№ 15046
гр. София, 04.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря МИРЕЛА Т. МИЛКОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско
дело № 20251110110028 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба,
подадена от **************, ЕИК *********, срещу Ц. Л. И., ЕГН
**********, с която е предявен иск по чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1, предл.
първо ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, за признаване на
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1378 лв.,
представляваща незаплатена главница по Договор за паричен заем №
******/27.08.2022 г., ведно със законна лихва за период от 18.06.2024 г. до
изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 21.08.2024 г. по ч. гр. д. № 44366/2024
г. по описа на СРС, 166-и състав. В исковата молба се твърди, че между
**************, в качеството си на кредитор, и Ц. Л. И., в качеството си на
кредитополучател, бил сключен от разстояние Договор за паричен заем №
******/27.08.2022 г. Поддържа, че ответникът не погасил задълженията си по
заема в уговорения срок. Моли за уважаване на исковете. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Ц. Л. И., ЕГН **********, подава
отговор на исковата молба, чрез адв. А. Д., с който оспорва исковата
претенция като неоснователна. Поддържа, че процесният договор за паричен
1
заем е недействителен на основание чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 ЗПК,
с оглед което на основание чл. 23 ЗПК дължи само чистата стойност на
кредита. Поддържа, че неустойката при непредоставено обезпечение
представлява скрито възнаграждение по договора, като същата е следвало да
бъде взета предвид при изчисляване на ГПР. Клаузата за неустойка била
неравноправна, доколкото стойността на същата е необосновано висока.
Налице било заобикаляне на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Посочването в договора на
размер на ГПР, който не отговаря на реално прилагания представлявало
заблуждаваща търговска практика. Оспорва дължимостта на законна лихва.
Претендира присъждане на разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и въз основа на събраните по
делото доказателства намира следното:
Искът по реда на чл.422 ГПК е допустим, подаден в едномесечният срок
от получаване на указанията за предявяване на иск, поради постъпило
възражение в срока по чл. 414 ГПК / молба от 08.11.2024 г. на л. 27 и справка
от служба „************“ на л. 66 по делото/.
За уважаване на иска, предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правна
квалификация по чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 от ЗПК в тежест на ищеца е да
установи при условията на пълно и главно доказване, че между
**************, в качеството на кредитодател, и Ц. Л. И., в качеството на
кредитополучател, е възникнало валидно правоотношение по Договор за
паричен заем № ******/27.08.2022, по което кредитодателят е предоставил на
кредитополучателя посочената сума, а последният се е задължил да я върне в
посочения срок. В тежест на ответника е да установи правоизключващите си
възражения на сочените в отговора на исковата молба основания , а при
доказване на горните факти е да установи погасяване на паричните си
задължения. В тежест на всяка от страните е да установи фактите, на които
основава изгодни за себе си последици.
В хода на производството е отделено за безспорно обстоятелството, че
между **************, в качеството си на заемодател, и Ц. Л. И., в качеството
си на заемател, е сключен от разстояние Договор за паричен заем №
******/27.08.2022 г.
Между страните не е спорно, а и се установява от Договор за паричен
заем № ******, сключен на 27.08.2022 г. по реда на ЗПФУР, по силата на
2
който ответникът е отпуснал на ищеца сумата от 1800 лв., при погасителен
план на 3 месечни вноски по 60,08 лева и 9 месечни вноски по 234,83 лева,
при ГПР в размер на 48,18 %, ГЛП в размер на 40,05 %, с дата на първо
плащане на 27.09.2022 г. и дата на последно плащане на 28.08.2023 г. с
обективиран договора за кредит погасителен план, включващ план с
неустойка в общ размер на 2410,29 лева, платима на вноски по 157,17 лева
месечно за срока на договора и общ размер на всички задължения по договора
за кредит, които следва да бъдат погасени, а именно 4704 лева. С подписване
на договора, страните се съгласяват да се рефинансира сключеният на
01.05.2022 г. договор за паричен заем № ****** като заемателят изрично
заявява, че желае да погаси изцяло задължението си по посочения договор.
Съгласно чл. 6.4 от договора, страните се съгласяват да изплатят на заемателя
дължимия след рефинансирането остатък от заемната сума в размер на 315,50
лева. Съгласно чл. 6.5 от договора, страните се съгласяват заемателят да
предостави обезпечение по начина и реда, отговорящо на условията по чл. 33,
ал. 1 от Общите условия: поръчител или банкова гаранция. Съгласно чл. 6.6 ,
при неизпълнение на чл. 6.5 от договора, заемателят дължи на заемодателя
неустойка в размер на 2410,29 лева. Начислената неустойка се заплаща
разсрочено съгласно включения в настоящия договор погасителен план.
Видно от приетото по делото, неоспорено от страните по реда на чл. 200
ГПК заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което настоящият състав
възприема като обективно, компетентно и безпристрастно се установява, че на
заемателя е предоставената сума в размер на 1800 лева на 27.08.2022г., от
която със сумата от 1484,50 лева е погасено задължение по договора за
паричен заем № ******, а сумата от 315,50 лева е изплатена на
кредитополучателя. Вещото лице е установило, че на 17.10.2022 г. е
извършено едно плащане в размер на 422 лева, с което е погасена такса в
размер на 30 лева, неустойка в размер на 331,92 лева и 60,08 лева – лихва. С
постъпилата сума е погасена първата погасителна вноска от погасителния
план с падеж 27.09.2023 г., която не включва главница. Погасената такса от 30
лева включва начислени такси на 04.10.2023 г. в размер на 50 лева и на
11.10.2023 г. в размер на 15 лева. Непогасените задължения по погасителен
план са в общ размер на 4312 лева, от които 1800 лева – главница, договорна
лихва в размер на 433,63 лева, неустойка в размер на 2078,37 лева. В случай че
постъпилата сума в размер на 422 лева се ползва изцяло за погасяване на
3
главница, то остатъкът от главница е в размер на 1378 лева.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна
страна следното:
При преценка на събраните по делото доказателства и становищата и
възраженията на страните, съдът приема, че между тях не е спорно, че е
сключен договор за заем № *****/27.08.2022 г. Ответникът въвежда
правоизключващия възражения за нищожност на договора за заем. На
страните е указано, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно за
наличие на неравноправни клаузи в договора, страна по който е потребител,
както и че с оглед разрешението, дадено с ТР № 1/2022 г. ОСГТК, ВКС и
доколкото са предявени искове за реално изпълнение на задължения по
договор следи служебно за нищожност на същия поради противоречието му
със закона, поради заобикаляне на закона и поради противоречието му с
добрите нрави.
С договора за заем е уговорена неустоечна клауза, която въвежда за
потребителя изисквания, които са на практика неосъществими за него. Не
само правно, но и житейски необосновано е да се счита, че потребителят ще
разполага с възможност да осигури банкова гаранция в размер на цялото
задължение на заемателя по договора или физическо лице - поръчител,
отговарящ на всички поставени изисквания към него, при положение, че
кандидатства за отпускане на кредит в размер от 1800 лева. В аспекта на
изложеното съдът приема, че обсъжданата клауза от договора носи
характеристиките на неравноправна такава по смисъла на чл. 143 ЗЗП, тъй
като е уговорена във вреда на потребителя. Същата не отговаря на
изискванията за добросъвестност и внася значително неравновесие в правата и
задълженията между страните и попада под хипотезата на чл. 143, ал. 2, т. 5
ЗЗП, тъй като задължава потребителя при неизпълнение на задължението си за
предоставяне на обезпечение по договора след неговото сключване да заплати
необосновано висока с оглед цената на договора за кредит за потребителя
неустойка.
Съдът счита, че вземането за неустойка на практика представлява
скрито възнаграждение за кредитора и като такова е следвало да бъде
включено, както в лихвения процент по договора, така и в годишния процент
на разходите. По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за
4
потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия. В тази връзка, уговорената неустойка за
непредоставяне на обезпечение е разход, свързан с предмета на договора за
потребителски кредит, доколкото касае обезпечение на вземанията по
договора. Начинът на уговаряне на дължимостта на неустойката сочи, че целта
е да се създаде за потребителя задължение за допълнително плащане в полза
на кредитора, което де факто се явява за потребителя разход, пряко свързан с
кредита - допълнително възнаграждение, дължимо наред и едновременно с
погасителните вноски по кредита, формално извън договорната лихва и все на
кредитодателя. Последното несъмнено води до съществено и необосновано
оскъпяване на кредита и обременяване на разходите по същия, които се
възлагат в тежест на потребителя.
Същевременно основателно от страна на ответника по предявените
искове се поддържа, че е налице нарушение на императивното изискване на
чл. 19, ал. 4 ЗПК, съгласно която ГПР не може да бъде по- висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерския съвет. В конкретния случай не
са необходими специални знания, за да приеме съдът, че размерът на ГПР, без
да се включва в същия неустойката, е 48,18 %, а при включване на същата
размерът на ГПР многократно надхвърля законоустановения максимум по чл.
19, ал. 4 от ЗПК.
В аспекта на изложеното следва да се приеме, че след като неустойката
не е включена като разход по кредита в обявения в договора за кредит ГПР, то
и този договор не съдържа реалния размер на процента на разходите. Същият
привидно не нарушава изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК, но в случай че
неустойката бъде включена, то процентът на разходите надхвърля
многократно допустимия съгласно императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4
ЗПК размер. Следователно с процесния договор за кредит се явява нарушено
5
изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК вр. чл. 22 ЗПК, предвид че в договора за
кредит не е посочен реалният размер на ГПР, приложим към кредитния
продукт. Текстът на последната норма не следва да се възприема буквално, а
именно - при посочен, макар и неправилно определен ГПР, да се приема, че е
изпълнено изискването на закона за съдържание на договора. Годишният
процент на разходите е част от същественото съдържание на договора за
потребителски кредит, въведено от законодателя с оглед необходимостта за
потребителя да съществува яснота относно крайната цена на договора и
икономическите последици от него, за да може да съпоставя отделните
кредитни продукти и да направи своя информиран избор. След като в
договора не е посочен ГПР при съобразяване на всички участващи при
формирането му елементи, което води до неяснота за потребителя относно
неговия размер, не може да се приеме, че е спазена нормата на чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПК / в този смисъл Решение на СЕС от 20.09.2018 г. по дело ****/17,
Решение № ****** от 09.07.2021 г. на СГС по в. гр. д. № ****/2020 г. и др./.
Следователно с процесния договор за кредит се явява нарушено изискването
на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК вр. чл. 22 ЗПК. Съгласно чл. 23 ЗПК, когато
договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят
връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други
разходи по кредита.
От изслушаното по делото заключение на съдебно-счетоводна
експертиза се установи, че ищецът е заплатил на ответника по договора сума в
общ в размер на 422 лева. С оглед изложеното и предвид изводите до които
съдът достигна за недействителност на договора за кредит на осн. чл. 22 ЗПК,
съдът намира, че кредитополучателят дължи връщане на чистата стойност на
кредита, без лихви, неустойки и други разходи, поради което постъпилото
плащане следва да бъде отнесено за погасяване на задължението за главница.
Ето защо, остатъчният непогасен размер на главницата, дължим от ответника
след отчитане на извършеното плащане в размер на 422 лева е в размер на
1378 лева. Следователно предявеният иск се явява доказан по основание и
размер и следва да бъде уважен изцяло.
По разноските:
Съдът констатира, че с разпореждане № 121730/04.08.2025 г. заповедта
за изпълнение е частично обезсилена за сумите, за които не е предявен иск по
6
реда на чл. 422 ГПК. Ето защо, с оглед изхода на спора, на осн. чл. 78, ал. 1
ГПК в тежест на ответника следва да бъдат възложени сторените разноски от
ищеца в заповедното производствов размер на 51,31 лева. В исковото
производство на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът претендира държавна такса в
размер на 25 лева, 300 лв. за съдебно-счетоводна експертиза и 50 лева –
юрисконсултско възнаграждение на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК, т.е. в тежест на
ответника следва да бъдат възложени разноски в размер на 178,11 лева.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск по реда на чл. 422,
ал. 1 ГПК с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1, предл. първо
ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК от **************, ЕИК *********, срещу Ц. Л. И., ЕГН
**********, че Ц. Л. И., ЕГН ********** дължи на **************, ЕИК
********* сумата от 1 378 лв. ( хиляда триста седемдесет и осем лева),
представляваща незаплатена главница по Договор за паричен заем №
******/27.08.2022 г., ведно със законна лихва за период от 18.06.2024 г. до
изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 21.08.2024 г. по ч. гр. д. № 44366/2024
г. по описа на СРС, 166-и състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Ц. Л. И., ЕГН ********** да
заплати на **************, ЕИК: *********, седалище и адрес на
управление: *************************, сумата в размер на 51,31 лева
(петдесет и един лев и 31 стотинки) - разноски за заповедното производството
и 178,11 лева ( сто седемдесет и осем лева и 11 стотинки) разноски за
исковото производство пред СРС.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7