№ 416
гр. Перник, 01.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Петя Й. Котева
при участието на секретаря Даниела Бл. Иванова
като разгледа докладваното от Петя Й. Котева Административно наказателно
дело № 20241720201284 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.58д и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалвано е Наказателно постановление № 8788 от 08.08.2024г. (НП),
издадено от началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ към
дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна
инфраструктура“ (АПИ)-гр.София, с което на И. И. Н., ЕГН ********** за
извършено нарушение по чл.26, ал.2, т.1, б.„а“, предл.2-ро от Закона за
пътищата (ЗП), вр. чл.7, ал.1, т.5, б.„в“, вр.8, ал.1, вр. чл.37, ал.1, т.1, предл.1-
во от Наредба № 11 от 03.07.2001г. за движение на извънгабаритни и/или
тежки пътни превозни средства, издадена от министъра на регионалното
развитие и благоустройството (Наредба № 11 от 03.07.2001г.) е наложено на
основание чл.53, ал.1, т.2, предл.2-ро от ЗП административно наказание глоба
в размер на 4000 лв (четири хиляди лева).
Жалбоподателят И. И. Н., чрез пълномощника си адв. Й. П. Й. от САК,
по изложени в жалбата доводи моли НП да бъде отменено като неправилно и
незаконосъобразно. Релевира доводи за допуснати съществени процесуални
нарушение, свързани с липса на пълно, точно и непротиворечиво описание на
релевантните обстоятелства на твърдяното нарушение. Лансира теза за
ненадежност на извършените от контролните органи измервания по време на
проверката на пътното превозно средство (ППС), управлявано от
жалбоподателя. Излага доводи, че административноотговорни лица не са
физическите лица – водачи на пътното превозно средство, а собственикът на
1
пътното превозно средство или лицето, лицензирано да извърши превоза, в
чието задължение е снабдяването с изискуемото разрешително. Счита, че
неправилно е определено основанието за налагане на административното
наказание, като твърди, че приложимата санкционна норма е следвало да бъде
тази по чл.177, ал.3, т.1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП). Намира,
че вмененото нарушение не е доказано по несъмнен начин. Лансира теза за
приложение на чл.28 от ЗАНН. Моли за отмяна на обжалваното НП.
Жалбоподателят И. И. Н. не участва лично в хода на съдебното
производство, в което се явява упълномощения му защитник адв. Й. П. Й.,
който поддържа жалбата. Допълнително излага доводи, че е допуснато
съществено процесуално нарушение при описание на нарушението, тъй като
не е отбелязано точното място на извършването му. Счита, че разпитаните
свидетели в хода на съдебното следствие са установили посока на движение
на управлявания от жалбоподателя автомобил, която е различна от посочената
в НП, което е довело до съществено процесуално нарушение. Моли съда да
постанови решение, с което да отмени обжалваното НП. При условията на
алтернативност, иска административното наказание да бъде намалено до
законоустановения минимален размер, каквото желание е заявено и с жалбата.
Административнонаказващият орган (АНО) началник отдел „Контрол
по републиканската пътна мрежа“ към дирекция „Анализ на риска и
оперативен контрол“ при АПИ-гр.София, чрез процесуалния си представител
юрисконсулт С.Т., изразява становище за неоснователност на жалбата, като
моли НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени и гласни
доказателства и служебно провери правилността на обжалваното НП намира
за установено следното:
По допустимостта:
Жалбата е подадена от активно легитимирано лице – пълномощник на
нарушителя, в законоустановения срок и пред компетентния съд, поради което
е процесуално допустима.
Разгледана по същество е частично основателна.
От фактическа страна:
На 11.07.2024г., в 12:29 часа, на път І-1, км 285, с посока на движение
гр. Перник - гр. София свидетелите Р. Й. Г. и А. М. А. - инспектори в дирекция
„Анализ на риска и оперативен контрол“ при АПИ спрели за проверка на
отбивна площадка ППС с четири оси с две управляеми оси, а именно: товарен
автомобил марка „МАН“, модел „ТГА 41.410“ с рег. № ******. Същото
извършвало превоз на товар (фракция) и се управлявало от И. И. Н..
Контролните органи извършили измерване чрез ролетка № 1302/18/5м на
разстоянието между осите (на двойната задвижваща ос) и установили, че
същото е 1,42 м, а посредством техническо средство – електронна везна за
2
измерване на маса и поосово натоварване на ППС модел DFW-KR № 118844
измерили, че сумата от натоварване на ос на двойната ос на МПС е 33.240 т,
при максимално допустимо натоварване на оста 19 т, съгласно чл.7, ал.1, т.5,
б.„в“ от Наредба № 11 от 03.07.2001г., т.е. установено било превишаване с
14.240 т. Отчетените резултати били отразени в Кантарен билет №
2229/1107.2024г. от електронната везна, който бил подписан от водача.
За така измереното натоварване на ос на ППС, жалбоподателят не
представил на длъжностните лица от АПИ разрешително за движение на
товарния автомобил в рамките на специалното ползване на пътищата, предвид
установеното, че моторното превозно средство е тежко по смисъла на чл.3, т.2
от Наредба № 11 от 03.07.2001г., тъй като към момента на движение не
разполагал с такова, издадено от администрацията, управляваща пътя – АПИ.
На водача, на място бил съставен акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) № 0010249 от 11.07.2024г., в който
актосъставителят Р. Й. Г. приел, че установените факти досежно
констатираното превишаване на стойностите по чл.7, ал.1, т.5, б.„в“ от
Наредба № 11/03.07.2001г. и липсата на разрешително за движение в рамките
на специалното ползване на пътищата, издадено от администрацията,
управляваща пътя, осъществяват състава на административно нарушение по
чл.26, ал.2, т.1, б.„а“ от ЗП, вр. чл.7, ал.1, т.5, б.„в“, вр. чл.8, ал.1, чл.37, ал.1,
т.1, предл.1-во от Наредба № 11 от 03.07.2001г. Актът бил предявен на
жалбоподателя за запознаване, който не вписал възражения срещу
направените констатации, след което получил препис от него.
Въз основа на съставеният АУАН било издадено и оспореното НП, с
което на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в
размер на 4000 лева, на основание чл.53, ал.1, т.2, предл.2-ро от ЗП, за
установеното нарушение, с фактическо описание и правна квалификация,
идентични с тези, посочени в АУАН.
Процесното НП е връчено на И. Н. на 14.08.2024г.
По доказателствата:
Съдът възприе гореизложената фактическа обстановка за установена
по несъмнен начин, предвид приетите писмени доказателства, а именно:
АУАН № 0010249 от 11.07.2024г., разписка за връчване на препис от него на
жалбоподателя, Кантарен билет № 2229/1107.2024г. от електронна везна с №
118844, свидетелство за регистрация на процесното ППС, кантарна бележка от
кариера – с.Студена, пътен лист № 848394, Заповеди №№ РД-11-246 от
31.03.2022г. и РД-11-657 от 20.06.2024г. на Председателя на Управителния
съвет на АПИ, Заявление за периодична проверка и извършена такава на
25.04.2024г. за техническа годност на електронна везна модел DFW-KR №
118844, декларация за съответствие и сертификат на ролетка № 1302/18 (5м),
протокол от 15.04.2020г. и от 06.06.2024г. за проведено обучение съответно на
А. М. А. и на Р. Й. Г. с процесната мобилна везна за поосово измерване,
известие за доставяне на издаденото НП. Тази доказателствена съвкупност
3
кореспондира със свидетелските показания на А. М. А. и на Р. Й. Г., които,
разпитани в хода на съдебното следствие, потвърждават изцяло отразените в
обстоятелствената част на АУАН фактически обстоятелства.
От правна страна:
НП е издадено от компетентен орган, с оглед чл.56, ал.3, т.1 от ЗП и
приложената Заповед № РД-11-246 от 31.03.2022г. на Председателя на
Управителния съвет на АПИ, с която са делегирани права на АНО по смисъла
на чл.47, ал.2 от ЗАНН.
АУАН също е издаден от длъжностно лице с доказана материална
компетентност съгласно чл.56, ал.2 от ЗП, предвид Заповед № РД-11-247 от
31.03.2022г. на Председателя на Управителния съвет на АПИ, изменена със
Заповед № РД-11-657 от 20.06.2024г.
Съгласно § 1, т.8 от Допълнителните разпоредби на ЗП „специално
ползване на пътищата“ е използването на пътищата за превозване на тежки и
извънгабаритни товари.
Според чл.8, ал.1 от Наредба № 11 от 03.07.2001г. движението на
извънгабаритни ППС се осъществява в рамките на специалното ползване на
пътищата и се разрешава в случаите, когато е невъзможно или
нецелесъобразно да се използва друг вид транспорт или когато товарите не
могат да бъдат разглобени на части и превозени в рамките на общественото
ползване на пътищата.
Съгласно чл.37, ал.1, т.1, предл.1-во от Наредба № 11 от 03.07.2001г.
във вътрешността на страната съответните служби за контрол при МВР и
АПИ спират и проверяват спрелите и навлезли в обхвата на пътя и
ограничителната линия извънгабаритни и/или тежки ППС, както и съставят
акт на водача, когато при проверката се установи, че движението се извършва
без разрешително.
Съгласно чл.26, ал.2, т.1, б.„а“ от ЗП за дейности от специалното
ползване на пътищата без разрешение се забранява движението на
извънгабаритни и тежки ППС в обхвата на пътя и ограничителната строителна
линия.
Условията и редът за движение на извънгабаритни и тежки ППС по
пътищата, отворени за обществено ползване, се определят с Наредба № 11 от
03.07.2001г.
Съгласно чл.3, т.2 от посочения подзаконов нормативен акт тежко ППС
е това, което има натоварване на ос, по-голямо от предвидените стойности в
чл.7 от Наредба № 11 от 03.07.2001г.
Съгласно чл.7, ал.1, т.5, б.„в“ от Наредба № 11 от 03.07.2001г., когато
разстоянието между осите на ППС е от 1,3 м до 1,8 м, допустимото
максимално натоварване на оста е 19 тона.
В настоящия случай измереното разстояние между осите е 1,42 м,
4
сумата от натоварването на ос на двойната ос на товарния автомобил е 33.240
т при максимално допустимо натоварване на оста 19 т, съгласно чл.7, ал.1, т.5,
б.„в“ от Наредба № 11 от 03.07.2001г., като превишаването е с 14.240 т.
Съдът установи, че констатираните надвишения на нормите на Наредба
№ 11 от 03.07.2001г. са установени с годни технически средства и от
компетентни длъжностни лица, притежаващи необходимите теоретични
знания и правоспособност.
Използваните измервателни уреди от проверяващите - електронна
везна за измерване на маса и поосово натоварване на ППС модел DFW-KR №
118844 и ролетка № 1302/18/5м, попадат в обхвата на средство за измерване по
смисъла на §1, т.27 от ДР на Закона за измерванията (техническо средство,
което има метрологични характеристики и е предназначено да се използва за
измервания самостоятелно или свързано с едно или повече технически
средства).
Съгласно сертификат и декларация за съответствие за ролетка №
1302/18/5м, в съответствие с Директива 2014/32/ЕС, заявление за последваща
периодична проверка на процесната електронна везна № 118844 и преминала
такава на 25.04.2024г., измервателните уреди отговарят на техническите
характеристики и са сертифицирани, което не подлага на съмнение
достоверността и точността на извършените измервания от контролните
органи на АПИ в хода на извършената проверка на управляваното от
жалбоподателя ППС. В тази насока е доказана компетентността на св.А. М. А.
и на св.Р. Й. Г. да си служат и боравят самостоятелно с електронна везна за
измерване на маса и поосово натоварване на ППС модел DFW-KR, предвид
представените по делото протоколи за проведено обучение от 15.04.2020г. и от
06.06.2024г., удостоверяващи придобитите умения и знания при обучението.
При това положение процедурата по измерването е била извършена по
установения ред.
Изрично е посочено в съставения на мястото на проверката АУАН, че е
било измерено разстояние между осите 1.42 м, което е осъществено с ролетка
№ 1302/18/5м, като същото е извършено в присъствието на водача, който се е
запознал с отчетената величина и не е направил възражение срещу вписаното
разстояние между осите. Това обстоятелство непосредствено му е било
предявено, поради което и наведените доводи от процесуалния представител
на жалбоподателя, че е следвало да се състави нарочен протокол, който да
отразява данните от извършеното измерване са неоснователни. Тези
аргументи на съда са относими и за извършено с електронната везна поосово
измерване на натоварването на ППС, предвид кредитирания по делото като
писмено доказателство Кантарен билет № 2229/1107.2024г. от електронната
везна, който е бил предявен на водача за запознаване с отчетените стойности и
е подписан от него без възражения.
Посоченото измерено натоварване на ос, по-голямо от съответната
стойност по чл.7 от Наредба № 11 от 03.07.2001г., обосновава извод, че ППС е
5
тежко по смисъла на чл.3, т.2 от същата наредба, респ. извънгабаритно по
смисъла на §1, т.1 от Допълнителните разпоредби на Наредба №
11/03.07.2001г., което е един от признаците на нарушението по чл.53, ал.1, т.2
от ЗП.
В АУАН и в НП са включени констатациите за измереното разстояние
между осите и измереното натоварване на ос, по-голямо от съответната
стойност по чл.7 от Наредбата, както и че движението на тежкото ППС се е
осъществявало без необходимото разрешение за дейностите в рамките на
специалното ползване на пътищата (Разрешително) от администрацията,
управляваща пътя, поради което и процесното противоправно деяние е
описано с всичките му съставомерни признаци в съответствие с чл.42, ал.1, т.4
и чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН.
В АУАН и в НП не съществува разминаване и досежно правното
квалифициране на тази деятелност, поради което съдът намира, че са
изпълнени изискванията на чл.42, ал.1, т.5 и чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, поради
което прие като неоснователни посочените в жалбата доводи за бланкетно
обвинение и за непривеждане на нарушените разпоредби към установените в
обективната действителност факти.
Неоснователно е твърдението на пълномощника на жалбоподателя, че в
АУАН и в НП не е отразено точното място на нарушението, тъй като от
съдържанието на двамата документа е видно, че ясно, конкретно и в
съответствие с изискванията на чл.42, ал.1, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН е
отбелязано, че то е установено на път І-1, км 285, с посока на движение от гр.
Перник към гр. София, която дестинация категорично се доказа от
показанията на св. А. и на св. Г.. Описаните обстоятелства по извършване на
нарушението по никакъв начин не са ограничили жалбоподателят да разбере
за какво нарушение е ангажирана административнонаказателната му
отговорност.
Установеното натоварване на оста не сочи на изключението по чл.8,
ал.5, вр. чл.14, ал.3 от наредбата, доколкото натоварването на ос надвишава с
повече от 30 % допустимото максимално натоварване на ос по раздел ІІ. При
това положение се изисква нарочно разрешение по чл.26, ал.3 от ЗП, в каквато
насока е формулирано административното обвинение в АУАН и в НП, поради
което и движението на процесния автомобил следва да бъде квалифицирано
като нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б. „а“, предл. 2-ро от ЗП, защото тази
разпоредба въвежда забрана за движение на тежки ППС без разрешение.
На следващо място недоказани са възраженията на пълномощника на
жалбоподателя за нарушение на механизма на извършване на самите
измервания, тъй като те се опровергават от писмените и гласни
доказателствени средства. Св. А. М. А. и св.Р. Й. Г. детайлно и безпристрастно
са изяснили в хода на проведените им разпити, че е измерено натоварването на
всяка от осите и е определена сумата от натоварването на двойната
задвижваща ос, включваща сумарно двете оси. Именно отчетените резултати
6
са отразени в разпечатения на място Кантарен билет № 2229/1107.2024г. от
електронната везна, който е подписан от водача без възражения, поради което
и обективността на резултатите относно натоварването на осите на
процесното ППС не следва да се поставя под съмнение.
Съдът не споделя, изложените от процесуалния представител на
жалбоподателя доводи, че АНО е ангажирал отговорността на И. Н. за деяние,
което не може да му бъде вменено във вина, тъй като той не е превозвач или
собственик на процесното ППС, като съображенията са следните:
Разпоредба на чл.26, ал.2, т.1, б.„а“ от ЗП, която е вменена на
жалбоподателя не поставя изискване относно субекта, който следва да се
снабди с разрешение за специално ползване на пътищата, а съдържа
единствено забрана за извършване на дейности по специалното ползване на
пътищата чрез движение на тежки и/или извънгабаритни ППС, без за това да
има надлежно издадено разрешение. Именно поради това субект на това
нарушение е и лицето, което фактически извършва дейността по ползване на
пътя, като управлява тежко ППС, какъвто безспорно в случая е
жалбоподателя. В тази връзка е и съдържанието на разпоредбата на чл.37,
ал.1, т.1 от Наредба № 11/03.07.2001г.
Не е спорно и че отговорността на жалбоподателя, ангажирана за
нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б.„а“ от ЗП не игнорира изискването на чл.15,
ал.3 от Наредба № 11/03.07.2001г., съгласно който собствениците на
извънгабаритни и/или тежки ППС или лицата, които извършват превозите, са
длъжни да подадат в АПИ или в съответното областно пътно управление или
община заявление за издаване на необходимото разрешително по образец.
Отговорността за неизпълнение на тази законова разпоредба, спрямо
задължените лица, обаче, не освобождава водачите на съответното ППС от
задължение да спазват предписаното правило на чл. 26, ал.2, т.1, б.„а“ от ЗП и
респективно при неизпълнение на същото да не носят отговорност. Още
повече, че от съдържанието на приложената санкционна норма на чл.53, ал.1
от ЗП е видно, че същата предвижда налагане на наказание глоба на
физическите лица, които нарушават разпоредбата на чл.26, ал.2 или които
извършват или наредят да бъде извършено движение на извънгабаритни и
тежки пътни превозни средства и товари без разрешение на собственика или
администрацията, управляваща пътя. След като безспорно е установено, че
наказаното лице като водач на товарния автомобил е осъществявал движение
на тежко пътно превозно средство без разрешение, то попада в кръга на
субектите на нарушението и правилно е ангажирана
административнонаказателната му отговорност.
Съдът не приема лансираната теза в жалбата, че липсва виновно
поведение на нарушителя. Водачът е бил длъжен и е могъл да се осведоми за
общата маса на управлявания от него автомобил и за натоварването на осите и
в случай, че данните надвишават максимално допустимите норми по Наредба
№ 11 от 03.07.2001г., да не предприема движение на ППС в обхвата на пътя,
7
ако няма разрешение за това. Ето защо и заявеното от св. Б.Е.Т. – работодател
на Н., че при излизане от кариерата товарните автомобили се измерват с
контролна везна, не освобождава жалбоподателя от задължението да се увери,
че превозваният от него товар е в рамките на установените законови
стойности.
Неправилно е и изложеното в жалбата твърдението, че дори и да е
приел наказващия орган, че И. Н. е извършил административно нарушение, то
е следвало да бъде ангажирана неговата административнонаказателната
отговорност не по чл.53, ал.1 от ЗП, а по чл.177, ал.3 от ЗДвП, тъй като двете
норми не защитават идентични обществени отношения. Разпоредбата на
чл.177, ал.3 от ЗДвП е свързана с целта на закона, посочена в чл.1, ал.2 от
ЗДвП - да се опазват животът и здравето на участниците в движението по
пътищата, да се улеснява тяхното придвижване, да се опазват имуществото на
юридическите и физическите лица, както и околната среда от замърсяването
от моторните превозни средства. Нормата на чл.53, ал.1 от ЗП защитава
обществените отношения, свързани с правото на администрацията,
управляваща пътя да прецени доколко е допустимо преминаването на
определено извънгабаритно или тежко превозно средство по конкретен път, с
оглед неговата товароносимост и евентуалните неблагоприятни последици за
поддръжката му впоследствие. В настоящия случай
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана
за извършване на дейности от специалното ползване на пътищата, без
съответно разрешително за това, а не за това, че управлява ППС с размери,
маса или натоварване на ос, които надвишават нормите, определени от
министъра на регионалното развитие и благоустройство, какъвто е състава на
нарушението по чл.177, ал.3, т.1 от ЗДвП.
По вида и размера на наказанието:
Съдът намира, че АНО правилно е приложил коректната санкционна
норма, а именно чл.53, ал.1, т.2, предл.2-ро от ЗП, предвид направената
подробна обосновка в мотивната част на НП при текстово пресъздаване на
описанието на нарушението.
В конкретния случай на И. Н. е наложена глоба в размер на 4000 лв,
който е към максимално предвидения. Мотивиран е от АНО с цел
предотвратяване на повторно и системно извършване на едни и същи
нарушения и с тенденцията на увеличаване на пътнотранспортните
произшествия със смъртни случаи. Въпреки тези обстоятелства съдебният
състав счита, че наложеното административно наказание на жалбоподателя е
завишено и при индивидуализацията му не са отчетени наличните смекчаващи
отговорността обстоятелства, а именно: отбелязаната изрично в НП
констатация, че нарушението е извършено за първи път, както и че
жалбоподателят е управлявал процесното ППС в изпълнение на възложени му
трудови функции от работодателя. Същевременно АНО не ангажира
доказателства за семейното и имотно състояние на санкционираното лице.
8
При това положение наложената глоба от 4000 лева се явява несъразмерно
тежка спрямо личността на дееца и не съответства на целите на наказанието
по чл.12 от ЗАНН, които биха се постигнали с налагане на наказание в
минималния размер от 1000 лв, който да предупреди и превъзпита
нарушителя към спазване на установения правов ред.
Не са налице предпоставките за приложението на чл. 28 от ЗАНН, тъй
като не може да се приеме, че извършеното административно нарушение
представлява маловажен случай. Процесното деяние не се характеризира с по-
ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на
административни нарушения от този вид, тъй като то е типично такова.
Същевременно наличните смекчаващи отговорността обстоятелства са
отчетени от съда при намаляване размера на наложеното административно
наказание, но същите не са от естество да обусловят извод за маловажен
случай, тъй като движението по пътищата на тежки и/или извънгабаритни
ППС създава сериозни опасности както за останалите участници в
движението, така и за пътищата, което е довело до въвеждането на определени
ограничения в свободното движение на такива моторни превозни средства.
С оглед на всичко изложено по-горе съдът счете, че атакуваното НП
следва да бъде изменено, като бъде намален размера на наложеното на
жалбоподателя административно наказание глоба от 4000 лв на 1000 лв.
По разноските:
При този изход на спора, при който се прие, че деянието е осъществено,
като е намален само размера на административното наказание, съдът дължи
произнасяне по направеното искане от процесуалния представител на АНО за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съгласно чл.63д, ал.5 от ЗАНН, вр. чл.37, ал.1 от Закона за правната
помощ и като съобрази фактическата и правна сложност на делото, както и
вида и количеството на извършената дейност, предвид приключване на
производството в едно съдебно заседание, настоящият състав намира, че на
юрисконсулта на АНО следва да бъде присъдено възнаграждение в
минималния размер от 80 лева, предвиден в чл.27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ. В съответствие с правилото на чл.78, ал.3 от
ГПК същото следва пропорционално да бъде намалено съобразно изменения
размер на административното наказание, а именно пропорционално на
сумата от 3000 лв, която е разликата с която е намалено наказанието и която се
приравнява на „уважената част от иска” по чл.78, ал.1 от ГПК, в резултат на
което съдът осъди жалбоподателя да заплати в полза на АПИ сумата от 60
лева, представляваща разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.2, т.4, вр. ал.7, т.2 и чл. 63д от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
9
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 8788 от 08.08.2024г., издадено
от началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ към дирекция
„Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна
инфраструктура“-гр.София, с което на И. И. Н., ЕГН ********** за извършено
нарушение по чл.26, ал.2, т.1, б.„а“, предл.2-ро от Закона за пътищата, вр.
чл.7, ал.1, т.5, б.„в“, вр.8, ал.1, вр. чл.37, ал.1, т.1, предл.1-во от Наредба № 11
от 03.07.2001г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни
средства, издадена от министъра на регионалното развитие и
благоустройството е наложено на основание чл.53, ал.1, т.2, предл.2-ро от
Закона за пътищата административно наказание глоба в размер на 4000 лв
(четири хиляди лева), като НАМАЛЯВА размера на наложеното наказание от
4000 лв (четири хиляди лева) на 1000 лв (хиляда лева).
ОСЪЖДА И. И. Н., ЕГН **********да заплати на Агенция „Пътна
инфраструктура” с адрес: гр. София, бул. „Македония“ № 3 сумата от 60 лв
(шестдесет лева), представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение по АНД № 20241720201284 по описа за 2024г. на Районен
съд Перник.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд Перник в 14-дневен срок от съобщаването му на страните на основанията,
предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
10