РЕШЕНИЕ
№ 65
гр. гр. Своге, общ. Своге, обл. София, 02.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВОГЕ в публично заседание на пети април през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Румен Ат. Стойнов
при участието на секретаря Мария Н. Т.а Кръстанова
като разгледа докладваното от Румен Ат. Стойнов Гражданско дело №
20231880100205 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното :
Настоящото дело е образувано по искова молба подадена от А. П. Г. от
гр. Б., С., ул. „...” № , ЕГН **********, чрез пълномощник, против Община
Своге, представлявана от кмета. В нея се твърди, че ищецът е собственик по
наследство на недвижим имот, находящ се в землището на с. Свидня, общ.
Своге. Същият е индивидуализиран в приложената към исковата молба
комбинирана ситуационна скица с № 521 от 25.11.2022 г., както част от него
са застъпва с имот общинска собственост – 65663.17.9. Г. излага, че неговите
наследодатели са владяли имота от месец декември 1973 г. до смъртта си на
........г./...... г, като са придобили правото на собственост по давност. На
28.11.1991 г. те се снабдили с документ, който да удостовери това право,
издаден на името на единия от тях. След смъртта на наследодателите ищецът
е придобил правото на собственост по наследство и до днес владее имота. При
така описаните обстоятелства се иска от съда да приеме за установено спрямо
ответната община, че А. Г. е собственик по наследство на реална част от имот
с идентификатор 65663.17.9, като въпросната част е с площ от 492 кв.м. и е
заключена между цифрите/буквите : 1, 10, 9, 8, А-голямо, 3, 4, 5-голямо, 1 на
комбинирната скица изготвена от вещото лице по настоящото дело.
Предявен e положителен установителен иск за собственост и условие за
допустимост е наличието на правен интерес от завеждането му. В случая
такъв интерес спрямо ответника Община Своге е налице, тъй като видно от
приложените към исковата молба писмени доказателства имотът, на който
ищецът твърди че е собственик, е отразен в кадастралната карта като
общинска собственост и за него е съставен акт за частна общинска
собственост.
1
От ответната страна е подаден писмен отговор, чрез пълномощник на
кмета. Твърди се нередовност на исковата молба, евентуално
неоснователност на предявения иск, ако съдът приеме, че е налице редовна
искова молба. Пълномощникът на кмета заявява, че наследодателите на
ищеца не биха могли да придобият имота по давност, тъй като е имало
законова забрана за това. От своя страна твърди, че Община Своге е придобил
правото на собственост поради това, че земеделска земя, която не принадлежи
на граждани, юридически лица или държавата, е общинска собственост,
съответно по силата на чл. 19, ал. 1 от Закона за собствеността и ползването
на земеделските земи (ЗСПЗЗ). В тази връзка се иска от съда да отхвърли
предявения иск като неоснователен и недоказан.
В производството са събрани писмени доказателства, разпитани са
двама свидетели, назначена и изслушана е съдебно-техническа експертиза.
Съдът кредитира, като обективно и компетентно изготвено заключението на
вещото лице.
В открито съдебно заседание процесуалните представители на страните
аргументираха застъпваните от тях тези, като по делото постъпиха и писмени
защити от адв. П. и от адв. Ц..
Свогенският районен съд, първи състав, като взе предвид становищата
на страните и съобразявайки приетите по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното :
От приложения по делото констативен нотариален акт се установява, че
на 28.11.1991 г. единият наследодател на Г., по време на брака му с другия, е
признат за собственик на незастроено дворно място с площ от около 1000
кв.м., находящо се в землището на с. Свидня, общ. Своге, попадащо в
границите на строителния полигон „Герова леска“, одобрен с решение на
ОНС София. По делото са приложени частен писмен договор и разписка, без
достоверни дати, според които имотът е закупен през 1973 г., а продажната
цена е изцяло платена през 1979 г. Съдът кредитира показанията на
разпитаните по делото свидетели, тъй като същите кореспондират с
писмените доказателства и с заключението на вещото лице, включително с
констатираното от него при огледа на място. От тях може обосновано да се
заключи, че още през 1973 г. родителите на ищеца са установили фактическа
власт върху имота – с намерение да го владеят като свой. В подкрепа на това
твърдение е обстоятелството, че няколко години по-късно е доплатена
продажната цена, а през 1991 г. бащата на Г. е инициирал процедура за
снабдяването си с документ, който да удостовери правото му на собственост.
От заключението на приетата експертиза е видно, че целият имот попада в
околовръстния строителен полигон, но е налице неправилно нанасяне на
границата в картата на възстановената собственост, а от там и в кадастъра.
Въпросната част, която е неправилно отразена, е с площ от 492 кв.м. и
собствеността й е предмет на спора по настоящото дело. Същата частично
застъпва върху имота, за който през 2007 г. е съставен акт за частна общинска
собственост. Точните граници на застъпването са посочени в скицата на
вещото лице. Инженер Л. М. е категоричен, че е налице идентичност между
имота на ищеца и на ответника – в частта на застъпването. Минималните
несъответствия относно границите на имота се обясняват с начина, по който е
2
процедирано в миналото при нанасяне на обхвата на околовръстния полигон,
а именно без реално измерване на място. По същият начин спорната част е
актувана като общинска собственост, само във връзка с обстоятелството, че
същата по документи е земеделска земя. Не е съобразено, че се касае за имот,
който няма земеделски характер, тъй като е дворно място. Спорната част от
имота не е била обобществявана, съответно не е била и възстановявана, като
не се касае за земеделска земя останала след възстановяване правата на
собствениците. Ако имотът не подлежи на възстановяване по реда на Закона
за собствеността и ползването на земеделските земи, общината не може да
придобие правото на собственост. Липсва придобивно основание, по силата
което Община Своге да е станала собственик на спорната част от имота.
Посоченото правно основание в акта за общинска собственост, чл. 2, ал. 1, т.
2 от Закона за общинската собственост и Протокол на Общинска служба по
земеделие и гори от 03.01.2007 г., не обосновава придобиване на правото на
собственост, нито към 2007 г., нито към друга дата.
При така установената фактическа обстановка съдът счита от правна
страна, че предявеният иск е изцяло основателен и доказан. Безспорно се
установи, че наследодателите на ищеца са придобили правото на собственост
върху имота още през 1991 г., включително спорната част, като след смъртта
им правото на собственост е преминало към наследника. Община Своге не е
собственик на спорната част, следователно неправилно я е актувала с акт за
частна общинска собственост.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответната страна следва да понесе
направените от ищеца разноски по делото. По искането с правно основание
чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът счита за основателно възражението на пълномощника
на ответника, тъй като е налице несъответствие между размера на
възнагражденията и усилията на защитата при упражняване на процесуалните
права, както и с обема на извършената работа. Делото не се отличава нито с
правна, нито с фактическа сложност. Данъчната оценка на земята е 3483 лева,
а 49,2 % от нея, отговаряща на 492 кв.м., е в размер 1713,64 лева. При
определяне на размера на адвокатското възнаграждение, което следва да бъде
заплатено от ответника, съдът съобрази задължителния характер на
тълкуването на чл. 101, пар. 1 ДФЕС, дадено с Решение от 25.01.2024 г. по
дело С-438/22 на СЕС, съгласно което приетата от Висшия адвокатски съвет
като съсловна организация Наредба № 1/09.01.2004 г. относно
задължителните минимални размери на адвокатските възнаграждения, е
равнозначна на хоризонтално определяне на задължителни минимални
тарифи, забранено от член 101, параграф 1 ДФЕС, имащ директен ефект в
отношенията между частноправните субекти и пораждащ правни последици
за тях, като е посочено, че подобни действия водят до увеличаване на цените
в ущърб на потребителите, което разкрива достатъчна степен на вредност по
отношение на конкуренцията, независимо от размера на определената
минимална цена, като такова ограничение на конкуренцията в никакъв случай
не може да бъде обосновано с преследването на „легитимни цели“ и води до
абсолютна нищожност на наредбата, която няма действие в отношенията
между договарящите страни и не може да се противопоставя на трети лица,
като нищожността е задължителна за съда и засяга всички минали или
бъдещи последици. Въз основа на тези и други съображения, СЕС е
3
постановил, че национална правна уредба, съгласно която, адвокатът и
неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от
минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на
адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и съдът няма право да присъди
разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се
счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по см. на чл. 101,
пар. 1 ДФЕС, като при наличието на такова ограничение не е възможно
позоваване на легитимните цели, които се твърди, че посочената национална
правна уредба преследва, за да не се приложи установената в чл. 101, пар. 1
ДФЕС забрана на ограничаващите конкуренцията споразумения и практики.
Ето защо, настоящият съдебен състав намира, че не са задължителни за съда,
определените с приетата от Висшия адвокатски съвет Наредба № 1 от
09.01.2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения. В този
смисъл са Определение № 343 от 15.02.2024 г. по т.д. № 1990/2023 г. на II т.о.
на ВКС и Определение № 350 от 15.02.2024 г. по ч.т.д. № 75/2024 г. на II т.о.
на ВКС. По настоящото дело, предвид липсата на фактическа и правна
сложност на същото, както и с оглед цената на иска и проведеното едно
открито съдебно заседание, следва да се намали дължимото от насрещната
страна адвокатско възнаграждение до сумата от 360 лева. Това е
максималният размер определен по чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането
на правната помощ. Същата не е издадена от съсловна организация, а въз
основа на ПМС № 4/2006 г. Разноските за държавна такса и възнаграждение
на вещо лице се дължат изцяло.
Така мотивиран и на основание чл. 12 и чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
Приема за установено по иска с правно основание чл. 124, ал. 1, пр. 2
ГПК, предявен от А. П. Г. от гр. Б., С., ул. „...” № , ЕГН **********, срещу
Община Своге, гр. Своге, ул. „Ал. Стамболийски” № 7, представлявана от
кмета, че А. П. Г. е собственик на част от поземлен имот с идентификатор
65663.17.9, площ 5234 кв.м., обл. София, общ. Своге, с. Свидня, местн. Под
пътя – по Заповед за одобрение на КККР № РД – 18-826/22.03.2018 г. на
изпълнителния директор на АГКК, като въпросната част е с площ от 492 кв.м.
и е заключена между цифрите/буквите : 1, 10, 9, 8, А-голямо, 3, 4, 5-голямо, 1
на комбинирната скица на вещото лице инж. Л. М., приподписана от
председателя на съдебния състав на 02.05.2024 г. и представляваща
неразделна част от настоящото решение.
Осъжда Община Своге, гр. Своге, ул. „Ал. Стамболийски” № 7,
БУЛСТАТ : *********, представлявана от ... Е. К. И., да заплати на А. П. Г. от
гр. Б., С., ул. „...” № , ЕГН **********, направените по делото разноски за
държавна такса, за вещо лице и за адвокат в размер на 870 лева, като
адвокатското възнаграждение е намалено на основание чл. 78, ал. 5 ГПК.
На основание чл. 115 от Закона за собствеността влязлото в законна
сила решение подлежи на вписване.
4
На страните да бъде връчен незаверен препис от настоящото решение,
съгласно чл. 7, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс.
Решението подлежи на въззивно обжалвано пред Софийския окръжен
съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните. Жалбата се подава
чрез Свогенския районен съд.
Съдия при Районен съд – Своге: _______________________
5