Р Е Ш Е Н И Е
№ 217 03.10.2019 г. град Кюстендил
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Кюстендилският административен съд
на десети септември 2019 година
в открито съдебно
заседание в следния състав:
Административен съдия: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
при секретаря Лидия Стоилова
като разгледа
докладваното от съдия Демиревски
административно
дело № 164 по описа на съда за 2019 г.
и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 118 ал. 1 от КСО.
В.Д.Й., ЕГН ********** ***, като наследник на Г. М. Й., със съдебен адрес:***,
чрез адв.
К.Д. *** обжалва решение № 2153-09-16/27.06.2017 г. на Директора
на ТП на НОИ Кюстендил, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата й
против разпореждане № **********/08.10.2015 г. на длъжностното лице по
пенсионно осигуряване, с което на основание § 4 ал. 1 от ПЗР на КСО е отпусната
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Г. М. Й., считано от 19.08.2015 г.
и на основание чл. 96 ал. 1 т. 1 от КСО е прекратена пенсията, считано от 30.09.2015
г. Релевира се основанието по чл. 146 т. 4 от АПК. Противоречието с материалния
закон е във връзка с твърдението, че липсва валидно волеизявление на Й. за
отпускане на пенсия, включително действия по подаване на писмено заявление до
НОИ, на която дата заявителят е починал. Моли се за отмяна на решението и отмяна
на разпореждането за отпускане на пенсията. Претендират се деловодни разноски.
В с.з. и писмена защита
пълномощникът на жалбоподателката поддържа жалбата.
Представителят на ответния Директор
на ТП на НОИ – Кюстендил намира жалбата за неоснователна.
С Решение № 122/23.05.2019 г. по
адм. дело № 230/2017 г. КнАС е отменил решението на Директора на ТП на НОИ гр.
Кюстендил. С Решение № 4813/02.04.2019 г. по адм. дело № 8784/2018 г. на ВАС
това решени е отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на
съда с дадени задължителни указания.
Кюстендилският административен съд,
след запознаване с жалбата и събраните по делото доказателства, обсъдени
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установена следната фактическата
обстановка по спора:
Административното производство по отпускане на пенсия за ОСВ на Г. М. Й. е
започнало със заявление от името на лицето, изготвено от специалист „Човешки
ресурси” в ТЕЦ „Б. д.” ЕАД – с. Големо село с изх. № 36/17.09.2015 г. по описа
на осигурителя и вх. № 2113-09-342/18.09.2015 г. по описа на ТП на НОИ –
Кюстендил. Заявлението е подписано от служител и управителя на дружеството - осигурител,
а в полетата за заявител има идентични подписи на друго лице. Към заявлението
са приложени военна, трудова книжка, удостоверения обр. УП-3 за осигурителен доход
и заповед № 79/20.08.2015 г. от ТЕЦ „Б. д.” ЕАД за прекратяване на трудовия
договор по чл. 325 т. 1 от КТ, считано от 20.08.2015 г. по молба вх. № 2346/18.08.2015
г. от името на Й. / вж. лист 77-81 по приложеното адм. дело № 230/2017 г./.
Във връзка с писмо изх. № ПП-2113-09-342#1/07.10.2015 г. на пенсионните органи допълнително е представено и удостоверение
обр. УП-2 с изх.
№ 2868/07.10.2015 г. от осигурителя за стажа и брутното
трудово възнаграждение на заявителя /вж. лист 69-74/. С писмо изх. № ФС-03-3216/17.11.2015
г. от осигурителя е потвърдено, че дохода от удостоверението е верен, отговаря
на разчетно - платежните ведомости и е действително изплатен /вж. лист 64-65/.
Освен заявлението за отпускане на пенсия е подадено и заявление вх. № 2124-09-112/18.09.2015
г. от името на Й. за прехвърляне на набраните средства по индивидуалната му
партида в професионалния пенсионен фонд във фонд „Пенсии” на ДОО /вж. лист 59/.
Съгласно Препис - извлечение от Акт за смърт № 17/18.09.2015 г. Г. М. Й. е
починал на 18.09.2015 г. в 12.00 часа в дома си в с. Бистрица, община Дупница,
област Кюстендил. Оставил е като законни наследници жалбоподателката /негова
съпруга/ и децата Михаил Г.ев Й. и Десислава Г. Станчева /вж. лист 47/.
Въз основа на документите от преписката и изготвения опис за осигурителен
стаж ръководителят на ПО при ТП на НОИ – Кюстендил е издал разпореждане № **********
от 08.10.2015 г., с което е отпуснал лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст на Й., считано от 19.08.2015 г. по § 4 ал. 1 от ПЗР на КСО и поради
данни от ЕСГРАОН, че лицето е починало на 18.09.2015 г. на основание чл. 96 ал.
1 т. 1 от КСО пенсията е прекратена, считано от 30.09.2015 г. /вж. лист 68/.
С жалба вх. №2113-09-342#18/15.06.2016 г. Й.
е оспорила разпореждането пред директора на ТП на НОИ – Кюстендил по мотиви,
идентични с жалбата по делото. С решение № 2153-09-32/22.06.2016 г. органът е
оставил жалбата без разглеждане и е прекратил производството поради липса на
правен интерес на подателката. Решението на директора е отменено с определение
№ 602/28.11.2016 г. на КнАС по адм.д. № 239/2016 г. и преписката е върната на
органа с указания за произнасяне по съществото на жалбата. С решение № 2153-09-5/24.02.2017
г. органът отново е оставил жалбата без разглеждане и е прекратил
производството поради просрочие на оспорването. Решението е отменено с
определение № 247/26.05.2017 г. на КнАС по адм.д. № 78/2017 г. и преписката е
изпратена на органа с указания за произнасяне по съществото на жалбата. С оспореното
решение № 2153-09-16/27.06.2017 г. на Директора на ТП на НОИ – Кюстендил е
отхвърлена като неоснователна жалбата срещу разпореждането за отпускане на
пенсията на Й.. Органът е установил, че заявлението за пенсия отговаря на изискванията
на чл. 1 ал. 1 от НПОС като изготвено от последния осигурител на лицето и
съдържа подписи на длъжностното лице при осигурителя, на ръководителя на
осигурителя, печат на предприятието и подписи на Й. на шест отделни реда.
Органът е приел, че са налице достатъчно писмени доказателства за упражняване
правото на пенсия при условията на § 4 ал. 1 от ПЗР на КСО от Й. и за това, че
набраните средства по индивидуалната партида на лицето в професионалния
пенсионен фонд, представляван от пенсионноосигурителното дружество са
прехвърлени във фонд „Пенсии” на ДОО и не са налични по личната партида в НОИ.
Решението е връчено на жалбоподателката на 03.07.2017 г. Жалбата по делото е
подадена на 17.07.2017 г. /вж. лист 1 и лист 13-39/.
Съгласно приложени към жалбата Епикриза от I УНГ с профил Онкологични заболявания към УМБАЛ „Царица Йоанна - ИСУЛ” ЕАД,
Епикриза от Клиника по дерматология и венерология към Университетска
Александровска Болница и Епикриза от Втора клиника по вътрешни болести,
отделение по Гастроентерология, на 27.04.2016 г. на Г. М. Й. е извършена
операция МКБ9:30.4 Радикална ларингектомия и МКБ9:31.1 Временна трахеостомия и
е изписан на 08.05.2015 г. с диагноза: С32.8 Лезия, излизаща извън границите на
една и повече посочени локализации на ларинкса. Плоскоклетъчен карцином,
умеренодиференциран, G2, през периода
02.07.2015 г. – 09.07.2015 г. е лекуван от рани на седалището, крайниците и
гънките, а през периода 16.07.2015 г. – 19.07.2015 г. е лекуван поради
проксимална стеноза на хранопровода, когато е бил в тежко увредено общо
състояние, но контактен /вж. лист 6-10/.
Съгласно справки от електронната деловодна система на НОИ Arhimed
eProcess на лист 94 и лист 95 /адм. дело 230/2017 г./ е видно, че
заявленията за отпускане на пенсия и за прехвърляне на набраните средства са
входирани на 18.09.2015 г. в 14:24:07 и 14:34:09 часа, т.е. след часа на
смъртта на Й..
Утвърдените със Заповед № 86/25.01.2013г. от Управителя на НОИ Вътрешни
правила за организация на деловодната дейност, документооборота и контрола по
изпълнение на сроковете в НОИ, видно от чл. 4 на същите, са неприложими по
казуса. Приложими са правилата на утвърдената със Заповед № РД-09-80/28.05.2015г.
на Директора на ТП на НОИ – Кюстендил Работна инструкция за дейността на сектор
„Пенсионно обслужване” в отдел „Пенсии” при териториалното поделение. Съгласно
т. 2 подточка 1 от Работната инструкция всички постъпващи писма, документи и
заявления за отпускане и изплащане на пенсии и добавките към тях се регистрират
в програмен продукт Arhimed eDMS” непосредствено
след получаването им и се предават за обработване до края на същия работен ден
/вж. лист 103-126/.
Съгласно изпратената от осигурителя „ТЕЦ Б. д.” ЕАД молба рег. индекс № 2346/18.08.2015
г., същата е подадена от името на Й.. С молбата се иска прекратяване на
трудовия договор по взаимно съгласие поради излизането на лицето в пенсия за
ОСВ и издаване на съответните документи за това /УП-2 и УП-3/. Изготвилият
заявлението за пенсиониране служител С. И. Г. е освободена от длъжност на
28.12.2015 г. /вж. лист 156-159/.
В с.з. на 23.04.2018 г. жалбоподателката обяснява, че цялата документация
по пенсионирането е подготвена от осигурителя на Й. след телефонен разговор с
негов служител по повод заболяването на лицето и че подписа под молбата за
прекратяване на договора не е на съпруга й.
От приетото заключение /вж адм. дело № 230/2017 г./ на вещото лице д-р З.
К. В./лекар-хирург/ се установява, че съгласно данните на личния лекар на Й.,
от момента на първата оперативна намеса по представените Експертизи от
болничните заведения, същият е бил на постоянно лечение със силни
болкоуспокояващи /морфин/ до смъртта си. През това време е бил постоянно на
легло, като са се появили и декубитални рани в областта на седалището и гърба.
Посещаван е и лекуван от хирург в домашни условия. Неколкократно е посещаван и
от екипи на ФСМП – Дупница. След направените оперативни намеси и лечение лицето
е било в тежко общо състояние, представляващо разстройство на здравето с
опасност за живота с дълготраен характер и силно изразено кахетично състояние с
ограничение на подвижността преди и след момента на прекратяване на трудовия
договор с „ТЕЦ Б. д.” до смъртта му на 18.09.2015 г. В с.з. вещото лице
уточнява, че кахетичното състояние представлява състояние на крайно изтощение
или крайно отслабване на организма.
От приетото заключение /вж адм. дело № 230/2017 г./ на вещото лице д-р Д. Г.
П. /специалист - психиатър/ се установява, че по данни на личната лекарка на Й.
д-р Д.А., от месец 04.2015 г. след претърпяната първа оперативна намеса му е
назначен морфин за овладяване на наличния болков синдром, който препарат няма
отношение към психичните процеси като цяло. Описаното тежко състояние обаче
преди и след прекратяване на трудовия договор от 20.08.2015 г. до смъртта му на
18.09.2015 г. прогресивно довежда до състояние на нарушено съзнание /сопор,
кома/ и заедно с това е повлияло на всички психични сфери поради влошено
кръвооросяване на главния мозък и изчерпване. Психичните нарушения при подобни
заболявания представляват количествена промяна на съзнанието – нарушена
ориентация за собствената личност, за заобикалящата среда. До съзнанието не
могат да достигнат външни стимули. Настъпват нарушения на цялата психична
дейност. Вещото лице обобщава, че поради промяна в съзнанието и нарушения на
цялата психична дейност /свързани с тежкото телесно заболяване/ Й. е бил лишен
от възможност да ръководи действията и постъпките си, да защитава интересите
си, както и да се грижи сам за себе си. В с.з. вещото лице обяснява, че в последната
седмица лицето е било в количеството помрачение на съзнанието – сопор или кома.
Заключенията на вещите лица съдът намира за обективни и достоверни, същите
съответстват на писмените доказателства по делото. Страните не ги оспорват.
При изпълнение на задължителните указания дадени по адм. дело № 8784/2018
г. по описа на ВАС, е назаначена и приета съдебно – графологична експертиза,
изготвена от в.л. В. С.. Заключението по същата е, че подписите в заявлението
за отпускане на лична пенсия от името на Г. М. Й. с вх. №
2113-09-342/18.09.2015 г. до Директора на РУСО гр. Кюстендил, не са на лицето Г.
М. Й..
Разпитани е и свидетелката С.Г. и свидетелят Е.Х.. Свидетелката Г. сочи, че тя е попълнила
подаденото заявление, но не го е подписвала. Свидетелят Х. сочи, че служителите
в „ЧР“ не попълват заявленията и не ги подават от името на лицата. Не е
категоричен кой е попълнил процесното заявление.
Горната фактическа обстановка се установява и доказва от посочените
доказателства.
С оглед така установената фактическа обстановка жалбата е допустима като
подадена от надлежен правен субект с право на обжалване по чл. 147 ал. 1 от АПК, пред компетентния за разглеждането й съд и в преклузивния срок по чл. 118
ал. 1 от КСО. Въпросът за правния интерес на жалбоподателката и срочността на
оспорването е разрешен с влезлите сила определения по адм.д. № 239/2016 г. и
адм.д. № 78/2017 г. на КнАС. Определенията са задължителни съдебни актове за органа
и настоящия съд относно разрешените в тях процесуални въпроси.
Разгледана по същество, жалбата е основателна. Съображенията за това са
следните:
В резултат на служебната проверка по
чл. 168 ал. 1 от АПК във връзка с препращането от чл. 118 ал. 3 от КСО
решението на Директора на ТП на НОИ Кюстендил е издадено от компетентен орган в
пределите на неговата законова компетентност по см. на чл. 117 ал. 3 във вр. с
ал. 1 т. 2 б.”а” от КСО. Решението отговаря на изискуемата писмена форма.
Мотивите в акта са в съответствие с волеизявлението на органа, в който смисъл
няма вътрешно противоречие и неяснота на изложението. Становището на органа по
възраженията срещу разпореждането са инкорпорирани в становището му за редовност на подаденото заявление за отпускане на пенсия от легитимирано
за това лице. Разпореждането е изготвено в срока по чл. 10 ал. 4 от НПОС
/редакция ДВ, бр.19/01.01.2015 г./.
Преценено за съответствие с материалния закон обаче решението е неправилно.
Разпореждането на пенсионният орган от 08.10.2015 г., предмет на оспорване
пред директора на ТП на НОИ, съдържа две волеизявления на органа. Първото е
свързано с отпускане на исканата в заявлението пенсия, а второто – с нейното
прекратяване поради смъртта на пенсионера. Не се спори относно верността на
определените срокове за начало и край на пенсията и правните основания за това.
Съгласно общите правила за пенсиите по чл. 94 ал. 1 и чл. 96 ал. 1 т. 1 и ал. 2
от КСО пенсията се отпуска от датата на придобиване на правото, която дата е
последната такава преди прекратяване на трудовото правоотношение на Й. с оглед
заповедта на осигурителя, а пенсията се прекратява когато пенсионерът почине,
но считано от края на месеца, през който е настъпила смъртта.
Спорното обстоятелство по делото е дали има надлежно упражнено право за
отпускане на пенсия, посредством подаденото заявление за пенсиониране.
Съгласно чл. 1 ал. 1 от НПОС /редакция ДВ, бр.19/13.03.2015 г./ във връзка
с чл. 142 ал. 1 от АПК пенсиите се отпускат въз основа на писмено заявление по
утвърден от управителя на НОИ образец, към което се прилагат документи за
претендираното право. Заявлението може да се подаде лично, чрез законен
представител, чрез последния осигурител, чрез упълномощено по чл. 18 от АПК
лице, по електронен път, чрез осигурителна каса или чрез лице по чл. 26 от
ЗЗДт. Въз основа на заявлението се съставя пенсионно досие /чл. 9 ал. 1 от
НПОС/. Наредбата е издадена по делегация от чл. 106 от КСО и нормите й са
приложимо право по казуса.
Въз основа на приетите писмени доказателствени средства в съдебното
производство се установи, че заявлението за пенсиониране на Й. е изготвено
преди смъртта му от служител на последния осигурител, подадено е чрез
осигурителя в деня на смъртта му и е входирано след настъпване на смъртта. От
заключенията на вещите лица се установи, че по време на подаване на заявлението
лицето е било в обективно състояние, изключващо възможността да подпише същото
/сопор, кома/. Не се установи, че заявлението е било изготвено и съответно
подписано от Й. по време на подаване на молбата за прекратяване на трудовия
договор. В молбата не е заявено подобно желание от лицето, тъй като в съдържанието
й има волеизявления за прекратяване на договора по взаимно съгласие и за снабдяване
с документи за пенсиониране. Фактическото действие по издаване на посочените
документи е различно от действието по изготвяне на заявление за пенсиониране. Заявлението
може да се изготви и подаде лично от лицето или от други лица по см. на
изброяването в чл. 1 ал. 1 от НПОС. Следователно, по делото се установи, че
както към 18.08.2015 г., така и след това до 18.09.2015 г. Й. не е подписал
заявлението за пенсионирането, както и не е упълномощил друго лице да стори
това. Горното се установява категорично от заключението на съдебно –
графологичната експертиза, която изрично сочи, че заявлението не е подписано от
Г. Й.. Не се установява от доказателствата по делото кой е подписал това
заявление. В този смисъл, съдът приема, че Й. не е упражнил валидно правото за
отпускане на пенсията по заявлението от 18.09.2015 г., поради което
разпореждането на пенсионния орган от 08.10.2015 г. е издадено на
несъществуващо фактическо и правно основание и като такова е незаконосъобразно,
т.е. липсва надлежно образувана административна преписка за отпускане на пенсия
за ОСВ за Й.. Оспореното решение на органа в обратен смисъл не почива на
правилно приложение на материалния закон. Същото е формирано в резултат на
процесуален пропуск на органа да изследва възраженията на Й. срещу
разпореждането посредством назначаване и приемане на медицинска експертиза по
реда и правилата на чл. 49 - 51 от АПК и посредством прилагане на всички
документи от личното трудово досие на лицето при осигурителя относно начина на
прекратяване на трудовия договор и депозираните документи по това. Не е
изследвано докрай и в цялост от кого е подписано процесното заявление за
отпускане на пенсия, при наличието на възражение за това. Пропуските за
събиране на всички относими, допустими и достоверни доказателствени средства от
органа нарушават нормите на чл. 35 и чл. 36 от АПК за изясняване на фактите и
обстоятелствата от значение за случая и за служебно събиране на доказателствата.
Изхождайки от горецитираното и на основание чл. 172 ал. 2 пр. 2 от АПК
съдът ще отмени решението на Директора на ТП на НОИ – Кюстендил като
незаконосъобразно.
На основание чл. 173 ал. 2 от АПК преписката ще се върне на органа с
указание за прекратяване на образуваното административно производство по
заявление вх. № 2113-09-342/18.09.2015 г. по описа на ТП на НОИ - Кюстендил при
условията на чл. 56 ал. 2 във вр. с чл. 30 ал. 1 от АПК.
На основание чл. 120 ал. 2 от КСО
жалбоподателката има право на деловодни разноски в размер на 1180 лв.,
включващи 450 лв. адвокатско възнаграждение, 260 лв. депозит за вещи лица и 470
лв. доплащане за вещите лица.
Мотивиран от горното, Кюстендилският
административен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 2153-09-16/27.06.2017г. на Директора на ТП на НОИ – гр. Кюстендил, с
което е отхвърлена като неоснователна жалбата на В.Д.Й. /с посочени лични
данни/ като наследник на починалия й съпруг Г. М. Й. против разпореждане № **********/08.10.2015
г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване, с което на основание § 4 ал. 1
от ПЗР на КСО е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Й.,
считано от 19.08.2015 г. и на основание чл. 96 ал. 1 т. 1 от КСО пенсията е
прекратена, считано от 30.09.2015 г.
ИЗПРАЩА
преписката на длъжностното
лице по пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – гр. Кюстендил с указания за прекратяване при условията на чл. 56 ал. 2 във връзка с чл. 30
ал. 1 от АПК на образуваното административно производство по заявление с вх. №2113-09-342/18.09.2015
г. от името на Г. М. Й., бивш жител ***, починал на 18.09.2015 г.
ОСЪЖДА ТП на НОИ – гр. КЮСТЕНДИЛ да заплати на В.Д.Й. деловодни разноски в размер на 1180лв. /хиляда сто и осемдесет лева/.
Решението подлежи на касационно
обжалване от страните пред ВАС в 14 - дневен срок от получаване на съобщенията
за изготвянето му.
Решението да се съобщи на страните
чрез изпращане на преписи от същото.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: