РЕШЕНИЕ
№ 108
гр. Попово, 27.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПОПОВО, XII СЪСТАВ, в публично заседание на
пети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Маринела Г. Стефанова
при участието на секретаря Илияна Д. Белчева
като разгледа докладваното от Маринела Г. Стефанова Гражданско дело №
20223520100004 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл.143 от и чл.146 ал.1 от
ЗЗП.
Ищецът - С. Р. Б. от с.Д. общ.П., чрез пълномощника си адв. М. М., АК-Пловдив,
твърди в исковата молба, е страна по Договор за паричен заем Standard 14 №
5682528/05.03.2021г., подписан с ответното дружество.
По посочения договор, ищецът трябвало да заплати такса за експресно разглеждане
на документите за отпускане на паричен заем в размер на лв. Трябвало да върне сумата по
кредита с включена такса за експресно разглеждане в общ размер на лв., при сума на
получаване е размер на лв., при ГПР 49.41%, годишен лихвен процент 40.32 % и лихвен
процент на ден 0,11 при срок на кредита от 14 на брой вноски. Наред с това в договора било
предвидено и заплащането на неустойка в размер на в.. По този начин общата сума, която
трябвало да върне била в размер на лв.
Ищецът счита, че тези каузи съдържаща се в чл. 1 ал.3 и чл.4, ал.2 от Договор за
паричен заем били нищожни, като противоречаща на добрите нрави ,поради това, че били
сключени при неспазване на нормите на ЗПК, както и неравноправни по смисъл на чл. 143,
ал.1 от ЗЗП.
Излагат се твърдения, че предвидените клаузи на чл.1 ал.3 и чл.4 ал.2 от Договор за
паричен заем в общ размер от лв., били изцяло уговорени в противоречие с принципа на
добрите нрави и принципа на справедливостта, тъй като . тази сума била прекомерна и в
размер на почти сумата на отпуснатия кредит; който се оскъпявал двойно. На следващо
място, ЗПК не допускал кредиторът да изисква заплащането на такси и комисионни за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита.
Наред с това съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски
кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, била нищожна.
Тези клаузи заобикаляли и разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, чл.33 от ЗПК. Тези клаузи
били и наравноправни, по смисъл на чл.143 от ЗЗП, както и на Директива 93/13/ЕИО
1
Предвид изложените в исковата молба факти и обстоятелства се моли за решение, с
което да бъде признато каузи съдържаща се в чл. 1 ал.3 и чл.4, ал.2 от Договор за паричен
заем, за заплащане на такса за експресно разглеждане на документите за отпускане на
паричен заем в размер на 197.54лв. и за заплащане на неустойка в размер на 131.60лв., били
нищожни, поради нарушение на разпоредбите на ЗПК и ЗЗП. Претендира и разноски по
делото.
Редовно призован за с.з. не се явява. Постъпило е писмено становище от
процесуалния представител на ищеца, в което по същество излага доводи за уважаване на
предявения от него иск.
В едномесечния срок и по реда на чл. 131 от ГПК, ответникът Вива кредит“ ООД
гр.София е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявения иск, като неоснователен.
Твърди се, че на 05.03.2021г., ищецът сключил с Дружеството, в качеството му на
заемодател, Договор за предоставяне на паричен заем "Standard 14" № 5682528, по силата на
който усвоил заемна сума в размер на 500 лв. С подписване на договора ищецът се задължил
да върне заемната сума на 14 равни двуседмични вноски, всяка в размер на лв., в която
били включени част от дължимите главница, лихва и такса за експресно разглеждане,
начислена във връзка с изявеното от заемателя желание да ползва допълнителна, доброволна
услуга по експресно разглеждане на заявката. Преди сключване на договора, на ищеца бил
представен Стандартен европейски формуляр, описващ всички условия по договора
съгласно изискванията за ЗПК. Към настоящия момент договорът бил изтекъл, но ищецът
нее изплатил задължението си по договора.
По отношение на неустойката, ответника счита, че ищецът се е се е съгласил и
задължил в срок до три дни от подписването му да предостави едно от двете обезпечения,
подробно описани в него. За кредитора не съществувала забрана да изисква заемите, които
предоставя, да бъдат обезпечени. В процесния случай дори било дадено право на избор на
заемателя кой вид обезпечение да предостави в зависимост от възможностите му. Считат, че
за него не били поставени условия, невъзможни за изпълнение, тъй като му бил предоставен
избор измежду няколко възможности. С изискването за предоставяне на едно от двете
посочени в Договора обезпечения по не се изключвали или ограничавали правата на
потребителя, произтичащи по закон.
Твърди се още, че законът не поставял изискване при уговаряне на неустойка да се
посочва кои вреди ще бъдат компенсирани с неустойката. В настоящия случай
неизпълнението на задължение за предоставяне на обезпечение поставяло дружеството в
риск от неизпълнение на паричното задължение от страна на длъжника, който иначе би бил
покрит от обезпечението. Твърди се, че услугата, която ищецът избрал, не изисква от него
предварителното осигуряване на обезпечение, което му създава удобството бързо да получи
и ползва парична сума в немалък размер, като рискът бил изцяло за сметка на заемодателя.
Функцията на неустойката била преди всичко да обезпечи изпълнението, т. е. да стимулира
длъжника да бъде изряден в съблюдаването на своите договорни задължения. Именно с цел
опазване на законния си интерес, „Вива Кредит" ООД трябвало да направи всичко
необходимо, за да осигури връщане на сумите по отпуснатите от него кредити, като това се
постигало чрез включването на съответните договорни клаузи, с които потребителите са
предварително запознати съобразно законовите изисквания.
В този смисъл неустойката била предвидена, за да дисциплинира длъжника при
изпълнение на поетите от него договорни задължения. Всяка една от договорните клаузи е
еднакво задължителна за него, поради което тя може да бъде скрепена със санкция, каквато
страните намерят за добре. Дружеството не би сключило договора и не би предоставило
заем при липса на уговорките за предоставяне на обезпечение и неустойка за изпълнение.
Поемайки по-голям риск, кредиторът имал правото да поставя изисквания за обезпечаването
му по своя преценка и в случай че потребителят не ги намира за резонни, то той на свой ред
2
имал пълното право да не полага подписа си под тях., и да не встъпва в договорни
правоотношения с ответника. Твърди се, че дружеството не е принудило ищеца да сключи
договор за заем, съответно условията по него не му били наложени. Той самостоятелно, по
собствени подбуди и воля пожелал да сключи договора за заем и да се издължи съгласно
договорените условия. Договорът бил сключен при индивидуални условия, а не при общи
такива.
Твърди се още, че всеки заемател по договор за потребителски кредит разполагал с
гарантираната от ЗПК възможност да се откаже от договора в 14-дневен срок, за която
ищецът също бил информиран чрез СЕФ и от текста на самия Договор. В случай че
упражни правото си, той би дължал връщане единствено на получената в заем главница и не
би дължал начислената му поради непредоставяне на обезпечение неустойка. В този смисъл,
след като е разбрал, че е в невъзможност да изпълни задължението си по чл. 5, ал. 1 от
Договора и при положение, че не е желаел да понесе тежестта на неустойката по чл. 5, ал. 2
от договора, то той е разполагал с 14 дни да се откаже от договора и по този начин да
избегне неблагоприятните за себе си последици. Ищецът обаче не е сторил това, от което
следва, че той е решил да ползва кредита и да изплати начислената му неустойка.
Оспорват се и твърденията, че с тази клауза се заобикаляла разпоредбата на чл.19,
ал.4 от ЗПК, както и че същата представлявала скрита лихва.
По отношение на таксата за експресно разглеждане на документи, ответника твърди,
че ищецът е имал възможност свободно и доброволно да реши, дали да се възползва от
услугата за експресно разглеждане на заявката, или да изчака 10 дни. От друга страна
искането за ползване на посочената услуга създава за заемодателя допълнително задължение
за бърза реакция и съответно за ангажирането на допълнителни ресурси. Таксата за
експресно разглеждане представлявала цената на предоставяната от кредитора услуга - а
именно по експресно разглеждане на документите, и поради това той бил свободен да
определи какъв да е нейният размер.
Заплащането на таксата било свързано с осъществяването на насрещна престация от
страна на кредитора , затова не било налице липса на еквивалентност между размера на
таксата и извършената услуга, както и не било налице неоснователно обогатяване
Счита се, че експресното разглеждане на документи не било действие по усвояване
или управление на кредита, тъй като го предхождало времево. Тази услуга предхождала
одобряването на отпускане на кредит и усвояването му, която нямала задължителен
характер. Лицето, което кандидатствало за кредит, по своя преценка избирало дали да
ползва тази услуга. Ищецът бил запознат с тези условия и я избрал доброволно, срещу такса
в конкретно посочен размер. Поради това се счита, че същия не можел да се позовава на
неравноправност, именно защото оспорваната клауза фигурира в Договора по изрична
негова заявка, а не била едностранно наложена от Дружеството, без той да има възможност
да избегне ползването на услугата, съответно начисляването на таксата за нея. Излагат се и
твърдения, че дружеството не изисквало от ищеца еднократно заплащане на таксата за
експресно разглеждане, като плащането на таксата било разсрочено с погасителните вноски
по кредита, което също било в интерес на ищеца.
Излагат се и подробни доводи, че договора бил сключен в съответствие с
разпоредбите на ЗПК, както и бил съобразен с разпоредбите на Директива 87/102/ЕИО.
Във връзка с изложените подрони доводи, ответникът моли съда да отхвърли така
предявения иск като неоснователен.Претендират се разноски.
Редовно призован за с.з. не се явява. От процесуален представител на дружеството е
депозирана молба, в която се пледира за отхвърляне на предявения иск.
Съдът, след съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства и
по вътрешно убеждение, прие за установено следното от фактическа страна:
3
Не е спорно между страните по делото обстоятелството, че помежду им е сключен от
разстояние Договор за кредит Standard 14 № 5682528 от 05.03.2021г.
Видно от съдържанието на посочения договор, страните са уговорили предоставянето
на кредит в размер на 500.00лв. - чл. 2 от договора, като размерът на месечната погасителна
вноска е 54.12лв., в която са включени част от дължимите главница, лихва и такса за
експресно разглеждане, със срок от 28 седмици, брой вноски:14, с първа погасителна вноска
на 19.03.2021г. и последна вноска на 17.09.2021г. Посочен е фиксиран ГЛП от 40,22% (чл. 2,
т. 5) и ГПР 49,41% (чл.2, т.8 от договора).
В чл.1, ал.2 от договора е посочено, че заемателят заявява, че преди подписване на
договора е избрал доброволно да се ползва от допълнителна услуга по експресно
разглеждане на документите за одобрение на паричен заем, предоставена от кредитора,
което обстоятелство е декларирано в попълненото от него ППЗ или форма за онлайн
кандидатстване или чрез средство за комуникация от разстояние, а в чл.1, ал.3 от договора е
посочено, че за извършената от кредитора допълнителна услуга по експресно разглеждане
на заявката за паричен заем, заемателят дължи такса за експресно разглеждане на
документите за отпускане на паричен заем в размер на 197.54лв. В чл.1, ал.4 от договора е
уговорено, че посочената такса се заплаща от заемателя разсрочено като се раздели на равни
части и се включи в размера на всяка от погасителните вноски.
В чл.4, ал.1 от този договор е уговорено, че заемателят се задължава в 3-дневен срок
от усвояване на сумата по договора да представи на кредитора едно от следните
обезпечения: 1. поръчител-физическо лице, което да представи на кредитора бележка от
работодателя си, издадена не по-рано от 3 дни от представянето й и да отговаря на следните
изисквания: да е навършило 21 годишна възраст, да работи по безсрочен трудов договор, с
минимален стаж при работодателя от 6мес. и осигурителен доход мин. 1000 лв., през
последните 5 години да няма кредитна история в ЦКР при БНБ или да има кредитна история
със статус" период на просрочие 0 до 30 дни", да не е поръчител по друг договор за паричен
заем и да няма сключен договор за заем в качеството на заемател или 2. банкова гаранция,
която да е издадена след усвояването на паричния заем в размер на цялото задължение по
договора, валидна 30 дни след падежа за плащане по договора. В чл.4, ал.2 е уговорено, че
при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечението, посочено в ал.1,
заемателят дължи неустойка в размер на 161.60лв., която страните се съгласяват да се
разсрочи и да се заплаща на равни части към всяка погасителна вноска, посочени в чл. 2, ал.
1,т. 4, като в този случай дължимата вноска е в размер на 63.52лв., а общото задължение по
договора става в размер на 889.28лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Предявен е иск на прогласяване нищожност на клаузите по чл.1, ал.3 и чл.4, ал.2 от
Договор за кредит Standard 14 № 5682528/05.03.2021 г., сключен между страните, като съдът
намира следното:
Процесният договор за кредит е потребителски по своя характер, поради което са
приложими разпоредбите на ЗПК и ЗЗП, като следва да се има предвид, че съда е длъжен и
служебно преценява неравноправния характер на договорните клаузи. На общо основание за
договорите за потребителски кредит се прилагат правилата на чл. 143–148 от ЗЗП.
За да се приеме за нищожна която и да е договорна клауза, следва кумулативно да се
установи, че не е уговорена индивидуално, и че е неравноправна. Съгласно чл. 146, ал.2 от
ЗЗП, „не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и
поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в
случаите на договор при общи условия“.
Макар и поместени в индивидуалния договор с ищеца, а не в общи условия към него,
4
липсват данни и доказателства клаузите на същия да са индивидуално уговорени по смисъла
на чл. 146, ал. 2 от ЗЗП. В тази връзка съдът намира, че уговорената между страните такса за
експресно обслужване на документи и неустойка за неизпълнение на задължението за
предоставяне на обезпечение, са неравноправни, респективно нищожни, поради следното:
Претендираната такса за експресно разглеждане на документите, чрез които
длъжникът кандидатства за отпускане на кредита противоречи пряко на чл. 10а, ал. 2 от
ЗПК, която забранява на кредитора да иска от потребителя заплащане на такси и
комисионни за действия, свързани с усвояване на кредита. А експресното разглеждане на
документи, е част от процедурата по усвояване на кредита. Съдът намира, че с тази такса
кредиторът цели да си набави допълнителни плащания извън предвидените в закона.
Изводът на съда за нищожността на тази уговорка се подкрепя и от това, че липсва
предоставяне на допълнителна услуга от страна на кредитора, която да обоснове
начисляването на претендираната от него такса – не е ясно каква е разликата между
експресното и обичайното преглеждане на документите и дали въобще има друга процедура
освен тази, която е наречена от кредитора "експресно разглеждане на документи". Отделно
от това уговореният размер на тази такса от 197.540 лв. е в размер близо на 1/3 от размера
на самия кредит от 500. 00 лв., като не е ясно въз основа на какви критерии е формиран този
висок размер, което е допълнително основание да се приеме, че по същество тази уговорена
"такса" оскъпява по скрит начин кредита, респ. ГПР, като основен критерии за длъжника
при определяне на финансовата тежест на кредита.
С оглед на тези доводи и предвид прякото противоречие на уговорената такса с
разпоредбата на чл. 10а, ал.2 от ГПК, съдът приема, че същата е нищожна поради
противоречие със закона и добрите нрави, на осн. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД.
По аналогични съображения, е нищожна и процесната клауза за неустойка, като
противоречаща на добрите нрави, според критериите по задължителната съдебна практика -
ТР № 1/15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно - уговорена извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Преценката за нищожност се прави за всеки конкретен случай към момента на
сключване на договора, при съблюдаване и на примерно изброените критерии: естеството на
задълженията (парични или на непарични) и размерът на задълженията, изпълнението, на
които се обезпечава с неустойка, дали изпълнението на задължението е обезпечено с други
правни способи-поръчителство, залог, ипотека и др., вид на уговорената неустойка
(компенсаторна или мораторна) и вида на неизпълнение на задължението - съществено или
за незначителна негова част, съотношението между размера на уговорената неустойка и
очакваните от неизпълнение на задължението вреди.
При така посочените критерии и след анализ на доказателствата по делото, съдът
намира, че уговорената компенсаторна неустойка е нищожна.
В случая, естеството на уговореното задължение по чл.4 от договора за заем е
непарично. Същото не е главно, а акцесорно и спомагателно, т. е. такова, което цели да
обезпечи изпълнението на главното задължение - да се върне заемната сума, ведно с
дължимата възнаградителна лихва. Неизпълнението на главното задължение е същественото
по договора, докато неизпълнението на задължението по чл.4 не може да се определи като
такова, с оглед интереса на заемодателя. Ако за заемодателя беше важно и съществено в
негова полза да бъде учредено поръчителство или дадена банкова гаранция, той би го
поставил като условие за сключването на договора. Освен това, неизпълнението на това
задължение не влече някакви самостоятелни вреди, извън вредите от неизпълнение на
главното задължение. Тези доводи обуславят извода, че тази клауза не съответства на своята
обезщетителна функция, при липса на предполагаеми вреди и приоритетно е насочена само
да санкционира заемателя.
5
Предвид изложеното съдът намира, че след като целта на посочената неустойка е
само да санкционира неизправната страна, и чрез нея заемодателят цели при неизпълнението
да извлече допълнителна парична облага, която не му се следва, то същата противоречи на
добрите нрави, тъй като цели неоснователно обогатяване на заемодателя. Освен изложеното,
съдът намира, че посочената от заявителя клауза в договора за паричен заем, за начисляване
на неустойка има за цел да бъдат преодолени ограниченията, които императивната
разпоредба на чл.33, ал.1 от ЗПК поставя пред кредиторите. Заобикаляйки по този начин
императивните ограничения на закона, съгласно чл.21, ал.1 от ЗПК, тези клаузи се явяват
нищожни, на осн. чл.26, ал.1 от ЗЗД вр. чл.143, т.5 от ЗЗП.
Горните изводи не могат да се променят от възраженията на ответника, че кредиторът
бил добросъвестна страна по сделката, тъй като предварително е информирал клиента за
всички условия по кредита, както и че потребителят е имал свободата да реши дали
договорът го устройва. Фактът, че ищеца е подписал договора не може да санира
недействителността на посочените клаузи по чл.1, ал.3 и по чл.4, ал.2, като противоречащи
на ЗПК и ЗЗП, обстоятелства, обуславящи основателността на предявения от ищеца главен
иск за прогласяване на нищожността на клаузите по чл.1, ал.3 и по чл.4, ал.2 от Договор за
кредит Standard 14 № 5682528/05.03.2021 г., сключен между страните, като основателен и
доказан.
С оглед изхода от спора, ищцата има право на разноски, които съобразно
представения списък по чл. 80 от ГПК са в размер на 100.00лв. внесена държавна такса,
поради което ответникът следва да бъде осъден да му ги заплати, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.
Относно искането на процесуалния представител на ищцата адв. М. М. от АК- Пловдив за
присъждане на адвокатско възнаграждение в хипотезата на чл.38, ал.2 вр. чл.38, ал.1, т.2 от
ЗАдв, съдът приема, че на процесуалния представител на ищеца следва да се определи
възнаграждение в размер на 600.00лв., платимо от ответника, с оглед осъщественото
процесуално представителство по двата предявени иска и уговорената в договора за правна
защита такава по всеки иск, на осн. чл.38, ал.2 от ЗАдв във вр. с чл.7, ал.2, т.1 от Наредба
№1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Доколкото
адвокатското възнаграждение на представителя на ищеца е определено от съда в минимален
размер, съобр. разпоредбите на Наредба №1/09.07.2004г., съдът не дължи произнасяне по
предявеното в условията на евентуалност възражение на ответника по чл.78, ал.5 от ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на чл.1, ал.3 и чл.4, ал.2 от Договор за кредит
Standard 14 № 5682528/05.03.2021г., сключен между С. Р. Б., ЕГН ********** от с.Д.,
общ.П. обл. Т., ул.“Д.с.“№ и "ВИВА КРЕДИТ" ООД, ЕИК201995287, със седалище и адрес
на управление: гр.София, р-н Люлин, бул. "Джавахарлал Неру", № 28, бл. АТЦ „Силвър
център“, ет. 2, офис 73Г, представлявано от Свилен Петков Петков, поради противоречие със
закона.
ОСЪЖДА "ВИВА КРЕДИТ" ООД, ЕИК201995287, със седалище и адрес на
управление: гр.София, р-н Люлин, бул. "Джавахарлал Неру", № 28, бл. АТЦ „Силвър
център“, ет. 2, офис 73Г, представлявано от Свилен Петков Петков ДА ЗАПЛАТИ на С. Р.
Б., ЕГН ********** от с.Д., общ.П., обл. Т., ул.“Д. с.“№, СУМАТА 0 лв. (ст.) -разноските по
делото за заплатена държавна такса., на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА "ВИВА КРЕДИТ" ООД, ЕИК201995287, със седалище и адрес на
управление: гр.София, р-н Люлин, бул. "Джавахарлал Неру", № 28, бл. АТЦ „Силвър
център“, ет. 2, офис 73Г, представлявано от Свилен Петков Петков, ДА ЗАПЛАТИ на
6
адвокат М.В. М. от Адвокатска колегия гр.Пловдив, с адрес на кантора: гр.Пловдив,
бул."Пещерско шосе", №81, ет.3, ап.Б, адвокатско възнаграждение в размер на лв. по
банкова сметка IBAN , BIC UNCRBGSF, на осн. чл.38, ал.2 от ЗАдв във вр. с чл.7, ал.2, т.1
от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок, от връчването му на страните,
пред Търговищкия окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Попово: _______________________
7