Р
Е
Ш Е Н И Е
№
458
гр.Г.О., 13.12.2011 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ГОРНООРЯХОВСКИЯТ районен съд, ТРЕТИ състав в публично заседание на девети септември през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТЕОДОРИНА
ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
при секретаря С. Д. и в присъствието на прокурора.....................................като разгледа докладваното от съдията Димитрова гр.дело № 983 по описа за 2011 година ,за да се произнесе взе предвид следното:
Иск
по чл. 34 от Закона за собствеността.
Делбено производство-първа фаза по допускане
на делбата.
Ищецът Г.И.Н. твърди, че с ответницата С.Д. и ответникът В.Д. са собственици на описания в исковата молба недвижим имот – ДВОРНО МЯСТО с площ 1485 кв.м, съставляващо УПИ V-216 в квартал 15 по ПУП на село К., при граници: улица, И.Д.Д. и М.Т. П., заедно с построените в това дворно място ЖИЛИЩНА СГРАДА и СТОПАНСКИ ПОСТРОЙКИ. Съсобствеността е възникнала в резултат на наследствено правоприемство, тъй като имота е принадлежал на И. Н. и М.Й.- двамата съпрузи. Част от процесния имот, а именно ½ идеална част от него е бил прехвърлен на ответницата С.Д. по време на брака и с В.П.Д.. Придобитата ½ идеална част поради тази причина се явява придобита в режим на съпружеска имуществена общност за ответниците. С оглед обстоятелството, че на този етап не е постигната доброволна делба, ищецът е предявил иск и моли съда да бъде допусната делба при посочените в исковата молба квоти. Ищецът е направил искане по реда на чл. 344, ал.2 от ГПК и моли съда да осъди ответниците да му заплащат ежемесечен наем в размер на 50,00 лева за ползвания от тях съсобствен недвижим имот като обезщетение, равняващо се на неговата идеална част, считано от датата на завеждането на иска за делба.
Ответниците С. И.Д. и В.П.Д., двамата съпрузи, не са депозирали писмен отговор в предвидения по чл. 131от ГПК срок. Явяват се в съдебно заседание и чрез своя представител адв. Йордан Николов, заявяват, че не оспорват предявения иск за делба. Не се противопоставят да бъде допусната такава като се отчете обстоятелството и начина по който страните са придобили имота. Оспорват в днешно съдебно заседание направената от ищеца претенция по реда на чл. 344, ал.2 ГПК.
Съдът след като взе в предвид становището на ищеца, събра необходимите доказателства за изясняване на делото от фактическа и правна страна и преценявайки ги в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл. 235 от ГПК, приема за установено следното:
Видно от нотариален акт № 52, том ІІ, нотариално дело № 764/1974 год. от 07.05.1974 год. на РС Г.О., И. Г. Н. и М.С.Н. са придобили правото на собственост върху следния недвижим имот: ДВОРНО МЯСТО, цялото от около 1500 кв.м., намиращо се в чертите на село К., Обл. В.Т., заедно с намиращите се в него КЪЩА и други постройки, при граници: улица, Д.Д.Ж. и М.Т. П., представляващо по регулационния план на селото пл. № 216, за който е отреден парцел V в квартал 15, по силата на договор за покупко-продажба. Двамата са придобили описания имот при равни права – по ½ идеална част всеки по време на своя брак. Видно от завереното копие от акт за женитба № 134 от 29.04.1969 год. и извършеното отбелязване в графа „Бележки” на същия документ, приет като доказателство по делото, на основание решение № 264 от 19.03.1991 год. на Районен съд - В.Т. бракът между И. Н. и М.Н. е прекратен с развод. Вследствие на развода, респективно прекратяването на брака между двамата съсобственици, е прекратена и имуществената общност по отношение на описания имот. От Удостоверение за наследници № 277/07.02.2011 год. се установява, че И. Г. Н. е починал на 17.12.2001 год., за което събитие е съставен акт за смърт № 45 от 17.12.2001 год. на Кметство село С., и е оставил за свои законни наследници Г.И.Н. – ищеца по делото и ответницата С.И.Д..
С нотариален акт № , том V, рег. № 5513, дело № /2005 год. от 19.04.2005 година на нотариус К.Б., вписана под № 296 в регистъра на Нотариалната камара на Република България, М.С.Й. продава на ответницата С.И.Д. ½ идеална част от недвижим имот, находящ се в село К., Област В.Т., Община Г.О., ул. К.Б., а именно: ½ идеална част от УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ V-216 в квартал 15 по ПУП на селото, целият с площ 1486 кв.м., заедно с такава идеална част от построените в него КЪЩА и СТОПАНСКИ ПОСТРОЙКИ, при граници: улица, И.Д.Д. и М.Т. П. за сумата от 2054,25 лв., която изцяло е изплатена на продавача от купувача в брой. М.С.Й. си запазва правото на пожизнено обитаване и ползване върху прехвърления имот, с което купувачът се е съгласил. Описаната сделка е осъществена по време на брака между двамата ответници, което не е спорно обстоятелство.
Предвид установената фактическа обстановка, съдът е мотивиран да приеме от правна страна следното:
Предявеният иск за делба е процесуално допустим. Разгледан по същество искът е основателен и следва да бъде допусната съдебната делба между страните по делото. Съображенията от правна страна са следните:
Страните по делото ищецът Г.И.Н. и ответниците С.И.Д. и В.П.Д. са съсобственици на описания в исковата молба недвижим имот. Правото на собственост върху тези вещ страните са придобили по следния начин – ищецът Г.Н. е придобил ¼ идеална част от правото на собственост върху процесния по силата на наследственото правоприемсство като законен наследник на И. Г. Н.. Ответницата С. Д. е придобила правото на собственост върху ¼ идеална част от имота, предмет на делбата, също на основание наследствено правоприемство като законен наследник на своя баща И. Г. Н.. Двамата ответници по време на своя брак придобиват правото на собственост върху ½ идеална част, респективно върху 2/4 идеални части върху процесния имот на основание правна сделка – договор за покупко-продажба – нот. акт № , том V, рег. № 5513, дело № /2005 година на Нотариус К.Б., вписана под № 296 в Нотариалната камара на Република България. Следователно страните в настоящото делбено производство са съсобственици на процесния недвижим имот при права – по 1/4 идеална част за Г.Н. и С. Д. и 2/4 идеални части общо в режим на съпружеска имуществена общност за ответниците С. Д. и В.Д.. Имайки предвид изложеното съдът следва да допусне извършването на делба на описания в исковата молба и по-горе в мотивите на решението недвижима вещ при посочените права.
По искането с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС, предявено по реда на чл. 344, ал. 2 от ГПК.
Ищецът е отправил искане към съда, да постанови по реда на чл. 344, ал. 2 от ГПК ответниците да му заплащат месечно сумата от по 50,00 лева представляващо месечен наем за ползването на съсобствен недвижим имот, считано от датата на завеждането на исковата молба. По своята правна същност това е искане за присъждане на обезщетение за ползата от която е бил лишен съсобственик на една вещ, поради това, че е лишен от възможността на ползва вещта според правата си. Необходимо условие е това искане на е отправено писмено. В настоящия случай то е направено с исковата молба за предявяване на иска за делба са процесната съсобстевност и се иска присъждане на обезщетение от датата на предявяването на иска за делба за напред до извършването на делбата. Обезщетението е съизмерено с месечния наем, който би получавал ищеца, ако би имал възможност да ползва имота, отдавайки го на трето лице срещу възмездно ползване.
Искането и процесуално допустимо, но разгледано по същество се явява неоснователно и съдът следва да го отхвърли по следните правни съображения:
Установява се, че ищецът действително не ползва имота, предмет на съдебната делба. Безспорен е факта, че същият се ползва от лицето М.С.Й. – майка на ищеца и ответницата Д.. Основанието за последното е това, че в полза на М.С. с нот. акт № , том V, рег. № 5513, дело № /2005 година на Нотариус К.Б., вписана под № 296 в Нотариалната камара на Република България е учредено право на пожизнено ползване върху прехвърления с акта недвижим имот. Тълкувайки волята на страните по този договор, правото на ползване е учредено върху ½ идеална част от имота, което е предмет на прехвърлителната сделка. По отношение на останалата част липсва създадена пречка имота да бъде ползван от другите съсобственици, включително и от ищеца, съобразно притежаваните от него ¼ идеални части. Не се установи по делото, че ответниците ползват имота и респективно са пречили на ищеца да осъществява своето право на ползване на спорния имот. Не може да бъде направен извод, че ответниците ползват имота, само поради факта, че било учредено право на ползване от тях в полза на трето лице. Нещо повече последното води до извод, че ответниците нямат право да ползват имота именно поради това, че са се лишили доброволно от това правомощие, съставляващо част от съдържанието на правото на собственост. В случая те притежава тъй наречената „гола собственост” и се намират в състояние при което не ползват вещта. Всичко това води до извод за неоснователност на претенцията на ищеца за присъждането на суми по реда на чл. 344, ал. 2 от ГПК във връзка с чл. 31, ал. 2 от ЗС.
Водим от горните съображения, съдът
Р Е Ш И :
ДОПУСКА ДА СЕ ИЗВЪРШИ ДЕЛБА между Г.И.Н. с ЕГН ********** ***, съдебен адрес град П., Област В., ул. , пълномощник адв. Х.Д.Г. ***; С.И.Д. с ЕГН ********** *** и В.П.Д. с ЕГН ********** ***, на следния недвижим имот, находящ се в село К., Община Г.О., Област В.Т., ул. К.Б., а именно: ДВОРНО МЯСТО с площ 1486 кв.м. (хиляда четиристотин осемдесет и шест квадратни метра), за който е отреден урегулиран поземлен имот – УПИ V-216 в квартал 15 /петнадесет/ по ПУП /подробен устройствен план/ на село К., Община Г.О., а съгласно отбелязаното в скица № 388/15.04.2011 год. записан с площ 1500 кв.м. /хиляда и петстотин квадратни метра/, ведно с построените в него КЪЩА и СТОПАНСКИ ПОСТРОЙКИ, при граници на дворното място – улица, И. Дечев Дечев и М.Т. П..
Площта на дворното място в нотариален акт № , том V, рег. № 5513, дело № /2005 година на Нотариус К.Б. е посочена 1486 /хиляда четиристотин осемдесет и шест/ кв.м.
ДЕЛБАТА СЕ ДОПУСКА при
следните права: ¼ /една четвърт/ идеална част за Г.И.Н.,
¼ /една четвърт/ идеална част за С.И.Д. и 2/4
/две четвърти/ идеални части общо в режим на съпружеска имуществена общност за съпрузите С.И.Д. и В.П.Д..
ОТХВЪРЛЯ искането на Г.И.Н. с ЕГН ********** ***,
съдебен адрес град П., Област В., ул. ,
пълномощник адв. Х.Д.Г. ***, предявено по реда на чл. 344, ал. 2 от ГПК за
присъждане на обезщетение по чл. 31, ал. 2 от ЗС в размер на ежемесечния наем в
размер на по 50 лв. /петдесет лева/, считано от датата на предявяването на иска
за делба – 10.05.2011 година, което да му бъде заплащано от С.И.Д. с ЕГН
********** *** и В.П.Д. с ЕГН ********** ***, като НЕОСНОВАТЕЛНО.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ВЕЛИКОТЪРНОВСКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД в двуседмичен срок от връчването му на страните
РАЙОНЕН СЪДИЯ: