Решение по дело №12886/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 958
Дата: 28 април 2022 г. (в сила от 28 април 2022 г.)
Съдия: Калина Анастасова
Дело: 20211100512886
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 26 октомври 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 958
гр. София, 27.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Калина Анастасова

Господин Ст. Тонев
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело
№ 20211100512886 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.
С Решение № 20160372 от 20.07.2021 г., постановено по гр. д. № 72629/2019 г.
на СРС, ГО, 31 състав, е отхвърлен предявеният от Ю.В.И., ЕГН **********, с адрес:
гр. София, кв. „****, ж.к.„Света Мария Магдалина“ къща № 22, срещу „ЧЕЗ Е.Б.“ АД,
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „****, район
„Младост“, бл. БенчМарк Бизнес Център, отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 439 ГПК за признаване за установено, че Ю.В.И. не дължи сумата от 17
360,04 лева, неплатени задължения за електрическа енергия за периода от м.11.2009г.
до 05.01.2011г., както и сумата от 4286,28 лева- мораторна лихва в размер на законната
лихва за периода от 23.11.2009г. до 20.11.2012г., за които суми е бил издаден
изпълнителен лист от 30.11.2015г. по ч.гр. дело № 23890/2012г. по описа на СРС, 82-ри
състав, въз основа на който е било образувано изп. дело № 2465/2020г. по описа на
ЧСИ Н.М., peг. №841 в КЧСИ с район на действие СГС поради погасяването им по
давност.
С постановеното решение е прекратено производството по гр.д. № 77629/2019г.
по описа на СРС, 31-ви състав в частта по предявения отрицателен установителен иск с
правно основание чл. 124 ГПК за недължимост на сумата от 1380,18 лева поради
извършено плащане.
Срещу решението, в частта на отхвърляне на исковете е подадена в
1
законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ищеца Ю.В.И..
Жалбоподателят поддържа оплаквания за неправилност на
първоинстанционното решение поради допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на формираните изводи и
нарушение на материалния закон. Позовава се на нарушение на съда при определяне на
правната квалификация на спора. Неправилно съдът е квалифицирал исковете по
чл.439 ГПК, вместо по чл.124 ГПК. Исковата молба, по която било образувано
настоящето производство била подадена в съда на 19.12.2019 г., а според данните по
делото по вземането на ответника било образувано изпълнително дело на 16.07.2020 г.
/№ 2465/2020 г. по описа на ЧСИ Н.М./, т.е. в хода на процеса. Поддържа, че едва във
връзка с разпореждане на съда от 10.09.2020 г. е узнал, че оспорваното от него вземане,
което се претендира от ответника е във връзка с издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.
№ 23890/2012 г. по описа на СРС, 82 с-в. Заявява, че в продължение на 4 години и 7
месеца ответникът е бездействал по удовлетворяван ена вземанията си, като никъде в
проведената кореспонденция не се съдържат данни за произхода на вземането. Така, с
действията си ответникът е създал предпоставки за предявяване на отрицателен
установителен иск, съответно – поставил е в неравностойно положение ищецът, който
е потребител – физическо лице. В изпратените от ответника до него фактури,
съобщения и покани за плащане се сочат различни суми, не се сочи основание –
съдебно решение, като едва с отговора на исковата молба ответника сочи, че е
образувано изпълнително дело въз основа на издаден изпълнителен лист за вземанията.
Поддържа, че последните са погасени по давност изтекла и в хода на съдебното
производство.
По изложените съображения е направено искане за отмяна на обжалваното
решение в посочената част и постановяване на друго, с което предявеният иск да се
уважи. Претендира разноски.
Насрещната страна "ЧЕЗ Електро България" АД оспорва въззивната жалба като
неоснователна по подробно изложени съображения. Поддържа, че към момента на
подаване на исковата молба в съда давността за вземанията не е била изтекла.
Вземанията не са погасени по давност и в хода на процеса, тъй като с отговора на
исковата молба на 21.06.2020 г. кредиторът – ответник изрично е оспорил
правопогасяващото възражение на ищеца. Поради това и от тази дата е прекъсната
давността за вземанията като докато трае съдебния процес относно това вземане
давност не тече по см. на чл.115, б“ж“ ЗЗД. Отправя искане за потвърждаване на
решението на СРС като правилно и претендира разноски.
Софийски градски съд, след като съобрази доводите и твърденията на страните и
събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и
2
правна страна:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните основания във въззивната жалба.
Настоящият състав намира, че постановеното решение е валидно.
Във връзка с доводите за недопустимост и неправилност изложени във
въззивната жалба, съдът намира следното:
С постановените по реда на чл. 290 ГПК решение № 398 от 23.05.2010 г. по гр. д.
№ 738/2009 г. на ВКС, ІV г. о., решение № 249 от 23.07.2010 г. по гр. д. № 92/2009 г. на
ВКС, І. г. о., решение № 124 от 24.03.2011 г. по гр. д. № 882/2010 г. на ВКС, ІV г. о.,
които се възприемат от настоящия състав е прието, че предметът на делото е спорното
материално субективно право - претендирано или отричано от ищеца право,
индивидуализирано от основанието и петитума на иска. Каква е правната
квалификация на спорното право се определя от съда, съобразно въведените от ищеца
твърдения. Когато в нарушение на принципа на диспозитивното начало съдът се е
произнесъл по предмет, за който не е бил сезиран; когато е определил предмета на
делото въз основа на обстоятелства, на които страната не се е позовала, тогава
решението е недопустимо, тъй като е разгледан иск на непредявено основание.
В настоящия случай производството е образувано по предявен отрицателен
установителен иск, с който е отправено искане за признаване за установено, че Ю.В.И.
не дължи на „ЧЕЗ Е.Б.“ АД сумата от 17 360,04 лева, неплатени задължения за
електрическа енергия за периода от м.11.2009г. до 05.01.2011г., както и сумата от
4286,28 лева- мораторна лихва в размер на законната лихва за периода от 23.11.2009г.
до 20.11.2012г., за които суми е бил издаден изпълнителен лист на 30.11.2015г. по ч.гр.
дело № 23890/2012г. по описа на СРС, 82-ри състав, поради погасяването им по
давност.
С постановеното решение, СРС е приел, че правната квалификация на
предявения иск е чл.439 ГПК доколкото се характеризира с оспорване на изпълняемото
право- за сумите от 17360,04 лева, главница и 4286,28 лева, лихва, за които суми е бил
издаден изпълнителен лист на 30.11.2015г. по гр. дело № 10704/2013г. по описа на
СРС, 24-ти състав, с постановеното решение по което е признато съществуването на
парични вземания по издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК от 26.11.2012г. по ч.гр. дело № 23890/2012г. по описа на СРС, 82-ри състав.
Приел е, че правният интерес на ищеца е обусловен от наличието на вземане срещу
него, скрепено с изпълнителна сила, независимо дали това вземане се изпълнява или не
към датата на предявяване на иска.
Разпоредбата на чл. 439 ГПК предоставя възможност на длъжника чрез
отрицателен установителен иск да оспори съществуването на изпълняемото право въз
3
основа на факти, непреклудирани от формираната сила на пресъдено нещо, т.е.
новонастъпили факти. В този смисъл предявеният иск е основан на факт
непреклудиран със сила на пресъдено нещо, поради което е допустим.
Съдът намира постановеното решение за допустимо и правилно.
При така изложените обстоятелства първоинстанционният съд е дал вярната
квалификация на иска, като е приел, че същия е по чл. 439 ГПК, тъй като се оспорва
съществуването на изпълняемото право на влязлото в сила съдебно решение и той е
основан на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството,
по което е издадено изпълнителното основание – погасяване по давност на вземанията.
Действителният предмет на спора е по чл. 439 ГПК и по него първоинстанционният
съд се е произнесъл, тъй като ищецът се позовава на погасяване на вземането
вследствие на нови обстоятелства настъпили след издаването на изпълнителния лист,
поради което в конкретния случай така определената вярна квалификация е довела до
правилно определяне на подлежащите на доказване факти.
Настоящият състав възприема изразените становища в постановените по реда на
чл.290 ГПК Решение № 22/10.03.2022 г. постановено по гр. дело № 1112/2021 година
на ВКС, Решение № 60282/19.01.2022 г. по гр.д.№ 903/2021 г. на ВКС, Решение по гр.д.
№ 1812/2015г.на ІV г.о. на ВКС, както и в Определение по ч.т.д.№ 1660/2016г. на І т.о.
постановено от ВКС по реда на чл.274, ал.3 ГПК. В същите е посочено, че длъжникът -
ищец има правен интерес от установяване, че не дължи изпълнение на погасено по
давност вземане, за което е налице изпълнително основание /влязло в сила съдебно
решение/, въз основа на което е издаден изпълнителен лист, независимо от това дали е
налице висящ изпълнителен процес. Наличието на изпълнителен титул в полза на
кредитора, въз основа на който той може да инициира по всяко време изпълнително
производство, обуславя интереса на ищеца да иска установяване, че вземането е
погасено по давност. Това е така, защото само давността може да изключи
принудителното изпълнение, но пред съдебния изпълнител длъжникът не може да се
позове на нея и съдебният изпълнител не може да я зачете.
С оглед изложеното, настоящият състав намира че дадената от
първоинстанционният съд квалификация на иска по чл.439 ГПК е правилна, поради
което доводите на въззивника за недопустимост на решението на първоинстанционния
съд са неоснователни.
Както бе посочено с разпоредбата на чл.439 ГПК е предвидена защита на
длъжника по исков ред, след като кредиторът е предприел изпълнителни действия въз
основа на изпълнителното основание. Законодателят е уредил защитата на длъжника
да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание. По реда на
действащия ГПК, в сила от 01.03.2008 г., заповедите за изпълнение се ползват със
4
стабилитет, тъй като влизат в сила, за разликата от несъдебните изпълнителни
основания по чл.237 ГПК (отм.). По тези съображения разпоредбата на чл.439, ал.2
ГПК следва да се прилага и за факти, настъпили след влизане в сила на заповедта за
изпълнение, когато заповедното производство е приключило, независимо че съдебно
дирене не се провежда (определение № 956 от 22.12.2010 г. по ч. т. д. № 886/2010 г. на
ВКС, ТК, I ТО).
С ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС – т. 10, е прието, че когато взискателят не е
поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и
изпълнителното производство е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК нова
погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано
или е предприето последното валидно изпълнително действие. Според мотивите на
същото тълкувателно решение прекъсва давността предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ /независимо от
това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива
на частния съдебен изпълнител по възлагане на взискателя, съгласно чл. 18, ал. 1
ЗЧСИ/ - насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане, извършване на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и
извършването на продан и др. до постъпването на парични суми от проданта или на
плащания от трети задължени лица. Прието е, че не са изпълнителни действия и не
прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на
покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на
длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,
назначаването на експертиза за определяне непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др. Със същото ТР е прието, че прекъсването на давността с
предявяването на иск и др. действия по чл.116 б. "б" ЗЗД и прекъсването на давността с
предприемането на действия за принудително изпълнение по чл. 116 б. "в" ЗЗД са
уредени по различен начин, че законодателят е уредил отделно хипотезата на чл.116 б.
"в" ЗЗД относно давността в принудителното изпълнение, без да възпроизведе
правилата за спиране и отпадане на ефекта на прекъсването в исковия процес, че тези
правила са неприложими при прекъсването на давността с предприемането на действия
за принудително изпълнение по чл. 116 б. "в" ЗЗД не защото ефектът на спирането в
този случай настъпва безвъзвратно, а защото в този случай няма спиране на давността,
нито отпадане на ефекта на прекъсването. Прието е също, че при изпълнителния
процес давността се прекъсва многократно с предприемането на всеки отделен
изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо
съответния способ. Посочено е, че искането да бъде приложен отделен изпълнителен
способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но
5
по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко
действие за принудително изпълнение. Прието е, че нова давност започва да тече с
предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Съгласно
разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, давността е винаги петгодишна, ако вземането е
установено със съдебно решение.
В случая е установено чрез събраните пред първата инстанция доказателства, че
по ч.гр. дело № 23890/2012г. на СРС, 82-ри състав е била издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от 26.11.2012г., с която Ю.В.И. е осъден да заплати на
„ЧЕЗ Е.Б.“ АД сумата от 18736,19 лева за ползване на електрическа енергия за периода
от 11.09.2009г. до 05.01.2011г., ведно със законна лихва за периода от 23.11.2012г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 4294,80 лева за периода от
03.11.2009г. до 20.11.2012г., както и 1140,93 лева разноски по делото. Установено е, че
срещу издадената заповед за изпълнение е постъпило възражение от длъжника Ю.И. на
25.01.2013 г. По реда на чл. 415 ГПК са били дадени указания към заявителя –
ответник в настоящето производство и в срок са предявени установителни искове по
чл. 422, ал. 1 ГПК. По образуваното гр. дело № 10704/2013г. по описа на СРС, 24-ти
състав с Решение от 12.02.2015г. съдът е признал за установено по предявените от
„ЧЕЗ Е.Б.“ АД искове, че Ю.В.И. дължи сумата от 17360,04 лева, неплатени
задължения за електрическа енергия за периода от месец ноември 2009г. до
05.01.2011г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23.11.2012г. до
изплащане на вземането, както и сумата от 4286,28 лева- мораторна лихва в размер на
законната лихва за периода от 23.11.2009г. до 20.11.2012г., за които суми е била
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 26.11.2012г.
по ч.гр. дело № 23890/2012г. по описа на СРС, 82-ри състав.
С постановеното решение са отхвърлени, като погасени по давност предявените
искове за главница в размер на 1376,15 лева за периода месец октомври 2009г. и за
мораторна лихва в размер на 8,52 лева за периода от 03.11.2009г. до 23.11.2009г. С
решението Ю.И. е осъден да заплати на „ЧЕЗ Е.Б.“ АД сумата от 1560,70 лева,
представляваща направени от ищеца разноски по делото, както и вече присъдените със
заповедта разноски в размер на 1072,14 лева съобразно уважената част от исковете.
Така постановено решение е било обжалвано в частта, с която исковете са били
уважени, като е образувано в.гр. дело № 6160/2015г. по описа на СГС, IV-Г състав,
като с Решение от 16.11.2015г. постановено по цитираното дело, е потвърдено
решение от 12.02.2015г. постановено по гр. дело № 10704/2013 г. по описа на СРС, 24-
ти състав в обжалваната част. Видно от отбелязването и върху самото
първоинстанционно решение същото е влязло в сила на 16.11.2015г., като на
30.11.2015 г. е бил издаден и изпълнителен лист за вземанията, чието съществуване е
признато в проведеното съдебно производство. Въз основа на този изпълнителен лист
е образувано на 16.07.2020 г. изп. дело № 20208410402465 по описа на ЧСИ Н.М., peг.
6
№ 841 при КЧСИ с район на действие СГС.
Доводите на въззивника – ищец, че вземанията на ответника установени със
съдебно решение, влязло в законна сила на 16.11.2015г. са погасени по давност, съдът
намира за неоснователни. Предвидената в закона петгодишна погасителна давност с
оглед разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД не е изтекла към момента на подаване на
исковата молба –12.12.2019 г. и към момента на образуване на изпълнителното дело-
16.07.2020 г. Установено е, че давността за вземанията е била прекъсната на основание
чл.116, б“в“ от ЗЗД с предприетите от ЧСИ по възлагане от кредитора същински
изпълнителни действия по налагане на запор на вземания на длъжника по запорно
съобщение от 09.09.2020 г. изпратено до Първа инвестиционна банка АД /л.143 от
делото на СРС/. Към момента на приключва на устните състезания пред въззивната
инстанция – 11.04.2022 г. не е изтекла петгодишна давност за вземанията с оглед
указанията на чл.117, ал.1 ЗЗД.
Като е достигнал до същите правни изводи първоинстанционният съд е
постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора в полза на въззиваемата страна следва да се присъдят
сторените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение, в размер на 150
лева, определено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за
заплащането на правната помощ.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20160372 от 20.07.2021 г., постановено по гр. д. №
72629/2019 г. на СРС, ГО, 31 състав, в частта, с която е отхвърлен като неоснователен
предявеният от Ю.В.И., ЕГН **********, с адрес: гр. София, кв. „****, ж.к.„Света
Мария Магдалина“ къща № 22, срещу „ЧЕЗ Е.Б.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. „****, район „Младост“, бл. БенчМарк Бизнес Център,
отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за
установено, че Ю.В.И. не дължи сумата от 17 360,04 лева, неплатени задължения за
електрическа енергия за периода от м.11.2009г. до 05.01.2011г., както и сумата от
4286,28 лева- мораторна лихва в размер на законната лихва за периода от 23.11.2009г.
до 20.11.2012г., за които суми е бил издаден изпълнителен лист от 30.11.2015г. по ч.гр.
дело № 23890/2012г. по описа на СРС, 82-ри състав, въз основа на който е било
образувано изп. дело № 2465/2020г. по описа на ЧСИ Н.М., per. №841 в КЧСИ с район
на действие СГС поради погасяването им по давност.
ОСЪЖДА Ю.В.И., ЕГН **********, да заплати на „ЧЕЗ Е.Б.” АД, ЕИК ****, на
7
основание чл.78, ал.3 и ал. 8 от ГПК сумата от 150 /сто и петдесет/ лева - съдебни
разноски във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от получаването му от
страните пред ВКС, при условията на чл. 280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8