№ 137
гр. Варна, 03.07.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Диана В. Джамбазова
Мария Кр. Маринова
при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова
Сложи за разглеждане докладваното от Милен П. Славов Въззивно
гражданско дело № 20243000500233 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 09:42 часа се явиха:
Въззивната страна Областна дирекция на МВР-гр. Добрич, редовно
призована, се представлява от главен юрисконсулт М. Ж. , редовно
упълномощен и приет от съда от първата инстанция.
Въззивникът Б. В. Т., редовно призован, не се явява, представлява се от
адвокат К. К., редовно упълномощен и приет от съда от първата инстанция.
Ю.К. Ж.: Моля, да се даде ход.
АДВ. К.: Не са налице пречки, моля да дадете ход.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ ИЗВЪРШВА доклад съобразно определение от
разпоредително заседание № 337/30.05.2024 г.:
Производството е образувано по въззивни жалби от всяка от
насрещните страни в първоинстанционното производство, насочени против
различни части на решение № 43/12.02.24г., постановено по гр.д. № 424/23г.
на ОС-Добрич, както следва:
1
1.Въззивна жалба на ОД на МВР-гр. Добрич против решението в
частите му, с които въззивникът е осъден да заплати на ищеца на Б. В. Т. от
гр. Добрич:
- сумата от 32 505.28 лв., съставляваща обезщетение за неимуществени
вреди за претърпени болки и страдания, следствие на трудова злополука,
настъпила на 25.03.2022г., за периода от настъпване на трудова злополука на
25.03.2022г. до подаване на исковата молба - 19.06.2023г. (след приспадане на
платеното в хода на производството по силата на заповед № 357з –
2877/10.10.2023г. на директора на ОД на МВР – Добрич обезщетение в размер
на 7 494.72 лв.), ведно със законната лихва върху сумата 32 505.28 лв.,
считано от 19.06.2023г. до окончателното й изплащане;
- сумата от 4 961.39 лв., съставляваща обезщетение за имуществени
вреди за - периода от 25.03.2022г. до 19.06.2023г. - претърпени загуби за
платени лекарства, масажи, изследвания, лечение, рехабилитации и
физиотерапии, транспортни разходи, следствие трудова злополука, настъпила
на 25.03.2022г., ведно със законната лихва върху сумата от 4 961.39 лв.,
считано от 19.06.2023г. до окончателното й изплащане;
- сумата от 1 647.62 лв., съставляваща обезщетение за имуществени
вреди - пропуснати ползи в размер на разликата между нетното трудово
възнаграждение на ищеца и получаваното обезщетение по общественото
осигуряване за периодите от 25.03.2022г. до 19.11.2022г. и от 07.02.2023г. до
30.04.2023г., следствие трудова злополука, настъпила на 25.03.2022г., ведно
със законната лихва върху сумата от 1 647.62 лв., считано от 19.06.2023г. до
окончателното й изплащане;
- сумата от 5 290.54 лв., съставляващи мораторна лихва върху
обезщетението за неимуществени вреди в размер на 40 000 лв. за периода от
датата на трудовата злополука - 25.03.2022г., до 19.06.2023г.,
ведно с направените от ищеца разноски, съразмерно на уважената част
от исковете, както и съответната ДТ за същите.
В жалбата е изложено, че решението е необосновано, неясно и е
издадено в нарушение на материалния закон - ЗМВР. Счита се, обезщетения
за претърпени имуществени и неимуществени вреди могат да се търсят от
ищеца само за периода от 25.03.22г. до датата на завръщането му на работа на
20.11.22г., а не и за следващия период до 19.06.23г. Освен това е била налице
и прекомерност на исковете. Посочено е, че претърпените от ищеца болки и
страдания са свързани с действията на лекарския екип, осъществил
операцията на 25.03.22г., който е допуснал лекарски грешки при лечението и
в хода на възстановяването – пропуск в деня на операцията, закъсняло
раздвижване на крайника, наложително извършване на втора операция 11
месеца по-късно. Поради това обезщетение за неимуществени вреди в
присъдения размер ответникът не дължи на ищеца, а освен това надлежни
ответници следвало да бъдат делинквента, болничното заведение и
2
застрахователя. Освен това се сочи, че ищецът не е спазил предписанията на
лекуващия лекар и с това е допринесъл за влошаване на състоянието си.
Отделно от това искът за присъждане на обезщетение за имуществени вреди,
представляващи заплатени разходи за лечение и възстановяване, е изцяло
неоснователен и поради това, че приложимият ред е този на Наредба №
8121з-862 от 24.07.2018 г. за условията и реда за подпомагане с парични
средства на служителите и членовете на семействата на загиналите при
изпълнение на служебните си задължения държавни служители в
Министерството на вътрешните работи, изпаднали в тежко материално
положение, издадена от министъра на вътрешните работи. С предявяването на
исковете пред съда се е стигнало до натоварването на ответника и с
разноските по делото. Относно присъденото обезщетение за претърпени
имуществени вреди от ищеца като разликата между нетното трудово
възнаграждение на ищеца и получаваното обезщетение по общественото
осигуряване, се сочи, че такова евентуално се дължи само за периода от
25.03.2022г. до 19.11.2022г., за който период реално дължимата сума според
заключението на ССЕ е в размер на 934.26 лв. Акцесорната претенция за
присъждане на обезщетение за забавеното плащане на обезщетението за
неимуществени вреди за периода до подаване на исковата молба пък не е била
доказана по никакъв начин. Поради горното се претендира отмяната на
решението, с което въззивникът е бил осъден да заплати всички посочени по-
горе суми, както и да се присъдят на жалбоподателя разноските за двете
инстанции и юрисконсултско възнаграждение.
В предвидения в закона и указан от съда срок е депозиран отговор на
въззивната жалба от насрещната страна Б. В. Т. чрез адв. К. К. от АК-Варна, с
който същата е оспорена като неоснователна. Счита се, че присъденото
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 40 000 лв. дори
е занижено по размер, съобразно действително претърпените от ищеца болки
и страдания, вследствие на трудовата злополука. В тази връзка е направен
анализ на събраните по делото гласни доказателства и заключение на СМЕ.
Посочено е, че ищецът е свободен да избира срещу кои от възможните
длъжници да предяви претенциите си за присъждане на обезщетенията. Освен
това нормата на чл. 238 от ЗМВР не ограничава ищеца да претендира в пълен
размер дължимите обезщетения за претърпените вреди, имайки предвид
практиката на ВКС. Искът за присъждане на обезщетение за имуществени
вреди, представляващи направените разходи за лечение и възстановяване, е
бил доказан по основание и размер. Споделят се изцяло мотивите на
първоинстанционния съд, че обезщетението за имуществени вреди под
формата на пропуснати ползи от неполученото в пълен размер нетно ТВ, се
дължи и за периода на ползването на следващия отпуск по болест, тъй като в
този период е било осъществено отново лечение на вредите от трудовата
злополука. Акцесорната претенция за присъждане на мораторна лихва върху
обезщетението за неимуществени вреди е основателна, предвид
основателността на главния иск.
3
2. Въззивна жалба от Б. В. Т. чрез адв. К. К. от АК-Варна против
решението в частта му, с която е било отхвърлен иска му за осъждането на
ответника ОД на МВР-гр. Добрич да му заплати обезщетение за претърпените
неимуществени вреди за разликата от 40 000 лв. до претендирания размер от
60 000 лв. Счита се, че в тази връзка решението е необосновано и въз основа
на направен самостоятелен анализ на всички събрани по делото
доказателства, се поддържа, че претендираният размер от 60 000 лв. е
напълно съобразен с критериите за справедливо обезщетение и с трайната
съдебна практика. Правилно се счита, че съдът е приспаднал от определения
размер на обезщетението от 40 000 лв. заплатеното в хода на процеса
обезщетение от ответника в размер на 7 494.72 лв. Основателността на
акцесорната претенция е в зависимост от основателността на главния иск. Във
връзка с последното и в изпълнение на даденото от администриращия съд
указание, въззивникът е уточнил с молба от 26.03.24г., че обжалва решението
само в частта му, с която е бил отхвърлен иска за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди за сумата от 20 000 лв., представляваща
разликата между претенцията от 60 000 лв. и определеното от съда
обезщетение в размер на 40 000 лв.
В предвидения и указан от съда срок не е депозиран отговор на тази
въззивна жалба от насрещната страна ОД на МВР-Добрич.
Въз основа на подадените от всяка от страните молби за изменение на
решението в частта за разноските по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК, съдът е
постановил определение № 291/03.04.24г., което не е било обжалвано.
Първоинстанционното решение не е било обжалвано от ищеца и
поради това е влязло в сила в следните отхвърлителни части, а именно: в
частта, с която е отхвърлен иска му за присъждане на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди за горницата над 32 505.28 лв. до
определения размер от 40 000 лв.; в частта, с която е отхвърлен иска му за
присъждане на обезщетение за имуществени вреди за периода от 25.03.2022г.
до 19.06.2023г. - претърпени загуби за платени лекарства, масажи,
изследвания, лечение, рехабилитации и физиотерапии, транспортни разходи,
за горницата над 4 961.39 лв. до претендираните 5 208.47 лв. ; в частта му, с
която е отхвърлен иска му за присъждане на обезщетение за имуществени
вреди - пропуснати ползи в размер на разликата между нетното трудово
възнаграждение и получаваното обезщетение по общественото осигуряване за
периодите от 25.03.2022г. до 19.11.2022г. и от 07.02.2023г. до 30.04.2023г., за
горницата над 1 647.62 лв. до претендираните 1 924.76 лв. и за периодите
20.11.2022г. – 06.02.2023г. и 01.05.2023г. – 19.06.2023г., и в частта му, с която
е отхвърлен иска му за осъждането на ответника за присъждането мораторна
лихва върху обезщетението за неимуществени вреди в размер на 40 000 лв. за
периода от датата на трудовата злополука - 25.03.2022г., до 19.06.2023г., за
горницата над 5 290.54 лв. до претендираните 7 533.33 лв.
Въззивните жалби са редовни, подадени са в срок, от страни с правен
4
интерес от обжалването на обжалваем първоинстанционен съдебен акт, при
наличието на доказателства за надлежна представителна власт.
Страните не са отправили искания до въззивния съд за събиране на нови
доказателства, а от своя страна съдът намира, че не са налице предпоставки и
необходимост от служебно попълване на доказателствения материал по
делото.
Ю.К. Ж.: Поддържам подадената въззивна жалба. Възразявам срещу
въззивната жалба на насрещната страна.
АДВ. К.: Поддържаме нашата въззивна жалба. Оспорваме въззивната
жалба на насрещната страна.
СЪДЪТ докладва постъпилата на 12.06.2024 г. молба от адв. К., като
процесуален представител на Б. Т., с която е отправено искане да се приеме
като доказателство още една Епикриза от Клиника по артроскопска
травматология при ВМА – София и фактура за закупени медицински
консумативи от Военномедицинската академия във връзка с извършена нова
операция на коляното на ищеца. Посочено е в молбата, че тази операция и
доказателствата, и разходите за извършването им, са нововъзникнали
обстоятелства, поради което следва да бъдат допуснати за приемане
посочените документи като писмени доказателства. Поддържа се, че те
установяват продължаващите болки и нови оперативни намеси, вследствие на
извършеното прострелване. Поддържа се, че от тях може да се направи
изводът, че Б. Т. не е окончателно излекуван. Препис от молбата е бил
изпратен на насрещната страна, която го е получила на 18.06.2024г. с
възможността да изрази становище в днешно с.з.
Ю.К. Ж.: Уважаеми съдии, считам, че не следва да бъде приета тази
молба, ведно с приложените доказателства, не следва да бъде уважена,
защото според мен това е вид увеличение на иска. Времето, когато е трябвало
да бъде предявено, е изтекло. Като новонастъпили обстоятелства, решението
на първата инстанция е постановено на 12.02.2024г., тези събития са от
28.03.2024 г., т.е месец и половина по-късно, значи не би следвало да бъдат
приети като новонастъпили. Излиза, че при всяка една интервенция или
някакви манипулации на Б. Т. би следвало, ако продължава делото, това
всичко да се наслагва. Смятам, че редът е съвсем друг, изразил съм го в
жалбата и в писмения отговор още пред първата инстанция, смятам, че редът
е по Наредбата за подпомагане на служителите, която съм цитирал. Няма
досега отказано на нито един служител. Само ще спомена, че над 7600 лв. е
платено на наш служител поради продължително заболяване, 18 месеца той
беше в отпуск по болест, на никой не е отказано, има си ред, има фонд. По
5
този начин само натоварваме още повече делото с разноски за адвокатско
възнаграждение, евентуално за експертиза и с това увеличение на иска.
Смятам, че е недопустимо и не следва да бъде уважено.
АДВ. К.: Колегата бърка. Не правим увеличение на иска, то не е и
допустимо в настоящата инстанция. Тези доказателства за новонастъпилите
обстоятелства съм ги представили само и единствено, за да установим
твърдяния и доказан и пред първата инстанция факт на трайно и
продължително разстройство на здравето. Нямаме в момента нито
имуществена претенция за новонастъпилите имуществени вреди след
приключване на делото в първата инстанция. Считам, че като нововъзникнали
факти и нововъзникнали доказателства по смисъла на ГПК, същите са
относими и допустими, доказващи трайното и продължително разстройство
на здравето на моя доверител.
СЪДЪТ намира, че представените с молбата от 12.06.2024 г. епикриза,
удостоверяваща проведено болнично лечение на 28.03.2024 г. и издадена
фактура на същата дата за закупени медицински консумативи, с оглед
пояснението, дадено от адв. К. в днешно с.з., се явяват допустими и относими
към предмета на настоящото дело, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА представените с молба вх. № 4269/12.06.2024г.
от въззивника Т. документи като писмени доказателства по делото: епикриза
от 28.03.2024г., издадена от Клиника по артроскопска травматология при
Военномедицинската академия – МБАЛ София, фактура №
**********/28.03.2024г. за закупени медицински консумативи от
Военномедицинска академия.
АДВ. К.: Нямаме други искания по доказателствата. Представям списък
на разноски, ведно с 2 бр. договори за правна защита и съдействие - единият
във връзка с изготвянето на писмен отговор на въззивна жалба и
представителство по нея, а другият - по нашата въззивна жалба, доколкото
имаме две жалби по делото.
Ю.К. Ж.: Представям списък на разноски.
Правя възражение за прекомерност на претендираните за присъждане
адвокатски възнаграждения от адв. К. К. като прекомерни съобразно
фактическата и правна сложност на делото.
6
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА списъците на разноските, представени от
всяка от страните, а от адв. К. и договори за правна защита и съдействие от
12.06.2024 г. – 2 бр.
СЪДЪТ намира делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
АДВ. К.: Уважаеми апелативни съдии, моля да уважите въззивната
жалба на Б. Т. по отношение на отхвърлителната част на решението на
първоинстанционния съд. Считам, че претендираният размер на
неимуществени вреди е съотносим с претърпените физически болки и
страдания, както и с душевните такива по повод невъзможността да отглежда
детето си, по повод притесненията дали въобще ще може да ходи, дали ще
остане или не инвалид за цял живот. По отношение на въззивната жалба на
ОД на МВР, считам същата за неоснователна. По основанието на иска, моля
да приемете изцяло доводите на първоинстанционния съд. Считам, че
размерът на всички искове е доказан от приетите по делото доказателства,
съдебно-счетоводни експертизи, съдебномедицинска експертиза.
Видно и от новопредставените пред настоящата инстанция
доказателства е, че моят доверител и понастоящем продължава своето
лечение. Извършена му е отново трепанация - счупване на крака, за да се
извлекат стволови клетки и да му се присадят, предстои му в обозримо
бъдеще смяна на става, налице е трайно и продължително разстройство на
здравето, което ще го съпътства в целия му живот. Предвид и професията му
той няма да бъде никога пълноценен като полицай, защото вече няма
физически данни за това. Моля да присъдите и сторените разноски пред
настоящата инстанция съгласно представения списък и договори за безплатна
правна помощ предвид семейното му положение, имущественото му
състояние. Познавам момчето, знам колко пари е пръснал за лечението си, за
които дори няма как да представи доказателства за всички разходи, пътни
разходи и др.
Ю.К. Ж.: Уважаеми апелативни съдии, изцяло поддържам жалбата,
която е подадена срещу решението на първата инстанция. Считам, че сумите,
7
които съдът е присъдил не отговарят на действителността и са завишени,
особено в частта, която е в размер на 4961,39 лв. Както и в началото казах,
това можеше да бъде изплатено по реда на Наредбата за подпомагане с
парични средства на служителите и по този начин да се избегнат и
експертизи, да се избегнат разходи за адвокатско възнаграждение. Смятам, че
Дирекцията все пак се е погрижила за този човек, не е освободен поради
негодност, намерено му е място в „М.“, той пак е пълноценен като полицай,
пак си има полицейски правомощия. Единственото, което ще го затруднява,
примерно някакви по-резки движения да извършва, но така или иначе не
смятам, че всичко това следва да бъде възложено за плащане върху
Дирекцията.
Направих възражение за разноските, прекалено много са. Това, което и
адвокатът на Б. Т. и аз го правим мисля, че си заслужава същият труд и
същите умения и четене, и т.н., и подготовка, докато Окръжният съд е
присъдил някаква смешна сума. Ние не получаваме нито процент, нито
някаква сума от това юрисконсултско възнаграждение, ние сме на заплата, но
въпреки всичко тука можеше да бъде увеличена, защото има и морално
удовлетворение.
Макар и хипотетично да си мислим всички, че той никога няма да се
възстанови, винаги съществува възможността той да се възстанови, никой не
е казал обаче това нещо, смятам, че има такава възможност. Лечения има най-
различни и много зависи от лекаря, който ще го направи, защото още в
първата инстанция на писмения отговор съм описал как една небрежност на
лекарите го е довела до едно влошено състояние при самата операция,
непосредствено сред операцията и тука няма вина Дирекцията. В този смисъл,
моля да уважите нашата жалба като правилна и законосъобразна, да
присъдите юрисконсултско възнаграждение.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна и правна
страна, и обяви, че ще се произнесе с решение в законния срок.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 09:56
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
8