№ 3573
гр. София, 09.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Иванина Ив. Пъстракова
Членове:Димитър К. Демирев
Боян Г. Бояджиев
при участието на секретаря П. ИВ. МИЛЕВА
като разгледа докладваното от Димитър К. Демирев Въззивно гражданско
дело № 20231100513583 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 12506/14.07.2023 г., постановено по гр. д. № 27092/22г. по описа
на Софийски районен съд, 151 с-в, са уважени предявените по реда на чл. 422 ГПК
положителни установителни искове, че Х. А. Х., дължи на "ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ"
ЕАД, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 228 ЗЕС; чл. 342, ал. 1 ТЗ вр. чл. 232, ал. 2,
предл. първо ЗЗД; чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 342, ал. 1 ТЗ вр. чл. 232, ал. 2, предл. първо
ЗЗД, сумата в общ размер на 474,02 лв., представляваща сбор от цената на
абонаментни такси, потребени мобилни услуги, лизингови устройства –мобилен
апарат, и договорни неустойки, за които задължения са издадени Фактури № №
********** от 01.09.2019 г.; № ********** от 01.10.2019 г.; № ********** от
01.11.2019 г. и № **********/01.01.2020 г., ведно със законната лихва за период от
27.01.2022 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 28.02.2022 г. по ч. гр. д. №
4347/2022 г. по описа на СРС, ГО, 151 състав, като Х. А. Х. е осъден да плати на
"ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ" ЕАД разноски по делото в общ размер на 710лв., както и
разноски в размер на 640.80вл. за вещи лица полза на СРС на основание чл. 78, ал. 6
ГПК. С определение № 28425/15.08.2023г. е допълнено по чл.248 ГПК решението в
частта за разноските като ответникът е осъден да плати разноски за адв.
възнаграждение в размер на 480лв.
Производството е образувано по въззивна жалба на особения представител на
ответника, в което се обжалва в цялост постановеното решение. Твърди се, че
решението е немотивирано, неправилно и страда от съществени процесуално
нарушения. Оспорват се изводите за наличие на облигационно отношение между
1
страните. Сочи се, че претенциите на въззиваемия (ищец) са неоснователни поради
следните съображения: наличие на неравноправни клаузи в общите условия към
договора по съображения, че същите са неразбираеми, нечетими и в несъответствие с
общоприетия стандартен размер на шрифта; недоказаност на претенциите за
предадено и получено мобилно устройство за ползване на мобилните услуги; липса на
едностранно писмено прекратяване на договорите за мобилна услуга; непълна
информация за дължимите суми по процесните фактури; възражение за
претендираната неустойка и настъпилата предсрочна изискуемост. Сочи се, че в
решението била обсъдена единствено приетата ССчЕ, вкл. в същата вещото лице
сочело, че във всяка следваща фактура били посочени задължения по предходни
фактури, но не можело да се определи с точност индивидуализирането им по вид,
количество и стойност на отчетените периоди. Твърди се немотивираност в частта, в
която не била обсъдена СТЕ, доколкото били налице предпоставките за нищожност на
клаузите с оглед размера на шрифта, който не бил в съответствие със законовите
изисквания. Оспорват се изводите на СРС в частта, в която е прието, че писмените
доказателства установяват сключен договор за услуги и лизинг. Срокът на договора за
мобилни услуги от 23.03.2016г. бил изтекъл на 23.03.2018г. като имало период от 7м, в
който не било изяснено въз основа на какъв договор се претендира неизпълнение
приложено към исковата молба допълнително споразумение от 12.10.2018г, т.е. не
било доказано наличие на съществуващо първоначално облигационно отношение
между страните, от което да се направи извод, че след 7м от изтичане на срока на
действие на Договор от 23.03.2016г. същият е продължил действие с подписаното
между страните допълнително споразумение от 12.10.2018г. На следващо място се
оспорват изводите, че с подписване на договора за лизинг вр. клаузата, че с
подписването се предоставя устройството, с твърдения, че същата има декларативен
характер, не и за реално изпълнение на задължението, като по делото липсвал
представен приемо-предавателен протокол или друг документ доказващ реалното
предаване на лизингуваните вещи. Оспорва се твърдението за настъпило предсрочно
прекратяване на договорите, доколкото липсвал документ за същото. Неоснователна
била претенцията за неустойка от 55лв. за предсрочно прекратяване на договора.
Твърди се, че в противоречие с чл.19а от ОУ на договора за лизинг от 22.10.2018г.
били изводите на съда за едностранно прекратяване на договорите и основанието за
начисляване на неустойка. Така и с оглед чл.12, ал.2 от ОУ към договора за лизинг
изискване за предсрочна изискуемост било прекратяване на договора за мобилна
услуга и забава в плащанията, като в противоречие с чл.10, ал.2 липсвало писмено
предизвестие за уведомяване на потребителя за неизпълнение на задълженията му. На
следващо място се твърди наличие на неравноправни клаузи по сключените договори,
които твърдения са аргументирани с липса на индивидуално уговорени с потребителя
условия за настъпване на предсрочна изискуемост. Твърди се, че процесните договори
били бланкови и не били предмет на предварително договаряне между страните, които
възражения за неравноправност на клаузите не били обсъдени от първата инстанция.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба
от ищеца в първоинстанционното производство, в който се излагат съображения за
правилност на съдебното решение, поради което моли то да бъде потвърдено.
Претендира разноски.
Подадена е и частна жалба от особения представител на въззивника срещу
Определение № 28425/15.08.2023г., с която се иска отмяната му. Съображенията са, че
с молбата от 22.03.2022г., с която процесуалният представител на ищеца (въззиваем) е
2
приложена фактура не било формулирано искане за присъждане на платен адв.
хонорар и не бил спазен редът по чл.80 ГПК.
В срока по чл.276 ГПК е постъпил отговор, в който е изразено становище за
неоснователност на частната жалба. Сочи се, че както с исковата молба, така и с
молбата от 22.03.2022г. е направено искане за присъждане на разноски, вкл. подробни
съображения за неоснователност на доводите свързани с момента на издаване на
фактурите, неспазване изискванията на чл.80 ГПК и за недоказаност на сторените
разноски.
С разпореждане № 28148/22.12.2023г. настоящият съдебен състав, във връзка с
твърденията за наличие на неравноправни клаузи в процесните договори за мобилни
услуги и договор за лизинг и общите условия към тях, вкл. с оглед служебното
задължение да следи за приложението на чл.143 ЗЗП, е указал на въззиваемата страна,
че в негова доказателствена тежест е да докаже индивидуалното договаряне на
оспорените клаузи от ответника в процесните договори и общите условия към тях,
като е предоставил възможност на страните в условията на състезателност да заявят
искания и доказателства в тази връзка, каквито не са били заявени ви ангажирани пред
настоящата инстанция.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба на "Йеттел България" ЕАД,
срещу Х. А. Х., с която е поискало от съда на основание чл. 422 от ГПК вр. с чл. 79, ал.
1 от ЗЗД, с чл. 345 от ТЗ и с чл. 92 от ЗЗД, за признаване за установено, че Х. А. Х.
дължи на "Йеттел България" ЕАД, ЕИК заплащане на сумите: 150.67лв. дължими
вноски по договор за лизинг от 22.10.2018г. за устройство NOKIA 2.1 Dual Grey Silver
за период от 01.08.2019г. до 31.12.2019г., 33.87лв. дължими за месечни и еднократни
такси (абонаменти, доп.пакети) по договор за Мобилни услуги с предпочетен номер
**** от 22.10.2018г. за периода от 01.08.2019г. до 31.09.2019г.; 113.49лв. дължими за
месечни и еднократни такси (абонаменти, доп.пакети) по допълнително споразумение
към договор за Мобилни услуги с предпочетен номер **** от 12.10.2018г. за периода
от 01.08.2019г. до 31.09.2019г; 28.53лв. дължими за месечни и еднократни такси
(абонаменти, доп.пакети) по договор за Мобилни услуги с предпочетен номер **** от
22.10.2018г. за периода от 01.08.2019г. до 31.09.2019г.; 92.46лв. дължима неустойка за
предсрочно прекратяване на услуги по допълнително споразумение за мобилни услуги
за предпочетен номер **** от 12.10.2018г., представляваща три стандартни такси;
55.00лв. дължима неустойка за предсрочно прекратяване на услуги по договор за
мобилни услуги за предпочетен номер **** от 22.10.2018г., от които 27.48лв. три
месечни такси и сума в размер на 27.52лв за устройство NOKIA 2.1 Dual Grey Silver,
представляваща разликата между цената на устройството без абонамент и
преференциалната цена по сключения договор за лизинг, ведно със законната лихва от
27.01.2022г. до изплащане на вземането.
Наведени са твърдения, че с ответника има сключени договори, както следва:
3
1. На 22.10.2018г. – договор за мобилни услуги с предпочетен номер **** за
първоначален срок то 24м при стандартна месечна такса от 10.99лв., вкл. потребителят
е имал право да активира и ползва различни пакети за услуги. /Наричан по-долу за
краткост „Договор № 1“/
2. На 22.10.2018г. – договор за лизинг за устройство NOKIA 2.1 Dual Grey Silver
с преференциална цена за мобилното устройство, като му била предоставена отстъпка
в размер на 71.74лв. /Наричан по-долу за краткост „Договор № 2“/
3. 12.10.2018г. – допълнително споразумение към Договор за услуги с
предпочетен номер **** за срок то 24м при стандартна месечна такса 36.99лв., вкл.
потребителят е имал право да активира и ползва различни пакети за услуги. /Наричан
по-долу за краткост „Договор № 3“/
4. 22.10.2018г. - договор за мобилни услуги с предпочетен номер **** за срок от
24м при стандартна месечна такса от 10.99лв. /Наричан по-долу за краткост „Договор
№ 4“/
Твърди се неизпълнение на задълженията по така сключените договори, поради
което и на основание т.11 от договора за мобилни услуги била договорена неустойка за
неизпълнение, като били начислени неустойки, както следва: 92.46лв. /представляваща
три месечни такси/ по Договор № 3; 27.48лв. /три месечни такси/ по Договор № 1 и
27.52лв. /разликата между цената на устройството без абонамент и преференциалната
цена/ по Договор № 2.
Ищецът фактурирал предходни задължения в размер на 210.66лв. с фактури от
01.09.2019г., 01.10.2019г. и 01.11.2019г., в което задължение се включвало: 66.82лв. за
периода от 01.08.2019. до 31.08.2019г., от които 10.99лв. за месечна такса по Договор
№ 1; 11.59лв. вноска по Договор № 2; 38.59лв. по Договор № 3 и 5.65лв. по Договор №
4; 73.82лв. за периода от 01.09.2019г. до 30.09.2019г., от които: 11.89лв. по Договор №
1, 11.59лв. вноска по Договор № 2, 37.91лв. по Договор № 3 и 11,89лв. по Договор №
4; 70.56лв. за периода от 01.10.2019г. до 31.10.2019г., от които: 10.99лв. по Договор №
1, 11.59лв. вноска по Договор № 2, 36.99лв. по Договор № 3 и 10,99лв. по Договор №
4;
Твърди се, че задълженията на ответника били в общ размер на 474.02лв., от
които: По Договор № 1 - 33,87лв. за периода 01.08.2019г. до 31.09.2019г. /месечни и
еднократни такси/ и 27,52лв. неустойка за предсрочно прекратяване; По Договор № 2
– 150.67лв. и 27,52лв. неустойка за устройство, представляваща разликата между
цената на устройството без абонамент и преференциалната цена по сключения договор
за лизинг; По Договор № 3 - 113.49лв. за периода 01.08.2019г. до 31.09.2019г. /месечни
и еднократни такси/ и 92.46лв. неустойка за предсрочно прекратяване; По Договор №
4 - 28.53лв. за периода 01.08.2019г. до 31.09.2019г. /месечни и еднократни такси/;
4
Ответникът Х. А. Х. чрез назначения му по реда на чл47, ал. 6 от ГПК особен
представител назначен по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК е оспорил исковете. Твърди се,
че договорите не са сключени по ясен и разбираем начин, така и всички елементи на
договора следвало да са с еднакъв по вид, формат и размер на шрифрта – не по малък
от 12, поради което били недействителни. Претендираните договорни неустойки във
връзка с предсрочното прекратяване били неоснователни, защото в договорите
липсвали клаузи, в които да е посочена неустойка в случай на неизпълнение, така и
били нищожно, доколкото предвиждали дължимост на всички месечни абонаментни
такси до крайния срок на договора при прекратяването му по вина на потребителя,
така и били недоказани, доколкото не става ясно кога и на какво основание настъпило
предсрочното прекратяване. Оспорват се вземания по Договор № 3, доколкото като
допълнително споразумение не става ясно към кой договор за мобилни услуги бил
сключен. Клаузата на чл.12.2 от Общите условия по Договор № 2 /предвиждаща
автоматична предсрочна изискуемост на лизинговите вноски/ била неравноправна.
Аналогични възражения релевира и по останалите три договора като твърди
неравноправност на клаузата от ОУ, като изрично се оспорват неустойките за
предсрочно прекратяване по Договор № 1, 2 и 3.
По делото е приложено заповедно дело № 4347/2022г. на СРС, съгласно което
по заявление вх. № 15452/27.01.2022 г., е издадена заповед № 5950 за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК от 28.02.2022г., с която е разпоредено Х. А. Х. да
заплати на "Йеттел България"ЕАД / с предишна фирма „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД/
сумата от общо 474.02лв. за неизплатени задължения, ведно със законната лихва от
27.01.2022г., както и разноски в общ размер на 385лв.
По делото е приет Договор № 4 (л.8 и сл.), в който е избран абонаментен план
за сумата от 10.99лв., носещ подписа на страните по него, съгласно който ищецът се е
задължил да предоставя стандартни и допълнителни мобилни услуги, при условия
/т.11/ първоначален срок на договора 12м. от 22.10.2018г. до 22.10.2019г., след което се
превръща в безсрочен при стандартните условия за избрания абонаментен план и може
да бъде прекратен по всяко време с едномесечни предизвестие. В същата т.11 е
уредено, че при прекратяване на договора преди изтичане срока по вина или
инициатива на потребителя или нарушаване на задълженията по договора или други,
документи, свързани с него, в това число приложимите Общи условия, потребителят
дължал за всяка СИМ карта, по отношение на която е налице прекратяване:
а) неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаментни такси за
периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок, като максималният размер
на неустойката не можел да надвишава трикратния размер на стандартните месечни
абонаменти. В допълнение на неустойката потребителят дължал и възстановяване на
част от ползваната стойност от отстъпките от абонаментните планове съответстващата
5
на оставащия срок на договора;
б) в случаите, в които е предоставено устройство за ползване на услуги, чийто
срок не е изтекъл, потребителят дължал и такава част от разликата между
стандартната цена на устройството (в брой, без абонамент), съгласно действащата към
момента на сключване на договора ценова листа, и заплатената от него при
предоставянето му (в брой или обща лизингова цена по договора за лизинг),
съответстващата на оставащия срок на договора.
По делото е прието приложение към Договор № 1 (л.12 и сл.), при посочен
абонаментен план 10.99лв., носещ подписа на страните по него, съгласно който
ищецът се е задължил да предоставя стандартни и допълнителни мобилни услуги за
срок от 24м в сила от 22.10.2018г. до 22.10.2020г. В същия е посочена цена на NOKIA
2.1 Dual Grey Silver в брой или обща лизингова цена от 278.16лв., стандартна цена (в
брой, без абонамент) 349.90лв. и отстъпка 71.74лв.
Приет е Договор № 2 (л.14 и сл.), носещ подписа на страните, по силата на
който на 22.10.2018г. е сключен между страните договор за лизинг за устройство
NOKIA 2.1 Dual Grey Silver към телефонен номер **** (Договор № 1), с обща
лизингова цена в размер на 266.57лв. с ДДС за срок от 23м, при месечна вноска от
11.59лв., вкл. чл.4 е уговорено, че с подписване на договора лизингополучателят
декларира и потвърждава, че му е предадено устройство във вид, годен за употреба,
функционира изрядно и съответства напълно на договорените технически
характеристики и е комплектован с цялата документация, вкл. гаранционна както
следва (като е описана марката, модел, IMEI, принадлежност и документация). Приети
са и общи условия към същия (л.15 и сл.), в които в чл.11, ал.1 е уредено право на
разваляне в полза на лизингодателя при неизпълнение на задълженията по договора за
предоставяне на мобилни услуги, а съгласно ал.2 – при разваляне на договора по вина
на лизингополучателя – последният дължи неустойка в размер на оставащите и
неплатени месечни лизингови вноски до размера на общата цена, посочена в договора
за лизинг между страните, както и всички други парични и други задължения,
предвидени в договора за лизинг в т.ч. задължения за неустойки и др. В чл.12 е
уредена предсрочна изискуемост, съгласно която – в случай на неизпълнение на
задължение за плащане от Лизингополучателя, Лизингодателят има право в
съответствие с договора и общите условия и законодателството с писмено
уведомление до лизингополучателя да се откаже едностранно от изпълнение на
задълженията си по договора и/или да обяви месечните вноски за предсрочно
изискуеми, както и всички други суми, посочени в договора за лизинг дължими и
платими и/или да поиска връщане на устройството и да се удовлетвори от вземането
си чрез продажба, прехвърляне или последващо отдаване на лизинг.
По делото е прието допълнително споразумение (Договор № 3 л.19 и сл.),
6
носещо подписа на страните, съгласно което на основание договор за мобилни услуги
за фиксиран номер **** е договорено ползване на мобилния номер при ценови
условия с абонаментен план и условия – 36.99лв., като срокът за ползване на услугите
е договорен до 12.10.2020г., като допълнителното споразумение отменя подадени
преди датата на подписването му заявление за смяна на абонаментен план. В т.3 от
същия е уредена идентична по съдържание неустойка като тази в т.11 на Договор № 4.
Приет е и Договор за мобилни услуги от 23.03.2016г. (л.91 и сл.) за предпочетен номер
****, при тарифен план 20.99лв.
Приети са Декларации-съгласие от 12.10.2018г. и 22.10.2018г. (л.16 и л.24), с
които се декларира получаване на екземпляр от общите условия (л.34 и сл.). В общите
условия в чл.23, б. „б“ е уредено, че Дължимите от потребителя цени са „Месечен
абонамент“ – осигурява достъп до услугите, за които е сключен индивидуален договор
и включва разходите за поддръжка на мрежата и се предплащат от потребителя
ежемесечно, в размери съобразно избрания от потребителя абонаментен план. В чл.23,
б. „в“ е уредено, че месечната цена за ползвани услуги – представлява сумата от
стойността на всички услуги, ползвани от потребителя през дадения месец, като в б.
„г“ са определени месечната цена за ползване на допълнителни или други услуги.
Както и Приложения /ценови листи/ - л.17 и л.25 (съответно от 12.10.2018г. и
22.10.2018г.), с посочени цени за услуги предоставяни от оператора. Приети са
неподписана от ответника издадена му от ищеца фактури от 01.09.2019г., 01.10.2019г.
и 01.11.2019г.
Съгласно заключението по допуснатата и приета СТЕ, което съдът кредитира
като обективно и компетентно изготвено, се установява, че Договор № 1 е текст с
шрифт 10, а втората част от документа е удебелена с големина 10; Договор № 2 е с
големина шрифт 6; Договор № 3 е с шрифт 10, а втората част от документа е
удебелена с големина 10; Договор № 4 е текст с шрифт 10, а втората част от документа
е удебелена с големина 10; Общите условия към делото са с шрифт 6 пункта.
Съгласно заключението по допуснатата и приета ССчЕ, което съдът кредитира
като обективно и компетентно изготвено, се установява, че по приетите по делото
фактури в периода 01.08.2019г. до 31.12.2019г. са начислени такси за абонаментен
план, вноска за лизинг, възстановяване на изходящ трафик, разговори към „грижа на
клиента“, такса за получаване на входящ трафик 3, разговори към други национални
мобилни мрежи. Дължимата сума за лизинговите вноски (по фактура от 01.01.2020г.)
включвала останалите нефактурирани вноски общо 10бр. всяка по 11.59лв. или
115.90лв. В системата на ищеца договорите били прекратено считано от 26.12.2019г..
Начислени били неустойки в общ размер на 119.94лв., като неустойката за
устройството била начислена в размер на разликата между стандартната цена и общата
лизингова. Месечният абонамент, служещ за база за формиране размера на
7
неустойката бил в размер на 30.82лв. по Договор № 3 и 9.16лв. по Договор № 1 и не
включвали ДДС. Посочено е, че по фактури в периода от 01.10.2018г. до 01.08.2019г.
има отразени плащания, след което по фактурите от 01.09.2019. до 01.01.2020г. няма
данни за отразени плащания, като фактурираната сума е в размер на 474.02лв., така и
след подаване на заявлението по чл.410 ГПК няма отразени плащания.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно
по валидността на решението а по допустимостта му - в обжалваната част. По
останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в
обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението в обжалваната част:
Предявените искове са по реда на чл.422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД вр. чл. 228 ЗЕС и чл. чл. 345 от ТЗ и чл. 92 от ЗЗД.
Предявени са обективно кумулативно съединени положителни установителни
искове по реда на чл. 422 вр. чл. 415 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
вр. чл. 228 ЗЕС, чл. 345 ТЗ и чл. 92, ал. 1 ТЗ, като основателността им е предпоставена
от това по делото ищецът да установи при условията на пълно и главно доказване
следните правопораждащи факти: 1) валидно сключен договор за мобилни услуги; 2)
изпълнение на задължението на ищеца да предостави възможност за ползване на
мобилни услуги за процесния период, срещу което е възникнало насрещно задължение
за ответника за заплащане на уговорената месечна абонаментна такса; 3) размер и
изискуемост на задължението за заплащане на месечна абонаментна такса; 4) валидно
сключени договори за лизинг; 5) предаване на лизинговите вещи на
лизингополучателя; 6) размер и изискуемост на лизинговите вноски; 7) валидни клаузи
за неустойка; 8) размер на дължимите неустойки; 9) прекратяване на съответните
договори.
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 228 ЗЕС :
Съдът приема за установено по делото, от приетите писмени доказателства, че
между страните са възникнали облигационни отношения по силата на подробно
описаните по-горе договори за предоставяне на мобилни/фиксирани услуги и
договори за лизинг, носещи подписа от ответника, което се установява косвено и от
заключението на вещото лице по ССчЕ /в частта, в която установява, че в предходни
период по издадените фактури от ищеца има отразени плащания от ответника/. Видно
от договорите за мобилни услуги – същите включват абонаментна такса и такси за
потребление на мобилни услуги извън абонамента (с оглед приетите цени за услуги
8
предоставяни от оператора). Задължението за заплащане на абонаментна такса
възниква срещу предоставен достъп до мрежата на ищеца и се предплаща от
потребителя ежемесечно съобразно абонаментния план, съгласно в чл. 23, б. "б" от
Общите условия, а това за заплащане на такси за потребление на мобилни услуги
извън абонамента – съобразно чл.23, б. „в“ и „г“ от общите условия (т.е. месечна цена
за ползвани услуги представлява сумата от стойността на всички услуги, ползвани от
потребителя през дадения месец.). Следователно потребителят заплаща ежемесечно
абонаментна такса, за да има достъп до мрежата на оператора, а използването зависи
изцяло от желанието на потребителя. Характерът на абонаментната такса е такъв, че
предполага заплащането й срещу предоставен достъп до мрежата. Този аргумент
черпи своето основание и от дефиницията на абонаментната такса, съдържаща се в
приложените и действащи между страните общи условия. Потребителят дължи цена за
месечен абонамент, осигуряваща достъп до услугите, за които е сключен
индивидуален договор и включва разходите за поддръжка на Мрежата и се предплаща
от потребителя ежемесечно в размер, съобразно избрания от потребителя абонаментен
план. Следователно абонаментната такса се дължи предварително от потребителя на
мобилни услуги и срещу цената на месечния абонамент той получава достъп до
услугите, за които е сключен индивидуалният договор, като самата цена включва
разходите за поддръжка на мрежата и се предплаща съгласно избрания абонаментен
план. След сключването на договора от волята на потребителя ще зависи дали да се
възползва от предоставения достъп и да използва услугите на мобилния оператор или
не, при всички случаи обаче той ще дължи уговорената абонаментна такса. В подкрепа
на този извод е и подписването на допълнителни споразумение към процесните
договори за мобилни услуги, тъй като, ако не е имало изпълнение от страна на
оператора, не би имало и допълнителни споразумения. Доколкото по делото
ответникът не е оспорил обстоятелството, че ищецът е предоставил достъп до мрежата
си на потребителя, то се налага изводът, че претендираното от ищеца вземане за
заплащане на месечни абонаментни такси е възникнало. От неоспореното заключение
на вещото лице по ССчЕ се установява, че са начислени такси за други услуги
/възстановяване на изходящ трафик, разговори към „грижа на клиента“, такса за
получаване на входящ трафик 3, разговори към други национални мобилни мрежи/,
поради което съдът приема за дължима стойността на предоставените мобилни услуги
за абонаментен план и ползвани услуги.
По иска с правно основание чл. 345 ТЗ:
Както бе посочено по-горе, от процесния договор за лизинг се установява
наличие на облигационни отношения между страните. Установено е също
фактическото предаване на лизинговата вещ, което обстоятелство е изрично посочено
9
в чл. 4 от договора, а именно, че вещите са предадени във вид, годен за употреба с
конкретно описание на предадената вещ. В тази част договорите имат характер на
разписка за получената вещ, чиято доказателствена сила не е опровергана по делото,
вкл. косвено се потвърждава от заключението на вещото лице по ССчЕ / в частта, в
която установява, че в предходни периоди по издадените фактури, вкл. за задължения
по договор за лизинг има отразени плащания от ответника/. Договорът съдържа
погасителен план, в който са посочени месечните вноски, но макар да не са посочени
падежните дати, доколкото е записано, че влизат в сила от датата на подписването им
и са със срок от по 23 месеца, колкото са и месечните вноски, то същите са
определяеми като падежът на последната вноска настъпва на 22.10.2020 г., която дата
предхожда подаването на заявлението по чл. 410 ГПК на 27.01.2022 г. Уредените в
чл.11, ал.1 и чл.12, ал.1 и ал.2 от Общите условия към договора за лизинг правомощия
на лизингодателя предполагат писмени изявления, каквито не са ангажирани по
делото, т.е. по делото не се установява тези права да са били упражнени, поради което
въззивният съд приема, че договорите не са прекратени, нито е обявена предсрочна
изискуемост на лизинговите вноски, но доколкото са падежирали преди подаване на
заявлението, то същите се явяват дължими с оглед на което и възраженията срещу
предсрочна изискуемост са ирелевантни, съответно безпредметно се явява
обсъждането на въпроса за неравноправния им характер, вкл. по доводите във
въззивната жалба касателно шрифта (с оглед заключението по СТЕ, което касае
приложение на ЗПК, който не намира приложение по процесния договор за лизинг с
оглед чл. 4, ал. 1, т. 4 ЗПК, в който е предвидено, че ЗПК не се прилага за договори за
лизинг, при които не се предвижда задължение за закупуване на стоката - предмет на
договора, като задължение за закупуване е налице, ако в договора е предвидена
възможност кредиторът едностранно да вземе решение да прехвърли собствеността,
като в процесния договор е видно, че страните не могат да вземат решение за
едностранно прехвърляне на собствеността, поради което не е налице уговорено
задължение за закупуване на стоката и след като не е предвидено такова задължение,
на основание чл. 4, ал. 1, т. 4 ЗПК, правилото по чл. 5, ал. 4 ЗПК не намира
приложение по отношение на процесния договор).
По иска с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД:
Във всеки от процесните договори и допълнителни споразумения за мобилни
услуги е залегнала клауза, според която при предсрочно прекратяване на договора по
инициатива или вина на потребителя, както и при нарушение на задълженията му по
договора или други документи, свързани с него, включително ОУ, същият дължи
неустойка в размер на всички месечни абонаменти за периода от прекратяването до
края на срока на договора, но не повече от трикратния размер на месечния абонамент,
както и разликата между стандартната цена на устройството и преференциалната
такава за оставащия срок на договора. Видно от формулировката на клаузата
10
неустойката се дължи само при наличието на една от трите хипотези - по вина на
потребителя, по инициатива на потребителя или при нарушения на задължения на
потребителя по договора. Предпоставка за начисляването на такава неустойка е
едностранното прекратяване на договора за далекосъобщителни услуги. В случая не се
установява процесните договори да са били развалени по смисъла на чл. 87, ал. 1 ЗЗД.
Потестативното право по чл. 87, ал. 1 ЗЗД се упражнява от изправната по договора
страна с едностранно изявление, упражняването на което изисква предупреждение,
което от своя страна следва да съдържа две изявления искане за изпълнение в
подходящ срок и изявление, че договорът се смята за развален в случай на
неизпълнение в дадения срок. Във всички случаи волята трябва да бъде недвусмислено
изразена. След като договорът е сключен в писмена форма и предупреждението следва
да е писмено като същото следва да достигне до другата страна. Процесните договори
са сключени в писмена форма, а по делото не са представени доказателства, че
ищцовото дружество е изпратило писмено изявление до ответника, от което да е
видно, че упражнява правото си на прекратяване на договора. Доколкото въззивният
съд стига до извода, че процесните договори не са развалени, то претендираните
неустойки се явяват недължими. При този изход безпредметно се явява обсъждането
на въпроса дали неустоечните клаузи са неравноправни или не.
Следователно исковете за сбор от цената на абонаментни такси, потребени
мобилни услуги, лизингови устройства са основателни, в която част решението на
първата инстанция е правилно, но исковете за неустойки (по изложените по-горе
съображения) се явяват неоснователни, съответно решението на първата инстанция в
тази част следва да се отмени като неправилно и исковете да се отхвърлят, съответно
пропорционално се разпредели отговорността за разноски, т.е. решението се отмени в
съответните части, в които ответникът е осъден да плати разноски над действително
дължимите суми спрямо ищеца, съответно в полза на СРС.
По частната въззивна жалба срещу определението на СРС от 15.08.2023 г., с
което е оставена без уважение молбата на ответника за изменение на постановеното
решение в частта му за разноските, присъдени в полза на насрещната страна:
Частната въззивна жалба е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна по следните
съображения:
С исковата молба ищецът е поискал присъждане на разноските по ч.гр.д. №
4347/2022г. (л.5 долу), както и присъждане на разноски по исковото в размер на 25лв.
за д.т. и 360лв. с ДДС за адв. възнаграждение (л.6 долу). С молба вх.№
80049/22.03.2023г. е направено искане за осъждане ответника да плати разноските за
адв. възнаграждение (л.87 горе), като е представил към молбата фактура от 17.03.2023г.
11
за платено адв. възнаграждение в брой в размер на 480лв. с ДДС (л.95).
С процесното решение съдът е осъдил ответника да плати на ищеца разноски в
размер на 385лв. за заповедното и 325лв. за исковото (т.е. без адв. възнаграждение по
съображения, че не са представени доказателства за платено такова). С молбата по
чл.248 ГПК от ищеца е поискано присъждане на разноските в пълен размер от 480лв.
С процесното определение от 15.08.2023г. съдът е допълнил решението като е
осъдил ответника да плати 480лв. разноски за адв. възнаграждение.
Съдът приема, че от представената фактура (представляваща разписка за
плащане по см. на ТР №6/06.11.2013г. по т.д. № 6/2012 на ОСГТК на ВКС) и искането
в молбата от 22.03.2023г. е налице яснота относно вида на претендираните разноски и
техният размер. С оглед изложеното частната въззивна жалба е неоснователна и следва
да се остави без уважение.
По разноските:
С оглед изхода на делото с право на такива разполагат двете страни, като
ответникът е представляван от особен представител.
Ищецът е доказал сторени разноски по ч.гр.д. № 4347/2022г. в размер на 385лв.,
а за гр.д. № 27092/2022г. – 25лв. за д.т., 480лв. за адв. възнаграждение, 300лв. за
особен представител. Пред настоящата инстанция е доказал сторени разноски в размер
на 300лв. за особен представител. С оглед изхода на делото има право на разноски,
както следва: по ч.гр.д. № 4347/2022г. в общ размер на 265,23лв., по гр.д. №
27092/2022г. в общ размер на 554,58лв., а за в.гр.д. № 13583/2023г. в общ размер на
206,67лв.
Съответно дължи пропорционално разноски за вещи лица по чл.77 ГПК или
199,34лв. платими по сметка на СРС.
Така мотивиран Софийският градски съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 12506/14.07.2023 г., постановено по гр. д. № 27092/22г.
по описа на Софийски районен съд, 151 с-в, в ЧАСТТА, в която са уважени
предявените по реда на чл.422 ГПК с правно основание чл.92 ЗЗД искове от "ЙЕТТЕЛ
БЪЛГАРИЯ" ЕАД, ЕИК: *********, гр.София, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София,
сграда 6, за признаване за установено, че Х. А. Х., ЕГН: **********, гр.София, ж.к.
Овча купел, бл.****, дължи сумата от 92.46лв. дължима неустойка за предсрочно
прекратяване на услуги по допълнително споразумение за мобилни услуги за
предпочетен номер **** от 12.10.2018г., представляваща три стандартни такси;
55.00лв. дължима неустойка за предсрочно прекратяване на услуги по договор за
мобилни услуги за предпочетен номер **** от 22.10.2018г., от които 27.48лв. три
месечни такси и сума в размер на 27.52лв за устройство NOKIA 2.1 Dual Grey Silver,
представляваща разликата между цената на устройството без абонамент и
12
преференциалната цена по сключения договор за лизинг, за които има издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 28.02.2022г. по ч.гр.д.
№ 4347/2022г. по описа на СРС, ГО, 151 състав, както и в частта, в която Х. А. Х. е
осъден да плати на "ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ" ЕАД разноски по делото, както и в частта,
в която Х. А. Х. е осъден да плати в полза на СРС разноски по чл.78, ал.6 ГПК за
разликата над 434,13лв., като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ
предявените по реда на чл.422 ГПК с правно основание чл.92 ЗЗД искове от "ЙЕТТЕЛ
БЪЛГАРИЯ" ЕАД, ЕИК: *********, гр.София, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София,
сграда 6, за признаване за установено, че Х. А. Х., ЕГН: **********, гр.София, ж.к.
Овча купел, бл.****, дължи сумата от 92.46лв. дължима неустойка за предсрочно
прекратяване на услуги по допълнително споразумение за мобилни услуги за
предпочетен номер **** от 12.10.2018г., представляваща три стандартни такси;
55.00лв. дължима неустойка за предсрочно прекратяване на услуги по договор за
мобилни услуги за предпочетен номер **** от 22.10.2018г., от които 27.48лв. три
месечни такси и сума в размер на 27.52лв за устройство NOKIA 2.1 Dual Grey Silver,
представляваща разликата между цената на устройството без абонамент и
преференциалната цена по сключения договор за лизинг, за които има издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 28.02.2022г. по ч.гр.д.
№ 4347/2022г. по описа на СРС, ГО, 151 състав.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 12506/14.07.2023 г., постановено по гр. д. №
27092/22г. по описа на Софийски районен съд, 151 с-в, в останалата част, в която е
признато за установено, че Х. А. Х. дължи на "Йеттел България" ЕАД, ЕИК сумите:
150.67лв. дължими вноски по договор за лизинг от 22.10.2018г. за устройство NOKIA
2.1 Dual Grey Silver за период от 01.08.2019г. до 31.12.2019г., 33.87лв. дължими за
месечни и еднократни такси (абонаменти, доп.пакети) по договор за Мобилни услуги с
предпочетен номер **** от 22.10.2018г. за периода от 01.08.2019г. до 31.09.2019г.;
113.49лв. дължими за месечни и еднократни такси (абонаменти, доп.пакети) по
допълнително споразумение към договор за Мобилни услуги с предпочетен номер
**** от 12.10.2018г. за периода от 01.08.2019г. до 31.09.2019г; 28.53лв. дължими за
месечни и еднократни такси (абонаменти, доп.пакети) по договор за Мобилни услуги с
предпочетен номер **** от 22.10.2018г. за периода от 01.08.2019г. до 31.09.2019г.,
ведно със законната лихва от 27.01.2022г. до изплащане на вземането, които има
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 28.02.2022г.
по ч.гр.д. № 4347/2022г. по описа на СРС, ГО, 151 състав.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Х. А. Х., ЕГН: **********, гр.София,
ж.к. Овча купел, бл.****, да заплати на "ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ" ЕАД, ЕИК: *********,
гр.София, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6, разноски по делото, както
следва: по ч.гр.д. № 4347/2022г. в общ размер на 265,23лв., по гр.д. № 27092/2022г. в
общ размер на 554,58лв., а за в.гр.д. № 13583/2023г. в общ размер на 206,67лв.
ОСЪЖДА на основание чл.77 ГПК "ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ" ЕАД, ЕИК:
*********, гр.София, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6, да плати по сметка
на СРС разноски за вещи лица в размер на 199,34лв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната въззивна жалба вх.№ 244283/31.08.2023г.
от Х. А. Х., чрез особения представител адв.С., срещу определение №
28425/15.08.2023г. по гр.д. № 27092/22г. по описа на Софийски районен съд, 151 с-в.
Решението е окончателно.
13
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14