Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. Плевен, 10.01.2020 г.
в името на народа
плевенски окръжен съд, ІІІ - ти
граждански състав, в закритото заседание
на десети януари през две
хиляди и двадесета година, в
състав:
Председател: екатерина панова
членове: цветелина янкулова
Жанета
Димитрова
при секретаря
при прокурора
като разгледа
докладваното от съдията Жанета Димитрова въззивно гражданско
дело № 1056 по описа на
съда за 2019 г., на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 435 ал. 2 т. 7 от ГПК.
Плевенският окръжен съд е сезиран с жалба от В.А.В. чрез
пълномощника му адвокат М.А. против постановлението за разноските по изпълнително дело № ****/2019 г. по описа
на ЧСИ Ц.
Н.
рег. №** на НК и район на действие ОС – Плевен, обективирано в съобщение за доброволно
изпълнение, съгласно което длъжникът е поканен да заплати на взискателя „****“
ЕАД, гр. София сумата от 208 лв. за разноски по делото, в това число авансово
внесени разноски в размер на 108 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер
на 100 лв..
В
жалбата се твърди, че след връчване на съобщението за доброволно изпълнение
длъжникът веднага е заплатил сумата от 302,63 лв., представляваща пълният
размер на задължението по изпълнителния лист, издаден по ч.гр.д. № 47983/2015
г. по описа на СРС въз основа на влязла в сила заповед по чл. 410 от ГПК, въз
основа на който е образувано изпълнителното дело. В жалбата се излагат доводи
относно неправилно и незаконосъобразно издаване на заповедта, респ.
изпълнителният лист, които като неотносими към настоящия спор не следва да
бъдат обсъждани.
В
жалбата се прави възражение за прекомерност на заплатеното от взискателя
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. и се иска същото да бъде
намалено до минималния предвиден в закона размер от 50 лв.. Длъжникът счита, че
не са налице основания за събиране на максимално предвидения в Наредбата по чл.
37 от ЗПП размер, тъй като делото не е с фактическа и правна сложност предвид
размера на задължението и факта, че е заплатил присъдената с изпълнителния лист
сума в срока за доброволно изпълнение. В
жалбата се прави възражение за недължимост на част от разноските в размер на
108 лв., внесени авансово от взискателя, тъй като по изпълнителното дело не са
извършени изпълнителни действия, а единствено справки. Иска се от окръжния съд
да отмени обжалваното постановление на ЧСИ за разноските в частта за
юрисконсултско възнаграждение в размер над 50 лв. и в частта за авансово
внесените разноски по изпълнителното производство за неизвършени изпълнителни
действия по същото. С жалбата се претендират направените в настоящото
производство разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер на
200 лв..
По
делото не е депозиран писмен отговор на жалбата по реда на чл. 463 ал. 1 от ГПК
от взискателя „****“
ЕАД, гр. София.
От
мотивите по реда на чл. 436 ал. 3 от ГПК депозирани от ЧСИ Ц. Н., рег.
№ *** по описа на КЧСИ с район на действие ОС –
Плевен се установява становището му за допустимост на жалбата. Установява се,
че изпълнителното
дело е образувано пред ЧСИ
Ц. Н. след изпращането по подсъдност на изпълнително дело №
****/2018
г. по описа на ЧСИ Б. Б., рег. №*** на НК и район на действие СГС, по
което авансово са внесени разноски. Според ЧСИ авансово
внесени са таксите по т. 1, т. 4 и т. 9 от ТТР към ЗЧСИ в размер на 108 лв., а
извършените действия по делото се ограничават в неговото образуване, за което е
издадено удостоверение на длъжника на л. 28 от изпълнителното дело. ЧСИ не изразява становище относно
размера на юрисконсултското възнаграждение.
Окръжният съд като прецени изложените в жалбата оплаквания и приложените
към изпълнителното дело доказателства, приема за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата
е подадена в срока по чл. 436 ал. 1 от ГПК, при наличие на правен интерес от
надлежна страна срещу процесуални действия подлежащи на обжалване, поради което
следва да бъде разгледана по същество.
От
приложеното копие от изпълнително дело № ***/2019 г. по описа на ЧСИ Ц.Н., рег. № *** по описа на КЧСИ с район на действие ОС – Плевен се
установява, че
същото е образувано на 01.11.2019 г. след изпращането по
подсъдност на изпълнително дело № ***/2018 г. по описа на ЧСИ
Б. Б., рег. №** на НК и район на действие СГС.
Установява
се, че изпълнителното дело пред ЧСИ Б. Б. е образувано въз основа на молба
от взискателя „****“
ЕАД, гр. София и представен изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № 47983/2015 г. по описа на СРС, с който длъжникът е осъден да
заплати на взискателя сумата от 2,63 лв. – законна лихва и сумата
от 300 лв. – възнаграждение на юрисконсулт. Установява се от молбата за
образуване на изпълнителното дело, че със същата е поискано събиране на
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. и са възложени на ЧСИ на
основание чл. 18 ал. 1 от ЗЧСИ действията по проучване имущественото състояние
на длъжника и определяне начина на изпълнението.
Установява
се, че с разпореждането за образуване ЧСИ Б. Б. е
поискала авансово внасяне на сумата от 108 лв. и е разпоредила да се извършат
справки, да се връчи покана за доброволно изпълнение и да извършат посочените в
молбата изпълнителни действия.
Установява
се от издадената фактура № ***/07.06.2018 г. от ЧСИ Б. Б., че
взискателят „***“ ЕАД, гр. София е внесъл сумата от 10 800 лв. по 100
изпълнителни дела, в това число по изпълнително дело №
****/2018
г. по описа на ЧСИ или по 108 лв. по всяко от изпълнителните дела,
от която по т. 1 от ТТР към
ЗЧСИ за образуване
на изпълнителното дело 20 лв., по т. 4 от ТТР към ЗЧСИ за изпращане на призовка по пощата, препис от жалба, уведомление и книжа –
10 лв. и по т. 9 от ТТР към
ЗЧСИ за налагане на
4 бр. запори без извършване на опис, вкл. върху дял от търговско дружество по
чл. 517 ал. 1 от ГПК – 60 лв., като върху сумите е начислен и ДДС.
Установява
се, че по изпълнителното дело по описа на ЧСИ Б. Б. не са
извършвани изпълнителни действия до изпращането му по компетентност на ЧСИ Ц.Н., а единствено са направени 4 бр.
справки, в това число от НБД „***“, НОИ, ТД на ТД на НАП – Велико Търново и Служба
по вписванията – София, при първата от които е установено, че длъжникът е с
постоянен и настоящ адрес *** и местната некомпетентност на ЧСИ Б. Б. съгласно
чл. 427 ал. 1т. 3 от ГПК.
Установява
се, че по изпълнителното дело по описа на ЧСИ Ц.Н. е извършена справка в регистъра на банковите сметки и
сейфове при БНБ по отношение на длъжника и на 07.11.2019 г. на длъжника е
изпратено съобщение, с което е поканен да заплати сумата от 625,90 лв. в полза
на взискателя „****“
ЕАД, гр. София, от която сумата от 2,63 лв. – неолихвяеми вземания, 300 лв. -
присъдени разноски, 208 лв. - разноски по изпълнителното дело и 115,27 лв. –
такси по Тарифата към ЗЧСИ, дължими към 21.11.2019 г..
Установява се, че съобщението до длъжника е
връчено на 08.11.2019 г., както и че на същата дата длъжникът с платежно
нареждане е внесъл по посочената от ЧСИ банкова сметка ***,63 лв.,
представляваща дължимата сума по изпълнителния лист. Установява се, че на
същата дата длъжникът е поискал спиране на принудителното изпълнение, искане за
определяне на размера на разноските съобразно действително извършените
изпълнителни действия и е уведомил, че е подал жалба срещу размера на
юрисконсултското възнаграждение за разликата над 50 лв..
Установява
се, че със съобщение от 18.11.2019 г. ЧСИ е уведомил длъжника за липса на
извършени действия по т. 4 и т. 9 от ТТР към ЗЧСИ по изпълнителното дело пред ЧСИ Б. Б..
Окръжният
съд, като съобрази гореизложеното и закона намира за основателна жалбата срещу
обжалваната част от постановлението на ЧСИ относно разноските по изпълнителното
дело по следните съображения:
Съгласно
разпоредбата на чл. 79 ал. 1 от ГПК разноските по изпълнението са за сметка на
длъжника освен в изрично изброени в разпоредбата случаи, един от които по т. 3
е разноските по изпълнението са за изпълнителни способи, които не са приложени.
Съгласно
разпоредбата на чл. 78 ал. 8 от ГПК в полза на юридическите лица се присъжда
възнаграждение, определено от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт,
чиито размер не може да надхвърля максималният размер за съответният вид дело,
определен по реда на чл. 37 от ЗПП.
Съгласно
разпоредбата на чл. 78 ал. 5 от ГПК ако
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но
не по-малко от минимално определения размер съобразно закона.
Съгласно чл. 27 от Наредбата за заплащане на правната
помощ, приета на основание чл. 37 от ЗПП за
представителство в изпълнително производство възнаграждението е от 50 до 100
лв..
При съобразяване на фактическата
и правна сложност на изпълнителното дело, обстоятелството, че по същото не са
извършвани изпълнителни действия и че в деня на връчване на призовката за
доброволно изпълнение длъжникът е заплатил веднага дължимата сума по
изпълнителния лист, като е останал задължен единствено за разноските по
изпълнителното производство, които оспорва, окръжният съд приема, че следва да
определи дължимото адвокатско възнаграждение в минимално предвидения в чл. 27
от цитираната Наредба размер от 50 лв. и не са налице основания за събиране на
максимално предвидения в същата размер от 100 лв..
По
отношение на дължимия размер на разноските за такси по изпълнителното
производство, окръжният съд съобрази, че таксите по изпълнението се дължат от взискателя и се
събират авансово от частния съдебен изпълнител на основание чл. 80 ЗЧСИ. Точното определяне, начисляване и
събиране на дължимите такси за отделните изпълнителни действия съобразно Тарифа по чл. 78 ал. 2 от
ЗЧСИ е задължение на частния съдебен изпълнител, поради което събирането от длъжника на авансово
внесени такси за неприложени изпълнителни способи се явява незаконосъобразно. Съдът
приема за установено по делото, че в конкретният случай от авансово внесените
суми за такси по изпълнението към датата на връчване на съобщението за
доброволно изпълнение длъжникът дължи сумата от 20 лв. за образуване на
изпълнителното дело, ведно с ДДС върху нея в размер на 4 лв., т.е. таксата по т. 1 от ТТР към ЗЧСИ, но не дължи разликата до сумата от 108 лв., тъй като не
се установява по изпълнителното дело да са изпращани призовки по пощата,
преписи от жалби или други книжа и да са налагани запори, т.е не са налице
основания за събиране на таксата таксата по т. 4 в размер на 12 лв. с ДДС и по
т. 9 от ТТР към ЗЧСИ в размер на 72 лв. с ДДС. Налице
са доказателства за извършени справки относно длъжника както от ЧСИ Б. Б., така и
от ЧСИ Ц.Н., както и действия от ЧСИ Ц.Н. по връчване на съобщение за
доброволно изпълнение, но доколкото обаче тези разноски не са претендирани в постановлението за
разноски, обективирано в съобщението за доброволно изпълнение, а предмет на
постановлениет оса само авансово внесените разноски, окръжният съд приема, че
не следва да съобразява дължимостта им при преценка основателността на жалбата.
Като
съобрази гореизложеното, въззивният съд намира, че постановлението на ЧСИ от 07.11.2019
г., обективирано в съобщението за доброволно изпълнение следва да бъде отменено
в частта, в която се иска заплащане на юрисконсултско възнаграждение за
разликата над 50 лв. до 100 лв., както и в частта, в която се иска заплащане на
разноски по изпълнението за разликата над 24 лв. до 108 лв..
С
оглед изхода на делото и уважаване на жалбата, в полза на жалбоподателя следва
да бъдат присъдени на основавие чл. 78 ал. 1 от ГПК направените по делото
разноски в размер на 25 лв. за държавна такса за образуване на делото и 200 лв.
за адвокатско възнаграждение.
Водим
от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ постановление от 07.11.2019 г. на Частен съдебен изпълнител ЧСИ Ц.Н. рег. №*** на НК и район на
действие ОС – Плевен по
изпълнително дело № ****/2019 г., обективирано в съобщение за
доброволно изпълнение в частта, в която
са определени дължими разноски от длъжника за разликата над 50 лв. до 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение
и за разликата на 24 лв. до 108 лв.
– авансово внесени разноски от взискателя „****“ ЕАД, гр. София.
ОПРЕДЕЛЯ размер на
разноските на взискателя „****“ ЕАД, гр. София към 07.11.2019 г. в размер на 50
лв. за юрисконсултско възнаграждение и в размер на 24 лв. за образуване на изпълнителното дело – такса по т. 1 от ТТР към ЗЧСИ и ДДС върху таксата, авансово
внесена от взискателя.
ОСЪЖДА „****“
ЕАД, ЕИК , със седалище и адрес на управление: гр. София да заплати на
основание чл. 78 ал. 1 от ГПК на В.А.В., ЕГН **********
*** направените по делото разноски в размер на сумата от 25 лв. за държавна такса и сумата от 200 лв. за адвокатско възнаждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: