С решение № 94 / 27.05.2009 г., постановено по гр.д. № 26/09 г., Момчилградският районен съд е прекратил гражданския брак, сключен между Пакизе Бекир Коджаали от с. Рудина, общ. Кърджали, и Шевкед Кязим Коджаали от с. Горски извор, общ. Кирково, поради неговото дълбоко и непоправимо разстройство по вина на съпруга Шевкед Коджаали. Предоставил е упражняването на родителските права спрямо роденото от брака малолетно дете Юсеин на майката Пакизе Коджаали, като е определил режим на лични отношения с бащата Шевкед Коджаали- да вижда и взема детето всяка първа и трета неделя от месеца от 08.00 до 18.00 часа, както и един месец през годината , когато майката не ползва платения си годишен отпуск, като вземането и връщането на детето става в дома на майката. Съдът е осъдил бащата да заплаща на ненавършилото пълнолетие дете Юсеин, месечна издръжка в размер на 50 лв., платима чрез неговата майка и законна представителка, считано от 05.02.2009 г. до настъпване на причини погасяващи или променящи същата, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска. Съдът е предоставил ползването на семейното жилище – къща, находяща се в с. Горски извор, общ Кирково, на ответника Шевкед Кязим Коджаали. Допуснал е след прекратяването на брака съпругата да носи предбрачното си фамилно име Яхия , и е осъдил ответника да заплати окончателна държавна такса в бракоразводния процес по сметка на МРС в размер на 20 лв.,както и държавна такса в размер на 36.00 лв., определена съобразно размера на присъдената издръжка. Съдът е осъдил ответника да заплати на ищцата сумата в размер на 725 лв., съставляваща направени от нея разноски в производството. Настоящото въззивно производство е образувано по повод предявена от недоволния от първоинстанционното решение, ответник-съпруг Шевкед Кязим Коджаали, частична въззивна жалба. В жалбата се твърди, че първоинстанционното решение в частта му, с която първоинстанционният съд е обявил, че вина за прекратяване на брака носи изключително той- съпругът Шевкед Сали Коджаали , в частта за разноските, и в частта за определения размер на присъдената издръжка на роденото от брака непълнолетно дете, е неправилно. Излагат се доводи, че решението е порочно, постановено в противоречие с материалния закон и доказателствата. Жалбодателят излага съображения в няколко основни аспекта: първо, твърди че изложените в исковата молба обстоятелства, че той–съпругът злоупотребявал с алкохол и предизвиквал скандали, че станал агресивен и арогантен, че осъществявал насилие и психически, и физически торм¯з над съпругата, останали недоказани в производството. И второ твърди, че в атакуваното решение са налице противоречия в обстоятелствената му част и в диспозитива му, което обстоятелство било основание за неговата отмяна. В този аспект твърди, че първоинстанционният съд приел от свидетелските показания на разпитаните свидетелите, които били баща и леля на ищцата, че страните по делото не могат да се разберат да живеят заедно, но в диспозитива съдът бил определил, че изключително вина за разстройство на брака имал само ответникът. Жалбодателят твърди, че решението, в частта му относно определения размер на присъдените разноски, както и в частта относно размера на присъдената издръжка на роденото от брака непълнолетно дете, били завишени. С оглед изложеното моли настоящата инстанция да постанови своя съдебен акт, с който отмени първоинстанционното решение в обжалваните му части като неправилно и незаконосъобразно, като вместо него постанови друго, с което приеме за установено, че вина за разтрогване на брака има само ищцата, намали размера на присъдената издръжка и присъди на него направените разноски. В дадения надлежен срок е постъпил отговор на частичната въззивна жалба, в който ответникът по жалбата- съпругата Пакизе Бекир Коджаали, твърди, че атакуваното решение е законосъобразно и правилно, че изложените в жалбата основания, не били от характера на отменителните такива, водещи до целената от жалбодателя отмяна на постановения първоинстанционнен акт, а по-скоро били с емоционално- пожелателен характер. В съдебно заседание, жалбодателят Шевкед Коджаали, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Изтъква ново обстоятелство, а именно, че към настоящият момент доходите му вече не били такива, каквито ги бил приел първоинстанционния съд, защото вече бил безработен. Прилага ново писмено доказателство. Претендира разноски В съдебно заседание, ответникът по жалбата Пакизе Бекир Коджаали, чрез процесуалния си представител, намира същата за допустима, но неоснователна. Претендира разноски за въззивната инстанция. В съдебно заседание, участникът, Дирекция „Социално подпомагане” , отдел „Закрила на детето”, гр. Кърджали, чрез писмени бележки поддържа депозираното пред първоинстанционния съд, свое становище. Окръжният съд, след преценка на доказателствата, приема за установено следното: Жалбата като подадена в срок и от имащо правен интерес от това, лице, е процесуално допустима, и като такава подлежи на разглеждане по същество. Компетентният първоинстанционен съд се е произнесъл по предявен брачен иск с правно основание чл.99,ал.1 от СК от 1985 г., с който са съединени обективно и искове за упражняване на родителски права, лични отношения и издръжка на дете, както и искове за ползване на фамилното име и на семейното жилище. Предмет на настоящия въззивен контрол, определен от стоящата в основата на производството частична въззивна жалба, е първоинстанционното решение в частта му, с която решаващият съд е обявил, че вина за прекратяване на брака има съпругът Шевкед Кязим Коджаали, в частта, с която съдът е осъдил жалбодателя да заплати на ищцата сумата в размер на 725 лв., съставляваща направените от нея разноски в производството, както и в частта , с която жалбодателят- баща е осъден да заплаща на ненавършилото пълнолетие дете Юсеин месечна издръжка в размер на 50 лв.,платима чрез неговата майка и законна представителка, считано от 05.02.2009 г. до настъпване на причини погасяващи или променящи същата, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска. В този аспект в първоинстанционното производство са събрани относими към правния спор доказателства. Въз основа на техния анализ, се налага правния извод, че са безспорни в производството обстоятелствата, че на 20.07.2004 г., страните в производството ¤акизе Бекир Яхия и Шевкед Кязим Коджаали са сключили граждански брак, и че от съвместното си съжителство имат родено на 29.05.2006 г., едно все още малолетно дете - Юсеин. Безспорно е и обстоятелството, че съпрузите от около 1,5- 2 години не живеят заедно , и че през този период съпругата заедно с малолетното дете живее при родителите си. Не се спори в производството, и че съпругата през годините на брачното й съжителство с жалбодателя, не е работила, и че и към настоящия момент е безработна. Спорно в производството е обстоятелството кому принадлежи вината за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака на страните. В този аспект в исковата си молба ищцата-съпруга твърди, че вината е изцяло на съпруга, който започнал за злоупотребява с алкохол, да предизвиква скандали, станал изключително агресивен и арогантен към нея, и упражнявал върху нея изключителен психически и физически тормоз. В подкрепа на изложените обстоятелства, ищцата е ангажирала гласни доказателства – свидетелските показания на св.Б.Акиф- нейн баща и на св. Н. Юсеин - нейна леля. Техните свидетелски показания са опосредствени,т.е. те установяват чутото от ищцата. От тях се установява, че последната се оплаквала, че съпругът й пиел, псувал я и я биел. Св. Б.Ариф непосредствено от лични впечатления установява само, че е виждал зет си пиян, и че същият пращал от неговия телефон SMS, съдържащи псувни. Свидетелят твърди също, че от 2007 г., т.е. от момента на фактическата раздяла на съпрузите, зет му не се интересувал от детето си. Свидетелката Ариф твърди, че не е чула бащата да се интересува от детето си. И двамата свидетели са единодушни, че страните- съпрузите Коджаали са в лоши отношения от фактическата им раздяла и не могат да се разберат. В отговора на исковата молба ответникът изтъква, че вина за разстройство на брака има съпругата и че причина за настъпилото разстройство било обстоятелството , че се ръководила от съветите на майка си, и че желаела семейство им да живее при нейните родители. В този аспект по делото са събрани гласни доказателства –свидетелските показания на св. Б. Местан. Същият изтъква, че познава и ищцата, и ответника, че макар да държи питейното заведение в селото не е виждал ответника пиян, че вина за настъпилите между страните проблеми имало семейството на съпругата. Твърди, че съпругът се е грижил за семейството си и за детето си. Твърди, че лично със собствената си кола бил водил ответника в дома на семейството на ищцата, за да види последният детето си, но те не му разрешили да го види. Настоящата инстанция при анализа на така събраните доказателства изгради своето мнение. Счита, че вина за настъпилото в брака на съпрузите Коджаали , дълбоко и непоправимо разстройство, имат и двамата съпрузи. Безспорно се установи в производството, че съпрузите са в лоши отношения и не могат да се разберат, т.е. че е налице твърдяното дълбоко и непоправимо разстройство в брака им. Не се установиха твърдяните от ищцата злоупотребява с алкохол, предизвиквания на скандали, агресивно и арогантно поведение на съпруга й към нея, нито факта на упражняване от негова страна върху нея на изключителен психически и физически тормоз. Показанията на разпитаните свидетели Б. Акиф и Н. Юсеин, както беше посочено са опосредствени и по своята същност те преповтарят твърденията на ищцата. Съдът кредитира единствено непосредствените впечатления на св. Акиф, че е виждал зет си пиян и че същият изпращал от телефона си SMS, съдържащи псувни. Безспорно едно такова поведение на съпруга в семейните отношения е укоримо. Но също толкова укоримо е поведението на съпругата да формира едностранно мнение по основните семейни въпроси под давление на своите родители, като налага еднопосочно своето мнение къде да живее семейството. Укоримо е и поведението на съпругата, изразяващо се в отсъствието на проявени компромис и усилия, изразяващо се в недопускане на съпруга-баща до детето му. Изложеното води до извода, че първоинстанциононото решение, в частта му досежно вината е неправилно и следва да бъде отменено, вместо което бъде постановено друго, с което да бъде прието, че вина за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака на страните, имат и двамата съпрузи. Не така обаче стои въпросът с първоинстанционното решение в атакуваната му част, с която жалбодателят- баща е осъден да зÓплаща на ненавършилото пълнолетие дете Юсеин, месечна издръжка в размер на 50 лв., платима чрез неговата майка и законна представителка, считано от 05.02.2009 г. до настъпване на причини погасяващи или променящи същата, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска. Настоящата инстанция намира първоинстанционното решение в тази му част за правилно,поради което като такова следва да бъде потвърдено. Действително в настоящото въззивно производство в този аспект съдът допусна ново писмено доказателство - служебна бележка № 43-01-109/ 08.07.09 г. на Д”БТ”, с. Кирково , която установява, че към м.юли и само тогава ответникът е бил безработен, със статут на търсещ работа. Доказателства обаче, че и към настоящия момент това е така, в производството не се представиха. Нещо повече в производство беше доказано, че съпругът е работил в строителството в посочения период - м.март- м.май 2009 г. , както и че по принцип същият се занимавал с тютюнопроизводство / св. Б. Местан/. Този изход на делото обуславя обаче и промяна в първоинстанционното решение в атакуваната му част, досежно присъдените на ищцата разноски. Съдът съобрази ,че ищцата е заплатила адвокатско възнаграждение за първа и въззивна инстанция в размер на 900 лв. поради което намира,че следва постановеното решение в тази му част да бъде отменено за разликата от 450 лв. до присъдения размер от 725 лв. В останалата си част като необжалвано решението е влязло в сила, и не е предмет на настоящия въззивен контрол. Водим от изложеното съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 94/27.05.2009 г., постановено по гр.д. № 26/2009 г. по описа на Момчилградския районен съд, в частта му, с която е прекратен сключения между Пакизе Бекир Коджаали от с. Рудина, общ. Кърджали, и Шевкед Кязим Коджаали от с. Горски извор, общ. Кирково, граждански брак, поради неговото дълбоко и непоправимо разстройство по вина на съпруга Шевкед Кязим Коджаали, вместо което ПОСТАНОВЯВА: ПРЕКРАТЯВА сключения между Пакизе Бекир Коджаали от с. Рудина, общ. Кърджали, и Шевкед Кязим Коджаали от с. Горски извор, общ. Кирково, граждански брак, поради неговото дълбоко и непоправимо разстройство по вина и на двамата съпрузи. ПОТВЪРЖДАВА решение № 94/27.05.2009 г. ,постановено по гр.д. № 26/2009 г. по описа на Момчилградския районен съд, в частта му, с която е ОСЪДЕН бащата Шевкед Кязим Коджаали да заплаща на ненавършилото пълнолетие дете Юсеин, с ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 50 лв., платима чрез неговата майка и законна представителка, считано от 05.02.2009 г. до настъпване на причини погасяващи или променящи същата, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска. ОТМЕНЯ решение № 94/27.05.2009 г. ,постановено по гр.д. № 26/2009 г. по описа на Момчилградския районен съд, в частта му, с която е ОСЪДЕН съпругът Шевкед Кязим Коджаали да заплати на съпругата Пакизе Бекир Коджаали, направените по делото разноски в размер на 725 лв., за разликата от 450 лв. до 725 лв. Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС при условията на чл.280 от ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :1.
2. |