№ 850
гр. София, 16.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на шести декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Калина Анастасова
Десислава Ал. Алексиева
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело
№ 20211100512246 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 – чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №12246/2021 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на П. Н. ОГ. ЕГН
**** от гр.София срещу решение №20116749 от 15.05.2021 г постановено по гр.д.
№47935/2019 г на СРС , 174 състав ; в частта , с която е признато за установено спрямо
въззивника , че същата дължи на основание чл.422 ГПК във вр.чл.150 ЗЕ , чл.79 ал.1 ЗЗД на
“Т.С.” ЕАД ЕИК **** , гр.София сумата от 2745,69 лева цена на доставена и незаплатена
топлинна енергия за периода м.05.2015 г – м.04.2016 г за ап.№7 в гр.София ж.к.**** ; ведно
със законната лихва от 30.01.2018 г до окончателното заплащане на сумата ; за която сума
/частично/ е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 18.04.2019 г по ч.гр.д.
№6465/18 г на СРС , 174 състав . Решението на СРС се обжалва и в частта за разноските .
Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС /в обжалваната част/ .
Счита , че не е потребител на топлинна енергия , защото отоплителните уреди в имота са
демонтирани и не е подписан писмен договор с ищеца и не и искал откриване на партида.
Извлечението от сметка е частен документ и няма доказателствена стойност .
Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба . Изразява
съгласие с мотивите на СРС.
Третото лице “МХ Елвеко” ООД не взема становише по въззивната жалба .
Въззивната жалба е подадена в срок и е допустима . Налице е правен интерес на въззивника
за обжалване на решението на СРС в посочената част .
1
След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото , въззивният съд приема
за установено следното от фактическа и правна страна :
В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК
настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на
съдебното решение в обжалваната част , като такива основания не се констатират . Относно
доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични
доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно
решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
Решението на СРС е правилно в обжалваната част .
Законосъобразно СРС е приел , че ответникът е потребител на топлинна енергия съгласно
императивната норма на чл.153 ЗЕ . Ответникът не е оспорил това си качество , както и
писмо на СО на стр.35 от делото пред СРС . При действащата уредба подписване на
индивидуален писмен договор не е необходимо .
Фактическото ползване или неползване на имота са без правно значение . С Решение № 5 от
22 април 2010 г. по конституционно дело № 15 от 2009 г., Конституционният съд отхвърли
искането на омбудсмана на Република България за установяване на
противоконституционност на чл.153 ал.1 и ал.6 от ЗЕ. В мотивите на решението е посочено,
че: "Разпоредбите на чл.153 ал.1 и 6 от ЗЕ изпълняват конституционните изисквания да
защитават правата на потребителите за ползване на топлинна енергия. Сградната инсталация
е обща част по смисъла на ЗЕ, Закона за собствеността и Закона за управление на етажната
собственост и всички собственици и носители на вещни права следва да се считат за
потребители и да поемат ползите и тежестите, свързани с употребата на общата вещ".
Правото на част от собствениците да не ползват топлинна енергия за отопляване на
индивидуалните си имоти не налага на извода, че не следва да заплащат топлинна енергия,
защото освен собственици и титуляри на вещни права на конкретни имоти, те са
съсобственици на сградната инсталация и на общите части в сградата и следва да
поемат припадащата им се част от разходите за топлинна енергия, свързани с тях и в този
смисъл е решението на КС. Гражданите имат правото да преустановят подаването на
топлинна енергия към имотите си, но те остават потребители на топлинна енергия за общите
части на сградата - етажна собственост и на отдадената от сградната инсталация, която също
е обща част. Тези потребители обективно получават в имотите си част от топлинната
енергия, отдадена от хоризонталните и вертикални топлопроводи на сградната инсталация,
поради което не е налице пълна липса на потребление на топлинна енергия.
С оглед на изложеното се налага изводът , че индивидуален и пълен отказ от потребление на
топлинна енергия в присъединена към топлопреносната мрежа сграда в режим на етажна
собственост е невъзможен и недопустим, тъй като всички съсобственици поемат
съобразно дела си част от разходите, свързани с експлоатацията на общите части и
сградната инсталация. Друго законодателно разрешение за общите части на сграда -
етажна собственост не може да се даде предвид характера на подобни сгради.
2
Според наличните писмени доказателства и СТЕ етажната собственост на ответника е
топлоснабдена и в нея се ползва топлинна енергия , включително и от ответника . Според
СТЕ за част от процесния период топлинната енергия е начислена в хипотеза на неосигурен
достъп , а след м.10.2015 г не е начислявана топлинна енергия за отопление . В имота е
ползвана топла вода респ.начислявани са съответните суми за топлинна енергия за нея .
Процесните задължения са доказани с представените пред СРС писмени доказателства и
СТЕ , като експертизата е установила законосъобразно начисляване на сметките за топлинна
енергия . Не е предмет на делото да се изследва верността на извлечение от сметка , а и
същото не е документът , на който ищецът основава претенциите си .
Налага се изводът , че решението на СРС е правилно и трябва да бъде потвърдено в
обжалваната част .
С оглед изхода на делото в тежест на въззивника са разноските на въззиваемата страна – 100
лева юрисконсултско възнаграждение .
По изложените съображения , СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №20116749 от 15.05.2021 г постановено по гр.д.№47935/2019 г
на СРС , 174 състав ; в частта , с която е признато за установено спрямо П. Н. ОГ. ЕГН
**** от гр.София , че същата дължи на основание чл.422 ГПК във вр.чл.150 ЗЕ , чл.79 ал.1
ЗЗД на “Т.С.” ЕАД ЕИК **** , гр.София сумата от 2745,69 лева цена на доставена и
незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2015 г – м.04.2016 г за ап.№7 в гр.София
ж.к.**** ; ведно със законната лихва от 30.01.2018 г до окончателното заплащане на сумата ;
за която сума /частично/ е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 18.04.2019 г по
ч.гр.д.№6465/18 г на СРС , 174 състав ; както и в частта за разноските .
ОСЪЖДА П. Н. ОГ. ЕГН **** от гр.София да заплати на “Т.С.” ЕАД ЕИК **** , гр.София
сумата от 100 лева разноски пред СГС .
Решението е постановено при участието на “МХ Елвеко” ООД като трето лице помагач на
ищеца “Т.С.” ЕАД ЕИК **** гр.София .
Решението не подлежи на обжалване , поради материален интерес под 5000 лева по всеки от
исковете / чл.280 ал.3 т.1 ГПК/ .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3