РЕШЕНИЕ
№
269
гр.
Пловдив, 31.01.2020 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХХІV
състав, в открито заседание на четиринадесети януари през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДАРИНА МАТЕЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
ВЕЛИЗАР РУСИНОВ
при
секретаря К.Р.и участието на прокурора Росен
Каменов, като разгледа КАНД №3928 по описа на съда за 2019 година, докладвано от съдия
Вълчев, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, пр.2 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба, предявена от УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, еик *********, със седалище и адрес на
управление в гр. Пловдив, бул. „Пещерско шосе“ № 66, представлявано от
изпълнителен директор, депозирана чрез адв. Ш. срещу Решение
№1936/28.10.2019г., постановено по АНД № 4167/2019г по описа на Районен съд
Пловдив - XХ – ти наказателен състав, с което е
потвърдено Наказателно постановление № НП-02-47-1/16.10.2018г. на директора на
РЗОК - Пловдив, с което на касатора за извършено административно нарушение на чл.24б от Наредба
за осъществяване на правото на достъп за медицинска помощна основание чл.229
ал.3 от Законът за здравето е наложено административно наказание „имуществена
санкция в размер на 500.00 /петстотин лева“. Касаторът счита, че обжалваното решение е постановено в
нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Твърди се, че неправилно
е определено времето за извършване на нарушението, което касае нарушение на
административно- наказателните правила по чл.57 ал.1 т.5 ЗАНН, с оглед на което
счита, че са настъпили давностни срокове по чл.34 ЗАНН, препятстващи привличането му като нарушител. Излага и съображения за
липса на негово съставомерно поведение. В тази връзка
прилага и писмени доказателства. В съдебно не се представлява и не ангажира
допълнително становище в подкрепа на изложените основания по касационната си
жалба, която писмено поддържа. Не претендира разноски
Ответникът
по касационната жалба – Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ –София, с
писмен отговор, депозиран чрез процесуален представител юрк.
Т. оспорва жалбата и счита същата за неоснователна, като не ангажира
допълнителни доказателства. Моли да бъде отхвърлена, а съдебното решение
оставено в сила. Претендира разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Контролиращата
страна, чрез участвалият по делото прокурор при Окръжна прокуратура гр. Пловдив
дава заключение, че оспореният съдебен акт е правилен и законосъобразен и следва
да бъде оставен в сила.
Пловдивският
административен съд, като провери законосъобразността на първоинстанционното
решение, във връзка с наведените от касатора
оплаквания, и с оглед обхвата на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК,
във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН, намери следното:
Касационната
жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по
чл. 211, ал. 1 от АПК и от лице имащо правен интерес - страна в първоинстанционното производство, за която решението е частично
неблагоприятно, поради което е процесуално допустима.
Разгледана
по същество, тя е основателна,
поради следните за това съображения:
Административното
производство е започнало с АУАН №А-02-47-1/18.04.2018г, съставен от свидетелят ***Л.Ч.,
заемащ длъжността „директор дирекция ОКА“ в ИА „Медицински одит“ /сега
Медицински надзор/ гр. София. С него касатора е
привлечен за извършено на 02.05.2017г. административно нарушение, квалифицирано
по чл.24б от Наредба за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ. Обстоятелствата,
при които е било извършено посоченото деяние са се изразили в това, че при
извършена проверка в периода от 15.02.2018г до 22.02.2018г включително на
случаен принцип проверена ИЗ №22690/12.04.2017г на пациент Д.Г.К., при което се
установила, че е приложена фактура №**********/02.05.2017г. за заплатена сума в
размер на 800 лева във връзка с ползвани подобрени битови условия за ден
престой – 20 дни по 40 лева, като е приложена и квитанция
№**********/02.05.2017г.. Същевременно към ИЗ не е приложено заявление по
чл.24б от Наредба за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ,
приложение по образец към чл.9 т.1 от Инструкция за прилагане на ценоразпис на
платените услуги, предоставяни от УМБАЛ „Свети Георги“ЕАД, утвърден със Заповед
№89/05.02.2015г на Изпълнителния директор на лечебното заведение. Осъщественото
плащане без да е налице заявление е квалифицирано като нарушение на чл.24б от
Наредба за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ, осъществено на
02.05.2017г.- датата на издаване на платежните документи.АУАН е подписан от
пълномощник и връчен, като не са постъпили писмени възражения На база
съставеният АУАН е било издадено и атакуваното НП. С обжалваното решение районният
съд е потвърдил процесното НП от 16.10.2018год., издадено от Изпълнителния директор на Изпълнителна
агенция „Медицински Одит“, като е приел, че правилно и законосъобразно е
установено административното нарушение, неговия автор, неговото виновно
поведение, като законосъобразно е санкциониран за това в съответния законов
минимален размер. Направените възражения приел за неоснователни.
Решението
на съда е неправилно.
Касаторът
е привлечен към административнонаказателна
отговорност по чл.229, ал.3 от ЗЗ за нарушение разпоредбата на чл.24б НОПДМП,
съгласно който текст определя, че допълнително поисканите услуги по чл.
24а, ал. 1, т. 1 и 2 се заявяват писмено от пациента, който декларира, че е
направил своя избор след представяне на
ценоразписа на услугите. При дадените в АУАН и НП обстоятелства следва да се
приеме, че безспорно е установено, че липсва заявление от пациента, с което той
да е декларирал, че е направил своя избор след предоставяне на ценоразпис на
услугите. Това заявление е следвало да бъде по утвърден образец и не може да
бъде заменено от приложената Декларация за информирано съгласие, която урежда
друг тип медицинска помощ. Извода, че настоящият процесен
случаи попадат в обхвата на посочената разпоредба за право на достъп на
медицинско обслужване, свързани с медицинска помощ, която да заплатят по цени,
определени от съответното лечебно заведение, е верен. Същевременно
основателно се явява възражението, че не била законосъобразно определена датата
на извършеното административно нарушение. Позоваването от наказващият орган на
датата 02.05.2017г, когато е извършено плащането, е некоректна. Следвало е
заявлението, с което касае допълнително поисканите услуги по чл. 24а,
ал. 1, т. 1 от НОПДМП да бъде подадено към деня на
постъпването, която се установи, че е 12.04.2017г съобразно приложената
Декларация за информирано съгласие и е посочена като дата на проверената ИЗ. В
настоящият случай незаконосъобразното определяне на датата на извършване на
административното нарушение е съществен порок, който препятства приложението на
чл.34 от ЗАНН и съществено нарушава и ограничава правото на защита на
нарушителя. Съгласно нормата на чл.34 изр.2 ЗАНН, не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен
акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на
нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението, като
изкл. в този текст и в ал.2 не касаят процесните
нормативни актове. В
конкретният случай наказващият орган не е изпълнил задълженията си
по чл.52 ал.4 ЗАНН преди да се произнесе по преписката, наказващият
орган проверява акта с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост и
преценява възраженията и събраните доказателства, а когато е необходимо,
извършва и разследване на спорните обстоятелства. Разследването може да бъде възложено
и на други длъжностни лица от същото ведомство, като издавайки НП е нарушил
изискванията на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, задължаваща го да посочи точната дата
на извършване на нарушението. Липсват конкретни доказателства в тази връзка, от които да може да
се изведе направеният от контролните органи извод, че деянието е осъществено на
02.05.2017г, а не в предходен период, свързан с приемането на пациента на
12.04.2017г., към която дата липсва ъзможност да се
търси административно наказателна отговорност за съставомерно по
посочения от наказващия орган състав, защото са били изтекли давностните срокове по чл.34 ЗАНН –една година от
извършване на деянието, което е пречка за привличането на касатора
като нарушител към 18.04.2018 година със съставянето на АУАН. Поради така изложеното
касационният състав счита, че следва да бъде отменено първоинстанционното
решение, като вместо което бъде постановено друго, с което да бъде отменено НП.
С оглед изхода на спора и направеното искане за присъждане на
разноски само от касационният ответник, такива не му се дължат.
Воден от горното, на основание чл.
221, ал. 2, предл.
2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 63, ал.1, изр. 2 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Решение № 1936 от 28.10.2019
г., постановено по АНД № 4167/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив- ХХн.с. и вместо него постановява:
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление № НП-02-47-1/16.10.2018г, издадено от Изпълнителния
директор на Изпълнителна агенция „Медицински одит” /понастоящем „Медицински
надзор”/ –гр. София, с което на УМБАЛ „Свети Георги“
ЕАД, еик *********, със седалище
и адрес на управление в гр. Пловдив, бул. „Пещерско шосе“ № 66, представлявано
от изпълнителен директор за административно нарушение на
чл.24б от Наредба за осъществяване на правото на достъп за медицинска помощ на
основание чл.229 ал.3 от ЗЗ е наложено административно наказание „имуществена
санкция в размер на 500.00 /петстотин лева“.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.