Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260375
/26.07.2021 година, град Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковски районен съд, Девети граждански състав
на дванадесети юли две хиляди двадесет и първа година
в публично заседание в следния състав:
Председател: Петър Вунов
секретар: Михаела Стойчева
прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Петър Вунов гражданско дело номер 687 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част ІІ, дял І ГПК.
Образувано е по искова молба от „ЮБЦ" ЕООД с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 99, ал. 1, вр. с чл. 92, ал. 1 ЗЗД срещу К.А.С..
Ищецът твърди,
че между „Българска телекомуникационна компания" ЕАД и ответницата бил
сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер
15983364001 от 04.09.2015 г., с който й била предоставена телевизионна услуга
по тарифен план VIVACOM TV Extra, с месечна
абонаментна такса в размер на 17,80 лв. с ДДС, с добавен HD Light
пакет за 3,80 лв. с ДДС, 1 брой доп. приемник за 4,80 лв. с ДДС, за срок от 24 месеца. Абонатът потребил и не заплатил електронни съобщителни услуги на
стойност 4,41 лв. за периода 15.11.2017 г. - 14.12.2017 г., което обусловило
правото на оператора на основание т. 43 от Общите му условия да прекрати
едностранно договора между тях и да му издаде крайна фактура №
**********/15.01.2018 г., в която била
начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора в размер на 44,49
лв., равняваща на трикратния размер на месечните абонаменти за услугите, за
които договорът се прекратява и уговорена
в т. 2 от стр. 6 от договора. На 16.10.2018 г. „Българска
телекомуникационна компания" ЕАД сключило договор за цесия със "С.Г.Груп"
ООД, по силата на който последното дружество придобило вземанията по
горепосочената фактура спрямо К.А.С.. На 1.10.2019 г. "С.Г.Груп" ООД прехвърлило
всички свои вземания по горепосочения договор на „ЮБЦ" ЕООД. Ищецът сочи,
че към исковата молба било приложено уведомление за двете цесии, подписано от
законния представител на „С.Г.Груп" ООД, което дружество уведомило
длъжника от името на „Българска Телекомуникационна компания" ЕАД за цесията
от 16.10.2018 г., и от свое име, в качеството си на цедент
от 1.10.2019 г. Сочи се още, че за заплащане на дължимата сума, ищецът подал
заявление по чл. 410 ГПК, по което било образувано ч. гр. д. № 242/2021 г. по описа
на Районен съд – Хасково. Срещу издадената заповед за изпълнение на парично
задължение бил подадено възражение от длъжника. Предвид изложеното се иска да бъде постановено
решение, с което да се приеме за установено по отношение на ответницата, че
дължи на ищеца гореописаната сума, ведно със законната лихва върху нея,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 242/2021 г. по описа на РС – Хасково до
окончателното й изплащане. Претендират
се и направените деловодни разноски в настоящото производство и в развилото се
заповедно производство.
Ответницата оспорва иска. Признава, че на 04.09.2015 г. сключила договор с „БТК" ЕАД, но подписала документите, без да се запознае подробно със съдържанието им, а и не й били дадени екземпляри от споразумението и от общите условия към него. При подписването им изрично заявила, че не иска услугата да й бъде предоставяна за повече от две години т.е. до 04.09.2017 г. Ето защо се счита, че договорът противоречал на закона и накърнявал добрите нрави, поради което и на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД бил нищожен и съответно да не пораждал правни последици. Сочи се и че не била уведомявана, че има задължения и че те били прехвърлени на „С.Г.Груп" ООД, като по този начин била нарушена императивната норма на чл. 99, ал. 3 ЗЗД. От приложеното към исковата молба пълномощно за това пък не ставало ясно „БТК" ЕАД кого упълномощава. Прави се и възражение за погасяване по давност на задължението. Предвид изложеното се иска предявения иск да бъде отхвърлен и да се присъдят на ответницата заплатени разноските по делото.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна:
По делото са представени Общите условия на договора между от „Българска Телекомуникационна Компания“ АД и абонатите на услуги, предоставяне чрез обществената фиксирана електронна съобщителна мрежа на дружеството.
С договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.10.2018 г. „Българска телекомуникационна компания" ЕАД е прехвърлило на "С.Г.Груп" ООД вземания, посочени в Приложение № 1, представляващи неразделна част от договора.
С писмо към същия договор „Българска
телекомуникационна компания" ЕАД е потвърдило извършената цесия съгласно
горепосочения договор.
С пълномощно с нотариална заверка на подписа рег. № 27707/24.10.2018 г. на нотариус М.Г. „Българска телекомуникационна компания" ЕАД е упълномощило "С.Г.Груп" ООД да го представлява пред лицата, чиито задължения са предмет на прехвърляне по договора за цесия от 16.10.2018 г. при и по повод изпращане на уведомителни съобщения по смисъла на чл. 99, ал. 3 ЗЗД и да подписва същите.
С договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 01.10.2019 г. "С.Г.Груп" ООД е прехвърлило на „ЮБЦ" ЕООД вземания от трети лица, описани в Приложение № 1, представляващо неразделна част от договора.
Според извлечение от Приложение № 1 към договора за цесия от 01.10.2019 г. процесните вземания спрямо ответника са прехвърлени на ищеца.
По делото е представено и уведомление без номер, дата и данни за получаването им, от „Българска телекомуникационна компания" ЕАД чрез "С.Г.Груп" ООД и от „ЮБЦ" ЕООД до ответника, с което го уведомяват за сключените договори за цесия от 16.10.2018 г. и от 01.10.2019 г.
От материалите, съдържащи се в ч. гр. д. № 242/2021 г. по описа на РС-Хасково, приложено по настоящото производство, се установява, че въз основа на заявление с вх. № 261787/29.01.2021 г. е издадена Заповед № 260313/04.11.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в полза на ищеца срещу ответника за процесните вземания, както и разноски по делото в размер на 25,00 лв. за платена държавна такса и 150,00 лв. адвокатско възнаграждение. В предвидения от закона срок е направено възражение от ответницата и с разпореждане от 22.02.2021 г. е указано на ищеца, че може да предяви иск в едномесечен срок за установяване на вземането си и последният е сторил това.
При така установената фактическа обстановка, съдът стигна до следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 99, ал. 1, вр. с чл. 92, ал. 1 ЗЗД, който е процесуално допустим, доколкото изхожда от заявител по образувано заповедно производство срещу длъжника в едномесечния срок от уведомяването му за депозирано от страна на последния възражение срещу издадена заповед за изпълнение относно процесното вземане.
Разгледан по същество, искът е неоснователен поради следните съображения:
По делото не се спори, а и от събраните писмени доказателства, в т.ч. и съдържащите се в приложеното по настоящото производство ч. гр. д. № 242/2021 г. по описа на РС-Хасково подписани от ответницата договор с клиентски номер 15983364001 от 04.09.2015 г. и декларация от същата дата, по несъмнен начин се установява, че между нея и „Българска телекомуникационна компания" ЕАД е съществувало валидно облигационно правоотношение, по силата на което дружеството - опрератор е трябвало да предоставя далекосъобщителни услуги срещу задължението от страна на абоната да заплаща дължимото възнаграждение за това.
В случая, обаче не се установяват при условията на пълно и главно доказване твърденията на ищеца, че през процесния период „Българска телекомуникационна компания" ЕАД е изпълнил точно своите договорни задължения, като е осъществил уговорените далекосъобщителни услуги, чиято стойност съответства на посоченото в исковата молба, както и че именно неплащането на същите съставлява основание за ангажиране на отговорността на ответницата за тях. В тази връзка е необходимо да се отбележи, че не е представена сочената фактура № **********/15.01.2018 г., а и дори да бе сторено, няма данни тя да е била подписана от ответницата и е оспорена от нейния процесуален представител. Следва да се има предвид и че по своята правната характеристика същата представлява частен свидетелстващ документ по смисъла на чл. 178, ал. 1 ГПК, обективиращ изгодни за неговия издател факти. В този смисъл тя притежава само формална, но не и материална доказателствена сила, поради което следва да се преценява от съда наред с всички останали доказателства по делото, като при оспорването й в тежест на съставилата ги страна е да установи с допустимите от ГПК доказателствени средства, че документирането на съдържащите се в нея данни е надлежно извършено и съответства на доставени и ползвани от абоната конкретни мобилни услуги. Тъй като това не е сторено и съобразно въведения в чл. 154, ал. 1 ГПК принцип за разпределение на доказателствената тежест в гражданския процес, е необходимо да се приеме, че тези правнорелевантни факти не са се осъществили в обективната действителност. А щом фактите не са се осъществили, не могат да възникнат и техните правни последици.
При положение, че не се установява наличието на предпоставките за разваляне на процесния договор, и то при спазване изискванията на чл. 87 ЗЗД, не може да се счете, че са настъпили последиците от развалянето и съответно, че е налице основание за дължимост на неустойка.
Отделно от
това съдът намира неустоечната клауза за нищожна
поради накърняване на добрите нрави, за което се следи служебно, като
преценката се извършва към момента на сключване на договора, а не към последващ момент - т. 3 от Тълкувателно решение №
1/15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/ 2009 г. на ОСТК на
ВКС. При тази преценка следва да се изхожда преди всичко от характерните
особености на договора за услуга и вида на насрещните престации:
мобилният оператор се задължава да предостави на потребителя ползването на
мобилни услуги срещу абонаментна такса, а потребителят - да я заплати, но само
срещу предоставената му услуга. От друга страна, ако е
уговорена неустойка при предсрочно прекратяване на договор за услуга,
в размер на всички неплатени по договора абонаментни вноски до края на срока
му, мобилният оператор по прекратения договор ще получи имуществена облага от
насрещната страна в размер, какъвто би получил, ако договорът не беше
прекратен, но без да се предоставя ползването на услугата по договора.
Следователно, уговорената по този начин неустойка за предсрочно
прекратяване излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна
и санкционна функции, създава условия за неоснователно обогатяване на едната
страна за сметка на другата и нарушава принципа за справедливост. В този смисъл
е и задължителната практиката на ВКС - Решение № 193/09.05.2016 г. по т. д. №
2659/2014 г. на ВКС, I т.о. и Решение № 219/09.05.2016 г. по т. д. № 203/2015
г. на ВКС, I т.о. Както се посочи по-горе, съдът следи служебно за нищожността
на договорните клаузи предмет на договора, когато тя е свързана с противоречие
на закона или на добрите нрави и това противоречие произтича пряко от
твърденията и доказателства по делото, както е в настоящия случай. В този
смисъл е и цитираното вече Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС.
След като не се установява цедентът да е титуляр на процесното прехвърлено вземане, то сключените договори за цесия не могат да породят целения с тях транслативен ефект и това вземане не е преминало в правната сфера на цесионера - ищец, поради което и последният не се легитимира като негов носител.
В заключение може да се обобщи, че по делото не се установява по безспорен начин съществуването на парично вземане в претендирания размер, за което в полза на ищеца срещу ответницата е издадена заповед за изпълнение по развилото се заповедно производството по ч. гр. д. № 242/2021 г. по описа на РС Хасково.
По тези съображения предявеният иск следва да бъде отхвърлен, като не е необходимо да се обсъждат всички останали наведени от страните доводи, доколкото и при разглеждането им не би се стигнало до по-различен резултат с оглед изложеното по-горе за неговата неоснователност.
Съгласно т. 12 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда специалния установителен иск, предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, в т.ч. и на ответника, и то с осъдителен диспозитив, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство.
При този изход на делото и че ответницата претендира разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, единствено на същата следва да се присъдят такива в общ размер на 600,00 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, от които 300,00 лв. по ч. гр. д. № 242/2021 г. по описа на РС – Хасково, и 300,00 лв. по настоящото производство.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от “ЮБЦ” ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Триадица, бул. „България” № 81, вх. В, ет. 8, срещу К.А.С., ЕГН ********** ***, съдебен адрес:***, офис № 8, иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 99, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 92, ал. 1 ЗЗД за приемане на установено, че К.А.С. дължи на “ЮБЦ” ЕООД сумата от 44,49 лв., представляваща дължима неустойка по сключен между К.А.С. и „Българска телекомуникационна компания" ЕАД Договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер 15983364001 от 04.09.2015 г., прехвърлена на „С.Г.Груп“ ООД по силата на договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.10.2018 г. между „Българска телекомуникационна компания” ЕАД и „С.Г.Груп“ ООД, а впоследствие - на “ЮБЦ” ЕООД по силата на договор за прехвърляне на вземания от 01.10.2019 г. между “ЮБЦ” ЕООД и „С.Г.Груп“ ООД, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 242/2021 г. по описа на Районен съд – Хасково до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА “ЮБЦ” ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Триадица, бул. „България” № 81, вх. В, ет. 8, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на К.А.С., ЕГН ********** ***, съдебен адрес:***, офис № 8, сумата от 600,00 лв., представляващи направени разноски за платено адвокатско възнаграждение, от които 300,00 лв. по ч. гр. д. № 242/2021 г. по описа на РС – Хасково, и 300,00 лв. по настоящото дело.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ:
/п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: В.А.