№ 150
гр. Девин, 15.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВИН в публично заседание на седемнадесети
октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Илияна Р. Ферева - Зелева
при участието на секретаря Диана Ал. Стоева
като разгледа докладваното от Илияна Р. Ферева - Зелева Гражданско дело №
20245410100139 по описа за 2024 година
Производството е образувано по иск с правно основание чл.124
ГПК, във връзка с чл.26, ал.1, предл. I, II и III ЗЗД, във връзка с чл.22, чл.11 и
чл.19 ЗПК, във връзка с чл.143 ЗЗП от С. М. К., с ЕГН **********, от с. Б.,
общ. Б., обл. Смолян, ул. П. № *, чрез адв. Е. И., със съдебен адрес гр. П., ул.
Б. №* против „К. Й.“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. Х., ул. Л. № **, представлявано от В. М. И., с искане съдът да
прогласи нищожност на клаузата от договор за кредит № 426*, предвиждаща
заплащане на неустойка, като противоречаща на принципа на добрите нрави,
заобикалящи материално - правните изисквания на чл.19, ал.4 ЗПК,
накърняващи договорното равноправие между страните и нарушаващи
предпоставките на чл.11, т.9 и т.10 ЗПК, относно същественото съдържание на
потребителските договори за кредит.
В исковата молба ищцата поддържа твърдения, че е сключила с
ответното дружество договор за кредит № 426*, по силата на който са й
предоставени в собственост заемни средства в размер на 1100.00 лева, при
годишен процент на разходите - 48,257%.
Съгласно чл.6 от договора, договорът за заем следва да бъде
обезпечен с банкова гаранция или поръчител, отговарящ на условията на чл.10
от ОУ към договора, а именно: едно или две физически лица, които отговарят
1
кумулативно на следните условия: имат осигурителен доход общо в размер на
най-малко 7 пъти размерът на минималната работна заплата за страната; в
случай на двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един
от тях трябва да е в размер на поне 4 пъти минималната работна заплата за
страната; не са поръчители по други договори за заем, сключени от
Заемодателя; не са Заематели по сключени и непогасени договори за заем,
сключени със Заемодателя; нямат кредити към банки или финансови
институции с класификация различна от „Редовен“, както по активни, така и
по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да
представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ
документ за размерът на получавания от тях доход.
В случай на неизпълнение от страна на кредитополучателя на
условията визирани в чл.6 от договора, респ. на чл.10 от ОУ към договора за
кредит от договора, същият дължи неустойка визирана в чл.8 на кредитора в
размер на 1 088.25 лева, която той следва да престира разсрочено заедно с
погасителната вноска, към която се кумулира месечна вноска за неустойка.
Доверителят ми е усвоил изцяло заемният ресурс, но не дължи
плащания за неустойка, поради това, че са били заобиколени изискванията на
чл.19, ал.4 ЗПК и поради това, че кредиторът е въвел неизпълнимо за
кредитополучателя изискване.
Преценката за действителността на клауза за неустойката и за
нейния обоснован размер следва да бъде извършена с оглед претърпените
вреди от неизпълнението следва да се извърши при спазване на критериите,
заложени в т. 3 от ТР на ОСТК на ВКС по т.д. № 1/09, с което е дадено
разяснение, че условията и предпоставките за нищожност на клаузата за
неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за
справедливост в гражданските и търговски правоотношения.
Неустойката за неизпълнението на задължението за осигуряване на
поръчители или представяне на банкова гаранция е загубила присъщата на
неустойката обезщетителна функция, защото чрез нея не се обезщетяват вреди
от самостоятелни и сигурни неблагоприятни последици за кредитора, които
биха настъпили единствено при настъпила неплатежоспособност на главния
длъжник и при невъзможност вземанията по договора да бъдат събрани
принудително от неговото имущество. Неустойката се кумулира към
2
погасителните вноски и води до скрито оскъпяване на кредита и създава
единствено предпоставки за неоснователно обогатяване на заемодателя за
сметка на потребителя, което е в противоречие със задължението за
договаряне съобразно принципа за спазване на добрите нрави.
Неустойката е договорена в нарушение на изискванията на
добросъвестността и е излязла извън присъщата й обезпечителна функция.
Неустойката по спорния договор има санкционен характер, но
поставянето на условие за обезпечение на задължение за всяка вноска с
поемане на поръчителство от физическо лице, което да отговаря на
изисквания, създаващи значителни за изпълнението им препятствия,
противоречи на принципа на добросъвестността, тъй като цели да създаде
предпоставки за начисляването на неустойката.
По изложените съображения, неустойката е излязла в разрез с
добросъвестността извън присъщите й функции. Предвидено е тя да се
кумулира към погасителните вноски като по този начин води до скрито
оскъпяване на кредита.
Поради невключването на неустойката в посоченият в
потребителския договор размер на ГПР, последният не съответства на
действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение, тъй
като реалния лихвен процент не отговаря на реализирания, увеличен със
скрития добавък от неустойката.
В срока за отговор по чл.131 ГПК от ответника е представен
писмен отговор, в който поддържа, че искът е допустим, но изцяло
неоснователен.
Ищецът е кредитополучател, който е сключил с дружеството „К.
Й.“ ООД договор за паричен заем № 426*/13.06.2023г., при общи условия и
предоставена съответна информация в стандартния европейски формуляр.
Договорената сума от 1 700.00 лева е получена от кредитополучателя, за което
той е подписал РКО от 13.06.2023г. От страните е уговорено връщането й на
13 месечни погасителни вноски от по 163.24 лева.
Едновременно с това е посочен и размера на погасителната вноска
от по 293.00 лева месечно, в който размер е включена и дължимата неустойка,
при липса на представено обезпечение, видно от приложения към договора
3
погасителен план.
Страните са постигнали съгласие за фиксиран месечен лихвен
процент от 3. 330% и годишен процент на разходите от 48.068 %. Уговорено е
и предоставяне от страна на кредитополучателя обезпечение в 3-дневен срок
от сключване на договора, изразяващо се в осигуряване на 1 поръчител и 2
ипотека или особен залог или банкова гаранция или ценна книга, като при
неизпълнение се дължи неустойка в размер на 1 686.85 лева /чл. 8 вр. чл. 6 от
договора вр. чл. 10, ал. 2, т. 1 от ОУ/.
Оспорва иска за провъзгласяване на нищожност на клаузата на
чл.8 от Договора за кредит.
Това споразумение е постигнато в израз на доброволно
формираната воля на страните и в съответствие с принципите на свободата на
договаряне. Размерът на неустойката е изначално определен до точно
фиксирана и определена от страните сума, без от длъжникът да се търси нещо
в повече, както е съобразен и с поведението и кредитния риск на заемателя.
Към момента на сключване на договор, заемателя по него е бил
съгласен с тази неустойка, изразил е своята воля, посредством подписването
на договора. Задължението на заемателя по договор за паричен заем с №
426*/13.06.2023г. е формулирано ясно - да върне заетата сума, да заплати
възнаградителна лихва за периода на договора, както и ако не предостави
обезпечение в тридневен срок от подписването на договора да заплати
договорената неустойка по чл. 8.
При сключване на процесният договор за паричен заем, страните
по него са действали в рамките на свободата на договаряне (чл.9 ЗЗД) и по
тяхна воля са формулирали клаузата по чл.8 по начин, който да гарантира
изпълнението на задълженията на заемателя (обезпечителна функция), да
осигури обезщетяването на заемодателя за евентуалните вреди при
неизпълнение (обезщетителна функция), както и евентуално да санкционира
неизправния заемател чрез заплащане на допълнителна парична сума в полза
на изправната страна (санкционна функция). Като клауза, уговорена в
договора, неустойката е проявление на принципа на автономия па волята в
частното право (чл.9 ЗЗД). С нея страните уговорят предварително размера на
обезщетението, което ще заплати неизправната страна, в случай че не изпълни
своите задължения, без да е необходимо да се доказва размера на вредите,
4
настъпили от неизпълнението. Самият договор за заем има за предмет
предоставяне на потребителски кредит по смисъла на ЗПК, като са спазени
изискванията към този тип договори. Уговорената в договор за паричен заем с
№ 426*/13.06.2023г. и търсена неустойка съставлява разход, който заемателят
заплаща при неизпълнение на задълженията си за предоставяне на надеждно
обезпечение по него.
Клаузата по чл.8 от договор за паричен заем с № 426*/13.06.2023г.
е индивидуално уговорена с кредитополучателя.
Последният е получил заем от небанкова финансова институция,
вписана в регистъра по чл.З, ал.2 ЗКИ, като средствата в нея не са набрани
чрез публично привличане на влогове. При положение, че след като вземането
не е гарантирано и с ипотечно или заложно обезпечение, заемът се явява
по[1]рисков и именно с цел да се обезпечи. Неустойката освен обезпечителна
и обезщетителна функция има и санкционна такава.
Годишния процент на разходите на заема е фиксиран 48,068 %. И
не надвишава пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения
в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на
Република България /по арг. от чл.19, ал.4 от ЗПК/ - основния лихвен процент
на Българската народна банка в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на
текущата година плюс 10 процентни пункта /в този смисъл Постановление №
426 от 18.12.2014г. за определяне размера на законната лихва по просрочени
парични задължения/.
С оглед предвиденото в чл.19, ал.2 и ал.З от ЗПК, годишният
процент на разходите по кредита се изчислява по формула, отразена в
приложение № 1 към закона, като се вземат предвид посочените в него общи
положения и допълнителни допускания. Във формулата не се включват
разходите които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си
по договора за потребителски кредит. Процесната неустойка представлява
разход, уговорен във връзка с неизпълнение на договорните задължения на
потребителя, поради което не може се определи като възнаградителна лихва и
съответно не може да се отнесе към годишния процент на разходите (ГПР).
Разпоредбата на чл.19, ал.З, т.1 ЗПК изрично изключва от обхвата
на ГПР на разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на
задълженията си по договора за потребителски кредит. В противен случай би
5
се стигнало до неправилно определяне на размера на ГПР.Още повече, че член
19 т.2 от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23
април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна
на Директива 87/102/ЕИО на Съвета уточнява, че с годишния процент на
разходите се определят общите разходи по кредита за потребителя, с
изключение на сумите, дължими от потребителя за неспазване на някое от
задълженията му според договора за кредит.В случая предвиденото
задължение за заплащане на уговорената в чл.8 от договора неустойка е за
неизпълнение на договорно задължение на заемателя.
С оглед на всичко изложено, счита, че процесният договор напълно
отговаря на изискванията на чл. 10 ЗПК и не е в противоречие с тях.
Спазени са изискванията на посочените разпоредби. Договорът е
изготвен на разбирам език. Всички параметри по него са изчислени към
момента на сключването му и са посочени по ясен и четлив начин, съгласно
изискванията на ЗПК. В него е посочен общия размер на заема, условията за
усвояването му, лихвения процент, ГПР, общата сума, дължима от ищеца,
изчислена към момента на сключване на договора за заем, както и
информация за правото на потребителя при погасяване на главницата (чл.5 от
договора). Подписан е погасителен план, съдържащ информация за размера,
броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. В
настоящия случай заемът се погасява при фиксиран лихвен процент за целия
срок на договора. Няма промени в лихвения процент за срока на отпускане на
кредита.
Предвид изложеното, отсъства основание за нищожност на клаузи
от процесния договор, както и на същия в цялост. Същият отговоря на
изискванията, посочени в разпоредбата на чл. 10 ЗПК.
Правата и интересите на кредитополучателя не са нарушени, тъй
като последният е бил наясно с размера, броя, периодичността и датите на
плащане на погасителните вноски, съответно сумата за усвояване на кредита и
лихвения процент. Всичко това дава възможност на потребителя да прецени
обхвата на своето задължение.
Счита, че няма нарушение на императивната норма на чл. 11, т. 10
ЗПК. На първо място чл. 11, т. 10 ЗПК не изисква да се посочи в договора
математическият алгоритъм, по който се изчислява ГПР. Това е така, защото в
6
рамките на Европейския съюз, в това число и в България има нормативно
предвидени две математически формули за изчислението на ГПР /т. 1 и т. 2 от
Приложение № 1 към ЗПК/, които единствено може да се прилагат за
изчислението на ГПР. Страните нито могат да прилагат друга математическа
формула за изчислението на ГПР, нито са длъжни да възпроизвеждат в
договорите си горните две формули.
Нормата на чл. 11, т. 10 ЗПК не предвижда в договора за
потребителски кредит изрично и изчерпателно да бъдат изброени всички
разходи, включвани в ГПР, а единствено да се посочат допусканията,
използвани при изчисляване на ГПР. Думата допускания тук се използва в
смисъл на предвиждания за бъдещето, а не в смисъл на разходи, част от ГПР.
Тези допускания или предвиждания са изчерпателно изброени
както в чл. 19 от Директива 2008/48 н-а Европейския Парламент и на Съвета
относно договорите за потребителски кредити, така и в издадения в нейно
изпълнение ЗПК и по-точно в точка 3 от приложение № 1 към чл. 19, ал. 2
ЗПК. Тези допускания се делят на две групи.
Първата група са базови допускания /чл. 19, т. 3 и т. 4 от
Директива 2008/48 и т. 3 букви "а" и "б" приложение № 1 към ЗПК и
допълнителни допускания /чл. 19, т. 5 от Директива 2008/48 и т. 3 букви - в, г,
д, е, ж, з, и, к, л, м към ЗПК/.
Първата група допускания биха имали значение за всеки вид
потребителски кредит, докато допълнителните допускания касаят определени
видове кредити, като револвиращ кредит, овърдрафт или договор за кредит с
неопределен срок, чиято легална дефиниция е дадена в буква "ж" на
приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 ЗПК. При посочените в тази разпоредба
кредити, за да може да се изчисли и посочи един точен процент на ГПР при
сключване на договора, се налага да се правят допускания за бъдещето, за да
се изчисли ГПР като една-единствена ставка с точност поне един знак след
десетичната запетая /т. 2 б. "г" от Приложение № 1 към ЗПК/, което е детайлно
разяснено в решение на СЕС С-290/19г.
В настоящия случай е приложимо единствено първото базово
допускане по т. 3, буква „а” на приложение № 1, а именно да се допусне, че
договорът ще е валиден за срока, за който е бил сключен, и кредиторът и
потребителят ще изпълняват своите задължения в съответствие с условията и
7
сроковете по договора.
Второто базово допускане касае уговорени променливи лихвени
проценти, а в процесния договор лихвеният процент е фиксиран и подобни
допускания са неприложими. Допълнителните допускания също не са
приложими, защото касаят хипотези на горепосочените видове потребителски
кредити, какъвто настоящият не е. С оглед гореизложеното, доколкото в
случая приложимо е единствено първото базово допускане по т. 3, буква „а“
на приложение № 1 към ЗПК, което е императивно посочено в закона и се
прилага за всеки един договор за потребителски кредит, неговото непосочване
само по себе си не е от естество да обоснове недействителност на клаузата,
уреждаща ГПР. Смисълът на закона е кредитополучателят да се запознае
предварително с размера на сумата, която ще върне на банката под формата на
ГПР, което изискване в случая е изпълнено.
С оглед на изложеното счита, че не е налице твърдината
недействителност на договора на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Съгласно чл. 3 от ЗПК при изчисляване на годишния процент на
разходите по кредита не се включват разходите, които потребителят заплаща
при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит.
От посочения размер на ГПР в договора е видно, че не е нарушена
предвидената забраната. Няма нарушение и на чл. 19, ал. 4 ЗПК, доколкото
размерът не надвишава пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България.
Съгласно изложеното по-горе при приетият и уговорен между
страните ГПР възлизащ на 48,068 %, в случая е спазено изискването на чл. 19,
ал. 4 ЗПК, относно неговия размер и твърдението на ищеца, че размерът на
ГПР надхвърля заложения в закона размер е неоснователно.
Поради това моли съда да отхвърли предявения иск като
неоснователен и недоказан.
Моли да присъди да бъдат заплатени на „К. Й.“ ООД направените
в настоящето производство разноски.
Възразява, относно претендирания от ищецът размер на
адвокатско възнаграждение, като счита същия за прекомерен. Алтернативно,
8
възразява да му бъде присъждано такова по реда на чл.38а от ЗА, поради
липса на представени доказателства за основателност на прилагането на
цитираната законова разпоредба.
В съдебно заседание ищецът, чрез адв. Е. И. в писмено становище,
поддържа иска.
Ответникът „К. Й.“ ООД, чрез адв. С. М. в писмено становище,
поддържа доводите в отговора.
Съдът, прие от фактическа и правна страна следното:
Няма спор по делото, а и от представен договор за паричен заем
(ДПЗ) № 426*, сключен на 13.06.2023г., в гр. Девин се установи, че е сключен
между „К. Й.“ ООД – наричан в договора заемодател и С. М. К. – заемател с
предмет на договора – отпускане на паричен заем в размер на 1 700.00 лева, с
връщане в срок от 13 месеца на 13 бр. вноски в размер 163.24 лева, платими за
периода от 13.07.2023г. – първа погасителна вноска до 13.07.2024г. – последна
погасителна вноска.
Съгласно чл.3 лихвения процент е фиксиран за целия срок на
договора, а годишният процент на разходите ГПР е 48.068%. Дължимата обща
сума по договора е в размер на 2 122.15 лева.
Съгласно клаузата на чл.6 ДПЗ № 426* заемателят е поел
задължение договорът за заем да бъде обезпечен с гарант, отговарят на
условията на чл.10, ал.2, т.1 от Общите условия (ОУ) към договора за заем и с
още едно от посочените по-долу обезпечения, а именно: 1. Ипотека върху
недвижим имот, съгласно чл.10, ал.2, т.3 от ОУ; 2. Особен залог върху
движимо имущество, съгласно чл.10, ал.2 т.2 ОУ; 3. Банкова гаранция,
съгласно чл.10, ал.2, т.4 от ОУ; 4. Ценна книга, издадена в полза на
заемодателя.
Съгласно чл.10, ал.2, т.1 ОУ обезпечението чрез гарант предвижда
следните изисквания: 1) Гаранти - Две физически лица, които да отговарят на
следните условия: да има нетен размер на осигурителния доход в размер над
1000лв., съгласно справочните данни на НОИ; да работи по безсрочен трудов
договор; да не е заемател по договор за заем, сключен с „К. Й.“ ООД; да няма
неплатени осигуровки за последните две години; да няма кредити към банкови
или финансови институции с класификация, различна от „Редовен“, както по
активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР
към БНБ. 2) Залог върху движима вещ, чиято пазарна стойност (оценка)
надвишава два пъти общата сума за плащане по договора а заем, включващо
договорената главница и лихва; 3) Първа по ред ипотека; 4) Предоставяне на
безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка
за период, включващ от сключване на договора за заем до изтичане на шест
9
месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на заема и
обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за заплащане по
договора за заем, включваща договорената главница и лихва.
Съгласно чл.8 ДПЗ № 426* с подписването на договора заемателят
декларира, че му е известно и се счита уведомен, че ако не предостави
договореното в чл.6 обезпечение в тридневен срок от сключване на договора,
при условията на чл.10, ал.2, т.1 и т.4 ОУ на договора за заем, заемателят
дължи на заемодателя неустойка в размера на 1 686.85 лева, с начин на
разсрочено плащане, подробно посочен в погасителния план.
От заключението на вещото лице К. М. по назначената ССчЕ се
установи, че на 13.06.2023г. в гр. Девин е подписан договор за паричен заем №
426* за предоставяне на потребителски заем от „К. Й.“ ООД (Заемодотел) на
С. М. К. (Заемополучател).
В процесния договор са определени: Отпусната сума в размер на
1 700.00 лева, погасителна вноска 163.24 лева, дата на плащане - 13 число, вид
на вноската - месечна, ГПР - 48.068%, брой вноски - 13, срок на договора 13
месеца, месечен лихвен процент - 3,330%, дата на първо плащане -
13.07.2023г., дата на последно плащане - 13.07.2024г., обща сума за плащане в
размер на 2 122.15 лева, обезпечение, посочено в чл.6 от договора.
В чл.6 от процесния договор за кредит, страните договарят
обезпечение - гарант/и, отговарящ/и на условията в чл.10, ал.2, т.1 от Общите
условия към договора за заем и с още едно от посочените обезпечения (по
избор на заемателя): ипотека върху недвижим имот, съгласно чл.10, ал.2, т.З от
ОУ; особен залог върху движимо имущество, съгласно чл.10, ал.2, т.2 от ОУ;
банкова гаранция, съгласно чл.10, ал.2, т.4 от ОУ и ценна книга, издадена в
полза на Заемодателя.
В чл.8 от договора за заем е посочено, че в тридневен срок от
сключването на договора, ако не се предостави договореното в чл.6 или
предоставеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в чл.10, ал.2,
т.4 от ОУ към договора, Заемополучателят дължи на Заемодателя неустойка в
размер на 1 686.85 лева, с начин на разсрочено плащане, подробно посочен в
погасителния план към договора за заем.
От представени документи от ответното дружество - заемодател е
уточнено, какво съдържа общият размер на погасителната вноска от 293.00
лева, направените вноски по суми и дати от заемополучателя С. М. К., както и
неплатеният остатък по кредита към датата на завеждане на иска.
Извършените погасителни вноски от лицето С. М. К., са както
следва: приходен касов ордер № 592/11.08.2023г. – 550.00 лева, приходен
касов ордер № 730/30.09.2023г. – 330.00 лева, приходен касов ордер №
785/26.10.2023г. – 293.00 лева. Общо извършени погашения 1 173.00 лева.
По справка от дружеството-заемодател, остатъкът от
задължението по партидата на С. М. К. към 27.03.2024г. е в общ размер
2 103.13 лева, която сума включва: главница 1 251.70 лева; лихва 166.10 лева;
неустойка 648.80 лева; наказателна лихва 36.53 лева и ГПР (48,068%) включва
10
единствено договорната лихва.
При изчисленията, извършени от експертизата, с включен годишен
лихвен процент (ГЛП) от 39,96% /посоченият в договора месечен процент с
3,330%/, сумата на кредита и срока на плащане в месеци, годишния процент
на разходите (ГПР) възлиза на 48,1542%. В годишният процент на разходите са
включени разходите за договорна лихва. Неустойката е в размер на 1 686.85
лв. Отпуснатата сума по кредита е 1 700.00 лв. Оскъпяването на кредита е с
99,226%.
Оскъпяването на кредита при процесния договор, представлява
неустойката за неспазване на договореното в чл.6 от настоящия договор, а
именно не представено обезпечение при условията на чл.10, ал.2, т.1 и т.4 от
ОУ. Неустойката е договорена като определена сума – 1 686.85 лева и е
разсрочена към месечната погасителна вноска с плюс 129.76 лева за периода
на кредита. Като процент изчислен към главницата, той е приблизително
99.226% .
Процесният договор № 426*/13.06.2023г. разходите на заемодателя
„К. Й.“ ООД, които са включени в ГПР са само лихвите по кредита, изчислен
на кредитния калкулатор, ГПР е 48,068%, при средно месечна вноска – 163.24
лева, с включени лихви при годишен лихвен процент (месечен 3,30%) - общо
293.00 лева, задължението е в размер на 3 809.00 лева.
Оскъпяването на кредита при процесния договор, представлява
неустойката за неспазване на договореното в чл.6 от настоящия договор, а
именно не представено обезпечение при условията на чл.10, ал.2, т.1 и т.4 от
ОУ.
Неустойката е договорена като определена сума – 1 686.85 лева и е
разсрочена към месечната погасителна вноска с плюс 129.76 лева за периода
на кредита. Като процент, изчислен към главницата, той е приблизително
99.226%.
Искът е с правно основание чл.26 ЗЗД за установяване нищожност
на чл.8 от договора в хипотеза на противоречие на закона по чл.26, ал.1, предл.
първо, във връзка с чл. 22 ЗПК, във връзка чл.11, ал.1, т.7, 9 -10 ЗПК.
Съгласно чл. 22 ЗПК ( в сила от 23.07.2014 г.) Когато не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т.
7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
Съгласно чл. 11 (1) ЗПК договорът за потребителски кредит се
изготвя на разбираем език и съдържа: 7. общия размер на кредита и условията
за усвояването му; 9. лихвения процент по кредита, условията за прилагането
му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния
лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на
лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни
11
лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички приложими
лихвени проценти; 9а. методиката за изчисляване на референтния лихвен
процент, съгласно чл. 33а; 10. годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване
на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по
определения в Приложение № 1 начин;
Съгласно чл.19.(1) Годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от
всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит.
Сключеният ДПЗ № 426*/13.06.2023г. между ищцата и ответника
„К. Й.“ ООД по своята правна характеристика и съдържание е договор за
потребителски кредит, съгласно чл.9 ЗПК, поради което за неговата валидност
и последици важат изискванията на специалния закон ЗПК.
Съгласно разпоредбата на чл.9, ал.1 ЗПК договорът за
потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя,
или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.
Съгласно чл. 8, § 1 от Директива 2008/48 на Европейският
парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за
потребителски кредити, преди сключването на ДПЗ, кредиторът има
задължение да направи оценка на кредитоспособността на потребителя въз
основа на достатъчно информация, получена от потребителя и ако е
необходимо, въз основа на справка в съответната база данни. В този смисъл е
и чл.16, ал.1 ЗПК, която урежда задължението на кредитора преди сключване
на договора за кредит, кредиторът да извърши оценка на кредитоспособността
на потребителя въз основа на достатъчно информация, в т. ч. информация,
получена от потребителя, и ако е необходимо, извършва справка в Централния
кредитен регистър или в друга база данни, използвана в Република България.
Клаузата на чл.8, предвиждаща, че с подписване на договора
Заемателят декларира, че му е известно и се счита за уведомен, че в случай, че
12
Заемателят не представи договореното в чл.6 от договора в тридневен срок от
сключването му или представеното обезпечение не отговоря на условията,
посочени в чл.10, ал.2, т.1 и т.4 от ОУ към договора за заем, Заемателят дължи
на заемателя неустойка в размер на 1 686.85 лева, с начин на разсрочено
плащане подробно посочен в погасителния план към настоящия договор за
заем е в пряко противоречие с целта на Директивата. С така уговорената в
договора клауза, кредиторът не е спазил изискването на чл.8, §1 Директива
2008/48 като прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на
финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на
длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на
размера на задълженията.
Клаузата на чл.8 от договора за предоставяне на обезпечение е
нищожна, като неравноправна по смисъла на чл.24, във връзка с чл.146, във
връзка с чл.143, т.5 ЗЗП, тъй като при сключване на договора ищцата като
потребител не е могла да влияе върху съдържанието й, поради което не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца/доставчика и
потребителя. Според съдържанието на тази клауза ищцата има задължение
при неизпълнение на задължението да предостави едно от уговорените
обезпечения, в твърде кратък срок от три дни да заплати необосновано високо
обезщетение, като сключи договор за гаранция с дружество, което предоставя
гаранционни сделки. С разпоредбата на чл.9 ЗЗД свободата на договаряне на
страните да определят свободно съдържанието на договора, е ограничена от
разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не може да
противоречи на повелителни норми на закона, а в равна степен и на добрите
нрави. (ТР №1/2009/15.06.2010г. по ТД 1/2009г. ОСТК)
Съгласно приетото по делото заключение на вещото лице в
годишния процент на разходите по кредита са включени разходи за годишна
възнаградителна лихва. С 99.226 % се оскъпява кредита в резултат на
договорената неустойка в размер 1 686.85 лева, при предоставена в заем сума
1 700.00 лева.
Ищцата иска да се обяви за недействителна клаузата на чл.8 от
ДПЗ № 426*/13.06.2023г. като противоречаща на принципа на добрите нрави,
заобикаляща императивните ограничения на чл.19 ал.4 ЗПК и накърняваща
договорното равноправие между страните в частта на неговото съдържание,
съгласно чл.11, т.9 и т.10 ЗПК.
Съдът счита, че въведените в договора условия за предоставяне на
13
обезпечение, както и срокът за предоставянето му, създават значителни
затруднения за длъжника при неговото изпълнение. Изпълнението на клаузата
на чл.8, във връзка с договореното обезпечение в чл.6, във вр. с чл.10, ал.2, т.1
от Общите условия е в противоречие с изпълнението на законовите
задължения от кредитора в чл. 16 ЗПК да извърши оценка на
платежоспособността на потребителя и да предложи добросъвестно цена за
ползване на кредитната услуга. Съгласно чл.8 от договора при непредставяне
на обезпечение по договора ищцата като потребител по договора за кредит
дължи неустойка в размер 1 686.85 лева при предоставен заем в размер
1 700.00 лева., т.е неустойката е 99.226% от размера на главницата. Този
размер излиза от присъщата обезпечителна функция и значително увеличава
задължението на потребителя, без да е включен този разход в ГПР.
Клаузата, противоречи на императивните изисквания на чл. 10, ал.
1 и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като води реално до увеличаване размера на
възнаградителната лихва по договора и цели да се заобиколи императивната
разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, която предвижда ограничение в размера на
годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет
пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във
валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република
България.
Съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК при сключване на договор за заем с
физическо лице размерът на годишния процент на разходите не би могъл да
надвишава 50 % от размера на заемната парична сума. Цитираната разпоредба
е императивна, т. е. страните не могат да уговорят дължимост на парични
суми по договора за заем, които нарушават установената горна граница на
ГПР. От приетото заключение по ССчЕ се установява, че оскъпяването на
кредита е с 99.2260%, т.е стойността на ГПР значително надвишава законово
допустимата горна граница, поради което клаузата е недействителна
независимо от това дали ищцата е изпълнила точно своите задължения за
връщане на заемната парична сума.
Искът за обявяване нищожност на клаузата на чл.8 е основателен и
поради това, че клаузата е неравноправна, по смисъла на чл.24 ЗПК, чл.146,
във връзка с чл.143, т.5 ЗПК, която на практика въвежда неизпълнимо от
потребителя задължение за предоставяне на обезпечение. С ТР
№1/2020г/27.04.2022г. по ТД №1/2020г. ОСГТК е прието, че съдът е длъжен да
се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или
на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор,
без да е направено възражение от заинтересованата страна, само ако
нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото
доказателства. Задължението чл.8 от ДПЗ е неизпълнимо за потребителя още
при сключване на договора, предвид съпоставката на размера на отпуснатия
кредит и размера на неустойката.
Неустойката не е включена в ГПР и е неравноправна по смисъла на
чл.143, ал.2, т.5 Закон за защита на потребителите (ЗЗП) и чл. 147, ал. 1 ЗЗП,
противоречи на добрите нрави и добрите търговски практики, като уговорка
14
във вреда на потребителя, водеща до значително неравновесие между правата
и задълженията на търговеца и потребителя. Клаузата на чл.8 от ДПЗ № 426*
задължава последния, при неизпълнение на негови задължения, да осигури
обезпечение, да заплати необосновано високо обезщетение (чл. 143, т. 5 ЗЗП),
не е формулирана по ясен и недвусмислен начин съгласно чл. 147, ал. 1 ЗЗП и
не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от
сключването на договора ( чл. 143, ал. 2, т. 19 от ЗЗП). Посочването в договора
за кредит на по-нисък от действителния ГПР, представлява невярна
информация и следва да се окачестви като нелоялна и по-конкретно
заблуждаваща търговска практика, съгласно чл.68г, ал.4 ЗЗП във вр. с чл. 68д,
ал. 1 ЗЗП.
Предвид изложените съображения ще следва да се уважи иска за
прогласяване нищожност на чл.8 от ДПЗ № 426*/13.06.2023г., на основание
чл.26 ал.1 ЗЗД, поради противоречието и с императивни разпоредби на закона
чл.19, ал.4 ЗПК, накърняваща договорното равноправие между страните в
частта на неговото съдържание, съгласно чл.11, т.9 и т.10 ЗПК.
При този изход на делото, ще следва на основание чл.78, ал.1 ГПК
в тежест на ответника да се възложат сторените от ищцата разноски за ДТ
50.00 лева и експертиза 400.00 лева.
Съдът прие, че на основание чл.38 Закон за адвокатурата в полза на
ЕАД „Е. И.“, представлявано от Е. Г. И.- М. следва да бъде присъдено
адвокатско възнаграждение в размер 480.00 лева, според заявения размер в
приложен списък, който е минималния размер на възнаграждението съгласно
чл.7 ,ал.2, т.1 Наредба №1 /09.07.2004г. за МРАВ, поради предоставена правна
помощ при условията на чл.38 ЗАдв. безплатно и при представени
доказателства за регистрация на адвоката по ЗДДС.
Мотивиран от изложените съображения, Девинският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск на основание
чл.124 ГПК, във връзка с чл.26, ал.1, предл. I, II и III ЗЗД, във връзка с чл.22,
чл.11 и чл.19 ЗПК, във връзка с чл.143 ЗЗП от С. М. К., с ЕГН **********, от
с. Б., общ. Б., обл. Смолян, ул. П. № *, чрез адв. Е. И., със съдебен адрес гр. П.,
ул. Б. №* против „К. Й.“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. Х., ул. Л. № **, представлявано от В. М. И., чрез адв. С. М., АК
– Хасково, съдебен адрес гр. Х., бул. Б. № *** нищожността на клаузата на
чл.8 от договор за паричен заем № 426*/13.06.2023г., сключен между „К. Й.“
ООД заемодател и С. М. К. - заемател, поради противоречие с принципа на
добрите нрави, заобикаляща материално - правните изисквания на чл.19, ал.4
ЗПК, накърняващи договорното равноправие между страните и нарушаващи
предпоставките на чл.11, т.9 и 10 ЗПК относно същественото съдържание на
потребителските договори за кредит.
15
ОСЪЖДА „К. Й.“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление гр. Х., ул. Л. № **, представлявано от В. М. И., чрез адв. С. М.,
АК - Хасково, съдебен адрес: гр. Х., бул. „Б.“ № *** да заплати на С. М. К., с
ЕГН **********, от с. Б., общ. Б., обл. Смолян, ул. П. № *, чрез адв. Е. И., със
съдебен адрес гр. П., ул. Б. №* разноски по делото в размер 450.00 лева, на
основание чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА „К. Й.“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление гр. Х., ул. Л. № **, представлявано от В. М. И., чрез адв. С. М.,
АК - Хасково, съдебен адрес: гр. Х., бул. „Б.“ № *** да заплати на ЕАД Е. И.,
представлявано от Е. И., ЕИК **********, с адрес гр. П., ул. Б. №* разноски в
размер 480.00 лева за оказана безплатна правна помощ, на основание чл.38
Закон за адвокатурата, във връзка чл.7, ал.2, т.1 Наредба №1 /09.07.2004г. за
МРАВ.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред Окръжен съд
- Смолян в двуседмичен срок, считано от връчването му.
Съдия при Районен съд – Девин: _______________________
16