Решение по дело №2373/2009 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

град С., 31.05.2013г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИ  ГРАДСКИ  СЪД, Гражданско отделение, 17 състав в публично съдебно заседание на първи март две хиляди и тринадесета година, в състав:

 

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ТЕОДОРА НЕЙЧЕВА

 

при секретаря В.С. като разгледа докладваното от съдия Теодора Нейчева гр.д.№ 2373/2009г., по описа на Софийски градски съд, за да постанови решение, взе предвид следното:

            Предявен е иск с правно основание чл.2, ал.1, т.2 от ЗОДОВ.

            Ищецът В.Д.Д., ЕГН **********,***-3, чрез адв. М.А., твърди, че с постановление от 24.03.2008 г. и от 10.04.2008 г. по пр.пр. на ОП Б. са прекратени образуваните срещу него предварителни производства през 2001 г. Докато е траело производството съдът му е наложил мярка за неотклонение „задържане под стража“, която в последствие е била отмнена от ОС Б., била му наложена и възбрана да напуска и пределите на страната, която в последствие е била отменена, като съдебното следствие е продължило три години. След като е направена нова преценка на събраните доказателства по делото е било прекратено производството по чл.242 от НК и е била отменена мярката за неотклонение „парична гаранция“. В периода 2001-2008 г. било водено срещу него предварително, а в последствие и съдебно производство. От тези действия на прокуратурата и съда, ищецът претърпял неимуществени и имуществени вреди. Вредите се изразяват в невъзможността на ищеца да извършва нормално трудовите си функции, провалено било образованието му, накърнени били неговата чест и тази на родителите му, от всичко, което е изживял по този повод. Претендира, при условията на солидарност, заплащане на неимуществени вреди в размер на 80 000 лева. С молба от 31.05.2010 г. прави изменение на иска, като рпетендира обезщетение за нанесени имуществени вреди, конкретизирани в молбата и ги определя на 20 000 лева.

            В съдебно заседание от 01.03.2013 г. съдът е допуснал изменение на иска по реда на чл.214, ал.2 от ГПК в следния смисъл: да бъде присъдена на ищеца и лихва за забава върху претендираното обезщетение за неимуществени вреди върху сумата от 80 000 лева, считано от датата на прекратяване на наказателното производство, до окончателното им изплащане, и лихви за забава върху претендираното обезщетение за имуществени вреди, представляващи разходи за билети и транспорт, свързани с явяване на ишеца за всяко от съдебните заседания по двете съдебни производства, считано от деня на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумите.

            Ответникът – Районен съд гр.П. не изпраща отговор на искова молба в зкаоноустановения срок, не взема становище по исковите претенции и не се явява в съдебно заседание.

            Ответникът – Прокуратурата на РБ, гр. С., бул. В. №* в законоустановения срок е депозирал писмен отговор с който оспорва исковете по основание и по размер. Подадено е и допълнение на отговора на исковата молба от СГП, с която се поддържа първоначалният отговор, в която се твърди, че ограните на представителите на прокуратурата в рамките на задълженията са действали законосъобразно и правилно.

            Съдът, като прецени твърденията и становищата на страните и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа  и правна страна следното:

            С постановление на Районна прокуратура гр. П. от 18.10.2001 г. ищецът В.Д. бил привлечен като обвиняем за престъпление за склоняване и уленсяване извършването на квалифицирана митническа контрабанда – престъпление по чл.242 от НК.

            През 2003 г. при едно от завръщанията си в Б., Д. е бил задържан на летище Аерогара С.. Наложена му е мярка за неотклонение „парична гаранция“

            С обвинителен акт, внесен на 27.09.2004 г. в Районен съд гр.П.

            С постановление от 24.03.2008 г. по пр.пр. №1676/2003 г. НОХД №1057/2004 г. по описа на РС П. и определение от 10.04.2008 г. по пр.пр. №1695/2003 г. НОХД №1054 по описа на РС П. производствата са прекратени.

            По делото са приети като писмени доказателствени средства: Копие от Протоколно определение от 25.02.2008 г. и съпроводително писмо до РП – П./07.03.2008 г. – л.186 от делото; Удостоверение 7711/31.07.2006 г. на д-р „БДС“ при СДП за В.Д., удостоверяващо пътуванията му за перода 02.2001 – 06.2005 г. – л.210, Препис от определение 212 от 07.05.2005 г. на районен съд гр.П., с което е отменена наложената спрямо В.Д. мярка за неотклонение „забрана за напускане пределите на Република Б.“ – л.211; Препис от Определение 95/12.03.2005 г., постановено по НОХД 1057/2004 г. по описа на Районен съд – гр.П., с което се разрешава на лицето В.Д. да напуска пределите на Република Б. за периода от 21.03.2005 г. до 08.05.2005 г., НОХД 1057/2004 г. по описа на РС гр.П., както и преписка вх.номер 901/2004 г. по описа на Районна прокуратура гр.П.. – л.214, Справка от Столична дирекция на вътрешните работи, сектор „Български документи за самоличност“ от която е видно, че за лицето В.Д. има регистрирани 27 броя преминавания през ГКПП за периода 01.01.2004 г. до 31.12.2008 г. – л.227 от делото; Удостоверение от авиокомпания „Б. ЕР“ АД за 4 броя пътувания в периода 2004-2008 г. на името на В.Д., с обща стойност на билетите – 2 358,10 лева – л.238 от делото, Билет и бордна карта/в превод/, издадени на името на В.Д. на стойност 526,86 лева за полети FB407 С.-Брюксел /13.05.2005 г./ и FB408 Б. – С. /05.06.2005 г./-л.271; Копие на двупосочен билет /в превод/, издаден на В.Д. с дата на тръгване – 27.01.2007 г. на обща стойност 360 лв. /л.272/.

            По делото са събрани и гласни доказателствени средства чрез  разпита на двама свидетели. В о.с.з. от 01.03.2011 г. свидетелят М. Г. заявява, че във връзка с образуваните наказателни производства срещи ищеца, същият е претърпял множество лични перипети. Преживял силен стрес. Случващото се било шок за него и за семейството му. Образуваните производства възпрепятствали възможността му нормално да изпълнява служебните си ангажименти в Б., като дори за една година му било забранено да напуска пределите на Б.. Това го разделило за дълго време и от семейството му, което постоянно живеело също в Б.. Свидетелят заяви, че заради водените дела срещу ищеца, последният прекратил и образованието си в Б. като не могъл да го завърши. Мярката за неотклонение, която му била наложена му попречила да започне нова работа вхипермаркет в Б..

            Свидетелката М.Б., съпруга на ищеца, заяви, че първоначално В.Д. не й споделил за образуваните срещу него наказателни производства. Разбрала едва през 2004 г. В периода от 2001 г. до 2004 г. ищецът често отсъствал от къщи и от работа и пътувал до Б.. През 2005 г. ищецът заминал за поредното дело и му била наложена забрана да напуска пределите на Б.. Успял да се върне в Б. едва през 2006 г. Случващото се значително го отчуждило и влошило семейните им отношения. Ищецът не могъл да създаде нормална бащинска връзка с малкия си син, който по онова време бил на една година. На практика детето не познавало баща си, тъй като на последния често му се налагало да пътува до Б. и дълго отсъствал заради водените срещу него дела. Свидетелката заявява, че се срамувала да сподели с приятели какво се случва, а поради факта, че В. си загубил работата, на нея й се наложило да търси допълнителна работа, за да може да издържа себе си и дететето им. Отношенията със съпругът й се влошили, започнали непрекъснати скандали като в един момент почти се стигнало до развод.

            При така установените факти, съдът по правилата на чл.235, ал.2 от ГПК приема следното от правна страна:

          Така предявеният главен иск е с правно основание чл.2, ал.1, т. 2 от ЗОДОВ. Отговорността на държавата на това основание е „безвиновна“ и се явява специална по отношение на установената деликтна отговорност в ЗЗД. С оглед спецификата на фактическия състав на чл.2, ал.1, т.2 от ЗОДОВ, съдът следва да вземе предвид следните критерии: 1. Периода, през който е продължило наказателното преследване; 2. Характера на престъплението по повдигнатото обвинение, както и осъществени ли са спрямо обвиняемия мерки на принуда; 3. Данните за личността на подсъдимия с оглед доколко повдигнатото обвинение за деяние, което лицето не е извършило се е отразило негативно на физическото здраве, психиката му, контактите и социалния му живот, на положението му в обществото, работата му и възможностите за професионална реализация, както и всички други обстоятелства имащи отношение към претърпените морални срадания, преценявани с оглед конкретиката на случая. Съобразно тези критерии, съдът по справедливост следва да определи и размера на обезщетението за неимуществени вреди.

          Съгласно т.II от ППВС № 4 от 23.12.1968 г. понятието „справедливост“ не е абстрактно понятие, а свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. На обезщетение подлежат неимущетсвени вреди, които са в пряка причинна връзка с увреждането и техния размер се определя според вида и характера на упражнената процесуална принуда, както и от тежестта на уврежданията. Неимуществените вреди нямат парична оценка, поради което обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение на съда.

            Безспорно се установява от събраните по делото доказателства, че ищецът е бил привлечен за обвиняем с постановление от 2001 г. Обвинителният акт срещу него е внесен в съда през 2004 г. като му е повдигнато обвиненое по чл.242 от Наказателния кодекс. Този вид престъпление се явява тежко престъпление по смисъла на чл.93, т.7 от НК.

            С Постановление от 24.03.2008 г. и постановление от 10.04.2008 г. двете наказателни производства са били прекратени.

            Видно от изложените факти е, че наказателното преследване е продължило повече от ТРИ ГОДИНИ. В този смисъл съдът намира, че то е продължило извън всякакви разумни срокове, съобразно разпоредбите на НПК. Наличието на влязла в сила оправдателна присъда изключва необходимостта да се прави анализ на причините за забавяне на производството. С факта на повдигане на незаконосъобразно обвинение ответникът е станал причина за преживените страдания, създадения дискомфорт в съзананието и поведението на ищеца в един относително продължителен период от време.

            Неимуществените вреди се изразяват в претърпени болки, душевни страдания и неудобства, когато са засегнали чувствата на пострадалия. Съдът, предвид събраните по делото гласни доказателства, намира, че наказателното производство, макар и прекратено е предизвикало душевни страдания у ищеца. С оглед събраният доказателствен материал по делото, съдът намира за доказан и искът за имуществени вреди

            Предвид всичко изложено и съобразно събраните по делото писмени и гласни доказтелствени средства и изхождайки от вътрешното си убеждение, съдът намира, че справедливо обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди е сумата от 30 000лева като за тази сума предявеният главен иск се явява основателен и доказан, а в останалата част за горницата над 30 000лева до 80 000 лв. следва да бъде отхвърлен.

            По иска за имуществени вреди

От събраните по делото писмени и гласни доказателствени средства се установи, че на ищецът многократно се е налагало да пътува от Б. до Б., за да присъства на заседанията и процесуалните действия свързани с водените срешу него наказателни производства.

От представените по делото писмени доказателства се установи, че общата стойност на транспортните разходи понесени от ищеца във връзка с водените срещу него наказателни производства е в размер на 2 376.55 лева. Съдът намира, че до този размер искът е основателен, доказан и следва да бъде уважен, а в останалата част за горницата над 2 376.55 лева до 20 000лева, следва да бъде отхвърлен.

          Воден от изложеното, съдът

 

Р          Е          Ш        И:

 

     ОСЪЖДА Прокуратурата на Република Б. със седалище гр. С.  и Районен съд – град П. солидарно да заплатят на В.Д.Д., с ЕГН **********,***, ж.к.П., ул.Б., бл.** на основание чл. 2, ал.1, т. 2 от ЗОДОВ, сумата в размер на 20 000 (двадесет хиляди) лева – обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на незаконно обвинение в извършване на престъпление, за продължилото четири години предварително разследване от 2001г. до 2008г., за незаконосъобразното му налагане на мярка за неотклонение”задържане под стража” от страна на съда и принудителна такава за напускане пределите на страната, невъзможността норбално да извършва трудовите си функции, за времето през което е живял разделен от семейството си, за обидите и накърнената му чест, за което с постановления на Окръжна прокуратура –Б. от 24.03.2008г., пр.пр.№ 1676/2003г. и от 10.04.2008г., по пр.преписка № 1695/2003г. са прекратени образуваните срещу В.Д.Д. през 2001г. предварителни производства, като ОТХВЪРЛЯ  същата претенция за горницата над 20 000 лева до предявения размер от 80 000 лева.

ОСЪЖДА Прокуратурата на Република Б. със седалище гр. С.  и Районен съд – град П., солидарно да заплатят на В.Д.Д., с ЕГН **********,***, ж.к.П., ул.Б., бл.***, сумата в размер на на 2 376.55 лева/две хиляди триста седемдесет и шест лева петдесет и пет стотинки/ – обезщетение за ИМУЩЕСТВЕНИ вреди, ПРЕДСТАВЛЯВАЩИ транспортни разходи /самолетни билети от Кралство Б. до Р.Б. и обратно, разходи за гориво с оглед придвижването му с автомобил до град П., извършени по повод явяването му на съдебните заседания по делата,  претърпени в резултат на незаконно обвинение в извършване на престъпление, за продължилото четири години предварително разследване от 2001г. до 2008г., за незаконосъобразното му налагане на мярка за неотклонение”задържане под стража” от страна на съда и принудителна такава за напускане пределите на страната, невъзможността норбално да извършва трудовите си функции, за времето през което е живял разделен от семейството си, за обидите и накърнената му чест, за което с постановления на Окръжна прокуратура –Б. от 24.03.2008г., пр.пр.№ 1676/2003г. и от 10.04.2008г., по пр.преписка № 1695/2003г. са прекратени образуваните срещу В.Д.Д. през 2001г. предварителни производства, като ОТХВЪРЛЯ  същата претенция за горницата над 2 376.55 лева до предявения размер от 20 000 лева.

Решението може да се обжалва пред Апелативен съд – С. в двуседмичен срок от съобщението за изготвянето му.

 

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ...............................

                                                                           /Теодора Нейчева/