№ 1121
гр. Варна, 17.07.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
шестнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ивелина Владова
Членове:Антония Якимова
мл.с. Цвета Б. Борисова
при участието на секретаря Доника Здр. Христова
Сложи за разглеждане докладваното от мл.с. Цвета Б. Борисова Въззивно
гражданско дело № 20253100501451 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 11:04 часа се явиха:
Въззивникът С. С. Г., редовно призован, явява се лично. Представлява се от
назначения от адв. И. Р., редовно упълномощен и приет от съда от преди, и приет от
настоящата инстанция от днес.
Въззиваемата Г. И. Г., редовно призована, явява се лично. Представлява се от адв.
М. Н., редовно упълномощена и приета от съда от преди, и приета от настоящата инстанция
от днес.
Адв. Р.: Да се даде ход на делото.
Адв. Н.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, предвид редовното призоваване на страните намира, че не са налице пречки
по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ПРЕПРАЩА
в доклада си към Определение № 3182/04.07.2025 г., с което определение е извършен
доклад на постъпилата въззивна жалба, както и на постъпилия писмен отговор.
С определението си от закрито заседание се е произнесъл по направените
доказателствени искания.
Адв. Р.: Поддържам въззивната жалба, оспорвам отговора. Нямам възражение по
доклада на делото, запознат съм.
Адв. Н.: Оспорвам жалбата, поддържам отговора. Нямам възражение по доклада на
делото, запозната съм.
1
СЪДЪТ докладва постъпило от Районен съд – Варна, Бюро ,,Съдимост“ служебно
изискано свидетелство за съдимост на въззиваемата страна Г. И. Г. вх.рег. №
19798/08.07.2025 г., от което е видно, че лицето не е осъждано.
СЪДЪТ докладва писмо вх.рег. № 19799/08.07.2025 г. от Районен съд – Варна, от
което е видно, че след извършена справка във входящия регистър, воден при Районен съд –
Варна се установява, че за периода от 01.01.2000 г. до 04.07.2025 г. няма образувани дела по
ЗЗДН срещу Г. И. Г..
СЪДЪТ докладва писмо вх.рег. № 20261/11.07.2025 г. от УМБАЛ ,,Света Марина“ –
Варна, от което е видно, че в болничната информационна система няма данни лицето Г. И. Г.
да е настаняване за лечение в Психиатричните клиники на УМБАЛ ,,Света Марина“ ЕАД -
гр. Варна.
Страните заявиха, че са запознати.
СЪДЪТ по доказателствата, като прецени тяхната относимост и допустимост към
предмета на спора,
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото свидетелство за съдимост на
въззиваемата страна Г. И. Г. вх.рег. № 19798/08.07.2025 г.; писмо вх.рег. № 19799/08.07.2025
г. от Районен съд – Варна, от което е видно, че след извършена справка във входящия
регистър, воден при Районен съд – Варна се установява, че за периода от 01.01.2000 г. до
04.07.2025 г. няма образувани дела по ЗЗДН срещу Г. И. Г. и писмо вх.рег. №
20261/11.07.2025 г. от УМБАЛ ,,Света Марина“ – Варна, от което е видно, че в болничната
информационна система няма данни лицето Г. И. Г. да е настаняване за лечение в
Психиатричните клиники на УМБАЛ ,,Света Марина“ ЕАД - гр. Варна.
Адв. Р.: Водим допуснатия ни свидетел.
Адв. Н.: Това което видях пред залата е, че свидетел ще е едно от децата, което към
момента е на 17 г., т.е. непълнолетно. Беше редно колегата да уведоми, че лицето, чиито
разпит се иска е непълнолетно, за да се подготви от представител на Дирекция ,,СП“ - Варна
за изслушване. Тя е на 17 г., но все още е дете.
Адв. Р.: Считам, че няма пречки да бъде разпитан водения от нас свидетел, след по-
малко от месец прави 18 г.
Адв. Н.: Предоставям на съда.
СЪДЪТ след съвещание намира, че действително защитата на интересите на
непълнолетните лица в съдебния процес се гарантира, чрез участието в тях на представител
на Дирекция ,,СП“ – Варна, като контролираща страна. Но, доколкото в случая става дума за
разпит на непълнолетно лице в качеството на свидетел, а не участието му като страна в
настоящия процес, СЪДЪТ намира, че това може да бъде сторено без участието на
представител на Дирекция ,,СП“ – Варна. За да гарантира спокойствието и липсата на
стресогенна среда за детето, съдът ще проведе разпитът без участието на родителите,
2
респективно без участието на присъстващи в съдебната зала външни лица. Ако съдът
прецени, че разпитът, който се провежда създава неудобство за детето или някакви други
обстоятелства, които създават съмнения за неговото психично спокойствие ще прекъсне
разпит и ще предприеме действия по осигуряване на специалисти, в чието присъствие да
бъде довършен.
Воден от горното, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА до разпит в днешно съдебно заседание, водения от въззивната страна
свидетел Г. С. Г. /непълнолетна/.
Съдът отстрани от съдебната зала въззивникът С. Г. и въззиваемата Г. Г., както и
всички присъставащи.
СЪДЪТ, на основание чл. 170 от ГПК, преди разпит на свидетеля пристъпва към
снемане на неговата самоличност, изяснява данните за евентуалната му заинтересованост и
му напомня за отговорността, която носи пред закона в случай на лъжесвидетелстване:
Свидетелят Г. С. Г.: **********, 17 г., българка, българска гражданка, неосъждана.
Предупредена за наказателната отговорност по чл. 290 от НК. С. Г. и Г. Г. са ми родители.
Обещавам да говоря истината. Желая да свидетелствам.
Притеснения от това, че съм тук нямам, ще отговарям на въпросите.
На въпросите на адв. Р.:
Свид. Г.: Знам за какво съм тук. В деня, на въпросната дата, вкъщи бяхме аз, брат ми
и двете ми сестри, баща ни беше на работа, когато по някое време сутринта се звънна на
домофона.
На въпросите на съда:
Свид. Г.: Това се случи ориентировачно на 07.02. Сутринта се звънна на домофона.
Бяхме четирите деца в жилището ни, което се намира на бул. ,,Ц.О.“ ***. Звънна се на
домофона и брат ми отвори, аз отидох да видя кой е, като се оказа, че е майка ми. Тя влезе и
започна да ни обижда и да ни крещи. Обиждаше ни затова колко сме едва ли не некадърни,
колко тя е права, а ние сме виновни за цялата ситуация тя да излезе от вкъщи. Като цяло само
ни обиждаше. Дойде да си вземе дрехите и нещата, без да предупреди, просто дойде да си
вземе нещата. Майка ни не живее с нас от 27.08.2024 г., оттогава тя не живее с в жилището,
в което живеем с баща ни.
Каза, че идва да си вземе дрехи, които в крайна сметка не взе, започна да ни крещи,
вика и обижда. Баща ми тогава го нямаше в жилището. Докато, не мога да го нарека
разговор се водеше, защото тя само викаше, докато крещеше с брат ми аз й зададох въпроса:
,,Ок, защо си излязла…“ и тя започна ми казва: ,, Каква си да ми говориш така, аз съм ти
майка…“. Попитах я защо напусна жилището, в този смисъл. Видях на къде вървят нещата,
защото тя само ни обиждаше, идва да си вземе дрехите, а всъщност не го прави. Отидох в
другата стая да звънна на баща ми и да му кажа, че е дошла, да го уведомя. Дотогава не
3
беше идвала след като напусна жилището. Не е искала и не е общувала с нас.
Реших да се обадя на баща ми, защото не сме я виждали пет-шест месеца и дойде и
искаше да си взема дрехите, запозна да обижда. Като звъннах на баща ми той дойде след
малко време, беше на работа и дойде след около 15-20 минути, но не мога да кажа колко
точно. Баща ми отвори вратата, ние бяхме в коридора. Бяхме аз с брат ми и майка ми,
водихме разговор в коридора. Баща ми влезе в апартамента и тя започна да го бута, и той
направи с ръцете си нещо като прегръдка, постави ги върху раменете й, каза й да се успокои,
че няма от какво да се притеснява. След като тя се успокои седнахме да говорим. Майка ми
го буташе с ръце в посока извън дома. Бяхме в коридора, но не мога да се сетя в коя посока
точно го буташе. Тя като се успокои седнахме в хола да говорим и тя просто си махна
шапката, след което видяхме, че има кръв на веждата. Но преди това нямаше нищо, това е
след като си махна шашката. Преди това не съм видяла, че има кръв на веждата. Не разбрах
как се появи тази кръв.
Баща ми не я буташе, за да се удари, той само я хвана за рамената и й каза да се
успокои. Тя се успокои и седнахме да говорим в хола. Говорихме нормално относно
жилището, затова как ще се случат нещата, защото то е общинско, понеже тя е титуляр и
говорихме как ще станат нещата за напред, понеже тя вече не живее там, но ние сме петима
души там. Докато говорихме тя се обади на леля ми, каза й, че сме в хола и говорим
нормално. Сестра й много се притесни, казала й, че веднага идва. Притеснила се е затова, че
майка ми е у дома си. Аз също не можах да разбера защо се е притеснила. Майка ми й
говореше съвсем спокойно, каза й: ,,Аз съм в хола и разговаряме с децата и С.“. Сестра й Я.
каза, че ще дойде веднага, Я. е леля ми. Тя дойде за супер кратко време, може би пет минути,
а тя живее надалече. Дойде и започна да блъска по вратата, да казва на С. да я пусне, а ние
си говорихме нормално в хола, нямаше никакви разправии. Тогава излязохме навън да
говорим, да не сме в жилището и да не стават суматохи. Оказа се, че Я. е повикала 112 и
оттам върнаха обаждане на майка ми, защото леля ми е дала телефона на майка ми на 112, аз
друго обяснение не виждам. От 112 се обадиха на майка ми да я питат за адреса, като тя им
го каза и също така им каза, че нормално си говорим в хола, но ме задържат на сила, а в
същото време си говорим нормално, просто беше несвързано.
Целият престой на майка ми в жилището беше около 20-30 минути.
Леля ми дойде и излязохме навън, бяхме във входа на блока и чакахме да дойде
полиция, която беше повикана от леля ми. Докато чакахме просто майка ми тръгна навън от
входа, един вид извън мястото където е повикана полицията, тръгна на горе по паркинга към
бул. ,,Васил Левски“. Леля ми й каза да изчакат тук, защото е извикала полиция, но майка ми
й каза: ,,Всичко е наред, спокойно“. Леля ми й каза, че е извикал полиция, че трябва да са
там, за да каже какво се случва, а тя й отговори: ,,Спокойно, Я., всичко е наред“. Започна да
върви и аз тръгнах след нея, защото ми е майка и започнах да я питам защо ме е изоставила.
Аз не я бях виждала от супер много време и изведнъж идва и казва, че иска да си вземе
дрехите.
4
Забравих да допълня, когато чакахме във входа на блока баща ми искаше да вземем
дрехите от вкъщи и да й ги даде. Подадохме и якето и т.н., но тя отказа да ги вземе.
Майка ми тогава беше облечена с яке, имаше шапка, леко зимна, с лека козирка, но не
твърда, мека шапка. Тя често носеше такива. Не помня какъв цвят беше шапката, може би
тъмна на цвят. Беше с дълго зелено яке.
С нея вървяхме двете заедно и след кръговото стигнахме до ул. ,,К.“, което е на близо
пет минути от нас. Полицията вече беше дошла до жилището ни, но аз бях с майка ми и не
знам кога точно са дошли. Като стигнахме на ул. ,,К.“ тя ми каза, че трябва да ходи на работа
и си викна такси. Тя ме изгони от таксито, малко се разправях с шофьора, защото той ме
пита кой е извикал таксито, аз му казах, че не съм виждала майка си от супер много време и
той ми каза да изляза от колата. Слязох от таксито и тръгнах към жилището ни и там вече
беше дошла полицията.
В жилището не се е случило нещо, което да накара да се появи тази рана на веждата.
Според мен раната беше скрита от шапката и като я свали се видя, предполагам, че просто е
дошла с нея. Абсолютно нищо не се е случило, за да се появи такава рана. Раната беше с
леко засъхнала кръв, мисля че го е направила преди да дойде тъкмо, за да си личи, че е
станало тогава, когато е в апартамента. Знам, че беше малка раната, виждаше се следа от
кръв, предложих й дори да измия, но тя отказа, каза, че не иска.
Баща ми като дойде сложи ръце на раменете й, съприкосновение между тях е нямало,
дори двамата стоях един до друг на дИ.а в хола. Не са се бутали или блъскали. Помежду си
говориха двамата, общо говорихме всички, нямаше никакъв проблем, говореше се с
нормален тон. Дори й предложихме да й дадем чаша вода, но тя отказа, съвсем нормален
разговор беше.
На въпросите на адв. Н.:
Свид. Г.: Майка ми като дойде беше с тъмно зелено зимно яке. Когато се върна след
като ме изгони от таксито и дойде после пред жилището ни вече беше дошла полиция и тя
дойде, като тогава видях, че й е скъсано якето, но това е. Преди това не видях да е скъсано
якето й. Не съм гледала преди това якето й, след като дойде след таксито си личеше, че е
скъсано. Беше скъсано на гърба от страни /свидетелката посочва гърба към хълбока/.
Майка ми се появи отново след като аз вече бях слязла от таксито и се върнах пред
блока, и тогава върна се появи след около десет минути по-късно. Полицията беше още на
адреса, когато тя се върна пред блока. Не съм сигурна дали се върна с таксито.
На въпросите на адв. Р.:
Свид. Г.: Майка ми докато си говорихме не е имала желание да излезе от жилището.
Мисля, че се обади на леля ми, за да я уведоми, че е в жилището, просто да я уведоми какво
се случва. Нямало е причина да е била притеснена, т.к. си говорихме нормално. Леля ми
дойде бързо, а тя живее на ул. ,,В.“, което е далече от нас. Времето от нас до тях е горе долу
има шест светофара, бих казала, че са 15 минути, а ако има трафик 20-25 минути.
5
Леля ми като дойде опитахме да говорим с майка ми, но леля ми пречеше, каза, че ще
говорим само в присъствието на полиция. Полицията разпита общо взето всеки един от нас,
аз повече тогава с майка ми не съм говорила.
На въпросите на адв. Н.:
Свид. Г.: Причината майка ми да напусне жилището, тя твърдеше, че баща ми е зъл и
лош, въпреки че аз нямам такива впечатления.
Знам, че ключът на апартамента беше подменен, като беше изминало известно време
след като майка ми го напусна. Всеки един от нас през деня си има ангажименти, не винаги
има някой от нас вкъщи, защото излизаме, но 24/7 няма някои вкъщи.
Майка ми не се е връщала след като напусна жилището. Когато напусна жилището не
си взе всичкия личен багаж, дори все още има лични нейни вещи у дома.
СмЯ.та на патрона се наложи, защото честно казано не знам дали майка ми е в ред,
защото излезе без да каже нито една дума /свидетелката започва да плаче/. Тая болка, че
майка ми ни напусна аз я усещам, тая е в мен.
На въпросите на съда:
Свид. Г.: Комуникация с майка ми нямам, защото тя ме е блокирала, пращам й
съобщения във ,,вайбър“, но излиза само едно ,,тикче“, когато са две означава, че е доставено
съобщението. Явно ме е блокирала, не мога да й изпращам съобщения.
Между мен, другите ми братя и сестри и майка преди да напусне жилището не е
имало инциденти. Същия ден, когато излезе ме пита баща ми дали се е прибирал, аз й казах:
,,Да, за малко“, след което тя излезе от стаята и повече не е видях. Беше натоварила колата и
си излезе. Беше натоварила колата, която е ,,Опел корса“ синя, тя е общата кола на цялото
семейство. Това го знам от баща ми. Баща ми не й е помогнал да напусне жилището ни.
Баща ми се прибираше ти вижда как майка ми товари колата с багажа си, това ми го е казвал
той /свидетелката започва да плаче/, вижда я как натоварва колата и я пита какво се случва и
тя му казва: ,,Това е краят, разделяме се“.
На въпросите на адв. Р.:
Свид. Г.: Свидетел на конфликти между майка ми и баща ми не съм била, не съм
виждала да е груб с майка ми и да я удря или да я обижда.
На въпросите на адв. Н.:
Свид. Г.: Според мен майка ми не е добре, защото не е адекватно да излезеш от
апартамент, в който си живял толкова много години с четирите си деца и мъжа си, и да не
кажеш абсолютно нищо. Това не е адекватно според мен, имам опасения, че й има нещо,
затова смятам, че не е добре. Съжалявам, но ми е тъжна темата.
Друг път в съд също съм била, но свидетел за пръв път. Уча в Търговската гимназия в
11-ти клас. Смятам ,,Право“ да уча.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси.
6
Съдът освободи от съдебната зала свидетеля Г. С. Г..
СЪДЪТ покани страните в съдебната зала.
Адв. Р.: Няма да сочим други доказателства. Представям списък на разноските по чл.
80 от ГПК, ведно с доказателства за извършването им.
Адв. Н.: Няма да сочим други доказателства. Не представям списък на разноските,
т.к. осъществявам безплатно правна помощ, поради което претендираме присъждане на
възнаграждение по чл. 38 от ЗА.
Не правя възражение за прекомерност на заплатеното от въззивника адвокатско
възнаграждение.
Въззиваемата Г.: Безплатно ме представлява адвоката ми.
СЪДЪТ намира, че следва да бъдат приети представените от въззивната страна в
днешно съдебно заседание списък с разноските по чл. 80 от ГПК, поради което и
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЛАГА по делото представените от въззивната страна в днешно съдебно
заседание списък с разноските по чл. 80 от ГПК, ведно с доказателства за извършването им.
Предвид становищата на страните и отсъствието на направени доказателствени
искания, СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
Адв. Р.: Моля да уважите въззивната жалба и да отмените решението на ВРС от
11.06.2025 г. по гр.д. № 3069/2025 г. по описа на ВРС, като неправилно и незаконосъобразно.
Считам, че по безспорен начин по делото се установи, както от гласните, така и от
писмените доказателства и събраните днес такива, се установява, че от страна на моя
доверител няма каквито и да било извършени действие, които могат да бъдат тълкувани като
акт на домашно насилие.
Напротив, на въпросната дата молителката е отишла в жилището да си вземе личен
багаж, където децата са се обадили на баща си с оглед на това, че тя повече от шест месеца
към него период не се е прибирала и нямат връзка с нея, и не е търси децата. Причината,
най-вероятно според нас, е добре замислен сценарий, за да може да подаде молба за
домашно насилие. Предходния ден е имало дело, в което ВРП е направила искане за
поставЯ. на въззиваемата на лечение. Отделно от това сме завели дело за прекратяване на
брака им, поради нейното поведение. Това може да се установи и от факта, че сестрата на
молителката доста бързо е реагирала на обаждането й, като на петата минута е била на
адрес, което технически е невъзможно. Изложили сме доводи, които поддържаме. От страна
на моя до няма извършен акт на домашно насилие. Моля да ни бъдат присъдени разноски.
Адв. Н.: Моля по изложените във отговора на жалбата аргументи да потвърдите
решението на ВРС, като правилно и законосъобразно.
7
Ще обърна внимание на случилото се днес, свидетелските показания от детето Г.. По
мои спомени установих, че има противоречие с показанията на другото дете Г., което също е
свидетелствало за този инцидент. Смея да твърдя, че свидетеля Г. свидетелства затова как
баща му е бил пред вратата на жилището и как по този начин това се е явявало пречка за нея
да го напуснем доброволно. Той заяви, че да майка му е искал, но е баща му не я е пуснал.
Тоест той заяви, въпреки че е свидетел на ответника пред ВРС, едни неизгодни за бащата
факти.
В днешно съдебно заседание детето Г. заяви други неща. По същия начин свидетелят
Г. заяви, че е възприел скъсаното яке на майка му още на момента докато са били в
жилището, именно затова заяви, че са искали да й дадат друго яке. Докато днес Г. не заяви
това, а каза, че е възприела скъсаното на якето на много по-късен етап и каза, че това не се е
случило докато майката е била в имота.
Същевременно считам, че има големи разминавания на тези двама преки очевидци,
като свидетелят Г. заяви да е възприел рана на главата, която да е със засъхнала кръв,
напротив той каза рана с настояща кръв. Той твърдеше, че майка му си била блъскала, но тя
се е блъскала, защото е била възпрепятствана да напусне жилището. Не би се блъскала ако
никой не й пречи и може свободно да напусне жилището. Показанията на Г. бяха, че са
заключили вратата, за която тя няма ключ, т.е. останала е вътре против нейната воля.
От събраните днес доказателства показания противоречат на останалите събрани по
делото, специално дадени от другия свидетел воден от ответника. Въз основа на това, моля
да имат предвид заинтересоваността на децата, те са при бащата, той има пряк контрол над
тях и са финансово зависими от него, затова се бях и противопоставила на изслушването на
децата.
С оглед на горното, моля да постановите акт, с който да оставите без уважение
жалбата, както и да ми присъдите възнаграждение по чл. 38 от ЗА.
Адв. Р. /реплика/: Не е вярно казаното от колегата, предният свидетел заяви, че
майка му е станала агресивна, когато е видяла баща му. Когато го е видяла тя е станала
агресивна и е започнала да го удря с ръце, той я е спрял, хванал я е и са влезли спокойно и
доброволно в хола. Същият свидетел заявява, че е видял скъсаното яке, чак когато са
излезели навън, но не е казвал, че е възприел скъсаното яке, докато са били жилището. Това
са неверни неща.
Въззиваемата Г.: Искам да кажа, че когато аз отидох до общината да видя какво е
положението, защото аз нямах ключ и оттам ми казаха, че той не е връщал старото
положение на ключалката. Отидох и проверих, децата ми бяха зад тази врата, аз нямах
нормална и свободна комуникация с тези деца, които са манипулирани от баща си. Това е
толкова трудно. Те бяха зад тая врата. Аз звъннах, синът ми отвори и говорихме по въпроса
за жилището, защо баща им смени ключалката. Той ми се беше извинил една седмица преди
това. Извини ми се за всичко, което ми бил причинил и аз му повярвах.
На въпроси на съда:
8
Въззиваемата Г.: Относно раната на главата ми, аз бях с гръб, раната се случи вътре
в жилището, той беше зад мен. Аз се изненадах, че е зад мен и се обърнах и се опитах да
изляза, но той ме хвана за гърба и ме блъскаше навътре. Коридорът е малък, аз не съм се
ударила, той с ръката си ме удари, според мен е от ключове, той според мен държеше
ключове и след това разбрах, че има рана.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа и правна страна и ОБЯВИ, че ще се
произнесе с решение в законоустановения срок.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 11:54 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
9