РЕШЕНИЕ
№ 3813
гр. София, 09.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 17-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на седми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Р Н. К
при участието на секретаря А И. И.
като разгледа докладваното от Р Н. К Административно наказателно дело №
20221110201963 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д, т. 1 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Г. Т. Т. срещу Наказателно постановление (НП) № 21-4332-
025860/15.12.2021 г. издадено от началник на сектор в отдел „Пътна полиция” при СДВР, с
което на жалбоподателя на основание чл. 53 от ЗАНН е наложено административно
наказание- "глоба" в размер на 200 лева по чл. 179, ал.2, вр. ал. 1, т. 5, пр. 4 от Закона за
движение по пътищата (ЗДвП), за нарушение на чл. 48 от ЗДвП.
В подадената жалба се излагат съображения за отмЯ. на наложеното с НП
административно наказание. Излагат се доводи за липса на осъществено нарушение от
водача на процесния автомобил, като жалбоподателят оспорва неговата вина за
реализираното ПТП и възразява срещу установяването на релевантните факти единствено
въз основа на сведенията на другия участник в ПТП. Излага и доводи за съществени
процесуални нарушения, свързани с нарушаване на процедурата по чл. 40, ал. 3 ЗАНН, тъй
като свидетелят по акта не е очевидец на нарушението. Освен това твърди, че НП не е
подписано, а е поставен само знак „човка“ на мястото за подпис на неговия издател. Поради
изложените съображения се претендира съдът да отмени изцяло обжалваното НП.
В съдебно заседание жалбоподателят Т., редовно призован, не се явява лично, като не
се явява и и неговият процесуален представител – адв. Ф..
Административнонаказващият орган – началник на сектор в отдел „Пътна полиция”,
СДВР, редовно призован, не изпраща представител.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 02.12.2021 г. около 19:50 ч. жалбоподателят Г. Т. управлявал лек автомобил - марка
„КИА”, модел „Сийд“ с рег. № , в района на гр. , по локалното платно на носещо името ул.
, с посока на движение от бул. направо към магазин . Кръстовището на локалното платно с
ул. свързващо зоната на и търговските обекти, вкл.се намирало на минимална дистанция от
1
кръстовището на и ул. като предимство имали автомобилите, завиващи надясно от
локалното платно към , което било отразено и с поставянето на съответната сигнализация.
Когато наближил кръстовището на локалното платно и ул. , жалбоподателят се намирал на
пътя с предимство, но същият игнорирал наличието на друг автомобил – Ауди А3 с рег. №
управляван от св. Я. К., която се движела по ул. /отново по пътя с предимство/ и също
искала да продължи напред, т.е. към . В тази ситуация, автомобилът Ауди се явявал дясно
стоящ на автомобила Киа, управляван от жалбоподателя, но той не пропуснал движещият се
направо автомобил Ауди и отнел предимството му, минавайки през кръстовището. Св. К. не
могла да възприеме навреме преминаващия автомобил заради множеството автомобили
спрели в кръстовището и ударила в задната дясна част автомобила Киа. След удара,
автомобилът Киа се завъртял и ударил трети автомобил – Тойота Аурис с рег. № управляван
от св. Т. И., която била спряла на отсреща на кръстовището на ул. Околовръстен път,
идвайки от търговските обекти. По трите автомобили имало щети и те били изместени след
ПТП, за да не пречат на движението. Водачите излезли от автомобилите си и установили
щетите, след което сигнализирали за ПТП.
На мястото бил изпратен екип, включително и А Д, който заедно със св. В. Г. се
запознали с щетите по автомобилите, с пътната маркировка, снели обяснения от участвалите
в ПТП водачи, съставили протокол за ПТП и скица. Св. Г. установил механизма на ПТП въз
основа на обясненията на тримата водачи и заявената от тях посока на движение и
местоположение при ПТП.
При така установените факти, въз основа на изготвените протокол за ПТП и скица и
сведенията от тримата водачи, на място, на 02.12.2021 г. бил съставен АУАН от А Г. Д –
младши автоконтрольор при ОПП-СДВР за нарушение на чл. 48, пр. 1 от ЗДвП /за това, че
не пропуснал дясно стоящия автомобил на кръстовище на равнозначни пътища и станал
причина за ПТП/, в присъствие на нарушителя и на един свидетел на установяване на
нарушението, което се установява от положените от тях подписи. Актът бил предявен на
жалбоподателя, който го подписал без възражения. Такива не са постъпили и в срока по чл.
44, ал. 1 ЗАНН.
Въз основа на така издадения АУАН и при идентичност на описанието и дадената на
нарушението правна квалификация, на 15.12.2021 г. било издадено атакуваното наказателно
постановление от началник на сектор в отдел „Пътна полиция” при СДВР.
Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 29.12.2021 г. видно от
отбелязването върху самото НП, като на 06.01.2022 г. е депозирана и първата жалба срещу
НП по електронен път.
Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от показанията на св.
Г., И. и К., както и от събраните по делото писмени доказателства, приобщени към
доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК, които съдът кредитира изцяло, тъй като
същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина,
възприет от съда. От съставените протокол за ПТП и скица към него, както и сведения от
участниците в ПТП се установяват времето и мястото на ПТП и щетите по автомобилите. А
от показанията на св. И. и К. съдът установи конкретния механизъм на деянието.
Именно въз основа на показанията на тези две свидетелки – очевидци на деянието,
съдът изгради основните си фактически изводи. Те описват посоката на движение и
местоположението на автомобилите, сочат каква е била организацията на движението и
пътните условия, съответно кой е бил пътя с предимство. Свидетелката Я. К. детайлно
описва местоположението на автомобилите Ауди и Киа и посоката им на движение, откъде
съдът изведе, че нейният автомобил се е явявал дясностоящ по отношение на автомобила на
жалбоподателя, като и двамата са се намирали на пътя с предимство, който е завивал и са се
движели направо, поради което и траекториите им са се пресичали. Св. К. признава, че
2
всъщност нейният автомобил е ударил в задната дясна част автомобила Киа, но причината за
това е именно отнемането на предимството й. Показанията на св. И. имат отношение преди
всичко към последващите събития, свързани със завъртането на автомобила на
жалбоподателя, който е ударил нейния, докато е изчаквала на кръстовището. Именно поради
това съдът намира за недостоверни данните в декларацията на жалбоподателя, че той се е
движил с минимална скорост.
Съдът се довери и на показанията на св. Г. по отношение на установеното от него при
посещение на мястото на ПТП. Неговите показания изцяло потвърждават отразеното в
протокола за ПТП и скицата към него, включително относно поставените пътни знаци
указващи пътя с предимство, като той заявява, че е разговарял с участниците в ПТП и така е
установил механизма на произшествието.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал.2 от
ЗАНН 14-дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на проверка, поради което
се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е неоснователна.
Съгласно разпоредбите на ЗАНН, в това производство районният съд следва да
провери законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както
процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си
правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентните за
това административни органи, в предвидените в ЗАНН давностни срокове, при спазване на
материалния закон и процесуалните правила.
Следва да се отбележи, че процесният АУАН и обжалваното наказателно
постановление са издадени от материално компетентни лица по смисъла на закона. Съгласно
т.1.3 на Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи, лицата,
заемащи длъжност „младши автоконтрольор” в ОПП-СДВР имат право да издават фишове и
да съставят АУАН, а съгласно т. 2.6 наказателни постановления могат да бъдат издавани от
началника на сектор в отдел „Пътна полиция” в СДВР. В този смисъл актосъставителят и
наказващия орган са материално компетентни да установят нарушението и да наложат за
него административно наказание.
При съставянето на АУАН и издаването на НП са спазени императивните правила на
чл. 42, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 ЗАНН, като нарушението е ясно описано и му е дадена
съответната правна квалификация.
Съдът намира, че не е налице и твърдяното нарушение, свързано с липсата на подпис
върху процесното НП. Видно от самия документ, същият е подписан, макар подписът да е
без конкретно буквено изражение. Но доколкото подписът се определя като начинът, по
който лицето се подписва обичайно и липсват каквито и да е изисквания за неговата
дължина или съдържание, съдът не намира основания да се съмнява, че положения параф е
именно на лицето, посочено за негов автор – Д Д. В случая максималното опростяване на
подписа може да се обясни с характера на дейността на Д, която поради заеманата длъжност
на ден подписва стотици документи.
Съдът намира, че не се установява и соченото нарушение на чл. 40, ал. 3 ЗАНН,
свързано с подписването на акта само от един свидетел. Случаят не попада в тази хипотеза,
изискваща минимум двама свидетели по АУАН, тъй като актосъставителят и свидетелят по
акта макар да не са били очевидци на нарушението, са присъствали при неговото
установяване. Следователно е налице хипотезата на чл. 40, ал. 1 ЗАНН, която не поставя
3
изискване за броя на свидетелите по акта и в константната съдебна практика и теория
еднозначно се приема, че в тези случаи е допустимо актът да се състави и в присъствието
само на един свидетел.
Съгласно чл. 48, пр. 1 от ЗДвП, „На кръстовище на равнозначни пътища водачът на
пътно превозно средство е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се намират
или приближават от дясната му страна…“
По делото е безспорно установено, че кръстовището е било регулирано с пътни знаци
за предимство, като пътят с предимство е бил този от ул. Околовръстен път /локалното
платно/ по посока магазин при завой надясно по ул. към . Доколкото е установено, че и
двете МПС, участвали в първоначалния удар са се намирали на пътя с предимство и са се
движели направо, пътищата, от които са идвали, се явяват равнозначни и правилата за
предимство се определят от разпоредбата на чл. 48 от ЗДвП. Следователно, дясностоящият
автомобил в случая е този на св. К., която е идвала от Околовръстен път, завила е и се е
намирала на ул. с посока на движение към и ж.к. .
От писмените и гласните доказателства по делото несъмнено се установява, че
жалбоподателят е навлязъл в кръстовището на ул. /локално платно/ с ул. , без да пропусне
идващия от дясната му страна при равнозначни пътища автомобил Ауди, управляван от св.
К.. Като е навлязъл в кръстовището, без да даде предимство на идващия от дясната му
страна автомобил и без да съобрази, че отнема предимството му, жалбоподателят е нарушил
правилата за движение по пътищата, с което е станал причина за реализираното ПТП.
Действително, от мястото на удара се извежда, че към момента на удара, автомобилът на
жалбоподателя вече е бил навлязъл в кръстовището, но причината за ПТП е именно
отнемането на предимство от негова страна, без значение дали другият автомобил е могъл
да предприеме спасителна маневра и да избегне удара.
От субективна страна, нарушението на чл. 48 от ЗДвП е извършено от жалбоподателя
при форма на вина небрежност, тъй като той не е съзнавал общественоопасния характер на
деянието и на последиците му, тъй като липсват доказателства да е видял идващия от
дясната му страна автомобил по пътя с предимство. Като правоспособен водач на МПС
обаче той е бил длъжен да се огледа и прецени цялата пътна обстановка, като пропусне
идващия от дясната му страна автомобил, преди да продължи движението си.
Чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП предвижда административно наказание за водач, който не
спази предписанието на пътните знаци и правилата за предимство и други, с което създаде
непосредствена опасност за движението. Но в конкретния случай тази опасност е
реализирана и поведението на жалбоподателя се намира в пряка причинно-следствена
връзка с настъпилото ПТП. С оглед настъпилите по-тежки общественоопасни последици,
правилно деянието е квалифицирано по ал. 2 на чл. 179 ЗДвП. Тази разпоредба предвижда
санкция от 100 до 200 лева за водач, който причини ПТП вследствие на допуснато
нарушение по ал. 1 на същия текст. Доколкото в случая липсват данни за извършено
престъпление, а съществува несъмнена причинно-следствена връзка между отнетото
предимство от страна на жалбоподателя и реализираното ПТП, съдът намира, че правилно
наказващият орган е квалифицирал нарушението по посочения текст. В случая следва да се
посочи, че съгласно §6, т.30 от ДР на ЗДвП съдържащ легално определение за
пътнотранспортно произшествие, това е „събитие, възникнало в процеса на движението на
пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно
превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети”. Законът не
изисква вредите да са значителни или да увреждат конструкцията на автомобила, като в
случая се касае за причинена имуществена щета на три МПС.
Именно поради последното, съдът намира, че не са налице и предпоставките за
приложение на чл. 28 от ЗАНН, тъй като с поведението си жалбоподателят не само е
4
застрашил обществените отношения, а в условията на натоварено движение е предизвикал
ПТП, при което са увредени три автомобила, което сочи на повишената му обществена
опасност.
Размера на наказанието е абсолютно определен, поради което и не са налице основания
за неговото намаляване.
В контекста на изложеното съдът достигна до извод за виновно осъществено от
жалбоподателя нарушение на чл. 48 ЗДвП, поради което НП следва да бъде изцяло
потвърдено като правилно и законосъобразно.
Воден от горното на основание чл. 63, ал. 2, т. 5, вр. ал. 9 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно постановление № 21-4332-025860/15.12.2021
г. издадено от началник на сектор в отдел „Пътна полиция” при СДВР, с което на
жалбоподателя Г. Т. Т. на основание чл. 53 от ЗАНН е наложено административно наказание
"глоба" в размер на 200 лева по чл. 179, ал.2, вр. ал. 1, т. 5, пр. 4 от ЗДвП, за нарушение на
чл. 48, пр. 1 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -София
град, в 14-дневен срок от получаване на съобщение, че решението е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5