Решение по дело №4003/2021 на Районен съд - Ямбол

Номер на акта: 480
Дата: 6 октомври 2022 г.
Съдия: Димчо Генев Димов
Дело: 20212330104003
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 23 декември 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 480
гр. Ямбол, 06.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Димчо Г. Димов
при участието на секретаря С. С. М.
като разгледа докладваното от Димчо Г. Димов Гражданско дело №
20212330104003 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба от И. П. Ц., К. И. Д., С. Х. Ц., Ю. И. З.,
Н. С. Ц., И. П. М. и Д. П. М., е всички чрез пълномощник адв. С. Т. от АК – Я., с която
против *** А. Я. М. са предявени при обективно кумулативно съединяване искове с
посочено правно основание чл.232, ал.2 от ЗЗД, чл.233, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД. С ИМ се
твърди, че ищците са сключили договор за наем на земеделска земя, вписан в Службата по
вписвания при Агенция по вписванията, с вх. рег. № *** том ***, стр. *** г., с ответника
като наемател. Твърди се, че договорът бил сключен за срок от 10 години, като по силата и
при условията на същия, ищците са предоставили за временно и възмездно ползване от
страна на ответника, подробно описаните в молбата съсобствени недвижими имоти, които
твърдят, че ищците притежават в съсобственост по силата и при условията на нотариален
акт № ***, том ***, дело № *** г., на *** при ***РС, всички находящи се в землището на
гр. Я. Твърди се, че в договора ответникът – наемател се е задължил да заплаща на ищците
годишен наем в размер на 30 лв./дка за предоставените имоти, считано от деня на
сключването на договора. Твърди се, че за стопанската 2019/2020 година, ответникът е
следвало да заплати наем в срок от 30 дни след прибиране на съответната земеделска
реколта, но не по-късно от изтичане на стопанската година. Твърди се, че стопанската
година е изтекла на 30.09.2020 г., като до тази дата наемателят и ответник не е извършил
плащане на дължимия наем. Твърди се, че след многократни разговори от страна на ищците
с него, съпроводени с искане да заплати наема на 22.02.2021 г. била изпратена до ответника
нотариална покана акт № ***, том ***, рег. № *** г. на *** Т.Д. с район на действие РС – Я.
1
Твърди се, че с нея ищците уведомили ответника, че развалят едностранно договора поради
неизпълнение от негова страна на задължението му да заплати наемната вноска за
стопанската 2019/2020 г. Твърди се още, че поканата е била редовно връчена на ответника на
08.03.2021 г. На следващо място се поддържа, че от този момент и до сега ответникът не е
заплатил договорената и дължима наемна цена за ползването на имотите за съответната
стопанска година. По същество и на тия твърдения ищците обосновават правния си интерес
да предявят исковете, предмет на разглеждане в настоящото производство, като се
претендира от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищците
сумата в размер на 3429.18 лв., съставляваща главница – дължима наемна цена за ползването
на отдадените под наем недвижими имоти за стопанската 2019/2020 г., мораторна лихва
върху главницата, считано от 01.10.2020 г. до датата на предявяване на иска в размер на
427.73 лв., както и законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното
изплащане на сумата, както и да бъде осъден ответника да върне на ищците, поради
отпадане на основанието за ползване в резултат на извънсъдебно разваляне на сключения
между страните договор за наем, фактическата власт върху подробно описаните и
индивидуализираните с исковата молба недвижими имоти.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника по делото, с който така
предявените срещу него искове се оспорват като неоснователни и недоказани. На първо
място се твърди, че ответникът е изпълнил изцяло задължениято си за заплащането на наем
за стопанската 2019/2020 г. във връзка със сключения между страните договор за наем на
земеделска земя. Сочи се, че част от ищците са получили плащане по банкови сметки, които
са били предоставени на наемателя, а друга част от тях са се разпоредили в полза на трето
лице с идеалните си части от земеделските земи, предмет на договора, и че съгласно чл.237
от ЗЗД, това трето лице е встъпило в правата им. Съответно, това е лицето, което е получило
рента за наема на съответните недвижими имоти. Сочи се, че съгласно нотариален акт №
***, том ***, рег. № *** г. на *** П.К., К. И. Д. е *** на Я.А.М. собствената си 1/20 идеална
част от следните недвижими имоти, а именно: Нива от 28.746 дка в местността „***“, нива
от 54.975 дка, в местността „***“, Нива от 12.738 дка в местността „***“, Нива от 17.847
дка, в местността „***“, подробно описани и индивидуализирани в отговора по чл.131 от
ГПК. На следващо място се сочи, че съгласно нотариален акт № ***, том ***, рег. № ***,
дело № *** г. ищците С. Х. Ц., И. П. Ц. /М./ и Д. П. М., са продали на Я.А.М. всички свои
съсобствени идеални части от наследствената си земеделска земя, предмет на договора за
наем – 4/30 идеални части с нотариален акт за поправка № ***, том ***, рег. № ***, дело №
*** г. на *** С.М., с която е била извършена поправка на нотариален акт № ***, том ***,
рег. № *** дело № *** г., като е прието, че прехвърлените идеални части от
прехвърлителите са не 4/30, а 4/27 идеални части. Извежда се извод, че всъщност на *** г.
ищците С. Х. Ц., И. П. Ц. /М./ и Д. П. М. са продали на Я.А.М. всички свои общо 4/27
идеални части от процесните земеделски земи, като приобритателят им Я.А.М. е встъпил в
правата по договор за наем считано от *** г. и съответно е получил и наемната цена за
стопанската 2019/2020 г. Сочи се, че съгласно вносна бележка от *** г., ответникът е
заплатил на И. П. Ц. по банков път сумата от 381 лева, в съответствие с уговорката по
2
договора за наем; съгласно вносна бележка от *** г. ответникът е заплатил на И. П. Ц. по
банков път сумата от 400 лева; с вносна бележка *** г. ответникът е заплатил на Ю. И. З. по
банкова сметка сумата от 200 лв.; съгласно вносна бележка от *** г. ответникът е заплатил
на Ю. И. З. по банкова сметка сумата от 200 лв.; съгласно вносна бележка от *** г.
ответникът е заплатил на ищеца Н. С. Ц. по банкова сметка сумата от 200 лв. в съответствие
с договора за наем, а съгласно вносна бележка от *** г. ответникът е заплатил на Н. С. Ц. по
банкова сметка сумата от 200 лв. Сочи се още, че съгласно служебен бон от *** г.,
ответникът е превел по пощата отново сумата от 200 лв. рента за стопанската 2020/2021 г.,
която към настоящия момент не е върната отново. Сочи се, че ответникът е изплатил
дължимата рента на всички наследници - съсобственици на земеделската земя, предмет на
настоящия договор, т.е. не само на ищците по договора, но и на останалите, които не са
страни в настоящото дело. Поддържа се, че ответникът е изправна страна и не дължи
претендираната рента. С отговора по чл.131 от ГПК и на изложените съображения се
предявява като насрещен иск, с който се претендира от съда да бъде признато за установено
по отношение на ищците по първоначалния иск, че сключения между тях договор за наем не
е прекратен, поради извършено изпълнение от страна на ответника. Съдът е приел за
съвместно разглеждане в настоящото производство така предявения от ответника по
първоначалния иск насрещен установителен иск и е разпоредил препис от същия да бъде
изпратен на ответниците по него, ищци по първоначалния иск.
В предоставения на ответниците по насрещния иск, срок за отговор, е постъпил такъв,
с който ответниците по инцидентния установителен иск се оспорва изцяло като
неоснователен и недоказан. Не се оспорват твърденията в отговора, че плащанията по
отношение на ищците са извършени до размера, посочен в платежните нареждания,
представени с отговора. Въпреки това се поддържа, че не може да бъде направен извод, че
ответникът по първоначалния иск е изправна страна по договора за наем. Поддържа се, че
извършените плащания не са съобразени с естеството и правните специфики на договора, и
макар и да съставляват някакво частично изпълнение на задължението на наемателя за
плащане по договора, то това изпълнение е непълно, неточно и забавено, и не можело да
доведе до извод за удовлетвореност на наемодателите. Твърди се, че сключвайки наемен
договор, наемодателите са се задължили и са предоставили на наемателя целия имот, поради
което следвало те да получат плащане на дължимата наемна цена за целия предоставен под
наем обект - земеделска земя, и в последствие да уреждат вътрешните си отношения с
другите съсобственици, които не са страна по договора. Сочи се съдебна практика в
подкрепа на това становище на ответниците по насрещния установителен иск. Поддържа се,
че от доказателствата по делото е видно, че ответникът не изплатил цялата наема цена на
наемодателите. Сочи се, че предмета на делото не е иск за собственост, а че се касае за
претенция, произтичаща от облигационната връзка породена от процесния наемен договор,
поради което било релевантно за спора именно на кого бил изпълнил наметял, след като
твърди, че няма непогА.и задължения по договора. Твърди се и, че кредиторът е следвало да
избере и да посочи на длъжника начин на плащане, още повече, че в договора не бил
3
посочен такъв начин, поради което и се сочи, че не е сяно как и защо наемателят е счел, че
трябва да извърши плащане по банков път. Сочи се още, че някои от банковите сметки не са
разплащателни такива, а са по влогове, които се характеризирали със завишени изисквания
за конфиденциалност на информацията. Твърди се, че при всеки опит на ищците да получат
доброволно плащането, такъв им бил отказван. Поддържа се, че процесния договор е
валидно развален, доколкото не било налице пълно, точно и реално изпълнение на
задължението на ищеца по инцидентния установителен иск. Претендира се от съда да
постанови решение, с което да бъде отхвърлен предявеният инцидентен установителен иск.
За ищците в съдебно заседание в качеството на процесуален представител по
пълномощие се явява адв.С. Т. от АК Я. чрез когото в хода на делото по същество и с
допълнително депозирана по делото писмена защита и на подробно изложените в нея
съображения се поддържат исковите претенции.
За ответника по първоначалните искове и ищец по инцидентния установителен иск се
явява в качеството на процесуален представител по пълномощие адв.В. К.от АК Я. чрез
когото в хода на делото по същество и с депозирани по делото писмени бележки и на
подробно изложените в тях съображения се поддържа предявения насрещен иск, като се
оспорват предявените от ищците с първоначалната искова молба искове.
След преценка твърденията на страните и събраните по делото доказателства, съдът
приема за установено от фактическа страна и правна страна следното:
С договор за наем на земеделска земя от *** год., вписан в СВ Я. при АВ с дв.вх.рег.
№*** том ***, стр.*** год., ищците в качеството си на наемодатели за предоставели на
ответника в качеството му на наемател за временно и възмездно ползване за срок от 10
години, за производство на земеделска продукция, следните недвижими имоти,
представляващи земеделска зеяма, находяща се в землището на гр.Я., общ.Я., обл.Я., а
именно:
1. Нива с площ от 28746 кв.м., четвърта категория, находяща се в местността „***“,
представляваща ПИ с идентификатор № *** с номер по предходен план № ***, при граници
и съседи: имот№ ***; ***
2. Нива с площ от 54975 кв.м., четвърта категория, находяща се в местността „***“,
представляваща ПИ с идентификатор № ***, с номер по предходен план № ***, при граници
и съседи: имот№ ***
3. Нива с площ от 12738 кв.м., четвърта категория, находяща се в местността „***“,
представляваща ПИ с идентификатор № ***, с номер по предходен план № ***, при граници
и съседи: имот№ ***
4. Нива с площ от 17847 кв.м., трета категория, находяща се в местността „***“,
представляваща ПИ с идентификатор № ***, с номер по предходен план № ***, при граници
и съседи: имот№ ***
С договора за наем на земеделската земя наемателят се е задължил да заплаща наем в
размер на 30 лева на декар, в срок от 30 дни след прибиране на съответната земеделска
4
реколта, но не по-късно от изтичане на стопанската година.
С договора страните по него са постигнали съгласие, че същият може да се прекрати и
с едностранно писмено изявление на всяка от страните, изпратено с препоръчено писмо с
обратна разписка на адреса на страните, като предаването на владението на наемната земя,
става след приключване на текущата стопанска година.
С нотариален акт за дарение на недвижим имот № ***, том ***, рег.№ ***, дело № ***
от *** год. на *** П.К. с № НК ***, с район на действие ***РС, единият от ищците – К. И.
Д. в качеството му на *** е *** на трето по делото лице – Я.А.М. собствените си 1/20 ид.ч.
от процесните недвижими – ниви.
С нотариален акт за продажба на недвижим имот № ***, том ***, рег.№ ***, дело №
*** от *** год. на *** П.К. с № НК ***, с район на действие ***РС, поправен с нотариален
акт № ***, том ***, рег.№ ***, дело № ***, от 01.09.2020 год. на *** С.М. с № на НК ***, с
район на действие ***РС, други трима от ищците - С. Х. Ц., И. П. Ц. и Д. П. М. в
качеството на продавачи са продали на трето по делото лице – Я.А.М. собствените си 4/27
ид.ч. от процесните недвижими – ниви.
Видно от представените по делото вносни бележки и разписки, на *** год. ответника е
внесъл на основание рента по договора за стопанската 2019/2020 год., по депозитна сметка
на ищеца И. П. Ц. сумата от 381 лева, а на 11.11.2021 год. сумата от 400 лева – рента по
договора за стопанската 2020/2021 год., или общо сумата от 781,00 лева.
Видно от представените по делото вносна бележка, разписка и преводно нареждане, на
*** год. ответника е внесъл на основание рента по договора за стопанската 2019/2020 год.
по сметка от спестовния влог на ищеца Н. С. Ц. сумата от 190,50 лева, а с преводно
нареждане от *** год. и сумата от 200 лева за стопанската 2020/2021 год. или общо сумата
от 390,50 лева.
Видно от представените по делото вносна бележка, разписка и преводно нареждане, на
*** год. ответника е внесъл на основание рента по договора за стопанската 2019/2020 год.
по разплащателната сметка на ищеца Ю. И. З. сумата от 190,50 лева, а с преводно нареждане
от *** год. и сумата от 200 лева за стопанската 2020/2021 год. или общо сумата от 390,50
лева.
Видно от представените по делото системни бонове ответника е изплатил на лицето
М.С.И. сумата от 762 лева на *** год. и сумата от 800 лева на *** год., на която видно от
представяния по делото нотариален акт за собственост на недвижими имоти, възстановени
по ЗСПЗЗ е съсобстевник на процесните ниви, или общо сумата от 1 562 лева
Видно от представените по делото два броя разписки приобретателят на съответните
идеални части от процесните ниви – Я.А.М. е декларирал, че е получил от ответника на ***
год. сумата от 1886,18 лева и на *** год. сумата от 1829,18 лева, съответно за стопанските
2019/2020 и 2020/2021 год. дължима рента съгласно процесния договор.
Видно от представената по делото нотариална покана акт № ***, том ***, рег.№ ***
5
год. на *** № *** Т.Д. с район на действие района на Районен съд Я. същата е била
изплатена от ищците и съответно връчена на ответника лично на *** год. С нея ищците
уведомили ответника, че развалят едностранно сключения между тях договор за наем на
земеделска земя от *** год., от датата на връчване на поканата, поради неизпълнение
задълженията на ответника спрямо ищците произтичащи от договора за плащане на
дължимата наемна цена.
Видно от показанията на свидетелката М. С. Ц. /*** на ищеца И. Ц./, същата твърди, че
многократно преди завеждане на делото е ходила до офиса на ответника, поради това, че на
нейния *** предстояла много скъпа ***. Не им била платена рентата. Известно било на
свидетелката и че други наемодатели ходили за рентата, но и на тях не била дадена. Сочи че
ответника внесъл на два пъти сумата без те да знаят, на *** на *** и, като били внесени в
повече – 95 лева. За тези плащания разбрали от адвоката си. Делото вече било образувано.
Свидетелката нямала пълномощно за получаване на рентата, но *** и седял на *** пред ***
срещу *** на ответника.
Видно от показанията на свидетелката Н. Х. К. /*** на ответника/ *** и имал договор с
част от собствениците на въпросните имоти, но на част от ищците земята била продадена на
*** на свидетелката – Я.М., поради което и на тези ищци *** и не бил плащал рента, а
изплащал на останалите ищци по договора. Другите пари бил изплатени на Я. Свидетелката
– М., била идвала в офиса, но не представила документ, че представлява някой от
собствениците, не била и наследница. Казвала, че е *** на И., но винаги имали проблем,
когато изплащали пари на друг човек, създавали се конфликти. Свидетелката не знаела тя в
какви отношения е със *** си, че да плати на нея. Искали банкова сметка и ако някой даде
тогава изплащали парите. *** и обикалял с колелото да им иска банкови сметки, където да
преведе парите. За тази земя цялата рента била платена. За конкретните сметки на които са
преведени парите, свидетелката твърди, че някой трябва да им ги е дал. В банката не били
правили справки за сметки, а и никой нямало да им даде чужда сметка. Щом били платили
по сметка значи някой я е бил дал.
От правна страна:
Наемният договор няма вещно-транслативен ефект. Със сключването на наемния
договор между наемодателя и наемателя не възникват и не се създават вещни права в полза
на наемателя върху чужда вещ, които да създават пречка за прехвърляне правото на
собственост на наетия имот чрез транслативна сделка. Поради това е възможно по време на
действие на договора за наем наемодателят да прехвърли наетия имот на трето лице. В
случая част от ищците – К. И. Д., С. Х. Ц., И. П. Ц. и Д. П. М., са прехвърлили притежавани
от тях идеални части от процесните земеделски земи в деня на сключване на договора за
наем – *** год. на трето лице – Я.А.М.. В този случай новият собственик на вещта като
частен правоприемник придобива права спрямо наемателя в качеството си на наемодател,
встъпил в наемното правоотношение по силата на закона, който по арг. от разпоредбата на
чл.237 ЗЗД води до запазване действието на наемния договор спрямо приобретателя. Със
заместването в наемното правоотношение върху новия собственик /приобретател/
6
преминава правото да иска неговото изпълнение, респ. да иска неговото прекратяване, както
и да се брани с облигационен иск по чл.233, ал.1 ЗЗД. Обратното би довело до конструкция
при която вместо новия собственик да получава наемната цена, последната да се дължи на
бившия собственик, което би довело до съществено ограничаване правата на приобретателя.
Следва да се приеме, че след като прехвърлителят намодател е прехвърлили своят имот, вече
не е само загубил интерес от него, но и трудно би могъл да бъде накаран да продължи да го
поддържа в състояние, което да отговаря на ползването. Със съответната транслативна
сделка фактически прехвърлителат-наемодател се е дезинтересирал от правната връзка,
която договорът за наем е създала между него и наемателя. От своя страна правоприемникът
придобива правото със същото съдържание, включващо и облигационни тежести – договор
за наем, които са го обременявали. Следва да се посочи че и този вид частно
правоприемство може да възникне при всички видове прехвърлителни сделки – продажба
дарение, замяна, договор за гледане и издръжка. Приобретателят става страна по договора за
наем по силата на закона и може да претендира права, които са възникнали след
прехвърлителната сделка, като например да иска заплащане на дължимия наем,
задължението за което е възникнало за наемателя след сключване на съответната
прехвърлителна сделка. Ето защо и съдът намира, че извършеното от ответника плащане по
процесния договор за наем на третото лице-приобретател за правилно и законосъобразно,
заплащането на наемни вноски, задължението за което е възникнало след прехвърлителната
сделка, принадлежат на приобретателя.
Ето защо и на горните съображения съдът намери искането на ищците К. И. Д., С. Х.
Ц., И. П. Ц. и Д. П. М. за заплащане на наемната цена по договора за наем на земеделски
земи за неоснователно, доколкото същите са били заместени в наемното правоотношение от
приобретателя Я.А.М., и правото да иска заплащане на наемна цена, възникнало след датата
на съответните прехвърлителни сделки, е преминало върху него. По делото липсват данни
страните да са уговорили друг или да са дерогирали разпоредбата на чл.237 ЗЗД. От тук
следва и извода, че правото да иска разваляне на договора на основание неплащане на
наемни вноски е преминало от ищците върху приобретателя, поради което и извършеното от
тях с процесната нотариална покана е невалидно извършено. Още по-малко основателно се
явява искането им да им бъдат върнати имотите, тъй като по делото се установява, че
съответните им идеални части от съсобствеността са отчуждени в полза на третото лице.
Що се касае до другите трима ищци-наемодатели – И. П. Ц., Н. С. Ц. и Ю. И. З.,
исковите им претенции също се явяват неоснователни, тъй като от една страна същите са
получили плащания преди датата на получаване от ответника на нотариалната покана за
разваляне на договора поради неизпълнение на задължения за заплащане на наемната цена, а
от друга както вече бе посочена същата е изпратено не от всички наемодатели, доколкото
липсват данни разваляне на договора да е поискал и други наемодател – приобретателя
Я.А.М., за който също по делото бе установено, че е получил плащане на наемната цена.
Действително в договора не е предвиден начин на заплащане на наемната цена, както и че
ищците наемодатели не са длъжни да приемат забавено, неточно или лошо изпълнение, но в
7
конкретния случай липсват по делото данни които да обосновават извод в тази насока,
например връщане на изплатените им парични средства на ответника, след като са узнали за
това обстоятелство, или друг начин доказващ отказ да получат изплатените им парични
средства по договора. Поради което и неоснователно се явява искането им за повторно
изплащане на наемните суми.
В обобщение съдът намери, че извършеното извънсъдебно разваляне на договора не е
породило целените с него правни последици, доколкото от една страна същото е извършено
от лица, които са били вече заместени в наемното правоотношение от трето лице
приобретател, а от друга страна останалите наемодатели са получила плащане по договора,
преди получаване на нотариалната покана от ответника. Отделно следва да се посочи, че
видно от показанията на свидетелката М. Ц. тя е търсила по договора плащане, но не на
цялата наемна цена, а единствено на приспадащата се наемна цена на нейният *** ищец
съобразно квотата му в съсобствеността, а съгласно чл.87 ЗЗД разваляне не се допуска, ако с
оглед интересите на кредитора неизплатената част от задължението е незначителна. Няма
данни обосноваващи извод, въпреки, че са имали право на това, някой от ищците да е искал
от ответника заплащане на цялата наемна цена по договора, по-скоро извод за противното
може да се изведе от показанията на св.Ц. и св.К.. Действително такова плащане на цялата
наемна цена на един от съсобствениците освобождава наемателя от задължението му, като
отношенията между съсобствениците се уреждат между тях, но в случая следва да се
посочи, че ответника е могъл да изплати цялата наемна цена както на всеки един от ищиците
съсобственици, така и на третото лице приобретател, но е положил усиля да изплати
наемната цена на всеки от съсобствениците според квотите им, поради което и в конкретния
случай изпълнението не следва да се счита като безполезно в резултат на възникналата
забава.
На горните съображения съдът намери предявения от ответника по първоначалния иск
ЗП А. Я. М. инцидентен установителен иск за основателен, поради което следва да се уважи.
Също на горните съображения съдът намери предявените от ищците искове с правно
основание чл.232, ал.2 ЗЗД и чл.233, ал.1 ЗЗД за неоснователни и недоказани, поради което
следва да се отхвърлят.
Неоснователни са и исковете на ищците К. И. Д., С. Х. Ц., И. П. Ц. и Д. П. М. с правно
основание чл.86 ЗЗД доколкото както вече бе посочено същите са били заместени в
наемното правоотношение и плащането на наемната цена, съответно искането на
обезщетение за забавено плащане е преминало върху приобретателя-наемодател. А по
отношение на ищците И. П. Ц., Н. С. Ц. и Ю. И. З. исканията им по чл.86 ЗЗД останаха
недоказани по делото, доколкото не бе проведено доказване размера на претендираното от
тях обезщетение за забавено плащане върху приспадащата им се част от дължимата наемна
цена съобразно техните квоти в съсобствеността, тъй като част от плащането на цялата
глобална наемна цена е било извършено на други съсобственици. А и както вече бе
посочено липсват данни някой от ищците фактически да е искал плащане на цялата наемна
цена, това е право, но липсват данни същото да е било надлежно упражнено.
8
Относно разноските:
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК, ответника има право на
разноски като с оглед представените доказателства следва ищците да бъдат осъдени да
заплатят на ответника сторените от последния разноски в размер на 1537,18 лева.
По изложените мотиви и на основание чл.235 ГПК, Районен съд – Ямбол
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения като инцидентен установителен иск,
по отношение на И. П. Ц. с ЕГН ********** от гр.Я.; С. Х. Ц. с ЕГН ********** от гр.Я.; К.
И. Д. с ЕГН ********** от гр.Я.; Ю. И. З. с ЕГН ********** от гр.Я.; Н. С. Ц. с ЕГН
********** от гр.Я., И. П. Ц. с ЕГН ********** от гр.Я. и Д. П. М. с ЕГН ********** от
с.К., обл.Я., че сключения между тях и А. Я. М. с ЕГН **********, с адрес: гр.Я., ул.“***“
№ ***, ет.***, договор за наем на земеделска земя от *** год., вписан в СВ Я. при АВ с
дв.вх.рег.№*** том ***, стр.*** год., не е прекратен, поради извършено изпълнение от
страна на А. Я. М..
ОТХВЪРЛЯ предявения от И. П. Ц. с ЕГН ********** от гр.Я.; С. Х. Ц. с ЕГН
********** от гр.Я.; К. И. Д. с ЕГН ********** от гр.Я.; Ю. И. З. с ЕГН ********** от
гр.Я.; Н. С. Ц. с ЕГН ********** от гр.Я., И. П. Ц. с ЕГН ********** от гр.Я. и Д. П. М. с
ЕГН ********** от с.К., обл.Я., иск с правно основание чл.232, ал.2 ЗЗД, да бъде осъден ***
А. Я. М. с ЕГН **********, с адрес: гр.Ямбол, ул.“***“ № ***, ет.*** да им заплати парична
сума в размер на 3429,18 лева, съставляваща главница – дължима наемна цена за ползването
на отдадените под наем недвижими имоти за стопанската 2019/2020 година, ведно със
законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата,
като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от И. П. Ц. с ЕГН ********** от гр.Я.; С. Х. Ц. с ЕГН
********** от гр.Я.; К. И. Д. с ЕГН ********** от гр.Я.; Ю. И. З. с ЕГН ********** от
гр.Я.; Н. С. Ц. с ЕГН ********** от гр.Я., И. П. Ц. с ЕГН ********** от гр.Я. и Д. П. М. с
ЕГН ********** от с.К., обл.Я., иск с правно основание чл.86 ЗЗД, да бъде осъден *** А. Я.
М. с ЕГН **********, с адрес: гр.Я., ул.“***“ № ***, ет.*** да им заплати мораторна лихва
върху главницата считано от 01.10.2020 год. до датата на предявяване на иска – 23.12.2021
год. в размер на 427,73 лева, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до
окончателното изплащане на сумата, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от И. П. Ц. с ЕГН ********** от гр.Я.;
С. Х. Ц. с ЕГН ********** от гр.Я.; К. И. Д. с ЕГН ********** от гр.Я.; Ю. И. З. с ЕГН
********** от гр.Я.; Н. С. Ц. с ЕГН ********** от гр.Я., И. П. Ц. с ЕГН ********** от гр.Я.
и Д. П. М. с ЕГН ********** от с.К., обл.Я., иск с правно основание чл.233, ал.1 ЗЗД, да
бъде осъден *** А. Я. М. с ЕГН **********, с адрес: гр.Я., ул.“***“ № ***, ет.*** да им
върне, поради отпадане на основанието за ползване в резултат на извънсъдебно разваляне на
9
сключения между страните договор за наем, фактическата власт върху следните недвижими
имоти, находящи се в землището на гр.Ямбол, обл.Ямбол, а именно:
Нива с площ от 28746 кв.м., четвърта категория, находяща се в местността „***“,
представляваща ПИ с идентификатор № *** с номер по предходен план № ***, при граници
и съседи: имот№ ***; ***
Нива с площ от 54975 кв.м., четвърта категория, находяща се в местността „***“,
представляваща ПИ с идентификатор № ***, с номер по предходен план № ***, при граници
и съседи: имот№ ***
Нива с площ от 12738 кв.м., четвърта категория, находяща се в местността „***“,
представляваща ПИ с идентификатор № ***, с номер по предходен план № ***, при граници
и съседи: имот№ ***
Нива с площ от 17847 кв.м., трета категория, находяща се в местността „***“,
представляваща ПИ с идентификатор № ***, с номер по предходен план № ***, при граници
и съседи: имот№ ***
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 ГПК, И. П. Ц. с ЕГН ********** от гр.Я.; С. Х. Ц.
с ЕГН ********** от гр.Я.; К. И. Д. с ЕГН ********** от гр.Я.; Ю. И. З. с ЕГН **********
от гр.Я.; Н. С. Ц. с ЕГН ********** от гр.Я., И. П. Ц. с ЕГН ********** от гр.Я. и Д. П. М. с
ЕГН ********** от с.К., обл.Я., ДА ЗАПЛАТЯТ на А. Я. М. с ЕГН ********** сумата от
1537,18 лева – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд гр. Ямбол в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
10