№ 13436
гр. С., 09.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ
при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Гражданско дело
№ 20241110163020 по описа за 2024 година
Предявен е иск от Л. З. Л., ЕГН: **********, адрес: гр. С., ул. „П.“ № 15, срещу „С.
В.“ АД, ЕИК: ******, седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Ц. Б. III“ № 159,
ет. 2 и 3, Бизнес Център Интерпред Ц. Б., по чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване на
недължимост на сумата от 976,74 лв. за предоставени ВиК услуги за имот, находящ се
в гр. С., ул. „П.“ № 15, партида № ********* за периода 20.06.2017-20.11.2019 г.
Ищецът обосновава правния си интерес от предявяване на иска с оглед детайлна
справка-извлечение на начислените по процесната партида сума от информационната
система на ответника, но не представя самата справка, макар и в исковата молба да
обективира такава справка. Поддържа, че не дължи процесната сума при липса на
доставка на вода в съответно количество и стойност и отчитане на водомера в
процесния имот, както и поради погасяването й с изтичането на тригодишна
погасителна давност.
В срока по чл. 131 ГПК „С. В.“ АД признава иска на всички основания, заявени
в исковата молба, включително и че ищецът не бил потребител на ВиК услуги за
процесния период. Сочи, че не е предприел нито доброволно, нито принудително
събиране на процесната сума. При извънсъдебна покана до длъжника да плати, дори и
при предупреждение, че ще бъдат предприети съдебни мерки, не е повод за
предявяване на иска, но в случая ищецът не твърди отправянето на такава покана от
ответника. Иска прилагане на чл. 78, ал. 2 ГПК.
Съдът, като прецени събраните доказателства и доводите на страните,
приема за установено следното:
В тежест на ищеца е да докаже, че ответникът претендира от него процесната
сума за процесния имот и период, а в тежест на ответника е да докаже възникнало
облигационно отношение между страните, по силата на което е доставил ВиК услуги
на ищеца в процесния имот за процесния период в претендираното количество и
стойност, както и че ищецът е потребител на ВиК услуги като
собственик/вещен/облигационен ползвател на имота, както и факти, спиращи и/или
1
прекъсващи давността.
Правният интерес от предявяването на отрицателен установителен иск като
абсолютна процесуална предпоставка за неговата допустимост съгласно чл. 124, ал. 1
ГПК е налице, когато ответникът по иска претендира отричаното от ищеца право. От
значение за допустимостта на иска са действията на ответника по предявяване на
претенции срещу ищеца, осъществени извън съдебното производство. В случая, видно
от представеното по делото писмо, изходящо от ответното дружество и адресирано до
ищцата, в същото се съдържа покана за провеждане на среща между страните с цел
уточняване на условията по сключване на споразумение във връзка със задълженията
по партида с клиентски № ********* за имот, находящ се в гр. С., ж.к. „О. К. 1“, ул.
„П.“ 15. С оглед изложеното, съдът намира, че за ищеца е налице правен интерес от
предявяване на настоящия иск.
В случая ищецът отрича материалноправните предпоставки за възникване на
вземането – наличието на облигационно правоотношение по договор за доставка на
ВиК услуги между страните, както и наличието на извършени услуги на
претендираната стойност, а също така релевира възражение за изтекла погасителна
давност.
С отговора на исковата молба ответникът прави признание на факта, че ищецът
не е потребител на ВиК услуги и не се намира в облигационни отношения с ответното
дружество, както и на факта на изтичане на погасителната давност за процесното
вземане. Възражението за изтичане на погасителна давност обаче като
правопогасяващо възражение подлежи на разглеждане, само и единствено ако е налице
валидно възникнало материално право. По давност могат да бъдат погасени само
съществуващите задължения. Твърди в тази връзка, че не е дал повод за завеждане на
делото, и моли на осн. чл. 78, ал. 2 ГПК да не бъдат възлагани в негова тежест
сторените от ищеца разноски. С оглед изложеното, с доклада по делото на основание
чл. 146, ал. 1 т. 3 и т. 4 ГПК са отделени за безспорни и ненуждаещи се от доказване
следните факти и обстоятелства включени в предмета на спорното право: че между
страните липсва облигационно отношение по доставка на ВиК услуги за процесния
период и процесния имот за процесната сума, както и че процесните задължения са
погасени по давност.
Поради изложеното, съдът намира, че ищецът не е потребител на ВиК услуги и
не дължи на ответника исковата сума и предявеният отрицателен установителен иск се
явява изцяло основателен и следва да бъде уважен.
По разноските
С отговора на исковата молба, ответникът, с оглед становището му по
предявения иск, е направил искане разноските по делото да бъдат възложени в тежест
на ищеца на основание чл. 78, ал. 2 ГПК. Настоящият съдебен състав намира, че по
делото не е налице признание на иска по смисъла на чл. 237 ГПК, а ответникът е
признал твърденията в исковата молба, с оглед на което съдът приема, че не е
приложима разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК. Отговорът на исковата молба е подаден
чрез юрк. Петя Иванова, като с приложеното към него пълномощно в полза на
пълномощника, подал отговора, не е учредена представителна власт за признаване на
иска, поради което не може да се приеме, че е налице изрично пълномощно, каквото
законът изисква в този случай – арг. чл. 34, ал. 3 ГПК, като такова е представено по
делото едва след като съдът е обявил, че ще се произнесе с решение. В тази връзка
2
съдът намира за необходимо да отбележи, че с Определение от 22.12.2024 г. съдът
изрично е указал на ответника в срок до насроченото открито съдебно заседание да
представи изрично пълномощно за признание на иска съгласно чл. 34, ал. 3 ГПК.
Определението е връчено на ответника на 30.12.2024 г. /л. 26-28 от делото/, като
указанията на съда не са изпълнение в указания срок. В открито съдебно заседание,
проведено на 05.03.2025 г., за което ответникът е редовно призован, съдът е дал
повторна възможност на ответника в срок до следващо о.с.з. да заяви изрично дали
признава предявените искове, в който случай и да представи изрично пълномощно
съгласно чл. 34, ал. 3 ГПК, като делото е отложено за 09.04.2025 г. от 10:10 ч.
Указанията на съда отново не са изпълнени в срок, като пълномощното по чл. 34, ал. 3
ГПК е депозирано на 09.04.2025 г. в 11,49 ч. след обявяване на делото за решаване. С
оглед изложеното, съдът намира, че ответникът не е положил дължимата грижа и не е
изпълнил срочно дадените от съда указания. При това положение право на разноски в
настоящото производство има ищецът на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Същият е
сторил разноски за разноски за държавна такса в размер на 50 лв., която следва да му
бъде присъдена. Видно от представения по делото договор за правна защита и
съдействие и пълномощно ищецът е бил представляван по делото безплатно от адв. В.
Ф. С., поради което и на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв на адвоката следва
да бъде присъдено възнаграждение, което съдът определи на 300 лв.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че Л. З. Л.,
ЕГН: **********, адрес: гр. С., ул. „П.“ № 15, не дължи на „С. В.“ АД, ЕИК: ******,
седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Ц. Б. III“ № 159, ет. 2 и 3, Бизнес Център
Интерпред Ц. Б., сумата от 976,74 лв., представляваща стойност на предоставени ВиК
услуги за имот, находящ се в гр. С., ул. „П.“ № 15, партида № *********, за периода
20.06.2017 г.-20.11.2019 г.
ОСЪЖДА „С. В.“ АД, ЕИК: ******, седалище и адрес на управление: гр. С.,
бул. „Ц. Б. III“ № 159, ет. 2 и 3, Бизнес Център Интерпред Ц. Б., да заплати на Л. З. Л.,
ЕГН: **********, адрес: гр. С., ул. „П.“ № 15, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата
от 50 лв. – разноски по делото.
ОСЪЖДА „С. В.“ АД, ЕИК: ******, седалище и адрес на управление: гр. С.,
бул. „Ц. Б. III“ № 159, ет. 2 и 3, Бизнес Център Интерпред Ц. Б., да заплати на адв. В.
Ф. С., ЕГН: **********, адрес: гр. С., ул. „Г.“ № 31, ет. 1, офис – партер, на основание
чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв., сумата от 300 лв. – възнаграждение за безплатно
процесуално представителство по делото на ищеца Л. З. Л..
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3