Р Е Ш Е Н И Е № 1379
25.11.2019г,
гр.Пловдив
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
Пловдивски окръжен съд, въззивно
гражданско отделение,
девети граждански състав, в публичното заседание на четиринадесети ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: Виолета Шипоклиева
Членове:
Фаня Рабчева
Св. Узунов
С участието на секретаря П.Георгиева като разгледа докладваното от съдията Ф.Рабчева в.гр.д.№ 2114/ 2019г. по описа
на ПОС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.258,
ал.1 и сл. ГПК.
Въззивното производство е образувано по жалба
на И.Т.Д. ***, чрез адв.И.М. против Решение № 2492/ 14.06.2019г.
постановено по гр.д. № 4254/ 2018г. по описа на Пловдивски районен съд – ІІ
гр.с., с което против „Сикрет – М“ ООД, с ЕИК: *********, с адрес в с.
Цалапица, Област Пловдив, ул. „Васил Левски“ № 11, представлявано от управителя
М.И.В. иск за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от
3500,94 лева, представляваща стойността на консумирана от ответника, но
заплатена от ищеца електрическа енергия и мрежови услуги за периода 05.08.2016
г. – 04.02.2017 г. за обект на потребление с адрес в с. Ц., Област Пловдив,
Община Родопи, ул. „****, с ИТН **** и партида с клиентски номер **********,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата
молба в съда – 14.03.2018г. до окончателното изплащане. По изложени доводи и
оплаквания в жалбата се иска отмяна на обжалваното решение, уважаване на така
предявения иск и присъждане на ищеца направените за въззивната инстанция
разноски.
Въззиваемото дружество „Сикрет – М“
ООД- с.Цалапица, Пловд.област, представлявано от управителя М.В., редовно
уведомено , не взема становище по жалбата.
Пловдивски окръжен съд като взе
предвид представените по делото доказателства във връзка с доводите в жалбата,
намери следното:
Жалбата изхожда от надлежна страна и
е в законния по чл.259, ал.1 ГПК срок, като процесуално допустима подлежи на
разглеждане по същество.
Ищецът се легитимира като собственик
на недвижим имот, представляващ дворно място, съставляващо парцел ХІ-1157 от
кв.96 по плана на с.Ц., Пловд.област ведно с построените в него сгради, вкл.
магазин за хранителни стоки, с адм.адрес- с.Ц., ул.“****, въз основа на договор
за дарение –делба, обективирана в НА№11/1995г. на Нотариус Д.Г. при РС-Пловдив.
Ответното дружество по силата на договор за наем на недвижим имот от
16.04.2013г с родителите на ищеца установил ползването под наем на посочения
магазин в сградата, собственост на ищеца, в който магазин същото дружество
осъществявало търговска дейност. Между ищеца и дружеството не е бил налице
договор за наем за ползване на магазина за периода 2016г. - 2017г., същият не
дал съгласието за ползване на имота, ответното дружество отказвало да освободи
помещението, но не заплащало ползваната
ел.енергия с ИТН *****, като партидата е на името на ищеца И.Д. като
собственик, с клиентски номер 100060** и номер на електромер 20103**.
За да отхвърли така предявения иск
районният съд е приел за установено, че претенцията на ищеца се основава на
твърдения за заплатена електрическа енергия, начислена по ИТН *****, която
измервателна точка касае битов, а не стопански обект/ магазин/, какъвто се
явява ответното дружество с измервателна точка ИТН ****, то предявеният иск е
недоказан и неоснователен. Изводите на
районния съд съответстват на доказателствения материал по делото.
Безспорни са по делото фактите, че
процесният недвижим имот е бил собственост на починалите родители на ищеца – Т.
Д., починал на 10.08.2014г. и Г. Д., починала на 09.01.2015г., които приживе са прехвърлили собствеността на
ищеца чрез дарение, обективирано в НА №11/1995г на Нотариус Д.Г. със запазване
правото на ползване върху сутерена от къщата и ½ ид.част от дворното
място, като между тях и ответното дружество е съществувало наемно
правоотношение относно процесния обект – магазин за хранителни стоки, находящ
се в дворното място, видно от представения Договор за отдаване под наем на
недвижим имот от 16.04.2013г. С исковата молба ищецът е посочил, че този
магазин като обект на потребление на ел.енергия е с ИТН ***, като партидата е
на името на ищеца И.Д. като собственик, с клиентски номер **** и номер на
електромер ****. Заявено е с исковата молба обстоятелството, че периода на
2016г и 2017г. този магазин продължавал да се ползва от ответното дружество, но
поради незаплащане на стойността на ел.енергията от ответника, същата била
заплатена от ищеца, поради което за исковата сума се претендира ответникът да
бъде осъден да я заплати на ищеца, ведно със законната лихва от предявяване на
иска. Обстоятелството относно ползването на процесния магазин не се явява
оспорено от ответното дружество, което се установява и от ангажирания по делото
св.Н. Д., брат на ищеца, както и обстоятелството, че двамата заплащали в
различни периоди стойността на ел.енергията. От представеното по делото от
ищеца Удостоверение за издадени и платени фактури изх.№ 8218810-1-1/
19.04.2019г., относимо към процесния период
поради това, че установява издадени и платени фактури за периода
05.08.2016г – 05.10.2016г.в общ размер от 2 769.74 лева , се установява,
че тези обстоятелства касаят измервателна точка ИТН ***, с титуляр по партида с
клиентски № **** и собственик И.Т.Д.. С депозираната по делото СТЕ на в.л. В.Ш.
са изяснени обстоятелствата, че в ЕВН България на ищеца с кл.№ ****, са
заведени три измервателни точки, както следва:
ИТН: ****– битов, ИТН: **** – стопански обект и ИТН: **** – битов. Следователно
от една страна не се установява твърдението в исковата молба за процесния
стопански обект – магазин като обект на потребление да е с ИТН ****, за който е
представеното, изходящо от ЕВН България, доказателство за наличие на заплатени
за цитирания период фактури за ел.енергия, както и за тази измервателна точка
по СТЕ е констатирана незаплатена ел.енергия за следващия период от 05.10.2016г
– 04.03.2017г., за което е било образувано ч.гр.д.№ 8593/ 2017г. на ПРС. Безспорно е по делото също, че откритата
партида в ЕВН България е на името на ищеца И.Д. като собственик на имота с
посочения клиентски номер, в който се установява по делото, че са налице три
измервателни точки, сред които електромерът към ИТН *** е битови във връзка с който се установява
съответно заплатените от ищеца суми за посочения в удостоверението на ЕВН
период. Ищецът като собственик на
процесния недвижим имот има качеството на „битов клиент“ по смисъла на пар.1,
т.2а от ДР на ЗЕ, на името на който се води изцяло партидата в ЕВН България,
като в случая не се установи заплатената от ищеца ел.енергия да касае измервателната
точка с ИТН ****, на която се измерва и начислява консумирана ел.енергия за
стопанския обект. С оглед на това и наведените от ищеца във въззивната жалба
обстоятелства за изясняване относно партидата и клиентски номер на електромер
на магазина за хранителни точки, се явява неоснователно, доколкото тези
обстоятелства се явяват изяснени от СТЕ в първоинстанционното производство и което съответства на удостоверените факти в
представеното от ищцовата страна Удостоверение за издадени и платени фактури
изх.№ 8218810-1-1/ 19.04.2019г на ЕВН България. На основание чл.154, ал.1 ГПК не е
реализирана доказателствената тежест за установяване заявените с исковата молба
обстоятелства, поради което и претенцията против ответното дружество се явява
недоказана. Като е достигнал до същите изводи, районният съд е постановил
съответстващо на доказателствата по делото решение, което следва да се потвърди
като правилно.
Водим от горното и на
основание чл.271, ал.1, т.1 ГПК, въззивният съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 2492/
14.06.2019г. постановено по гр.д. № 4254/ 2018г. по описа на Пловдивски районен
съд – ІІ гр.с.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
Председател: Членове: