О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер 23.09.2021г. Град Перник Пернишкият районен съд X състав
В закрито заседание в следния
състав:
Районен съдия: КАМЕЛИЯ
НЕНКОВА
като разгледа докладваното от
председателя гр.д. №1293 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е образувано е по
молба с правно основание чл. 51, ал. 1 ЗН, подадена от „Профикредит България“
ЕАД, с искане да се призоват наследниците на А.А. П., ЕГН **********, починал
на 3.11.2020 г. в гр. Перник, с последен постоянен адрес *** и да им бъде
определен подходящ срок да заявят дали приемат наследството или се отказват от
него, като волеизявленията им бъдат вписани в особената книга на съда.
Молителят
обективира интереса си от образуване на настоящето дело с наличието на сключен
Договор за кредит за текущо потребление, по силата на който „Профикредит
България“ ЕАД е предоставила на А.А. П., ЕГН **********, починал на 3.11.2020
г. в гр. Перник, кредит, който понастоящем е класифициран като изискуем.
Видно
представеното по делото заверено копие
от Удостоверение за наследници, издадено от Община Перник наследници по закон
на А.А. П., ЕГН **********, починал на 3.11.2020 г. в гр. Перник са лицата: 1. А.А.П. С ЕГН: ********** И АДРЕС: ***;
2. А.А.П. С ЕГН: ********** И АДРЕС: ***.
На които съдът е дал едномесечен
срок, считано от получаване на препис от разпореждането с настоящите указания,
в който всеки един от тях да заяви дали приема или се отказва от наследството,
оставено от наследодателя им, като в случай на обективиране на волеизявлението
в писмена форма, то същата следва да бъде с нотариално заверен подпис на
наследника, като е видно че се касае за малолетни деца. Съгласно Чл. 61. (1)
Приемането на наследството по опис трябва да се заяви писмено пред районния
съдия в тримесечен срок, откакто наследникът е узнал, че наследството е
открито. Този срок може да бъде продължен от районния съдия до три месеца.
Приемането се вписва по реда на чл. 49, ал. 1.
(2)
Недееспособните, държавата и обществените организации приемат наследството само
по опис. Съдът е направил справка нбд, видно от която В.Н.Г. Е МАЙКА НА ДЕЦАТА И следователно тяхна законна представителка.
Предвид обстоятелството обаче, че за починалия баща е посочено, че е неженен, то
съдът с разпореждане е указал на В.Н.Г. да представи по делото копия /заверени/
от удостоверенията за раждане на децата и да посочи, дали същите приемат
наследството по опис. Съдът е постановил
това свое разпореждане на 14.07.2021 г, като указанията е посочил, че следва да
се изпълнят в едномесечен срок от получаване на същото. Видно от върнато
съобщение по делото, то актът на съда е бил надлежно връчен на 20.07.2021 г.,
поради което и срокът е изтекъл на 20.08.2021 г, като по делото не са постъпили
нито посочените актове за раждане на децата, нито становище от тяхната майка.
Тук следва да се посочи, че по въпроса дали - възможен ли е отказ от наследство на
непълнолетен е поставян многократно в практиката, като е образувано
ТЪЛКУВАТЕЛНО ДЕЛО ПРЕД ВКС, по което все още не е постановено решение, с което
съдът да се съобрази. Същевременно следва да се посочи, че практиката по този
въпрос е противоречива, поради което и с О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 133 от 09.11.2020 г.,
с Председател: ПЛАМЕН СТОЕВЧленове: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА и РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА,
постановено по ч. гр. дело № 3326 по описа за 2020 г., е било спряно производството по делото и е
било предложено на основание чл. 292 ГПК
на Общото събрание на Гражданската колегия на Върховния касационен съд да
постанови тълкувателно решение по въпроса: допустимо
ли е ненавършило пълнолетие дете да направи отказ от наследство и представлява
ли той отказ от права по смисъла на чл. 130, ал. 4 СК. Видно от мотивите на този съдебен акт, върховните
съдии са посочили, че по въпроса- „1. Допустимо ли е извършването на отказ от
наследство, направен от името на малолетен или непълнолетен наследник, и
представлява ли такъв отказ отказ от права по смисъла на чл. 130, ал. 4 СК. По
този въпрос се твърди основание за допускане на касационно обжалване по чл.
280, ал. 1, т. 1 ГПК, предвид решаването му в противоречие с възприетото в определение
№ 180/30.10.2019 г. ч. гр. д. № 3644/2019 г. на ВКС, I г. о. 2. Длъжен ли е
съдът, съобразно чл. 533 ГПК, да прояви инициатива и служебно да събере или да
укаже на страната да представи доказателства относно правата и задълженията в
наследствената маса, в случай че се заявява вписване на отказ от наследство от
името на дете. По втория въпрос е налице позоваване на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като се твърди, че същият е от значение за точното прилагане на
закона.Настоящият съдебен състав на второ гражданско отделение на ВКС намира за
установено следното:Частната жалба е процесуално допустима.
Пред Районен съд – Благоевград е
депозирано заявление от И. Я. М., родена на *** г., действаща чрез своята майка
и законен представител П. Т. А., за отказ от наследството на Я. П. М., неин
баща, починал на 4.07.2020 г.
Районният съд е оставил без уважение
заявлението, като е приел, че в случая намира приложение чл. 130, ал. 4, изр.
първо СК, съгласно който отказ от права, извършен от ненавършило пълнолетие
дете, е нищожен.Настоящият съдебен състав на второ гражданско отделение на ВКС
намира, че по първия въпрос, формулиран в изложението към частната касационна
жалба, който е обусловил решаващите мотиви на въззивния съд и е от значение за
изхода на настоящото дело, е налице формирана противоречива практика на
тричленни състав на ГК на ВКС.В цитираното в частната касационна жалба определение
№ 180/30.10.2019 г. по ч. гр. д. № 3644/2019 г. на ВКС, I г. о. е прието, че
отказът от наследство не представлява отказ от права по смисъла на чл. 130, ал.
4 СК, тъй като не е изявление за отказ от конкретни права, а отказ от
предоставена възможност за придобиване на такива, като в тази връзка е
визирано, че разпоредбата на чл. 130, ал. 4 СК не следва да се тълкува
разширително. Въпросният съдебен състав на ВКС е приел и че не съществува
пречка по реда на чл. 130, ал. 3 СК съдът по настоящия адрес на детето да
извърши преценка дали отказът от наследство е в негов интерес, макар отказът от
наследство да не представлява действие по разпореждане с конкретно
имущество.Същевременно, в постановеното от настоящия състав на второ гражданско
отделение на ВКС определение № 160/5.10.2020 г. по ч. гр. д. № 2612/2020 г. е
прието, че по отношение на отказа от наследство, извършен от недееспособни
лица, не намира приложение чл. 130, ал. 3 СК, тъй като не се съдържа в
изчерпателно изброените правни действия, за извършването на които е необходимо
разрешение на съда. Същият е в приложното поле на чл. 130, ал. 4 СК, съгласно
която разпоредба дарение, отказ от права, даване на заем и обезпечаване на
чужди задължения са нищожни. Отказът от наследство е едностранен еднократен
формален писмен акт, с който се погасява правото на лицето да приеме
наследството, т.е. по естеството си той е отказ от правото да се придобие
наследството, оставено от съответния наследодател. Ето защо, отказът от
наследство се включва в понятието „отказ от права“ по смисъла на чл. 130, ал. 4 СК…“.
На 05.10.2020, друг състав на ВКС с
Определение № 160 по гр. дело № 2612 по описа за 2020 г, 2. ГО на ВКС е
допуснал касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса:
допустимо ли е извършването на отказ от наследство, направен от името на
малолетен или непълнолетен наследник, и представлява ли такъв отказ, отказ от
права по смисъла на чл. 130, ал. 4 СК.По горепосочения въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК съставът на второ гражданско отделение на ВКС, в състав Пламен Стоев,
Здравка Първанова и Розинела Янчева, не споделя изразеното в Определение №
180/30.10.2019 г. ч. гр. д. № 3644/2019 г. на ВКС, I г. о. становище, а намира,
че отказът от наследство представлява отказ от права по смисъла на чл. 130, ал.
4 СК и затова районният съд не може да уважи молба за вписване на отказ от
наследство, направен от името на малолетен или непълнолетен наследник. Мотивите
са следните:„Действащото у нас законодателство се характеризира със специална
закрила на недееспособните лица, включително децата.Като израз на тази закрила,
в чл. 130 СК законодателят е уредил защитата на имуществените интереси на
децата при управление и разпореждане с имуществото им. В ал. 3 и ал. 4 на
посочения член е предвидено определени правни действия на ненавършилите
пълнолетие деца да могат да се извършват само с разрешението на районния съд,
след преценка дали разпореждането не противоречи на интереса им, а по отношение
на други е посочено, че ако бъдат извършени (дори и с разрешение на съда), те
са нищожни. По становище на настоящия съдебен състав, разпоредбите на чл. 130,
ал. 3 и ал. 4 СК са императивни правни норми, като направеното в тях изброяване
на правни действия е изчерпателно. Това изключва възможността същите да бъдат
тълкувани разширително.Несъмнено, приемането на наследство и отказът от такова
потенциално могат да имат много сериозни последици за имуществото на детето и
неговите интереси. Приемането на наследство от недееспособни лица е предмет на
изрична уредба – чл. 61, ал. 2 ЗН, съгласно която те приемат наследството само
по опис. От това следва логичният извод, че отказът от наследство не може да се
счита оставен безконтролен и зависещ единствено от усмотрението и волята на
законния представител на детето, респ. и на детето, когато то е непълнолетно.
Тоест, отказът от наследство на недееспособните лица също би следвало да се
счита изрично уреден в закона, конкретно – от разпоредбите на чл. 130 СК.“Предвид становището, че „разпоредбата на чл. 130, ал. 3 СК съдържа
изчерпателно изброяване на действията, които се допускат с разрешение на
районния съд (в този смисъл са и, напр.: определение № 302/11.06.2010 г. по ч.
гр. д. № 310/2010 г. на ВКС, ІІІ г. о., определение № 615/26.10.2011 г. по ч.
гр. д. № 584/2011 г. на ВКС, ІV г. о., определение № 1168/15.12.2017 г. по гр.
д. № 2623/2017 г. на ВКС, ІV г. о.), очевидно по отношение на отказа от
наследство не намира приложение чл. 130, ал. 3 СК, тъй като не се съдържа в изброяването.
Същият е в приложното поле на чл. 130, ал. 4 СК, съгласно която разпоредба
дарение, отказ от права, даване на заем и обезпечаване на чужди задължения са
нищожни. Отказът от наследство е едностранен еднократен формален писмен акт, с
който се погасява правото на лицето да приеме наследството, т.е. по естеството
си той е отказ от правото да се придобие наследството, оставено от съответния
наследодател. Ето защо, този съдебен състав на второ гражданско отделение на
ВКС счита, че отказът от наследство се включва в понятието „отказ от права“ по
смисъла на чл. 130, ал. 4 СК.“ Т.е., че отказът от наследство е недопустим по
отношение ненавършилите пълнолетие, каквато е господстващата в доктрината теза.
Съдът при липса на постановено ТР в посочения смисъл, намира, че следва да посочи, че споделя изложеното в цитираното решение за недопустимост на такъв отказ,, поради което и в случая молбата следва да бъде отхвърлена, тъй като и двамата наследници на починалия наследодател – баща- неговите деца са малолетни.
С оглед изложеното Пернишкият районен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ молбата на „Профикредит България“ ЕАД, с искане да се призоват наследниците на А.А. П., ЕГН **********, починал на 3.11.2020 г. в гр. Перник, с последен постоянен адрес *** и да им бъде определен подходящ срок да заявят дали приемат наследството или се отказват от него, като волеизявленията им бъдат вписани в особената книга на съда, а именно лицата-наследници: 1. А.А.П. С ЕГН: ********** И АДРЕС: ***
2. А.А.П. С ЕГН: ********** И АДРЕС: *** .
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в частта за отхвърляне на молбата подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в едноседмичен срок от връчването му на молителя.
Районен съдия: