№ 104
гр. Смолян , 19.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и трети април, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Росица Н. Кокудева
Членове:Мария А. Славчева
Петранка Р. Прахова
при участието на секретаря Мара А. Кермедчиева
като разгледа докладваното от Мария А. Славчева Въззивно гражданско дело
№ 20215400500079 по описа за 2021 година
И за да се произнесе ,взе в предвид следното :
Производството е по реда на чл.268 ГПК, във връзка чл. 200 КТ.
Образувано е по въззивна жалба на „Г.М.“АД Смолянският окръжен съд
е сезиран с въззивна жалба вх.№ 10026 от 20.01.2021година от „Г. - М.“АД,
ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр.М., ул. „Я.“№1,
представлявано от С.А. – изпълнителен директор, депозирана чрез чрез
пълномощника юрисконсулт Е.А., срещу Решение № 10171/21.12.2020 г.,
постановено по гр.дело N° 57/2020 г. по описа на Районен съд – М.,в частта, с
която дружеството е осъдено на основание чл. 200 от КТ да заплати на Ш.В.
М. сумата от 50 000 лв. (петдесет хиляди лева), представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди, в резултат на трудова злополука,
настанила на 10.04.2017 г., в гр. М., в 12,00 часа по време на работа в участък
„Петровица“, блок 0, хор. 865, ведно със законната лихва върху посочената
сума, считано от 10.04.2017 г. до окончателното изплащане на
задължението,както ив частта, с която на основание чл. 81, във вр. с чл. 78, ал.
1 от ГПК дружеството е осъдено да заплати на Ш.В. М., разноски по делото,
1
съразмерно с уважената част от исковете в размер на 1975,53 лв. (хиляда
деветстотин седемдесет и пет лева и 53 ст.) за адвокатско възнаграждениие,
както и на основание чл. 81, във вр. с чл. 78, ал. 1 от ГПК да заплати в полза
на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд - М., държавна
такса върху присъденото обезщетение, в размер на 2022,80 лв и 5 лв. за
служебно издаване на изпълнителен лист.
Направено е оплакване, че атакуваното решение в обжалваната част е
неправилно, поради необоснованост и се иска съдът да го отмени.
Излага оплакване, че при постановяване на решението,
първоипстанционният съд неправилно не е обсъдил в мотивите си
възражението от страна на „Г. - М.“ АД за липса на експертно решение на
ТЕЛК/НЕЛК, което счита за обуславящо изхода на делото, тъй като в
разпоредбата на чл. 13 от Наредбата за установяване, разследване,
регистриране и отчитане на трудовите злополуки е разписано изрично, че
причинната връзка между увреждането и настъпилата временна
неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт се
установява от органите на медицинската експертиза, а в чл. 72 от Наредбата
за медицинската експертиза е отразено, че при определяне процент трайно
намалена работоспособност, решение за причинна връзка се взема от ТЕЛК и
НЕЛК, а при постановяване на обжалваното решение, е прието, че е налице
трайно увреждане на здравето, но същевременно увреждането не е установено
по нормативно определения за това ред и не е обективирано в писмен
документ (експертно решение) на компетентните органи (ТЕЛК/НЕЛК).
Твърди, че липсата на такова решение /или непредставянето му по делото/,
компрометира твърдението на ищеца за наличието на трайно увреждане на
здравето и причинна връзка с претърпяната злополука, което обуславя
отхвърлянето на иска за неимуществени вреди с правно основание чл. 200, ал.
1 КТ, като се оспорва посоченото в атакуваното решение, че в хода на
процеса, въз основа на приетата СМЕ, приетите медицински епикризи и
съдебно-медицинско удостоверение е установено наличието на причинно-
следствена връзка между трудовата злополука и увреждането на ищеца, което
е недопустимо. Излага оплакване, че представеното по делото Разпореждане
№ 5104-20-17/25.04.2017г., издадено от длъжностно лице при ТП на НОИ –
Смолян и решението на ТЕЛК (липсващо такова в настоящия спор) имат
2
характер на официални удостоверителни документи, но относно различни
обстоятелства - с разпореждането по чл. 60 КСО се удостоверява дали
злополуката е трудова, както и какви са причините и обстоятелствата за
възникването, а с решението на ТЕЛК се определя характерът на увреждането
и причинната връзка между увреждането и настъпилата неработоспособност
по повод на трудова злополука - чл. 61, т.5 от Наредба за медицинската
експертиза.
На следващо място се поддържа, че ако съдът приеме, че се дължи
обезщетение за неимуществени вреди, неправилно контролирания съд е
определил размера на присъденото обезщетение, като не е съобразил
разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и не е спазил принципа на справедливостта.
Поддържа също така, че присъденото с обжалваното решение обезщетение е
твърде завишено и не съответства на действително претърпените от ищеца
болки и страдания, тъй като според вещото лице по назначената и изслушана
СМЕ към момента зрението на лявото око на Ш. М. е задоволително, със
зрителна острота 80/90 % и нормално вътреочно налягане,поради което не е
налице загуба на сетивен орган, не е налице слепота, която да води до
необратими последици, окото е запазило формата и подвижността си. Ищецът
може свободно да се ориентира в пространството и реално вижда с това око,
която констатация съдът да съобрази при определяне на евентуално дължимо
обезщетение, както и сравнително краткия възстановителен период (около 4
месеца), след който М. се е върнал на работа на заеманата преди това
длъжност - „подземен миньор III степен“, чийто характер и условия на работа,
изискват добро зрение. Пострадалият не бива да се обогатява неоснователно
за сметка на работодателя. Позовава се на практика на съдилищата, която
решаващия състав при определяне на дължимото обезщетение да съобрази -
Решение № 3401/12.10.2018 г., по гр.д. №873 по описа на Пловдивски районен
съд за 2018 г., влязло в сила на 20.04.2019 г.
На следващо място се поддържа, че първоинстанционният съд
неправилно е отхвърлил възражението за съпричиняване на вредоносния
резултат, чрез проявена от Ш. М. груба небрежност. Видно от Карта № 4178
за складово отчитане на материали, принадлежаща на Ш. М., същият е
получил необходимото работно облекло, както и лични предпазни средства, в
частност - предпазни очила, удостовероно с подпис на лицето.
3
Работодателят е осигурил безопасна работна среда, както и необходимите
лични предпазни средства и задължение на работника е да прояви
отговорност към здравето и безопасността си. В конкретния случай,
пострадалият е допуснал нарушение на трудовата безопасност - нарушени са
чл. 33 и чл. 34, ал. 1, т. 2 от ЗЗБУТ, не се е погрижил за безопасността и
здравето си, заставайки на неподходящо място и на недостатъчно голямо
разстояние, с оглед извършваната от неговия колега дейност - сечене на
скреперно въже, която дейност предполага именно отскачането на метални
стърготини на голямо разстояние. Освен това, Ш. М. не е бил с предпазни
очила, въпреки че е разполагал с такива и е негово задължение да ги използва,
за което е изрично инструктиран, срещу положен от него подпис, както с
проведения начален инструктаж, така и с ежедневния инструктаж в деня на
злополуката.
Освен горепосочените разпоредби от ЗЗБУТ се твърди още, че ищецът е
допуснал нарушение и на чл. 18, т. 1, 2 и 3 от Наредба № 9 от 16.12.1997г. за
общи правила за упраление на дейността по осигуряване на безопасността и
опазване на здравето на работещите в мините. Посочената разпоредба
вменява в задължение на работещите в мините да спазват всички мерки за
безопасност и здраве при работа; разумно да се грижат за собствените си
безопасност и здраве и тези на другите лица, които могат да бъдат засегнати
от техните действия или пропуски при работа да и да използват по
предназначение предоставените им защитни средства, облекла и оборудване.
Твърди,че е допусната от страна на ищеца груба небрежност - липса на
елементарно старание и внимание от страна на пострадалия, неполагане на
грижа за собствената си безопасност, която и най- небрежният работник на
негово място би положил. Работейки без предпазни очила ищецът няма как да
не е предвиждал настъпването на неблагоприятния резултат, но явно
разчитайки на своя значителен опит, професионални умения и способности,
лекомислено се е надявал, че той няма да настъпи или че ще успее да го
предотврати.
С оглед на горното, ако съдът приеме, че обезщетение се дължи, моли то
да бъде намалено пропорционално, в зависимост от степента на
съпричиняване на вредоносния резултат, в съответствие с разпоредбата на чл.
201, ал. 2 от КТ.
4
Направено е искане окръжният съд да отмени първоинстанционното
решение в обжалваната му част и да постанови ново, по същество, с което да
отхвърли предявения иск за неимуществени вреди, като недоказан, предвид
липсата на експертно решение па ТЕЛК, в което да е констатирано по
безспорен начин наличието на причинна връзка, както и трайно увреждане.
Алтернативно, ако съдът приеме, че обезщетение се дължи, моли да намали
присъденото с първоинстанционното решение, като съобрази е новия размер с
реално претърпените от Ш. М., болки и страдания, както и с установета
съдебна практика по подобен род дела, като сочи решения на районни и
окръжни съдилища.Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение и направените разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно и своевременно
призован се представлява от юрисконсулт Е.А., която поддържа изцяло
подадената въззивна жалба.
Въззиваемият Ш.В. М. в писмен отговор чрез пълномощника си адв.Ч.
поддържа неоснователност на въззивната жалба.
Подадена е ив срока по чл.263ал.2 ГПК насрещна въззивна жалба вх.
№10095 от 24.02.2021година от Ш.В. М.,депозирана чрез пълномощника му
адв.М.Ч., с която се атакува постановеното решение в частта, с която е
отхвърлен предявеният иск с правно основание чл.200 КТ в разликата над
уважения размер 50 000 до 100 000лева.
В насрещната въззивна жалба се излагат оплаквания за
незаконосъобразност на решението в обжалваната част и несъответствие с
принципа на справедливост залегнал в разпоредбата на чл.52 от ЗЗД.
Поддържа се,че ищецът Ш. М. е претърпял действителни вреди от
неимуществен характер, които е следвало да бъдат репарирани в пълен обем
по справедливост, като се вземе в предвид претърпените от него
действителни физически и емоционални болки и страдания. В резултат на
причиненото му, ищецът е претърпял вреди от неимуществен характер
изразяващи се в постоянни физически и душевни болки и страдания,
необратима загуба на зрение на едното око, претърпени физически болки
включително и от хирургичните намеси и от възстановителния период,
продължителен следболничен/рехабилитационен период/ на възстановяване.
5
От приложеното по делото съдебно медицинско удостоверение е видно, че
телесната повреда е средна по смисъла на закона. Пострадалият е работил в
ответното дружество по силата на сключен трудов договор. На 10.04.2017г. е
изпълнявала трудовите си задължения на блок 0, хор.865, когато в резултат на
дейност по сечене на скреперно въже, от негов колега в лявото му око попада
отделила се метална част от въжето. В резултат на това за него настъпват
травматични увреждания- травматична катаракта вследствие на попадналия в
лявото око метален проектил. Откаран е в болница в ЦСМП в гр. М., в
последствие насочен в МБАЛ Смолян, а от там транспортиран в болница
„Свети Георги“ гр. Пловдив, където на два пъти е бил опериран. При
извършените хирургични интервенции е евакуиран металния проектил,
отстранена е лещата на лявото му око, извършен е шев на роговицата, след
което при втората интервенция му е бил поставен имплант-изкуствена леща.
На 16. 04.2017г. след престой в болничното заведение е изписан с
предписано медикаментозно лечение и препоръки за домашно лечение. На
28.06.2017г. ищеца отново постъпва в болница след налично усложнение-
повишено вътрешно очно налягане.Налице е трайно отслабване на зрението
на лявото око завинаги и без изгледи за възстановяване. Видно от
изготвеното заключение по назначената съдебно медицинска експертиза от
специалист офталмолог става ясно, че тежкото перфоративно нараняване на
лявото око е довело до 80/90% увреда. В резултат на увреждането в деня на
травмата загубата на зрение и била тотална и свързано със силна болка в
наранената област и в главата. Вещото лице установява причинна макар и
косвена връзка между травмата в окото и настъпилият по-късно
субарахноидален кръвоизлив в лявата част на главата, причинен от тежък
стрес и притеснения преживени от ищеца именно в резултат на станалото на
10.04.2017г. Налице са данни за усложнения към момента на
освидетелстването изразяващи се в налични към настоящият момент
нарушена анатомична структура на роговицата, ириса и лещата, сълзене,
хроничен конюктивит, миопия, късогледство, астигматизъм, които
усложнения са преки последици от травмата, въпреки че от тогава са изтекли
почти три години. За ищеца няма шанс зрението му да бъде във вид, в който е
било преди злополуката. Според вещото лице тези усложнения са в пряка
причинна връзка и са постоянни във времето. Освен повишено вътре очно
налягане, ищеца при приемането му в болнично заведение е бил с разкъсана
6
очна ябълка и изтичане на вътреочна течност и поради тази причина е имал и
силно понижено вътре очно налягане-не по малко опасно за здравето от
повишеното вътре очно налягане. Установено е от показанията на
разпитаните свидетели, че М. е бил в критично здравословно състояние, както
от физическо, така и от психологично естество, за период от около 3-4 месеца
загубата му на зрение на лявото око е била напълна, а понастоящем вижда на
не повече от 1 метър. Сринатото му емоционално състояние е такова и
понастоящем. От контактен, общителен млад човек е станал затворен,
необщителен и свит. В периода на възстановяване след претърпените
хирургични интервенции ищеца е бил в невъзможност да се обслужва, като за
него е полагала грижи неговата съпруга-тоалет, хранене, обличане и др.
Предвид ролята му на мъж и глава в семейството, това за него е било
унизително и е изпитвал срам и притеснения. Притеснява се от контакти с
децата си, които предвид ниската си възраст имат нужда, а и ищеца има
нужда от контакти с тях вкл. и под формата на игри. Притесненията му идват
от там, че при игра с децата да не бъде ударен в травмираното око. Освен
срам и притеснения от чисто битово естество в насока споменатото по-горе,
ищеца изпитва и силно почти болезнено за психиката му чувство на
непълноценност.Освен, че продължително време е бил в абсолютна
невъзможност да се обслужва сам е бил и понастоящем е в невъзможност и да
полага грижи за семейството си. Преди злополуката се е грижил за
семейството си вкл. и финансово, като е работил и помагал в домакинството,
а след нея е бил в невъзможност да върши това. Към настоящият момент
също е в невъзможност да извършва физическа работа и по този начин да
подпомага семейството си, за което изпитва угризения, че не е човек който
може да издържа семейството си. Чувството че не е пълноценен човек освен
всичко, това идва и от там, че навън ищеца все още се движи с придружител-
обикновено неговата съпруга. Всичко това се е отразило на психическото и
емоционалното му състояние не само за продължителен период от време, а и
понастоящем. Предвид младата и работоспособна възраст, той е в
невъзможност да полага труд и да издържа семейството си. В продължителен
период близките му са полагали грижи за неговото здраве. Видно от
показанията на свидетеля разпитан в съдебно заседание се установи, че за
домакинството са полагали грижи вместо него, неговата съпруга, от която
обаче същият е изпитвала неудобство предвид факта, че други хора вместо
7
него са извършвали обичайните му задължения. От събраните гласни
доказателства по делото може да се направи категоричен и обоснован извод,
че ищецът е претърпял реални болки и страдания, както физически, така и
емоционални. От същите се установява и продължителния период на
претърпените болки и страдания. Като и че такива ищеца търпи и
понастоящем. Това обстоятелство се потвърди и от показанията на вещото
лице-психолог, което сочи в заключението си, че злополуката за ищеца е
силно стресово събитие, установява елементи на преживян стрес, довел до
промени в начина му на живот. И понастоящем ищеца преразглежда
травматичното събитие, чрез спомени и мисли, подтиснат е, раздразнителен,
песимистично настроен, изпълнен със страхове, обезверен с променено
чувство за реалност, нарушено социално функциониране и понастоящем е
изправен пред невъзможност да се справя сам с отговорностите си свързани с
отглеждането на децата, финансова обезпеченост на семейството и грижи за
домакинството. Наличието на повишена тревожност, раздразнителност,
затвореност и самоизолация са симптоми възникнали след злополуката и
които преди това същият никога не е проявявал. В резултат на установеното
по горе, вещото лице дори е стигнало до извод, а именно ищеца да потърси
професионална помощ от лекар-психиатър, тъй като наличният стрес и
депресивните промени у него се задълбочават. От тази препоръка
обективирана в заключението на вещото лице, увредата на психичното
здраве на ищеца е достигнала до ниво, на което психолог не може да окаже
влияние респективно чрез методите в психологията да възстанови
психическото здраве на пострадалия, във вид в който е било преди
злополуката и разклатено до степен на невъзможност де се окаже
психологическа помощ, именно в резултат на станалото с ищеца на
10.04.2017г. Наличието на отрицателни мисли за себе си, чувство на
безнадежност за бъдещето, трудност при поддържането на контакти,
самоизолация и липса на изпитване на положителни емоции са все симптоми,
които ищеца преди злополуката не е изпитвал, а след нея са оказали силно
травмиращо въздействие понастоящем невъзвратимо без намесата на лекар-
психиатър. На това основание, оздравителния процес в психологична насока
изобщо не е настъпил при пострадалия. Дори напротив психологичното му
здраве е увредено до степен намеса на специализирана психиатрична
медицинска помощ. Силно разклатеното му психично здраве проявяващо се в
8
описаните по-горе симптоми и увредено в резултат на злополуката, няма как
да не окаже въздействие и на начина на живот на близките на пострадалия,
включително и на неговите деца. Липсата на адекватна родителска грижа във
вид, каквато е била преди злополуката несъмнено води до травма и в
емоционалното здраве и на децата. В резултат от травмата в окото, която е
дала сериозно отражение на здравето му-физическо и емоционално в
последствие М. отново и пак на работното място претърпява аневризма на
мозъчната аорта, развила се от лявата страна, от която страна е и травмата в
окото му. И двете вещи лица дават връзка с тази увреда, тъй като силния
стрес и напрежение водят именно до други заболявания или тяхното
изостряне, както в случая с установеното по късно разкъсване на мозъчната
аорта от лявата страна на главата.
Или в извод оздравителния процес както от физическо естество, така и
от психологично естество не е настъпил при ищеца. Здравето му физическо и
емоционално не може да бъде възстановено в обем, в какъвто е било преди
злополуката. Между заболяванията на М. включитално и мозъчен аневризъм
развил се в лявата част на главата и увредите от трудовата злополука е налице
причинна връзка/следствие. Ищецът е освидетелстван от ТЕЛК, за което му е
определена 50% трудова неработоспособност за което обстоятелство не се
спори между страните.
Поддържа се също така, че ретендираната сума е в съответствие с
залегналият в чл.52 от ЗЗД, критерии за справедливост и е следвало да бъде
уважен в пълен размер,които вреди както и допълнителни такива установени
към настоящия момент е следвало да бъдат компенсирани от работодателя-
ответник в пълен обем. Съдът е следвало да вземе в предвид и поведението на
ответника-работодател в цялата тази фактическа обстановка. Видно от
приложените документи трудовото му правоотношение е било прекратено
след като здравето на ищеца вече е било увредено и е бил негоден за работа в
предприятието на ответника. Добрата работодателска практика в такъв случай
изисква назначаване на работника на длъжност, която де е съобразена със
здравословното му състояние, а не да пристъпва към прекратяване на
трудовото правоотношение. Това също не е в унисон с добрата
работодателска практика.
9
Моли да бъде постановено решение, с което се отмени решението на
PC М., в частта му с която е отхвърлена претенцията ни до пълният предявен
размер, както и в частта за разноските, като окръжният съд постанови
решение уважавайки претенцията на ищеца Ш.В. М. до пълният предявен
размер от 100 000 лв., ведно със законните лихви, считано от 10.04.2017г.
Претендира присъждане направените разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят Ш.В. М. редовно исвоевременно
призован не се явява и се представлява от пълномощника си адв.М.Ч. която
поддържа депозираната насрещна въззивна жалба и оспорва възизвната
жалба на „Г. - М.“АД.
Жалбоподателят „Г. - М.“АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: гр.М., ул. „Я.“№1, представлявано от С.А. – изпълнителен
директор се представлява от юрисконсулт Е.А., която поддържа подадената
от дружеството въззивна жалба и оспорва основателността на насрещната
въззивна жалба.
Окръжният съд след като взе в предвид оплакванията в
жалбата,писмения отговор и становището на пълномощниците на
страните в съдебно заседание,съобрази следното:
Въззивният съд намира въззивната жалба и насрещната въззивна
жалба за допустими, отговарящи на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК,
подадени са в срок, от процесуално легитимирани субекти, имащи интерес от
обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК
настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е
валидно и с оглед обхвата на обжалването – допустимо,поради което съдът
пристъпи към извършване на въззивния контрол за законосъобразност и
правилност върху първоинстанционното решение, в рамките поставени от
въззивната и насрещната въззивна жалба.
От фактическа страна при разглеждане на делото е установено, а и няма
спор по делото,че ищецът работел в ответното дружество "Г.М." АД като
подземен миньор в участък "Петровица" от 28.07.2008г. до 28.01.2020г. По
10
време на първа смяна при изпълнение на трудовите му задължения -
преместване и застопоряване на скрепер и рязане на скреперно въже на
10.04.2017г., около 12 часа в участък "Петровица", блок 0, хоризонт 865
ищецът е претърпял злополука, като отделила се при рязането метална част от
скреперното въже е попаднала в лявото му око.
С Разпореждане № 5104-29-17/25.04.2017г. на НОИ-ТП Смолян
злополуката е призната за трудова на основание чл.55,ал.1 от КСО, а от
приложения Протокол № 20/12.04.2017г. за разследване на злополуката се
установява, че при преместване и застопоряване на скрепер в лявото око на
Ш. М. е попаднало телче от скреперно въже, отделило се при сечене на
въжето от колегата му Петър Чолаков,като пострадалия се е намирал на около
4 метра от мястото на сечене на въжето, което не е било безопасно.Прието е,
че пострадалият е допуснал нарушение на чл.33 и чл.34,ал.1,т.1 от ЗЗБУТ.
Установено есъщо така, че трудовата злополука е довела до настъпване
на уврежданията на ищеца, което се установява и от приетите по делото
епикризи, СМЕ и съдебномедицинско удостоверение.
На зададените в хода на първоинстанционното производство въпроси
по по реда на чл.176,ал.1 от ГПК ищецът признава, че на 10.04.2017г. по
време на злополуката е работил без предпазни очила, като твърди, че по
принцип по време на работа са длъжни да носят предпазни очила, но такива
не са им изписани като част от работното облекло от работодателя.
Според представената епикриза, издадена от Клиника по очни болести
при УМБАЛ "Свети Георги" ЕАД гр.Пловдив ищецът е постъпил на лечение
на 10.04.2017г. и е изписан на 16.04.2017г. като са извършени две оперативни
интервенции на лявото око-евакуация на чуждо тяло и шев на роговицата и
поставяне на имплант-леща на същото око. Посочено е че няма усложнения и
е изписан с подобрение, като е предписано медикаментозно лечение и
контролни прегледи. Издаден е болничен лист за общо 37 дни, който
впослествие е продължаван до 14.08.2017г., обстоятелство установено от
представените болнични листове и справки от болничен лист, издадени от
НОИ ТП-Смолян и приложени към Разпореждане № 5104-29-17/25.04.2017г.
Същите обстоятелства се установяват и от приетото по делото Съдебно-
11
медицинско удостоверение № 37/21.02.2020г., съгласно което ищецът Ш.В.
М. на 10.04.2017г. е претърпял проникващо нараняване на лявата очна ябълка
с чуждо тяло в същата, което е наложило болнично и оперативно
лечение.Извършена е оперативна интервенция на лявото око с евакуация на
чуждото тяло, шев на роговицата и поставяне на имплант-леща на лявото око.
Към момента на травмата и непосредствено след нея зрението на лявото око е
било загубено. След оперативното лечение е възстановено, но не напълно.
Вследствие на травмата на 10.04.2017г.на лявото око на Ш. М. е причинено
трайно отслабване на зрението на лявото око завинаги, без изгледи за
възстановяване.
Свидетелката Д.С.Д., с която ищецът живее на семейни начала от 6
години и имат две деца, установява, че пострадалият й съжител
първоначално е закаран в болницата в М., но след преценка на лекарите бил
приет за операция в УМБАЛ „Св.Георги“ в гр.Пловдив, опериран и една
седмица на лечение. Здравословното му състояние според свидетелката било
критично, напрегнат постоянно, изнервен, плачел, че не може да вижда и че
от него вече не става човек. Силно го боляла главата, като и обезболяващите
не помагали. След първата операция се прибрал и след това отишъл за втора
операция, за да му имплантират леща. Около 3-4 месеца напълно не е виждал
с лявото око. Сега вижда с това око, но много малко на около метър. В
момента не работи никъде и тъй като свидетелката е в отпуск по майчинство
много трудно се издържат. Сочи, че ищецът търси работа, но никой не иска
да го вземе, понеже не може да вижда добре. Емоционално му състояние е
сринато. Преди е поддържал контакти с колеги и приятели, а сега не иска да
поддържа контакти с никого, много е свит. Чуства се зле, тъй като не може да
играе с детето си както преди, притеснява се, че без да иска детето може да
го удари в травмираното око. Свидетелката твърди, че е полагала грижи за
ищеца докато не е виждал с лявото око, като го е хранила, обличала, водела
до тоалетна. Твърди, че преди злополуката са разчитали изцяло на ищеца, а
сега той не може да им помага материално и изпитва големи угризения от
това, че не може да издържа семейството си. Свидетелката сочи още, че
слънцето страшно много му пречи на очите, той не може да вижда и
постоянно трябва да има човек с него, когато излиза навън. След
злополуката около 3-4 месеца е бил в болнични, след което се върнал на
12
работа в „Г.“, но това влошило положението му, защото получил припадък,
не е спирала да го боли главата. Около 2 години след злополуката ищецът е
продължил да работи в „Г.М.“, но след втората злополука,когато получил
аневризма, вече не може да работи. Лекарите при прегледа казали, че е
възможно аневризма да се е получил от предишната травма.
Свидетелят С.В. М.-брат на ищеца, установява, че през м.април 2017 г.,
приели брат му в Пловдив за операция за изваждане на чуждото тяло. В
болницата ищецът лежал 7-8 дни, през което време свидетелят ежедневно го
посещавал и искал информация за състоянието му. Казали му, че окото е
било много засегнато, че ще чакат да се стабилизира. Направили му втора
операция, при която извадили естествената леща и му поставили имплант.
Ш. не желаел да общува и бил много деперсиран. Променил се, станал по-
уплашен и по-затворен. Тежко приел случилото се. Почти през цялото време
докато бил в болницата в Пловдив е имал пълна загуба на зрението. Оплаквал
се от главоболие и че не вижда. Твърди, че брат му вече не е същият човек и с
лявото око не вижда пълноценно. След трудовата злополука се върнал на
работа, но не знае колко време е работил.
От показанията на свидетеля П.Д.Ч. - колега на ищеца се установява, че били
заедно с Ш. и още един колега и местили един скрепер, който е под земята.
Свидетелят трябвало със секач да отсече едни въжета, които били вързани на
възел.Дръпнал въжетата, сложил ги на кофа на скрепера, за да ги отсече, при
което се отчупват стоманени нишки от въжето. Докато вършел това, Ш. и
другия колега работели зад него и на Ш. му влязло в окото стоманена нишка
от въжето. Свидетелят сочи, че са инструктирани да носят предпазни очила,
дали са им такива, но не ги слагат, защото се изпотяват и не виждат през тях.
По принцип всички имат такива очила, но неговите били в шкафчето му. Не
знае дали Ш. е имал такива очила в шкафчето, но е сигурен, че и той е бил без
очила, когато е станала злополуката. След инцидента, го придружил навън,
извикали спасителната служба, закарали го в болница, а оттам го изпратили в
болницата в Пловдив. Сочи, че го е придружил до Пловдив и по пътя са си
говорили, но Ш. бил със затворени очите, защото тази нишка го
дразнела.Предполага, че е имал болки. Когато го извеждал го държал за
ръката и го напътствал, за да си държи окото затворено. След злополуката
свидетелят бил изпратен в друга бригада, така че не са работили повече
13
заедно. Разбрал, че на Ш. са му сложили някаква леща, но не знае дали може
да работи като миньор. По принцип когато започват работа в „Г.“, им
раздават каски, очила, ръкавици и такива се изписват на картон. Сочи, че
държи очилата в шкафчето си и не ги ползва, защото не стават за работа под
земята – запотяват се и през тях вече не се вижда. Очилата са от ПВЦ
материал. Имат отговорник ТБ, но не помни дали ги е проверил с какво
оборудване слизат под земята. Не може да каже дали Ш. и другия колега
някога са си слагали очилата, но при инцидента и тримата били без очила.
Отговорникът ТБ Мирослав, според него не знае, че слизат без очила под
земята. Единствената причина, поради която не слагат очилата е, че те се
изпотяват и не виждат през тях.
Вещото лице по назначената и изслушана ССчЕ дава заключение, че
ищецът е сключил трудов договор с ответното дружество на 28.06.2008г., по
силата, на който е назначен на длъжността подземен – миньор. Със Заповед
№10/28.01.2020г. на изпълнителния директор на дружеството и на основание
чл.325 ал.1,т.9 от КТ е прекратено трудовото му правоотношение на
основание подадена молба от лицето и Експертно решение №
0256/28.01.2020г. На 10.04.2017г. в гр. М., участък „ Петровица”, блок 0,
хор.865 ищецът е претърпял трудова злополука, вследствие на която е
диагностиран с диагноза травматична катаракта на лявото око. Издадени са
му болнични листове с № Е20170162277 за 37 календарни дни, считано от
10.04.2017 г. до 16.05.2017 г.; № 0312589 за времето от 17.05.2017 г. до
16.06.2017г.; № 0312694 за времето от 16.06.2017г. до 16.07.2017г. и
четвъртият болничен лист за времето от 16.07.2017г. до 14.08.2017г. Всички
болнични листове са регистрирани в ТП на НОИ гр. Смолян, в
регламентираните срокове за изплащане.
Вещото лице по назначената и изслушана пред проверявания съд СМЕ
установява, че при злополуката ищецът Ш. М. е получил тежко
перфоративно нараняване на ляво око, което благодарение на извършените
оперативни интервенции, към момента е в задоволително състояние, със
зрителна острота 80/90% с корекция и нормално вътреочно налягане. В деня
на травмата уврежданията на ляво око са загуба на зрение със запазено
усещане за светлина на ляво око, разкъсване на роговицата със забито в нея
парче тел, което продължава назад и към лещата, хипотония на окото - -2,
14
травматична катаракта с набухнали лещени маси, недостъпен за оглед заден
очен сегмент. Това състояние според експертизата е свързано със силна
болка в наранената област и главата и психоемоционално напрежение и
страдание, което би могло да окаже негативно влияние върху общото
състояние на пациента.Описания статус на ляво око отразява състоянието на
окото към настоящия момент. Според вещото лице не съществува пряка
причинноследствена връзка между травмата на ляво око на 10.04.2017г. и
настъпилият субарахноидален кръвоизлив на 26.06.2019г. Възможно е да се
допусне косвена връзка между двете събития предвид тежкия стрес и
притеснения, преживени от пациента. Оздравителният процес на лявото око е
завършил според вещото лице, защото давността на травмата е от преди 3
години. Лявото око има повишена чувствителност, изразяваща се в сълзене и
дразнене поради нарушена анатомична структура на роговицата, ириса и
лещата на ляво око. Зрението към момента е задоволително, но персистира
широка зеница, с разкъсване на ириса, което създава непоносимост към
светлината и необходимост от непрекъснато носене на слънчеви очила.
Според експертизата наличието на изкуствена леща в ляво око може да
доведе до различни оптични феномени като заслепяване, ореол около
предметите, неясност на образа. Описаните промени на ляво око са трайни,
невъзвратими и причиняват дискомфорт и страдание за дълъг период от
време. В съдебно заседание вещото лице доуточнява, че въпреки че
оздравителният процес е завършил, няма шанс зрението на ищеца да е във
вида, в който е бил преди злополуката. Заболяванията – късогледство,
астигматизъм и хроничен конюктивит, сълзене и дразнене са последици от
травмата и оперативната интервенция и изискват непрекъснато лечение с
изкуствени сълзи, носене на слънчеви очила, пазене на окото от прах и
директна светлина. В доуточнението направено в съдебно заседание вещото
лице д-р Запрянова е категорична, че няма шанс зрението на ищеца да е във
вида,в който е било преди злополуката, а заболяванията – късогледство,
астигматизъм и хроничен конюктивит са последици от травмата и
оперативната интервенция за преодоляването им. Вещото лице не намира
пряка връзка между повишеното вътреочно налягане, отразено в предишна
епикриза от МБАЛ-Смолян и претърпения субарахноидален кръвоизлив, но
най-вероятно има косвена такава след претърпяното нервно-психическо
напрежение, увеличаване на кръвното налягане и изява на това вродено
15
състояние, което е аневризмата.
Вещото лице по назначената и изслушана съдебно-психологична
експертиза дава заключение, че Ш.В. М. е личност с повишена тревожност,
изпитваща постоянно дълбочинно безпокойство по повод неочаквани
събития, с ниска самооценка, песимистично настроен, подтиснат, ангажиран с
мрачни мисли за миналото и бъдещето. Обстоятелствата, предмет на делото
са провокирали установената повишена невротичност и депресивни
отреагирвания. Трудовата злополука и настъпилата вследствие на нея увреда,
са оказали силно травмиращо въздействие и са предизвикали душевни
страдания. При М. се демонстрират негативни промени в мисленето и
настроението, включващи: отрицателни мисли за себе си, безнадеждност за
бъдещето; трудност при поддържането на близки отношения; самоизолация;
липса на интерес към дейности, които някога са практикувани; трудно
изпитване на положителни емоции. Според експертизата трудовата злополука
и настъпилото вследствие на нея увреждане, са довели до влошаване на
качеството на живот на Ш. М. и социалното му функциониране. Вследствие
на претърпяната трудова злополука и последствията от нея - медицински
интервенции, болнично лечение, зависимост от чужда помощ, у М. са се
проявили симптоми на вътрешна тревога и депресия, които с времето
засилват интензитета си. Установяват се нарушения в протичането на
психичните му функции и преживявания, които имат патологични
характеристики и болестна изразеност, и обуславят необходимост от
професионална психиатрична помощ.
Следователно предвид събраните и обсъдени в хода на разглеждане
делото от районен съд писмени доказателства се установява безспорно,че
ищецът и ответникът са в трудовоправни отношения, настъпила е злополука,
която съгласно разпоредбата на чл.55 ал.1 КСО се квалифицира като трудова,
който факт е констатиран по предвидения законов ред с разпореждане №
5104-29-17/25.04.2017г. на длъжностното лице по чл.60 КСО.
Претърпяната от ищеца трудова злополука на 10.04.2017година е
настъпила при преместване и застопоряване на скрепер, когато при сечене на
въжето от колегата му Петър Чолаков в лявото око на Ш. М.((намиращ се на
около четири метра от мястото) е попаднало телче от скреперно въже и е
16
довела до временна неработоспособност,призната до 10.08.2017 година.
В тази връзка с оглед изложеното неоснователно е оплакването на
дружеството жалбоподател, че поради липса на ЕР на ТЕЛК няма основание
за ангажиране отговорността на работодателя. Налице са по делото
елементите на фактическия състав на чл.200 от КТ – трудово
правоотношение,трудова злополука и вреди причинени на пострадалия. която
е и конститутивен белег на понятието за трудова злополука, като не е
необходимо да е установена причинната връзка с ЕР на ТЕЛК. В този смисъл
е практиката ВКС обективирана в Решение №746-1984-ІVг.о(съд.практика на
ВС на РБ,гражданска колегия,С.1984,стр.151) и по-новата практика - Решение
№339 от 10.10.2011година на ВКС по гр.д.№859/2010година по описа на
ВКС,ІVг.о. В Решение № 410 от 29.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 599/2009 г.,
III г. о. е прието, че разпореждането на органа по чл. 60, ал. 1 КСО има
двойствено значение. От една страна представлява индивидуален
административен акт относно наличието или не на трудова злополука, а от
друга страна е официален удостоверителен документ за установените в него
факти и в частност за наличието на трудова злополука като положителен
юридически факт, който е елемент от фактическия състав на имуществената
отговорност на работодателя, от който зависи съществуването на правото.
Освен гореизложеното в настоящето производство правния спор се
съсредоточава върху размера на претърпените вреди и наличието на
съпричиняване от страна на ищеца.
Съгласно препращатанорма на чл.212 КТ,намира приложение
правилото за деликтната отговорност ,установено в чл.51 ал.2 ЗЗД-на
обезщетение подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането.
Първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви, които
настоящият състав споделя и на основание чл.272 препраща към тях.
В допълнение към изложеното и в отговор на релевираните от страните
оплаквания,намира следното:
По размера на обезщетението на неимуществени вреди.
17
По спорния въпрос за размера на обещетението съдът съобрази ППВС
№ 4/23.12.1968 г., които са доразвити във формираната по реда на чл. 290
ГПК казуална практика на ВКС в решения, постановени по чл. 290 ГПК (
решение № 121/15.11.2017година на ВКС по гр.д.№5321/2016година,
ІІІг.о,решение №28/24.04.2020година на ВКС по т.д.№ 374/2019година ІІ
т.о,решение №88/09.07.29012година на ВКС по т.д.№1015/2011година ІІ т.о,
решение № 199/30.11.2016година,постановено по т.д№2432/2015година ІІт.о,
с които е прието, че понятието "справедливост" не е абстрактно, а всякога
свързано с преценката на редица обективно съществуващи конкретни
обстоятелства, които следва да бъдат взети предвид при определяне на
дължимото на пострадалия обезщетение за обезвреда. Прието е, че, за да бъде
справедливо обезщетението за неимуществените вреди на конкретното
пострадало лице по см. на чл. 52 ЗЗД, следва решаващият съд да определи,
въз основа на съвкупната преценка на доказателствения материал по делото,
онзи точен паричен еквивалент на понесените от увредения физически болки,
емоционални страдания, психически сътресения и битови неудобства, които
са съпътстващи ежедневието му съответен период от време и
продължителността на последния.На тази база следва да се прецени
обезщетението за неимуществени вреди за претърпените болки истрадания.
В конкретния случай ищецът е бил на 34 години към момента на
настъпване на трудовата злополука, в трудоспособна и активна
възраст.Вследствие претърпяната трудова злополука е получил следните
травматични увреждания - тежко перфоративно нараняване на лявото
око,което благодарение на извършените интервенции към момента е в
задоволително състояние,със зрителна острота 80/90% с корекция и
нормално вътрешноочно налягане.Експертизата дава заключение,че в деня на
травмата уврежданията на лявото око са били- загуба на зрениие, със запазено
усещане за светлина в лявото око,разкъсване роговицата със забито в нея
парче тел,което продължава назад и към лещата,хипотония на
окото;травматична катаракта с набухнали лещени маси,недостъпен за оглед
заден очен сегмент,което състояние е свързано със силна болка в наранената
област в главата, психоемоционално напрежение и страдание.Според вещото
лице макар оздравителния процес да е завършил,тъй като давността на
травмата е от преди три години,лявото око има чуствителност,изразена в
18
сълзене и дразнене,поради нарушената анатомична структура на
роговицата,ириса и лещата ,зрението към момента е задоволително, но
перистира широка зеница,с разкъсване на ириса,което създава непоносимост
към светлината, изисква носене постоянно на слънчеви очила и може да
доведе до различни оптични феномени като заслепяване,ореол около
предметите,неясност на образа. Прогнозата е неблагоприятна,тъй като
според вещото лице описаните промени са трайни,невъзвратими, причиняват
дискомфорт и страдание за дълъг период от време.
От гласните показания е изяснено, че след инцидента на
26.06.2019година пострадалият вече не може да работи. От гласните
показания, преценени по реда на чл.172 ГПК е установено, че процесният
деликт е предизвикал значителни, трайни и необратими неблагоприятни
последици във физическото ипсихическото здраве на увредения, които що го
съпътстват до края на живота му, с оглед невъзвратимата загуба на зрението
на увреденото ляво око.
В този смисъл е и заключението на съдебно-психологичната
експертиза, вещото лице по която е категорично, че трудовата злополука и
настъпирлата вследствие на нея увреда са оказали силно травмиращо
въздействие и са предизвикали душевни страдания на 37 годишния М..
Експертизата е констатирала нарушения в протичането на психичните му
функции и преживявания, които имат паталогични характеристики и болестна
изразеност, поради което обуславят и необходимост от професионална
психиатрична помощ.
Горепосочените установени по делото конкретни факти за
индивидуалния възстановителен процес при ищеца след процесната трудова
злополука са от значение при определяне претендираното обезщетение за
неимуществени вреди и следва да бъдат съобразени-активната трудоспособна
възраст на пострадалия -34 годишен към момента на деликта, понастоящем 37
годишен, при която продължителната неработоспособност и липсата на добра
перспектива за заемане на работа се отразява негативно на личносната
себеоценка, високият интензитет на психическите и физическите
страдания,характера и обстоятелствата, при които са получени травматичните
19
увреждания,продължителността на лечебния и възстановителен процес, с
двете оперативните интервенции-отстраняване лещата на лявото око и
поставен имплант на същото око,съпътствани с интензивни болки и
страдания,предходното и бъдещето здравословно състояние на пострадалия,
при отчитане неблагоприятната перспектива за невъзможното възстановяване
зрението на увреденото око, като макар към момента зрението да е
задоволително,перистира с широка зеница,с разкъсване на ириса,което
създава непоносимост към светлината и необходимост от непрекъснато
носене на тъмни очила, а наличието на изкуствена леща в лявото око може да
доведе до различни оптични феномени-заслепяване,ореол около
предметите,неяснота на образа.Последица от травмата са
късогледство,астигматизъм и хроничен конюктивит, сълзене и дразнене,
които изискват непрекъснато лечение с изкуствени сълзи,предпазване окото
от прах и директна светлина.
С оглед така установеното настоящият състав счита,че
проверяваният съд не е извършил точна преценка и в недостатъчна степен е
съобразил всички конкретно обективно установени факти и обстоятелства,
относими към правно релевантните факти и не в достатъчна степен правилно
е оценил тяхното значение и тежест при определяне размера на
обезщетението, а взетите впредвид не е съобразил съответно на
действителните вреди.
Настоящият състав счита, че въззивното решение в обжалваната му
част е частично неправилно като постановено в нарушение на приложимия
материален закон (чл. 52 ЗЗД) и като такова следва да бъде отменено за
разликата в частта, с която иска е отхвърлен над сумата 50 000 лв. до 60 000
лв. по иска с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ.
По отношение оплакването за съпричиняване,релевирано
своевременно от ответника с отговора на исковата молба и въззивната жалба,
съдът намира следното:
По реда на чл.201ал.2 КТ отговорността на работодателя може да
бъде намалена само в изключителни случаи, а именно ако пострадалият е
допринесъл за за настъпване трудовата злополука, като е допуснал груба
небрежност,т.е извършил е определени действия в нарушение установените
правила за безопасност на труда,като не еположил дължимата грижа, каквато
20
и най-небрежният човек би положил в подобна ситуация.В тази хипотеза
вината не се предполага, ответното дружество следва да установи по
безспорен и категоричен начин,че същият е допуснал груба небрежност като
част от механиззма на трудовата злополука. Небрежността в гражданското
право е неполагане на дължимата грижа според един абстрактен модел -
поведението на определена категория лица (добрия стопанин) с оглед
естеството на дейността и условията за извършването и. Грубата небрежност
не се отличава по форма (според субективното отношение към увреждането),
а по степен, тъй като грубата небрежност също е неполагане на грижа, но
според различен абстрактен модел - грижата, която би положил и най-
небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни условия.
При трудовата злополука има съпричиняване, когато работникът
извършва работата без необходимото старание и внимание и в нарушение
технологичните правила и на правилата за безопасност. Това съпричиняване
обаче не може да доведе до намаляване на дължимото обезщетение от
работодателя. Намаляване на отговорността на работодателя може да има
само при съпричиняване при допусната груба небрежност - липса на
елементарно старание и внимание, пренебрегване на основни технологични
правила и правила за безопасност. Съпричиняването при допусната груба
небрежност има своите степени, които в съответствие с обективното
съотношение на допринасянето за трудовата злополука с оглед на всички
конкретни факти и обстоятелства са критериите за намаляване на
обезщетението.
В този смисъл е и константната съдебна практика, обективирана в
решение от 29.06.2006година на ВКС по гр.д.№157/2004година,ІІІг.о,решение
№18 от 08.02.2012 на ВКС по гр.д.№434/2011година,ІІІ г.о, решение №
125/04.05.2016 г. по гр. дело № 4417/2015 г. на ВКС, IV г. о. и други, в които е
разрешен въпроса кои са критериите за намаляване обезщетението, ако
пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба
небрежност.
В случая възражението, правено и пред районен съд, че пострадалият
е допринесъл за настъпване на злополуката, поради проявена груба
небрежност е неоснователно.Описаният механизъм на трудова
злополука,възприет и от комисията по разследване на злополуката не налага
извода за проявена груба небрежност, независимо,че комисията е приела,че
пострадалият се е намирал не на безопасно място- 4м от мястото на сечене на
въжето, както и се визират допуснати нарушения на чл.33 и чл.34ал.1т.1
ЗЗБУТ. Посочените норми регламентират общи задължения, като не се
установява конкретно нарушение на ищеца. Относно оплакването, че
пострадалият е допринесъл за настъпване на злополуката, тъй като не е бил с
предпазни очила,каквито са му били зачислени видно от представената по
делото карта №4178 ,в тежест на работодателя е да докаже,че е осигурил
годни за работа предпазни очила, което не е направено.От показанията на
свидетеля Петър Чаков се установява,че макар на всички са предоставени
21
предпазни очила,същите не са използвани от работниците, тъй като са
изработени от ПВЦ,запотяват се веднага и от тях не се вижда, поради което и
извода, че същите не са годни за работа под земята е основан на
доказателствата по делото и не е оборен от ответното дружество.
Ето защо законосъобразно е прието с атакуваното решение,че няма
основания за намаляване обезщетението по реда на чл.201 ал.2 КТ.
На основание гореизложените съображения ще следва да бъде
отменено атакуваното решение в частта, с която е отхвърлен иска за
присъждане обезщетение за неимуществени вреди в разликата над 50 000 до
60000 лева и тъй като делото е изяснено ще следва да бъде присъдено
обезщетение за неимуществени вреди,причинени от трудовата злополука
още в размер на 10 000 лева. Ще следва да бъде осъдено дружеството да
заплати в полза на окръжния съд държавна такса върху размера на
присъденото обезщетение 6%- 4% за производствата пред районен съд и 2%
пред окръжния съд или сумата 600 лева.
С оглед изхода на спора и тъй като са своевременно поискани се
дължат направените разноски на Ш. М. за ползвана от него адвокатска помощ
пред МРС съразмерно уважената част от иска – сумата 377.20 лева.
С оглед изхода на спора съразмерно уважаване насрещната въззивна
жалба се дължат направените разноски, за които е представен документ за
заплатено адвокатско възнаграждение на адв.Ч. - 2000 лева,съгласно
направеното отбелязване в ДПС,сумата е за изготвяне въззивна жалба и
писмен отговор, т.е по 1000 лева. Следователно дружеството следва да
заплати на Ш. М. сумата 200 лева направени разноски съразмерно уважаване
насрещната жалба, както и сумата 1000 лева предвид неоснователност на
жалбата на Г. или общо сумата 1200 лева.
С оглед изхода на спора и тъй като е направено своевременно искане
за присъждане юрисконсултско възнаграждение в тежест на Ш. М. на
основание чл.78, ал.3 ГПК следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение от 240 лева (определено е юрисконсултско възнаграждение в
максимален размер от 300 лева, според НЗПП, което се намалява според
уважената част от иска), а с оглед неоснователност на въззивната жалба не се
дължат разноски на дружеството.
Мотивиран от гореизложеното, Смолянски окръжен съд
РЕШИ:
22
ОТМЕНЯ Решение № 10171/21.12.2020 г., постановено по гр.дело N°
57/2020 г. по описа на Районен съд – М.,в частта, с която е отхвърлен
предявеният иск с правно основание чл. 200 от КТ от Ш.В. М. срещу „Г. -
М.“АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр.М., ул. „Я.“№1,
представлявано от С.А. – изпълнителен директор за присъждане обезщетение
за претърпени неимуществени вреди, в резултат на трудова злополука,
станала на 10.04.2017 г., в гр. М., в 12,00 часа по време на работа в участък
„Петровица“, блок 0, хор. 865, в разликата над 50 000 лева до 60 000 лева,
ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от 10.04.2017 г. до
окончателното изплащане на задължението и вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ОСЪЖДА Г. - М.“АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:
гр.М., ул. „Я.“№1, представлявано от С.А. – изпълнителен директор да
заплати на Ш.В. М. още сумата 10 000лева(десет хиляди
лева),представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в
резултат на трудова злополука, станала на 10.04.2017 г., в гр. М., в 12,00 часа
по време на работа в участък „Петровица“, блок 0, хор. 865,ведно със
законната лихва върху посочената сума, считано от 10.04.2017 г. до
окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА Г. - М.“АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:
гр.М., ул. „Я.“№1, представлявано от С.А. – изпълнителен директор да
заплати държавна такса в размер на 600(шестотин)лева по сметка на
Смолянски окръжен съд.
ОСЪЖДА Г. - М.“АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:
гр.М., ул. „Я.“№1, представлявано от С.А. – изпълнителен директор да
заплати на Ш.В. М. направените разноски пред районен съд М. съразмерно
уважената част от иска за заплатено адвокатско възнаграждение още сумата
377.20 лева(триста седемдесет и седем лева,двадесет стотинки).
ОСЪЖДА Г. - М.“АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:
гр.М., ул. „Я.“№1, представлявано от С.А. – изпълнителен директор да
заплати на Ш.В. М. направените разноски пред въззивния съд съразмерно
уважената част от иска и отхвърляне въззивната жалба на Г. - М.“АД в
размер на сумата 1200(хиляда и двеста)лева.
23
ОСЪЖДА Ш.В. М. да заплати на Г. - М.“АД направените разноски
съразмерно отхвърлената част на насрещната въззивна жалба за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 240(двеста и четиридесет)лева.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 10171/21.12.2020 г., постановено по
гр.дело N° 57/2020 г. по описа на Районен съд – М. в частта, с която е уважен
предявеният иск от Ш.В. М. за обезщетение неимуществени вреди-причинени
болки истрадания в резултат на трудова злополука, станала на 10.04.2017 г., в
гр. М., в 12,00 часа по време на работа в участък „Петровица“, блок 0, хор.
865 за сумата 50 000 ,ведно със законната лихва върху посочената сума,
считано от 10.04.2017 г. до окончателното изплащане на задължението и в
частта, с която е отхвърлен предявеният иск от Ш.В. М. за обезщетение
неимуществени вреди в разликата над 60 000 до 100 000 лева, като
законосъобразно постановено.
В ОСТАНАЛАТА част решението не еобжалвано и е влязло в законна
сила.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС,
при наличие на основанията на чл.280 ал 1 и 2 ГПК, в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
24