Р Е Ш
Е Н И Е
Гр. София, 12.04.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-8 състав, в открито заседание на дванадесети март две хиляди и деветнадесета
година, в следния състав
СЪДИЯ :
МАРИЯ БОЙЧЕВА
при участието на
секретаря Цветелина Пецева,
като разгледа
докладваното от съдията търговско дело № 1073 по описа за 2018 година на
Софийски градски съд, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по предявени искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо от ЗЗД вр. с чл. 59 от ЗЗО вр. с
чл. 45, ал. 1, т. 3 от ЗЗО и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В исковата молба ищецът “С.Б.ЗА А.Л. ПО П.-Ф.З. - С.О.” ЕООД, ЕИК ********, твърди, че е
лечебно заведение за специализирана болнична помощ. Твърди, че на основание чл.
59, ал. 1 от ЗЗО и в съответствие с Националния рамков договор за медицински
дейности за 2015 г., е сключило с ответника Н.З.К., ЕИК********, в качеството
на осъществуващ по силата на ЗЗО задължително здравно осигуряване, договор №
230482/24.02.2015 г. с предмет: оказване на болнична помощ по клинични пътеки
със срока на действие – действието на Националния рамков договор за медицински
дейности за 2015 г. Твърди, че след сключването на договора са сключени 12
допълнителни споразумения в изпълнение на решения на Надзорния съвет на НЗОК с
предмет – корекция на стойността на дейностите в БМП.
Ищецът твърди, че с Постановление №
57/16.03.2015 г., обн. – ДВ, бр. 21/20.03.2015 г., е приета Методика за
остойностяване и заплащане на медицинската помощ, включваща в т.нар. “Основен пакет от медицински дейности, гарантиран от
бюджета на НЗОК по чл. 45 от ЗЗО”, която следвало
да се прилага в случая. Твърди, че с оглед правилата на методиката част от вече
извършената от болницата медицинска дейност по клинични пътеки за процесния
периода е включена в таблица с наименование “месечна
справка над. мес. ст-ти по КП за СБАЛПФЗ СОФИЯ ОБЛАС ЕООД”, като не са ясни критериите за това. Твърди, че по
този начин за всеки от месеците за процесния период има неприет и незаплатен от
НЗОК остатък от общо изработената и отчетена дейност по клинични пътеки, който
се претендира от ищеца по делото. Ищецът твърди, че в индивидуалния договор и в
решения от 2015 г. на Надзорния съвет на НЗОК е посочено, че не се заплаща
цялата извършена и отчетена дейност за съответния период, а само тази до
определените месечни стойности (месечни лимити) за цялата страна, коригирани
ежемесечно с решения на Надзорния съвет на НЗОК. Твърди, че поради това
болницата е била длъжна да фактурира само до лимита, предвиден за съответния
месец, а надлимитната дейност оставала извършена и отчетена през
Персонализираната информационна система на НЗОК, но неизплатена до момента на
подаване на исковата молба. Твърди, че съгласно чл. 41, ал. 2, т. 2 от
индивидуалния договор НЗОК не заплаща отчетената дейност над коригираните
стойности за тримесечие, ако изпълнителят откаже да подпише допълнително
споразумение за корекция на Приложение № 2 към договора.
Ищецът твърди, че лечебното заведение
добросъвестно е изпълнило всички свои задължения като изпълнител на медицинска
помощ, дължащ Л. на здравноосигурени лица в пълен обем, качествено и
своевременно. Твърди, че като изправна страна по договора и в изпълнение на
действащото българско законодателство лечебното заведение е оказало болнична
медицинска помощ на пациенти по клинични пътеки и е осигурило всички условия за
спазване правата на пациентите и правата на здравноосигурените лица,
регламентирани в индивидуалния договор.
Ищецът твърди също, че с Решение № 493
от 12.01.2018 г. на Върховния административен съд е отменено Решение №
РД-НС-04-9/27.01.2015 г. на Надзорния съвет на НЗОК, с което са определени
лимитите на болниците за 2015 г., и е потвърдено решение на Административен съд
– София град за прогласяване за нищожни на т. 2 и т.3 от решението, с което се
определят лимитите на болниците през 2015 г.
След направеното от ищеца изменение на иска чрез
намаляване на размера на иска, ищецът претендира да бъде осъден ответника да му
заплати общата
сума от 37 150 лева – главници и общата сума от 10 079,62 лева – законна
лихва за периода от датата на падежа на съответното вземане до 28.05.2018 г.,
от които:
- сумата от 9 992 лева,
представляваща извършена, отчетена и проверена, но неплатена медицинска помощ
на здравноосигурени лица по силата на сключения
между страните договор № 230482/24.02.2015 г. за периода от 01.04.2015
г. до 30.04.2015 г., ведно със законната лихва в размер на 3 035,48 лева,
считано от датата на падежа (01.06.2015 г.) до 28.05.2018 г.;
- сумата от 5 660 лева,
представляваща извършена, отчетена и проверена, но неплатена медицинска помощ
на здравноосигурени лица по силата на сключения
между страните договор № 230482/24.02.2015 г. за периода от 01.05.2015
г. до 31.05.2015 г., ведно със законната лихва в размер на 1 672,24 лева,
считано от датата на падежа (01.07.2015 г.) до 28.05.2018 г.;
- сумата от 600 лева,
представляваща извършена, отчетена и проверена, но неплатена медицинска помощ
на здравноосигурени лица по силата на сключения
между страните договор № 230482/24.02.2015 г. за периода от 01.09.2015
г. до 30.09.2015 г., ведно със законната лихва в размер на 156,73 лева, считано
от датата на падежа (01.11.2015 г.) до 28.05.2018 г.;
- сумата от 12 878 лева,
представляваща извършена, отчетена и проверена, но неплатена медицинска помощ
на здравноосигурени лица по силата на сключения
между страните договор № 230482/24.02.2015 г. за периода от 01.10.2015
г. до 30.10.2015 г., ведно със законната лихва в размер на 3 256,44 лева,
считано от датата на падежа (01.12.2015 г.) до 28.05.2018 г.;
- сумата от 8 020 лева,
представляваща извършена, отчетена и проверена, но неплатена медицинска помощ
на здравноосигурени лица по силата на сключения
между страните договор № 230482/24.02.2015 г. за периода от 01.11.2015
г. до 30.11.2015 г., ведно със законната лихва в размер на 1 958,81 лева,
считано от датата на падежа (01.01.2016 г.) до 28.05.2018 г.,
както и законната лихва върху главниците
от датата на подаване на исковата молба (29.05.2018 г.) до окончателното
изплащане на сумите.
Ищецът претендира разноски по делото.
Ответникът Н.З.К. подава
отговор на исковата молба, в който оспорва предявените искове като
неоснователни. Оспорва твърдението на ищеца, че допълнителните споразумения са
едностранни актове на ответника, като сочи, че ищецът е инициирал промени с
допълнителните споразумения и че същите са съгласувани с председателя на УС на
БЛС. Сочи, че сключването на договор с НЗОК не е задължително условие, за да
осъществява едно лечебно заведение медицинска дейност, а сключването на
договора става по инициатива на самото лечебно заведение и е само възможност за
договаряне между равнопоставени субекти, насочен към постигане на желан от
страните резултат. Сочи, че в чл. 32, ал. 13, т. 6 от процесния договор е
прието, че превишаването на стойността на дейностите е основание за отхвърляне
на заплащането на извършени медицински дейности над утвърдените стойности.
Навежда доводи, че заявената с исковата молба дейност не е отчетена от
лечебното заведение в указания срок. Прави възражение за погасяване на ищцовата
претенция от 7 260 лева за дейността през м. март 2015 г., поради
изтичането на тригодишен давностен срок на основание чл. 111, б. “в” от ЗЗД,
доколкото плащанията към лечебните заведения били периодични по смисъла на ЗЗД,
което съдът не приема за разглеждане с оглед направеното от ищеца изменение на
иска и оттегляне на претенцията в тази част.
Ответникът въвежда доводи, че
законодателят е установил задължителни стойности на делегирани бюджети за
дейностите за болнична помощ за всеки изпълнител на болнична помощ, като НЗОК е
органа, който администрира бюджета във финансовите рамки, установени от закона.
Твърди, че бюджетът на НЗОК не е неограничен, а е в определени рамки. Сочи, че
правомерно и в законоустановените рамки НЗОК не е заплатила на ищеца сумата от
45 010 лева, представляващи стойности, превишаващи размера на определените
средства за процесния период, тъй като заплащането на тази сума би довело до
нарушаване на законови разпоредби, което от своя страна би довело до дисбаланс
в държавния бюджет, определен за здравеопазване, който не е неограничен. Сочи,
че няма правно основание да се заплатят от НЗОК процесните суми.
Ответникът изрично заявява, че в случая
не се спори от страните по фактите, а спорът е изцяло от правно естество.
В допълнителната искова молба ищецът
поддържа предявените искове и изложените в исковата молба твърдения. Оспорва доводите
на ответника.
В допълнителния отговор ответникът
поддържа направените оспорвания и възражения срещу предявените искове. Оспорва
твърдението на ищеца, че отхвърлените случаи на надлимитна дейност са проверени
и е установено спазването на изискванията на ЗЗО и НРД на МД за 2015 г., като
сочи, че са проверени само случаите, за които са платени суми в процесния
период (т.е. случаи, които са извън предмета на спора).
Съдът, след като обсъди доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Съдът приема от фактическа страна следното:
Ищцовото дружество е лечебно заведение по смисъла на Закона за лечебните
заведения, което притежава Разрешение за осъществуване на лечебна дейност №
СБ-269/13.07.2016 г., издадено от Министъра на здравеопазването.
Не се
спори между страните,
че ищецът е извършил медицинска помощ на здравноосигурени лица по силата на
сключения между ищеца като изпълнител и ответника като възложител договор №
230482/24.02.2015 г. за процесния период, за която се претендират сумите.
Съгласно чл. 1, ал.
2 от
договора, възложителят се е задължил да заплаща дейностите
съгласно Постановление № 94/24.04.2014 г. на Министерски съвет за приемане на
методики за остойностяване и за заплащане на медицинската помощ по чл. 55, ал.
2, т. 2 от ЗЗО, по Методика за остойностяване на дейностите в болничната
помощ по приложение № 2А към чл. 2 и по Методиката за заплащане на дейностите в
болничната медицинска помощ по приложение № 2Б към чл. 2.
Съгласно чл. 3, ал.
1, т. 3
от договора, възложителят се е задължил да заплаща определените с
Договор № РД-НС-01-2/29.12.2014 г. между НЗОК и БЛС
обеми и цени на извършената и отчетена болнична медицинска помощ.
Съгласно
чл. 18, ал. 1 от договора, възложителят
заплаща на изпълнителя договорената в чл. 1, ал. 1 от
договора, извършена и отчетена от изпълнителя болнична медицинска помощ по
клинична пътека, както и вложените при
изпълнение на определени клинични пътеки медицински изделия до съответните
стойности, определени в Списък с медицински изделия, които НЗОК заплаща в
условията на болнична медицинска помощ, утвърден с Решение на НС
на НЗОК РД-НС-04-61/10.06.2014 г. Съгалсно
чл. 18, ал. 2 от договора, заплащането е за здравноосигурени лица,
хоспитализирани от изпълнителя след влизане в сила на договора.
В чл. 19 от договора са
приети цените на клинични пътеки съгласно Договор № РД-НС-01-2/29.12.2014 г. между НЗОК и БЛС.
В чл. 19 и сл. от договора
са уговорени условията, при които възложителят заплаща на изпълнителя отделните
случаи по клинични пътеки.
Съгласно чл. 20, т. 5 и 6 от
договора, възложителят заплаща на изпълнителя отделен случай по клинична пътека
при условие, че извършената дейност по клинична пътека е отчетена
при условията и по реда на Методиката за заплащане и извършената и отчетена дейност по клинична
пътека е отчетена в рамките на стойностите, посочени в приложение № 2 “Стойност на дейностите, медицинските изделия и
лекарствени продукти за Л. на злокачествени З. в условията на болнична
медицинска помощ”.
Съгласно чл. 35 от договора, плащанията на изпълнителя се извършват чрез РЗОК до 30-то
число на месеца, следващ отчетния.
Представено е
Приложение № 2 “Стойност на дейностите, медицинските изделия и лекарствени
продукти за Л. на злокачествени З. в условията на болнична медицинска помощ” към договора, в което са определени стойностите на медицинските
услуги само за м.
януари и м. февруари 2015 г.
Представени са от ищеца допълнителни
споразумения към договора, с които се определят стойности на заплащане на
дейностите за болнична помощ през отделни месечни периоди и се актуализира
Приложение № 2 към договора.
Представени са от ищеца месечни
справки за надлимитни месечни стойности по КП.
Представени са Констативен протокол от
19.06.2015 г. за извършени проверки по спазване на изискванията на НРД 2015 г.
за медицински дейности за месец април и месец май 2015 г., и Констативен
протокол от 25.11.2015 г. за извършени проверки по спазване на изискванията на
НРД 2015 г. за медицински дейности за месец септември и месец октомври 2015 г.
Представени са от ищеца фактури №№
**********/15.05.2015 г., **********/ 11.06.2015 г., **********/15.05.2015 г.,
**********/12.10.2015 г., **********/ 12.10.2015 г., **********/11.11.2015 г.,
**********/09.12.2015 г., издадени от ищеца на РЗОК С.О..
Представена е кореспонденция между ищеца
и РЗОК – С.О., включително писма относно съгласуване на прехвърляне на суми в
различин месечни периоди.
Представени са от ответника протоколи
за неоснователно получени суми от ищеца, както и покани до ищеца за
възстановяването на тези суми.
Представена е от ответника
обяснителна записка към годишния финансов отчет на НЗОК за 2015 г.
По делото е изслушано, неоспорено от
страните и прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза на вещо лице Р.С.,
съгласно което по данни от ищеца претендираните вземания за отчетена и
неплатена от ответника “надлимитна
дейност” с общ размер на 37 150 лева са осчетоводени
задбалансово по сметка 931 – “Условни вземания” и по същите не е получено плащане. Вещото лице дава
заключение, че при ответника претендираните неплатени суми за отчетена “надлимитна дейност”
не фигурират като осчетоводено задължение към ищеца.
Вещото лице дава заключение, че изчисленият
общ размер на обезщетението за забава върху констатираните като
неплатени/невъзстановени суми за “надлимитна
дейност” за месеците 04, 05, 09, 10 и 11 на 2015 г. е
10 067,10 лева, от които 3 023,47 лева – общият размер на изчисленото
обезщетение за забава върху главницата за м. 04.2015 г. (9 992 лева) за периода
от 01.06.2015 г. до 28.05.2018 г., 1 672,14 лева – общият размер на
изчисленото обезщетение за забава върху главницата за м. 05.2015 г. (5 660 лева)
за периода от 01.07.2015 г. до 28.05.2018 г., 156,72 лева – общият размер на
изчисленото обезщетение за забава върху главницата за м. 09.2015 г. (600 лева)
за периода от 01.11.2015 г. до 28.05.2018 г., 3 256,15 лева – общият
размер на изчисленото обезщетение за забава върху главницата за м. 10.2015 г. (12
878 лева) за периода от 01.12.2015 г. до 28.05.2018 г., и 1 958,62 лева –
общият размер на изчисленото обезщетение за забава върху главницата за м.
11.2015 г. (8 020 лева) за периода от 01.01.2016 г. до 28.05.2018 г.
По делото е изслушано, оспорено частично
от ответника и прието заключение на съдебно-медицинска експертиза на вещо лице Б.З..
Вещото лице дава заключение, че от проверените на място 72 листа “История на заболяването” се установило, че документацията
е водена според изисквания на НЗОК за всяка отделна клинична пътека - КП № 90,
КП № 91, КП № 92, КП № 96, КП № 98.1, КП № 99, както и че не са били намерени
нарушения в попълването на документите, отразяващи извършените медицински
дейности, манипулации и процедури.
Вещото лице дава заключение, че от проверената документация е видно, че медицинските
дейности предмет на договор № 230482/24.02.2015 г. за оказване на болнична
помощ по клинични пътеки за месеците април, май, септември, октомври и ноември
2015 г. в СБАЛПФЗ София-област са извършени, надлежно документирани и отчетени
при условията и по реда на утвърдената Методика за заплащане на този вид
дейност.
Вещото лице дава заключение, че при извършените проверки на
лечебното заведение в процесния период няма установени нарушения в цялост и в частност спрямо претендираните от лечебното заведение мадицински
дейности, обект на настоящия съдебен спор. Вещото лице уточнява, че подобни
проверки обхващат само част от дейността за конкретен период, т.е. не обхващат
проверка на всички преминали пациенти за периода, освен в случаите изрично
разпоредени от административния и/или правораздавателния орган, възложил
проверката.
Вещото лице дава заключение, че част от задълженията на
служителите във всички поделения на НЗОК е изготвянето на седмични и месечни
справки, които се съставят на база ежедневните отчети, които се подават по
електронен път от лечебните заведения в страната за всяка дейност, финансирана
от бюджета на НЗОК. По искане на вещото лице на 14.02.2019 г. от РЗОК
София-област са му изпратени електронните файлове, удостоверяващи това. Въз
основа на това вещото лице сочи, че ответникът е изготвял въпросните справки по
надлежния ред за всеки от претендираните от ищеца периоди - месеците април,
май, септември, октомври и ноември, 2015 г.
Вещото лице дава заключение, че общият размер на неплатените
суми за отчетената “надлимитна”
дейност за месеците април, май, септември, октомври и ноември, 2015 г. възлиза
на 37 150 лева, от които 9 992 лева за месец април 2015 г., 5660 лева за месец май 2015 г., 600 лева за месец септември 2015 г.,
12 878 лева за месец октомври 2015 г. и 8 020 лева за месец ноември
2015 г.
Останалите доказателства съдът намира за неотносими към предмета на спора.
При така установената фактическа
обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 79, ал. 1,
предл. първо от ЗЗД вр. с чл. 59 от ЗЗО вр. с чл. 45, ал. 1, т. 3 от ЗЗО и чл.
86, ал. 1 от ЗЗД.
Спорът между страните касае дължимостта
и размера на сумите по надлимитната дейност, която е извършена от ищеца през
процесния период и отчетена през Персонализираната информационна система на
НЗОК, но незаплатена от НЗОК, както и приложението на законовите разпоредби
относно извършената от лечебното заведение и незаплатена от ответника медицинска
помощ на здравноосигурени лица.
Съгласно чл. 81 от Закона за здравето,
всеки български гражданин има право на достъпна медицинска помощ при условията
и по реда на този закон и на ЗЗО, като същата се осъществява при прилагане на
посочени принципи, включително достъпност, равнопоставеност при оказване на
медицинската помощ, зачитане правата на пациента.
Съгласно чл. 2, ал. 1 и ал. 3 от ЗЗО,
задължителното здравно осигуряване е дейност по управление и разходване на
средствата от задължителни здравноосигурителни
вноски за закупуване на здравни дейности, което се осъществява от НЗОК и от
нейните териториални поделения - районни здравноосигурителни каси (РЗОК).
Задължителното здравно осигуряване предоставя пакет от здравни дейности,
гарантиран от бюджета на НЗОК. НЗОК закупува от изпълнителите на медицинска
помощ здравни дейности, определени по вид, обем, цена и съответстващи на
критерии за качество и достъпност, в съответствие със ЗЗО.
Здравноосигурените лица имат гарантиран свободен достъп до медицинска помощ
чрез определен по вид, обхват и обем пакет от здравни дейности, както и
свободен избор на изпълнител, сключил договор с районна З.К.. Правото на избор
е валидно за цялата територия на страната и не може да бъде ограничавано по
географски и/или административни основания, съгласно чл. 4, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗО. Така са уредени правата на здравноосигурените лица и в разпоредбите на чл.
35, ал. 1, т.1 и т. 2 от ЗЗО.
Един от основните принципи при осъществяването на задължителното здравно
осигуряване е свободен избор от осигурените на изпълнители на медицинска
помощ (чл. 5, т. 10 от ЗЗО).
От
друга страна, за осъществяване на дейностите по ЗЗО НЗОК и Български лекарски
съюз подписват Национален рамков договор за медицински дейности (чл. 55 от ЗЗО).
Изпълнители на медицинската помощ по смисъла на ЗЗО са лечебните заведения или
техни обединения и национални центрове по проблемите на общественото здраве по ЗЗ
(чл. 58 от ЗЗО).
В договора между страните е уговорено, че ищецът като изпълнител е длъжен да осигурява договорената болнична медицинска помощ
на здравноосигурените лица (чл.1, чл. 5, т. 1 от договора); да спазва правата
на здравноосигурените лица и на пациента, регламентирани в ЗЗО и ЗЗ и да
осигурява условия, които гарантират спазването на тези права (чл. 5, т. 14 и т.
15 от договора).
С оглед на горното за ищеца “С.Б.ЗА А.Л. ПО П.-Ф.З. - С.О.” ЕООД, като изпълнител на медицинска
помощ, не съществува правна възможност в рамките на гарантирания здравен пакет
да откаже предоставянето на медицинска помощ на здравноосигурените лица на
каквото и да било основание, в това число и поради изчерпване на средствата от
разпределените им лимитирани бюджети. Поради това, като е превишил лимитираните
стойности на дейности по Приложение № 2, ищецът не е допуснал неизпълнение на
договора, тъй като не на касата, а на здравноосигуреното лице е признато от
закона правото на свободен избор на изпълнител. В договора не е предвидена
възможност при изчерпване на предварително определените стойности за съответния
месец (тримесечие), ищецът като изпълнител на медицинска помощ да преустанови
извършването на медицинските дейности и изпълнението на вменените му
задължения. Напротив, предвидени са възможности за корекция на стойностите на
тримесечие. Неизразходваните стойности за съответното тримесечие обаче не водят
до увеличаване на стойностите за следващите тримесечия, съгласно чл. 40, ал. 4
от договора между страните (така в Решение № 601/12.03.2019 г. по т.д. №
3546/2018 г. по описа на САС, Т.О., 13 състав, невлязло в сила; Решение №
58/08.01.2019 г. по т.д. № 4858/2018 г. по описа на САС, Т.О., 11 състав,
невлязло в сила).
След като се
установява от събраните по делото доказателства и заключението на
съдебно-медицинската експертиза, че ищецът лечебно заведение е изпълнило
основното си задължение по договора – оказване на болнична помощ по клинични
пътеки на здравноосигурени лица, и е изпълнявало стриктно останалите си
задължения във връзка с отчитане на дейността по индивидуалния му договор със
здравноосигурителната каса, то на ищеца се дължи заплащане на същите.
Неоснователни са възраженията на ответника, че заплащането на
стойностите, превишаващи размера на определените за лечебното заведение
средства за процесния период, би довело до нарушаване на законови разпоредби,
което от своя страна би довело до дисбаланс в държавния бюджет, определен за
здравеопазване, който не е неограничен. Бюджетът на НЗОК е обърнат към
здравноосигурените лица, като в същия задължително се предвижда резерв, включително и за непредвидени и неотложни
разходи (чл. 22 и чл. 25 от ЗЗО). На здравноосигуреното лице принадлежи и е гарантиран от закона избор на
лебено заведение - изпълнител, сключил договор с районна З.К.. Това право на
избор не е ограничено и на регионален принцип, а важи за цялата територия на
страната. След като здравноосигуреното лице по клинична пътека е избрало
настоящия ищец за изпълнител на медицинска помощ и за ищеца като такъв няма
правна възможност да му откаже извършването на медицинска помощ, то на ищеца се
дължи надлежно извършената дейност по съответната клинична пътека, за която има
сключен договор с ответника. Това не води до дисбаланс в бюджета на НЗОК,
съответно в държавния бюджет. За НЗОК съществува задължението да извърши
плащане на съответните медицински дейности по пакет на здравоосигуреното лице,
като без значение е на кой конкретен изпълнител на медицинска помощ ще плати
същите, ако са в обема на пакета от здравни дейности. Т.е. НЗОК дължи заплащане на клинична пътека, ползвана от
здравноосигуреното лице в рамките на пакета от здравни дейности. С оглед на
изложеното, от макроикономическа гледна точка не се отразява негативно в
бюджета на НЗОК обстоятелството дали НЗОК ще плати на изпълнителя на медицинска
помощ, избран от здравноосигуреното лице, или на друг изпълнител на медицинска
помощ. В противен случай би се стигнало до невъзможност за здравноосигуреното
лице да ползва избрания от него изпълнител на медицинска помощ, ако същият е
изчерпал лимитирания бюджет за съответния месец/тримесечие. Така
здравноосигуреното лице би било поставено в положение да търси изпълнител на
медицинска дейност с неизчерпан лимитиран бюджет за съответния период, което би
нарушило и неговите конституционно закрепени права. Нито управителят на НЗОК,
нито директора на РЗОК, разполагат с правомощието да определят коя медицинска
дейност, предоставена на здравноосигурено лице, да получи плащане от касата, при
липса на констатирани нарушения на Л.то (така относно въпроса за заплащането на
поредни хоспитализации в Решение № 78/30.05.2017 г. по гр.д. № 3351/2016 г. по
описа на ВКС, Г.К., ІV Г.О.).
Лимитираните бюджети на лечебните заведения не могат да прехвърлят
финансовата тежест за болничната помощ, дължима и заплащана чрез системата на
задължителното здравно осигуряване, върху изпълнителя на медицинска помощ –
търговско дружество, което има задължение да осигурява договорената болнична медицинска помощ на здравноосигурените лица.
По отношение на
размера на дължимата сума съдът кредитира заключението на съдебно-медицинската
експертиза, съгласно което общият размер на неплатените суми за отчетената “надлимитна” дейност за месеците април, май,
септември, октомври и ноември, 2015 г. възлиза на 37 150 лева.
По
изложените съображения съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл. 79, ал. 1,
предл. първо от ЗЗД вр. с чл. 59 от ЗЗО вр. с чл. 45, ал. 1, т. 3 от ЗЗО е основателен и следва да бъде уважен за сумата от 37 150 лева.
По акцесорните искове по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:
Предвид уважаването на главния иск, основателен се явява и акцесорният иск
по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за законната лихва върху присъдената главница от 37 150
лева, считано от датата на подаване на исковата молба (29.05.2018 г.) до окончателното й плащане.
Съдът намира, че
следва да бъде уважен искът по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за законната лихва върху
главницата, считано от датата на забава за съответното месечно плащане до
28.05.2018 г. В чл. 35 от сключения между страните договор е предвидено, че плащанията на изпълнителя се извършват чрез РЗОК до 30-то
число на месеца, следващ отчетния месец.
Следователно
в случая от следващия ден ответникът е изпаднал в забава и същият дължи законна
лихва върху претендираните суми за процесните периоди, както са изчислени от
вещото лице в съдебно-счетоводната експертиза. Изчисленият от вещото лице общ
размер на обезщетението за забава върху неплатените суми за “надлимитна” дейност за
месеците април, май, септември, октомври и ноември, 2015 г. възлиза на
10 067,10 лева, за която сума акцесорният иск следва да бъде уважен, а за
горницата над тази сума до предявения размер от 10 079,62 лева искът е
недоказан и неоснователен, поради което следва бъде отхвърлен.
По разноските:
Ищецът претендира разноски по делото. След приключване на съдебното дирене
по делото ищецът е представил списък на разноските с доказателства за плащане
на адвокатско възнаграждение, които съдът не взема предвид, доколкото не са
представени своевременно.
При изчисляването на разноските на ищеца съдът взема предвид държавната
такса от 2 301,60 лева и определените депозити за вещи лица от общо 1 680 лева.
С оглед изхода на спора и вземайки предвид размера на исковете, по които
делото е висящо, съдът намира, че на ищеца следва да бъдат присъдени разноски
по делото в размер на 3 568,12 лева съобразно
уважената част от исковете.
Ответникът не претендира разноски по
делото, поради което такива не му се присъждат съразмерно с отхвърлената част
от исковете.
Водим от изложеното, СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Н.З.К., ЕИК********, с адрес: гр. София, ул. “********, да заплати на “С.Б.ЗА А.Л. ПО П.-Ф.З. - С.О.” ЕООД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление:***, на основание чл.
79, ал. 1, предл. първо от ЗЗД вр. с чл. 59 от ЗЗО вр. с чл. 45, ал. 1, т. 3 от ЗЗО и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сума в
размер на 37 150 лева (тридесет и седем хиляди сто и
петдесет лева), представляваща
извършена и неплатена медицинска помощ на здравноосигурени лица (“надлимитна” дейност) по
силата на договор № 230482/24.02.2015 г., сключен между НЗОК като възложител и “С.Б.ЗА А.Л. ПО П.-Ф.З. - С.О.”
ЕООД
като изпълнител, за месеците април, май, септември, октомври и ноември, 2015 г.,
ведно със законната лихва върху сумата от 37 150 лева, считано от 29.05.2018 г. до окончателното й плащане, и сума в размер на 10 067,10 лева (десет хиляди и
шестдесет и седем лева и десет стотинки), представляваща законната лихва за
забава върху неплатените суми за извършена и неплатена медицинска помощ на
здравноосигурени лица (“надлимитна” дейност) за месеците април, май, септември,
октомври и ноември, 2015 г., считано от датата на забава
за съответното месечно плащане до 28.05.2018 г., като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за законната лихва върху главницата за горницата над 10 067,10
лева до предявения размер от 10 079,62 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Н.З.К., ЕИК********, с адрес: гр. София, ул. “********, да заплати на “С.Б.ЗА А.Л. ПО П.-Ф.З. - С.О.” ЕООД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление:***, сумата от 3 568,12 лева (три хиляди петстотин
шестдесет и осем лева и дванадесет стотинки) – разноски по делото,
съразмерно с уважената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
пред Апелативен съд – София в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ :