№ 437
гр. Търговище, 07.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, VI СЪСТАВ в публично заседание
на четиринадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Вяра М. Панайотова
при участието на секретаря Красимира Ал. Кирилова
като разгледа докладваното от Вяра М. Панайотова Гражданско дело №
20213530100337 по описа за 2021 година
Предявен е иск, с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК, във вр. с
чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД за сумата от 15 764,24 лв.
Ищецът твърди в исковата си молба, че между страните е бил сключен договор за
продажба на горива, като за периода 01.10.2015 год. – 31.11.2015 год. ответника е купувал
периодично дизелово гориво Б6 от бензиностанция, собственост на ищеца, като за
закупеното количество и вид гориво последния е издавал съответни платежни документи.
Ищецът твърди в молбата, че ответника не бил изпълнил задължението си да заплаща
закупеното гориво, като останал задължен с обща сума от 10 382,12 лв., с ДДС по фактури
№ ********** / 30.10.2015 год., № ********** / 31.10.2015 год. и № ********** /30.11.2015
год. и въпреки проведените разговори и изпратената нотариална покана не бил погасил
задължението си. Поради изпадането му в забава ищеца счита, че ответника дължи и
обезщетение за забава в общ размер на 5382,12 лв. Твърди се в молбата, че поради
неизпълнението от страна на ответника ищеца по реда на чл.410 от ГПК се снабдил със
заповед за изпълнение за дължимите суми, ведно със законната лихва от подаване на
заявлението и разноски в заповедното производство. Тъй като ответника възразил в
заповедното производство и съобразно указанията на съда ищеца е предявил иск за
установяване на вземането в общ размер на 15 764,24 лв. Претендира разноски в исковото и
заповедно производство. В съдебно заседание поддържа предявения иск, чрез процесуалния
си представител.
В дадения месечен срок ответника е упражнил правото си на отговор. Оспорил е
1
изцяло предявения иск по основание, и по размер. Навел е доводи за погасяване на
вземането на ищеца по давност, което обуславя и неоснователност на претенциите му. Моли
съда да отхвърли иска. В съдебно заседание ответника се явява лично и признава, че
вземането на ищеца съществува, на посочено основание и в посочения размер, но е погасено
по давност, поради което предявения иска се явява неоснователен.
След преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за установено
следното : Видно от приложеното по делото ч.гр.д. № 1657 / 2020 год. на РСТ ищеца е подал
заявление, с което е поискал съда да му издаде заповед за изпълнение по реда на чл.410 от
ГПК. Подаденото от ищеца заявление по чл.410 от ГПК е било уважено и съдът е издал
Заповед за изпълнение № 820 / 29.12.2020 год. за сумата от 15 764,24 лв., от която главница в
размер на 10 382,12 лв., представляваща задължение по фактури № ********** / 30.10.2015
год., № ********** / 31.10.2015 год. и № ********** / 30.11.2015 год. и мораторна лихва по
всяка една фактура, както следва : 1 992,22 лв. за периода 30.10.2015 год. – 18.12.2020 год.,
1542,85 лв. за периода 31.10.2015 год. – 18.12.2020 год. и 1847,05 лв. за периода 30.11.2015
год. – 18.12.2020 год., като са присъдени и разноски в заповедното производство. В срока по
чл.414 от ГПК ответникът е депозирал писмено възражение, с което е заявила, че не дължи
изпълнение на вземането по издадената заповед, без да са посочени конкретни основания.
Заповедния съд, на осн. чл.415 от ГПК е указал на ищеца да предяви иск за установяване на
вземането си против ответника, което определя правния му интерес от предявяване на
настоящия иск, с правно осн. чл.422 от ГПК.
Видно от приложените по делото писмени доказателства на л. 5 – 11 от делото между
страните е бил сключен договор за продажба на горива, като за периода 01.10.2015 год. –
14.11.2015 год. ответника е купувал периодично дизелово гориво Б6 от бензиностанция,
собственост на ищеца, като за закупеното количество и вид гориво последния е издавал
съответни платежни документи. От приложените по делото фактури и фискални бонове се
установи, че през месец октомври 2015 год. ответника е закупил дизелово гориво Б-6 в общо
количество от 1863.6146 л. на стойност 3820,40 лв. с ДДС, за което ищеца е издал фактура №
**********/30.10.2015 год., през месец, както и още 1444.0100 л. на стойност 2960,22 лв. с
ДДС, за което ищеца е издал фактура № **********/31.10.2015 год., а през месец ноември
2015 год. е закупил дизелово гориво Б-6 в общо количество 1756.8300 л. на стойност 3601,50
лв. с ДДС, за което е издадена фактура № **********/30.11.2015 год., или общата стойност
на закупеното от ответника горива в периода октомври 2015 год. – ноември 2015 год. И по
трите посочени по-горе фактури плащането на продажната цена е следвало да бъде
извършено в брой от ответника, а доколкото липсват твърдения от страните за договаряне
на различни от общите условия за плащане при договор за продажба, то съгласно чл.200,
ал.1 от ЗЗД за ответника от издаване на фактурата е възниквало и задължението да заплати
на ищеца цената на закупеното гориво. Ответникът в съдебно заседание призна основанието
за възникване на вземането на ищеца, а именно договора за продажба на горива, както и
размера на същото, призна и обстоятелството, че не е изпълнил задължението си и не е
заплатил цената на горивото, поради финансови затруднения и липса на средства. Не е
2
оспорил и размера на мораторната лихва, претендирана от ищеца по всяка една от
посочените фактури. Ответника не твърди, а и няма представени доказателства поделото да
е погасил изцяло, или частично задължението си към ищеца в хода на съдебното
производство.
При така установеното съдът прави следните изводи : След преценка на събраните
доказателства и признанието на ответника, съдът приема за доказано основанието за
възникване вземането на ищеца за което е издадена заповед за изпълнение, а именно
договор за продажба на горива сключен между него и ответника, както и неговия размер.
Основното възражение на ответника е, че вземането на ищеца, за което е издадена
заповед за изпълнение е било погасено по давност, още към момента на подаване на
заявлението, което обуславя и неоснователността на иска. Възражението на ответника съдът
счита за неоснователно по следните съображения: В отношенията на страните следва да се
прилага общата пет годишна погасителна давност. Давността в конкретния случай следва да
се определи по всяка една от фактурите, доколкото същите имат различен падеж, или за
вземането по фактура № **********/30.10.2015 год. би следвало да се погаси по давност на
30.10.2020 год., вземането по фактура № **********/31.10.2015 год. би следвало да се
погаси по давност от 31.10.2020 год., а това по фактура № **********/30.11.2015 год. на
30.11.2020 год. Действително заявлението за издаване на заповед за изпълнение е
депозирано от ищеца в съда на 23.12.2020 год., след изтичане на погасителната давност по
всяка една от цитираните по-горе фактури, но съгласно чл.3, т.2 от Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13.03.2020 год., и за преодоляване на последиците давностните срокове, с
изтичане на които се погасяват или прекратяват права, или се пораждат задължения за
частноправни субекти спират да текат, считано от 13.03.2020 год. до отмяна на
извънредното положение, а съгласно § 13 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на
Закона за здравето /ДВ бр.44 от 13.05.2020 год./ сроковете, спрели да текат по време на
извънредното положение по Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 год., и за преодоляване
на последиците продължават да текат след изтичане на 7 дни от обнародване на закона в
ДВ, или от 21.05.2020 год., или за периода 13.03.2020 год. – 20.05.2021 год. погасителната
давност за вземанията на ищеца по договора с ответника не е текла, като давността е
продължила да тече , считано от 21.05.2020 год.. Ето защо към момента на подаване на
заявлението на 23.12.2020 год. вземанията на ищеца и по трите фактури не са били погасени
по давност, поради това, че не е бил изтекъл петгодишния давностен срок.
С оглед на горното съдът приема, че вземането на ищеца към ответника е било
изискуемо и ликвидно към момента на издаване на заповедта за изпълнение и предявения
иск за установяване съществуване на вземане по издадена заповед за изпълнение се явява
основателен и доказа и като такъв следва да бъде уважен.
Ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените в исковото
3
производство разноски в размер на 915 лв., от които 315 лв. – държавна такса и 600 лв.-
адвокатско възнаграждение, както и разноските в заповедното производство в размер на 916
лв., на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, че ЕТ „ПОЛИ К – МИЛЧО ЯНКОВ – КРЪСТИНА
ЯНКОВА“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Търговище, ул. „Л. К.“
№ ** , представлявано от К. Г. Я. дължи на „ЖИЕЛ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление : гр.Търговище, ул.“П. " № **, вх. *, ет. *, ап. **, представлявано от К.
Н. Н., действащ чрез адв.Д.М. и адв.Р. М.а от ТАК, със съдебен адрес : гр.Търговище, ул."Ц.
И. А." № *, партер сумата от 15 764,24 лв., от която главница в размер на 10 382,12 лв.,
представляваща неизпълнено задължение по договор за продажба на горива, обективиран с
фактури № ********** / 30.10.2015 год., № ********** / 31.10.2015 год. и № ********** /
30.11.2015 год. и мораторна лихва по всяка една фактура, както следва : по фактура №
********** / 30.10.2015 год. лихва в размер на 1 992,22 лв. за периода 30.10.2015 год. –
18.12.2020 год., по фактура № ********** / 31.10.2015 год. лихва в размер на 1542,85 лв. за
периода 31.10.2015 год. – 18.12.2020 год. и по фактура № ********** / 30.11.2015 год.
лихва в размер на 1847,05 лв. за периода 30.11.2015 год. – 18.12.2020 год., за което вземане ,
по реда на чл.410 от ГПК има издадена Заповед за изпълнение № 820 / 29.12.2020 год., по
ч.гр.д.№ 1657 / 2020 год. по описа на РСТ, на осн. чл.422 от ГПК.
ОСЪЖДА ЕТ „ПОЛИ К – МИЛЧО ЯНКОВ – КРЪСТИНА ЯНКОВА“, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Търговище, ул. „Л. К.“ № ** ,
представлявано от К. Г. Я. да заплати на „ЖИЕЛ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление : гр.Търговище, ул.“П. " № **, вх. *, ет. *, ап. **, представлявано от К.
Н. Н., действащ чрез адв.Д.М. и адв.Р. М.а от ТАК, със съдебен адрес : гр.Търговище, ул."Ц.
И. А." № *, партер, направените в исковото производство разноски в размер на 915 лв.,
както и разноски в заповедното производство в размер на 916 лв., на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Окръжен съд Търговище.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
4