Р Е
Ш Е Н
И Е
Гр.София,
… септември 2022 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Софийски градски съд,
ТО, 6-6 състав, в закрито заседание на двадесет и седми септември две хиляди
двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ:
Е. РАДЕВА
след като изслуша
докладваното от съдията Радева т.д.№1950 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производство по чл.250 ГПК, чл.247 и
чл.248 ГПК.
По делото е постъпила молба от ищеца „Щ.“
ЕАД, ЕИК********, чрез адв. М.П., с вх.№ 301546/01.09.2022година,
в която се твърди, че в диспозитива на постановеното
по делото решение, с което ответникът „К.О.Б.“ ЕООД, ЕИК *******, е осъден на
основание чл.266 ЗЗД, да заплати на ищеца сумата от 724 378,87 евро е
посочено, че тази сума е без ДДС.
Моли съда да допълни това решение, като
присъди на ищеца още 144 875,77 евро, представляващо ДДС върху присъденото
вземане от 724 378,87 евро. Твърди, че едва след като ответникът му
заплати присъдената сума за ищеца ще възникне задължение да внесе ДДС, което
също се явява дължимо от ответника и каквото ДДС не е усвоено от ищеца.
В молбата се твърди, че в мотивите на
постановеното решение, на стр.14 съдът е констатирал, че ищецът претендира
сумата от 957 450,46 евро с ДДС, което прави главница от 797 875, 39
евро, без ДДС. Твърди, че с допълнителна молба- уточнение от 13.05.2019г., във
връзка с разпореждане от 11.04.2019г., относно това да се посочи ясно кои СМР
са актувани със СМП №№10-14, като се приложи справка по чл.366 ГПК, ищецът ясно
е посочил, че претендираната сума е от
797 875,39 евро без ДДС и 957 450,46 евро с ДДС. Ето защо моли съда
да допълни диспозитива на постановеното решение.
В тази молба се прави и искане за отстраняване
на очевидна фактическа грешка, касателно отхвърлителния диспозитив, като
вместо сумата над уважения до предявения
размер от 1 040 816,26 евро без ДДС следва да бъде отхвърлена сумата,
която съдът е приел да е претендирана, а именно до
предявения размер от 797 875,39 евро без ДДС.
В случай, че съдът уважи исканията по
чл.250 и по чл.247 ГПК, моли на основание чл.248 ГПК, да измени решението в
частта на разноските.
В срока за отговор за тази молба
ответникът „ К.О.Б.“ ЕООД, ЕИК *******, чрез адв. Х.Н.,
депозира такъв под вх.№ 303293 на 20.09.2022 година, с който оспорва да е
налице хипотеза по чл.250 и по чл.247 ГПК. Моли, по изложени съображения,
исканията на ищеца да се оставят без уважение.
Съдът, преценявайки събраните по делото
доказателства, поотделно и в съвкупността им, намери за установено следното:
С решение №260476/18.07.2022година,
постановено по т.д.№1950/2018г. по описа на СГС, ТО, 6-6 състав, съдът е уважил
частично предявения от ищеца „Щ.“ ЕАД иск по чл.266 вр.
с чл.258 и чл.79, ал.1 ЗЗД иск, насочен срещу „К.О.Б.“ ЕООД, за сумата от
724 378,87 евро без ДДС, представляваща остатък от възнаграждение по
договорно споразумение, сключено между страните на 13.02.2017г., изменено с
анекс №1 от 21.02.2018г., ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от 25.09.2018г. до окончателното и изплащане и е
отхвърлил иска в частта над уважения до предявения размер от
1 040 816,26 евро без ДДС, поради неоснователността му.
Съобразно този изход от делото е
разпределил разноските между страните, на основание нормата на чл.78 ГПК.
Решението е връчено на „Щ.“ ЕАД на
22.08.2022година и на „К.О.Б.“ ЕООД на 29.08.2022 година.
Молбата на ищеца, обективираща
искания по чл.250 и чл.247 ГПК, както и евентуалното искане по чл.248 ГПК, е
депозирана в съда на 01.09.2022година, т.е. в сроковете, посочени в
процесуалния закон, поради което се явява допустима.
По основателността на тези искания.
По искането по чл.250 ГПК.
Съобразно закона непълно решение е
решението, което не обхваща целия спорен предмет и проявни
форми на непълнота на съдебното решение ще са налице тогава, когато съдът не е
формирал своята воля относно част от спорното право или когато не се е произнесъл
по някой от предявените искове, както и по допълнителни искания на страните,
свързани с главния спорен предмет.
Не е налице непълнота на решението,
когато съдът е пропуснал да се изрази в диспозитива
по част от иначе напълно формирана своя воля, когато не е мотивирал решението
си, когато се е произнесъл по целия спорен предмет, но самият той е непълен,
поради пропуск на страната. В първия случай е налице очевидна фактическа
грешка, във втория случай- основание да се иска отмяна на решението, а в третата
хипотеза- необходимост от предявяване на нова претенция.
Смисълът на допълване на решението не е
неговата промяна, тъй като съществува забрана да се посяга върху вече
постановеното решение, а отстраняване на непълнотата.
Ето защо непълнотата не предвижда
възможност да се променя постановеното решение.
В настоящия случай ищецът твърди, че
съдът е следвало да се произнесе с постановения диспозитив
и относно дължимия ДДС спрямо присъденото вземане, тъй като този диспозитив е посочен в справката по чл.366 ГПК.
Доводите на ответника за
неоснователност на искането са, че не е
налице такава непълнота и за да се уважи подобно искане непълнотата
следва да засяга както мотивите, така и диспозитива
на постановения акт. Твърди, че на стр.14 от постановеното решение липсва
констатацията, която ищецът сочи.
Искането на ищеца за допълване на
решението, макар и допустимо се явява неоснователно.
Съобразно нормата на чл. 2, т. 1 от Закона за
данък върху добавената стойност (ЗДДС) с данък върху
добавената стойност се облага всяка
възмездна облагаема доставка на стока
или услуга. Съгласно чл.9, ал.1 ЗДДС се приема, че доставка на стока е всяко
извършване на услуга, в това число: продажбата или прехвърлянето на права върху нематериално
имущество; поемането на задължение за
неизвършване на действия или неупражняване
на права; всеки физически и интелектуален труд, включително обработка в смисъл на производство,
строеж или монтаж на материален
актив със суровини и материали, дадени от възложителя
в разпореждане на изпълнителя; извършването на услуга от
държател/ползвател за ремонт и/или
подобрение на нает или предоставен
за ползване актив. Облагаема доставка според разпоредбата на чл. 12, ал. 1 ЗДДС е всяка
доставка на стока или услуга
по смисъла на чл. 6 и 9, когато
е извършена от данъчно задължено лице по този
закон и е с място на изпълнение на
територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно
задължено лице, освен в случаите, в които този закон
предвижда друго.
Въз основа на така регламентираното
следва да се приеме, че облагаема доставка по смисъла на ЗДДС е прехвърляне на
право на собственост или други вещни права върху стоки, както и всяко
извършване на услуги срещу насрещна престация, като
доставката следва да е осъществено от данъчно задължено лице по закон- това
което е регистрирано по ЗДДС.
В настоящия случай
ищецът се явява лице, регистрирано по ЗДДС, което е осъществило доставка по
смисъла на закона, която е облагаема доставка на услуга
по смисъла на чл. 9, ал.
2, т. 3 ЗДДС. В този случай
съгласно чл. 26, ал.
2 ЗДДС данъчната основа се определя
от стойността на извършените СМР, която се дължи
от получателя на услугата като
насрещна престация по доставката. С оглед на това
доставчикът е длъжен да начисли данъка
и да го внесе,
като при изпълнение на това
задължение би извършил разходи не само в размер
на стойността на извършените от него СМР, но
и на дължимото ДДС, а ответникът като получател на услугата
би спестил разходи в същия размер.
Възприетата от ВКС
практика (решение №89 от 17.08.2015г. по т.д.№770/2014г. на ТК, второ т.о.)
приема, че извършването на строително-монтажни
работи от регистрирано по ЗДДС лице без наличие на
сключен договор за изработка представлява
облагаема доставка по смисъла чл. 9, ал. 2 ЗДДС. В този случай
в сумата, дължима на изпълнителя от получателя на
доставката, следва да бъде включен
ДДС, когато такъв е начислен от изпълнителя
по реда на
чл. 86 ЗДДС.
Съобразно трайна практика на съда,
при присъждане на дирено вземане, произтичащо от договор, съдът следва да
съобрази дали уговорената цена включва ДДС или не (която практика е съобразена
с разпоредбата на чл.56, ал.2 ЗДДС(отм.).
В настоящия случай съобразно
постигнатото между страните споразумение е уговорено заплащане на глобална сума
от 6 000 000 евро на изпълнителя по сделката, чийто размер може да
бъде завишен със сумата от 75 000 евро, ако изпълнението завърши до
31.10.2017 г., като в договора не е изрично посочено дали това възнаграждение
включва ДДС или не.
Съобразно нормата на чл.86, ал.1 ЗДДС регистрирано лице, за
което данъкът е станал изискуем, е длъжно да го
начисли, като: 1. издаде
данъчен документ, в който посочи данъка
на отделен ред; 2. включи размера на данъка
при определяне на резултата за
съответния данъчен период в справка-декларацията по чл. 125 за този данъчен
период; 3. посочи документа по т. 1 в дневника за продажбите
за съответния данъчен период.
Съобразно ал.2 на
цитираната разпоредба данъкът е дължим от регистрираното
лице за данъчния
период, през който е издаден данъчният документ, а в случаите, когато не е издаден такъв
документ или не е издаден в срока по този
закон - за данъчния период, през който данъкът
е станал изискуем.
В подадената молба по чл.250 ГПК
ищецът твърди, че не е издавал първичен счетоводен документ- фактури- за претендираната в процеса сума, а това означава, че не е
изпълнил и задълженията си по чл.86 ЗДДС, поради което не следва да се приеме,
че към присъденото от съда вземане следва да се начислява ДДС и това е така,
тъй като ищецът не е направил този разход към бюджета, за да се приеме, че към
стойността на приетите от съда за извършени СМР следва да се добави и сумата на
дължим ДДС.
Поради изложеното съдът намира
искането по чл.250 ГПК за неоснователно.
По молбата по чл.247 ГПК.
С подадената от ищеца молба на
1.05.2019г., явяваща се уточнителна молба на исковата
молба, находяща се на листове 9 741-9 746 и
приложената към нея справка по чл.366 ГПК се установява, че страната претендира
сумата от 797 875 евро без ДДС и 957 450,46евро с ДДС, като уточнява,
че сумата е без ДДС, тъй като всички пера за заприходени
от ищеца като висящи неплатени.
С постановеното от съда определение
по чл.374 ГПК е прието, че съдебно заявена сума е от 957 450,46 евро с
ДДС(стр. 40 от определението и лист 9 804 от делото, но съдът е посочил
неточно в мотивите на това определение (стр. 44 от него и лист 9 808 от
делото) че предявеното вземане е в размер на 1 040 816,26 евро без
ДДС.
При определяне на цената на иска е
допусната очевидна фактическа грешка касаеща неговия
размер, като е приел, че размерът на претендираната
сума е от 1 040 816,26 евро без ДДС. Тази грешка е грешка в
пресмятането. В резултат на тази грешка съдът е приел, че е сезиран с искане за
присъждане на преждепосочената сума от
1 040 816,26 евро и въз основа на тази си извод е указал на ищеца да
довнесе допълнителна държавна такса, което страната е сторила.
Изхождайки от това съдът е
постановил и своя отхвърлителен диспозитив
и е определил тегобата за разноските, базирайки се на нормата на чл.78 ГПК.
Същественото е, че изводите на съда
относно базата – цената на осъдителната претенция, дори и да са неточни,
не могат да бъдат основание
за поправка на очевидна фактическа грешка, защото това би
означавало пререшаване по същество на
вече постановеното произнасяне.
Ето защо не
следва да се уважи молбата на ищеца по чл.247 ГПК, както и обусловеното от нея
искане за изменение на решението в частта на разноските, основаващо се на
разпоредбата на чл.248 ГПК.
Водим от
изложеното съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ молба с вх.№ 301546/01.09.2022година, подадена от ищеца „Щ.“
ЕАД, ЕИК********, чрез адв. М.П., за: допълване на
решение №260476/18.07.2022 година, постановено по т.д.№1950/2018г. по описа на
СГС, ТО, 6-6 състав, чрез присъждане на дължимото ДДС върху остатъка на
уговореното възнаграждение, за отстраняване на очевидна фактическа грешка в диспозитива на постановеното решение, в частта на
отхвърлената част от претенцията и на разноските, съобразно молбата по чл.247 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: