Р
Е Ш Е Н И Е
№4378/18.10.2019г.
гр.
Варна,18.10.2019 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХLII – ри СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми септември
две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ : МОНИКА ЖЕКОВА
При участието на секретаря ХРИСТИНА ХРИСТОВА разгледа докладваното от съдията гр.д. № 2149 по описа
на ВРС за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано въз основа на предявена във ВРС искова молба заведен с рег.вх. № 10 246/11.02.2019 г. от
ищцовата страна Г. Ф., ***
представляван от Изпълнителните Директори Б. М.и С. С., със съдебен адрес:***, стая *, чрез адв. Л. В.
Т.срещу ответника Ю.И.Ю., ЕГН **********, с адрес: ***, пк
9190 с цена на иска 3 106,95 лева и
правно основание чл. 288а, ал. 1 КЗ отм.( аналог на новия чл. 519, ал. 1, т. 1 КЗ).Обективираното по смисъла на
чл. 127, ал. 1, т. 5 ГПК ИСКАНЕ от ищцовата страна е да бъде постановено
Решение, по силата на което ответникът да бъде осъден да ЗАПЛАТИ на ищеца СУМАТА в общ размер от 3 016,95 лв.
(три хиляди и шестнадесет лева и 0.95 ст.), представляваща възстановено от Ф.а
обезщетение по щета № 120338/08.05.2014
г. обезщетение за имуществени вреди, по повод ПТП настъпило на 03.07.2013
г. в гр.*, на кръстовището на улица *и улица“ *“, при което е бил увреден л.а. „*„
с рег. № *, причинено по вина на Ю.Ю. при управление
на л.а.“*“ *с ДКН *, ведно със законната
лихва от датата на исковата молба –11.02.2019 г. до окончателното
изплащане.
Ищецът Г. Ф. основава исковата си претенция на следните
фактически твърдения: На основание чл. 288, ал. 1, т. 1 от Кодекса за
застраховането / отменен – сега чл. 559, ал. 1, т. 1 КЗ нов/ и Споразумение
между компенсаторните органи и гаранционни Ф.ове от
29.04.2002 година / на основата на чл. 6 от Четвърта Моторна Директива №
2000/26/ЕЕС/.Г. Ф. твърди, че възстановил изплатеното от НББАЗ на Националното
Бюро на Р.*по щета № 120338/08.05.2014 год. обезщетение за имуществени вреди в
размер на 3 106,95 лева за увредения при ПТП настъпило на 3.7.2013 год. в
град *, на кръстовището на ул. *и улица “*“ л.а. „*„ с рег. № *.Твърди се, че
виновен за катастрофата бил ответникът Ю.И.Ю., който управлявайки л.а. „*“ *, с
ДКН * се движел в гр. * по улица “*“ и на кръстовището на ул. *и улица „* „ отнел
предимството на правомерно движещия се по ул. „*“ л.а. „*“ с рег. № *, ударил
го странично в ляво,като по този начин отв.Ю.
причинил процесното ПТП. В нарушение на чл.249, вр.чл.259 КЗ /отм./ - нова разпоредба чл.461,вр.чл. 483 КЗ,релевира Гаранционния Ф., ответникът управлявал автомобила
без да има за него сключена задължителната застраховка „Гражданска
отговорност“. Ясно е посочено, че с Регресна покана с
изх. № ГФ – РП 489/17.9.2018 г. по описа на Г. Ф., ответникът, въпреки че бил
поканен от ищеца - не възстановил платеното обезщетение.С оглед горните
твърдения ищецът по делото обективира искането си за
осъждане на ответника да изпълни реално задължението си, респективно желае за
постановяване на положително решение по предявения иск ведно с присъждане на
разноските по делото както и юрисконсултско възнаграждение съгласно чл. 78, ал.
1 и ал. 8 ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът, чрез назначеният му
особен представител адвокат от АК Варна А.Н. изразява становище за допустимост на предявения иск.По
основателността на иска, становището на ответника, обективирано в отговора на
искова молба е точно противоположното – ответникът
намира иска за неоснователен, като
оспорва иска и по основание и по размер. Първото възражение в срока по чл.
131 ГПК е за погасяване на вземането,т.к. съгласно чл. 110 ЗЗД давностния срок бил изтекъл
на 3.7.2018г. – пет години след настъпване на ПТП – то и процесната
щета, за която се искало възстановяване на платената сума.С оглед изложеното
становище за погасяване на главното вземане по давност е изведен извода от
правна страна,че е погасено и вземането за лихви.Оспорен е иска и по размер, като адв. Н.
счита, че сумата изплатена за
имуществени щети в следствие на ПТП – то в размер на 3 106,95 лева,
изчислена за извършен ремонт по фактура № 2013/251 от 27.8.2013 г. с издател „*“ -
Р. С. – била завишена. Фактурата,
сочи още особеният представител на ответника, като частен свидетелстващ
документ, не се ползвала с материална доказателствена
сила, поради което и ответникът, чрез адв. Н. е извел
извода за недоказаност на размера на изплатеното обезщетение.На следващо място адв. Н. счита, че документацията
относно ПТП – то настъпило на 3.7.2013 г. представена с исковата молба била
непълна.Отделно от това адв.Н. счита, че вината на ответника Ю.И.Ю. за причиняването
на ПТП - то на 3.7.2013 г. в Р. *оставала недоказана от представените
документи.На последно място, в обобщение ответникът, чрез особеният му
представител желае ВРС да отхвърли иска като неоснователен и недоказан и прави
искане за присъждане на съдебно деловодни разноски, без да се противопоставя на
доказателствените искания на ищцовата страна и да
прави искания за събиране на доказателства.
В проведеното по
делото последно открито съдебно заседание ищцовата страна,представлявана от адвокат
В.желае РС Варна да уважи предявения иск,така както е заведен ведно с
присъждане на разноските по делото.
В същото съдебно
заседание ответника, представляван от назначения му особен представител адв.Н. оспорва иска изцяло като неоснователен и
недоказан,като препраща към доводите изложени в отговора на искова молба . Обективирано е искане за снабдяване на особения
представител с РКО .
В рамките на
предоставения и на двете страни от съда срок, по делото на дата 07.10.2019 г. е
постъпило писмено становище от адв.Л.В., в което
подробно и хронологично са изложени правни и фактически доводи за основателност
и доказаност на иска .
Съдът, като прецени
съобразно чл.12 и чл.235 ГПК поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства, доводите и възраженията на страните, и по вътрешно убеждение,
приема за установено от фактическа страна следното:
По делото с искова
молба още ищцовата страна е представила надлежни заверени за вярност с
оригинала копия на документи а именно : информационна бележка за настъпило ПТП
от 03.07.2013 г. – превод от полски език (ведно с документа на
полски език);
справка то базата данни на Информационен център към Г. Ф. от 03.01.2014 г., на
база на подадени данни от застрахователните компании за застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите”; писмо вх.№ при Г. Ф. 08-01-5/03.01.2014 г. –
превод от английски език ( ведно с документа на
английски език);
претенция за възстановяване на изплатено обезщетение от НББАЗ на * по
щета, причинена от незастраховано МПС с българска регистрация вх.№ при Г. Ф.
08-01-5/08.05.2014 г.; детайлна информация за транзакции по банкова сметка ***.04.2014
г.; нареждане за превод на валута от 15.04.2014 г.; доклад по щета за
имуществени вреди № 12 0338/08.05.2014 г.; преводно нареждане за кредитен
превод от 22.05.2014 г.; хронология на сметка от дата 14.02.2014 г. – превод от
полски език, ведно с документа на полски език; ДДС-фактура 2013/251 – превод от
полски език, ведно с документа на полски език; 3 бр. черно-бели снимки; регресна покана изх.№ ГФ-РП-489/17.09.2018 г., ведно с
известие за доставяне от 19.09.2018 г.; товарителница № **********.
За пълното изясняване
на фактическата страна на спора ,въз основа на издадено съдебно удостоверение
на адв. Л. В., в качеството й на процесуален представител на
Г. Ф., което да й послужи пред Националното бюро на българските
автомобилни застрахователи за снабдяване със заверен препис на цялата преписка по щета техен № 120338/08.05.2014 г., GF-14-005 PL –
по делото е приобщена в оригинал цялата преписка по Щета № 129 338 /
08.05.2014 г., като е допусната и съдебно
автотехническа експертиза , изготвена от вещото
лице Х.К. .
Въз основа на
цитирания по-горе писмен доказателствен материал,
заключението на вещото лице Х.К., от фактическа страна настоящият съдебен
състав приема за установено и доказано следното :
На 03.07.2013 г., в
8,45 ч. в населено място *, Р.*, на кръстовището на улица „*“ № *
и ул. „*
„ ,настъпил сблъсък между превозни средства.Виновен за ПТП –то е бил ответника
по делото – Ю.И.Ю., който управлявайки л.а. „*“ с ДКН * се движел по ул. „* „ и
на кръстовището с ул.“* „ отнел предимството на правомерно движещия се по ул. „*
„ л.а. „*„с рег. № *, ударил го странично в предна лява част,
като причинил процесното пътно-транспортно произшествие, при което били
нанесени материални щети върху л.а. „*“.
Установено е по
делото и въз основа на оригинала на преписката по цитираната по-горе щета а и
от САТЕ, че Г. Ф. е възстановил изплатеното от НББАЗ на Националното бюро на Р.*по
щета №
120338/08.05.2014 г. обезщетение за имуществени вреди за увредения при
ПТП –то л.а.“ *“ рег. № *.Съгласно
заключението на вещото лице Х.К. по допуснатата и приобщена САТЕ / л. 76 от
делото / - водачът на л.а. марка „*„ –ответникът по иска , не е осигурил
предимство на кръстовището, в резултат на което е причинил сблъсък с л.а. „*“.Заключението
на в.л. по САТЕ е че, дължимото обезщетение от страна на Гаранционния Ф.,
когато ликвидацията по щетата е осъществявана на база представени разходни
документи е 6 403,71 злоти.Този
извод вещото лице аргументира като цитира вписаното в ДДС фактура № 2013/251
–дубликат издаден на 27.08.2013 г. Съгласно т.2 от заключението на САТЕ вещото
лице К. сочи, че размерът на дължимото се обезщетение от страна на Ю. И.Ю. към Г.
Ф. в съответствие с Наредба № 24 и методиката за уреждане на претенциите към
същата е 2949,73 лв. Така депозираното заключение не е оспорено от страните а
при разпита на вещото лице се изяснява,че е сумата по фактурата е в полски злоти
а щетите по л.а./т.е. заключението на в.л. в т.2 / дадени в лева, касаят
единствено и само щетите по автомобила без таксите за обработване.Отделно от изложеното
вещото лице пояснява,че сумата е с включено ДДС по цитираната фактура, както и
че полското ДДС е равно на 23 % и допълнително в.л.К. обяснява че при превалутиране евро –злота –лев може да се получи разлика
която и съда да пресметне ползвайки сайта на БНБ / така, както е изготвена и
САТЕ –видно и от л. 78 / . За пълна яснота относно размера на претенцията
,съдът ползвайки за база данни информацията налична в сайта на БНБ (общодостъпна) установи,
че към датата на плащането на щетата обратния курс лев - злота лев е бил
2.14395. Т.е. 2949,73 лв. х 2.14395 =
6 324,08 злоти.Или само стойността на платените щети и то без ДДС съобразно фактурата е възлизала
на 6 403,71 злоти а съобразно пресмятанията на съда 6 324,08 злоти.
От така изложената
фактическа обстановка, в съответствие с приложимите към спора правни норми,
съдът стигна до следните правни изводи:Предявеният иск е с правно основание чл. 288а,
ал.12, във вр. с чл. 288а, ал. 3 от КЗ/отм./Ответникът,чрез
назначеният му особен представител ,в срока по чл.131 ГПК е оспорил иска и по
основание и по размер, но не оспорил нито един от представените и с исковата
молба заверени за вярност с оригинала копия на документи вкл.и оригиналите
съдържащите се в цялата приобщена като част от писмения доказателствен
материал щета № 120338/08.05.2014
Анализа на събраните по делото писмени доказателства
и на заключението по допуснатата и неоспорена по делото САТЕ ,в съвкупност и
поотделно обосновава извода,че безспорно е установено, че настъпилото ПТП е
причинено от ответника и се дължи на неговото виновно поведение, който при
управление на л.а.
„*“ с ДКН *,на 03.07.2013 г., в 8,45 ч. в населено място *, Р.*извършил нарушение на правилата за движение като отнел
предимството на правомерно движещия се по ул. „* „ л.а. „*„с рег. № *,
ударил го странично в предна лява част, като причинил процесното пътно
-транспортно произшествие, при което били нанесени материални щети върху л.а. „*“.
Произшествието е настъпило в чужбина, като по случая
са изготвени информационна бележка за настъпило
ПТП Приложение по GPS X Y /л. 5 – 8 от делото /, изготвен е снимков материал /
л.21 – 23/ ,заведена е била щета при Бюро на полските автомобилни
застрахователни под техен референтен номер GF 14 005 PL , български референтен номер PGB 17806/13 /22 и вх.№ 08
– 01 -5 от 3.1.2014г. на Г. Ф. / л. 10/ . Видно от цитираното писмено
доказателство находящо се на л.10 –ти по делото /
заверено за вярност с оригинала копие – Бюрото на полските автомобилни
застрахователи е уведомило писмено компетентния български орган затова,че по
повод ПТП –то станало в Полща са завели щетата с посочен номер и че л.а. с
номер В3630РВ изглежда не е бил застрахован към датата на ПТП . В последствие наоснование получена прететнция
от Polish Motor
Insurers’ Bureau Националното
Бъло на българските автомобилни застрахователи е
отправило искане на осн. чл. 34, ал.3 ПУДГФ Г. Ф. да възстанови сумата представляваща
изплатени имуществени щети в следствие с виновно незастраховано МПС с български
регистрационен номер В3630РВ на територията
на *и с одобрение на УС на НБААЗ – сумата от 1 523,38 евро на 15.4.2014
г./ л. 12 /. Не е и спорно ,че на дата 15.4.2014 г. Г. Ф. по банков път, чрез * е
превел сумата от 1 523,38 евро , като за превода на валута са били
удържани и две такси от 13,00 и 10,00 евро – видно от разпечатката на
транзакцията приложена на л. 13-ти . В съответствие с действащото в РБ
законодателство Г. Ф. е изготвил доклад по щета
за имуществени вреди № 12 0338/08.05.2014 г. с вписан срок на плащане 15
дни в който доклад именно по повод ПТП-то от 3.7.2013г. е посочен в т.1 размера на обезщетението за
имуществени вреди – вредите причинени от ответника по делото – 1 588,56
евро х 1,95583 = 3106,95 лв.Съгл. чл.288, ал. 8 КЗ е посочена банкова такса
0,25 лв. и за превод на документи сумата
от 16,15 лв. – общо по т.2 - 16,15 лв.В т.2 от доклада на осн. чл. 34 , ал.3 ПУДГФ и приложените писмени доказателства
е вписано да се изплати на НББАЗ по щета №12 0338/8.5.2014 г., GF 14 005 PL СУМАТА от 3 106,95
лв.На следващо място изрично е отразено – основание за регрес срещу виновния
водач Ю.И. :съгл. чл.288 , ал.12 КЗ – за нанесени вреди за сумата от
3 106,95 лева , чл.288, ал.8
КЗ за разходи за ликвидация
16,15лв.- сума за предявяване на регрес
- 3 123,10 лева / л. 15/.
Спорно не е, че на дата 22.05.2014 г. а и от л. 16 –
ти се установява, че чрез * АД Г. Ф. е
превел на Националното бюро на
българските автомобилисти сумата от 3 106, 95 лева ,като за банковия превод е вписано и основание „
Щета ваша GF 14 005 PL щ.12 -
0228/14“ –видно от л. 16 .
Видно от л. 19 –ти от заверения за вярност с
оригинала документ – копие на ДДС
фактура с превод от полски на български език по щета № КS20/3711/13 – * * за извършена продажба е издало за увредените 6
детайла данъчна фактура с данъчна основа
5 206,27 полски злоти , размер на ДДС 23 %
1 197,44 полски злоти – общо 6 403,71 полски злоти и срок за плащане 14 дни . Установено е по
делото още, че с регресна покана с изх. №
ГФ – РП – 489/17.09.2018 г.,
адресирана до Ю. *** с обратна разписка
относно Щета № ГФ – 12 – 0338 / 08.05.2014 г. Г. Ф. на осн. чл.288 , ал.1 КЗ отм. / чл. 557, ал.1 КЗ / е уведомен,
че ГФ е изплатил на НББАЗ на
основание предявена претенция от
Националното бюро на *сума в размер на 3 123,10 лева – представляваща обезщетение за виновно причинени имуществени
вреди с МПС * с рег.№ *,управляван от Ю.Ю.
без задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите „ ,при ПТП от 03.07.2013
г. на Територията на Р.*. На осн. чл.558, ал. 7 КЗ е
посочено в същата регресна покана , че Ю.Ю. има възможност в 1 месечен срок считано от поканата да плати по банков път
сумата на Г. Ф. . От копието на същия л. 24 –ти от делото се установява
несъмнено ,че регресната покана е получена редовно на
19.09.2018 г. от член на домакинството на Ю. – негова майка В.М..
При така изложеното по-горе, съдът намира иска за
доказан и по основание и по размер . Безспорно по делото е установено
настъпването на ПТП по вина на водач управлявал л.а. в Р.*, без да има сключена
застраховка „Гражданска отговорност“, завеждане на щета , плащане по щета и регресна покана от Г. Ф. към виновния водач на л.а.
,причинил ПТП-то . При липса на валиден застрахователен договор, каквато
хипотеза е налице в случая, доколкото не се и спори, че управляваният от
ответника автомобил към датата на инцидента е бил без сключена задължителна застраховка
„гражданска отговорност”, изрично е предвидено в чл. 7 от Директива 2000/26/ЕО
от 16.05.2000 г., че именно Гаранционния Ф. възстановява сумите, изплатени от
компенсационен орган на чуждата държава, когато увреждащото МПС обичайно се
намира на територията на България, в който смисъл е и нормата на чл. 288 а
от КЗ /отм./. В тази връзка именно НББАЗ, който е превел съответното
обезщетение, е отправил претенция към ищеца за възстановяване на платената
щета. Сумите се възстановяват в пълен размер в срок от 15 дни от писменото
заявление на съответния компенсационен орган, а функциите на Ф.а, действащ като
компенсационен орган, регламентирани от чл. 285 ал. 6 от КЗ /отм./, се състоят
в уреждане на редовно заявени пред чуждия компенсационен орган претенции за
настъпили на негова територия събития, без да се прави преценка по същество. В
този смисъл българският орган трябва да възстанови сумата на чуждестранния орган
в този размер, в който тя е била изплатена, без да се прави друга преценка.
Задълженията, произтичащи от непозволено увреждане, следва да се уреждат от
правото на държавата, на чиято територия е настъпил деликта.
Компенсационият орган на държавата- членка по местонастъпването на ПТП- то е самостоятелно отговорен за
компенсирането на потърпевшата страна, като прилага правните норми на страната,
на територията на която е възникнало застрахователното събитие при определяне
на отговорностите и оценка на компенсациите. Изрично съгласно цитираното и в писмената защита на Г.
Ф. Споразумение от 29.04.2004 г., постигнато в Брюксел между Компенсационните
органи и гаранционни Ф.ове и Допълнение 3 към
Многостранно споразумение между Националните бюра на застрахователите на
държавите членки на Европейското икономическо пространство и в съответствие с
Директива 2000/26 ЕО на Европейския парламент е предвидено, че подлежат на
обезщетение, както изплатената сума на потърпевшата страна по ликвидиране на
щетите, така и изплатените суми за външни услуги (хонорари за вещо лица, юристи
и други), такси за обработка на претенциите или с други думи- сумите на всички
разходи, направени от участващите в компенсацията страни. За всяка една от тези
разноски чуждестранният орган е издал съответните платежни документи (фактури),
установяващи точните размери на изплатеното обезщетение.
Предвид изложеното, съдът намира, че в случая е
осъществен фактическият състав на чл. 288а ал. 1 т. 1 от КЗ /отм./, доколкото е
налице ПТП, което е настъпило на територията на чужда държава- Република Полша,
ответникът като виновен водач на МПС не е имал валидно сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“, поради това компенсационният орган на
държавата, където е настъпило събитието, е обезщетил увреденото лице за
вредите, което пък от своя страна е задължило ищеца чрез НББАЗ да възстанови
изплатените суми, ведно с разходите на пострадалото лице, на чуждия
компенсационен орган и тези на НББАЗ. Самият законодател е предвидил, че националният
компенсационен орган не прави преценка по същество, а възстановява платената от
чуждестранния такъв сума в пълен размер, наред с всички допълнителни и
съпътстващи разноски и такси. При това положение, са налице всички елементи на
фактическия състав, от който претендират регресните права на ищеца
спрямо ответника,
който не установява изпълнение чрез възстановяване на платеното обезщетение,
поради което именно с решението той следва да бъде осъден да го направи.
За пълнота на изложението следва се отбележи по
направеното възражение за давност, което съдът намира за сторено в срока по чл.
131 от ГПК, че същото е неоснователно, доколкото в конкретния случай давността
тече от плащането, което е извършено на 08.05.2014 г. и е пет годишна, а
исковата молба е заведена в съда на 11.02.2019 г., т.е. преди изтичане на давностния срок.
Предвид изложеното, претенцията се явява доказана по
основание и размер и следва да бъде уважена изцяло, като ответникът бъде осъден
да заплати на ищеца търсената сума, ведно със законната лихва върху нея от
датата на подаване на исковата молба – 11.02.2019 г.до окончателното изплащане
на вземането.
С оглед изхода на делото, на основание чл. 78 ал. 1
от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноските в
настоящото производство, представляващи заплатена държавна такса в размер на 124,28
лева; 150,00 лева депозит за САТЕ и 307,49 лева внесен от ищцовата страна депозит
за особен представител – общо 581,77 лв.( петстотин осемдесет и един лева и седемдесет и седем
стотинки ).
С Решението по делото съдът уважава искането на
особения представител на ответника за издаване на РКО за внесения на дата 04.04.2019 г.по банков път депозит от 307,49 лв./ л. 41 /- за
осъщественото процесуално представителство на ответника при условията на чл.
47, ал. 6 ГПК . Този размер на възнаграждение е бил предварително определен от
съда, внесен от ищеца и се дължи на адв.А.Н. за
процесуалното представителство на ответника .
Мотивиран от гореизложените съображения, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА Ю.И.Ю., ЕГН **********, с адрес: ***, пк
* ДА ЗАПЛАТИ на Г. Ф.,
*** представляван от Изпълнителните Директори Б. М.и С. С., със съдебен адрес:***, стая *, чрез
адв. Л. В. Т.СУМАТА
в общ размер от 3 016,95 лв. (три хиляди и шестнадесет лева и 0.95 ст.),
представляваща възстановено от Ф.а обезщетение по щета № 120338/08.05.2014 г. обезщетение за имуществени вреди, по
повод ПТП настъпило на 03.07.2013 г. в гр.*, на кръстовището на улица *и улица“
*“, при което е бил увреден л.а. „*„ с рег. № *, причинено по вина на Ю.Ю. при управление на л.а.“*“ *с ДКН *, ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 11.02.2019 г.
до окончателното изплащане, на основание чл.
288а, ал. 1 КЗ отм.( аналог на новия чл. 519, ал. 1, т. 1 КЗ).
ОСЪЖДА Ю.И.Ю., ЕГН **********, с адрес: ***, пк
* ДА ЗАПЛАТИ на Г.
Ф., *** представляван от Изпълнителните Директори Б. М.и С. С., със съдебен адрес:***, стая *, чрез
адв. Л. В. Т.СУМАТА
от общо 581,77 лв.( петстотин
осемдесет и един лева и седемдесет и седем стотинки )-
представляваща сторените от
ищцовата страна съдебно-деловодни разноски в първоинстанционното производство, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК.
РАЗПОРЕЖДА издаване
на РКО в полза на адвокат А.Н. в размер
на внесения от ищцовата страна депозит от общо 307,49 лв. ( триста и седем лева и четиридесет и девет стотинки )
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните- чрез процесуалните йм
представители.
ПРЕПИС от решението
да се връчи на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: