№ 785
гр. София, 14.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 17-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:АДРИАНА Д. АТАНАСОВА
при участието на секретаря ЙОРДАНА П. ТАШЕВА
като разгледа докладваното от АДРИАНА Д. АТАНАСОВА
Административно наказателно дело № 20231110213077 по описа за 2023
година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление (НП) № 003157 от 15.06.2023 г., с което
директорът на Регионална дирекция за областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и
Благоевград със седалище в гр. София при Комисията за защита на потребителите е наложил
на основание чл. 83, ал. 1 от ЗАНН във връзка с чл. 233, ал. 2 във връзка с чл. 200 от Закона
за защита на потребителите (ЗЗП) на „П.“ ООД с ЕИК *** два броя административни
наказания от вида „имуществена санкция”, всяка от които в размер от по 500 (петстотин)
лева за извършени нарушения по чл. 20, ал. 1 от ЗЗП.
Със срочно депозираната си жалба санкционираният субект обжалва издаденото
срещу него наказателно постановление с твърдения за противоречието му с материалния
закон, явната несправедливост на наложените наказания и допуснатите съществени
процесуални нарушения. Сочи се, че отговорността на дружеството следвало да бъде
ангажирана посредством налагането на 8 обособени санкции, съответни на извършените
нарушения. Правата на потребителите били гарантирани, доколкото обявените на етикетите
на продуктите цени съответствали на тези при маркирането им на касата. В случая било
налице посочване както на продажната цена на стоките, така и на цената им за килограм.
Твърди се на следващо място наличието на противоречие между описанието на
нарушенията и дадената им правна квалификация. Отделно от това се възразява срещу
незаконосъобразно проведената процедура по съставяне и връчване на АУАН. В случая
били налице предпоставките за приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН – каквато
преценка не била сторена. В допълнение са наведени възражения срещу липсата на
описание на нарушенията и обстоятелствата по тяхното извършване, изразяващи се в
непосочване датата и мястото на тяхното реализиране.
За проведеното открито съдебно заседание жалбоподателят не изпраща свой
процесуален представител.
Въззиваемата страна се представлява от адв. А. от САК, която моли НП да бъде
1
изцяло потвърдено. Счита същото за правилно и законосъобразно издадено. Заявява, че
доказателствата по преписката установявали безспорно извършването на нарушението, а в
допълнение изразява становище за неприложимост на чл. 28 от ЗАНН. Моли за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и
гласни доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят „П.“ ООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.
София, ж.к. Бенковски, бул. „Лазар Михайлов“ № 126 е с предмет на дейност, съсредоточен
в търговията на едро и дребно с хранителни продукти и стоки на химическата
промишленост, както и стопанисване и управление на верига магазини за хранителни стоки.
Дружеството съответства на понятието за „търговец“, заложено в легалната дефиниция на §
13, т. 2 от ДР на ЗЗП, а именно – физическо или юридическо лице, което продава или
предлага за продажба стоки, предоставя услуги или сключва договори с потребители като
част от своята търговска или професионална дейност в публичния или в частния сектор.
Към месец май 2023 г. дружеството стопанисвало търговски обект „П.“, разположен
в гр. София, бул. „Янко Сакъзов“ № 70, представляващ хранителен супермаркет. На
09.05.2023 г. в него била извършена съвместна проверка от служители на БАБХ и КЗП,
чиято тематична насоченост била свързана със спазването разпоредбите на ЗМИП и ЗЗП.
Проверката била проведена от екип инспектори от Регионалната дирекция на Комисията за
защита на потребителите за гр. София, в чийто състав била и актосъставителката И.К..
В хода на проверката било установено, че в обекта се предлагат за продажба тестени
изделия и други хранителни продукти, опаковани във разфасовки от найлонови пликчета,
както следва:
козуначени гевречета „Г.К.“ 170 гр. Пред продукта бил поставен търговски етикет с
обявена цена 2,59 лв./бр., цена за кг: 2,59лв.;
козуначено руло „Г.К.“ мармалад 400 гр. Пред продукта бил поставен търговски
етикет с обявена цена 5.99 лв./бр.
кифлички козуначени „Г.К.“ с локум с вкус ягода 250 гр. Пред продукта бил поставен
търговски етикет с обявена цена 3,39 лв./бр., цена за кг: 3,39лв.;
юфка „Крина“ домашна 200 гр. Пред продукта бил поставен търговски етикет с
обявена цена за разфасовка 1.69 лв./бр.;
ориз „Ф.“ бланширан 500 гр. Пред продукта бил поставен търговски етикет с обявена
цена за разфасовка 2,19 лв./бр.;
касапска наденица „К.М.“ 600 гр. Пред продукта бил поставен търговски етикет с
обявена цена за разфасовка 6,99 лв./бр.;
кашкавал „П.“ крави 400 гр. Пред продукта бил поставен търговски етикет с обявена
цена на разфасовка 11,19 лв./бр.
По отношение на така изброените стоки инспекторите от КЗП установили, че не е
обявена цената им за единица мярка - килограм. При контролно маркиране са отчетени
обявените върху етикетите цени на разфасовки. При това приели, че е извършено нарушение
на чл. 20, ал. 1 от ЗЗП.
Наред с това е установено, че в търговския обект се предлагат за продажба
вакуумирани опаковки от кашкавал от краве мляко. Пред продуктите бил поставен
търговски етикет с обявена цена 11,99 лв./кг., а върху разфасовките били поставени етикети,
както следва:
кашкавал от краве мляко 12,99 лв./кг; цена 4,82 лв.; нето 374 гр. При контролното
маркиране на разфасовката е отчетено следното: 0,374x11,99 - 4,48 лв.;
кашкавал от краве мляко 12,99 лв./кг; цена 4,72 лв.; нето З66 гр. При контролното
маркиране на разфасовките е отчетено следното: 0,366x11,99 - 4,39лв.
2
Въз основа на резултатите от маркирането, обективирани в издадения фискален бон,
контролните органи са приели, че търговецът е обявил продажната цена за килограм, без да
обяви продажните цени на отделните разфасовки.
Резултатите от проверката били отразени в съставения Констативен протокол № К-
2754637 от 09.05.2023 г., който бил подписан от управителя на търговския обект, както и от
провелите инспекцията длъжностни лица от КЗП. В протокола било вписано указание за
явяване в сградата на РД – София на КЗП за съставянето на АУАН.
На указаната дата - 17.05.2023 г. свидетелката И.К. на длъжност „главен инспектор“ в
РД-София на КЗП съставила срещу „П.“ ООД акт за установяване на административно
нарушение № 003157/17.05.2023 г., в което били обстоятелствено описани два броя
нарушения по чл. 20, ал. 1 от ЗЗП, извършени на 09.05.2023 г. в гр. София, изразяващи се в
неизпълнение на задължението на търговеца да обяви едновременно цената за единица
мярка – килограм на определени свои стоки, както и да обяви цената за разфасовка на други
такива. Препис от акта бил връчен на упълномощен представител на дружеството-
нарушител, който в колоната му за възражения отбелязал писмени възражения срещу акта.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено и обжалваното в настоящото
съдебно производство наказателно постановление № 003157 от 15.06.2023 г., с което при
идентичност на описанието на нарушението и правната му квалификация, дружеството-
жалбоподател е санкционирано на основание чл. 233, ал. 2 във връзка с чл. 200 от ЗЗП, като
са му наложени две административни наказания от вида „имуществена санкция“, всяко от
които в размер от по 500 (петстотин) лева за извършените нарушения на чл. 20, ал. 1 от ЗЗП.
Изложената фактическа обстановка съдът намери за установено въз основа на
събраните доказателствени материали, сред които: показанията на свидетелката И.К., както
и писмените доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 от
НПК. Гласните доказателства, съдържащи се в показанията на актосъставителката К., съдът
намира за обективни, непредубедени и изчерпателни, поради което не се установиха
основания за тяхното дискредитиране. Обсъжданите свидетелски показания подкрепят и
допълват смислово събраните по делото писмени доказателства, което позволява
изграждането на непротиворечиви изводи относно релевантните за делото фактически
положения.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е
инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна проверка относно правилното
приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя. Въз основа на това съдът намери, че съставеният АУАН и оспорваното
наказателно постановление са издадени от компетентни органи, в предвидената от закона
писмена форма и при спазване на давностните срокове, предвидени в разпоредбата на чл.
34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН.
Не могат да бъдат споделени защитните аргументи, заявени в жалбата, касаещи
неспазване на процесуалните правила, свързани с описанието на всяко от нарушенията. В
този смисъл съдът намира, че както в АУАН, така и в НП, са спазени изискванията на
закона досежно фактическото илюстриране на деянията. Налице е пълно съответствие
между словесното им описание и правната квалификация, която им е била дадена. Налице е
точно и ясно посочване също на датата и мястото, на които се твърди да са извършени,
поради което възраженията на санкционираното лице в обратната насока се оказват изцяло
голословни.
Несъстоятелни са на следващо място доводите на жалбоподателя досежно
обособяването на двете нарушения. В съответствие с фактическото описание, дадено в
3
обстоятелствената част на НП, жалбоподателят е осъществил две самостоятелни деяния,
всяко от които само за себе си реализиращо обособените форми на административното
нарушение по чл. 20, ал. 1 от ЗЗП – последното изразяващо се в излагане за продажба на
различни хранителни стоки, без спрямо същите да бъдат обозначени продажните им цени
или цените им за килограм. Съдържанието на приложената материална норма разкрива, че
нарушение ще е налице както ако отсъства посочване на продажната цена на съответния
продукт, така и ако не е налице представяне на цената за единица мярка от него.
Диференцирайки отговорността на дееца, наказващият орган е съобразил изискването на чл.
18 от ЗАНН, което предполага самостоятелно наказване на нарушителя за всяко негово
неправомерно деяние („когато (…) едно и също лице е извършило няколко отделни
нарушения, наложените наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно от тях“).
Относно нарушението по т. 1 от НП:
От събраните по делото доказателства по безспорен начин се установява, че „П.“
ООД, при осъществяването на своята търговска дейност, е осъществило фактическия състав
на чл. 20, ал. 1, като не е спазил задължението си едновременно да обозначи продажната
цена и цената за единица мярка на част от предлаганите в търговския обект стоки чрез
етикети, ценоразписи, табели или по друг подходящ начин. В хода на проведената проверка
е установено, че в търговския обект се предлагат за продажба хранителни стоки, като спрямо
същите посредством поставени етикети са обявени единствено продажните им цени за
съответните разфасовки, без да са обявени цените им за единица мярка – килограм.
Отговорността на юридическите лица е обективна, поради което субективните
измерения на обсъжданото деяние не подлежат на обсъждане.
Правилно и законосъобразно е ангажирана административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя на основание чл. 200 от ЗЗП, съгласно който за нарушение на
разпоредбите по чл. 15, 16, 17, 19, чл. 20, ал. 1 и чл. 21 - 29 и на наредбите по чл. 31, на
виновните лица се налага глоба в размер от 300 до 5000 лв., а на едноличните търговци и
юридическите лица - имуществена санкция, в размер от 500 до 5000 лв. По размера си
определеното наказание „имуществена санкция“ съответства на законовия минимум, поради
което разглеждането на въпроса за неговото намаляване се явява безпредметно.
Предвид нарочно отправено възражение в тази насока, съдът намира, че настоящият
случай не може да бъде определен като маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН,
доколкото осъщественото административно нарушение касае няколко различни хранителни
продукта, които са били изложени за продажба в търговския обект. По този начин са
разширени границите на засягане интереса на средния потребител, доколкото е ограничена
възможността му да се информира относно ценовите условия за продажба на множество
стоки.
Гореизложеното мотивира съда да приеме, че наказателното постановление в тази му
част е правилно и законосъобразно, и като такова следва да бъде потвърдено.
Относно нарушението по т. 2 от НП:
4
Административнонаказателната отговорност на търговеца е ангажирана на
самостоятелно основание и за предприето от негова страна бездействие, свързано с
необозначаване на продажната цена на предлаганите в търговския обект стоки по
предписания начин - чрез етикети, ценоразписи, табели или по друг подходящ начин.
Следва да се държи сметка обаче, че разпоредбата на чл. 20, ал. 1 от ЗЗП
регламентира императивни правила, свързани с начина на обявяване информацията за
цената на продуктите, а не със самото съдържание на тази информация досежно продажната
цена за разфасовка. В конкретиката на установените фактически обстоятелства съдът
намира, че проверяващите органи са констатирали пускането в продажба на хранителни
продукти в разфасовки – кашкавал от краве мляко. Противно на изводите на длъжностните
лица от КЗП обаче, обективно се установява от наличната доказателствена маса, че върху
разфасовките на всеки от двата разглеждани продукта са били поставени етикети, върху
които били представени данни относно продажната цена за килограм, както и цената за
всяка отделна разфасовка. Необосновано е при това положение да се приеме, че търговецът е
нарушил изискването по чл. 20, ал. 1 от ЗЗП за едновременно обявяване цените на
изложените артикули.
За пълноценното изясняване на фактите по случая следва все пак да се отбележи
установеното в хода на проверката несъответствие между цената за килограм, поставена на
търговски етикет пред изложения продукт, и цената за килограм, обявена непосредствено
върху етикета на самата стока. Противоречието е констатирано след проведено контролно
маркиране на касата на търговския обект, при което е генериран фискален бон, представящ
различна цена за разфасовка от тази, фигурираща в съдържанието на етикета. По същината
си обаче така описаното поведение не би могло да се субсумира под нормата на чл. 20, ал. 1
от ЗЗП, тъй като стоките са били надлежно етикирани с обозначение на цена за килограм и
цена за разфасовка. В случая става въпрос за обявяване на неправилна продажна цена, което
би могло да се асоциира с понятието за нелоялна търговска практика – такива според чл.
68г, ал. 4 от ЗЗП са заблуждаващите практики, дефинирани като такива, които съдържат
невярна информация и следователно са подвеждащи, или когато по някакъв начин,
включително чрез цялостното им представяне, заблуждават или са в състояние да въведат в
заблуждение средния потребител, дори и ако представената информация е фактически точна
относно някое обстоятелства, и има за резултат или е възможно да има за резултат вземането
на търговско решение, което той не би взел без използването на търговската практика (чл.
68д, ал. 1 от ЗЗП). По този начин се допуска влияние върху икономическото поведение на
средния член на група от потребители, който, поради грешното отразяване на стойностите
върху разфасовката на съответния продукт, би се заблудил относно реалната му цена.
Доколкото цената е сред обстоятелствата, имащи основополагащо значение за вземането на
решение за закупуването на определена стока, посочването на невярната стойност би
довело до вземане на стопанско решение, което потребителят иначе не би взел – в случай, че
подобна търговска практика не беше прокарана. Обявяването на неправилна информация
върху етикета на разфасовките неизменно би засегнало способностите на купувача да
5
направи информиран избор, без значение дали в случая се касае за завишаване на реалната
продажна цена или нейното занижаване.
Описаното в т. 2 от НП деяние, при така дадената му правна квалификация, се явява
несъставомерно от обективна страна, с което административнонаказващият орган е
допуснал неправилно приложение на материалния закон, явяващо се предпоставка за отмяна
на наказателното постановление в тази му част.
При този изход на делото, а именно – потвърждаване на наказателното
постановление в едната му част и отмяна в останалата, претенцията на процесуалния
представител на въззиваемата страна за присъждане на разноски се явява основателна.
Извод в тази насока се прави въз основа на разрешенията, дадени с Тълкувателно решение
№ 3 от 08.04.1985 г. по н. д. № 98/84 г., ОСНК на ВС, съобразно които, разноските следва да
бъдат възложени в тежест на нарушителя, доколкото с поведението си същият е станал
причина за направата им. Предвид относително ниската степен на фактическа и правна
сложност на делото, както и положените усилия във връзка със защитата правните интереси
на страната по процесуалното правоотношение, съдът счете, че следва на основание чл. 63д,
ал. 4 от ЗАНН във връзка с чл. 37, ал. 1 от ЗПП и чл. 27е от Наредбата за заплащане на
правната помощ да осъди жалбоподателя да заплати на въззиваемата страна разноски за
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 80 лв.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 и т. 5 и чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 003157 от 15.06.2023 г. в частта му
по точка 1, с която директорът на Регионална дирекция за областите София, Софийска,
Кюстендил, Перник и Благоевград при Комисията за защита на потребителите е наложил на
основание чл. 83, ал. 1 от ЗАНН във връзка с чл. 233, ал. 2 във връзка с чл. 200 от ЗЗП на
„П.“ ООД с ЕИК *** административно наказание „имуществена санкция” в размер на 500
(петстотин) лева за извършено нарушение по чл. 20, ал. 1 от ЗЗП.
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 003157 от 15.06.2023 г. в частта му по
точка 2, с която директорът на Регионална дирекция за областите София, Софийска,
Кюстендил, Перник и Благоевград при Комисията за защита на потребителите е наложил на
основание чл. 83, ал. 1 от ЗАНН във връзка с чл. 233, ал. 2 във връзка с чл. 200 от ЗЗП на
„П.“ ООД с ЕИК *** административно наказание „имуществена санкция” в размер на 500
(петстотин) лева за извършено нарушение по чл. 20, ал. 1 от ЗЗП.
ОСЪЖДА „П.“ ООД с ЕИК *** да заплати на Комисията за защита на потребителите
дължимите по делото съдебни разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в
размер на 80 (осемдесет) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
София – град, в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6