Определение по дело №5112/2013 на Софийски градски съд

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

гр. София, 29.03.2016 г.

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЬРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 20 състав, в открито заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди и шестнадесета година, в състав:

 

СЪДИЯ: Т. КОСТАДИНОВА

при секретаря Д. Т., като разгледа докладваното от съдията т.д. № 5112/2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 692, ал. 3 от ТЗ.

На 18.09.2015 г. са обявени в търговския регистър по партидата на несъстоятелния длъжник В.-Р.З. – К. АД следните списъци: списък с приетите вземания, предявени в срока по чл. 685 ТЗ; списък с неприетите вземания, предявени в срока по чл. 685 ТЗ; списък на служебно вписаните вземания по реда на чл. 687 ТЗ.

          На 26.10.2015 г. са обявени съответно допълнителен списък на приетите вземания, предявени в срока по чл. 688, ал. 1 ТЗ, и допълнителен списък на неприетите вземания, предявени в същия срок.

 

След разглеждане на постъпилите в срок възражения в открито заседание, изслушване на страните, длъжника и синдика, както и след съобразяване на събраните писмени доказателства съдът намира следното:

 

По вземане № 5 от Списъка с приетите вземания, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ:

С молба от 03.08.2015 г. кредиторът В. ООД е предявил вземане в размер на 686 108,21 лв., представляващо непогасената част от дължимата цена по договори за продажба съгласно фактури, издадени в периода 29.12.2011 г. – 21.01.2014 г., 227 053,96 лв., представляващо лихва за периода от падежа на всяко отделно вземане до 09.07.2015 г. /датата на открИ.е на производството по несъстоятелност/; 4343,40 лв., представляващо лихва за забава за периода 10.07.2015 г. до 03.08.2015 г. /датата на предявяване на вземанията/, както и лихва за забава от 04.08.2015 г. до погасяването.

 

С тези размери и основания вземанията са включени в Списъка на приетите вземания, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ.

 

С възражение вх. № 115474/28.09.2015 г., подадено по пощата, кредиторът О.Б. бА.АД оспорва вземанията с твърдение, че лисват доказателства за сключване на договорите и за предаване на стоките.

 

Синдикът заявява становище за неоснователност на възражението.

 

Възражението е неоснователно.

От представените доказателства се установява, че между В. ООД и В.-Р.З. – К. АД са налице търговски отношения, възникнали по договори за продажба на стоки. Фактът на сключване на договорите, както и изпълнението им от страна на продавача, се установяват от подписаните за двете страни фактури и/или стокови разписки – същите обективират постигнато съгласие по основните елементи на договора за продажба, а именно – предмет и цена. Налице е и писмено потвърждение на процесните вземания за главница към 31.12.2013 г., изходящо от купувача – касае се за частен свидетелстващ документ, съдържащ неизгодни за издателя му факти и имащ случаен за настоящия процес характер, поради което съдът го кредитира. Признание за основанието на част от вземанията съставлява и извършеното от длъжника частично погасяване на вземанията по някои от фактурите.Ето защо съдът приема, че е налице вземане за главница в заявения от кредитора В. ООД размер.

Налице е и вземане за мораторна лихва, тъй като купувачът е изпаднал в забава – от момента на настъпване на посочения във фактурата падеж /при двустранно подписаните фактури - доколкото с факта на приемане на фактурата купувачът волеизявява съгласие с предложените във фактурата условия за сключване на сделката/ или от момента на предаване на стоките, посочен в стоковите разписки – при тези доставки, при които фактурата не е двустранно подписана. Съобразно този момент е изчислена и предявена претенцията за лихва.

Поради изложеното възражението следва да се остави без уважение.

 

По вземане № 7 от Списъка с приетите вземания, предявени в срока по чл. 685 ТЗ:

С молба от 06.08.2015 г. кредиторът Б.ДСК АД е предявил вземане за главница и разноски, произтичащо от договор за банков кредит № 1085/08.02.2012 г. Вземането е включено в списъка с приетите вземания с ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ и привилегия, произтичаща от особен залог върху вземания на несъстоятелния длъжник по договор от 12.10.2010 г., сключен с GATX Rail Germany GmbH. Не е призната привилегия, произтичаща от договор за особен залог от 08.02.2012 г. върху съвкупност от настоящи и бъдещи вземания по настоящи и бъдещи разплащателни сметки на длъжника, открити в Б.Д. ЕАД.

 

С възражение вх. № 115055/25.09.2015 г. кредиторът Б.Д. ЕАД твърди, че като привилегия на вземането следва да бъде посочен и особеният залог върху вземанията по разплащателните сметки.

 

Синдикът заявява становище за неоснователност на възражението, тъй като вземанията на длъжника по тези сметки са погасени чрез прихващане, направено от Б.Д. ЕАД, с което заложното право се е погасило.

 

Възражението е основателно.

На 08.02.2012 г. е сключен договор за учредяване на особен залог за обезпечаване на цялото вземане на Б.Д. ЕАД, произтичащо от договор за кредит № 1085/08.02.2012 г., чрез залог върху съвкупност от настоящи и бъдещи вземания по настоящи и бъдещи разплащателни сметки на длъжника В.-Р.З. – К. АД, открити при същия кредитор.

Съгласно чл. 17.2 и чл. 17.3 от договора за банков кредит, по сметка в Б.та остават „блокирани“ като обезпечение парични средства в размер на 10 % от размера на кредита и на тримесечните лихви по кредита. Посочените суми в размер на 116 750 евро са предмет на вземане на длъжника срещу Б.та и следователно попадат в обхвата на учредения особен залог. Кредиторът е удовлетворил част от вземането си по договора за банков кредит, като е прихванал задължението си в размер на 116 750 евро срещу вземанията си по договора за кредит.

Удовлетворяването на част от вземането на заложния кредитор не погасява заложното право, учредено върху съвкупност от вземания съгласно чл. 4, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОЗ, тъй като залогът е учреден за обезпечаване на цялото вземане и върху бъдещи вземания. Ето защо частичното погасяване на обезпеченото вземане не погасява залога – същият се разпростира до размера на непогасената част от вземането върху всички налични и бъдещи вземания по разплащателните сметки на длъжника в Б.та. Именно в това се изразява последицата на съвкупността - залага се съвкупността като цяло, а не отделните нейни елементи. Елементите на съвкупностите по чл. 4, ал. 1, т. 3 ЗОЗ са еднородни и са определяеми към момента на учредяването на залога. Тези отделни елементи от съвкупността не са постоянна величина в процеса на нейното съществуване, съвкупността има динамичен характер и обичайно се променя непрекъснато в процеса на извършваната дейност, като едни елементи я напускат, но на тяхно място в нея непрекъснато се включват нови елементи (от същия вид).

Поради изложеното вземането на Б. Д. ЕАД следва да бъде включено в списъка и с привилегия, произтичаща от договор за особен залог върху съвкупността от вземания по разплащателните сметки на длъжника в Б.та.

 

По вземане № 9 от Списъка с приетите вземания, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ:

С молба от 07.08.2015 г. кредиторът М. Б. ЕООД е предявил вземания в общ размер на 227 161,61 лв., от които: 184 919,94 лв., представляваща дължима главница по договор за доставка на втечнени кислород и аргон № А7651156/15.11.2005 г. съгласно фактури, издадени в периода 15.08.2012 г. – 23.04.2014 г., 20740,26 лв., представляваща лихва за забава върху тази главница, считано от 02.07.2014 г. до 07.08.2015 г., 13104 лв., представляваща дължима главница по договор за наем на съоръжения съгласно фактури, издадени в периода 20.05.2014 г. – 18.11.2014 г., 1257,41 лв., представляваща лихва за забава върху тази главница за периода от падежа на всяко отделно вземане до 07.08.2015 г. и 7140 лв. разноски за адвокат в производството по несъстоятелност.

.

Вземанията са включени в Списъка на приетите вземания, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, съобразно предявените основания и размери, като за общ размер на цялото вземане е посочена сумата от 2 227 161,61 лв.

 

С възражение вх. № 115474/28.09.2015 г., подадено по пощата, кредиторът О.Б. Б.АД възразява срещу общия размер на вземанията, като счита, че е допусната фактическа грешка.

 

С възражение вх. № 115078/28.09.2015 г., подадено по пощата, длъжникът В.-Р.З. – К. АД възразява срещу общия размер на вземането с твърдение, че е допусната техническа грешка.

 

Синдикът заявява становище за основателност на възраженията.

 

Възраженията следва да бъдат оставени без разглеждане.

Действително е налице техническа грешка при посочване на общия размер на вземанията, но той не е задължителен реквизит на списъка. Съгласно чл. 686, ал. 1, т. 1 ТЗ в списъка се отбелязва кредиторът, размерът и основанието на всяко отделно вземане – това изискване се отнася за всяко вземане, предявено от един кредитор, поотделно /т.е. изисква се посочване на отделния размер на всяко предявено от кредитора вземане/. Няма изискване да се посочи общият размер на предявените от кредитора вземания. Той е необходим при определяне правото на глас на кредитора и други негови права /напр. право по чл. 674, ал. 1 ТЗ/, но се изчислява от съда за всеки конкретен случай, не е задължително посочването му в списъка и съответно ако там е грешно посочен – не обвързва съда при последваща преценка на обема на произтичащите от този размер права за кредитора. Общият размер на всички предявени от един кредитор вземания не е необходим и при изготвяне на сметката за разпределение, тъй като и в този случай се погасяват отделните вземания, а не едно глобално кредиторово вземане, още повече, че тези отделни вземания могат да се намират в различни редове за предпочитание, както е и в настоящия случай.

В случая размерът на отделните вземания за главници, лихви и разноски е правилно посочен /и срещу тях възражения няма/, като грешката при посочване на общия размер не подлежи на отстраняване по настоящия ред. Действителният общ размер на вземанията възлиза на 227 161,61 лв. и той именно ще бъде използван от съда при определяне правото на глас и другите кредиторови права, чийто обем се определя от този размер, както и при изготвяне на сметката за разпределение.

 

По вземане № 10 от Списъка с приетите вземания, предявени в срока по чл. 685 ТЗ:

С молба от 07.08.2015 г. кредиторът П.Г. ЕООД е предявил вземане за главница и неустойка за забава, произтичащо от договор за охрана от 10.05.2004 г., в размер както следва: 422 799,81 лв. възнаграждение за охрана и допълнителни мероприятия по чл. 2 от договора за периода м. 10.2010 г. – м. 04.2014 г. вкл. и 2 217 345 лв. неустойка за забава за периода от падежа на всяко месечно вземане до 30.06.2015 г. В тези размери вземането е включено в списъка с приетите вземания с ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ. Наред с това е включено и вземане в размер на 5520 лв., придобито по силата на договор за цесия.

 

С възражение вх. № 115474/28.09.2015 г. кредиторът О.Б. Б.АД оспорва съществуването на вземането за главница по договора за охрана с твърдение, че няма доказателства за изпълнение на договора, а вземането за неустойка – и с аргумент за нищожност поради екзорбитантност и с възражение за погасяването му по давност.

Синдикът заявява становище да неоснователност на възражението, като твърди, че релевираните доводи за недължимост могат да бъдат разгледани само в производство по чл. 694 ТЗ.

 

Възражението е частично основателно.

От събраните писмени доказателства се установява, че между несъстоятелния длъжник в качеството му на възложител и кредитора П.Г. ЕООД в качеството му на изпълнител е сключен договор за охрана от 10.05.2004 г. Договорът е изменян с анекси в частта относно срока и уговореното възнаграждение. Съгласно относимите към процесния период анекси № 6 и № 7, считано от януари 2009 г. възнаграждението е определено на 13 500 лв. без ДДС месечно, а считано от 03.01.2012 г. до края на процесния период – 9000 лв. без ДДС.

Изпълнението на договора от страна на изпълнителя се установява с представените писмени доказателства, установяващи осъществяването на охрана в различни моменти от процесния период /сведения от началник обектова охрана на длъжника; дневник за проверки; график за дежурства/ - касае се за частни свидетелстващи документи, които обаче имат случаен за процеса характер, поради което независимо, че не се ползват с материална доказателствена сила, имат доказателствена стойност, която не противоречи на останалите доказателства. Ето защо съдът приема факта на изпълнение на договора за доказан. Следователно за заявения от кредитора П.Г. ЕООД период е налице вземане за възнаграждение за охрана в размер на 422 799,81 лв., включващо и разходи за допълнителни мероприятия като гориво за обход, дължими съгласно чл. 2 от договора.

Съгласно чл. 5 от договора, дължимото месечно възнаграждение следва да се плати до 10-то число на текущия месец, а в случай, че е налице забава до 30-то число на същия месец възложителят дължи неустойка в размер на 0,5 % дневно. Възражението за нищожност на неустоечната клауза поради противоречие с добрите нрави е неоснователно. Добрите нрави включват добросъвестно участие в облигационната връзка от момента на договаряне на условията по нея до момента на прекратяването й чрез изпълнение на насрещните престации. Нарушаване на добрите нрави би било именно използването на уговорката за висока неустойка като начин за мотивиране на насрещната страна към сключване на договора и позоваването впоследствие на тази висока неустойка като начин за освобождаване от дълга. Действително, при уговаряне на размер на неустойката, който би довел до прекъсване на функционалната й връзка с главния дълг и би я превърнал в самостоятелен източник на доход за кредитора, неустоечното съглашение би било нищожно поради екзорбитантност. В случая обаче съдът намира уговореният размер на неустойката за забава да е съответен на придадените й от страните функции – обезпечителна и наказателна, каквато функция няма пречка да се уговаря, особено между търговци - извод, обосновим със забраната за намаляване на неустойката поради прекомерност. Щом между търговци е забранено намаляването на неустойката поради прекомерност, то това означава, че за да се допусне изцяло отпадане на неустоечния дълг, то е необходимо размерът да не е просто надхвърлящ нормалните размери, а извънредно голям, напълно необичаен за съответния вид търговски отношения, екзорбитантен. Това в настоящия случай не е така – дневен размер на неустойката от 0,5 % е често срещан в търговските отношения от процесния тип.

За да достигне до извод за валидност на неустойката, съдът съобразява и критериите, дадени в ТР 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно – размер на обезпеченото с неустойка задължение; дали изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способи; вид на уговорената неустойка (компенсаторна или мораторна) и вид на неизпълнение на задължението - съществено или за незначителна негова част. В настоящия случай с неустойка е скрепено неизпълнението на същественото /основното/ задължение на възложителя – да плаща възнаграждение за охраната, което не е обезпечено по друг начин. Размерът на неустойката не е извънреден спрямо стойността на обезпеченото задължение /81 лв. и 54 лв. на ден/. Следва да се отбележи още, че липсата на уговорка за краен срок за начисляване на неустойката за забава също не може да е самостоятелно основание за нищожност на неустоечната клауза. Това е така, защото времето на забавата е функция от неправомерното поведение на длъжника /липсата на парични средства не е основание за освобождаване от отговорност - чл. 81, ал. 2 ЗЗД/ и позоваването на големия размер на неустоечния дълг, формиран от дългия период на забава, като основание за нищожност би означавало длъжникът да черпи права от собственото си противоправно поведение. Именно липсата на краен срок за начисляване на неустойката е елемент от обезпечителната й функция, доколкото мотивира към срочно изпълнение. Нещо повече – във волята на страните е било уговарянето по такъв начин на неусточеното задължение и при сключване на договора ответникът именно по този начин е изразил своята сериозност за встъпване в облигационната връзка.

Ето защо в полза на кредитора П.Г. ЕООД е валидно възникнал неустоечен дълг в размер на 2 217 345 лв. Възражението за погасяване по давност на задължението за неустойка е частично основателно /според настоящия състав то не е от строго личните възражения по смисъла на чл. 134 ЗЗД и няма пречка да бъде релевирано от друг кредитор/. Съгласно чл. 628а, ал. 2 ТЗ молбата за присъединяване прекъсва давността относно вземането, с което се обосновава кредиторовото качество. В случая молба за присъединяване е подадена на 01.04.2014 г., поради което е погасено вземането за неустойка за периода до 01.04.2011 г. Размерът на непогасената по давност неустойка за забава върху възнаграждението за охрана за периода 01.04.2011 г. – 30.06.2015 г. възлиза на 2 181 057 лв.

Ето защо възражението срещу посоченото вземане следва бъде частично уважено – до размера на погасения по давност неустоечен дълг.

 

По вземане № 11 от Списъка с приетите вземания, предявени в срока по чл. 685 ТЗ:

С молба от 07.08.2015 г. кредиторът С. АД е предявил следните вземания:

-                вземане за главница по договор за продажба съгласно фактура № 882/29.10.2014 г. в размер на 4794,44 лв.

-                вземане за главница по договор за заем от 22.07.2008 г. в размер на 5 223 907,48 лв. и вземане за лихва за периода 01.11.2011 г. – 30.06.2015 г. в размер на 1 348 274,31 лв.

-                вземане в размер на 1 822 784,29 лв., придобито с договор за цесия от 31.03.2014 г., сключен с цедента Б. И. Б. АД

-                вземане в размер на 36 017,61 лв., придобито с договор за цесия от 01.08.2014 г., сключен с цедента Б. И. Б. АД

-                вземане в размер на 57 643,26 лв., придобито с договор за цесия от 01.07.2014 г., сключен с цедента П. И. З.

-                вземане в размер на 148 367,76 лв., придобито с договор за цесия от 01.07.2014 г., сключен с цедента И. И. З.

 

С тези размери и основания вземанията са включени в списъка на приетите вземания, предявени в срока по чл. 685 ТЗ.

 

С възражение вх. № 115474/28.09.2015 г., подадено по пощата на 25.09.2015 г., кредиторът О.Б. Б. АД оспорва съществуването на вземането по договора за продажба с твърдение, че няма доказателства за предаване на вещта; оспорва вземането по договора за заем с твърдение, че липсват доказателства за предаване на заетата сума; оспорва цедираните вземания с твърдение, че не се установява съществуването на вземанията в патримониума на цедента и надлежното уведомяване на длъжника, нито плащането на продажната цена.

С допълнително възражение от 23.02.2016 г. кредиторът О.Б. Б. АД заявява, че вземането за лихва е погасено по давност. Това възражение е заявено след преклузивния срок по чл. 690, ал. 1 ТЗ, поради което няма да бъде разгледано - срокът за възразяване срещу вземането е срок за изчерпване на всички доводи срещу съществуването и размера му, за които съдът не следи служебно, каквото е и възражението за давност.

 

С възражение вх. № 115077/28.09.2015 г., подадено по пощата на 25.09.2015 г., кредиторът Н.К. ООД възразява срещу предявените и включени в списъка вземания на С. АД, тъй като няма доказателства за предаване на заетата сума и доказателства за възникването и размера на цедираните вземания.

 

Синдикът заявява становище за неоснователност на възраженията, като твърди, че релевираните доводи за недължимост могат да бъдат разгледани само в производство по чл. 694 ТЗ.

 

Възраженията са неоснователни. Съображенията за това са следните:

По вземането, представляващо продажна цена съгласно фактура № 882/2014 г.:

Установява се, че на 29.10.2014 г. С. АД е издало фактура, в която е обективирало съществените елементи, а именно предмет и цена - на договор за продажба, по който купувач е В.-Р.З. – К. АД. Фактурата е едностранно подписана, поради което от нея не може да се направи извод за постигнато съгласие за сключване на договора и за предаване на сумата. Същевременно обаче се установява, че вземането е осчетоводено от длъжника /включено е в търговските му книги, съгласно извлечението, изготвено от синдика/. Осчетоводяването на фактурата следва да се счита като действие, с което се изразява съгласие за сключване на договора и се потвърждават удостоверените във фактурата факти, в случая – предаване на стоката, извършено на 29.10.2014 г. Съгласно чл. 327, ал. 1 ТЗ при липса на уговорен срок за плащане, цената се дължи с предаване на стоката. Следователно вземане за продажна цена в размера, обективиран във фактурата, съществува.

 

По вземането, представляващо главница и лихва по договор за заем:

Установява се, че на 22.07.2008 г. между С. АД и несъстоятелния длъжник е сключен договор за паричен заем, изменян с шест анекса относно падежа на задължението за връщане на сумата и размера на възнаградителната лихва.

Договорът за заем е реален, поради което за сключването му и съответно за възникване на задължение за връщане е необходимо да се установи предаване на сумата. Дори да е уговорено предаване на сумата по банков път, няма пречка фактът на предаването да се докаже и с други документи, различни от документите, пряко удостоверяващи платежната операция. В частност, предаването на сумата може да се докаже и с изходящ от длъжника документ, доколкото същият съдържа неизгодни за него факти. В настоящия случай от името на длъжника са подписани справки относно размера на дължимата главница и лихва, които справки съставляват извънсъдебно признание на дълга. Документите имат случаен за процеса характер и доколкото съдържат неизгодни за издателя им факти съдът ги кредитира. Видно от издадените от длъжника справки, размерът на непогасената главница е 5 223 907,48 лв., а размерът на дължимата лихва след отчитане на извършеното и признато от кредитора плащане в размер на 395 410,80 лв. /от лихвата за 2011 г./ възлиза на 1 348 274,31 лв. Ето защо в този размер вземанията следва да бъдат включени и в списъка.

 

По вземанията, предмет на договорите за цесия:

С договори за цесия от 31.03.2014 г. и от 01.08.2014 г., сключени между М.Х. АД в качеството му на цедент и С. АД в качеството му на цесионер, са прехвърлени вземания в размер съответно на 1 822 784,29 лв. и 36017,61 лв., представляващи главници и лихви по договор за заем от 27.04.2011 г. и по фактури, описани в договорите.

С договори за цесия от 01.07.2014 г., сключени между П. И. З. и И. И. З. като цеденти и С. АД като цесионер, са прехвърлени вземания в размер съответно на 57 643,26 лв. и 148 357,76 лв., представляващи възнаграждения по договори за възлагане на управление за периода май 2005 г. – юни 2014 г.

Плащането на продажната цена няма отношение към настъпване на прехвърлителния ефект - по волята на страните договорът поражда действие от подписването му и от този момент настъпва транслативният ефект, а в полза на цедента възниква вземане за продажна цена.

Цесиите са надлежно съобщени на длъжника.

Възражението за недоказаност на предпоставките за възникване на цедираните вземания и техния размер е неоснователно – тези вземания са включени в търговските книги на длъжника, което, както беше изложено, съставлява извънсъдебно признание за съществуване на дълга. Наред с това, съществуването на заемното правоотношение по договора за заем от 27.04.2011 г. е установено и в производството по молбите по чл. 625 ТЗ с експертиза, приета с участието на оспорения и възразИ.кредитор.

 

По вземане № 12 от Списъка 14.09.2015 г. на приетите вземания, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ:

 

С молба от 07.08.2015 г. кредиторът К. ЕООД е предявил вземане в общ размер на 262 899,18 лв., от които: сумата от 232 202 лв., представляваща главница на придобити по силата на договори за цесия вземания на работници и служители по трудови правоотношения с В.-Р.З. – К. АД, и 30 697,18 лв. лихва за забава за периода 14.04.2014 г. – 01.08.2015 г.

 

Вземанията са включени в Списъка с приетите вземания, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, съобразно заявените основания /и с размер на главницата от 231 202 лв./.

 

С възражение вх. № 115474/28.09.2015 г., подадено по пощата, кредиторът О.Б. Б. АД оспорва вземанията с твърдение, че няма доказателства за съществуване на цедираните вземания; че договорите за цесия не са надлежно съобщени, нито е налице писмено потвърждаване на прехвърлянето от цедента. Това според възразИ. кредитор влияе върху действителността на договорите за цесия.

 

Синдикът заявява становище за неоснователност на възражението с оглед събраните писмени доказателства.

 

Възражението е неоснователно.

От представените писмени доказателства се установява, че с договори за цесия, сключени в периода 18.12.2013 г. – 26.03.2014 г., кредиторът К. ЕООД е придобил вземания на работници и служители срещу В.-Р.З. – К. АД, произтичащи от трудови правоотношения. Съществуването на цедираните вземания в заявения от цесионера размер се установява от извънсъдебното признание на длъжника, обективирано в сключеното на 14.04.2014 г. споразумение. Длъжникът е уведомен за извършените цесии от цедентите по тях, което се установява от представените уведомления.

 

Ето защо К. ЕООД се легитимира като кредитор по предявените вземания и възражението следва да бъде оставено без уважение.

 

По вземане № 16 от Списъка с приетите вземания, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ:

С молба от 10.08.2015 г. кредиторът С. ООД е предявил вземане в размер на 14 627 176,20 лв., представляващо неустойка за забава по договор за изработка и продажба на вагони.

 

Вземането е включено в Списъка на приетите вземания, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, в размер от 14 321 197,80 лв.

 

С възражение вх. № 115075/28.09.2015 г., подадено по пощата, кредиторът Н.К. ООД възразява срещу вземането с твърдение, че договорът, от който се черпят неустоечни права, е симулативен, както и че съглашението за неустойка е нищожно поради противоречие с добрите нрави.

С възражение вх. № 115474/28.09.2015 г., подадено по пощата, кредиторът О.Б. Б. АД възразява срещу вземането с твърдение за симулативност на договора за изработка и нищожност на неустойката. При евентуалност твърди погасяване на вземането по давност.

 

Оспореният кредитор твърди, че между страните е съществувало валидно правоотношение по договор за изработка и продажба на вагони, по което несъстоятелният длъжник не е престирал. Това довело до разваляне на договора и възникване на неустоечно задължение. Твърди, че размерът на неустойката не е екзорбитантен спрямо вредите от забавата, а също и с оглед придадената й от страните наказателна функция

 

Синдикът заявява становище за неоснователност на възраженията съобразно събраните писмени доказателства. Твърди, че евентуалната симулативност на договора и екзорбитантност на неустойката могат да бъдат разгледани в исков процес по чл. 694 ТЗ.

 

Възраженията са основателни.

От представените доказателства се установява, че между С.С.И.. като възложител и В.-Р.З. – К. АД като изпълнител е сключен договор за изработка и продажба на 400 вагона по спецификация, предоставена от възложителя. Уговорено е изпълнителят да изработи поръчаните вагони и да достави същите по график, определен в Приложение 2, а възложителят – да заплати възнаграждение след получаване на изработената вещ, към който момент ще придобие и правото на собственост върху нея.

Съгласно чл. 3.1. от договора при неспазване на срока за доставка възложителят ще има право да начисли неустойка за забавената доставка. Нейният размер се определя според продължителността на забавата /50 щ.д. на ден/ за всеки недоставен вагон. Неустойка за забава се начислява до момента на преустановяване на забавата /“приключва на действителната дата на доставка на всеки вагон“/, като е ограничена по размер чрез определен процент от стойността на поръчаното. Съгласно чл. 3.2 от договора, плащането на тази неустойка не освобождава изпълнителя да изпълни задължението си за доставка.

След изтичане на сроковете за доставка възложителят е отправил изявление за разваляне на договора поради неизпълнението му от изпълнителя.

 

Възразилите кредитори сочат косвени факти в подкрепа на твърденията си за симулативност на договора, но при условията на ограничено доказване в настоящото производство тези твърдения следва да се приемат за недоказани пълно и главно. Ето защо е необходимо да се изследва въпросът, налице ли са предпоставките за възникване на претендирания неустоечен дълг по така сключения договор.

 

За отговор на този въпрос следва да се определи, дали претендираната неустойка е за забава, и дали е налице един договор с периодично изпълнение. Необходимостта от отговор на тези въпроси произтича от обстоятелството, че при договори, които се развалят с обратна сила, т.е. договори, които не са с периодично изпълнение, правото на обезщетяване на вредите от забавата отпада с разваляне на договора, а в полза на кредитора възниква право на обезщетяване на вредите от пълното, а не от забавеното изпълнение /вкл. чрез неустойка, но изрично уговорена да обезщетява вреди при разваляне/. В този смисъл е и ТР 7/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

 

Процесният договор не е с периодично изпълнение по смисъла на чл. 88, ал. 1 ЗЗД. На практика страните са сключили множество договори – за изработка на всеки отделен вагон, но те са обективирани в един документ. Всяко от задълженията за изработване и доставяне на вагон и насрещното му задължение за заплащане на цената съставляват съдържание на отделен договор за изработка и продажба, а не задължение за периодично престиране по един договор. Ето защо всеки от тези отделни договори се разваля с обратна сила, без това да засегне вече извършените доставки, ако са налице такива.

 

Както беше отбелязано, при разваляне с обратна сила отпадат както задължението за изработване и доставяне на неизработените и недоставени вагони, така и за плащане на възнаграждение за тяхното изработване. Ето защо отпадат и последиците на забавата, съществувала до момента на разваляне, съответно не може да се претендира неустойка за забава. Поради това е необходимо да се изследва видът на претендираната от оспорения кредитор неустойка.

 

Анализът на договора сочи категорично, че уговорената в чл. 3.1 от договора неустойка е за забава – т.е. предназначена е да обезщети кредитора за вредите от забавеното изпълнение, а не от пълното неизпълнение. Това е както буквалният смисъл, използван от страните при обективиране на неустоечното съгласие, така и смисълът, извлечен от предпоставките, при които е уговорено да се дължи неустойката – при настъпване на падежа на задължението за доставка и до реалната доставка, т.е. предполага се реално изпълнение, което изключва разваляне на договора. Следователно претендираната неустойка не е за обезщетяване на вредите от развалянето и страните не са предвидили тя да действа след разваляне на договора с обратна сила. Аргумент за обратното не може да се извлече от разпоредбата на чл. 3.3.1 от договора, тъй като там е закрепено правилото за дължимост на неустойката до момента на прекратяване, което не действа с обратна сила /чл. 89 ЗЗД/, т.е. отново за период, в който е налице забава. При разваляне на договора с обратна сила, както е в настоящия случай, последиците на забавата се заличават. Остава длъжниковата отговорност за пълно неизпълнение, за която страните нито са уговорили неустойка, нито т. вземане е предявено.

 

Поради изложеното вземането за неустойка за забава в размер на 14 321 197,80 лв. следва да бъде изключено от списъка на приетите вземания без да се обсъждат възраженията за нищожност на клаузата за неустойка и за давност.

 

По вземане № 17 от Списъка на приетите вземания, предявени в срока по чл. 685 ТЗ и по вземане № 2 от Списъка на неприетите вземания, предявени в срока по чл. 685 ТЗ:

С молба от 10.08.2015 г. кредиторът О.Б. Б. АД е предявил вземания, произтичащи от договор за банков кредит от 14.08.2008 г. /главница, възнаградителна лихва, неустойка, законна лихва, съдебни разноски и разноски по изпълнението/, договор за банков кредит от 22.08.2007 г. /главница, възнаградителна лихва, неустойка, законна лихва, съдебни разноски/, договор за банков кредит от 11.02.2010 г. /главница, възнаградителна лихва, неустойка, законна лихва, съдебни разноски/, договор за издаване на банкови гаранции и предоставяне на банков кредит под условие от 16.05.2011 г. /главница, неустойка за забава, комисионно възнаграждение, законна лихва/, договор за ипотека, сключен с нотариален акт № 57/2007 г. /в размер на стойността на имота/, както и вземане за направените в производството по несъстоятелност разноски, вкл. за адвокатска защита.

 

Вземанията, произтичащи от договорите за банков кредит, са включени в Списъка с приетите вземания, предявени в срока по чл. 685 ТЗ, а вземанията, произтичащи от договор за издаване на банкови гаранции, от договора за ипотека и вземането за разноски в настоящото производство – в Списъка с неприетите вземания, предявени в срока по чл. 685 ТЗ.

 

С възражение вх. № 115078/28.09.2015 г., подадено по пощата, длъжникът В.-Р.З. – К. АД оспорва включването на вземанията по договорите за кредит в списъка на приетите вземания с твърдение, че те са спорни, доколкото са предмет на висящи искови производства.

 

С възражение вх. № 115474/28.09.2015 г., подадено по пощата, кредиторът О.Б. Б. възразява срещу включването на вземанията в Списъка с неприетите вземания, като твърди, че банковите гаранции са усвоени и от това възниква задължение в тежест на несъстоятелния длъжник да възстанови сумата по изплатените гаранции, скрепено с неустоечно задължение и задължение за заплащане на комисионно възнаграждение; поддържа, че са налице доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение за защита в настоящото производство и за извършените във връзка с производството разноски; твърди, че в качеството му на ипотекарен кредитор следва да му се осигури възможност да осъществява права на кредитор и в производството по несъстоятелност по отношение на лицето, обезпечило чуждия дълг, доколкото така се гарантира реализиране на обезпечението по начин, водещ до максимална удовлетвореност на кредитора /напр. право да участва в събранието на кредиторите, в което се решава въпросът относно метода за оценка и начина за осребряване на имуществото/. В качеството си на оспорен кредитор оспорва възражението на длъжника, като твърди, че наличието на висящи искови производства за вземанията по договорите за банков кредит не е пречка за включването им в списъка с приетите вземания, щом са налице доказателства за съществуването и размера им.

 

Синдикът заявява становище за неоснователност на възраженията.

 

Възражение вх. № 115078/28.09.2015 г. на длъжника В.-Р.З. – К. АД е неоснователно.

Между страните няма спор относно сключването на процесните договори за банков кредит, по силата на които Б.та е предоставила в заем на длъжника парични средства. От представените писмени доказателства е видно, че задълженията за връщане на заетата сума са с настъпил падеж; налице е уговорка за заплащане на възнаградителна лихва и на неустойка за забава. Длъжникът не твърди погасяване.

При тези факти и съобразно събраните писмени доказателства съдът приема, че вземанията правилно са включени в списъка с приетите вземания. Възражението на длъжника, черпено от наличието на висящи искови производства, е неоснователно – когато открИ.ето на производство по несъстоятелност е последващо спрямо предявяването на иск за вземания на кредитор, то исковото производство подлежи на спиране съобразно разпоредбата на чл. 637, ал. 1 ТЗ, а в зависимост от развитието на производството по чл. 692 ТЗ исковото производство ще бъде прекратено /ако са налице условията на чл. 693 ТЗ/ или ще продължи с цел установяване съществуването на вземането. При това продължаването на исковото производство е предвидено както в случай, че вземането бъде включено в списъка с приетите вземания, така и ако не е прието. Именно тази уредба сочи, че наличието на исково производство не е самостоятелно основание за неприемане на едно вземане по реда на чл. 686 ТЗ и чл. 692 ТЗ. Основание за това е единствено преценката на синдика/съда по несъстоятелността относно съществуването на вземането. Доколкото е налице възражение, то спряното исково производство след постановяване на настоящото определение ще продължи по реда на чл. 637, ал. 3, т. 2 ТЗ.

 

Възражение вх. № 115474/28.09.2015 г., подадено от кредитора О.Б. Б. АД, е частично основателно.

От представения договор за лимит за издаване на банкови гаранции и предоставяне на банков кредит под условие от 16.05.2011 г. се установява, че Б.та е поела задължение да издава банкови гаранции до определен размер като обезпечение на задължения на несъстоятелния длъжник по договор за изработка и доставка на цистерни от 08.03.2011 г., сключен между длъжника и GATX Rail Germany GmbH. Съгласно чл. 2 от договора, плащането от страна на Б.та по банкова гаранция, издадена по договора, съставлява отлагателно условие, при сбъдването на което поражда действие договор за кредит с кредитополучател несъстоятелния длъжник и с размер на кредита, равен на сумата, платена по гаранцията. Уговорени са условия за погасяване на кредита, вкл. задължение за заплащане на неустойка за забава, както и задължение за заплащане от страна на кредитополучателя на такси за издаване на банковите гаранции.

Издаването на процесните банкови гаранции и плащането в полза на бенефициера се установява от изходящ от последния свидетелстващ документ. Същият, макар да няма доказателствена сила за удостоверените факти, се ползва с доказателствена стойност, доколкото е издаден от трето за процеса лице и не противоречи на останалите събрани по делото доказателства. Длъжникът не е възразил срещу осъществяването на условията за плащане по банковите гаранции, поради което този въпрос не следва да се обсъжда в настоящото производство. Ето защо вземането на кредитора по издадените и платени банкови гаранции следва да бъде включено в списъка с приетите вземания.

 

Установява се, че с Нотариален акт № 5/2007 г. несъстоятелният длъжник е учредил договорна ипотека за обезпечаване вземанията на О.Б. Б. АД към трето лице /П. АД/ по договор за кредит от 08.05.2007 г. Наличието на т. обезпечение не е основание за включване на ипотекарния кредитор с вземане в размер на стойността на ипотекирания имот в списъка на приетите вземания. Съгласно чл. 717н ТЗ при продажбата на имот, който е ипотекиран от длъжника за обезпечаване на чужд дълг, синдикът изпраща на ипотекарния кредитор съобщение за насрочване на продажбата. Припадащата се на ипотекарния кредитор сума се запазва от синдика и се предава на кредитора, след като представи изпълнителен лист за вземането си. Съгласно константната практика на ВКС „качеството "ипотекарен кредитор" осигурява на Б.та единствено правата, изрично предвидени в чл. 717н ТЗ - да получи сумата на обезпеченото си вземане при продажбата на имота в производството по несъстоятелност, но не и правото да участва в това производство, с каквото разполагат само кредиторите с вземания към длъжника“ /Определение № 85 от 03.04.2013 г. по т.д. № 54/2013 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС/. Ипотекарният кредитор няма вземане към лицето, ипотекирало свой имот за чужд дълг, а има право на принудително изпълнение върху негово имущество. Ето защо това не е налице право, което да подлежи на отразяване в списъка на приетите вземания.

 

Установява се, че в производството по чл. 625 ТЗ, както и във вече откритото производство по несъстоятелност кредиторът е направил разноски и е доказал извършването им /вкл. плащането на адвокатско възнаграждение за осъществяваната след открИ.е на производството защита в размер на 84 000 лв./. Ето защо предявеното вземане за разноски следва да бъде включено в списъка с приетите вземания.

 

По вземане № 18 от Списъка на приетите вземания, предявени в срока по чл. 685 ТЗ, вземане № 3 от Списъка на неприетите вземания, предявени в срока по чл. 685 ТЗ и вземане № 2 от Списъка от 19.10.2015 г. с неприетите вземания, предявени в срока по чл. 688, ал. 1 ТЗ:

 

С молба от 11.08.2015 г. кредиторът И. ЕАД е предявил вземане в общ размер от 6 472 740,48 лв., представляващо дължими лизингови вноски и разноски във връзка с ползване на лизинговите вещи, неустойка за забавено плащане, неустойка за прекратяване, неустойка за забавено връщане на лизинговите вещи, дължими по 16 договора за финансов лизинг /вкл. по споразумение от 01.12.2012 г./, и вземане в размер на 194712,21 лв., представляващо юрисконсултско възнаграждение, дължимо в производството по несъстоятелност.

 

В Списъка на приетите вземания, предявени в срока по чл. 685 ТЗ, са включени вземания, представляващи лизингови вноски, неустойка за забавено плащане, разходи във връзка с ползване на вещта /застрахователни премии и др./, неустойка при прекратяване на договора.

В Списъка на неприетите вземания, предявени в срока по чл. 685 ТЗ, са включени вземания за неустойка за забавено връщане на лизинговите вещи и юрисконсултско възнаграждение.

 

С молба от 13.10.2015 г. кредиторът И. ЕАД е предявил вземане в общ размер от 193 878,81 лв., включващо присъдени разноски по заповедни производства, разноски в изпълнителни производства и разходи, свързани с връщане на лизинговите вещи, както и 6346,36 лв. юрисконсултско възнаграждение, дължимо в производството по несъстоятелност съобразно размера на новопредявените вземания.

Вземанията, предявени с молбата от 13.10.2015 г., са включени в Списъка на неприетите вземания от 19.10.2015 г.

 

С възражение вх. № 113167/23.09.2015 г., подадено по пощата, и с възражение вх. № 133412/03.11.2015 г., подадено по пощата, кредиторът И. ЕАД възразява срещу включване на посочените по-горе вземания в списъците с неприети вземания.

 

Възраженията са основателни.

От представените писмени доказателства се установява, че между И. ЕАД като лизингодател и В.-Р.З. – К. АД като лизингополучател са сключени процесните договори за финансов лизинг, по силата на които лизингодателят е предал за временно възмездно ползване договореното оборудване. 

В тежест на лизингополучателя е възникнало задължение за заплащане на лизингови вноски и на разходите, свързани с ползването, както и задължение за връщане на вещта при прекратяване на договора /чл. 345, ал. 1 ТЗ вр. чл. 232, ал. 2 ЗЗД/.

Облигационните отношения между страните са били регулирани и от Общи условия /ОУ/, съгласно които при прекратяване на договора /вкл. при разваляне/ лизингодателят дължи да върне лизинговото оборудване, а при неизпълнение дължи да възстанови на лизингодателя направените разноски във връзка с възстановяване държането върху вещта, както и неустойка за забавеното връщане /чл. 16.4. от ОУ/.

На 04.11.2015 г. на лизингополучателя е връчено отправено от лизингодателя уведомление за разваляне на процесните договори поради неизпълнение на паричните задължения на лизингополучателя, като е даден срок по чл. 87 ЗЗД, в рамките на който не е последвало изпълнение.

Ето защо договорите за финансов лизинг са развалени.

С развалянето им в тежест на лизингополучателя е възникнало задължение да върне лизинговото оборудване, като неизпълнението на това задължение е скрепено с неустойка по чл. 16.4 от ОУ. Лизингополучателят носи тежестта да докаже или че е изпълнил задължението за връщане на вещите, или че неизпълнението се дължи на причина, която не може да му се вмени във вина, вкл. че е налице забава на кредитора да получи вещите. Такива доказателства не са ангажирани. Отправеното от длъжника уведомление от 24.09.2014 г., с което заявява желание за прекратяване на договора от страна на лизингодателя и за връщане на вещите, не доказва надлежното изпълнение на по-късно възникналото задължение за връщането им. В частност, не са представени нито доказателства за реалното връщане на оборудването непосредствено след разваляне на договора /напротив, твърди се това да е осъществено в по-късен момент/, нито доказателства, че кредиторът не е оказал необходимото съдействие за получаване на вещите.

Ето защо лизингополучателят дължи неустойка за забава за връщане на вещите, изрично уговорена от страните. Същевременно той е станал и повод за предприемане от страна на лизингодателя на действия по принудително изпълнение на това задължение, вкл. чрез подаване на заявления.

Вземанията за разноски, присъдени в производствата по чл. 417 ГПК, с влизане в сила на заповедите се явяват установени по задължителен за страните начин по основание и размер и отказът да бъдат приети като подлежащи на удовлетворяване в производството по несъстоятелност съставлява несъобразяване с така формираната задължителна сила на заповедта за изпълнение. В случай, че длъжникът поддържа да не е станал повод за завеждане на заповедните производства, същият е могъл да обжалва заповедите в частта относно разноските, което не е сторено. Ето защо тези вземания, присъдени с влезли в сила заповеди за изпълнение, следва да бъдат включени в списъка с приетите вземания.

Именно защото е станал повод за предприемане на действия по принудително изпълнение /факт, установен, както беше отбелязано, по задължителен за страните начин чрез присъждане на разноски в заповедните производства/ длъжникът следва да отговаря и за разноските, направени от кредитора в изпълнителното производство. Според твърденията на длъжника, изложени в о.с.з. на 24.02.2016 г., задължението за връщане на оборудването е изпълнено едва в края на 2015 г., поради което всички действия на кредитора, насочени към удовлетворяване на това вземане до този момент се явяват в причинна връзка с неизпълнението на длъжника и последният носи отговорност за направените разноски. Този извод се отнася и до разноските, извършени с цел фактическото преместване на вещите /транспорт, демонтаж, товаро-разтоварителни дейности и др./, за извършването на които са представени писмени доказателства /фактури/.

С оглед на изложеното в списъка на приетите вземания, предявени в срока по чл. 685 ТЗ, следва да бъде включено вземане в размер на 553 090,90 лв., представляващо неустойка по чл. 16.4 от ОУ на договорите за финансов лизинг – за забавено изпълнение на задължението за връщане на лизинговите вещи след разваляне на договорите, а в списъка на приетите вземания, предявени в срока по чл. 688, ал. 1 ТЗ следва да бъде включено вземане в размер на 193 878,81 лв., представляващо разноски в заповедните производства, изпълнителните производства и разходи за фактическо връщане на лизинговите вещи.

 

Съгласно чл. 7, ал. 3 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела за несъстоятелност възнаграждението се изчислява на база стойността на предявените вземания. Следователно кредиторът има право на разноски за осъществявано представителство, а когато то се осъществява от юрисконсулт – съобразно минималните размери на адвокатските възнаграждения с оглед разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК. Съобразно размера на вземанията, предявени в срока по чл. 685 ТЗ и чл. 688, ал. 1 ТЗ /и подлежащи на одобряване/, дължимото юрисконсултско възнаграждение е съответно 194 712,21 лв. и 6346,36 лв. Ето защо тези вземания също следва да бъдат включени в съответните списъци.

 

С възражение вх. № 115078/28.09.2015 г., подадено по пощата, длъжникът В.-Р.З. К. АД оспорва:

-          приемането на вземанията за неустойка за забава в плащането на лизинговите вноски, като твърди, че липсват данни за начина на начисляването им; че се претендират неустойки за едно и също забавено изпълнение както по силата на отделните договори за лизинг, така и по споразумението от 01.12.2012 г., че вземането за неустойка е погасено по давност;

-         приемането на вземанията за застрахователни премии по застраховка Имущество, начислени за периода след прекратяване на договорите;

-         приемането на вземанията за неустойка за прекратяване на договорите - поради липса на данни относно начина на начисляването й, а и с оглед невиновната причина за прекратяване на договора

-         приемането на вземанията, претендирани на основание споразумението от 01.12.2012 г., като твърди, че няма данни относно начина на определяне на размера им, както и че неустойката, уговорена в чл. 4.1 от Споразумението, е нищожна поради противоречие с добрите нрави; че неустойките, претендирани на основание чл. 4, ал. 1 и ал. 2 от Споразумението, обезщетяват едни и същи вреди.

 

Възражението е неоснователно.

В договорите за лизинг е постигнато неустоечно съглашение за обезщетяване на вредите от забавеното изпълнение на задължението за заплащане на лизингови вноски. Ответникът не оспорва наличието на забава. Ето защо в полза на лизингодателя е възникнало вземане за този вид неустойка. Възраженията, касаещи неточното й изчисляване, могат да бъдат съобразени в производство по чл. 694 ТЗ и при изслушване на заключение на ССчЕ, поради което в настоящото производство няма да бъдат съобразени.

Възражението на длъжника, че се претендира неустойка за едно и също забавено изпълнение, е неоснователно. Видно от представените доказателства, на 01.12.2012 г. страните сключват споразумение, с което уговарят начин на погасяване на дължимите към този момент лизингови вноски и неустойки, а именно – главници за периода юли 2011 г. – ноември 2012 г. и неустойки за забава в погасяването на дължимите за периода октомври 2010 г. – ноември 2012 г. вноски. Същевременно с молбата за предявяване на вземания по т. 1 – т. 16 лизингодателят претендира лизингови вноски след този период. Следователно не е налице идентичност между вземанията, предявени по т. 1 – т. 16 и вземанията по т. 17 от молбата от 11.08.2015 г.

Неоснователно е и възражението, че неустойките по чл. 4, ал. 1 и 2 от Споразумението обезщетяват едни и същи вреди. Видно от текста на посочените разпоредби, страните са уговорили неустойка за забава в погасяването на разсрочените месечни вноски по споразумението /ал. 1/, а същевременно е предвидено, че при забава в плащането им длъжникът ще дължи пълния размер на вече натрупаните неустойки. Очевидно неустойките обезщетяват различна забава – забавата по ал. 1 е в погасяването на разсрочените вноски, а неустойките по ал. 2 са вече натрупаните до момента на сключване на споразумението /т.е. включени като  главница по ал. 1/, част от които при определени условия биха се опростили от кредитора /чл. 3, ал. 1 от Споразумението/.

Възражението за нищожност на неустойката по чл. 4, ал. 1 от Споразумението поради противоречие с добри нрави е неоснователно. Както беше отбелязано във връзка с предходни възражения, добрите нрави включват добросъвестно участие в облигационната връзка от момента на договаряне на условията по нея до момента на прекратяването й чрез изпълнение на насрещните престации. Нарушаване на добрите нрави би било именно използването на уговорката за висока неустойка като начин за мотивиране на насрещната страна към сключване на договора и позоваването впоследствие на тази висока неустойка като начин за освобождаване от дълга. Неустоечното задължение би било нищожно поради екзорбитантност само при уговаряне на размер, който би довел до прекъсване на функционалната й връзка с главния дълг и би я превърнал в самостоятелен източник на доход за кредитора. В случая обаче съдът намира уговореният размер на неустойката за забава да е съответен на придадените й от страните функции – обезпечителна и наказателна, каквато функция няма пречка да се уговаря, особено между търговци - извод, обосновим със забраната за намаляване на неустойката поради прекомерност. Щом между търговци е забранено намаляването на неустойката поради прекомерност, то това означава, че за да се допусне изцяло отпадане на неустоечния дълг, то е необходимо размерът да не е просто надхвърлящ нормалните размери, а извънредно голям, напълно необичаен за съответния вид търговски отношения, екзорбитантен. Това в настоящия случай не е така – дневен размер на неустойката от 0,1 % е често срещан в търговските отношения от процесния тип. За да достигне до извод за валидност на неустойката, съдът съобразява и критериите, дадени в ТР 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно – размер на обезпеченото с неустойка задължение; дали изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способи; вид на уговорената неустойка (компенсаторна или мораторна) и вид на неизпълнение на задължението - съществено или за незначителна негова част. В настоящия случай с неустойка е скрепено неизпълнението на същественото /основното/ задължение на лизингополучателя – да плаща лизингови вноски, което не е обезпечено по друг начин. Размерът на неустойката не е извънреден спрямо стойността на обезпеченото задължение. Липсата на уговорка за краен срок за начисляване на неустойката за забава също не може да е самостоятелно основание за нищожност на неустоечната клауза. Това е така, защото времето на забавата е функция от неправомерното поведение на длъжника /липсата на парични средства не е основание за освобождаване от отговорност - чл. 81, ал. 2 ЗЗД/ и позоваването на големия размер на неустоечния дълг, формиран от дългия период на забава, като основание за нищожност би означавало длъжникът да черпи права от собственото си противоправно поведение. Именно липсата на краен срок за начисляване на неустойката е елемент от обезпечителната й функция, доколкото мотивира към срочно изпълнение. Нещо повече – във волята на страните е било уговарянето по такъв начин на неусточеното задължение и при сключване на договора ответникът именно по този начин е изразил своята сериозност за встъпване в облигационната връзка.

Възражението за погасяване на неустойките за забава по давност е неоснователно – дължимите лизингови вноски и неустоечният дълг, възникнал до 01.12.2012 г., са признати със споразумението от 01.12.2012 г., поради което течението на давността за тях е прекъснато съгласно чл. 116, б. „а“ ЗЗД и до предявяване на молбата не е изтекла /а от този момент отново е прекъсната съгласно чл. 685а, ал. 1 ТЗ/.

Неоснователно е и възражението за недължимост на разноски за застраховане на вещта след датата на прекратяване на договора. Действително, разноски се дължат за времето на действие на договора. Същевременно обаче ако ползването на вещта продължи въпреки противопоставянето на лизингодателя след прекратяване на договора, то лизингополучателят на основание чл. 236, ал. 2 ЗЗД, приложим съгласно препращането на чл. 347, ал. 2 ТЗ, е длъжен да изпълнява всички задължения, произтичащи от прекратения договор. В случая, както беше отбелязано, вещите не са върнати след отправеното от лизингодателя искане, следователно е налице ползване въпреки противопоставяне за това. Ето защо до датата на фактическото връщане на вещите лизингополучателят е длъжен да изпълнява произтичащите от договора за лизинг задължения, вкл. да заплаща разходите, свързани с ползване на вещта.

Възражението, че не следва да се дължи неустойка за вредите от развалянето, е неоснователно. Такава неустойка е предвидена при разваляне поради виновно неизпълнение от страна на длъжника и то е налице – забавата в погасяването на парични задължения винаги е виновна, тъй като родът не погива. ОткрИ.ето на производство по несъстоятелност не е основание за невиновна невъзможност за престиране, доколкото е в причинна връзка с поведението на длъжника. Същевременно тази неустойка се кумулира с неустойката за забава в плащането на лизинговите вноски, тъй като договорът се разваля за в бъдеще, както и с неустойката за забава за връщане на вещите, тъй като обезщетява различни вреди.

Поради изложеното възражението на длъжника съобразно писмените доказателства, събрани в настоящото производство, следва да бъде оставено без уважение.

 

По вземане № 1 от Списъка на неприетите вземания, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ:

С молба от 03.08.2015 г. кредиторът В. ООД е предявил вземане в размер на 12667,94 лв., представляващо адвокатско възнаграждение за представителство в производството по несъстоятелност на В.-Р.З. К. АД.

 

Вземането е включено в Списъка на неприетите вземания, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ.

 

С възражение вх. № 114956/25.09.2015 г. кредиторът В. ООД възразява срещу неприемане на вземането му и представя доказателства за съществуването и размера му.

 

Синдикът заявява становище за неоснователност на възражението съобразно доказателствата за размера на дълга, представени с молбата за предявяване на вземането. Твърди, че размерът на възнаграждението е прекомерно голям.

 

Възражението е основателно.

От представените писмени доказателства се установява, че на 26.11.2014 т. кредиторът е възложил на Си Ем Ес К.М. ЛЛП – клон Б./Д.У. осъществяване на правна помощ в производството по несъстоятелност на В.-Р.З. – К. АД срещу заплащане на възнаграждение в размер на 21 113, 25 лв. без ДДС, платимо на две равни вноски - при предявяване на вземанията и при приключване на производството по несъстоятелност. За първата вноска е издадена фактура, като дължимото възнаграждение в размер на 12667,94 лв. е платено по банков път.

Налице е следователно вземане за осъществяване на адвокатска защита в производството по несъстоятелност. Размерът на уговореното адвокатско възнаграждение не е прекомерен съобразно правилата за определяне на неговия минимум, установени в чл. 7, ал. 3 вр. ал. 2, т. 4 от Наредба 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

 

Поради изложеното вземането на В. ООД в размер на 12 667,94 лв., представляващо първа вноска от договор за правна защита и съдействие от 26.11.2014 г., платима при предявяване на вземанията, следва да бъде включено в списъка с приетите вземания, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ.

 

По вземания № 157, 159 и 190 от Списъка на служебно вписаните вземания.

На основание чл. 687 ТЗ в Списъка на служебно вписаните вземания под горепосочените номера са вписани вземания на Г.Д.С. в размер на 51903,72 лв., В.П.Ц. в размер на 2000,69 лв. и К.В.В. в размер на 4456,52 лв.

 

С възражение вх. № 115287/28.09.2015 г., подадено по пощата, кредиторът НАП възразява срещу включването на тези вземания по реда на чл. 687 ТЗ, тъй като лицата не са полагали труд по трудово правоотношение.

 

Синдикът заявява становище за неоснователност на възражението, като твърди, че правоотношенията по договора за възлагане на управление, по който кредиторите са страна, имат характер на трудови съгласно ЗДДФЛ.

 

Възражението е основателно.

Няма спор, че вземанията на С., Ц. и В. произтичат от договори за възлагане на управлението. Спорен е въпросът, подлежат ли тези вземания на служебно вписване.

Съгласно чл. 687 ТЗ служебно се вписват вземания на работници и служители, произтичащи от трудово правоотношение. Ето защо следва да се определи обемът на понятието „трудово правоотношение“, използван в разпоредбата.

Когато законът използва определено понятие, той го използва или в обема, посочен от самия закон в допълнителна разпоредба /за целите на специалния закон/, или в обема, използван в нормативния акт, въвеждащ понятието като обща уредба.

В случая Търговският закон не дава легално определение на понятието „трудово правоотношение“ по смисъла на чл. 687 ТЗ /и чл. 722, т. 4 ТЗ/. Следователно трябва да се приеме, че понятието е използвано според обема, даден в Кодекса на труда, а именно – правоотношение по престиране на работна сила, произтичащо от трудов договор.

Договорът за възлагане на управлението на членовете на управителния орган на търговските дружества не е трудов, независимо от това, дали е сключен преди измененията с ДВ бр. 5882003 г. или след това. По този въпрос е налице константна съдебна практика, вкл. Решение № 306/25.06.2012 г. по гр.д. 1387/2011 г. на ВКС, ІV отд., съгласно което „това правоотношение не е трудово, а има мандатен характер и се регламентира от нормите на гражданското и търговското право. Този договор /за възлагане на управлението – бел.м./ е мандатен – договор за поръчка и съществена негова характеристика е равнопоставеността на страните по него, поради което управителят няма качеството на работник или служител на дружеството по смисъла на КТ …… независимо от това как страните са озаглавили договора и независимо дали той е сключен преди или след влизането в сила на правната норма на чл. 141, ал. 7 (нова – ДВ, бр. 58/2003 г.) от ТЗ, този договор, уреждащ отношенията между управителя и ООД, не е трудов договор, а е договор за поръчка (мандат)“.

 

Възражението на синдика, че се касае за вземане от трудово правоотношение, което е изрично уредено в § 1, т. 26 ДР ЗДДФЛ, неоснователно. Там е дадено легално определение на понятието „трудово правоотношение“ единствено за целите на данъчното облагане /и то „по смисъла на този закон“/, което е видно и от останалите безспорно нетрудови правоотношения, посочени в разпоредбата, каквито са отношенията на магистратите.

 

Ето защо лицата, имащи вземания от договор за възлагане на управлението, е следвало да ги предявят в срока по чл. 685 ТЗ или чл. 688, ал. 1 ТЗ. Не е налице основание за вписването им в Списъка по чл. 687 ТЗ. В този смисъл е Решение № 179/19.05.2015 г. по въззивно търговско дело № 199/2015 г. на Апелативен съд – Пловдив, Решение № 93/20.03.2015 г. по въззивно търговско дело № 57/2015 Г. на Апелативен съд – Пловдив и др.

 

По вземане № 2 от Списъка на приетите вземания, предявени в срока по чл. 688, ал. 1 ТЗ:

С молба от 31.08.2015 г. кредиторът Н.В.Т. е предявил вземане в размер на 3348,37 лв., представляващо трудово възнаграждение за периода ноември 2010 г. – октомври 2012 г. в размер на 2701,64 лв. и законната лихва от 22.11.2012 г.

 

С този размер и основание вземането е включено в Списъка на приетите вземания, предявени в срока по чл. 688, ал. 1 ТЗ.

 

С възражение вх. № 133411/03.11.2015 г., подадено по пощата, длъжникът В.-Р.З. – К. АД оспорва размера на дълга, като в съдебно заседание представя доказателства относно действителния размер.

 

Синдикът заявява становище за неоснователност на възражението съобразно доказателствата за размера на дълга, представени с молбата за предявяване на вземането.

 

Възражението е неоснователно.

Предявеното вземане е съдебно установено, като за принудителното му събиране е издаден изпълнителен лист и е образувано изпълнително производство. С молбата за предявяване на вземането кредиторът е представил удостоверение от съдебния изпълнител относно размера на вземането след извършени погашения, а именно – удостоверение изх. № 23278/05.08.2015 г., съгласно което остатъкът от задължението е в размер на 3348,37 лв., от които 2701,64 лв. главница и 646,73 лв. лихва за забава, начислена за периода 22.11.2012 г. – 05.08.2015 г.

В настоящото производство е представено удостоверение на ЧСИ изх. № 34070/10.11.2015 г. – видно от него, дължимото вземане възлиза на 2701,64 лв. главница и законна лихва, считано от 28.03.2013 г. В удостоверението е посочено, че на 27.03.2013 г. е заплатена сумата от 1000 лв., като се претендира главница от 2701,64 лв. и законна лихва от 28.03.2013 г. Наред с това е удостоверено, че с постъпила от осребряване сума в размер на 280 лв. са погасени разноски за адвокат в изпълнителното производство.

Следователно към 10.11.2015 г. е била дължима главница в размер на 2701,64 лв. и законна лихва считано, от 28.03.2013 г. Изчислена за периода 28.03.2013 г. – 05.08.2015 г., заявен от кредитора в молбата за предявяване, размерът на лихвата възлиза на 646,73 лв. /т.е. посочената в първото удостоверение начална дата 22.11.2012 г. е сгрешена спрямо датата, от която съгласно второто удостоверение се претендира законна лихва и спрямо посочения размер на лихвата, който възлиза на 646,73 лв., но за по-кратък период, а именно считано от 28.03.2013 г./.

Длъжникът не доказа друго погасяване на вземането извън описаното в удостоверението на ЧСИ, поради което възражението следва да се остави без уважение.

 

По вземане № 4 от Списъка с приетите вземания, предявени в срока по чл. 688, ал. 1 ТЗ:

С молба от 09.09.2015 г. кредиторът Анка Т.К. е предявил вземане в размер на 80 000 лв., представляващо обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука, довела до смъртта на И. С. К., ведно със законната лихва от 04.04.2007 г. до погасяването, както и 1760 лв. разноски за съдебното производство по иска, по който е присъдено обезщетението.

 

В тези размери и с поредност по чл. 722, ал. 1, т. 4 ТЗ вземането е включено в Списъка на приетите вземания, предявени в срока по чл. 688, ал. 1 ТЗ.

 

С възражение вх. № 133411/03.11.2015 г., подадено по пощата, длъжникът В.-Р.З. – К. АД оспорва посочената поредност за удовлетворяване на вземането, като счита, че то следва да е с поредност по т. 8.

 

Синдикът заявява становище за неоснователност на възражението, тъй като вземането произтича от трудово правоотношение по смисъла на чл. 722, ал. 1, т. 4 ТЗ.

 

Възражението е неоснователно.

Съгласно чл. 722, ал. 1 ТЗ в поредност по т. 4 следва да се удовлетворят вземания, произтичащи от трудови правоотношения и възникнали преди датата на открИ.е на производството по несъстоятелност.

Вземането за обезщетение за трудова злополука произтича от трудово правоотношение, тъй като фактическият състав на това вземане включва полагане на труд по трудов договор. Законът не ограничава поредността по т. 4 само до вземанията, съставляващи възнаграждения за положен труд, а включва всички вземания, намиращи се в причинна връзка с трудовото правоотношение. Това е израз на засилена социална функция и стремеж към защита на работниците и техните семейства /когато вземането е наследено или е свързано със смъртта на работника/ в случай на несъстоятелност на работодателя.

Законодателят третира вземанията на наследниците за обезщетяване на неимуществените им вреди от смъртта на работника като вземания, попадащи също под тази засилена закрила. Този подход е установим и в съдебната практика – така напр. съгласно мотивите, изложени в т. 23 на ТР 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, „отговорността на работодателя при смърт на работника или служителя също се основава на трудово правоотношение между предприятието и починалия, което определя приложимост на чл. 359 КТ, без значение, че ищците - близките, на които са причинени вреди от смъртта на работника, не са в трудовоправна връзка с работодателя …“.

Ето защо възражението срещу поредността, с която вземанията за обезщетение и разноски са включени в списъка, следва да бъде оставено без уважение.

 

По вземане № 5 от Списъка от 19.10.2015 г. с приетите вземания, предявени в срока по чл. 688, ал. 1 ТЗ:

С молба от 10.09.2015 г. кредиторът А.И. ЕООД е предявил вземания, както следва: за сумата от 1173,51 лв., представляваща наемна цена по договор за наем от 09.11.2009 г. за периода октомври – декември 2014 г.; за сумата от 173,68 лв., представляваща разходи за електроенергия и общи части съгласно фактура № 205/16.01.2013 г.; за сумата от 400 лв., представляваща разходи за вода за целия период на договора за наем съгласно фактура 134/05.02.2015 г.; за сумата от 371,30 лв., представляваща съдебни разноски.

 

Вземанията са включени в Списъка на приетите вземания, предявени в срока по чл. 688, ал. 1 ТЗ, съобразно предявените основания и размери.

 

С възражение вх. № 133411/03.11.2015 г., подадено по пощата, длъжникът В.-Р.З. – К. АД възразява срещу размера на претендираната главница.

 

Възражението е частично основателно.

Между страните няма спор, че за заявения от кредитора период е съществувало облигационно отношение по договор за наем, по силата на който кредиторът е предоставил на несъстоятелния длъжник временното възмездно ползване на недвижим имот срещу задължението за заплащане на наемна цена в размер на 200 евро и консумативни разходи.

Ето защо в тежест на наемателя е възникнало задължение за заплащане на наемна цена в уговорения размер. Длъжникът нито твърди, нито доказва погасяване на задължението за плащане по фактури за наемна цена за периода октомври – декември 2014 г.

От представения отговор на исковата молба, с която процесните вземания са съдебно предявени, е видно, че длъжникът твърди погасяване чрез плащане на вземането по фактура № 205/16.01.2013 г. в размер на 173,68 лв., представляващо разходи за електроенергия и общи части. Това означава, че вземането по размер не е спорно. Доказателства за плащане обаче не са ангажирани в настоящото производство – нито е представено посоченото преводно нареждане от 05.06.2013 г., нито е установено по друг начин погасяването на това задължение. Ето защо вземането по фактура № 205/2013 г. правилно е включено в Списъка.

Не се доказва обаче съществуването на вземане за вода съгласно фактура 134/05.02.2015 г. Това вземане не е признато от длъжника чрез включването му в търговските книги, като същевременно кредиторът-наемодател не представи противопоставими на длъжника доказателства за възникването и размера на този разход /напр. фактура от третото лице, осъществяващо услуга по пренос на вода/. Представената от кредитора фактура /с основание „префактуриране вода“/ съдържа изгодни за издателя й факти, поради което и при липса данни за осчетоводяването й от длъжника /което би съставлявало извънсъдебно признание/, не може да послужи като доказателство за основанието и размера на дълга.

Ето защо при липса на други доказателства съдът не може в настоящото производство да приеме за доказано съществуването на вземането за сумата от 400 лв., представляващо разход за вода. Това подлежи на установяване в исковия процес, който ще продължи за тази част от съдебно предявените права, на основание чл. 637, ал. 3 ТЗ.

 

По вземане № 6 от Списъка с приетите вземания от 19.10.2015 г., предявени в срока по чл. 688, ал. 1 ТЗ:

С молба от 11.09.2015 г. кредиторът С.К. ЕООД е предявил вземания, както следва: 2229,29 лв. главница и 89,17 лв. разноски съгласно изпълнителен лист от 24.08.2015 г. на СРС, 73 състав; 6505,32 лв. главница и 260,21 лв. разноски съгласно изпълнителен лист от 24.08.2015 г. на СРС, 77 състав; 6504 лв., представляваща не погасената част от дължимото възнаграждение по договор за превоз съгласно фактура № 5291/09.07.2012 г.

.

Вземанията са включени в Списъка на приетите вземания, предявени в срока по чл. 688, ал. 1 ТЗ, съобразно предявените основания и размери.

 

С възражение вх. № 133411/03.11.2015 г., подадено по пощата, длъжникът В.-Р.З. – К. АД възразява срещу размера на претендираното превозно възнаграждение като твърди, че дължимата сума е с 458,58 лв. по-малко съгласно извлечение от счетоводните записвания на длъжника.

 

Възражението е неоснователно.

Длъжникът не оспорва съществуването на облигационно отношение по договор за превоз със съдържанието, обективирано във фактура № 5291/09.07.2012 г. – превоз на товари по релация К.-София-К. срещу възнаграждение в размер на 9504 лв. с ДДС. Този факт се доказва и от извършеното от длъжника частично плащане в размер на 3000 лв., което съставлява извънсъдебно признание на основанието на дълга.

След приспадане на частичното плащане дължимото възнаграждение възлиза на 6504 лв. Не се доказва погасяване на дълга, нито друго основание за включването му в списъка с по-малък размер. Счетоводните записвания на длъжника, съдържащи изгодни за него факти, са непротивопоставими на кредитора, поради което съдът не кредитира представеното в о.с.з. извлечение от счетоводството на В.-Р.З. – К. АД. В случай, че се твърди погасяване чрез прихващане /в какъвто смисъл са изявленията в о.с.з. на 24.02.2016 г./, длъжникът следва да установи съществуването на активното вземане, неговата ликвидност и достигане на изявлението за прихващане до длъжника. Такива доказателства не са ангажирани.

 

По вземане № 1 от Списъка 19.10.2015 г. на неприетите вземания, предявени в срока по чл. 688, ал. 1 ТЗ:

С молба от 13.10.2015 г. Национална агенция за приходите е предявила вземане на НОИ в размер на 72 089,26 лв. съгласно разпореждания за изплащане на суми от Фонд Гарантирани вземания на работниците и служителите, издадени в периода 26.08.2015 г. – 12.09.2015 г.

 

Вземанията са включени в Списъка с неприетите вземания, предявени в срока по чл. 688, ал. 1 ТЗ, тъй като същите вземания, но с кредитор съответните работници/служители, са включени в Списъка по чл. 687 ТЗ.

 

С възражение вх. № 133555/03.11.2015 г., подадено по пощата, НАП е възразява срещу включването на посоченото вземане в списъка с неприетите вземания. Твърди, че вземанията на работниците, включени в списъка по чл. 687 ТЗ, не са с индивидуализиран период на дължимост, с оглед на което не се установява идентичност на тези вземания и вземанията, предявени от НАП и предмет на разпорежданията, издадени по реда на Закона за гарантиране на вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя /ЗГВРСНР/. Поддържа, че част от сумата, а именно 8318,79 лв., е следвало да бъде вписана служебно по реда на чл. 687 ТЗ, тъй като представлява публично вземане /заплатени вместо работодателя задължения за осигурителни вноски, дължими за работниците, за които са издадени разпореждания по ЗГВРСНР/.

 

Синдикът заявява становище за неоснователност на възражението, тъй като вземанията на работниците, за които са издадени и разпореждания по реда на ЗГВРСНР, са били включени в служебния списък, изготвен на 14.09.2015 г. по реда на чл. 687 ТЗ.

 

Възражението е неоснователно.

Фактическият състав на вземането по чл. 28, ал. 1 ЗГВРСНР включва 1/ наличие на вземане у работника/служителя срещу несъстоятелния длъжник и 2/ погасяването му /до гарантирания размер/ със средства от фонд Гарантирани вземания въз основа на издадено разпореждане по чл. 26, ал. 1 ЗГВРСНР.

В настоящия случай не се установява вторият елемент от фактическия състав, а именно – изплащане на сумите по издадените разпореждания. С издадените на основание чл. 26 ЗГВРСНР разпореждания възникват задължения в тежест на държавата спрямо лицата, на които е определено изплащане на гарантирано вземане. Суброгационното право обаче, както беше отбелязано, не възниква от поемане на задължението на работодателя, а от неговото ефективно погасяване /това важи и за задължението за заплащане на осигурителни вноски/.

Доказателства за плащания по процесните разпореждания не са представени /това не се и твърди в хода на устните състезания – процесуалният представител на НАП поддържа единствено твърдение за влизане в сила на разпорежданията/. Фактът на извършени плащания не може да се приеме и за безспорен, доколкото в производството по настоящото възражение срещу Списъка с неприетите вземания не са конституирани като страни съответните работници. Техните вземания /ако се приеме, че е налице идентичност с вземанията, предявени от НАП/ са включени в Списъка по чл. 687 ТЗ и срещу тях възражения в срок, вкл. от НАП, не са подадени.

 

С извършване на плащания по реда на чл. 27 ЗГВРСНР в полза на държавата в хода на производството по несъстоятелност ще възникне вземане, което няма пречка да бъде включено в списък по реда на чл. 688, ал. 3 ТЗ /плащането ще е извършено след открИ.е на производството по несъстоятелност, съответно към този момент ще възникне и суброгационното вземане/. Същевременно, ако е налице идентичност между по-късно погасените със средства от Фонда вземания и вземанията, включени в Списъка по чл. 687 ТЗ, то в хода на производството, вкл. при изготвяне на сметката за разпределение, ще бъде отчетен настъпИ.т погасителен ефект и в погасената част вземанията на работниците/служителите, включени в списъка по чл. 687 ТЗ, няма да бъдат удовлетворени.

 

По възражение вх. № 114378/25.09.2015 г., идентично с възражения вх. № № 114946/25.09.2015 г. и 115153/28.09.2015 г.

С молба от 10.08.2015 г. кредиторът И. Г.П. е предявил вземанията си срещу В.-Р.З. – К. АД, представляващи трудово възнаграждение, обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение, вкл. за неизползван платен годишен отпуск, лихва за забава и разноски, за които е издаден изпълнителен лист по гр.д. № 936/2013 г. от Районен съд – гр. К., както и разноски в изпълнителното производство и в производството по несъстоятелността.

 

По техническа грешка вземанията не са включени в нито един от изготвените до подаване на възраженията списъци – нито в Списъка на приетите вземания, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, нито в Списъка на неприетите вземания, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, нито в Списъка на служебно вписаните вземания, нито в Списъка на приетите вземания, предявени в срока по чл. 688, ал. 1 ТЗ, обявен на 26.10.2015 г.

 

Вземания за главница, лихва и разноски, присъдени по гр.д. № 936/2013 г. на Районен съд – гр. К., са включени във втория допълнителен списък на вземанията, изготвен на 29.02.2016 г. и обявен в Търговския регистър на 09.03.2016 г. Срещу поредността, с която част от тези вземания са включени в Списъка /за разноски/, е подадено възражение и за разглеждането му е насрочено съдебно заседание.

 

Ето защо процесните възражения следва да бъдат оставени без разглеждане – същите нямат за предмет вземане, включено в някой от списъците, за одобряването на които е образувано настоящото производство. Вземанията на възразИ. кредитор са включени в следващ списък, като в случай, че кредиторът не е съгласен с размера и поредността, с която те са включени в този списък, е могъл на ново основание да направи възражение по чл. 690 ТЗ.

 

Мотивиран от горното, съдът

 

 

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И

ОДОБРЯВА списъка на приетите вземания на кредиторите на В.-Р.З. – К. АД, ЕИК ***, предявени в срока по чл. 685 ТЗ, обявен в Търговския регистър на 18.09.2015 г., КАТО:

 

ИЗКЛЮЧВА от списъка на приетите вземания на кредиторите на В.-Р.З. – К. АД, ЕИК ***, предявени в срока по чл. 685 ТЗ, обявен в Търговския регистър на 18.09.2015 г.:

- по възражение вх. № 115474/28.09.2014 г. на О.Б. Б. АД - вземане за неустойка по договор за охрана от 10.05.2004 г., предявено от П.Г. ЕООД, ЕИК **********, за сумата над 2 181 057 лв., включено под № 10.

- по възражение вх. № 115075/28.09.2015 г. на Н.К. ООД и възражение вх. № 115474/28.09.2015 г. на О.Б. Б. АД – вземане за неустойка по договор за изработка и продажба от 10.11.2011 г. в размер на 14 321 197,80 лв., предявено от С.С. ООД, Р.П., включено под № 16.

 

ВКЛЮЧВА в списъка на приетите вземания на кредиторите на В.-Р.З. – К. АД, ЕИК ***, предявени в срока по чл. 685 ТЗ:

-         по възражение вх. № 114956/25.09.2015 г. на В. ООД – вземане в размер на 12 667,94 лв., представляващо адвокатско възнаграждение в производството по несъстоятелност с ред по чл. 722, ал. 1, т. 12 ТЗ, включено в Списъка с неприетите вземания, предявени в срока по чл. 685 ТЗ под № 1

-         по възражение вх. № 115474/28.09.2015 г. на О.Б. Б. АД – вземане в размер на 4156601,64 лв., произтичащо от договор за лимит за издаване на банкови гаранции и предоставяне на банков кредит под условие № 10/16.05.2011 г., включено в Списъка с неприетите вземания, предявени в срока по чл. 685 ТЗ под № 2, от които: 1909476,83 лв. – главница по банкова гаранция № 36/6279/12 с ред по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ, 220630,69 лв. – неустойка за забава за периода 07.10.2014 г. – 08.07.2015 г. с ред по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ, 22382,83 лв. - неустойка за забава за периода 09.07.2015 г. – 06.08.2015 г. с ред по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ, 32938,53 лв. – комисионно възнаграждение за издаване на банковата гаранция с ред по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ, 500,01 лв. – възнаграждение за обработка на искането с ред по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ; 1 718 523 лв. – главница по банкова гаранция № 36/6278/12 с ред по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ, 198 566,89 лв. – неустойка за забава за периода 07.10.2014 г. – 08.07.2015 г. с ред по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ, 20 144,47 лв. - неустойка за забава за периода 09.07.2015 г. – 06.08.2015 г. с ред по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ, 32 938,53 лв. – комисионно възнаграждение за издаване на банковата гаранция с ред по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ, 500,01 лв. – възнаграждение за обработка на искането с ред по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ; и вземане в размер на 87 349,20 лв., представляващо разноски в производството по несъстоятелност, с ред по чл. 722, ал. 1, т. 12 ТЗ.

-         по възражение вх. № 113167/23.0.9.2015 г. на И. ЕАД – вземане в размер на 553 090,90 лв., представляващо неустойка за забавено връщане на лизингови вещи по договори за финансов лизинг на оборудване с ред по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ, и 194 712,21 лв., представляващо юрисконсултско възнаграждение в производството по несъстоятелност с ред по чл. 722, ал. 1, т. 12 ТЗ, включени в Списъка с неприетите вземания, предявени в срока по чл. 685 ТЗ под № 3.

-         по възражение вх. № 115055/25.09.2015 г. – привилегия за вземане по № 7 от списъка на приетите вземания, предявени в срока по чл. 685 ТЗ, произтичаща договор за учредяване на особен залог за обезпечаване на вземанията на Б. Д. ЕАД по договор за кредит № 1085/08.02.2012 г. чрез залог върху съвкупност от настоящи и бъдещи вземания по настоящи и бъдещи разплащателни сметки на длъжника В.-Р.З. – К. АД, открити в Б. Д. ЕАД, вписан в ЦРОЗ под № 2012020801713.

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражение вх. № 115474/28.09.2015 г. на О.Б. Б. АД в частта, с която се възразява срещу включването на вземане в размер на 246 279,89 лв. в Списъка на неприетите вземания, предявени в срока по чл. 685 ТЗ.

 

ОДОБРЯВА списъка на служебно приетите вземания на кредиторите на В.-Р.З. – К. АД, ЕИК ***, съставен на основание чл. 687 ТЗ, обявен в Търговския регистър на 18.09.2015 г., КАТО:

 

ИЗКЛЮЧВА списъка на служебно приетите вземания на кредиторите на В.-Р.З. – К. АД, ЕИК ***, съставен на основание чл. 687 ТЗ, обявен в Търговския регистър на 18.09.2015 г., по възражение вх. № 115287/28.09.2015 г. на Н.А.П.:

 

-         вземане № 157 на Г.Д.С. в размер на 51903,72 лв., представляващо възнаграждение по договор за възлагане на управление;

-         вземане № 159 на В.П.Ц. в размер на 2000,69 лв., представляващо възнаграждение по договор за възлагане на управление;

-         вземане № 190 на К.В.В. в размер на 4456,52 лв., представляващо възнаграждение по договор за възлагане на управление;

 

ОДОБРЯВА списъка на приетите вземания на кредиторите на В.-Р.З. – К. АД, ЕИК ***, предявени в срока по чл. 688, ал. 1 ТЗ, обявен в Търговския регистър на 26.10.2015 г., КАТО:

 

ИЗКЛЮЧВА от списъка на приетите вземания на кредиторите на В.-Р.З. – К. АД, ЕИК ***, предявени в срока по чл. 688, ал. 1 ТЗ, по възражение вх. № 133411/03.11.2015 г. на длъжника вземане в размер на 400 лв., представляващо разход за вода за периода на действие на договор за наем от 09.11.2009 г., предявено от А.И. ЕООД, ЕИК *******, и включено в списъка под № 5.

 

ВКЛЮЧВА в списъка на приетите вземания на кредиторите на В.-Р.З. – К. АД, ЕИК ***, предявени в срока по чл. 688, ал. 1 ТЗ, по възражение вх. № 133412/03.11.2015 г., вземане на кредитора И. ЕАД, ЕИК ***, в размер на 193 878,81 лв., представляващо разноски в заповедни производства, разноски по изпълнителни дела и разноски за връщане на лизизнговите вещи, направени във връзка с договори за финансов лизинг на оборудване с ред по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ, и вземане в размер на 6346,36 лв., представляващо юрисконсултско възнаграждение в производството по несъстоятелност с ред по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ, включени под № 2 в Списъка на неприетите вземания от 19.10.2015 г., предявени в срока по чл. 688, ал. 1 ТЗ.

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възраженията в останалата част.

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ възражение вх. № 115474/28.09.2015 г. на О.Б. Б. АД и възражение вх. № 115078/28.09.2015 г. в частта, в която се възразява по вземане № 9 от списъка на вземанията, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, както и възражение вх. № 114378/25.09.2015 г., идентично с възражение вх. № 114946/25.09.2015 г. и възражение вх. № 115153/28.09.2015 г.

 

Определението да се обяви в Търговския регистър и да се впише в нарочната книга по чл. 634в, ал. 1 ТЗ на Софийски градски съд.

Препис от определението да се изпрати на синдика.

 

Определението в частта, в която възраженията са оставени без разглеждане, може да се обжалва пред САС в едноседмичен срок, а в останалата част не подлежи на обжалване.

 

НАСРОЧВА на основание чл. 673, ал. 1 вр. чл. 674, ал. 2 ТЗ Събрание на кредиторите с приети вземания за 13.05.2016 г. – 11 часа с дневен ред по чл. 677, т. 8 ТЗ.

Поканата за кредиторите със съдържанието по чл. 675 ТЗ да се обяви в търговския регистър.

 

 

 

 

СЪДИЯ: