Р Е Ш Е Н И Е
№………….., 30.11.2016г., гр.Варна
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, осми състав, в публично заседание на шести
октомври през две хиляди и шестнадесета година, в следният състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН
АТАНАСОВ
Секретар: М. Дончева
като
разгледа докладваното от районния съдия гражданско дело №12998 по описа за
2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба Г.Д.Х.,
с ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес:***, чрез адв.М.К.,
против И.И.В., с ЕГН **********, с адрес: ***, със
съдебен адрес:***, чрез адв.д.п.и., с която са
предявени обективно кумулативно съединение искове с правно основание чл.45 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
В исковата и уточнителните
молби и о.с.з се твърди, че ищеца имал нужда от дентална
помощ, поради което през месец март на 2014г. посетил ответника, който в
качеството на стоматолог, провеждал лечение на цялото семейство на ищеца.
Твърди се, че ищеца имал стара ”коронка”, която желаел да бъде премахната и
вместо нея да се поставят нови хубави зъби. Твърди се, че за целта първо
следвало да се поставят импланти, поради което
ответника премахнал ”коронката”, поставил упойка на ищеца и му ”завил” импланти. Твърди се, че ищец изпитал болка, но ответника го
успокоил, че това е нормално. Твърди се, че след това ищеца посетил ответника
за вземане на мярка за новите зъби. Твърди се, че към този момент ищеца
продължавал да изпитва болка, но бил успокоен от стоматолога, че след 15-20 дни
тя ще премине. Твърди се, че новите зъбили били поставени пробно, като след
седмица следвало да бъдат залепени. Твърди се, че ответника казал на пациента
да се храни с новопоставените зъби, като още при
първата хапка ищеца почувствал ужасна болка и при напипване с пръст установил,
че импланта е недозавит и
се движи. Твърди се, че ищеца посетил ответника, който без упойка ”на живо”
завил импланта с ”тресчотка”
и залепил зъбите. Твърди се, че след описаните манипулации ищеца изпитвал
ужасна болка, като ответника го успокоил, че след 1-2 месеца ще се оправи.
Твърди се, че в последствие ищеца посетил ответника, тъй като болките
продължавали, но последния заявил, че зъбите са перфектни и трябват още 1-2
месеца. Твърди се, че поради продължаващите болки ищеца посетил ответника още
няколко пъти като при поредния преглед стоматолога предписал прием на
медикаменти-”Невробекс”. Твърди се, че 7-8 месеца
след поставянето на имплантите ищеца не почувствал
подобрение, въпреки уверенията на ответника, поради което било извършено
поредното посещение, но този път с присъствието на съпругата и с децата на
пациента. Твърди се, че при този преглед ответника отново изписал ”Невробекс”, като обяснил, че с оглед възрастта на ищеца
ситуацията била нормална. Твърди се, че тъй като ищеца продължавал да търпи
силни болки, решил да се консултира с друг стоматолог, а имено с д-р Недко
Ангелов, които практикува в гр.Бяла. Твърди се, че при прегледа извършен от д-р
Ангелов, същия преписал незабавно премахване на имплантите,
тъй като има засегнат нерв на челюстта. Твърди се, че ищеца отново посетил
ответника, като последния обяснил, че всичко е наред и че д-р Ангелов не е
прав. Твърди се, че в последствие ищеца се консултирал с друг стоматолог, а
именно с д-р И. от Медико-дентален център ”Д-р И.”
ООД. Твърди се, че д-р И. разпоредил да се направи панорамна снимка на цялата
челюст на ищеца, в следствие от което установил, че има засегнат нерв. Твърди
се, че ищеца отново посетил ответника за нов преглед, но пак получил отговор,
че зъбите са перфектни и че нещата ще се нормализират. Твърди се, че тогава на ответника
била показана панорамната снимка, като същия след като я видял незабавно
премахнал поставените импланти на ищеца. Твърди се,
че при премахването били поставени две упойки, но въпреки това ищеца плачел от
болка при отрязването на моста изваждането на имплантите.
Твърди се, че ищеца поискал да узнае кога ще му бъдат поставени нови зъби, като
получил груб отговор ”вземаш си снимката и отиваш при селските зъболекари да те
оправят”. Твърди се, че ищеца поискал от ответника да го насочи към друг
специалист за лечение, като отговора бил, че човешка намеса не може да помогне.
Твърди се, че ищеца поискал връщане на платената за поставянето на имплантите сума от 2000лв., но ответника отказал, тъй като
тя била платена от децата на пациента. Твърди се, че действително сумата била
заплатена от децата на ищеца, но това бил неговия новогодишен подарък. Твърди
се, че това била последната среща между страните, тъй като след това ответника
или отсъствал или бил зает. Твърди се, че в последствие ищеца посетил ДКЦ ”Света
Клементина” ЕООД, от където след направена рентгенова
снимка и установени сериозно поражения, го пренасочили към д-р Грозева. Твърди
се, че д-р Грозева назначила лазерна терапия на ищеца лекарства, предписала му
медикаменти, които той все още приема и го изпратила при невролог. Твърди се,
че при посещението на ищеца при невролог, след като се запознали със
рентгеновата снимка, лекаря и неговата сестра констатирали, че поставените импланти са необичайни и са направени от най-обикновено
желязо, поради което е следвало да се премахнат до 30 часа след поставянето им.
Твърди се, че в периода от време, през който ищеца бил с поставени инпланти, същия търпял силни болки, като премахването им
довело до облекчение. Твърди се, че понастоящем ищеца продължава процедурите по
физиотерапия, но увреденият му нерв няма да се възстанови, защото е прекъснат.
Твърди се, че по тази причина няма да е възможно и поставянето на други зъбни импланти. Твърди се, че неправилно проведеното
стоматологично лечение от страна на ответника на десните зъби на долната челюст
на ищеца, е причинило болки и страдания, и довело до трайно затрудняване на
храненето. Твърди се, че болките, които ищеца и понастоящем търпи са със силен
характер, с оглед на напредналата му възраст. Твърди се, че освен болките в
челюстта, ищеца получил постоянно главоболие, световъртеж и гадене. Твърди се,
че проведената от ищеца физиотерапия и прием на медикаменти, не водят до
съществено подобрения на състоянието му. Твърди се, че в резултат от неправилно
поставените импланти, ищеца продължава да усеща
изтръпване на долната част на дясната буза, което е придружено със силни болки
при консумация на студени напитки и при излагане на студено през зимата, при
говор и др. Твърди се, че ищеца загубил необратимо здравето и спокойствието си
и се притеснява да се храни, тъй като изпитва постоянно чувство за страх от
болка. Твърди се, че резултат от нарушения процес на хранене, ищеца получил и
язва на стомаха и вече втора година е неработоспособен. Твърди се, че с цел
възстановяване на здравето си, на 28.08.2015г. ищеца посетил д-р Евгени а. в
гр.с., които му постави диагноза ”neuritis traumartica n.alveolaris inferioris dextri rost implantacionem III степен пo Seddon. Dysaesthsia
et paraesthisia in redione n.alv.inf.Dex.МКБ G50.8”. Твърди се, че
заключението на д-р а. е, че заболяването на ищеца ще прогресира и ще се
задълбочава във времето, като е необходима повторна консултация с невролог и
психиатър и преоценка на възможностите за консервативна и хирургична терапия и
прогноза. Твърди се, че поради влошаване на здравословното състояние в
следствие от лечението проведено от ответника, на ищеца се наложило да потърси
специализирана медицинска помощ в клиника ”АИППДПД Ив.а.” ЕООД в гр.с., където
е прегледан на 09.06.2015г. от д-р Недко Ангелов. Твърди се, че влошеното
физическото и психическо състояние на ищеца не му позволявали да се предвижва
сам в големия град, поради което се наложило да бъде придружен от съпругата си
при пътуването до клиниката в гр.с., като цената на самолетния билет за двамата
в двете посоки Варна-с. е 466.82лв. Твърди се, че на 17.06.2015г. ищеца е бил
на контролен преглед в гр.с., като е отново е направил разходи за транспорт.
Твърди се, че поради получената от ищеца язва, в резултат от затрудненото му
хранене и с цел укрепване на имунната система, е било необходимо да приема
усилена храна и фрешове от пресни плодове, екологично
чисти продукти-киноа, риба-сьомга, домашни бульони,
млечни продукти, които не изискват усилена дъвкателна
дейност. Твърди се, че за усилена храна-витамини, плодове, фрешове,
риба и др., през периода от 01.03.2014г. до 21.10.2015г., т.е. за седем месеца
или около 210 дни, са изразходвани общо 500лв. или по около 2.40лв. на ден, от
които: 105лв. за по една кофичка кисело мляко през ден на стойност 1лв. броя;
73.50лв. за цитрусови плодове /лимони, портокали/ всеки ден по около 100гр. на
стойност от 0.35лв.; 175лв. за риба ”Сьомга” два пъти седмично по 500гр. на
стойност 12.50лв.; 66лв. за 3кг. хранителна добавка-киноа;
52.50лв. за прясно мляко с мед по 250мл. през ден на стойност от 0.50лв. и
28лв. за 4кг. мед на стойност 7лв. за килограм. Твърди се, че освен
транспортните разходи за пътуването от гр.Варна до гр.с. и обратно на
09.06.2015г. на стойност по 466.82лв., за пътувания с автобус с цел
консултации, рехабилитации и други лечения от гр.Бяла до гр.Варна и обратно,
ищеца е изразходвал общо 504лв. за автобусни билети на стойност между 7 и 10
лева всеки. Твърди се, че част от датите, на които се е налагало ищеца да
пътува с междуградски транспорт са, както следва: на 21.10.2014г. за обтурация; на 22.10.2014г. за профилактичен преглед; на 11.11.2014г. и на 28.11.2014г. за посещение в ”д.ц.ф.” ООД; на
01.12.2014г. и на 02.12.2014г. за прегледи в Медико-дентален
център ”Д-р И.” ООД; от 02.12.2014г. до 11.12.2014г. /10 дни/ за лазерна
терапия; на 15.12.2014г. пътуване за преглед; на 05.01.2015г. за преглед и
рентген в ДКЦ ”Св.Марина” ЕООД; на 28.01.2015г. за посещение в аптека ”Алтернатива”;
на 10.02.2015г. за посещение на невролог и назначено изследване-скенер; на
30.03.2015г. преглед в медицински университет ”Проф. д-р П.С.” и от
31.03.2015г. до 10.04.2015г. всеки ден за лазерна терапия; на 31.03.2015г. и на
23.04.2015г. преглед в Университетски мед.дентален
център; на 17.06.2015г. за преглед; на 28.08.2015г. за посещение при д-р Евг.а.. Твърди се, че разходите направени от ищеца по повод
увреждането причинено от ответника, за медикаменти, рехабилитации, проведени
изследвания и поставяне на диагнози са в общ размер на 772.23лв., от които
27лв. за преглед и 120лв. за лазерна терапия по фактура №19 от 15.12.2014г.,
30лв. за преглед по фактура от 17.06.2015г., за лекарства:
tegretol-5.11лв.+5.50лв., neuritogen-17.04лв., milgamma,
flamexin-6.85лв., невралгия на влакна, 90лв. за лазерна терапия за 10 дни в Медико-дентален център ”Д-р И.” ООД, 60лв. и 28лв. за
лазерна терапия, 2 пъти по 39лв. за преглед в медицински университет ”Проф.д-р
П.С.”***, 30лв. за преглед при д-р Кокарешкова,
25лв., 7лв. и 20лв. за рентген и преглед в ”д.ц.ф.” ООД, 120лв. за рентген в
ДКЦ ”Света Марина” ЕООД-д-р Грозева. Твърди се, че по повод лечението си за
периода от 01.03.2014г. до подаване на иска, ищеца е разходвал общо 102.68лв.
за обезболяващи лекарства, витамини и др., за които не е необходима рецепта,
както следва: за фламексин на стойност 6.85лв., за неуробекс на стойност 8.04лв., за витамин ”Ц” на стойност
9.83лв. и за тегретол на стойност 5.50лв.
След частично оттегляне на иска съдът с сезиран с искане
за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 12295лв., представляващи
обезщетение за увреждане на здравето в резултат от неправилно проведено дентално лечение, от която 8000лв., съставляващи
обезщетение за неимуществени вреди изразяващи се в мъки, страдания и трайно
разстройство на здравето и 4295.73лв., съставляващи на обезщетение за
имуществени вреди, включващо както следва: 1950лв. платени за услугата по
поставяне на зъбни импланти, 970.82лв. за транспортни
разходи от гр.Бяла до гр.Варна и обратно, и от гр.Варна до гр.с. и обратно,
ведно с придружител, 500лв. за закупуване на усилена храна, 874.91лв. за
закупуване на медикаменти и плащане на прегледи и рехабилитация за периода от
01.03.2014г. до 21.10.15г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
С отговора на исковата молба се
поддържа становище за неоснователността на иска, като се твърди, че
фактическите твърдения на ищеца не кореспондират с действителната фактическа
обстановка. Твърди се, че по настояване на ищеца и негови близки, които са
извършвали многократно лечение при ответника и са били доволни от
предоставените дентални услуги, на ищеца са поставени
импланти в кабинета на ответника. Твърди се, че
лечението е било предварително уговорено и предплатено от зетя на ищеца, като
сумата от 1950лв. е обхващала цялото лечение, включително закупуването на 2
броя импланти и поставянето им. Твърди се, че не е
свалян мост на пациента, тъй като от предварително направената на 17.02.2014г.
ситуационна панорамна рентгенова снимка, стоматолога е установил, че въпросният
участък е обеззъбен и съответно е изпълнил искането
за поставяне на импланти, което е рутинна амбулаторна
манипулация. Твърди се, че не е вярно, че е една седмица след поставянето на имплатните на пациента, е снет отпечатък за мост, тъй като
изискването е незабавно след поставянето на същите е да бъде снет отпечатък,
като готовата мостова конструкция се поставя на петият-седмият
ден, като манипулациите са изпълнени по описания начин. Твърди се, че е
абсолютно невъзможно с напипване с пръст от пациента да се установи, че импланта е недозавит и се движи,
тъй като имплантите са намират под самият мост.
Твърди се, че не е вярно и твърдението на ищеца, че имплантите
са били завивани ”на живо с тресчотка”. Твърди се, че
посоката на импланта е допустимо да бъде променяна
при напасване на конструкцията чрез огъване, което е рутинно, кратко, моментно
движение и в никакъв случаи не изисква поставяне на упойка. Твърди се, че ищеца
никога при извършване на контролните прегледи не е съобщавал за ужасни болки.
Твърди се, че ищеца е съобщавал за мравучкане в
областта на брадичката и долната устна в дясно, преминаващо в
изнервящо-дразнеща чувствителност, което усещане не се намира в областта на
поставените импланти и описаните оплаквания нямат касателство с имплантите. Твърди
се, че не е възможно при еднократния преглед извършен от д-р.Ангелов с практика
в гр.Бяла, да се установи засегнат нерв в челюстта, още повече, че в
представения като доказателство амбулаторен лист от същия лекар неправилно е
отбелязана позицията на имплант на мястото на зъб
№45, където пациента има собствен лекуван зъб. Твърди се, че освен това в този
амбулаторен лист не се споменава нищо за оплаквания от имплантите.
Твърди се, че засягането на нерв в челюстта не би могло да бъде установено
категорично и след запознаване с нова панорамна снимка, както го е сторил
консултиралия ищеца д-р И.. Твърди се, че симптоматиката на ищеца, за която той
е съобщавал и е установена от ответника води до извод, че това не е възможно,
тъй като пациента е имал сетивност-мравучкане,
дразнеща чувствителност, което доказва, че нерва не е нарушен. Твърди се, че
при нарушен и/или прекъснат нерв пациента е нямало да има никаква
чувствителност. Твърди се, че премахването на имплантите
не е в резултат от незабавни действия инициирани от ответника, а отстраняването
им е станало по изрично желание на ищеца, с мотив, че ”не ги понася и не може
да търпи повече дискомфортта”. Твърди се, че въпреки
подробните разяснения за последиците от премахването на имплантите
и загубата на дъвкателната част от моста, ищеца не е
променил становището си. Твърди се, че имплантите
заедно с частта от моста, в която същите са били залепени, са върнати на ищеца
след премахването по изрично негово желание. Твърди се, че не ответника, а
ищеца е демонстрирал агресивното поведение, придружено със заплахи и обиди към
лекуващия стоматолог и персонала в кабинета му. Оспорват се твърденията в
исковата молба, че с поставянето на имплатните от
ответника, е прекъснат десният долночелюстният нерв
на ищеца, което е довело до описаното в молбата му състояние, както и че е
налице причинно следствена връзка между тях. Твърди се, че не е възможно
получаването на язва в следствие от извършените манипулации от ответника, както
и възпаление на синусите. Оспорват се всички доказателства представени от
ищеца, като се поддържа, че съдържанието им и липсата на придружаващи ги
счетоводни документи, ги правят негодни да установят връзка на доказателствата
с твърдените от ищеца вреди, както и че разходите са направени имено от него.
Моли се за отхвърляне на претенцията на ищеца.
С постъпилият от ЗАД ”А.”, с ЕИК
*********, в качеството на третото лице помагач на страната на ответника,
отговор на исковата молба, предявеният
иск се оспорва по основание и размер. Поддържат се възраженията на ответника,
като се сочи, че последния не е реализирал виновно поведение, в резултат, от
което на ищеца да са причинени вреди. Твърди се, че ответника е спазил
правилата за добра стоматологична практика, като е осигурил адекватна
стоматологична помощ при поставянето на имплантите на
ищеца. Твърди се, че липсва пряка и непрекъсната причинно-следствена връзка
между извършената от ответника дейност по поставяне на импланти
на ищеца и твърдените в исковата молба вредоносни последици. Оспорва се
размерът на иска за обезщетение за неимуществени вреди, като се поддържа, че
същият е прекомерно и неоснователно завишен, съобразно трайната съдебна
практика, социално-икономическите условия на живот в страната и в противоречие
с принципа за справедливост, предвиден в чл.52 от ЗЗД. Поддържа се, че дори
ищецът да докаже наличието на неимуществени вреди и че същите са вследствие на
виновното поведение на ответника, то видът и интензитетът на вредите не могат
да имат за паричен еквивалент сумата от 8000лв. Поддържа се, че представените с
исковата молба писмени доказателства не са годни да установят твърдените от
ищеца вреди, като са развити подробни съображения. С оглед изложеното се моли
за отхвърляне на иска, като неоснователен и недоказан.
От ответника е предявен обратен иск с правно основание чл.79. ал.1 от ЗЗД вр. с чл.193 и чл.223 от КЗ /2005г., отм./, които
е приет за съвместно разглеждане при условията на чл.219 от ГПК. В обратната
искова молба се твърди, че И.И.В. е сключил с ”З.А.”
АД договори за застраховка ”Професионална отговорност на стоматолози” за 2014г.
с полица №15 130 1306 ********** и за 2015г. с полица №15 130 1306 **********.
Твърди се, че периода на действие на посочените договори обхваща момента, през
който евентуално на Г.Д.Х. са причинени вреди в резултат от професионалната
дейност на стоматолога, респективно че е налице покрит застрахователен риск.
Твърди се, че тъй като отговорността на застрахователят е обусловена и
функционална на отговорността на деликвента, са
налице предпоставки за ангажиране на отговорността на застрахователната
компания по отношение на стоматолога.
Съдът е сезиран с искане, в случай, че
И.И.В. бъде осъден да плати претендираното
от Г.Х.Д. обезщетение за неимуществени и имуществени вреди, ведно със законната
лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата молба до
окончателното й заплащане, да бъде осъдено ”З.А.” АД да заплати на И.И.В. сумата, за която е уважен първоначалният иск.
В отговора на обратния иск, от
ответника ”З.А.” АД се поддържа, че претенцията е неоснователна, тъй като не са
налице предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователя по
застраховка ”Професионална отговорност-медицински персонал”. Не се оспорва
наличието на сключени договори за застраховка с процесните
застрахователни полици. Твърди се, че съгласно Общите условия за процесната застраховка застрахователното събитие настъпва,
когато в периода на застраховката е предявена претенция за изплащане на
обезщетение, при условие, че събитието, на чиято основа е предявена
претенцията, е възникнало на територията на Р България след началната дата на
застраховката или след вписаната в полицата ретроактивна
дата /ако такава е договорена/. Твърди се, че претенция на Г.Х. срещу И.В. за
заплащане на обезщетение за причинени вреди, предмет на настоящото производство
е предявена на 21.10.2015г. за настъпили вреди от евентуално допуснатото
нарушение на професионалните задължения от месец март 2014г., което сочи, че
вредоносното събитие и исковата претенция не са настъпили в рамките на периода
по застраховката. Твърди се, че полица №1513013060000423126 покрива
отговорността на застрахования за периода 00:00 часа
на 01.01.2014г. до 24:00 часа на 31.12.2014г., а
полица №1513013060000469454 отговорността за периода 00:00
часа на 01.01.2015г. до 24:00 часа на 31.12.2015г.,
т.е. в случая вредоносното събитие и предявената претенции не попадат
едновременно в нито един от двата периода, поради което не са налице
предпоставките за реализиране на отговорността на застрахователя. На следващо
място в случай, че се установят условията за ангажиране на отговорността на
ответника по обратният иск, то се поддържа, че следва да бъде съобразен лимита
на отговорност, съгласно условията на застрахователния договор. Твърди се, че в
случая лимитът на обезщетение при единичен лимит е 10000лв. за всяко
застрахователно събитие и агрегатен лимит 20000лв. за периода на застраховката,
в резултат от което следва, че застрахователя може да отговаря до размер на
единичния лимит от 10000лв. Моли се за отхвърляне на иска.
В о.с.з. страните, поддържат
становищата си за основателност, респективно за неоснователност на предявените
претенции. Претендират деловодни разноски. С постъпили по делото писмени
бележки от пълномощникът на ответника В. се доразвиват доводи в подкрепа на становището
за неоснователност на иска.
Съдът, след като прецени събраните в
процеса доказателства, поотделно и в съвкупност, и въз основа на своето
вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:
По делото са представени преписи от Рецептурни бланки издадени от ответника, с които същия е
предписал на ищеца прием на медикаменти-”Невробекс” и
”Цетебе”, като едната от рецептите е съставена на
18.08.2014г.
Видно от приетия препис от Етапна епикриза амб.№27/01.12.2014г. съставена от лекар при Медико-дентален център ”Д-р И.”*** е, че на ищеца е
поставена диагноза ”Пост оперативна болка. Състояние след имплантно
лечение и последваща екстракция на долна челюст в
дясно”. Видно е още, че е констатирана спонтанна и палпаторна
болезненост в областта на долна челюст и устния ъгъл в дясно, хиперстезия по хода на н.мандибуларис
в дясно, степен на болка по ВАС 9-10, като проведеното лечение-10 процедури лазертерапия не е довело до промяна в субективните
оплаквания на пациента и на обективната находка.
От приетия по делото препис от Фактура
№********** от 15.12.2014г. за сумата от 147лв., издадена от Медико-дентален център ”Д-р И.” ООД, се установява, че на
името на ищеца са фактурирани преглед на 21.12.2014г. на стойност 27лв., лазерна
терапия на 01.12.2014г. на стойност 12лв. и 9 бр. лазерни терапии от
02.12.2014г. на обща стойност 108лв. От приложения по делото /л.9-гръб/ препис
от фискален бон е видно, че на 02.12.2014г. в полза на Медико-дентален
център ”Д-р И.” ООД е заплатена сумата от 108лв.
Видно е от представения заверен препис
от Фактура №********** от 19.01.2015г. за сумата от 190лв., издадена от Медико-дентален център ”Д-р И.” ООД, че на ищеца са
фактурирани 10 бр. лазер терапия през периода 17.01.2015г.-28.02.2015г. на
стойност от по 12лв., или общо 120лв. и 10 бр. СМТ през периода от
16.01.2015г.-27.01.2015г. от по 7лв., или общо 70лв.
По делото е представен заверен препис
от Амбулаторен лист №029313 №ЗОК04775386 издаден от лекар по дентална медицина д-р Недко Ангелов, който удостоверява
извършването на 21 и 22 октомври 2014г. на преглед и процедури на ищеца.
Видно е от приетия препис от
Амбулаторен лист №4 от 05.01.2015г. съставен от д-р Яна Кокарешкова,
че на посочената дата е извършен преглед на ищеца, като е установена невралгия
на троичния нерв, предизвикваща спонтанна и при допир
болка в зона III клон на н.тригеминус декстра, и е предписана медикаментозна терапия с
продължителност от 30 и от 10 дни. От представения препис от фискален бон от
05.01.2015г. издаден от ДКЦ ”Света Марина” ЕООД се установява, че за прегледа
при д-р Кокарешкова са заплатени 30лв. Видно е от
препис от Рецептурна бланка за многократно
предписание от 05.01.2015г., че д-р Я.Кокарешкова е
предписала на ищеца три вида медикаменти, съобразно назначената медикаментозна
терапия, като от представения препис от касов бон издаден на 05.01.2015г. от
аптека ”Лафарм” се установява закупуването на
предписаните медикаменти на обща стойност от 64.44лв. От касов бон от
13.12.2015г. на стойност 40.68лв., издаден от аптека ”Исифарм”-гр.Варна,
препис от който е приет по делото, се установява че на посочената дата е
закупен медикамента ”Милгамма”, който е единият от
медикаментите предписани по рано от д-р Я.Кокарешкова.
Установява се от представения заверен
препис Рецептурна бланка от 10.02.2015г. е, че д-р
Яна Кокарешкова е предписала на ищеца медикамент,
които следва да се приема по схема.
От приетия по делото препис от
Диагностичен лист съставен от д-р Иван И.
на 10.02.2015г. след извършена компютърна аксиална
томография /КАТ/ на ищеца, се установява, че е констатирано наличието на ”Пансинуит”, като от представения препис фискален бон от
10.02.2015г. издаден от ДКЦ ”Света Марина” ЕООД се установява, че за
извършената КАТ са заплатени 120лв.
По делото е приет препис от Медицинско
направление изх.№03/30.03.2015г., установяващо извършени преглед и лечение на
ищеца от д-р Деница Гроздева през периода от 30.03.2015г. до 23.04.2015г., като
е установена спонтанна и палпаторна болезненост в
областта на десния устен ъгъл и степен на болка по ВАС 6-7. Проведено е
лечение, чрез медикаментозна терапия по схема, магнитотерапия и лазертерапия, двуполюсна електростимулация
и НVРС. Резултата от проведеното лечение е снижаване на степента на болката по
ВАС на 4. От приетите 2 бр. разходно оправдателни документи, ведно с касови
бонове издадени от Медицински университет-Варна, ФДМ, МДЦ, се установява, че
ищеца е провел предписаните му процедури лазертерапия-6+4 бр. всяка на стойност
от 15 лв. и електротерапия-4бр. всяка на стойност 7лв., за което е заплатил
съответно 150лв. и 28лв., или общо 178лв.
Видно е от представените по делото
преписи от 6 бр. фискални бонове издадени от различни аптеки в гр.Варна, че
през периода 28.01.2015г.-31.03.2015г. са закупени лекарства на обща стойност
98.64лв.
От представените преписи от 4 бр.
фискални бонове издадени от ”д.ц.ф.” ООД, се установява, че за ползвани дентални и рентгенови услуги през периода 11.11.2014г.-08.12.2014г. е заплатена общо сумата от 91лв.
Установява се от преписи от 2 бр.
касови бонове от 01.06.2015г. и от 09.12.2015г. издадени от аптека ”с.”-гр.Бяла,
че на посочените дати са закупени лекарства на стойност от 9.54лв. и от
20.93лв.
По делото са представени резултати от
проведено на 09.06.2015г. психологическо изследване на ищеца по DASS скала,
което оценява за наличие и степен на депресия, тревожност и стрес.
Видно е от приетите преписи от Фактура
№418 от 17.06.2015г. и касов бон от 09.06.2015г. издадени от ”АИППДПД Ив.а.”
ЕООД-гр.с., че на 09.06.2015г. в зъболекарска клиника е извършен основен
преглед на ищеца и на 17.06.2015г. контролен преглед, за което е заплатена
сумата от 30лв.
От приетия препис от Епикриза от 28.08.2015г. изготвена от орален хирург д-р Евг.а., се установява, че на ищеца е поставена диагноза ”neuritis traumartica n.alveolaris inferioris dextri rost implantacionem
III степен пo Seddon. Dysaesthsia et paraesthisia in redione n.alv.inf.Dex.МКБ G50.8”, породена от травматична лезия
на десния долночелюстен нерв, възникнала в резултат
от имплантно протетично
лечение в зона на долните десни молари с давност от
1г. и 6м., като проведената медикаментозна и физикална
терапия е с временен и частичен ефект. Заболяването прогресира и се задълбочава
във времето, поради което е предписана повторна консултация с невролог и
психиатър, и преоценка на възможностите за консервативна и хирургична терапия.
По делото /л.26-л.30/ са приети
заверени преписи от 24 бр. фискални бонове издадени през периода
10.12.2014г.-25.05.2015г. на обща стойност от 164лв. установяващи плащане за
извършен превоз от гр.Бяла до гр.Варна и обратно, както и от 82 бр. транспортни
билети издадени от Министерство на финансите на обща стойност от 378.50лв.
Видно е от приетите преписи от 2 бр.
електрони самолетни билети издадени на името на ищеца и на у. Х., ведно с
бордни карти, че на 09.06.2015г. ищеца и придружител, са ползвали самолетен
транспорт по направление Варна-с. и с.-Варна, чиято единична стойност е
233.41лв. или общо 466.82лв.
Установява се от представения препис
от Амбулаторен лист от 07.12.2015г. издадено от МБАЛ по неврология и психиатрия
”Св.Наум”-гр.с., че на посочената дата ищеца е провел консултация с психиатър
във връзка с изпитваната болка, в резултат от увреждане на троичния
нерв, като му е предписана медикаментозна терапия. От представения препис от
Фактура от 07.12.2015г. издадена от МБАЛНП ”Св.Наум”, ведно с касов бон се
установява, че за ползваната услуга е заплатена сумата от 50лв.
Видно е от приетите преписи
/л.116-л.119/ от 4 бр. електрони бордни карти издадени на името на ищеца и на у.
Х., че на 07.12.2015г. ищеца и придружител са ползвали самолетен транспорт по
направление Варна-с. и с.-Варна.
По делото са приети резултати от
образни изследвания свързани с лечението на десния долночелюстен
нерв на ищеца, както и от медицинска документация съхранявана в РЗОК-Варна, касаеща периода 01.03.2009г.-01.03.2014г.
По делото са приети заверени преписи
от Сертификати от 01.01.2014г. и от 01.01.2015г. издадени от ЗАД ”А.”, от които се установява, че
ответника в качеството му на член на БЗС Районна колегия-гр.Варна се е ползвал
от застрахователно покритие по застраховка ”Професионална отговорност на
стоматолози”, през периода от 00.00 часа на 01.01.2014г.
до 24.00 часа на 31.12.2014г. и от 00.00 часа на 01.01.2015г.
до 24.00 часа на 31.12.2015г., с единичен лимит на покритието от 10000лв. за
всяко застрахователно събитие и агрегатен лимит от 20000лв. Установява се, че
застрахователното покритие се разпростира върху всички суми, които
застрахования бъде законно задължен да плати като компенсация за телесно
увреждане, причинено на пациент, вследствие на небрежност, грешка или пропуски
при професионално обслужване, което е предоставено от страна на застрахования,
както и разходите по уреждане на претенции направени със съгласието на
застрахователя в границите на договорените лимити. Приети са и препис от Общи
условия за застраховка ”Професионална отговорност-медицински персонал”, според
Раздел I, от които застрахователя отговаря за всички суми ненадхвърлящи
договорените лимити на обезщетението, които застрахования бъде законно задължен
да плати, като вредите се установяват на основата на претенции, предявени за
пръв път писмено през периода на застраховката при условие, че събитията, на
чиято основа са предявени претенциите, са възникнали на територията на България
след началната на застраховката или след вписаната в полицата ретроактивна дата, ако такава е договорена.
От приложените по делото заверени
преписи от Нотифициран сертификати за съответствие на
изискванията на Европейската общност за качество на медицинските изделия
издаден от компетентен швейцарски орган, ведно легализиран превод на български
език, се установява, че процесните импланти, които са поставени при стоматологичното лечение
на ищеца от ответника, отговарят на посочените по-горе изисквания.
В о.с.з. на 28.04.2016г. е прието за
безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че за процесните дентални услуги е
заплатена сумата от 1950лв., която е платена на ответника от родственик по
сватовство /зет/ на ищеца.
По делото е прието
заключение на комплексна СМЕ, чието заключение се цени от съдът като
компетентно и добросъвестно дадено. От основното и допълнително заключения на
вещото лице със специалност ”Вътрешни болести” се установява, че около пет
години преди началото на процесното стоматологично
лечение на ищеца е поставена диагноза ”Язва на стомаха”, а около една година
преди лечението диагноза ”Хипертонична болест”. Установява се, че към момента
на изготвяне на експертизата язвата на стомаха, от която ищеца страда, е обострена в резултат от настъпилите стоматологични
усложнения, като хипертонична болест също е обострена
от болки, безсъние и други. Установява се, че ищеца има и неврологични
усложнения в резултат стоматологичното лечение, както и че на същия не е
определен /предписан/ хранителен режим от лекар. Установява се още, че
лечението на язвата на стомаха и на хипертоничната болест налагат доживотно
медикаментозно лечение, диета и избягване на стрес, нервно напрежение и тежък
физически труд. Лечението на неврологичните усложнения е бавно и трудно, и
продължава с години /в случая повече от 2 години/, при липса на допълнителни
усложнения. По време на прегледа и в медицинската документация не са открити
данни сочещи на злоупотреба с алкохол от страна на ищеца. От заключението на
вещото лице със специалност ”Психология” се установява, че преживяната от ищеца
физическа травма се е превърнала и в психотравма,
която доминира в неговото съзнание. Болката се интерпретира като фактор, който
застрашава нормалния начин на живот на ищеца, фрустрира
самочувствието му и го прави по-малко толерантен, с понижен праг на търпимост,
с повишено е вътрешното напрежение. Ищеца е станал по-лесно възбудим, с външно
наказателна насоченост и вербално агресивен. Ищеца отреагира
неудоволствените си емоции предимно в тесния семеен
кръг и към лица, които имат минимална вина. Същия осъзнава тази промяна в
емоционален план, но в определени моменти не е в състояние да контролира своето
поведение. Тревожността на ищеца е свързана предимно с усещането на болката, но
не е драстично повишена. Установява се, че дори физическата болка да бъде
облекчена, преживяната психотравма ще създава усещане
за т.нар. фантомна болка /болка
без налична симптоматика/. Продължителността на оздравителният процес не може
да се предвиди, но със сигурност ще продължи с години, а вероятно и няма да има
положителен край. Установява се още, че възрастта на ищеца е значим фрустратор при оздравителния процес, особено що се отнася
до емоционално-волевата промяна на личността, поради което пълното
възстановяване в емоционален план е невъзможно. От заключението на вещото лице
със специалност ”Стоматология” се установява, че за констатирането на нарушаване
на целостта на мандибуларният канал в обеззъбената зона на долните кътни зъби в дясно е
необходимо да се извърши компютърна томография на долната челюст. Установява
се, че при ищеца е налице нарушение в целостта на мандибуларния
канал, съответстващо на поставения и впоследствие отстранен дистално
разположен имплант, което е довело до нарушаване на
целостта на мандибуларният нерв в горепосочената
зона. Установява се, че е възможно болките, за които ищеца съобщава и
оплакванията за дискомфорт-парестезии и др., да са
резултат прекъсване или увреждане на мандибуларният
нерв. Установява се, че поставянето на импланти и
тяхното премахване, не може да доведе до язвена болест, както и че поставената
на ищеца диагноза ”Пансинуит”, представлява
възпалителен процес засягащ всички околоносни кухини,
който процес няма връзка с поставяне или премахване на импланти
в долната челюст в дясно. Установява се още, че стоматологичното състояние на
ищеца е посттравматична сензорна невропатия в
областта на nervus alveolaris
inferior dex, частично обеззъбяване на долната челюст, като по отношение на
травматичната невропатия прогнозата е неблагоприятна,
поради малките шансове за настъпване на пълно отшумяване на симптоматиката.
От заключението на СМЕ изготвено от
вещо лице със специалност ”Нервни болести”, което се кредитира от съдът като
компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява, че един от
клоновете на троичният нерв е долночелюстния
нерв, които навлиза в канала на долната челюст и има характер на смесен
нерв-освен сетивни влакна, той съдържа и всички моторни влакна. Установява се,
че нарушенията във функциите на нерва се изразяват с отпадни и възбудни прояви, като към възбудните
спада болката, а към отпадните сетивните нарушения, поради което при прекъсване
на нерва на мястото не би трябвало да има болка и сетивни нарушения от типа на парестезии, което в случая на ищеца сочи за нарушаване на
функциите на нерва, а не за пълното му прекъсване. Установява се, че при ищеца
функцията на троичния нерв, а имено на nervus alveoaris inferior dextra е засегната, като
прогнозата за възстановяването му зависи от дългосрочно провеждана
медикаментозна терапия с препарати, показани за това, като е възможна и
оперативна интервенция за корекция на съдово-нервния конфликт при неповлияване
от медикаментозното лечение. Установява се, че проведеното лечение на ищеца е
адекватно, но би трябвало да продължи дългосрочно с медикаменти, като при
неповлияване на симптоматиката може да се прибегне до оперативно лечение. Срока
и възможността за пълното възстановяване не може да се предвиди, като предвид
неповлияването при ищеца на симптомите от дългосрочно приеманите до момента
медикаменти, е нужно да се извърши оперативна намеса, която няма да възстанови
нерва, а ще прекъсне функцията му с цел пълно копиране на болковия
синдром и ще има за последица от трайно обезчуствяване
на съответната част в зоната, инервирана от
съответния нерв. Установява се още, че за лечение на увреждането на ищеца са
необходими медикаменти от групите на аналгетиците, антиконвулсантите и тимостабилизаторите,
триптаните, витамини от група ”Б” и др., като е
възможно приложение на блокади на ганглия на троичния нерв, чрез инжекционно приложение на алкохол,
които имат временен ефект-до няколко месеца, както и оперативна интервенция за
корекция на съдово-нервния конфликт при неповлияване от медикаментозно лечение.
От приетото по делото заключение на
вещо лице със специалност ”Уши, нос, гърло”, което е уточнено в о.с.з., се
установява, че от направената на ищеца рентгенографията се констатира наличието
на заболяване ”Пансинуит”, което е с хрочничен характер и се е развило под формата на настинка
или грип без да налага специално лечение. Установява се, че заболяването не
предизвиква симптоми и оплаквания у ищеца, както и че поставянето на импланти на долната челюст в дясно не се намира в причина с
възпалението на синусите, поради липса на анатомична връзка.
От приетото по делото заключение на
вещо лице със специалност ”Орална хирургия”, което се цени от съдът като
компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява, че направената
компютърна томография на ищеца доказва нарушаване на целостта на мандибуларния канал в обеззъбената
долна челюст в дясно. Налице е нарушаване цялостта на
мандибуларния нерв в горепосочената област и то може
да бъде свързано с поставянето или премахването на имплантати
в тази област. Не е възможно оплакванията на ищеца за дискомфорт
в менталната област-парастезии и други, да бъдат в
следствие на далечно увреждане на мандибуларния
канал. Възможно е болките, които ищеца сочи, а именно силна болка в областта на
гингивата на обеззъбения
участък 46,47 и 48 зъби, да са симптом за прекъснат или увреден мандибуларен нерв. В конкретния случай не е установено едно
от възможните усложнения от лечението с дентални имплантати-възпаление на тъканите около имплантата,
което се изявява с резорбция на кост. Не
е налице пряка връзка между поставянето на дентални имплантати и тяхното премахване и проява на язвена болест,
но при болките които изпитва пациента и невъзможността му за хранене, спада
имунната му защита, което може да доведе до поява на други болести.
Симптоматиката при язвената болест би следвало да се появи няколко седмици след
започване на проблеми с денталните имплантати. Установява се още, че ”Пансинуитът”
е възпаление на всички синуси на черепа, като това заболяване няма пряка връзка
с поставянето на имплантати на долната челюст.
В показанията си свидетеля
Димитър Атанасов Атанасов /зет на ищеца/ сочи, че след като със съпругата си-дъщеря на
ищеца, разбрали, че последния има нужда от дентално
лечение, което може да се извърши чрез поставяне на инпланти,
решили да му направят подарък. Сочи, че тъй като били доволни от
стоматологичните услуги, предлагани от ответника, се договорил с него относно
вида на лечението, а именно чрез поставяне на инпланти,
и за отстъпка в цената, като за целта заплатил сумата от 2000лв. През почивните,
непосредствено след провеждане на лечението, свидетеля и съпругата му посетили
ищеца, който се оплаквал болки, които възникнали по време на процедурата и
които според казаното от ответника били нормални и ще отшумят след десет дни.
Сочи, че ищеца непрестанно се държал за лицето и се оплаквал от болки и
”иглички”. Сочи, че когато се хранел ищеца се стараел да дъвче от страната,
която не е третирана и често правел гримаси от болка. Когато ищеца консумирал
супа или течна храна, от устата му се стичала течност, но той не усещал това,
тъй като нямал сетивност в дясната част на лицето. В течение на времето ищеца
започнал да демонстрира раздразнителност и нервност, по което си личало, че не
се чувства добре и комфортно. При едно от посещенията при ответника, на което
присъствал и свидетеля, стоматолога обяснил, че изпитването на болката е
нормално и ще премине за около месец, като изписал медикаменти за облекчаване
на състоянието на ищеца. Ищеца приемал изписаните му лекарства, но те не дали
резултат. В резултат от болките, които търпял, вследствие от поставените импланти, ищеца започнал да има проблеми със сънят си, като
на всеки два часа ставал за приема болкоуспокояващи-”Аулин”
и ”Нимезил”. Сочи още, че понастоящем не е налице
подобрение в състоянието на ищеца, който продължава да се храни странично.
Свидетеля Никола Панайотов
Янчев /без
родство и спорове със страните/,
в показанията си сочи, че му е известно за проведеното стоматологично лечение
на ищеца от ответника. Сочи, че от пролетта на 2014г. ищеца започнал да се
оплаква от силни болки в следствие от лечението. Сочи, че при хранене ищеца
изпитвал болки и му ”капели лигите”, което го изнервяло. Сочи, че ищеца
постоянно се държал за устата и в резултат от силните болки, претърпял
негативна промяна в емоционален план, като от весел и жизнерадостен, станал
притеснен и изнервен. Сочи още, че преди 2014г. ищеца не се е оплаквал и
демонстрирал добро здраве и работоспособност, а понастоящем изпитвал
затруднения, когато работи.
При разпита си
свидетелката Гюлхан Х.А. /без родство и спорове със страните/, сочи, че през м.03.2014г. е
работила при ответника като административен секретар, в чиито задължения е
посрещане, настаняване и изпращане на пациенти. Сочи, че ищеца е бил пациент на
ответника, като на първия следвало да се поставят импланти
по настояване на неговия зет и дъщеря. Сочи, че желанието на ищеца било да си
лекува зъбите като му се постави ”мост”, тъй като вероятно по финансови причини
не искал поставяне на импланти. Сочи още, че ищеца е
посещавал ответника няколко пъти във връзка с лечението.
Свидетелката Миглена Г.
Йорданова /служител
на ответника/ сочи, че е
присъствала на премахването на имплантите на ищеца,
което станало по изрично негово настояване, въпреки предупрежденията от страна
на ответника, че това ще има негативен ефект. Сочи, че процедурата по
премахването била изпълнена без поставяне на упойка, тъй като ищеца отказал
поставянето на такава. Сочи, че след като процедурата приключила, ищеца
заплашил ответника, че ще му отнеме всичките титли и ще му счупи краката, и
ръцете за да не може да работи. Сочи още, че оплакванията на ищеца били от дискомфорт, ”мравучкане” и
нервност, поради което държал на премахването на имплантите.
Въз основа на установеното
от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.45 от ЗЗД
всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, като във
всички случаи на непозволено увреждане, вината се предполага до доказване на
противното. Отговорността за непозволено увреждане по реда на цитираната
разпоредба носят физическите лица, които са причинили вредата, чрез свои
виновни действия, или бездействия и тази отговорност се поражда при наличността
на причинна връзка между противоправното и виновно
поведение на дееца и настъпилите вреди. На обезщетяване на подлежат всички
вреди-имуществени и неимуществени, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането.
В разглеждания казус страните не
спорят и от събраните доказателства се установи, че ответника е провел дентално лечение на ищеца, чрез поставяне на базални импланти в областта на
долна дясна челюст. Спора на първо място се концентрира около въпроса дали при
лечението и по конкретно при поставянето на импланти
на ищеца са спазени добрите дентални практики или
ответника е проявил небрежност и в резултат от манипулациите при поставянето на
имплантите е причинил увреждане на десният долночелюстен нерв на пациента. Съвкупния анализ на
приетата по делото специализирана дентална
медицинската документация, заключенията на СМЕ изготвени от вещите лица със
специалности ”Стоматология”, ”Нервни болести” и ”Орална хирургия”, и
показанията на ищцовите свидетели, водят до
еднозначния извод, че при поставяне от ответника на процесните
дентални импланти на ищеца
е увреден долночелюстен /мандибуларен/
нерв на пациента. В тази връзка съдът намира възражението на ответника за
недоказаност на увреждането, основано на оспорването на заключенията на вещите
лица стоматолог и орален хирург, за неоснователно. Факта, че вещото лице
стоматолог е консултирало ищеца преди завеждане на иска, не води автоматично до
недостоверност на заключението му, още по малко може да повлияе на заключението
на оралният хирург, което е изготвено на база всички данни по делото. Наред с
това и двете заключения кореспондират с писмените доказателства относно
лечението на ищеца след премахване на имплантите и
със заключението на вещото лице невролог. Ето защо съдът приема за установено,
че при поставянето на процесните импланти
на ищеца, ответникът е увредил долночелюстния нерв на
първия.
Възражението на ответника за липсата
на предпоставките за ангажиране на отговорността му, базирано на липсата на
категорична установеност на степента на увреждането на нерва на ищеца, е
неоснователно. Обстоятелството дали нерва е частично наранен или е изцяло
прекъснат е ирелевантно за възможността да се
ангажира отговорността на ответника, а има отношение само към размера на
дължимото обезщетение. Това е така защото на първо място безспорно е, че при
провеждане на дентално лечение не се очаква или цели
негативно въздействие върху въпросния нерв. На следващо място коментираните
по-горе доказателства установяват, че имено денталното
лечение е предизвикало процесната симптоматика у
ищеца, поради което степента на увреждането не е решаваща по отношение на
възможността да се търси отговорност от деликвента.
Предвид изложеното съдът приема, че при проведеното дентално
лечение ответника е действал в отклонение от добрите дентални
практики, респективно че увреждайки мандибуларния
нерв на ищеца е проявил противоправно поведение и
дължи обезщетение за вредите, които пострадалия е претърпял в резултат от
увреждането.
По изложението съображения съдът
намира, че в случая са налице горецитираните елементи от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД,
съответно, че искът е доказан по основание и следва да се определи неговия
размер при условията на чл.51, ал.1 и чл.52 от ЗЗД.
По отношение на неимуществените вреди:
Съобразно критерия за справедливост
установен в чл.52 от ЗЗД, при определяне на обезщетението за неимуществени
вреди, следва да се имат предвид обективно съществуващите обстоятелства във
всеки конкретен случай. Тези обстоятелства са: видът, характерът и степента на
констатираното увреждане и състоянието на пострадалия; начинът на извършване на
увреждането; видът и начинът на провежданото лечение, неговата продължителност;
болките и страданията, претърпени, както при причиняване на увреждането, така и
при провеждане на лечението през всичките му етапи; отстраними
ли са травмите или има остатъчни явления; периода на загуба на двигателна
способност; психическата травма, както при причиняване на увреждането, така и
впоследствие; възрастта на увредения и общественото му положение; налице ли е
намалена трудоспособност и др.
По несъмнен начин от медицинската
документация, заключенията на вещите лица по проведените експертизи и
кореспондиращите си показанията на свидетелките Атанасов, Янчев и Йорданова, се
установи, че ищеца е претърпял неимуществени вреди,
изразяващи се болки, страдания и негативни психически изживявания, и промени,
вследствие от увреждането на десният му долночелюстният
нерв. Установи се още, че непосредствено след
поставянето на имплантите, т.е. след увреждането и
през следващите няколко месеца, през които е продължило лечението при
ответника, ищеца е търпял силни болки. Впоследствие след премахването на имплантите по инициатива на ищеца и започването на възстановителни
процедури болките са намалели, но и понастоящем не са престанали като
прогнозната за пълното им отшумяване е негативна. Процесното
увреждане е повлияло в отрицателен план на емоционалното състояние и начина на
живот на ищеца, който според показанията на посочените по-горе трима свидетели
е станал сприхав и агресивен, като в този смисъл е и заключението на вещото
лице психолог. Друга негативна последица е, че преживяната психотравма и занапред ще създава усещане у ищеца за т.нар.
фантомна болка /болка без
налична симптоматика/. Увреждането е довело и до обостряне на съществуващите у
ищеца заболявания-язва на стомаха и на хипертонична болест, за които стреса и
нервно напрежение са противопоказни. Наред с това увреждането е наложило
продължително лечение с прием на медикаменти и извършване на рехабилитацинни процедури, които са довели до временно
облекчение, но не и до пълно оздравяване. По отношение на бъдещото здравословно
състояние на ищеца в двете му проявени форми-физическо и психическо, с оглед
възрастта на уведения и характера на увреждането, прогнозата е за продължителен
оздравителен процес, с голяма вероятност да не се достигне до пълно
възстановяване. От значение за определяне на размера на обезщетението е и
демонстрираното от ответника поведение по отношение на оплакванията на ищеца, а
имено неглижиране на сведенията за симптоматика у
пациента, което е довело до удължаване на първоначалния период, през който са
търпени болки и страдания, и същевременно е забавило започването на лечение на
увреждането на мандибуларния нерв.
Воден от горното, като съобрази
характера на увреждането и периода, през които същото е предизвиквало негативни
психически и физически преживявания у ищеца, и негативната прогнозата за
възстановяването му, съдът счита, че за репариране на претърпените от същия
морални вреди е необходима сума не по-малка от 10000лв. Ето защо и с оглед диспозитивното начало в гражданския процес, претенцията за
неимуществени вреди се явява изцяло основателна и следва да се уважи в претендирания размер от 8000лв.
По отношение на имуществените вреди:
По делото е прието за ненуждаещо се от
доказване обстоятелството, че за проведеното от ответника дентално
лечение, на същия от близките на ищеца е заплатена сумата от 1950лв. От
кореспондиращите си показания на свидетелите Атанасов и А., се установи, че
плащането на посочената сума е извършено с дарственото
намерение, а имено да се осигури по качествено дентално
лечение на ищеца. Понастоящем заплатеното лечение не е дало никакъв положителен
за ищеца резултат, тъй като имплантите са премахнати
и няма как да бъдат използвани занапред. В резултат от това е възникнала
невъзможността да се увеличи патримониума на ищеца,
като получи лечението, за което е платено, съответно е налице хипотезата на пропуснати доходи. Съобразно чл.51, ал.1 от ЗЗД
на обезщетяване подлежат всички имуществени вреди, ако се докаже, че са в
причинна връзка с увреждането. Както вече бе посочено загубата на възможността
да получи качествено дентално лечение, респективно
неговата стойност се намира в причинна връзка с увреждането. В резултат, от
което претенцията за осъждане на ответника да заплати имуществени вреди в
размер на 1950лв. е основателна.
От представените преписи от електрони
самолетни билети, ведно с бордни карти, се установи, че на 09.06.2015г. ищеца
заедно с придружител, са ползвали самолетен транспорт по направление Варна-с. и
обратно, чиято единична стойност е 233.41лв. или общо 466.82лв. Същевременно от
приетата Фактура №418 от 17.06.2015г., ведно с касов бон от 09.06.2015г.
издадени от ”АИППДПД Ив.а.” ЕООД-гр.с., установяват, че на 09.06.2015г ищеца е
посетил клиниката в гр.с. за извършване на първоначален-основен преглед свързан
с травмата на троичният нерв. Ето защо е налице
причинно следствена връзка между пътуването и увреждането, освен това като се
има предвид възрастта на ищеца и особеното му емоционално състояние, ползването
на придружител при пътуването до гр.с. се явява наложително и оправдано, т.е.
на репариране подлежи пълната заплатена стойност на самолетните билети или
сумата от 466.82лв. Според писмените доказателства по делото за извършване на
прегледи, изследвания и лечение, на увреждането на мандибуларния
нерв, включително чрез различни последователни терапевтични процедури, ищеца е
пътувал от местоживеенето си в гр.Бяла до гр.Варна и обратно най-малко 35 пъти,
за което са му били необходими 70 билета. Представените преписи от 24 бр.
фискални бонове издадени през периода 10.12.2014г.-25.05.2015г. на стойност
между 3лв. и 10лв., чиято обща стойност
възлиза на 164лв. установяват плащане за извършен превоз от гр.Бяла до гр.Варна
и обратно, както кореспондират с датите, на които ищеца е следвало да се намира
в гр.Варна. Преписите от 82 бр. транспортни билети издадени от Министерство на
финансите на стойност между 1.50лв. и 9лв., чиято обща стойност възлиза на
378.50лв., не съдържат дата на плащане и маршрут на пътуването, но предвид
факта, че същите са официален удостоверителен документ за заплатен транспорт и
горепосочената от пътуване на ищеца около 35 пъти по направление от гр.Бяла до
гр.Варна и обратно, за което не са достатъчни 24 броя билети издадени под форма
на фискален бон, следва да се приеме, че закупуването им е свързано с пътуване
по посоченото направление. Наред с това факта, че фискални бонове и
транспортните билети се намират в държание на ищеца, сочи, че имено той е
заплащал за извършването на съответния транспорт. Разгледани във взаимовръзка
посочените обстоятелства обуславят извода, че въпросните разходи за транспорт
са свързани с лечението на ищеца и са направени от него, като сбора от
стойността на всички разходно оправдателни документи възлиза на 1009.32лв.
Претенцията на ищеца е за заплащане на сумата от 970.82лв., поради което тази
част от претенцията за имуществени вреди се явява изцяло основателна и следва
да бъде уважена.
Иска на ищеца за причинени неимуществени вреди с оглед
необходимостта от закупуване на усилена храна остана напълно недоказана.
Вероятно с оглед спецификата на увреждането и съпътстващите заболявания на
ищеца, същия е било необходимо да употребява по специална храна, доказателства
обаче, че му е предписан определен хранителен режим включващ засилена и честа
консумация на специфични продукти, както и че такива продукти са закупувани и
каква е тяхната стойност, не бяха ангажирани по делото. Ето защо претенцията на
ищеца за претърпени имуществени вреди за закупуване на усилена храна в размер
на 500лв., следва да бъде отхвърлена.
По отношение на претенцията за
имуществени вреди в размер на 874.91лв., която сума е послужила за закупуване на медикаменти и плащане на
прегледи и рехабилитация за периода от 01.03.2014г. до 21.10.15г., от
ангажираните доказателства за извършени прегледи и рехабилитационни
процедури, рецептурни бланки и разходно-оправдателни
документи-фактури, ведно с касови бонове се установява, че ищеца е заплатил
като следва:
-108лв. по Фактура №********** от
15.12.2014г. на обща стойност 147лв. за преглед и лазерна терапия в Медико-дентален център ”Д-р И.” ООД, ето защо претенцията е
основателна до размера на доказано заплатената сума от 108лв. и неоснователна
за разликата до претендираните 147лв., за която няма
данни да е платена;
-30лв. за преглед на 05.01.2015г. при д-р Яна Кокарешкова
в ДКЦ ”Света Марина” ЕООД, която сума съответства на претенцията;
-105.12лв., от които 64.44лв. за
закупени на 05.01.2015г. от аптека ”Лафарм”-гр.Варна и
40.68лв. за закупени на 13.12.2015г. от аптека ”Исифарм”-гр.Варна
медикаменти предписани от д-р Я.Кокарешкова, освен
това 9.54лв. заплатени на 01.06.2015г. и 20.93лв. заплатени на 09.12.2015г. за
лекарства от аптека ”с.”-гр.Бяла и 98.64лв. платени за лекарства през периода
28.01.2015г.-31.03.2015г. по 6 бр. фискални бонове издадени от различни аптеки
в гр.Варна, като общата стойност на доказано закупените медикаменти е
234.23лв., ето защо претенцията на ищца за лекарства в размер на 137.18лв. се
явява изцяло основателна;
-120лв. за заплатени на ДКЦ ”Света
Марина” ЕООД на 10.02.2015г. стойност на компютърна аксиална
томография, която според вещите лица стоматолог и орален хирург е необходима за
диагностициране на увреждането на троичният
нерв, съответно на състоянието на пострадалия, колкото се претендират от ищеца;
-178лв. заплатени на Медицински
университет-Варна, ФДМ, МДЦ за 10бр. процедури лазертерапия
по 15лв. всяка и 4бр. процедури по електротерапия, всяка на стойност по 7лв.,
от които ищеца претендира 88лв. /60+28/, същевременно за претендираната
цена на два прегледа по 39лв. липсва доказателства за плащане, съответно
претенцията следва да се отхвърли;
-91лв. заплатени на ”д.ц.ф.” ООД за
ползвани дентални и рентгенови услуги през периода
11.11.2014г.-08.12.2014г., от които ищеца претендира
52лв.
-30лв. заплатени на 09.06.2015г. на
”АИППДПД Ив.а.” ЕООД-гр.с. за прегледи, колкото се претендират от ищеца.
Към Фактура №********** от
19.01.2015г. издадена от Медико-дентален център ”Д-р И.”
ООД за сумата от 190лв., не е представен касов бон или друг документ
установяващ плащането, в резултат от което претенцията на ищеца за сумата от
90лв. за лазерна терапия се явява недоказана.
С оглед изложеното претенцията на ищеца, касаеща разходи за закупуване на медикаменти и плащане на
прегледи, и процедури за рехабилитация през периода от 01.03.2014г. до
21.10.2015г., се явява основателна до размера от 535.18лв. и неоснователна за
разликата до претендираните 874.91лв.
По изложените съображение, съдът
намира, че предявеният иск за имуществени вреди следва да се уважи до размера
от 3456лв., включваща стойността на денталното лечение,
транспортните разходи и част от претендираните
разходи за медикаменти, прегледи и рехабилитация, съответно да се отхвърли за
разликата до общо претендираните 4295.73лв., която
разлика включва претендираните средства за усилена
храна и част от стойността на медикаменти, прегледи и процедури.
В резултат от уважаване на исковете за
заплащане на обезщетение, на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД и с оглед направеното
от ищеца искане, следва да се присъди законна лихва върху главниците, считано
от подаване на исковата молба, а именно от 21.10.2015г.
Относно разноските:
При този изход на
делото, на основание чл.78, ал.1 от ГПК и в съответствие с направеното искане,
в полза на ищеца се полагат деловодни разноски съобразно уважената част на иска
/общо 11456лв./ и представените доказателствата по делото за извършването им
/общо 2388.42лв./, като така изчислени те възлизат на сумата от 2225.30лв. На основание чл.78, ал.3 от ГПК в
полза на ответника се дължат разноски съобразно отхвърлената част на
претенцията /общо 839.73лв./ и според доказателства за направени такива /общо
2730.44лв./, а именно в размер на 186.47лв. С оглед гореизложеното и предвид
еднородния и насрещен характер на вземанията, в полза на ищеца следва да се
присъдят съдебно деловодни разноски по компенсация в размер на 2038.83лв.
По обратният иск:
Обратният иск намира правното си
основание в чл.79. ал.1 от ЗЗД вр. с чл.193 и чл.213
от КЗ /2005г., отм./, съгласно които при наличие на сключен застрахователен
договор и при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да
плати на застрахования застрахователно обезщетение, като обезщетението включва причинените
вреди и пропуснатите ползи, които представляват пряк и непосредствен резултат
от непозволено увреждане, и лихви за забава, когато застрахованият отговаря за
тяхното плащане пред увреденото лице.
В настоящия
случай ищеца и ответника по обратният иск са обвързани от договор за застраховка ”Професионална отговорност
на стоматолози”, като действието на договора по полица №1513013060000423126
касае периода 00:00 часа на 01.01.2014г.
до 24:00 часа на 31.12.2014г., а по полица №1513013060000469454 периода 00:00 часа на 01.01.2015г. до 24:00
часа на 31.12.2015г. Договореният максимален размер на застрахователното
покритие е 10000лв. за всяко застрахователно събитие, като общия лимит е
20000лв. Предвиденото в двата договора застрахователно покритие се разпростира
върху всички суми, които застрахования бъде законно задължен да плати като
компенсация за телесно увреждане, причинено на пациент, вследствие на
небрежност, грешка или пропуски при професионално обслужване, което е
предоставено от страна на застрахования, както и разходите по уреждане на
претенции направени със съгласието на застрахователя в границите на
договорените лимити. Съобразно установеното по-горе при разглеждането на
главния иск, ищеца по обратния иск е причинил телесно увреждане на свой
пациент, като вредата е настъпила през м.март на 2014г., когато е извършено
поставянето на дентални импланти
на пациента, респективно е увреден мандибуларния нерв
на същия, към която дата е приложим договора по застрахователна полица
№1513013060000423126. Размера на обезщетението, което е осъден да заплати
стоматолога е 11456лв., поради което отговорността на застрахователя е
ограничена до уговореният застрахователен лимит на обезщетението от 10000лв.
Възражението на ответника по обратния
иск, че отговорността на застрахователя не следва да бъде ангажирана, тъй
вредоносното събитие и предявената претенция срещу застрахования не попадат
едновременно в нито един от двата периода на действие на процесните
застрахователни договори, е неоснователно. На първо място възражението на
ответника се основана на Общи условия за застраховка ”Професионална
отговорност-медицински персонал”, за които няма данни да са приложими към от договорите за застраховка
”Професионална отговорност на стоматолози”. Дори обаче Общите условия да са
приложими към настоящия случай, то те не могат да освободят застрахователя от
отговорност, тъй като по същество не въвеждат твърдяното от него ограничение, а
предвиждат начин на определяне на вредите, а именно че същите се установяват на
основата на претенции, предявени за пръв път писмено през периода на
застраховката при условие, че събитията, на чиято основа са предявени
претенциите, са възникнали на територията на България след началната на
застраховката или след вписаната в полицата ретроактивна
дата, ако такава е договорена. Този начин на определяне на вредите влиза в
противоречие с императивни разпоредби от КЗ /2005г., отм./ относно размера на
дължимото обезщетение. Ето защо клаузите на Общите условия не могат да дерогират прякото приложение на нормите на кодекса, според
които застрахователя следва да плати обезщетение за действителните вреди
възникнали от покрито застрахователно събитие възникнало в срока на действие на
застрахователния договор.
По изложените
съображение следва да се уважи обратният иск на И.И.В., като се осъди ”З.А.” АД
да му заплати сумата от 10000лв., като за разликата до присъдената по първоначалния
иск сума от 11456лв., обратната претенция следва да се отхвърли.
С оглед изхода
на спора по обратния иска в полза на И.И.В. следва да се присъдят деловодни разноски съразмерно с
уважената част от претенцията и доказателства за направени такива-1980лв. за
заплатен адв.хонорар. изчислени по посочения начин
размер на дължимите разноски възлиза на 1728.35лв.
Мотивиран от
изложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА И.И.В., с ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на Г.Д.Х., с ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 11456лв., представляваща
обезщетение за претърпени вреди, в резултат от увреждане на здравето на ищеца
от неправилно проведено от ответника дентално лечение
през м.март на 2014г., при което е увреден десният долночелюстен
/мандибуларен/ нерв на ищеца, от която 8000лв.,
съставляващи обезщетение за неимуществени вреди изразяващи се в мъки, страдания
и трайно разстройство на здравето и 3456лв., съставляващи на обезщетение за
имуществени вреди, включващо 1950лв. платени за услугата по поставяне на зъбни импланти, 970.82лв. за транспортни разходи от гр.Бяла до
гр.Варна и обратно, и от гр.Варна до гр.с. и обратно, ведно с придружител и 535.18лв.
за закупуване на медикаменти и плащане на прегледи, и рехабилитация за периода
от 01.03.2014г. до 21.10.2015г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано
от завеждане на исковата молба-21.10.2015г.
до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 2038.83лв., представляваща съдебно деловодни разноски
по компенсация, като ОТХВЪРЛЯ иска
за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди за разликата над 11456лв. до претендираните 12295.73лв., включваща 500лв. за
закупуване на усилена храна и от 339.73лв. за закупуване на медикаменти и
плащане на прегледи, и рехабилитация през периода от 01.03.2014г. до
21.10.2015г., като неоснователен.
ОСЪЖДА ”З.А.” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от М.П. И., да
заплати на И.И.В., с ЕГН
**********, с адрес: ***, сумата от 10000лв., представляваща застрахователно обезщетение по
договор за застраховка ”Професионална отговорност на стоматолози”,
по полица №1513013060000423126 със срок
на действие от 00:00 часа на 01.01.2014г.
до 24:00 часа на 31.12.2014г., както и сумата от 1728.35лв., представляваща деловодни разноски, ПРИ
УСЛОВИЕ, че И.И.В., с ЕГН **********, представи доказателства за заплащането на Г.Д.Х., с ЕГН **********,
на
сумата от 11456лв., представляваща обезщетение за непозовлено
увреждане настъпило през м.март на 2014г.,
като ОТХВЪРЛЯ обратния иск за разликата над 10000лв. до претендираните 11456лв.
Решението е
постановено при участието на ”З.А.” АД,
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от М.П. И., в
качеството на трето лице помагач на страната на ответника И.И.В.,
с ЕГН **********, с адрес: ***.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
ВОС в двуседмичен срок от съобщаването
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: