№ 3684
гр. София, 31.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 108-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА
КЪНЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА В. МАРТИНОВА
като разгледа докладваното от МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА КЪНЕВА
Административно наказателно дело № 20221110213225 по описа за 2022
година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр. чл. 72, ал. 4 от
ЗМВР.
Образувано е по повод депозирана жалба от Р. Р. Г. с ЕГН **********
чрез адв. Н. Д. срещу заповед за задържане на лице № УРИ-228зз-
1007/03.10.2022 г., издадена от Д. Н. Н., полицейски служител при 04 РУ -
СДВР, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е постановено
задържането за срок до 24 часа на жалбоподателя Г..
С жалбата се иска отмяна на атакуваната заповед с доводи за нейната
незаконосъобразност. Поддържа се, че не са били налице фактически
основания за издаването на заповедта, както и че същата е нецелесъобразна.
Сочи се, че в заповедта липсва посочване на фактическите основания за
задържането на Г.. Претендират се разноски.
В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя
поддържа депозираната жалба. Пледира за отмяна на заповедта по
аргументите, изложени в жалбата. Претендира разноски. В представени
писмени бележки излага доводи за неправилност и незаконосъобразност на
оспорваната заповед.
Ответникът по жалбата – полицейски служител при 04 РУ - СДВР Д. Н.
се представлява от юрисконсулт П., която пледира за отхвърляне на жалбата
като неоснователна. Процесуалният представител поддържа, че заповедта
съдържа всички изискуеми от закона реквизити. Намира, че задържането на
жалбоподателя е било целесъобразно. Представя писмени бележки, в които
1
подробно аргументира законосъобразността на атакуваната заповед за
задържане и прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение. Претендира присъждане на юрисконсултско такова.
Съдът, след като извърши цялостна преценка на събраните в хода на
делото доказателства, като обсъди доводите и възраженията на страните, прие
за установено следното от фактическа страна:
На 03.10.2022 г. в 17:00 часа жалбоподателят Р. Р. Г. бил задържан в
помещение за временно задържане на 4 РУ - СДВР. Жалбоподателят Г. бил
освободен на 04.10.2022 г. в 16:55 часа. За задържането на Г. била издадена
заповед за задържане на лице № УРИ-228зз-1007/03.10.2022 г. от Д. Н. Н. –
полицай в група „Охрана на обществения ред“, сектор „Охранителна
полиция“ към 04 РУ - СДВР, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е
постановено задържането за срок до 24 часа на Р. Р. Г.. В заповедта било
посочено правно и фактическо основание за задържане на лицето – „чл. 72,
ал. 1, т. 1 от ЗМВР“ и „във връзка с чл. 214 от НК“.
Съдът намира жалбата за процесуално допустима – същата е подадена
в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт и от
процесуалнолегитимирано лице.
Разгледана по същество същата е основателна.
Разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК задължава съда да извърши
преценка за законосъобразност на оспорения административен акт на всички
основания по чл. 146 от АПК. В изпълнение на това свое правомощие съдът
намери, че оспореният акт е издаден от полицейски орган в границите на
предоставената му компетентност – към датата на издаване на заповедта за
задържане ответникът Д. Н. Н. е бил назначен като полицай в група „Охрана
на обществения ред“, сектор „Охранителна полиция“ към 04 РУ - СДВР,
видно от представеното удостоверение.
Съгласно разпоредбата на чл. 74, ал. 1 от ЗМВР заповедта следва да е
издадена в писмена форма, а алинея 2 на същата разпоредба посочва и
съдържанието на самата заповед, а именно – името, длъжността и
местоработата на полицейския орган, издал заповедта; фактическите и
правните основания за задържането; данни, индивидуализиращи задържаното
лице; датата и часът на задържането; ограничаването на правата на лицето по
чл. 73; както и правата на задържаното лице. В конкретния случай е спазена
изискуемата от закона писмена форма, същата е връчена на адресата й, видно
от разписката, съдържаща се в самата заповед. В оспорвания акт са посочени
името, длъжността и местоработата на служителя, който го е издал, както и
данните, индивидуализиращи задържаното лице – трите имена, ЕГН и
адресна регистрация, датата и часът на задържането.
В обжалваната заповед за задържане е посочено, че жалбоподателят се
задържа на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, чиято разпоредба
предвижда, че „полицейските органи могат да задържат лице, за което има
данни, че е извършило престъпление“, а като фактическо основание е
посочено „във връзка с чл. 214 от НК“. Съдът намира, че заповедта не
съдържа ясни и конкретни фактически основания, относими към конкретното
поведение на задържаното лице. От направеното описание не може да бъде
установено отношението на жалбоподателя Г. към престъплението по чл. 214
от НК. Не е описано той да е извършител на това престъпление, не е посочено
кога, къде и какви точно действия е осъществил, за да се приеме, че има
2
данни за извършено престъпление от негова страна. В тази връзка следва да
се отбележи, че разпоредбата на чл. 214 от НК съдържа три отделни алинеи,
всяка от които регламентира различни престъпни състави, като не става ясно
фактически данни за кое от посочените престъпни посегателства са били
налице и са мотивирали полицейския орган да ограничи правото на свободно
придвижване на Р. Г..
Допуснатият процесуален недостатък на атакуваната заповед проявява
своето действие в две направления. На първо място, при липсата на каквито и
да било конкретни факти задържаното лице не може да разбере с какви свои
действия или бездействия е провокирало прилагането на държавна принуда
спрямо него. Липсата на изложени конкретни факти и обстоятелства, които да
представляват фактическо основание за издаване на заповедта, което да
съответства на дадената правна квалификация, несъмнено опорочава от
формална страна така издадената заповед. Поради това съдът приема, че
заповедта за задържане е издадена в нарушение на материалния закон и
административнопроизводствените правила, което представлява и основание
за нейната отмяна. Липсата на фактическо описание на основанията,
налагащи задържането на жалбоподателя всъщност ограничава и правото му
на информация по чл. 5, § 2 КЗПЧОС, съгласно която всяко задържано лице
трябва незабавно да бъде уведомено на разбираем за него език за основанията
за арестуването му.
На второ място, при осъществяване на съдебния контрол за
законосъобразност преценката на решаващия съд е свързана именно с
изследване на въпроса доколко са налице посочените в оспорения
административен акт фактически основания за издаване на заповедта и
доколко могат да се свържат с посочените от издателя правни норми. В
разглеждания случай обаче не са посочени никакви фактически данни за
извършено от жалбоподателя Р. Г. престъпление, а са посочени единствено
разпоредби от НК, поради което съдът е поставен в невъзможност да извърши
преценка дали са били налице приетите за съществуващи от
административния орган фактически основания.
Императивно предвиденото изискване за мотивираност на
административните актове има за цел да не бъде нарушавано правото на
защита на лицето, адресат на акта, както и да не бъде преградена
възможността му адекватно да я организира. Независимо, че в настоящия
случай административният орган действа при условията на оперативна
самостоятелност, същият е следвало да изложи в заповедта какви са
конкретните причини, обосноваващи необходимостта от задържане. В този
смисъл е и т. 2 от Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 г. на ВАС по д. №
ТР-4/2002 г., съгласно която липсата на мотиви във всички случаи е
основание за отмяна на издадения административен акт.
Същевременно, съдебната практика, прилагайки разрешението, дадено с
Тълкувателно решение № 16/1975 г. на ОСГК на ВС, приема, че не
съществува пречка обстоятелствата, мотивирали органа да издаде оспорения
акт, включително и фактическите основания, да бъдат изложени и
допълнително, след издаването на административния акт чрез изготвяне на
други документи от органа издал акта, стига да се постигне целта на
изискването за мотивиране на административни актове, а именно да позволи
на страните своевременно да се запознаят със съображенията, по които е
издаден актът, и да организират защитата си срещу него, респективно да се
3
извърши съдебен контрол върху тези съображения.
В Решение от 25.05.2023 г. на Съда на Европейския съюз, постановено
по дело C‑608/21, се приема, че се допуска прилагането на национална правна
уредба, според която основанията за задържане на лицата, заподозрени или
обвинени в извършването на престъпление, включително информацията за
престъпното деяние, в извършването на което са заподозрени или обвинени,
могат да бъдат изложени в документи, различни от акта за задържане. Не се
допуска обаче тази информация да бъде съобщена на посочените лица само
при евентуално оспорване на законосъобразността на задържането по съдебен
ред, а не в момента на лишаването от свобода или в кратък срок след
началото на същото.
В конкретния случай по делото е представена докладна записка,
изготвена след издаване на заповедта за задържане. Същата обаче не съдържа
никакви фактически данни за извършено от жалбоподателя Г. престъпление,
не е изготвена от органа издал обжалвания индивидуален административен
акт и няма данни да е съобщена на жалбоподателя и съответно същият да се е
запознал с фактическите констатации в нея. При това положение, атакуваната
заповед за задържане не е мотивирана и чрез материалите от преписката, в
които не се съдържат достатъчно конкретни данни, които да обосноват
задържането и с които жалбоподателят да е могъл да се запознае и да
организира защитата си преди подаването на жалбата до СРС.
С оглед горното, настоящият състав намира, че в конкретния случай
издадената заповед за задържане е незаконосъобразна, поради което и
подадената срещу нея жалба е основателна и заповедта за задържане следва
да се отмени.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, съдът
присъжда в полза на оспорващия своевременно поисканите и доказани
разноски. По делото са налице доказателства за сторени от жалбоподателя
разноски в общ размер на 410 лева, от които 400 лева заплатено адвокатско
възнаграждение за настоящото производство /представен е договор за правна
защита и съдействие, съдържащ и разписка за заплащане на уговореното
възнаграждение – лист 5 от делото/ и 10 лева – заплатена държавна такса за
образуване на делото /лист 6 от делото/, поради което и същите следва да се
възложат в тежест на СДВР.
В разпоредбата на чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения е посочено, че за
процесуално представителство, защита и съдействие по административни
дела без определен материален интерес, в случая за дело по Закона за
Министерството на вътрешните работи, възнаграждението е 750 лева /400
лева към датата на сключване на договора за правна защита и съдействие/.
При тези данни и с оглед фактическата и правна сложност на делото, вида и
обема на работата, извършена от адвоката на жалбоподателя, възражението за
прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение е неоснователно.
Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК,
Софийският районен съд, 108-ми състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ заповед за задържане на лице № УРИ-228зз-1007/03.10.2022
4
г., издадена от Д. Н. Н., полицейски служител при 04 РУ - СДВР, с която на
основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е постановено задържането за срок до 24
часа на Р. Р. Г., ЕГН **********.
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи да заплати на Р. Р.
Г., ЕГН ********** сумата от 410 /четиристотин и десет/ лева,
представляваща заплатено от него адвокатско възнаграждение и държавна
такса за образуване на делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - София град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Преписи от решението да се връчат на страните на основание чл. 138 от
АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5