разследването, извършено впрочем не от
разследващ полицай, а от полицейски орган при условията на чл.212 ал.2 НПК. При
положение, че императивното изискване на чл.137 ал.1 НПК не е спазено, следва и
извода, че Протоколът за оглед на местопроизшествие не е съставен при условията
и по реда на НПК, поради което не представлява годно доказателствено средство.
Ето защо, Съдът не му отдава вяра. Следва обаче да бъде подчертано, че са
налице и съображения, обуславящи недостоверност на коментирания Протокол и
влечащи извода, че не следва да му бъде отдадена вяра, независимо от изложеното
дотук. Запознаването със съдържанието на Протокола за оглед на
местопроизшествие, разкрива недопустима повърхностност при фиксирането на местопрестъплението:
изложението е кратко и неясно, включително се посочва, че „…в склада е проникнато през прозорец,
изработен от метал /винкел/, на който не се намери стъкло…“; следва
описание на помещението, в което се влиза през посочения прозорец, след което е
отбелязано, че „…В източната част на
халето на северната стена се вижда демонтиран прозорец с размери 134/142 см,
който се намери подпрян на стената“. Дали се касае за един и същ прозорец,
от който е демонтирана дограмата - може само да се предполага, а в частта за
изземване на следи се сочи „намерени и
иззети 3 бр.дактилоскопни следи от рамка на ПВЦ прозорец, намерена поставена на
земята“ – без да се отбелязва изрично дали се касае за същия демонтиран
прозорец/дограма или за друг прозорец, а и без да е уточнено от коя страна
/външна, вътрешна/ на дограмата са намерени и иззети дактилоскопните следи –
въпрос, който в случая е от особено доказателствено значение. Наред с другото,
огледния Протокол не се придружава от съответен фотоалбум, който би могъл поне
частично да способства за изясняване на редицата възникващи въпроси, породени
от неясното описание на местопрестъплението – тъй като, поради техническа
неизправност, дигиталните снимки не са извлечени /справка на л.27 от ДП/.
Поради всички тези съображения, налице е доказателствено средство, на което
Съдът не отдава вяра.
Във връзка с иззетите в хода на
коментираното, опорочено действие по разследването, три броя дактилоскопни
следи, е изготвено и прието заключение по съдебна дактилоскопна експертиза
/л.77 – 82 от ДП/, от което се установява, че две от иззетите общо три
дактилоскопни следи при оглед на местопроизшествие са негодни за идентификация,
а една от тях е оставена от длан – дясна ръка на Д.С.К.. Тъй като не кредитира
Протокола за оглед на местопроизшествие, Съдът намира, че иззетите със същия
Протокол дактилоскопни следи - и последващото им експертно изследване - също не
могат да бъдат взети предвид при решаване на делото по същество. Ето защо,
Съдът не отдава вяра и на експертното заключение по съдебната дактилоскопна
експертиза – не поради съмнения в неговата правилност, а доколкото е боравило
със следи, иззети в хода на опорочено от процесуална гледна точка, действие по
разследването.
На следващо място, показанията на
редица свидетели, дадени в съдебното следствие, се свеждат до общи и
неконкретизирани твърдения, както и заявена липса на спомен. Такъв е случаят с
непосредствено дадените пред съда показания на свидетелите В.Й.В., Н.Ц.Г., Р.Р.М., И.Х.К.. Съдът намира, че заявената липса на спомен е
разбираема, предвид изминалия дълъг период от време, считано от събитията,
подлежащи на изследване по делото. Наред с това, св.В.Й.В., Н.Ц.Г., Р.Р.М., И.Х.К. изцяло се солидаризират с прочетените им
показания по реда на чл.281 НПК, поради което Съдът отдава вяра именно на тях,
съобразявайки, че са убедителни и не пораждат съмнение в тяхната достоверност, докато
не кредитира непосредствено дадените показания в хода на съдебното следствие,
от страна на посочените четирима свидетели.
По-нататък, показанията на св.Б.И.И., дадени в хода на съдебното следствие, също са
изключително общи и се свеждат, на практика до следното:
„Не си спомням кога е било това, коя дата, не помня месец и година. Само
помня, че са идвали С., И. и кой беше…този **я, и Д., и тя беше с тях и ми
искаха каруцата, че имат малко ламарина да вървят да я дават и са ми дали 10
лв. за кирията. Това помня. Ако нещо ти ме подсещаш, може да ти кажа.“
Поради това, на основание чл. 281,
ал. 4 вр. ал. 1, т. 2 НПК бяха прочетени показанията на св.И., дадени на
30.06.2017 г. в досъдебното производство /лист № 65 от ДП/. Свидетелят се
солидаризира с тези свои показания, но Съдът намира, че същите не могат да
бъдат взети предвид при решаването на делото по същество. Видно от Протокола за
разпит в досъдебното производство, действието по разследването е извършено от
страна на полицейски орган при 02 РУМВР – П., като е изрично отбелязано, че се
извършва въз основа на Постановление на разследващия полицай. Такова
постановление в досъдебното производство обаче, не се съдържа. Следователно –
възлагане по смисъла на чл.194 ал.4 НПК, не е налице и поради това Съдът
приема, че разпитът на Б.И., извършен на 30.06.2017г. е извършен от
некомпетентен орган, а това влече и несъобразеността на действието по
разследването с изискванията на НПК, т.е. процесуалната му негодност. От друга
страна, както беше отбелязано и по-горе, показанията на св.И. в съдебното
следствие са дотолкова кратки, общи и неконкретизирани, че не могат да
съставляват надеждна доказателствена опора за решаване на делото въобще –
поради което, макар и да не могат да бъдат преценени задължително като лъжовни,
не се кредитират.
По-нататък, предвид постановеното
от Прокуратурата прекратяване на наказателното производство спрямо Х.С.П.,
същият е разпитан като свидетел по делото. Дадените в хода на съдебното
следствие негови показания обаче, също имат общ характер и се свеждат до това,
че е имало случай, при който подсъдимите Б., Н. и И. поискали от подс.Д.С.К. неговата каруца, за послужване. След като си
свършили някаква работа с каруцата я върнали - и тъй като не разполагали с
парични средства да заплатят на К. услугата – подарили на същия подсъдим два
броя килими, които той оставил в дома си. Следва да бъде отбелязано, че
показанията на св.П. изхождат от страна на лице /както признава и самият той/,
което е в близки приятелски отношения с подс.Д.К..
Наред с това, липсват каквито и да било други доказателства в подкрепа на така
изнесената от страна на св.П. версия, а именно – че подс.К.
е придобил владение върху 1 бр. килим "***" с размери 195/285 см с
дълъг косъм на лицевата страна и 1 бр. килим с размери 225/155 см. мокетен тип /впоследствие
предадени доброволно за нуждите на разследването от страна на св.С.К.И./ по
описания начин. Съдът счита, че потвърждаването на коментираната версия от
други доказателствени източници в случая е наложително не само поради
обстоятелството, че показанията на св.П. изхождат от лице, близко с подс.К., но и предвид самата неубедителност на тази версия.
Същевременно, налага се да бъде подчертано, че липсват и доказателства в
опровержение на същата версия. Ето защо, макар да не преценява показанията на
св.П. като лъжовни, Съдът същевременно не ги намира за достатъчно убедителни –
и не им отдава вяра.
Особено място в доказателствената
съвкупност заемат показанията на св. Л.П.Т.. Следва да бъде отбелязано, че
показанията на този свидетел са доказателствения източник, който е с най-ясно
изразен „обвинителен“ характер по настоящото дело, тъй като никой друг
доказателствен източник не съдържа толкова и такива фактически положения,
свързващи личността на подсъдимите с извършеното противозаконно посегателство
срещу имуществата на „***“ АД, „**“ ЕООД и И.Х.К.. Според непосредствено
дадените показания на св.Л.Т., на неустановен ден, месец, година, предполагаемо
през зимата, заедно с Д.Б., С.И. и И. Н. отишли до някакъв „склад“, изкривили една „ламарина“, за да влезат във вътрешността
и оттам изнесли „ламарини, железа“;
след това, с помощта на „Б.“ ги
извозили и предали в пункт. Предвид твърде общия характер, противоречията и
заявената липса на спомен, на основание чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 1 НПК, бяха прочетени
показанията на Л.П.Т., дадени на 30.06.2017 г. в досъдебното производство /л.64/.
В същите показания, свидетелят Т. е разказал за два случая, първият от които,
предполагаемо на 28.06.2017г., а втория – предполагаемо на 29.06.2017г. /и
двете дати се извличат по умозрителен път, посредством датата на провеждане на
разпита - 30.06.2017г./. В тези показания, св.Т. заявява, че заедно с Д.Б., С.И.
и И. Н. са съумели да влязат в склада през дупка в стената и изнесли „дребни железа“, които можели да носят,
които предали на пункта на „Р.“, след
което Д.Б. им раздала по 10 лева на всеки; били пеша. При втория случай, за
който свидетелят разказва, заедно с Д.Б., С.И. и И. Н. поискали „Б.“ да им услужи с каруцата си и той се
съгласил, но тръгнал пеша след тях. Л.Т., Д.Б., С.И. и И. Н. отново влезли в
склада през дупка в стената, докато „Б.“ ги изчаквал отвън, взели железа и
напълнили каруцата, предали ги при „Р.“,
а той им платил по 10 лв. на всички; след това Л. и И. си тръгнали, а Д. и С. се върнали, за да вземат варел и други
железа, но свидетелят не разказва какво се е случило по-нататък.
След прочитане на показанията от досъдебното
производство, на свидетеля беше дадена възможност да вземе отношение по така
прочетеното:
„СЪДЪТ – Тогава си казал, че е имало дупка в стената, а сега казваш, че
сте огънали някаква ламарина. Кое от двете е вярно?
СВИДЕТЕЛЯТ Т. – Не помня.
СЪДЪТ –Тогава си казал, че е имало два случая в които сте влизали там, на
едно и също място. Днес казваш, че случаят е само един. Кое от двете е вярно?
СВИДЕТЕЛЯТ Т. – Дупка май беше.
СЪДЪТ – Не те разбрах.
СВИДЕТЕЛЯТ Т. – Дупка.
СЪДЪТ – Не, не. Става въпрос, че тогава си казал, че са били две
ситуациите, че два пъти сте влизали.
СВИДЕТЕЛЯТ Т. – Не, аз един път съм влизал.
СЪДЪТ – Един път?
СВИДЕТЕЛЯТ Т. – Да.
СЪДЪТ – А защо пред полицая си разказал, че е имало две такива случки, на
два пъти сте влизали?
СВИДЕТЕЛЯТ Т. – Аз не съм влезнал, ние си отидохме.
АДВ. Ц. - Кои вие?
СВИДЕТЕЛЯТ Т. – Аз и И. отидохме си тогава.“
Съпоставката на непосредствено
дадените и прочетените показания на св.Т. разкрива, че и едните, и другите са с
преобладаващо общ характер, като от тях не могат да се извлекат надеждни, ясни
фактически положения: кога, по какъв начин, кой, какво е извършил; добива се
само най-обща представа за престъпно посегателство, извършено от четирите посочени
лица, спрямо чуждо имущество, находящо се в някакъв склад. На свой ред, няма
как с положителност да се приеме, че твърдяния от страна на Т. „склад“ е именно производственото хале,
от което е извършена кражбата; свидетелят и в едните, и в другите си показания
говори за „ламарини“ и „железа“, вкл. „дребни“ метални предмети, т.е. не може да се проследи съответствие
с точно определени движими вещи, включително – такива, които са включени в
обвиненията, повдигнати срещу подсъдимите К., Б., Н., И.. На практика,
единственото достатъчно конкретно фактическо положение от страна на св.Т. е
самоличността на участниците в твърдяното престъпно посегателство, а именно – Л.Т.,
Д.Б., С.И. и И. Н., докато всичко друго, за което свидетелят разказва, нито е
ясно в достатъчна степен, а още по-малко – дава възможност за категорични
фактически /и правни/ изводи. Съдът отчита, че се касае за значителен период от
време и че е възможно това да е повлияло спомените на св.Т., който наред с това
е малолетен, но пък е видно, че при прочитане показанията на свидетеля и
задаване на конкретни уточняващи въпроси, отговорите на Т. нито са в посока на
това, че е забравил, нито – се ползват с някаква убедителност; не само не внасят необходимата
яснота и безпротиворечивост, а дори напротив. Налице са обаче и някои други
моменти в показанията на св.Т., както в съдебното, така и в досъдебното
производство, които правят показанията му твърде неубедителни. Така например, неясно
е какво е представлявала твърдяната „дупка“
в стената, през която свидетелят заявява, че са влезли; в непосредствено
дадените показания пък става въпрос за изкривяване на „ламарина“ и последващо влизане в сочения „склад“. Като едното, така и другото обаче не намират потвърждение в
така или иначе, негодния Протокол за оглед на местопроизшествие. Също така, в непосредствено
дадените показания на св.Т. се говори, че престъпното посегателство е извършено
през зимния период, т.е. извън инкриминирания времеви период в обвинителния акт,
докато в прочетените на основание чл.281 НПК показания се сочат датите 28.06. и
29.06.2017г. Последните две дати, макар и попадащи в инкриминирания времеви
период, от друга страна влизат в противоречие с представени по делото писмени
доказателства, представени от страна на „**“ ЕООД, съобразно които Д.Б. не
фигурира като лице, което за периода 22.06. – 29.06.2017г., е предавало някакви
вещи като метален отпадък. Като такова лице фигурира С.П.И., която обаче е
предавала вещи единствено на 28.06.2017г., при това – на два пъти /134кг.
желязо отпадък на стойност 31,36 лв., 114кг. желязо отпадък на стойност
27,70лв./. Следователно, няма как Д.Б. да раздава парични средства, при
положение, че същите са изплатени евентуално на С.И. /при положение, че изобщо
става дума за един и същи случай/, а няма как и св.Р.М. да раздава парични
средства на И. Н. /непълнолетен/, Л.Т. /малолетен/, Д.Б. /непълнолетна/, при
положение, че парични средства са изплатени на С.И.; отделен е въпроса, че на
29.06.2017г. И. не е отразена като предавала в посочения ПИЧЦМ някакви метални
предмети въобще. Особено любопитен момент във връзка с даваните от страна на
св.Т. показания в досъдебното и съдебното производство е този, че съобразно
представените характеристични данни за свидетеля, същият се характеризира с
ниско интелектуално ниво на развитие, обусловено от социалната и семейната му
среда, а наред с това – е извършител на множество противообществени прояви, за
които е санкциониран по реда на ЗБППМН. В тази връзка, от една страна, се
поставя въпроса за обективността и добросъвестността на изложените от страна на
свидетеля, факти и обстоятелства, относими към случая, тъй като – както е видно
и от двата проведени му разпита, на практика Т. се самоуличава в извършването
на противообществени прояви. Този въпрос може да намери своя обоснован отговор
единствено посредством изследване качеството на свидетелските показания на Л.Т.,
включително – доколко същите са логични и намират потвърждение в други
доказателствени източници. Както обаче беше изтъкнато, касае се за недостатъчно
информативни и недостатъчно ясни показания и в досъдебното, и в съдебното
производство, а наред с това – съществени противоречия в даваните на едната и
другата фаза на наказателното производство, показания; налице са и противоречия
с приобщени писмени доказателства /отбелязаните по-горе, съставени при
предаване на ЧЦМ/. На следващо място, от друга страна, специално досежно
интелектуалното ниво на св.Л.Т., няма как да не бъде отбелязано, че то
проличава достатъчно ясно при проведения непосредствен разпит в хода на съдебното
следствие; в тази връзка е видим и характерния за свидетеля изказ.
Същевременно, видно от прочетените показания на свидетеля в досъдебното
производство, въпреки общия им и недостатъчно информативен характер, налице е добре
подреден, „гладък“ словесен изказ, при това – по времето, когато свидетелят е
бил дори на по-ниска възраст - което е нелогично. Всичко изложено дотук води
Съда до извода, че показанията на св.Л.Т., без да са обезателно лъжовни,
същевременно и не са достатъчно ясни, безпротиворечиви, убедителни и не могат
да съставляват доказателствена опора за решаване на делото по същество – поради
което, както непосредствено дадените, така и прочетените на основание чл.281 НПК показания на свидетеля, не се кредитират.
В съответствие с изложените дотук
съображения, Съдът намира, че от доказателствена гледна точка, повдигнатите от
страна на Прокуратурата обвинения спрямо всеки от подсъдимите, не се явяват надлежно
подкрепени по няколко направления:
1. Относно естеството на престъпната
дейност. Извън всяко съмнение, налице е посегателство срещу собствеността,
което по обективните си признаци се квалифицира като „кражба“ – чл.194 и
следващите от НК. Според внесения обвинителен акт, налице са две деяния,
съставляващи продължавано престъпление, като при първото от тези деяния, били
отнети само вещи, собственост на „***“ АД – П. и на Управителя на това
предприятие – св.И.К., а при второто деяние – само вещи, собственост на „**“
ЕООД – П.. Интересен въпрос, който остава без отговор е този: по какъв начин
евентуалните извършители са съумели така добре да се ориентират за
собствеността върху вещите, щото да отнемат в единия случай само вещи на „***“
АД – П. и неговия Управител, а в другия – само вещи на „**“ ЕООД – П.. Съдът
счита, че единственият възможен отговор на така поставения въпрос, се изразява
в това, че се касае за едно предположение на Прокуратурата, т.е. една хипотеза,
която обаче е недоказана по делото. В този смисъл, обособяването на твърдяните
в Обвинителния акт две деяния, се явява неподкрепено от доказателствените
материали и напълно изкуствено. Установено е, че за времето от 22.06.2017г. до
29.06.2017г., производственото хале на „***“ АД – П. е било взломено, а
впоследствие – оттам са отнети находящите се в същото хале движими вещи,
изчерпателно изброени в повдигнатите по настоящото дело обвинения. Неслучайно,
като времеосъществяване на приетите от Прокуратурата две деяния, е приет един и
същи времеви период: 22.06.2017г. - 29.06.2017г., тъй като това са единствените
категорично установени факти, изводими впрочем, от показанията на св.И.Х.К.,
дадени в досъдебното производство. Оттук насетне обаче, след евентуалното
взломяване на производственото хале, във
връзка с посочения период от една седмица, липсват доказателства дали с едно, с
две или повече деяния е отнето инкриминираното имущество. Този въпрос е от
основно доказателствено значение, а подценяването му е недопустимо, тъй като всяко
отделно деяние има свой наказателноправен облик и именно при съобразяване на
неговите обективна и субективна страна, би могъл да се направи извод дали
изобщо са обособими две или повече деяния, съставляващи продължавано
престъпление по смисъла на чл.26 НК или се касае за престъпление, състоящо се
от едно деяние. Това е основен въпрос по доказване и квалифициране на евентуалната
престъпна дейност, а не проста формалност. По начина, по който Прокуратурата /видимо
изкуствено/ е обособила процесните две деяния, би могло, от друга страна,
същите да бъдат представени, алтернативно, като едно-единствено деяние или като
множество деяния, които даже не е възможно да се квалифицират като продължавано
престъпление. С други думи, преценката на Прокуратурата, че се касае за две
деяния, съставляващи продължаваното престъпление, за което спрямо подсъдимите К.,
Н., Б., И. е повдигнато обвинение – е не само доказателствено неподкрепена, но и
напълно произволна.
2. Относно начина на извършване на
престъпното посегателство срещу движимите вещи, собственост на ***“ АД – П.,
св.И.К. ***. Според повдигнатите спрямо четиримата подсъдими обвинения, същите
са разрушили прегради, здраво направени за защита на имот – според прокурора, счупили
„едно от стъклата на прозореца на
производствените цехове“, използвали неустановено техническо средство
/неясно по какъв начин – дали за да счупят въпросното стъкло или за друго/ и
отделно от това, техническо средство – конска каруца. За подобни, предприети от
стран на К., Н., Б., И. действия обаче, липсват
каквито и да било доказателства по делото, а както вече беше отбелязано –
твърдяното техническо средство /различно от конската каруца/ е своеобразна
енигма на повдигнатите обвинения, като за неговото наличие, предназначение и
използване – може само да се предполага. Липсата на годен Протокол за оглед на
местопроизшествие лишава цялото наказателно производство, както в неговата
досъдебна, така и в неговата съдебна фаза, от надлежни доказателства за състоянието
на местопрестъплението – от които доказателства, на свой ред, да се изведат
конкретни изводи, в т.ч. – за начина на взломяване и добиване на достъп до
вътрешността на производственото хале. Негодният огледен Протокол напълно
декларативно прогласява, че „… в склада е
проникнато през прозорец…“, без да е ясно от какво е направен този извод. Единственото
по-конкретно /макар и в недостатъчна степен/ отнасяне към въпроса за начина на
проникване в производственото хале, се съдържа в кредитираните показания на св.И.К.,
дадени в досъдебното производство и прочетени на основание чл.281 НПК, според
които „Видях, че от към крайната част н
ахалето бе свален един прозорец с груби размери 130/130см…“. Дали
прозорецът е бил демонтиран /и в случай, че е бил – по какъв начин/, а в
случай, че под „сваляне“ може да се
разбира „счупване“ – може само да се
предполага. Също така, единствено по съображения за пълнота нека бъде
отбелязано и това, че според некредитираните показания на св.Л.Т., при
проникването евентуално се касае или за „дупка“
в стената, или за огъване на „ламарина“.
Видно е, че са налице множество общи твърдения, пораждащи единствено догадки, а
подобни догадки, в сериозната правосъдна дейност, нямат място. Що се отнася до
твърдяното извозване на вещи от производственото хале, посредством конски
каруци, съответно собственост на подс.Д.К. и на св.Б.И.
– тези обстоятелства, Прокуратурата е почерпала от показанията на св.И. и св.Х.П.,
които обаче, както вече беше изтъкнато – не могат да бъдат кредитирани по
настоящото дело. Единствено по съображения за пълнота, нека бъде отбелязано, че
дори да биха били кредитирани показанията на св.Б.И. и св.Х.П., от тях
евентуално би могло да се установи фактическото положение на взимане на каруца,
за послужване, от страна на И., респ. – П., не не и каквото и да било друго;
3. Относно авторството на деянията,
за които са повдигнати обвинения на четиримата подсъдими, вкл. – приетата от
Прокуратурата теза за съизвършителство. Именно тук повдигнатите обвинения
търпят най-сериозна критика: за никой от подсъдимите не може да бъде прието за
установено /дори с известна приблизителност,
каквато пък принципно изобщо е недопустима в очертаната насока/, че е имал
някаква конкретна форма и степен на участие в действията по противозаконно
отнемане на движими вещи, собственост съответно на „***“ АД, И.Х.К. или „**“
ЕООД. „Обвинителните“ по характера си доказателства са оскъдни, отличават се с
общ характер, а част от тях, както беше вече изтъкрато, не се кредитират. Все
пак, за пълнота на настоящите мотиви, ще бъдат разгледани и онези
доказателствени източници, на които Съдът не отдава вяра:
§ Отново следва да бъде подчертано,
че единственият доказателствен източник с ясно изразен обвинителен характер по
настоящото дело, се явяват показанията на св.Л.П.Т.. Това е така, защото
свидетелят твърди, че е участник в посегателството/посегателствата, за
което/които, разказва, т.е. неговите показания би следвало да съдържат преки
доказателства за подлежащата на изследване, престъпна дейност. Както беше
изтъкнато, показанията на малолетния свидетел, дадени и в досъдебното, и в
съдебното производство, не се кредитират. Дори обаче същите да биха били кредитирани
неговите показания от досъдебното или съдебното производство /необяснимо въз
основа на какви юридически аргументи/, отново не може да се изведе, че Д.Б., И.
Н., С.И. и Д.К. са извършили престъплението, за което им е повдигнато обвинение,
тъй като:
- според показанията на Т., Д.К.
изобщо не е взел участие в никое от влизанията в „склада“, за които разказва в своите показания, т.е. тезата на
Прокуратурата, че Б., Н., И. и К. са взели участие като съизвършители в кражбата
на цялото движимо имущество, за което им е повдигнато обвинение, няма как да
бъде подкрепена от показанията на св.Л.Т.. Оттук отново се пораждат въпросите –
колко следва да са деянията, при какви условия на време, място, обстановка,
съучастници – и тези въпроси, остават неотговорени, но и неотговаряеми на този
етап, в наказателното производство, вкл. – посредством показанията на св.Т.;
- според показанията на Т. в
досъдебното производство, при едното влизанията в „склада“ заедно с Б., Н., И., са били пеша и са взели по-дребни
метални предмети, а при другото – са използвали каруца, дадена за послужване от
св.Б.И.. От друга страна, според дадените в съдебното следствие показания на Л.Т.,
случаят на влизане в склада е бил само един, при който за изнасяне на вещи, с
каруцата си е услужил св.Б.И.. Дори да бъдат кредитирани в тази връзка и
обсъдените по-горе и некредитирани, показания на Б.И., отново няма как да се
установят по несъмнен начин редица относими факти и обстоятелства, в т.ч.:
мястото на извършване на престъпното посегателство /дали това е изобщо
производственото хале на „***“ АД, тъй като се говори за дупка в стената, за
каквато нито св.В., нито – св.К. разказват в показанията си, на които Съдът
отдава вяра/, предмета на престъпното посегателство /свидетелят говори за „железа“ и „ламарини“, а подобно отнасяне е твърде общо, още повече - при
пунктуалното изброяване на редица вещи в обвинителния акт, някои от които, по
никакъв начин не могат да се квалифицират просто като „железа“ и „ламарини“/;
механизма на престъпната дейност – според показанията на свидетеля в съдебното
следствие, касае се за едно влизане в твърдяния „склад“, докато в прочетените
на основание чл.281 НПК показания – за две влизания, обаче и в единия, и в
другия случай не само остават неустановени и неустановими какви вещи евентуално
са изнесени оттам, но и възниква основателното съмнение, че са изнесени
всичките онези вещи, за които е повдигнато обвинение с Обвинителния акт. Впрочем,
от настоящия абзац отново е видно доколко несъстоятелно е кредитирането на
показанията на св.Т., тъй като същите пораждат много повече питания, отколкото –
обезпечават отговори по интересуващите наказателното производство, въпроси;
§ По мотиви, изложени по-горе, Съдът
не кредитира заключението по изготвената в досъдебното производство съдебна
дактилоскопна експертиза. За пълнота на настоящите мотиви обаче, следва да бъде
отбелязано, че дори същата да би била кредитирана, обстоятелствата на случая не
стават нито по-ясни, нито – установени по убедителен начин. Както беше
изложено, експертното заключение е в смисъл, че е налице дактилоскопна следа,
оставена от длан – дясна ръка на Д.С.К.; наред с това в Протокола за оглед на
местопроизшествие е отбелязано, че са „намерени
и иззети 3 бр.дактилоскопни следи от рамка на ПВЦ прозорец, намерена поставена
на земята“. Отново следва да бъде подчертано, че липсват фотоснимки към
същия Протокол, а и достатъчна яснота за точното място, от което е иззета така
идентифицираната дактилоскопна следа. Посочената „рамка на ПВЦ прозорец“ би могла и да има някаква връзка с предмета
на доказване по делото, но би могла и да няма такава връзка, т.е. изцяло в сферата
на предположенията е точното място, от което е иззета следата, и доколко това
място има някакво отношение към подлежащите на изясняване обстоятелства,
включително – евентуалния механизъм на извършено престъпление, неговия автор и
прочие. Следователно, дори да би било кредитирано заключението по съдебната
дактилоскопна експертиза, от наличието на една следа в района на
местопрестъплението, оставена от длан на дясна ръка на Д.К., не могат да се
установят точно определени, конкретни факти и обстоятелства, а следват
единствено предположения. Този извод следва дори в случай, че коментираната
дактилоскопна следа /и заключението по съдебната дактилоскопна експертиза/ бъде
взета предвид наред с факта на владение от страна на Д.К. върху двата броя
килими, собственост на св.И.К. и намирали се на съхранение в производственото
хале на „***“ АД – П.. Коментираната дактилоскопна следа и владението върху
част от инкриминираното имущество представляват единствено косвени
доказателства, от които не следва по убедителен – а още по-малко, по
категоричен начин - че Д.К. е отнел противозаконно дори само обсъжданите два
килима, какво остава – да е бил съизвършител с подс.Б., И., Н. при отнемане на цялото движимо имущество,
за което е повдигнато обвинение по делото. Следва да бъде отбелязано и това, че
във връзка с коментираните два килима, собственост на св.К., са налице
показанията на св.Х.П., които както беше отбелязано – не се кредитират. Дори
обаче показанията на св.П. да биха били кредитирани, от тях не само не се установява
Д.К. да е участвал в извършването на кражба на същите два килима, но не следва
и Б., И., Н. да са извършили подобна кражба, т.к. показанията на св.П. не съдържат
доказателства относно това как Б., И., Н. са придобили владение върху процесните
два килима, т.е. отново е налице само косвено доказателство /владение върху веществен
предмет/;
§ Както беше отбелязано по-горе, с
Протокол от 29.06.2017г. свидетелят Р.Р.М. доброволно
предал за нуждите на разследването 1 бр.мотор помпа, 1 бр.мотор редуктор и 1
бр.п***ишлен вентилатор; впоследствие, още на същия
ден, тези веществени доказателства били огледани и описани, но не били
фотографирани, след което – били върнати от разследващия полицай на И.Х.К. –
като Управител на „***“ АД – П.. При огледа на веществените доказателства е
изяснено, наред с другото, че мотор помпата е марка ***, редукторът – марка ***, а за п***ишления
вентилатор не е установена марката. Следва да бъде отбелязано обаче, че мотор
помпа и п***ишлен вентилатор, не се установяват сред
вещите, за които е повдигнато обвинение, а те са изчерпателно изброени и ясно
индивидуализирани; „мотор редуктор“ също не се установява, но са налице няколко
предмета, квалифицирани като „редуктори“,
никой от които обаче не е марка ***. Следователно, за никой от тези предмети не може
да се установи несъмнена идентичност с част от инкриминираното имущество, за
което е повдигнато обвинение. Също така, в обсъждания Протокол, св.М. е
отбелязал, че „Тези вещи ми бяха
предадени от лицето С.П. и Д.С.К.“. В съответствие с трайната практика на
ВКС обаче следва да бъде подчертано, че така отбелязаното, няма характера на
свидетелски показания, не се ползва с доказателствена стойност по делото и не
може да бъде взето предвид, поради извънпроцесуалния му характер. От друга
страна, според кредитираните показания на св.М. /прочетени на основание чл.281 НПК/, на 28.06.2017г. след обяд, в стопанисвания от свидетеля ПИЧЦМ е дошъл Д.К.,
заедно с Х.С.П., като К. предал алуминиев отпадък, но св.М. не забелязал за
какви точно вещи става въпрос /разпитът е от 30.06.2017г./. Св.Н.Г., от своя
страна твърди, че на 29.06.2017г. около обяд в ПИЧЦМ, находящ се на ІХ коловоз
на ЖП ГАРА – П., с каруца дошли „С., Д. и
на е.я. единия ***, на който не му знам имената“ – предали мотор, редуктор
и вентилатор; паричните средства били изплатени на С.И.. След обяд на същия ден,
в пункта дошли Д.С.К. и Х.П. и предали натрошени профили от алуминиева дограма.
Следва да бъде отбелязано, че видно от представените справки за съдимост на
подсъдимите лица, никое от тях не е низходящ /***/ на лице с имената е.я.. Наред
с това, обсъжданите показания на св.М. и Г. доказват единствено факта на
владение на вещи от страна на Д.К. и С.И., които предали същите вещи в ПИЧЦМ,
но не и начина на придобиване на владението върху тях, а той би могъл да е
твърде разнообразен, т.е. – отново се касае единствено за косвено по характера
си, доказателство;
§ Според представените от страна на
„**“ ЕООД, писмени доказателства, на 28.06.2017г. Д.К. предал 9,5 кг. алуминиев
отпадък на стойност 12.82лв.; на 28.06.2017г. С.П.И. предала 134кг. желязо
отпадък на стойност 31,36 лв.; на 28.06.2017г. С.П.И. предала 114кг. желязо
отпадък на стойност 27,70лв. Следва обаче да бъде обърнато внимание, че предвид
организацията на работа в ПИЧЦМ, на практика е невъзможно да бъдат
идентифицирани вещи, които са предадени като „отпадък“, дори в случаите, когато същите изобщо не са имали
характера на негодни за употреба по предназначението им, вещи. Без съмнение,
касае се за криминогенен фактор, тъй като предадените в ПИЧЦМ предмети, дори да
не са предварително приведени в негодно състояние, се отбелязват в съставяната
по случая документация, като отпадък, а последното – съществено затруднява /или
прави невъзможно/ разкриването на престъпни посегателства, при които
евентуалния предмет на престъпление е впоследствие предаден в ПИЧЦМ. Дали
случаят е такъв – може само да се предполага, а това, което е установено по
несъмнен начин е, че подс.Д.К. е предал алуминиев
отпадък, а подс.С.И. – на два пъти, железен отпадък.
Дали са били предадени предмети, представляващи действително отпадък, а в
случай, че не се касае за отпадък – дали това са били части от вещите, за които
спрямо Б., Н., И., К., са повдигнати обвинения по настоящото дело – в никакъв
случай не може да се твърди с категоричност, но биха могли да се правят
догадки. Също така, отново следва да бъде подчертано – владението върху
определени вещи /или предмети, определени като „отпадък“/, от гледна точка на признаците на престъплението
„кражба“, има единствено характера на косвено доказателство;
§ Не на последно място, според показанията
на свидетелите И.К. и В.В., след установяване на
29.06.2017г., че е извършена кражба от производственото хале, същите заедно
посетили два ПИЧЦМ - находящи се на ІХ коловоз на ЖП ГАРА – П. и на ул. „**“ №**.
Според св.В., служителите във втория пункт им казали, че един 200-литров алуминиев
варел и др.метални предмети са били предадени от „…някакви ** от **, три ** и две ** **…“, а впоследствие били
получени данни, че става дума за „…**та
на **от **“. От друга страна, св.К. отбелязва, че служителите в пункта на
ул. „**“ №2 го информирали, че варелът е предаден от „…две ** **“, а впоследствие били
събрани данни, че става дума за „…**н с
прякор ** и това били неговите **…“. Видно е, че и тези, макар и предприети
от страна на свидетелите К. и В. незабавни действия за събиране на данни, за
евентуалните извършители на престъпното посегателство, не са дали резултат.
По-същественото обаче е това, че същите данни, са както оскъдни, така и неясни,
и противоречиви. Налице са общи, разхвърляни данни, които генерират единствено
предположения, а онези от тях, ползващи се с известна конкретика – не намират
опора в доказателствения материал по делото. Видно от представените справки за
съдимост, никое от подсъдимите лица няма ** с имената с.м.к.. От друга страна,
липсват доказателства двете подсъдими лица от женски пол – св.Д.Б. и С.И. – да
са ***; нещо повече – и двете са с различни ***, както и с неустановено бащинство,
т.е. независимо кой е сочения „…**н с
прякор **“, няма как да се приеме, че Д.Б. и С.И. са негови **.
Въз основа на всичко обсъдено
дотук Съдът намира, че повдигнатите спрямо Д.С.К. ЕГН: **********, И.К.Н. ЕГН: **********,
Д.М.Б. ЕГН: **********, С.П.И. ЕГН: ********** обвинения не само не са доказани
по категоричен начин, но и изцяло почиват на предположения. Без съмнение, от
производственото хале на „***“ АД са отнети движимите вещи, собственост на „***“
АД, „**“ ЕООД и И.Х.К., за които Прокуратурата е повдигнала обвинение по
настоящото дело; също така, по несъмнен начин е изяснено, че престъпното
посегателство датира в периода 22.06.2017г. – 29.06.2017г. Кой обаче е автор на
извършената кражба, а и дали се касае за една или повече кражби, от страна на
различни лица, при които инкриминираните вещи са отнети от производственото
хале – може само да се предполага. Въпреки продължителността на досъдебното
производство по делото, събрана е изключително оскъдна, противоречива и
неубедителна доказателствена маса, което на свой ред, до голяма степен рефлектира
и върху качеството на доказателствената съвкупност в хода на съдебното следствие.
Видно от представения по-горе анализ, във връзка с евентуалната виновност на
подсъдимите Д.С.К. ЕГН: **********, И.К.Н. ЕГН: **********, Д.М.Б. ЕГН: **********,
С.П.И. ЕГН: ********** в извършването на престъпленията, в които са обвинени,
са събрани малко количество доказателствени материали, които могат да се
преценят като годни, но дори и те не са еднозначни, убедителни и категорични
във връзка с това дали някое от посдъдимите лица има някакво отношение към
кражбата на вещи, за които са повдигнати обвинения по настоящото дело. Наред с
това, никой от подсъдимите, изключая подс.И.Н., не се
признава за виновен, а самият Н. - се ползва от правото да не дава обяснения, т.е.
неговото самопризнание е напълно декларативно, неподкрепено от обяснения в
негова подкрепа – или пък от достатъчно други доказателствени материали – и не
може да се разглежда другояче, освен като проявление на правото му на защита. Да
се приеме, че при обсъдената по-горе доказателствена
съвкупност, Д.С.К. ЕГН: **********, И.К.Н. ЕГН: **********, Д.М.Б. ЕГН: **********,
С.П.И. ЕГН: ********** са извършили престъпленията, в които са обвинени по
настоящото дело, единствено въз основа на неконкретизирани и недостоверни преки
доказателства, съдържащи се в показания на св.Л.Т. и/или въз основа на отбелязаните
по-горе косвени доказателства, които са недостатъчно убедителни и в никакъв
случай, при съвкупната им преценка не водят до единствения възможен извод, че К.,
Н., Б. и И. са извършители на процесното престъпление – би било юридически необосновано
и равняващо се на правосъден произвол. Съдът намира, че в случая, признаването
на който и да било от четиримата подсъдими за виновен в престъплението, за
което му е повдигнато обвинение би било също толкова аргументирано, колкото да
се приеме, че извършители на престъпното посегателство спрямо движимото
имущество на „***“ АД – П., „**“ ЕООД–П. и св.И.Х.К., са „…някакви ** от **, три ** и две ** **…“, „…**та на **от **“, „…две ** **“
– или пък **те на „…**н с прякор **“…
Следва да бъде напомнено, че
съобразно чл.303 НПК:
„(1) Присъдата не може да почива
на предположения.
(2) Съдът признава подсъдимия за
виновен, когато обвинението е доказано по несъмнен начин.“
В настоящия случай Съдът намира за
несъмнен единствено извода, че всяка друга Присъда, освен изцяло
оправдателната, би била в пряко нарушение на цитираните императивни законови
разпоредби.
Въз основа на всичко това Съдът
приема, че подсъдимите К., Н., Б. и И. не са извършили престъпленията, за които
им е повдигнато обвинение по настоящото дело.
Също така се налага да бъде
отбелязано, че настоящото дело е разгледано и решено по същество, в
съответствие с Определение №860/20.11.2019г. по ВЧНД №870/2019г. на ОС - П.,
съобразно което Обвинителния акт по делото отговаря на изискванията на
процесуалния закон – позиция, която е приета при проведеното по делото
Разпоредително заседание на 27.12.2019г.
В съответствие с изложените дотук мотиви,
Съдът призна Д.С.К. ЕГН: **********, И.К.Н. ЕГН: **********, Д.М.Б. ЕГН: **********,
С.П.И. ЕГН: ********** за НЕВИНОВНИ в това, че през периода 22.06.2017 година -
29.06.2017 година в гр. П., при условията на продължавано престъпление, в съучастие
като извършители, като обвиняемите Д.К.
и И.Н. и при условията на повторност, като случаят не е маловажен, като
обвиняемите Д.Б. и И.Н. като непълнолетни, но могли да разбират свойството и
значението на деянието и да ръководят
постъпките си, чрез разрушаване на
прегради, здраво направени за защита
на имот и използване на неустановено
техническо средство и техническо средство - пътно превозно средство,
отнели чужди движими вещи на обща
стойност 8500,00 лева от владението на
различни собственици и
представители на търговски дружества, без тяхно съгласие с намерение
противозаконно да ги присвоят,както следва :
1.На неустановен ден през периода от 22.06.2017 г. до
29.06.2017година в град ** , отнели
следните чужди движими вещи на обща
стойност 3365 лв.:
-1 бр. постояннотоков
електродвигател за шпеков екструдер 24 кВт на стойност 720,00 лв.
- 1 бр. шнек за екструдер
„***" на стойност 750 лв,
-1 бр. подвижен плот за циркуляр "***"
на стойност 200 лв.,
- 1 бр. варел - 200 литра, алуминиев
на стойност 80 лв.,
-1 бр. електродвигател с редуктор и шнек за екструдер
„***" -комплекта свързан на
стойност 1210 лв.,
- 6 бр. ел контактори НН от ел. табло "***“
на обща стойност 60 лв.,
- окабеляване за ел. табло - контролно управление, цял
лот на стойност 50 лв., имущество на
обща стойност 3070 лв. от владението на
собственика "*** " АД - град П., без съгласието на
представителния орган на дружеството, с намерение противозаконно да ги
присвоят и 1 бр. килим "***" с размери 195/285 см с дълъг
косъм на лицевата страна на стойност
210,00 лева и 1 бр. килим с размери 225/155 см. мокетен
тип на стойност 85,00 лева, имущество на обща стойност 295,00 лева от владението на
собственика И.Х.К. ***, без негово
съгласие,с намерение противозаконно да ги присвоят.
2.На неустановен ден през периода от 22.06.2017 година до 29.06.2017 г. в град П. отнели следните чужди движими вещи :
- 1 бр. електродвигател трифазен
на стойност 250,00 лв.,
- 1 бр .двигател трифазен 1,5 кВт на
стойност 220,00 лв.,
- 2 бр. редуктор за сушилня на обща стойност 140,00 лева,
- 2 бр. комплект ножове на мелница, статорни на обща стойност 50,00 лева,
- 2 бр. комплект ножове на мелница,
редукторни на обща стойност 64,00 лева,
-1 бр. ел. двигател 1,1 кВт на
стойност 130,00 лева,
-1 бр. ел. двигател трифазен 0,75
кВ. на стойност 70,00 лева,
- 1 бр. см. цип за тел правотоков 36
кВт на стойност 810,20 лева,
- 1бр.дифузор за охлаждане с ел.двигател 0,75 кВт на стойност 310,00 лева.,
-40 метра кабел тип ПВА 2,5 кв. мм.
силиконов шлаух на обща стойност 34.00 лева,
- 30 метра проводник СВТ 4\16 кв.
мм на обща стойност 466,50 лева.
- 10 метра проводник
СВТ 4\ 16 кв. мм на обща
стойност 155,50 лева
- 40 метра проводник ПВА 2x4 кв. мм
гумиран на обща стойност 44,80 лева,
-20 метра проводник СВТ 4х4 кв. метра на
обща стойност 84,00 лв.,
-15 метра проводник СВТ 4х2,5 кв. метра на обща стойност 39,06 лв.,
-10 метра проводник СВТ 4х6 кв.
метра на обща стойност 60,20 лв.,
-20 метра проводник СВТ 4х6 кв. метра на обща стойност
120,40 лв.,
- 1 бр. ел. двигател с турбина
за вана 4 кВт на стойност 420 лв.,
-1 бр. ел .двигател с турбина /циклон 2,2 Квт
на обща стойност 350,00 лв.,
-
5 броя платформени платки за вана на
обща стойност 112,50 лв.,
-1 бр. ел двигател флутационна вана за
шнек 4 кВт/ЗФ на обща стойност 210,00 лв.,
- 1 бр. бавнооборотен редуктор на
стойност 115,00 лева,
- 1 бр. главен прекъсвач 500\7500А на
стойност 112,05 лева,
- 1 бр. главен прекъсвач 500Ч7300А на стойност 96,80 лева,
-
50 метра проводник ПВА 2,5 кв. мм на обща стойност
42,50 лв.,
- 10 бр. обемни датчици *** на обща стойност 190,00
лева,
- 2 бр. клавиатури за *** на обща
стойност 124,42 лева,
- 1 бр. централа *** на стойност 208,80
лева,
- 200 метра проводник лот *** на обща стойност 104,00 лева или имущество на обща стойност 5135,27 лева от владението на
собственика "***" ЕООД - град ***, без съгласието на представителния орган на дружеството, с
намерение противозаконно да ги присвоят.
- престъпление по чл. 195, ал.1 т.3, т.4 и т.7 вр. с чл.194,
ал.1 вр. с чл.28, ал.1 вр. с чл. 26, ал.1 вр. с чл.20, ал.2 НК за подсъдимия Д.С.К.,
- престъпление по чл. 195, ал.1
т.3, т.4 и т.7 вр. с чл.194, ал.1 вр.с чл.28, ал.1 вр. с чл. 26, ал.1 вр с
чл.20, ал.2 вр. с чл.63, ал.1 т.3 НК за подсъдимия И.К.Н.,
- престъпление по чл. 195, ал.1 т.3 и т.4 вр.
с чл.194, ал.1 вр. с чл.26, ал.1 вр. с
чл.20, ал.2 вр. с чл. 63, ал.1 т.3 НК за подсъдимата Д.М.Б.,
- престъпление по чл. 195, ал.1 т.3 и т.4 вр.
с чл.194, ал.1 вр. с чл.26, ал.1 вр. с чл.20, ал.2 НК за подсъдимата С.П.И.,
поради което и на основание чл.304 НПК ОПРАВДА всеки един от подсъдимите по така повдигнатото му обвинение.
Като взе предвид изяснената в хода
на наказателното производство собственост върху веществените доказателства – 1
бр. килим "***" с размери 195 см./285 см. с дълъг косъм на лицевата страна и 1 бр. килим с размери 225/155 см. мокетен тип, находящи
се на съхранение в 02 РУМВР – П., Съдът
постанови същите да бъдат върнати на правоимащото
лице - И.Х.К. ЕГН: **********, след влизане на Присъдата в сила.
Съобразно този изход на
наказателното производство и на основание чл.190 ал.1 НПК, Съдът постанови
направените по делото разноски да останат за сметка на Държавата.
Върху тези мотиви, Съдът основава
Присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ХІІ Н.С.: