№ 253
гр. Варна, 18.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Мая В. Нанкинска
Членове:Трайчо Г. А.
Ерна Якова-Павлова
при участието на секретаря Нели Ст. Йовчева
в присъствието на прокурора И. П. С.
като разгледа докладваното от Трайчо Г. А. Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20243100600960 по описа за 2024 година
Предмет на въззивното производство е присъда № 24/ 31.01.2024г. по
НОХД № 5151/22 г. на ВРС тридесет и седми наказателен състав, с която
подсъдимият Д. Н. Б. е бил признат за виновен и осъден по чл.343 ал.3
пр.последно б.“А“ пр.2 вр. чл.55 ал.1 т.1 от НК на “Лишаване от свобода” за
срок от 3 /три/ месеца изпълнението на което на осн. чл. 66 ал.1 от НК е
отложено с изпитателен срок от 3 /три/ години, като му е наложено и
наказание “Лишаване от право да управлява МПС” за срок от девет месеца.
За да вземе това решение първоинстанционният съд е приел в
съответствие с внесеното обвинение, че на 31.10.2020г. в гр. Варна
подсъдимият при управление на МПС е нарушил правилата за движение по
пътищата и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на М. Б.
Г..
Въззивното производство е образувано по жалба от защитника на
подсъдимия в първата инстанция – адвокат Й. Ч. от АК - Варна, с която се
иска оправдаване на подзащитният му по възведеното обвинение. В
допълнително изложение към въззивната жалба се развиват твърдения за
1
неизяснена фактическа обстановка. В пледоарията си по същество защитата
счита обвинението за недоказано. В последната си дума подсъдимият заявява,
че се счита за невинен и че е искал просто да помогне.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция частното обвинение
моли за потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт и претендира
разноски.
Представителя на въззивната прокуратура пледира за потвърждаване на
първоинстанционния съдебен акт.
Окръжният съд намира, че жалбата е неоснователна.
От проведеното в първата инстанция съдебно следствие се установяват
накратко следните относими факти:
Подсъдимият Д. Н. Б. е родена на ************. Правоспособен водач
на МПС категория „В“.
На 31.10.2020 г. около 10:00 ч. в гр. Варна, подсъдимия Б. паркирал
собствения си лек автомобил марка „Фолксваген голф" с per. № В 1138 ВВ, в
зона за паркиране, разположена в дясната страна на платното за движение на
ул."Братя Миладинови", непосредствено след кръстовището с ул."Пирин". Той
бил заедно със своята съпруга, св.Св. Б.а. Двамата посетили намиращия се на
близо детски магазин, като около десет минути по късно се върнали до
автомобила. Подсъдимият се качил да управлява автомобила, докато св. Б.а
седяла на предна дясна седалка. Времето било слънчево, пътната настилка
била суха, а видимостта добра. Б. решил да продължи движението си по
ул."Братя Миладинови". Пред неговия автомобил се намирал друг автомобил,
поради което се наложило подсъдимия да даде на заден ход, за да си осигури
пространство за маневриране, тъй като това била единствената възможност да
излезе от зоната за паркиране. Погледнал в двете странични огледала на
автомобила, както и в централното обзорно огледало, като не възприел
движение на пешеходци и потеглил назад. В този момент зад автомобила му
от ляво надясно по пешеходна пътека, разположена напречно на платното за
движение на ул."Братя Миладинови", преминавала пострадалата пешеходка,
св. М. Б. Г.. Г. била облечена с червено палто и обута с ниски обувки с равна
подметка. Вървяла по пешеходната пътека, като се движела с нормален ход в
посока бул."Сливница". Подсъдимият без да се убеди, че пътя зад превозното
средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за
останалите участници в движението, както и да наблюдава непрекъснато пътя
зад себе си или да осигури лице, което да му сигнализира за опасности при
невъзможност да наблюдава непрекъснато пътя зад превозното средство,
продължил да се движи назад, като ударил със задната част на лекия
автомобил марка „Фолксваген Голф", с per. № В 1138 ВВ, св.М. Г.. Ударът
настъпил малко преди свидетелката да достигне до тротоара, докато все още
била на пешеходната пътека, в лявата част на тялото на св.Г., до като за
автомобила настъпил в задната лява част, в областта на задна броня и задния
капак, в лявата им част между левия стоп и задната емблема. Вследствие на
удара пострадалата паднала на пътното платно, като усетила силна болка в
лявата ръка, както и от ляво в таза и в главата отзад.
2
Подсъдимият Б. веднага преустановил движението на автомобила,
слязъл от него и отишъл при пострадалата, след това я качил в автомобила си
и я закарал в МБАЛ „Света Анна" гр. Варна, където и била оказана първа
медицинска помощ.
На местопроизшествието бил извършен оглед, с който започнало
разследването, като било образувано ДП № 417/2020 г. по описа на Сектор
„ПП" при ОД МВР -Варна.
В хода на досъдебното производство е изготвена съдебно-химическа
експертиза, от заключението на която е видно, че от взетата проба от
подсъдимия Д. Б. не се доказва наличие на етилов алкохол в кръвта.
В хода на досъдебното производство е назначена, съответно изготвено
заключение по Автотехническа експертиза, съгласно което: подсъдимия Б. е
имал възможност да избегне настъпването на произшествието и за да не
допусне възникването на ПТП е следвало да се убеди, че движението на заден
ход е безопасно за него и другите участници в движението, като при липса на
видимост или ограничена видимост е било нужно да осигури лице, което да
наблюдава обстановката около превозното средство и да му подава сигнали.
От заключението на извършената в хода на досъдебното производство,
Съдебно медицинска експертиза № 414-2020 приета от съда се установява, че
вследствие на настъпилото ПТП св.М. Б. Г. е получила счупване на лява
лъчева кост на типично място /долна трета/, което е обусловило трайно
затруднение в движението на левия горен крайник за период от около 2,5-3
месеца, а останалите травматични увреждания са обусловили временно
разстройство на здравето не опасно за живота.
От заключението на извършената в хода на досъдебното производство,
Комплексна съдебно медицинска и автотехническа експертиза изслушана и
приета от съда се установява, че в резултат от настъпилото на 31.10.2020 г.
ПТП св.М. Г. е получила счупване на лява лъчева кост на типично място
/долна трета/, контузия на главата, контузия на таза, кръвонасядания и
травматичен оток в лява теменно-слепоочна област на главата, травматичен
оток и кръвонасядане по лява седалищна и кръстна област. Описаните
травматични увреждания са резултат на удари с или върху твърди, тъпи
предмети, биха могли да бъдат получени при удари от детайли на МПС при
ПТП, реализирани в описаните области, падане, удар подлежащата
повърхност в областта на лява длан. Счупването на лява лъчева кост е
резултат на удар с или върху твърд тъп предмет реализиран в областта на
лява гривнена става. Травматично увреждане от този вид – счупване на лява
лъчева кост в долна трета/на типично място/се получава при падане и удар с
отворена длан на левия горен крайник в подлежаща повърхност.
Констатираните травматични увреждания могат да бъдат причинени по
приетия от вещите лица механизъм на произшествието. Вещите лица са
посочили като скорост на автомобила в момента на удара 5,44 км/ч., както и че
не е имало прегради които да ограничават видимостта на водача назад.
3
Изяснено е и мястото на удара и че то попада върху пешеходната пътека. При
огледа на автомобила на подсъдимия са констатирани следи от премахване на
прахови частици в задната част по бронята и задната /пета/ врата с
неправилна форма намиращи се между емблемата на автомобила на задната
врата и заден ляв стоп на височина 0,80 метра от пътя и широка около 0,15
метра.
За да приеме изложената фактическа обстановка за безспорно
установена ВРС е обсъдил всички събрани в хода на делото доказателства,
въз основа на които е извел и правните си изводи.
При правилно изяснена фактическа обстановка съдът е извел и верни
правни изводи за осъществено от субективна и обективна страна
престъпление наказуемо по чл. 343ал.3 пр. последно б.“А“ пр.2 от НК.
Коректно са изведени и нарушените разпоредби на ЗДвП – чл.40 ал.1 и ал.2.
Ако подсъдимият бе спазил задълженията си като водач на ППС при
движение на заден ход – да се увери че пътя зад него е свободен и постоянно
да наблюдава участъка зад автомобила си то до ПТП и причинения
противоправен резултат не би се стигнало.
По жалбата на защитата :
В допълнението към въззивната жалба е посочено, че не са събрани
всички доказателства за правилното изясняване на фактическата обстановка в
частност провеждането на следствен експеримент.
Въззивния съд не споделя изложеното от защитата. По делото са били
събрани още в хода на досъдебното производство всички възможни и
относими към предмета на доказване обстоятелства. Обстоятелството, че
освен пострадалата и съпругата на подсъдимия по делото не са установени
други свидетели се дължи на факта, че подсъдимия оказвайки помощ на
пострадалата е напуснал произшествието и да е имало свидетели очевидци те
са си заминали. Искане за провеждане на следствен експеримент бе направено
и пред въззивната инстанция, но доколкото не бе посочено какви факти биха
се установили с него то бе оставено без уважение. По сходен начин стои
въпроса и с искането за назначаване на комплексна АТЕ доколкото не бяха
навадени аргументи в какво се състои необосноваността на заключенията на
експертите.
ВОС не намира и противоречия в показанията на пострадалата
4
депозирани в хода на д.п. пред съдия и в хода на съдебното следствие. Тя
точно посочва посоката си на движение, мястото на удара по ширината на
пътното платно, автомобила който я е ударил и последствията от това.
Показанията и са в унисон с констатациите при огледа и намерените следи по
автомобила на подсъдимия.
Жалбата на защитата на подсъдимия като неоснователна следва да бъде
оставена без уважение.
По наказанието :
Първоинстанционния съд е наложил на подсъдимия наказание
“Лишаване от свобода” за срок от 3 /три/ месеца, изпълнението на което е
отложил с изпитателен срок от 3 /три/ години.
Наказанието е в минималния законово установен размер поради което
въпрос за намаляването му не стои пред настоящия състав.
За да наложи наказание при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК ВРС е
извел мотиви в значителна степен революционни и допринасящи за развитие
на правото.
На първо място като смекчаващо отговорността обстоятелство е
посочил сравнително младата възраст на подсъдимия. С оглед на факта че
подс. Б. е роден на ********** и към момента на изготвяне на мотивите е бил
навършил 68 години /при 69 години и 9 месеца средна продължителност на
живота на мъжете в България по данни на НСИ за 2023г./ въззивния състав
отчита изложеното като комплимент от страна на съда към подсъдимия.
На второ място неизвестно защо като смекчаващо отговорността
обстоятелство е отчетен факта, че подсъдимият е дал подробни обяснения и в
двете фази на процеса. Обясненията на подсъдимия са способ за събиране на
доказателства и средство за защита и упражняването му или не по никакъв
начин не може да бъда отчитано като отегчаващо или смекчаващо
отговорността обстоятелство.
На последно място е отчетено и изразено от подсъдимия искрено
съжаление за случилото се при условие, че в хода на цялото наказателно
производство подсъдимия твърди, че не е ударил с автомобила си
пострадалата, а е оказал помощ на седнала на тротоара жена.
Въпреки че въззивния съд не споделя извода на първостепенния за
5
приложението на чл.55 ал.1 т.1 от НК при определяне на размера на
наказанието липсата на протест обезсмисля извеждането на доводи в тази
насока.
От представената по делото справка за нарушител – водач – л.132 по д.п.
се установява, че подсъдимият е дългогодишен водач на МПС – от 1972г., той
е наказван пет пъти с наказателни постановления и два пъти с глоба по фиш,
като последната санкция е през 2015г.. Това води съда до извода, че той не е
рисков водач на МПС и лишаването му от право на управление на МПС за
срок от девет месеца е достатъчно за да може той да си направи изводи за
стореното и за в бъдеще да съобразява поведението си като водач с
изискванията на ЗДвП.
В хода на служебната проверка ВОС намира за необходимо да обърне
внимание на първоинстанционния съд, че срока за изготвяне на мотиви
установен в чл.308 от НПК е 15 дневен, а при дела с правна и фактическа
сложност /каквото настоящето производство не е/ 60 дни. В случая присъдата
е произнесена на 31.01.2024г. а мотивите са изготвени на 20.05.2024г., което
необосновано е забавило наказателното производство.
По изложените съображения и предвид липсата на служебно
констатирани основания за отменяване на присъдата, на основание чл.338 от
НПК, съставът на Окръжния съд в гр. Варна, като въззивна инстанция :
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда №24/ 31.01.2024 г. по НОХД № 5151/22 г. на
ВРС тридесет и седми наказателен състав.
Решението не подлежи на касационна проверка.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6