Р Е
Ш Е Н
И Е
№
2382 14.06.2018
г. Гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, I-ви
гр. състав в открито съдебно заседание на двадесет и втори май хиляди и
осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНЕТА ТРАЙКОВА
при участието на секретаря Павлина Попова, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 124 по описа на ПРС за 2018г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правна
квалификация чл. 200 от Кодекса на труда.
Ищецът
Д.А.Л., ЕГН ********** ***, чрез адв. Д.П.,
е предявил срещу „Метал Трейд“ ООД с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: село Избегли, община Асеновград,
област Пловдив осъдителен иск за сумата от 10 000 лева (десет хиляди лева),
представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди – болки
и страдания, причинени в резултат на настъпила трудова злополука, с настъпване
на *****, ведно със законната лихва върху
сумата от 10 000 лева, считано от датата на увреждането – 08.09.2016г. до
окончателното плащане на дължимата сума. Претендира разноски.
Твърди се, че ищецът е бил в трудовоправни отношения с
ответника, възникнали на основание сключен трудов договор от 22.03.3016г., като
ищецът заемал длъжност „*****”. На 08.09.2016г. при подготвяне на ламаринен
лист за рязане, при захранване на
електромотора на металорежещата машина и
при задвижване на режещия елемент, последният придърпва ръкавицата и
част от кожата на *** на ищеца. Ищецът бил откаран в болницата, като там му
била извършена травматична ампутация на дисталната фаланга на трети пръст на
лява длан, с дефект на кожата.
Твърди се вследствие на претърпяната злополука ищецът да
е изпитал силни болки и страдания, усещане за страх, несигурност и притеснение,
като изпитва неудобство от невъзможността да си служи пълноценно с лявата ръка,
чувства силен срам и притеснение от загрозяването на ръката, като е принуден да
я крие. Претърпяната от ищеца злополука била призната за трудова с протокол на
ТП на НОИ Пловдив от 13.09.2016г. С оглед на горното ищецът оценява
претърпените неимуществени вреди на 10 000 лева, като претендира и законна
лихва от злополуката до окончателното изплащане, и разноските в производството.
В срок е постъпил писмен отговор от ответника, чрез
пълномощника *. Т.Ч., с който се взема становище по иска, като неоснователен.
Иска се оспорва както по основание, така и по размер и се
претендира тяхното отхвърляне. Оспорват се твърденията относно фактите, довели
до настъпване на злополуката, оспорва се и размера на претърпените вреди като
прекомерно завишен. Признава се, че между страните е налице ТПО, възникнало въз
основа на трудов договор, както и че към датата на трудовата злополука между
страните е съществувало трудово правоотношение. Не се спори и че случилото се с
ищеца е трудова злополука, за което е издаден съответния административен акт на
ТП на НОИ, който не е бил обжалван и е влезнал в сила. Твърди се, че ответникът
следва да освободен от отговорност, тъй като ищецът е действал умишлено с цел
да се увреди, а ако това възражение не се уважи, съдът да приеме, че ищецът е
проявил груба небрежност – изразяваща се в забранено и непозволено избутване с
ръка на последното парче от ламарината от гилотината, поради което
обезщетението следва да бъде намалено. С отговора на исковата молба е направено
искане за конституиране на трето лице - помагач по делото, като се излага
твърдението, че ответникът е застраховал живота и здравето на служителите си
със застраховка “Трудова злополука” в ЗАД „АРМЕЕЦ” АД, ЕИК: *********. С
определение на съда от 23.02.2018г. ЗАД „Армеец“ АД с ЕИК: ********* е
конституирано като трето лице – помагач на страната на ответника. На третото
лице помагач са връчени преписи от молбата за конституирането му като помагач
на работодателя и от определението на съда, и му е бил даден едноседмичен срок изрично
да посочи ще участва ли в делото и желае ли да му бъде даден срок за становище,
като в случай, че заяви желание да участва да изложи становище. На
10.04.2018 г. ЗАД „АРМЕЕЦ” АД е
депозирало молба - становище, с което заявява, че не е съгласно да встъпи в
процеса като трето лице помагач с довода, че ищецът не е сред застрахованите
лица по договора за застраховка, като се прилагат застрахователния договор № *****,
общите условия по застраховката и поименен списък на застрахованите /л. 80 по
делото/. Прави възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия ищец.
В
съдебно заседание пълномощника на ищеца адв.
П. поддържа иска и моли същият да се
уважи. Претендират разноски. Представят писмена защита, с която вземат
становище за доказаност на исковете по основание и размер и молят същите да се
уважат.
В
съдебно заседание ответникът, чрез пълномощника адв. К. моли за отхвърляне на
иска, респ. за намаляване на обезщетението. Представя писмена защита.
Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, намери
следното:
За да бъде уважен предявения иск с
правно основание чл. 200 от КТ ищецът следва при условията на пълно и главно
доказване да установи, че е бил в трудовоправна връзка с ответника, като по
време на работа е претърпял трудова злополука, вследствие на която е получил
посоченото в исковата молба травматично увреждане, както и че в резултат на
увреждането е изпитвал силни болки и страдания, страх и притеснения. При доказване на
тези обстоятелства от страна на ищеца, в доказателствена тежест на ответника е
да установи твърденията си, че работникът е проявил евентуален умисъл да се
увреди, която изключва отговорността на работодателя, респ. че ищецът е
действал при груба небрежност, което е
довело до съпричиняване на вредите, в частност с какви свои действия или
бездействия ищецът е допринесъл до настъпването им.
От трудов договор № ***/22.03.2016г.
се установява, че ищецът е постъпил на работа при ответника на длъжността *****
с код по НКПД: ***в отдел производство и месторабота ***задължения, утвърдени
от работодателя в длъжностната характеристика, представляваща неразделна част
от трудовия договор. Длъжностната характеристика не е била представена по
делото от страните. От същата биха могли да се установят конкретните трудови
задължения на работника, в това число компетентността му да работи на
съответната металорежеща машина. От
приложеното разпореждане на ТП на НОИ от 13.09.2016г., което не е било оспорено
от работодателя, се установява, че на осн. член 60, ал. 1 от КСО станалото с
ищеца на 08.09.2016г. е прието за трудова злополука. При извършеното
разследване на злополуката и снемането на показания от свидетели на инцидента и
обясненията на пострадалия ищец е установено, че около 09.00 часа в процеса на
подготовка на ламаринен лист за рязане, лявата ръка на ищеца е попаднала под
предпазителя, в работната зона на режещия инструмент на машина и в този момент,
поради проявено невнимания пострадалият ищец е натиснал с крак педала,
задвижващ електромотора на гилотината като режещият инструмент е причинил
нараняване на трети пръст на лявата ръка. От приложената епикриза /И.З. № ****/2016г./
, издадена от УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД гр. Пловдив, клиника по ортопедия и
травматология се установява ищецът да получил върхова ********************.
По делото са събрани
гласни доказателства – разпитани са свидетелите на ищеца А.З.Д.и Ю.А.Д.за
установяване на търпените от ищеца болки и страдания и е изслушана съдебно-медицинска
експертиза с вещото лице д-р И.Д..
От показанията на св. А. Д.,
се установява, че с ищеца са приятели, като разбрал за инцидента от самия Л.. Споделя,
че при излизане навън ищецът изпитва неудобство и срам от факта, че е загубил
част от пръстта си, като крие лявата си ръка в панталона. На това свидетелят
ставал очевидец при всяко излизане с ищеца. Посочва също, че през зимата ищецът
има болки, а лечението му продължило около 3-4 месеца.
От показанията на св. Ю. Д.,
чийто зет е ищеца, се установява, че е посетил ищеца в болницата,
видял го е с превръзка, цялата в кръв. Посочва, че на ищеца била направена
операция, като е пролежал в болницата 4-5 дни. След изписването му не ходил на
работа 3-4 месеца, понеже се лекувал. Срамувал се от вида на ръката си и не я
показвал, криел я в панталона.
По делото е изслушано и
прието заключение на вещото лице * И.Д., което не е било оспорено от страните и
от него се установява, че на ищеца е причинено частична върхова ампутация на
дисталната фаланга на ІІІ-ти пръст на лявата ръка наличие на кожен дефект,
което е наложило оперативно лечение – извършена е кожна пластика. Според вещото
лице се касае за повърхностен дефект, което дава основание да се приеме, че
е било причинено разстройство на
здравето извън случаите на чл. 128 и 129 от НК. В заключението е отразено, че
преживените болки и страдания са били с
умерен интензитет, в рамките на оздравителния
процес от 3-4 седмици при обичаен ход на същия, като не се установяват
медицински данни за настъпили усложнения, свързани с описаното травматично
увреждане.
Съдът кредитира заключението на вещото
лице като обективно и компетентно изготвено от специалист в съответната област.
При така събраните доказателства
съдът намира, че по делото е безспорно по установено, че на 08.09.2016г. около 09:00 часа ищецът е претърпял трудова
злополука в цеха на неговия работодател, вследствие на която е получил
травматично увреждане на третия пръст на лявата ръката.
По инвокираното възражение
с основание чл. 201, ал. 1 КТ:
Инцидентът, станал на 08.09.2016 г., е
признат за трудова злополука от компетентния орган, което принципно изключва
наличието на умисъл. За да е осъществена хипотезата на чл. 201, ал. 1 КТ към умисъла за нарушаване
на установените за извършване на трудовата дейност правила, трябва да се
прибави и умисълът за реализиране на самото увреждане. В тежест на ответника е
да установи наличието на умишлено увреждане, но от събраните по делото писмени
и гласни доказателства не се установява причиняване от ищеца на умишлено
увреждане на тялото му, а сочи на съзнателно неспазване на правилата на
безопасност на труда, при което работникът не желае или не се съгласява с
настъпването на увреждане на здравето. В случаите по чл. 201, ал. 1 от КТ умисълът е насочен не
към нарушението на установените за извършване на трудовата дейност правила, а
към самото увреждане. При това съгласно решения № */07.02.2012 г., постановено
по гр. д. № 1083/2010 г. и № 348/11.10.2011 г., постановено по гр. д. №
387/2010 г. и двете на IV г. о. на ВКС умисълът по наказателното право и
гражданското такова не се различават, като гражданското не прави разлика между
пряк и евентуален умисъл. Затова, за да е осъществена хипотезата на чл. 201, ал. 1 от КТ към умисъла за
нарушаване на установените за извършване на трудовата дейност правила, трябва
да се прибави и умисъла за реализиране на самото увреждане.
След като по делото не са събрани
доказателства ищецът да е желаел настъпването на увреждането възражението на
ответника за прилагане на чл.201, ал. 1 КТ се явява неоснователно.
По инвокираното възражение
с основание чл. 201, ал. 2 КТ:
Съгласно
чл. 201, ал. 2 КТ отговорността на работодателя може да се намали, ако
пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба
небрежност. Прието е, че не всяко съпричиняване на вредите от работника, а само
това, извършено при груба небрежност може да доведе до намаляване на дължимото
обезщетение от работодателя. Такова е поведението на работника, при което той
не полага елементарно старание и внимание и пренебрегва основни технологични правила
и правила за безопасност /виж решение № 125/04.05.2016 г., гр. д.
№ 4417/2015 г. на IV г. о. на ВКС/.
От
представения по делото протокол за трудова злополука от 08.09.2016г. приложение
към чл. 2, ал. 2 от Наредбата за установяване, разследване, регистриране и
отчитане на трудовите злополуки комисията е установила допуснато от ищеца
нарушение на правилата и инструкцията за безопасна работа с гилотината, понеже
ищецът е пъхнал неправомерно лявата си
ръка под предпазителя на гилотината и поради невнимание в този момент е
натиснал с крак педала, който задвижва електромотора на гилотината и режещия
елемент на гилотината, който е придърпал
ръкавицата и част от кожата на третия пръст на лявата ръка. По делото са
представени инструкцията за безопасност при работа с гилотина, съгласно която
т. 14 е записано, че работникът в никакъв случай не трябва да поставя ръцете си
в зоната за рязане. Освен това по делото са представени и списъците на лицата с
проведени първоначален и периодичен инструктаж, сред които е и ищеца.
Видно
от показанията на свидетеля И.Д., който отговаря за работния процес по време на
работа, се установява, че не е видял как се
е случил инцидента с работника, но споделя, как ищецът е споделил, че е
пъхнал пръста под притискателя на гилотината, което е неправилно и в противоречие с инструкцията.
Свидетелят обяснява, че принципно последното отрязано парче от ламарината следва
да бъде избутвано от заредената нов лист ламарина, поставен на гилотината, а не
да се избутва с ръка. Свидетелят е категоричен, че инструкцията за работа с гилотината е залепен
върху самата машина, като обяснява и защо последното отрязано парче от
ламарината не може да се остане /задръсти/ в машината, тъй като дебелината на обработваната
ламарина е много по-малка от разстоянието между повърхността на плота и режещия
нож. Тези свидетелски показания следва да бъдат кредитирани, тъй като са
логични и безпротиворечиви, като освен това същите се подкрепят от събраните по
делото писмени доказателства.
Предвид
констатираните нарушения на основни правила за работа и безопасност на труда и действията
на ищеца – поставянето на пръста под притискателя на гилотината в зоната на
рязане при пусната в ход машина, говорят за допусната груба небрежност,
т.к. работникът не е положил елементарно
внимание, доколкото от обстоятелствата
е било несъмнено ясно, че с тези действия на работника могат да доведат до
злополука, увреждаща здравето му. Член 33 ЗЗБУТ посочва, че всеки работещ е
длъжен да се грижи за здравето си и безопасността си, както и за здравето и
безопасността на другите лица, пряко засегнати от неговата дейност, в
съответствие с квалификацията му и дадените от работодателя инструкции. При
всички положения и с оглед нормата на чл. 33 ЗЗБУТ, работникът е знаел, че
ръката не бива да навлиза в зоната за рязане. Действието на ищеца, представлява
по съществото си действие, което не би положил и най-небрежният човек, зает със
съответната дейност при подобни условия. При грубо
нарушаване на основните правила за безопасни условия на труд и въпреки опита си
пострадалият е поставил пръстта си в опасната зона на рязане при пусната
гилотина. Когато при трудовата злополука има
съпричиняване при допусната груба небрежност, отговорността на работодателя
трябва да се намали в съответната степен. Тази степен се определя от
обективното съотношение на допринасянето за трудовата злополука с оглед на
всички конкретни факти и обстоятелства, които са всъщност и критериите за
намаляване на обезщетението. Следователно, грубата небрежност на пострадалия е
предпоставка за компенсация на вините, но критерий при определяне на процента
на съпричиняване е конкретният принос на увредения /виж решение № 252/30.09.2016 г. гр. д. № 1364/2016 г. на IV г. о. на ВКС/.
В случая при определяне на степента на проявата на груба небрежност от К.И.С.,
съдът съобрази от една страна, съдебната практика за степента на грубата
небрежност при сходни случаи /виж решение
№ 125/04.05.2016 г., по гр. дело № 4417/2015 г. на IV г. о. - ако работник е
измервал детайл при работеща режеща машина, решение
№ 510/30.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № ***3/2009 г., IV г. о. - ако
работникът е поправял работеща поточна линия, решение № 290/18.11.2015 година, по гр. д. № 15/2015 г. на IV г. о. на ВКС - ако работникът е
сложил ръката си върху работеща преса/, както и, че ищецът сам се е поставил в
ситуация на повишен риск. От друга страна се взе предвид и, че работодателят е
провел инструктаж, а нарушението е обусловено от общата норма на чл. 33 ЗЗБУТ и
полагането на елементарно внимание и проницателност при извършваната дейност.
Ето защо съдът определя 30 % съпричиняване на вредоносния резултат от
ищеца.
Относно размера на обезщетението за репарация на
причинените болки и страдания на ищеца, като резултат от загубата на част от
третия пръст на лявата ръка, който дефект според вещото лице * Д. е
повърхностен, и се отбележи факта, че
ръката не е загубила функционалното си предназначение, както и това, че оздравителния
процес е настъпил в рамките на 3-4 седмици и не се наблюдават усложнения на
здравето и след като се отчете смущението и срама, които изпитва ищеца от
осакатяването му, съдът го определя на 8000 лева.
При така определения процент на съпричиняване и
приспадането на 30 % от първоначално определения размер обезщетението за
претърпени неимуществени вреди на ищеца е в размер на 5600 лева. Съобразно критерия
справедливост и предвид конкретните факти по делото съдът приема посочената по-горе
сума като подходяща за обезщетяване на причинените на ищците неимуществени
вреди.
На осн. чл. 84, ал. 4 ЗЗД, вр. с чл. 212 от КТ на ищеца се дължи законната лихва върху обезщетението
от деня на увреждането – 08.09.2016 г. до окончателното плащане на
обезщетението. Същата е претендирана, поради което следва да бъде присъдена.
С оглед изхода на спора
ищеца има право на направените по делото разноски съразмерно на уважената част,
които възлизат на 464,80 лева платено адв. възнаграждение. Същите с оглед
изхода на спора следва да се възложат в тежест на ответника. На ответника не
следва да се присъждат разноски за адвокатско възнаграждение понеже няма
доказателства за плащането им. В договора за правна защита не е записано
договореното възнаграждение и изплатения доход, като е представен единствено списък на разноските.
На
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в
полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС дължимата
държавна такса върху уважения иск, като същата на основание чл. 1 от Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК възлиза на 224 лева. В
негова тежест следва да се възложат и направените от бюджета на съда разноски
за съдебно-медицинска експертиза – 100 лева.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Метал Трейд“ ООД
с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: село
Избегли, община Асеновград, област Пловдив да заплати на Д.А.Л., ЕГН ********** *** сумата
от 5 600 лева (пет хиляди и шестстотин лева), представляваща обезщетение на
осн. чл. 200, ал. 1 от Кодекса на труда за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания, причинени в резултат на настъпила трудова злополука с
ищеца на 08.09.2016г., вследствие на която е причинена *****, ведно със законната
лихва върху главницата от датата на злополуката – 08.09.2016г. до окончателното
плащане на дължимата сума, както и сумата от
464,80 лева разноски по съразмерност за адвокатско възнаграждение, КАТО
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 5600 лева до пълния размер от 10000 лева, като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА „Метал Трейд“ ООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: село Избегли, община
Асеновград, област Пловдив да заплати в полза на Държавата, по бюджета на съдебната
власт, по сметка на Пловдивския районен съд сумата от 224 лева държавна такса върху уважения иск,
както и сумата от 100 лева разноски за извършена СМЕ.
Решението е постановено при
участието на третото лице помагач на ответника - Застрахователно акционерно
дружество „АРМЕЕЦ” АД, ЕИК: *********.
Решението подлежи на обжалване с въззивна
жалба пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Районен
съдия:/п/ Анета Трайкова
Вярно с оригинала: Ц.Т.