№ 262
гр. Габрово, 22.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на седми октомври
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ива Димова
при участието на секретаря Милкана Ив. Шаханова Балтиева
като разгледа докладваното от Ива Димова Гражданско дело №
20254200100443 по описа за 2025 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Подадена е искова молба от И. Н. П. и Р. Д. П. и двамата от гр. Габрово, чрез адв. М. Д.
от Габровска адвокатска колегия против „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, със седалище и адрес на
управление гр. София, район Витоша, ж.к. „Малинова долина“, ул. „Рачо Петков -
Казанджията“ № 4-6 с цена на иска 29 269,54 лева. Приложил е доказателства за твърдените
факти и обстоятелства. Молят да се признае за установено, че не дължат на ответника
исковата претенция, поради погасяване по давност. Прави доказателствени искания.
В исковата молба се твърди, че съгласно изпълнителен лист от 12.04.2013 г., издаден
въз основа на Заповед за незабавно изпълнение № 1501 от 12.04.2013 г. по ч. гр. д. №
746/2013 г. по описа на Районен съд- Габрово ищците са осъдени да заплатят солидарно на
Райфайзенбанк (България) ЕАД посочените в изпълнителния лист суми. Въз основа на
издадения изпълнителен лист, заповедта за изпълнение и по молба на взискателя срещу тях
е образувано ИД № 229/2013 г. по описа на ЧСИ с рег. № 732 - В.Ц.а. След образуване на
изпълнителното дело - на 13.08.2013 г., са извършвани действия за събиране на вземането,
като на 22.10.2014 г. и на 13.07.2015 г. са изготвени Постановления за възлагане на
недвижим имот. С молба с вх. № 1730/10.05.2017 г. Банката е уведомила съдебния
изпълнител, че е прехвърлила вземането си към ищците, на ответника, като с тази молба не е
поискано извършването на изпълнителни действия. Били уведомени за прехвърлянето на
вземането и че вече дължат плащане на съответните суми към ответника в хода на изп.
процес. С молба с вх. № 2007/26.05.2017 г. „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД е поискало да бъде
конституирано като взискател по горепосоченото изпълнително дело, както и да бъде
насрочена дата за оценка и опис на движимите вещи на адреса на длъжника, без да е
конкретизирано на кой от двамата длъжници. Действието обаче не е извършено. Няма
насрочване на опис на движими вещи, няма връчено на длъжника съобщение за поисканото
действие, няма протокол или искане за отлагане на действието. Т.е в случая взискателят не
сочи и на кой от двамата длъжници по изпълнителното делото следва да се насрочи опис и
продажба на движимите вещи, което от своя страна не може и да се приеме за валидно
извършено изпълнително действие.
1
Твърдят, че след тази молба по делото не са постъпвали никакви други молби и не са
извършвани никакви други изпълнителни действия до настоящия момент. В средата на м.
Юни 2025 г. служители на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД са се свързали със сина на ищците - Д.
Р.ов П. (ипотекарен длъжник) и са му предложили да подпише споразумение, съгласно което
да заплати 11 000,00 лева по сметка на взискателя, с което цялото задължение да се счита
изпълнено, както и да се откажат от правото си да направят възражение за изтекла
погасителна давност.
След извършена справка по изпълнителното дело се установява, че в действителност
от конституирането на ответника като взискател - 26.05.2017 г. до настоящия момент -
30.06.2025 г. не са искани и не са извършвани никакви изпълнителни действия, поради което
през този период вземането на взискателя се е погасило поради изтекла погасителна давност.
От Удостоверение с изх. № 5145/26.06.2025 г., издадено от ЧСИ с рег. № 732 по ИД №
229/2013 г. се установява, че размерът на дълга на ищците към ответника към 26.06.2025 г. е
в общ размер на 29 269,54 лв., от които: Главница - 14 264,11 лв.; Неолихвяеми вземания -
115,25 лв.; Лихви към главница - 12 912,18 лв.; Разноски по ИД - 32 лв.; Разноски по гр. д. -
1947 лв. Съгласно разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД вземанията, установени със заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК (какъвто е
процесният случай) се погасяват с изтичане на 5 годишен давностен срок.
След извършена справка по изпълнителното дело ищците установили, че в
действителност от конституирането на ответника като взискател - 26.05.2017 г. до 30.06.2025
г. не са искани и не са извършвани никакви изпълнителни действия, поради което през този
период вземането на взискателя се е погасило поради изтекла погасителна давност. От
Удостоверение с изх. № 5145/26.06.2025 г., издадено от ЧСИ с рег. № 732 по ИД № 229/2013
г. се установява, че размерът на дълга към 26.06.2025 г. е в общ размер на 29 269,54 лв., от
които: Главница - 14 264,11 лв.; Неолихвяеми вземания - 115,25 лв.; Лихви към главница - 12
912,18 лв.; Разноски по изп.д. - 32 лв.; Разноски по гр. д. – 1947,00 лв.
Позовават се на разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, съгласно която вземанията,
установени със заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.
417 ГПК (какъвто е процесният случай) се погасяват с изтичане на 5 годишен давностен
срок.
Сочат, че в конкретната хипотеза за последно на 26.05.2017 г. е поискано
извършването на валидно изпълнително действие - опис и оценка на движимите вещи на
адреса на длъжника и след това не са искани или извършвани никакви изпълнителни
действия. От тогава е започнала да тече и нова погасителна давност, която е изтекла на
26.05.2022 г.
Сочат, че дори и да се приеме, че е налице бездействие от страна на ЧСИ във връзка с
извършване на така поисканите изпълнителни действия на 26.05.2017 г., то съгласно чл. 433,
ал. 1, т. 8 от ГПК, ако взискателят не поиска извършване на изпълнителни действия в
продължение на 2 години, изпълнителният процес се прекратява ех 1еgе /по силата на
закона/ и без да има постановление на съдебния изпълнител за това, защото същото не е
условие за прекратяване на изпълнението и прекратяването не е предпоставено от издаване
на постановление. Т.е. дори и да се приеме, че новата погасителна давност е започнала да
тече от датата, на която е настъпила перемпцията - 26.05.2019 г., то същата е изтекла на
26.05.2024 г.
Претендира да се постанови решение, с което да признаете за установено, че И. Н. П.
и Р. Д. П. не дължат на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД следните суми: 14 264,11 лв. – главница;
115,25 лв. – законна лихва върху главницата, натрупана до 21.04.2017 г.; 12 912,18 лв. -
законна лихва върху главницата, натрупана в периода 22.04.2017 г. до 26.06.2025 г.; 1 946,00
лв. – разноски по гражданското дело, както и законната лихва върху главницата, натрупана
от 27.06.2025 г., представляващи непогасени вземания по Изпълнителен лист от 12.04.2013
2
г., издаден въз основа на Заповед за незабавно изпълнение № 1501 от 12.04.2013 г. по ч. гр. д.
№ 746/2013 г. по описа на Районен съд Габрово, поради изтекла петгодишна давност ведно
със законните последици.
При извършената служебна проверка на исковата молба, съдът е констатирал, че
същата отговаря на изискванията на чл. 128 и 129 от ГПК и е извършил процедурата
предвидена в чл. 131 от ГПК с Определение № 237 от 29.04.2022 г.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответника, чрез процесуалния
им представител юрисконсулт М., с който заявяват, че признават предявените искове. Взимат
становище по разноските и считат, че при признание на иска от страна на „ЕОС МАТРИКС“
ЕООД разноските следва да останат в полза на ищците.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, които прецени
поотделно и в тяхната пълнота, намира следното:
Пред ЧСИ В.Ц.а е образувано изпълнително дело № 20137320400229 на 13.08.2013 г.
по подадена молба от „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД против И. Н. П. и Р. Д. П. с
приложени заповед за изпълнение № 1501/12.04.2013 г. и изпълнителен лист от 12.04.2013 г.,
издаден в заповедно производство по ч.гр.д. № 746/2013 г. на РС- Габрово. Няма данни
срещу заповедта да е подадено възражение и доколкото ищецът не твърди подобен факт,
съдът приема, че при липсата на подадено възражение е създаден стабилитет на заповедта за
незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК. Издаденият изпълнителен лист е за осъждането на И.
Н. П. и Р. Д. П. да заплатят на „Райфайзенбанк /България“ ЕАД сумата 47 036,96 лв.-
изискуема главница, ведно със законната лихва от 10.04.2013 г. до изплащане на вземането,
сумата 5353,05 лв. – изискуема редовна лихва за периода 15.10.2011 г.-18.11.2012 г., сумата
4823,49 лв.- изискуема наказателна лихва за периода 15.10.2011 г.-09.04.2013 г., сумата
2166,27 лв. – разноски по делото.
С покана за доброволно изпълнение изх. № 2839 от 10.09.2013 г. и изх. № 2831 от
10.09.2013 г., длъжниците И. Н. П. и Р. Д. П., получили поканите на 20.09.2013 г., са
поканени да заплати сумата от 67 304,10 лв., от които главница в размер на 47 036,96 лв. със
законната лихва в размер на 2 187,43 лв. за период 10.04.2013 г.-24.09.2013 г.; 10 176,54 лв.
неолихвяеми вземания, 2 166,27 лв. присъдени разноски; 1 003,00 лв. – разноски по изп.д. и
4 733,90 лв.- такси по ТЗЧСИ дължими към 24.09.2013 г.
По подадена молба, на 26.05.2017 г., на основание чл. 429, ал. 1 от ГПК съдебния
изпълнител е конституирал като взискател по делото „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД.
В хода на образуваното изпълнително производство са поискани и предприети
различни действия по принудителното изпълнение. Видно от направените отбелязвания
върху изпълнителния лист, по изпълнителното дело, на 03.10.2013 г. е внесена сумата от
181,00 лв. на 31.10.2013 г. – 297,89 лв., на 04.12.2013 г.- 297,83 лв., на 19.12.2013 г. – 297,89
лв., на 28.01.2014 г.- 300,21 лв., на 08.12.2014 г.- 525,23 лв. От постановление за възлагане на
недвижим имот от 13.07.2015 г. на ЧСИ В.Ц.а е видно, че е продаден имот, на стойност 4
128,00 лв., което е било и последното валидно изпълнително действие, предприето от
съдебния изпълнител.
От приложеното изпълнително дело е видно, че след 26.05.2017 г. до подаване на
исковата молба не са искани и не са извършвани действия по него.
По настоящото дело като свидетел е разпитан синът на ищците Д. Р.ов П., който
установява, че до завеждане на дело се е стигнало след „постоянен и неограничен телефонон
тормоз“, над него и родителите му. Представители на ответника са се свързвали
многократно с него и са го уговаряли да подпише споразумение, като в крайна сметка той
им е отказал след консултация с адвокат. Предложили са му да даде 10 000,00 лв. по
споразумение, като през цялото време са твърдели, че той е длъжник, а всъщност той е имал
качеството само на ипотекарен длъжник.
3
С удостоверение № 5145 от 26.06.2025 г. се установява, че към датата на издаването
му задължението на ищците по изпълнително дело № 20137320400229 е в размер на:
главница 14264,11 лв.; неолихвяеми вземания – 115,25 лв.; лихви към главници – 12 912,18
лв.; разноски по изп.д. – 32,00 лв.; разноски по гр.дело – 1 946,00 лв. и такси по ТТР към
ЗЧСИ – 2491,87 лв. или общо 31 761,41 лв.
След получаване на указанията, ищците с молба от 21.07.2025 г. са направили
уточнение на исковата молба, като се притендира да се признаят за погасени по давност
следните суми: 14 264,11 лв. – главница; 115,25 лв. – законна лихва върху главницата,
натрупана до 21.04.2017 г.; 12 912,18 лв. - законна лихва върху главницата, натрупана в
периода 22.04.2017 г. до 26.06.2025 г.; 1 946,00 лв. – разноски по гражданското дело, както и
законната лихва върху главницата, натрупана от 27.06.2025 г.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл. 439 във връзка с чл. 124 от ГПК, с който е
дадена правна възможност длъжникът да оспорва с иск изпълнението, тъй като има правен
интерес от установяване, че не дължи изпълнение на погасено по давност вземане, за което е
налице изпълнително основание /влязло в сила съдебно решение/, въз основа на което е
издаден изпълнителен лист.Длъжникът има правен интерес от установяване, че не дължи изпълнение на
погасено по давност вземане, за което е налице изпълнително основание /влязло в сила съдебно решение/Длъжникът има
правен интерес от установяване, че не дължи изпълнение на погасено по давност вземане, за което е налице изпълнително
основание /влязло в сила съдебно решение/
За да бъде уважен искът следва да се докаже по делото настъпване на новонастъпили
факти след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание, а именно изпълнителният лист от 12.04.2013 г. Ищецът се
позовава на изтекла давност, като основание на предявения иск- поради бездействие на
взискателя повече от 5 години в изпълнителното производство, поради което следва да се
установи съществуването или не на правото на принудително изпълнение на взискателя.
Изпълнителното дело е образувано по молба от 13.08.2013 г. на кредитор.
От приложеното по делото изпълнително дело № 20137320400229 се установява, че
последното изпълнително действие, изразяващо се в приключване на публичната продан на
имот собственост на длъжниците с постановление за възлагане от 13.07.2015 г. След
конституирането на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД като взискател по изпълнителното дело на
26.05.2017 г. не са поискани извършване на нови изпълнителни действия. Исковата молба е
подадена на 03.07.2025 г. пред Окръжен съд – Габрово.
От събраните по делото доказателства се установява, че към датата на предявяване на
исковата молба правото на кредитора за принудително удовлетворение на оспореното
вземане по изпълнителния лист от 12.04.2013 г. е погасено, поради което предявеният
отрицателен установителен иск е основателен и следва да бъде уважен. Съдът намира, че
искът следва да се уважи за сумата от 29 237,54 лв., по отношение на която е настъпила
погасителната давност.
Предвид изхода на спора и на основание чл.78 ГПК на ищеца следва да се присъдят
направените разноски по делото. Претендирани са разноски в размер на 1 170,78 лв.-
заплатена държавна такса, 3 589,87 лв. - адвокатско възнаграждение за осъществено
процесуално представителство и 36,00 лв. – такса удостоверение от ЧСИ, за което са
представени списък по чл.80 ГПК, договор за правна защита и съдействие и фактура. От
ответника е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
От ответника е направено възражение, че е осъществена хипотезата на чл.78, ал. 2 от
ГПК и че разноските по делото следва да се възложат в тежест на ищеца. Същото е
неоснователно, предвид следното:
4
Съгласно чл. 78, ал. 2 ГПК предпоставките за недължимост на разноските по делото
от ответника, когато искът е уважен са кумулативно изискуеми – ответникът да не е дал
повод за завеждане на делото и да е признал иска.
За длъжникът съществува правна възможност да оспори изпълнението и отрече
правото на взискателя да иска принудително изпълнение срещу него. Такава правна
възможност е дадена в чл. 439 от ГПК.
При наличие на изпълнителен титул, предявяването на иска по чл. 439 от ГПК за
оспорване на изпълнението въз основа на факт, настъпил след приключване на
производството, в което е издаден изпълнителния лист и конкретно, чрез позоваване на
изтекъл давностен срок, е единствената възможност за защита на длъжника, доколкото
подобно възражение длъжникът не може да направи пред съдебния изпълнител, а само пред
съд в исков процес.
От данните по делото се установява, че в полза на ответника има издаден
изпълнителен лист за процесните вземания и образувано изпълнително дело, с което е дал
повод за завеждането на отрицателния установителен иск за признаване, че сумите, предмет
на изпълнителното производство са погасени по давност. От събраните по делото писмени и
гласни доказателства се установява, че към 17.06.2025 г., ответникът по делото е извършвал
действия с цел събиране на дълга по изпълнителното дело, като многократно се е свързвал с
ищците и техния син и е предлагал сключване на споразумение, с което да се опростят част
от задълженията им. Бил е изпратен подписан екземпляр от споразумението за сумата от
11 000,00 лв., като страни по него са ответното дружество и сина на ищците Д. Р.ов П..
Съдът намира, че е налице основание за редуциране на размера на разноските за
адвокатски хонорар по направеното от молителя възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5
от ГПК. Между процесуалния представител на ищците адвокат М. Д. и И. Н. П. е подписан
договор за правна защита и съдействие, в който е договорено възнаграждение в размер на 3
589,92 лв. с вкл. ДДС. Представена е фактура№ ********** от 03.07.2025 г. за заплащане на
договореното адвокатско възнаграждение. Уговореното и заплатено адвокатско
възнаграждение е прекомерно и не съответства на принципа за разумност и
пропорционалност за определянето му. Като се изхожда от разясненията дадени по дело С-
438/22 на СЕС, съдът следва да се ръководи от фактическата и правна сложност делото,
обема на осъщественото процесуално представителство от пълномощника на ищците и
защитавания материален интерес. Заплатеното адвокатско възнаграждение е опреденото
съобразно материалния интерес от 29 269,54 лв., който размер следва да служи само като
ориентир при определяне на присъденото възнаграждение.
С оглед на задължителния характер на даденото от СЕС тълкуване на чл. 101, §1 от
ДФЕС, определените с Наредба № 1/2004 г. минимални размери на адвокатските
възнаграждения не са задължителни при договаряне на хонорара между страните по
договора за правна услуга, поради тяхната нищожност, като нарушават забраната на чл. 101,
§1 от ДФЕС.
Фактическата и правна сложност на делото в конкретния случай се определя от
предмета на делото – предявяване на иск от длъжника да оспори изпълнението и отрече
правото на взискателя да иска принудително изпълнение срещу него, въз основа на факт,
настъпил след приключване на производството, в което е издаден изпълнителния лист и
конкретно, чрез позоваване на изтекъл давностен срок. За ищците е осъществена защита с
подаване на исковата молба и разглеждане на делото в едно съдебно заседание. С отговора
на исковата молба е направено признание на иска.
Съдът намира, че следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 1
200,00 лв. вкл. ДДС, което в достатъчна степен овъзмездява висококвалифицирания
адвокатски труд пред Габровски окръжен съд по предявения иск по чл. 439 от ГПК.
5
Съобразно направеното искане за разноски, на ищците следва да се присъдят
претендираните разноски в общ размер на 2 406,78 лв. /1 170,78 лв.- заплатена държавна
такса, 1200,00 лв. - адвокатско възнаграждение и 36,00 лв. – такса удостоверение от ЧСИ/.
Водим от горното, Габровски окръжен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 439 от ГПК, че И. Н. П., ЕГН
********** и Р. Д. П., ЕГН ********** и двамата с адрес в ** не дължат на „ЕОС
МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК ********* с адрес в гр. София, район Младост, ж.к. Младост 4, ул.
„Бизнес Парк София“ № 1, сграда 15, вх. А, ет. 4 сумите от: 14 264,11 лв. – главница; 115,25
лв. – законна лихва върху главницата, натрупана до 21.04.2017 г.; 12 912,18 лв. - законна
лихва върху главницата, натрупана в периода 22.04.2017 г. до 26.06.2025 г.; 1 946,00 лв. –
разноски по гражданското дело, както и законната лихва върху главницата, натрупана от
27.06.2025 г. по издаден изпълнителен лист от 12.04.2013 г., издаден въз основа на заповед за
незабавно изпълнение № 1501 от 12.04.2013 г. по ч.гр.д. № 746/2013 г. по описа на Районен
съд – Габрово, предмет на изпълнително дело 229/2013 г. на ЧСИ В.Ц.а, поради погасяване
на вземанията по давност.
ОСЪЖДА „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК ********* с адрес в гр. София, район
Младост, ж.к. Младост 4, ул. „Бизнес Парк София“ № 1, сграда 15, вх. А, ет. 4 да заплати на
И. Н. П., ЕГН ********** с адрес в ** сума в размер на 2 406,78 лв. /две хиляди
четиристотин и шест лева и 78 ст./ – съдебно деловодни разноски за настоящата инстанция,
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Апелативен съд - Велико Търново, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Габрово: _______________________
6