МОТИВИ
КЪМ ПРИСЪДА ОТ 20.02.2020 г. ПО
НОХД № 3545/2019
г. НА РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, НО, V
СЪСТАВ
От Районна
прокуратура Пловдив е внесен обвинителен акт срещу Г.В.С., роден на *** ***, ***, б.г., ** образование,
работещ, женен, осъждан /реабилитиран/, ЕГН **********, за това, че на
17.09.2018 г. в с. Цалапица, обл. Пловдив, като съизвършител в съучастие със С.В.Г.,
ЕГН: **********, и Н.И.Г., ЕГН: ********** – като съизвършители, чрез
разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот и чрез използване
на моторно превозно средство – лек автомобил марка „Мазда“, модел „626“, сив на
цвят, с рег. № ***, чрез използване на технически средства, е отнел чужди
движими вещи, както следва: метална каса с размер 53 см. х 33 см. х 38 см на
стойност 140 лева, тонер касета Black MTL-D1042S на стойност 32 лева, два
печата с мастило на стойност 70 лева, и сумата от 500 лева, или всичко на обща
стойност 742 лева, от владението на Д.К.П., ЕГН: **********, в качеството му на
ЕТ „Димпа – Д.П.“, и „Лотос 93“ ООД, с ** Р.Г.С., ЕГН: **********, без
съгласието на ЕТ и ръководството на дружеството „Лотос 93“ ООД, с намерение
противозаконно да ги присвои, - престъпление по чл. 195 ал.1 т.3, т.4 предл.
първо и второ, вр. чл. 194 ал.1, вр. чл. 20 ал.2, вр. ал.1 НК.
В съдебно заседание представителят на прокуратурата
поддържа изцяло така повдигнатото обвинение срещу подсъдимия. Излага фактическа обстановка,
която според него се установява от приобщените по делото доказателства. Навежда
доводи, че деянието е извършено в съучастие, а именно: съизвършителство, при
форма на вина – пряк умисъл. Доколкото подсъдимият е реабилитиран, пледира да
му бъде определено наказание между минималния и средния размер, изпълнението на
което да бъде отложено по чл. 66 ал.1 НК. Посочва, че в тежест на подсъдимия
следва да бъдат възложени разноските, по отношение на вещественото доказателство
– лек автомобил „Мазда 6“, следва да се приложи разпоредбата на чл. 53 б. „а“ НК, а останалите веществени доказателства – да се върнат на правоимащите лица.
Адв. Т., защитник на подсъдимия С., посочва, че
подзащитният му никога не е посочвал, че са му давани пари, макар и
противоположното да е посочено в прочетените разпити от хода на досъдебното
производство. Излага съображения, че същият има вина единствено, че не е спрял
управлявания от него лек автомобил, след като е разбрал какво превозва, но не и
че е участвал в престъплението. Поради изложеното моли подсъдимият да бъде
оправдан.
Подсъдимият
Г.С. поддържа казаното от своя защитник. В предоставената
му последна дума моли за правилното решение.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе
предвид доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият Г.В.С., ЕГН **********,
е роден на *** ***, ***, б.г.. Завършил е ** образование, женен е, работи.
Живее в гр. **. В миналото е осъждан, но впоследствие е реабилитиран по право.
ЕТ „Димпа – Д.П.” и „Лотос
93” ООД се помещавали в една сграда, находяща се в **. В сградата имало две
помещения – кафене, ползвано от ЕТ „Димпа – Д.П.”, и игрална зала, стопанисвана
от „Лотос 93” ООД. В игралната зала имало обособено и още едно помещение –
офис, който бил предназначен за крупиета.
На 16.09.2018 г. обектът работил
до 00:30 часа, след което бил затворен, като бил включен СОТ към фирма „Алфа
СОТ”. В обособения офис в игралната зала била разположена метална каса с
размери 53 см. х 33 см. х 38 см., в която се намирали следните вещи: сума в
размер на 500 лева, тонер касета Black MTL-D1042S и два печата с мастило.
На 16.09.2018 г. свидетелят Н.Г. се обадил на подсъдимия Г.С.
като го помолил да го закара в с. Цалапица, обл. Пловдив. Последният се съгласил.
Поради тази причина свидетелят Н.Г. се обадил на свидетелят С.Г., че с негов
приятел ще пристигнат в с. Цалапица, обл. Пловдив, където последният живеел.
Вечерта на 16.09.2019 г. подсъдимият Г.С., управлявайки
притежавания от него автомобил в режим на съпружеска имуществена общност - „Мазда“,
модел „626“, сив на цвят, с рег. № ***,, заедно със свидетеля Н.Г. пристигнали
в с. Цалапица, обл. Пловдив, при свидетеля С.Г.. Първоначално свидетелят Н.Г.
поискал назаем сума пари от свидетеля С.Г., но последният отговорил, че в
момента не разполага и може да му предостави такава сума пари едва в
понеделник. На разговора присъствали трите лица – подсъдимият Г.С. и свидетелите
С.Г. и Н.Г., когато станало на въпрос за игрална зала, която се намирала в
близост до дома на свидетеля С.Г. ***. Тримата обмисляли извършване на кражба в
посочения обект. Свидетелят Н.Г. споделил, че има информация, че игралната зала
осъществява голяма дейност, поради което имало много пари вътре. Свидетелят С.Г.,
заявил, че никога не е ходил в тази игрална зала и е имал предшестващи
конфликтни отношения с нейния **. Същият казал на своите събеседници, че не
желае да участва. Около 22:30 часа тримата се разделили, като свидетелят Н.Г.
казал на свидетеля С.Г., че ще му се обади по-късно.
Срещата между тримата била наблюдавана от служители на „Криминална
полиция” при ОДМВР **, между които и свидетелят С.Х..
Между 23:30 часа и 00:00 часа свидетелят Н.Г. се обадил
на подсъдимия Г.С. отново, за да го закара до с. Цалапица, обл. Пловдив, като
последният се съгласил. След това свидетелят Н.Г. се обадил на свидетеля С.Г.
отново, че двамата с подсъдимия ще дойдат при него в с. Цалапица. Между 00:30
часа и 01:00 часа на 17.09.2018 г. подсъдимият Г.С. и свидетелят Н.Г. пристигнали
пред дома на свидетеля С.Г. с управлявания от подсъдимия лек автомобил „Мазда
626”, с рег. № ***. Свидетелят Н.Г. излязъл от лекия автомобил и се запътил към
свидетеля С.Г., а подсъдимият Г.С. останал да чака в колата. Свидетелят Н.Г.
казал на свидетеля С.Г., че е решил, че ще влезе в казиното, той ако иска, да
участва, ако не – да не участва. Свидетелят С.Г. заявил, че не желае да се
извършва кражба. Свидетелят Н.Г. влезнал в игралната зала, като разбил входната
врата за същата. Огледал залата и влезнал в обособеното като офис помещение.
Там видял метална каса, която не била закрепена за земята. Алармата на обекта
се задействала. Свидетелят Н.Г. взела касата и тръгнал да я бута извън сградата
на игралната зала. По този начин стигнал до лекия автомобил „Мазда 626”, с рег.
№ ***. Свидетелят С.Г. му помогнал да поставят металната каса на задната
седалка в лекия автомобил и двамата се качили в него, като свидетелят С.Г. бил
разположен на задна седалка, а свидетелят Н.Г. – на предна дясна седалка. Подсъдимият
Г.С. попитал какво се е случило, а свидетелят С.Г. му обяснил, че е извършена
кражба. Подсъдимият Г.С. попитал на къде да потегли, а свидетелят С.Г. му
обяснил най-прекия път за излизане от с. Цалапица. Подсъдимият Г.С. потеглил с
лекия автомобил посока изхода на с. Цалапица, обл. Пловдив, впоследствие поел
посока гр. Пловдив, като в близост до паметника на гр. Пловдив, на 9-ти
километър спрял лекия автомобил. И тримата – подсъдимият Г.С. и свидетелите С.Г.
и Н.Г., слезли от лекия автомобил и изнесли металната каса. Свидетелят Н.Г. се
опитал да разбие металната каса с някакъв инстР.т, но не успял. Поради тази
причина подсъдимият Г.С. му предоставил друг инстР.т, за да доразбие касата и
свидетелят Н.Г. успял. Тримата установили, че в същата се намират следните
вещи: сума в размер на 500 лева в банкноти по 50 лева, два печата и една тонер
касета. Парите разделили между тримата, като подсъдимият Г.С. получил 150 лева,
свидетелят С.Г. получил 150 лева и свидетелят Н.Г. – 200 лева. След това
тримата тръгнали към своите домове с управлявания от подсъдимия С. лек
автомобил. Оставили свидетелят С.Г. на разклона за с. Цалапица, а подсъдимият и
свидетелят Г.С. *** – 01:30 часът служители на „Алфа СОТ” се обадили на
свидетеля Д.П., че стопанисваният от него обект е разбит. Той отишъл на място,
до обекта, и възприел, че входната врата на залата е разбита, а патронът и –
изкъртен. Установил, че касата в офиса липсва. След това се обадил в Полицията.
На място пристигнали полицейски служители на РПУ Стамболийски при ОДМВР
Пловдив. Били уведомени и служители на Криминална полиция при ОДМВР Пловдив,
между които свидетелите Г.С. и К.К.. Последният пристигнал на
местопроизшествието. Същият посетил адреса на свидетелят С.Г.,***, където било
извършено претърсване и изземване – както на обитаваното от него жилище, така и
на управлявания от него лек автомобил марка модел „Фолксваген Пасат”, с рег. № **.
Свидетелят К. провел полицейска беседа със свидетеля С.Г..
Последният показал на полицейските служители мястото на извършване на
престъплението, където били открити изхвърлените метална каса, тонер и два
печата. Същите били иззети с протокол за оглед на местопроизшествие.
За времето от 08:00 до 09:30 часа било извършено
претърсване и изземване в дома на свидетеля Н.Г., находящ се в гр. **, **, на
което присъствал и свидетелите Г.С. и С.Х.. Последният провел полицейска беседа
със свидетеля Г..
За времето от 07:45 до 10:10 били извършени претърсвания
и изземвания в дома на подсъдимия Г.С.,***. На същото присъствали той, неговата
** – Н.С.и свидетелите Д.А. и Г.Г. – поемни лица.
В хода на досъдебното производство била изготвена
дактилоскопна експертиза. Съобразно същата дактилоскопна следа на картон №
107/2018 г. – следа № 1, е годна за идентификация, проверена е в система „AFIS” и е оставена от лицето С.В. Г.. Дактилоскопна следа № 2
не е годна за идентификация.
При провеждане на досъдебното производство са изготвени и
две стокооценъчни експертизи. Според заключението на вещото лице стойността на
инкриминираните вещи е както следва: на метална каса – 140 лева, на тонер
касета – 32 лева, и на два печата с мастило – по 35 лева всеки или общо 70
лева.
Изготвена е и съдебнохимическа експертиза в хода на
досъдебното производство. Съобразно същата е налице сходство по морфологични
признаци и химически отнасяния към разтворители между люспите боя, иззети при
оглед на лек автомобил марка и модел „Мазда 6”, с рег. № ***, и люспите боя,
иззети от корпуса на металната каса при оглед на вещественото доказателство.
Също така е посочено, че има частично сходство по морфологични белези /като
разликата е единствено в цветовете/ и химическите съотнасяния между люспите
боя, иззети при оглед на лек автомобил марка и модел „Мазда 6”, с рег. № ***, и
люспите боя, иззети от крило на касова врата на метална каса при оглед на
вещественото доказателство.
С протоколно определение за одобряване на споразумение от
18.01.2019 г. по НОХД № 197/2019 г. по описа на Районен съд Пловдив, свидетелят
Н.Г. в качеството му на обвиняем, бил признат за виновен за това, че на
17.09.2018 г., в с. Цалапица, обл. Пловдив, при условията на опасен рецидив,
след като е осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не
по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 ал.1 НК,
и след като е бил осъждан два или повече пъти на лишаване от свобода за
умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението не
е отложено по чл. 66 ал. 1 НК, като съизвършител, в съучастие с Г.В.С. и С.В.Г.
– също като съизвършители, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за
защита на имот, чрез използване на МПС – лек автомобил марка и модел „Мазда 6”,
с рег. № ***, чрез използване на технически средства от неустановен вид, е
отнел чужди движими вещи както следва: метална каса с размери 53 см. х 33 см. х
38 см. на стойност 140 лева, тонер касета Black MTL-D1042S на стойност 32 лева, два печата с мастило на стойност 70
лева и сума в размер на 500 лева, или всичко на обща стойност 742 лева, от
владението на Д.К.П., в качеството му на ЕТ „Димпа – Д.П.“, и „Лотос 93“ ООД, с
** Р.Г.С., без съгласието на ЕТ и ръководството на дружеството „Лотос 93“ ООД,
с намерение противозаконно да ги присвои - престъпление по чл. 196 ал.1 т.2,
вр. чл. 195 ал.1 т.3, т.4 предл. първо и второ, вр. чл. 194 ал.1, вр. чл. 20
ал.2, вр. ал.1, вр. чл. 29 ал.1 б. „а” и б. „б” НК, за което му било наложено
наказание „лишаване от свобода” в размер на две години, като било постановено
същото да бъде изтърпяно при първоначален строг режим.
Със същото определение свидетелят С.Г. бил признат за
виновен за това, че на 17.09.2018 г., в с. Цалапица, обл. Пловдив, като
съизвършител, в съучастие с Г.В.С. и Н.И.Г. – също като съизвършители, чрез
разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот, чрез използване на
МПС – лек автомобил марка и модел „Мазда 6”, с рег. № ***, чрез използване на
технически средства от неустановен вид, е отнел чужди движими вещи както
следва: метална каса с размери 53 см. х 33 см. х 38 см. на стойност 140 лева,
тонер касета Black MTL-D1042S на стойност 32 лева, два печата с мастило на стойност 70
лева и сума в размер на 500 лева, или всичко на обща стойност 742 лева, от
владението на Д.К.П., в качеството му на ЕТ „Димпа – Д.П.“, и „Лотос 93“ ООД, с
** Р.Г.С., без съгласието на ЕТ и ръководството на дружеството „Лотос 93“ ООД,
с намерение противозаконно да ги присвои - престъпление по чл. чл. 195 ал.1
т.3, т.4 предл. първо и второ, вр. чл. 194 ал.1, вр. чл. 20 ал.2, вр. ал.1 НК,
за което му било наложено наказание „лишаване от свобода” в размер на десет
месеца, като било постановено същото да бъде изтърпяно при първоначален строг
режим.
В хода на съдебното производство бе изготвена и приобщена
съдебноавтооценъчна експертиза. Съобразно заключението на вещото лице
действителната пазарна цена на лек автомобил марка и модел „Мазда 626”, с рег.
№ ***, възлиза на 2351 лева.
ПО
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Така
изяснената фактическа обстановка съдът приема за несъмнено установена въз
основа на следните доказателства, инкорпорирани в процеса, както следва: на първо място това са гласните
доказателства - обясненията на подсъдимия Г.С., дадени както в хода на съдебното
следствие пред настоящата съдебна инстанция /л. /, така и тези, дадени в хода
на досъдебното производство и прочетени по реда на чл. 279 ал.2, вр. ал.1 т. 3 НПК /л. 19-21 от том 1 на ДП и л. 12-13 от том 2 на ДП, както и от показанията
на свидетелите Н.Г. /л.50 – 51/, С.Г. /л.52/, Д.П. /л.74/, С.Ю., дадени както в
съдебното следствие пред настоящата съдебната инстанция /л.74 – 75/, така и
тези от досъдебното производство /л.118 от ДП/, прочетени на основание чл. 281
ал.5, вр. ал.1 т.2 предл. второ НПК; Р.Средско /л.85/, Г.С. /л. 86 – 87/; К.К.
/л.87 – 88/, Н.С./л. 125 – 126/, Д.А. /л. 154 – 155/, Г.Г. /л. 171/. Описаната
фактическа обстановка се установява и от приобщените по делото писмени
доказателства и доказателствени средства – протоколи за оглед на
местопроизшествие /л.7-10, л. 99-100 от ДП/ и албум за посетено
местопроизшествие /л.11-14, л.101 - 105 от ДП/, протокол за претърсване и
изземване в жилище, находящо се в с. Цалапица, обл. Пловдив, **/л.56 – 58 от
ДП/, одобрен с Разпореджане от 18.09.2019 г. по ЧНД № 5910/2018 г. по описа на
Районен съд Пловдив /л.55 от ДП/, протокол за претърсване и изземване в лек
автомобил модел „Фолксваген Пасат”, с рег. № ** /л.62 – 64 от ДП/, одобрен с
Разпореджане от 18.09.2019 г. по ЧНД № 5911/2018 г. по описа на Районен съд
Пловдив /л.61 от ДП/, протокол за претърсване и изземване в жилище, находящо се
в гр. **, ** /л.70 – 71 от ДП/ и фотоалбум към него /л.74-75/, одобрен с
Разпореджане от 18.09.2019 г. по ЧНД № 5912/2018 г. по описа на Районен съд
Пловдив /л.69 от ДП/, протокол за претърсване и изземване в жилище, находящо се
в гр. **, ** /л.77-79 от ДП/ и фотоалбум към него /л.87 от ДП/, одобрен с
Разпореджане от 18.09.2019 г. по ЧНД № 5913/2018 г. по описа на Районен съд
Пловдив /л.76 от ДП/, протокол за претърсване и изземване в жилище, находящо се
в гр. **, ул. **/л.83-84 от ДП/, и фотоалбум към него /л. 89 – 98 от ДП/,
одобрен с Разпореджане от 18.09.2019 г. по ЧНД № 5914/2018 г. по описа на
Районен съд Пловдив /л.82 от ДП/, протокол за оглед на веществено доказателство
– метална каса /л. 133 от ДП/, протокол за оглед на веществено доказателство –
видеозапис /л.142 – 146 от ДП/, протокол за оглед на веществени доказтелства –
мобилни телефони /л.147 от ДП/, експертна справка /л.154 от ДП/, протоколи за
доброволно предаване /л. 153 – 161 от ДП/, справка съдимост /л. 13/, документи,
удостоверяващи регистрация на лек автомобил марка и модел „Мазда 626”, с рег. № *** /л.111 – 122/, акт
за сключен граждански брак /л.131/, удостоверение изх. №
20200110093701/10.01.2020 г. – Агенция по вписванията /л. 150/, както и от
приетите по делото експертизи - дактилоскопна експертиза /л.122-124 от ДП/, два броя
стокооценъчни експертизи /л. 128 и л. 130 от ДП/, съдебнохимическа експертиза
/л.135 от ДП/, автооценъчна експертиза /л.96 – 104/.
Съдът
следва да отбележи, че материалите по делото, формиращи доказателствената
съвкупност, са еднопосочни, като макар с леки противоречия формират цялостен
извод за описаната по-горе фактическа обстановка. Изключение правят отчасти обясненията
на самия подсъдим, които обаче в тази част съдът оценява освен като
доказателствено средство, но и като едно от основните средства за защита. Съдът
намира, че следва да приеме изложеното от подсъдимия С. само доколкото то намира подкрепа и в
останалите материали от доказателствената съвкупност. Това е само признанието
на подсъдимия, че по времето и на мястото, посочени от обвинението,
действително е бил на мястото на престъплението, включително, че два пъти в рамките на един ден е
превозвал свидетеля Н.Г. ***, където последният се е срещал със свидетеля С.Г..
Съдът
намира, че признанието на подсъдимия, че в управлявания от подсъдимия лек автомобил свидетелят Н.Г. е качил
процесната каса, както и че след това тримата извършители са се отправили извън
пределите на с. Цалапица, посока гр. Пловдив, като са спрели на паметинка на
гр. Пловдив до 9-ти километър, също се подкрепя от останалите
приобщени по делото писмени доказателства. В тази връзка от започване на
досъдебното производство подсъдимият в нито един момент не отричал, че е присъствал на извършеното престъпление. В
подкрепа на изложеното от него са както събраните гласни доказателства –
показанията на очевидците Н.Г.
и С.Г., както и приобщените по делото писмени доказателства – протоколи за
оглед на местопроизшествие, протоколи за претъсване, протоколи за доброволно
предаване на мобилни телефони и изготвените в хода на досъдебното производство
дактилоскопна и химическа експертиза.
По
отношение на обясненията на подсъдимия С.,
следва да се има предвид, че по принцип същите имат двуяка природа - те представляват както доказателствено
средство, така и средство за защита, което налага тяхната обективност да бъде
преценявана внимателно чрез съпоставка с останалите събрани обективни
доказателства и подробния им анализ /така Решение №92/05.07.2018 по дело
№298/2018 на ВКС/. В тази връзка съдът кредитира обясненията на
подсъдимия С.
и в частта, в която посочва,
че след като са оставили касата до паметника на гр. Пловдив, същият е закарал
свидетеля С. *** от магистралата, а свидетеля Н. ***.
Съдът не дава вяра на обясненията на подсъдимия в частта, в която заявява, че не е знаел за уговорката между свидетелите С.Г. и Н.Г.
за извършване на кражба от казанито. На първо място това негово твърдение се
изключва от показанията на друг свидетел – очевидец, а именно С.Г.. В
първоначалните си показания свидетелят изрично посочи, че при първата среща
между тримата извършители в с. Цалапица, е обсъждан въпросът за кражба от
игралната зала, като подсъдимият Г.С. е присъствал на посочения разговор.
Действително, впоследствие, при проведената очна ставка между свидетеля С.Г. и
свидетеля Н.Г., първият заяви, че не си спомня дали подсъдимият Г.С. е
присъствал на посочения разговор. Съдът не дава вяра на изложеното от свидетеля
С.Г. в проведената очна ставка, доколкото всички негови отговори бяха лаконични
и същите очевидно противоречаха на изложеното от него в преходния разпит. Съдът
кредитира неговите показания при първоначално проведения разпит, доколкото те
бяха логични, последователни, без вътрешни противоречия и съответстващи на
останалия по делото събран доказателствен материал. В тази връзка следва да се
посочи, че по делото са събрани доказателства, установяващи опит за намеса в
това, което следва да изложи пред съда свидетелят С.Г., а именно: показанията
на свидетелката Г.С.. Същата е категорична, че свидетелят С.Г. и е споделил, че
след първия проведен разпит пред съда, трети лица правят опити да повлияят
върху същия, за да изложи факти и обстоятелства, които не отговарят на
обективната действителност. Съдът намира, че именно това се явява причината
свидетелят С.Г. да отговаря оклончиво, без необходимата конкретика при
проведената очна ставка с негово участие. Поради тази причина, както за
посоченото обстоятелство, така и за всички останали във връзка с инцидента,
съдът кредитира показанията на свидетеля С.Г. дадени за първи път пред
настоящата съдебна инстанция, не и тези, дадени при проведената очна ставка.
Следва да се отбележи и че в насока дадените от подсъдимия обяснения са и
показанията на свидетеля Н.Г.. Настоящият съдебен състав не дава вяра на
неговите показания в тази част, доколкото на първо място същите бяха
вътрешнопротиворечи, нелогични, а свидетелят целеше да избегне отговорите на
въпросите, като на по-голяма част от тях отговаряше, че всичко се е случило
случайно, без конкретни подробности. Също така изложеното обстоятелство, че
подсъдимият Г.С. не е участвал в проведения разговор при първото посещение в с.
Цалапица, обл. Пловдив, а е чакал в колата, напълно се опровергава от
показанията на С.Г., който се явява свидетел – очевидец и чиито показания бяха
кредитирани от настоящия съдебен състав. Обстоятелството, че подсъдимият С. е
участвал при проведения разговор между тримата се установи и от показанията на
свидетеля С.Х..
Съдът не дава вяра и на изложено от подсъдимия, че същият
не е знаел за намеренията на свидетеля Н.Г. да отнеме вещи от игралната зала.
Това се опровергава на първо място от обстоятелството, че подсъдимият Г.С. е
присъствал на разговора между тримата извършители, осъществен по-рано същия
ден. Също така, макар и по косвен начин, знанието за намерение за извършване на
процесното престъпление се установява от логическата връзка между всички,
осъществили се по-рано факти. Така според съда обстоятелството, че посочената
кражба е била коментирана на срещата между тримата извършители, като същите са
се разбрали да се чуят по-късно, в допълнение с това, че подсъдимият С. се е
съгласил през тъмната част от денонощието и то след полунощ, когато игралната
зала е затворила, да закара свидетеля Н.Г. отново в с. Цалапица и то точно пред
игралната зала, то неминуемо води до извода, че подсъдимият е знаел за
намеренията на Н.Г. за отнемане на вещи, а извършената кражба не е била
„случайна”, както твърди свидетелят Н.Г..
По отношение на обясненията на подсъдимия Г.С., че не е
участвал при разбиването на касата, съдът отново намира, че в тази част същите
не съответстват на показанията на другия пряк очевидец, а именно – свидетелят С.Г..
Последният изрично заяви пред съда, че подсъдимият не само е присъствал на
разбиването на касата, но и е предоставил по-голям предмет, намиращ се в
управлявания от него автомобил, с който да разбият касата. Досежно посоченото
противоречие следва да се добави, освен изложеното по-горе като обстоятелства,
обуславящи извод за вярност на показанията на свидетеля С.Г., и още едно
такова, а именно, че същият е посочил на полицейските служители къде се намират
част от вещите, предмет на престъплението. Това обуславя една по-голяма
достоверност на показанията на свидетеля С.Г., а изложеното от подсъдимия съдът
намира за начин, по който същият организира своето право на защита, не и
доказателствено средство, от което да се извлече извод за настъпилите факти.
Противоречие в гласните доказателства се установи и
досежно обстоятелство получил ли е подсъдимият парични средства от свидетеля Н.Г..
Такова противоречие на първо място бе установено между самите обяснения на
подсъдимия – между тези, дадени в хода на съдебното следствие пред настоящата
съдебната инстанция, и тези, дадени в хода на досъдебното производство и
приобщени чрез прочитане към доказателствения материал. Така в първоначално
проведения разпит в хода на досъдебното производство, находящ се на л. 21 от
същото, подсъдимият заявява, че свидетелят Н.Г. му е предоставил сума в размер
на 150 лева. Впоследствие, при последващ разпит в хода на досъдебното
производство, находящ се на л. 13 от том 2 на ДП, подсъдимият посочва, че
свидетелят Н.Г. му е предоставил 150 лева, като 50 лева били за гориво, а 100
лева имал да му дава по предоставен заем. В съдебната фаза на процеса
подсъдимият заяви, че свидетелят Н.Г. не му е предоставял никаква парична сума.
Предвид изнесените противоречиви твърдения от подсъдимия Г.С., съдът намира, за
установено от обективна страна изложеното от свидетеля С.Г., а именно, че
наличните пари в касата – 500 лева, са били разпределени между тримата, като
подсъдимият е получил 150 лева. Това съответства отчасти и на първоначално
дадените обяснения от подсъдимия, макар и в същите да се посочва друг повод за
получаването на паричните средства. Посоченият повод отново съдът намира, че
касае провежданата линия на защитата от подсъдимия, поради което не кредитира обясненията
му в тази част. В допълнение към изложеното, следва да се посочи, че съдът не
възприема направеното възражение от страна на служебния защитник на подсъдимия
– адв. Т., че протоколите за разпит от досъдебното производство не са съставени
в съответствие с изложеното от подсъдимия. Така на първо място, несъмнено се
установи с предявяване на посочените протоколи, че на всички тях са се
разписали именно подсъдимият и неговият защитник, като по този начин същите са
се запознали с тяхното съдържание и са удостоверили вярното отразяване на
изложеното от подсъдимия. На следващо място, дори и действително подсъдимият и
неговият защитник да не са се запознали с протоколите за разпит, то за съда
липсва основание да се съмнява в компетентността и добросъвестността на
изпълнение на служебните задължения на разследващия полицай и на прокурора, при
снемане на обясненията. Следва да се отбележи, че изложеното от обвиняемия е
последователно с предварително заявеното от него в същите разпити, а и
нелогично би била манипулация в показания, която установява противоречия в
мотива за получаване на сумата. Поради изложеното съдът намира, че обясненията
на подсъдимия, дадени в хода на досъдебното, са снети по надлежния ред, а
именно: чл. 138 НПК, и изложеното в тях съответства на изложеното устно от
подсъдимия Г.С..
Съдът кредитира показанията на свидетеля С.Х. в частта,
досежно изложеното от него като възприето при осъществяване на оперативния
способ – наблюдение, доколкото чл. 96 от ЗМВР дава право на полицейските
служители да наблюдават и контролират лица, за които има данни, че подготвят,
извършват или са извършили престъпления. Свидетелят - полицейски служител, даваа
показания за възприети лично от него факти, относно поведението на тримата
извършители преди осъществяване на деянието, без да твърди, че е осъществявал
оперативните способи наблюдение и проследяване. Той не възпроизвежда съдържание
на ВДС, изготвени при експлоатацията на СРС, а собствените си впечатления за
обстоятелствата, на които е бил очевидец /така
Решение №81/09.05.2017 по дело №199/2017 на ВКС и Решение № 198/18.06.2013 г.
по нак. д. № 248/2013 г. на ВКС/.
По отношение на показанията на свидетеля С.Х. в
останалата част – за проведената оперативна беседа, както и показанията на
свидетелите Г.С. и К.К. също в части, в които излагат посоченото от
извършителите на престъплението в проведените с тях беседи, съдът намира, че не
могат да ценени. Посочените беседи са били осъществени със заподозрени лица, преди
да им бъдат разяснени всички права, с които разполагат, включително и правото
на защитник. Впоследствие и тримата са били задържани и привлечени в качеството
на обвиняеми. Едва след повдигане на обвинение, извършителите са разполагали с
правото по чл. 55 НПК да дава обяснения, като чрез тях да реализират правото си
на защита. Принципно провеждането на оперативни беседи не представлява действие
по разследването, поради което и не съществува забрана полицейският служител да
бъде разпитван в качеството на свидетел. Същевременно обаче, в конкретния казус
те заместват обясненията на обвиняемите.
Те не само не могат да се приравнят на обяснения, а още по-малко да се
конкурират с тях. Поради изложеното същите следва да бъдат изключени от
доказателствената маса, доколкото не са събрани по предвидения в НПК ред /така Решение на ЕСПЧОС Д. Митев срещу
България, Решение №222/04.12.2019 по дело №894/2019 на ВКС, Решение
№210/30.12.2019 по дело №856/2019 г. на ВКС, Решение № 591/13.01.2014 г. по н
.д. № 1902/2013 г. на ВКС, 1 НО, Решение № 290/04.2016 г. по н.д. № 956/2016 г.
на ВКС, 2 НО, Решение № 26/ 23.03.2018 г. по н.д. № 1011/2017 г. на ВКС, 3 НО,
Решение № 42/20.03.2018 г. по н.д. № 25/2018 г. на ВКС, 2 НО и др./.
По отношение на показанията на свидетелите Н.С., Д.А. и Г.Г.,
присъствали на извършеното претърсване и изземване в дома на подсъдимия Г.С.,
съдът кредитира същите, доколкото са логични, последователни и взаимно се
допълват. Следва да се посочи, че независимо, че свидетелката Н.С.се явява **
на подсъдимия Г.С. и показанията и следва да бъдат ценени с оглед евентуалната
и заинтересованост от изхода на спора, същите съответстват на останалите
присъстващи при претърсването свидетели, а именно: поемните лица Д.А. и Г.Г.,
поради което съдът даде вяра на показанията и на тримата свидетели. В тази
връзка следва да се отбележи, че ирелевантно за настоящото производство се
явява обстоятелството иззетите при претъсването три банкноти от по петдесет
лева чия собственост са, при положение, че несъмнено е установено, че
подсъдимият е получил такава сума пари от свидетеля Н.Г.. Дали намерените
парични средства са именно предадените от свидетеля Н.Г., не влияе върху
установяване на елементите от фактическия състав на вмененото на подсъдимия
престъпление.
Досежно самото отнемане на инкриминараната каса, ведно с
находящите се в нея вещи, по делото няма спор, а и от събраните по делото
доказателства се установява механизма на извършеното деяние. Така в насока
отнемането на вещта от свидетеля Н.Г. са неговите показания, обясненията на
подсъдимия, показанията на свидетелите С.Г., Д.П., Р.С., протокола за оглед на
веществено доказателство – видеозапис, писмените доказателства – протоколи за
оглед на местопроизшествие, протоколи за доброволно предаване, протоколи за
оглед на веществени доказателства. Обстоятелството, че процесното деяние е
извършено именно чрез използване на моторно превозно средство – лек автомобил
марка и модел „Мазда 626”, също се установява от посочените доказателства и
доказателствени средства, а и от приобщената по делото химическа експертиза.
Собствеността върху лекият автомобил – средство за извършеното престъпление, се
установи от приобщените по делото писмени доказателства.
По отношение на приобщеното по делото писмено
доказателство – протоколно определение
за одобряване на споразумение от 18.01.2019 г. по НОХД № 197/2019 г. по описа
на Районен съд Пловдив, съдът намира, че същото следва да се възприема
единствено досежно виновността и съпричастието в извършване на престъплението
на свидетелите Н.Г. и С.Г., не и на подсъдимия Г.С., доколкото последният не е
страна по сключеното споразумение и по отношение на него през цялия проведен
процес е действала презумпция за невинност. В тази насока са и постановките в
Решение от 05.09.2019 г. по дело С-377/18 г. на СЕС по отправено преюдициално
запитване по тълкуване на член 4, параграф 1, първо изречение от
Директива (ЕС) 2016/343 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март
2016 година относно укрепването на някои аспекти на презумпцията за невиновност
и на правото на лицата да присъстват на съдебния процес в наказателното
производство.
Съдът кредитира изготвените по делото експертизи. Така от
приобщените две оценъчни експертизи в хода на досъдебното производство се
устанвоява стойността на инкриминираните вещи, а от автооценъчната експертиза,
изготвена в съдебна фаза – стойността на средството за извършване на
престъплението, а именно: лекият автомобил. Дактилоскопната експертиза
установява съпричастието на подсъдимия към извършеното деяние в съучастие със
свидетеля С.Г., а химическата експертиза – както бе посочено, обстоятелството,
че именно лек автомобил марка и модел „Мазда 626”, собственост на подсъдимия, е
послужила за извършване на престъплението. Настоящият съдебен състав намира, че
посочените експертизи са изготвени с необходимите знания и умения, отговарят на
поставените им задачи, поради което следва да бъдат кредитирани.
Останалите
обстоятелства, приети в описаната фактическа страна, се доказват по несъмнен
начин от обясненията на подсъдимия,
свидетелските
показания, експертизите и писмените доказателствени средства, поради което
съдът заключи, че следва да приеме за установена тази фактическа обстановка.
Досежно същите не се констатираха съществени противоречия.
Констатация
за съдебното минало на подсъдимия С., съдът направи въз основа на справка съдимост
/л.13 от делото/.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
В хода на наказателното производство се установи по безсъмнен и
категоричен начин, че подсъдимият Г. В.С. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 195 ал.1 т.3,
т.4 предл. първо и второ, вр. чл. 194 ал.1, вр. чл. 20 ал.2, вр. ал.1 НК.
Отнемането
на посочените вещи от владението на пострадалите
лица, е било
осъществено напълно с прекъсването на фактическата власт върху тези вещи на досегашните техни владелци и установяването на такава на подсъдимия деец, с намерението същите да
бъдат
присвоени.
С реализирането на инкриминираното деяние е
засегнат и непосредственият обект на престъплението „кражба”, а именно: обществените отношения, осигуряващи спокойното упражняване
на правото на собственост. Предмет на престъплението са чужди движими
вещи с определена стойност към момента, в който е осъществено посегателство върху тях и които се отнемат от владението на другиго. В случая е установено, че това са метална каса с
размер 53 см. х 33 см. х 38 см на стойност 140 лева, тонер касета Black
MTL-D1042S на стойност 32 лева, два печата с мастило на стойност 70 лева, и
сумата от 500 лева, или всичко на обща стойност 742 лева. Досежно посочените вещи, от свидетеля Н.Г. е отнета
фактическата власт от техните владелци – ЕТ „Димпа – Д.П.“, и „Лотос 93“
ООД, с ** Р. Г.С., и е установена своя фактическа власт както от подсъдимия Г.С.,
така и от свидетелите Н.Г. и Г.С..
Изпълнителното деяние на описаното
престъпление се е изразило в с отнемането процесните вещи от техните владелци. Свидетелят Н.Г. е
успял да прекъсне фактическата власт върху инкриминираните вещи на
пострадалите лица, като
заедно с подсъдимия Г.С.
и свидетеля С.Г. са установили своя фактическа власт. Тя е била трайна, тъй
като същите са разполагали с пълната възможност за разпореждане с тях, доколкото обективно са си осигурили възможност
необезпокоявано да осъществява правнозначими действия със същите. Тримата са манифестирали присвоителното си намерение, след като са напуснали трайно мястото, от
което са отнети
процесните вещи и са се отдалечили. Именно така описаното им поведение обективира противозаконното разполагане с отнетите предмети на престъплението по начин, изключващ
упражняването на права и въздействието от собствениците върху тези вещи.
Отнемането
на вещите е довършено, доколкото са настъпили
предвидените в закона и искани от извършителите общественоопасни
последици на това престъпление - произведена е промяна на фактическата власт
върху предметите на посегателство с намерение същите да бъде своени.
Извършеното деяние по отнемане на вещите и
установяване на фактическата власт върху същите от подсъдимия и свидетелите Н.Г.
и С.Г. е в съучастие, при форма на вина съизвършителство и за тримата
съучастници. Доколкото по отношение на Н.Г. и С.Г. е налице влязъл в сила акт
досежно тяхната виновеност, предмет на обсъждане следва да е осъществяването на
дейността на подсъдимия Г.С.. В тази връзка, доколкото несъмнено се установи,
че при извършване на процесната кражба, е използвано МПС, управлявано от
подсъдимия, следва да се имат предвид постановките в т.5 от Тълкувателно
решение № 54/16.09.1989 г., а именно, че лицето, което пази докато другият
съучастник отнема вещта, и след това двамата с моторно превозно средство на
пазача превозват имущество, като те заедно с вещта се отдалечават от
местопрестъплението, за да установят тайна фактическа власт върху нея, в
съзивършител. В настоящия случай, подсъдимият е докарал до мястото на
произшествието свидетеля Н.Г., изчакал го е в управляваното от него МПС, и след
натоварването на металната каса, ведно с вещите вътре в нея, са се отдалечили
от мястото като са установили трайна фактическа власт върху вещта. Поради
изложеното, процесното деяние е извършено в съучастие, като подсъдимият се
явява съзивършител. Доколкото МПС-то, управлявано от подсъдимия, е използвано
за осъществяване на фактическата власт върху вещта, деянието несъмнено е
осъществено и чрез използване на МПС по смисъла на т. 11 от ППВС 6/71 г.
Деянието е извършено чрез разрушаване на
преграда – врата, здраво прекрепена за защита на игралната зала, поради което
подсъдимият бе признат за виновен и по квалифицирания състав по чл. 195 ал.1
т.3 НК.
Несъмнено от приетата по делото фактическа
обстановка се установи, че за разбиване на металната каса са използвани не
едно, а две технически средства, което обуславя и квалифициращият признак по
чл. 195 т.4 предл. трето НК /така т.11 от ППВС 6/71 г./
От
субективна страна престъплението е извършено умишлено при условията на пряк
умисъл – подсъдимият С. е
съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване /чл. 11 ал.2,
предл.първо НК/. Същият
е съзнавал, че чрез използването
на МПС,
без съгласието на собственика на инкриминираните вещи, е отнел същите с цел да
придобие владение върху тях, като е прекъснал владението
на собственика и е осъществил свое.
Налице е и типичният за съучастието общност на умисъла между извършителите –
подсъдимият Г.С. и свидетелите Н.Г. и С.Г.. Подсъдимият Г.С. е съзнал участието
на останалите двама извършители, също и общественоопасния характер на тяхното
поведение и е целял те да участват в извършеването на престъплението.
По
изложените съображения подсъдимият Г.В.С.
съгласно
чл.303, ал.2 от НПК беше
признат за виновен за извършеното от него престъпление съответно по чл. 195 ал.1 т.3, т.4 предл. първо и
второ, вр. чл. 194 ал.1, вр. чл. 20 ал.2, вр. ал.1 НК.
ПО НАКАЗАНИЕТО:
За
извършеното от подсъдимия Г.С.
престъпление
по чл. 195 ал.1 т.3, т.4 предл.
първо и второ, вр. чл. 194 ал.1, вр. чл. 20 ал.2, вр. ал.1 НК,
се предвижда наказание „лишаване от свобода“ от една до десет години.
Съдът
намери, че наказанието за подсъдимия С. следва да бъде определено в рамките на
закона при прилагането на чл.54 НК, доколкото не са налице условията на чл.55 НК. По делото липсват многобройни или изключителни смекчаващи отговорността на
подсъдимия С., обстоятелства.
Предвиденото в закона наказание не се явява несъразмерно тежко за личността на
подсъдимия и за извършеното от него престъпление и определянето на наказанието
в рамките, предвидени от законодателя, ще способства за изпълнение на целите на
наказателната репресия.
При
определяне на конкретния размер на наказанието, което трябва да се наложи за
извършеното от подсъдимия Г.С.
престъпление,
настоящият съдебен състав отчете като смекчаващи отговорността му обстоятелства
неговото чисто съдебно минало,
добрите характеристични данни, обстоятелството, че имуществените
вреди от престъплението са възстановени и ниската
стойност на вещите.
Като
отегчаващо обстоятелство съдът отчете по-високата степен на обществената опасност на процесното деяние в
сравнение с такива от същия вид, доколкото същото е извършено чрез
осъществяване на три квалифициращи признака от разпоредбата на чл. 195 НК –
чрез използване на моторно превозно средство, чрез разрушаване на прегради и
чрез използване на техническо средство. Също така по-високата степен на
обществена опасност се обуславя и от усложнената престъпна дейност, а именно
деянието е извършено в съучастие с още две лица.
Поради
изложеното според съдебния състав наказанието на подсъдимия С. следва да бъде определено при превес на
смекчаващите отговорността
обстоятелства,
в размер, близък до минималния, но не и такъв предвид
констатираните отегчаващи обстоятелства. Поради тази причина наказанието бе
индивидуализирано в размер на една година и два месеца лишаване от свобода.
Налице
са и предпоставките за отлагане на изпълнението на наложеното наказание
„лишаване от свобода“: подсъдимият С.
е с чисто съдебно минало, като макар и осъждан, той е реабилитиран. Наложеното
наказание „лишаване от свобода” е под три години. Съдът намира, че с отлагане
изпълнението на наложеното наказание биха се постигнали целите, предвидени в
чл. 36 ал.1 НК, а именно – частната и генерална превенция. Така
определеното на подсъдимия С.
наказание
ще окаже нужния възпитателно-поправителен и възпиращ ефект не само върху
личността му, но и върху другите членове на обществото. Поради изложеното съдът отложи изпълнението на така
наложеното наказание „лишаване от свобода” с изпитателен срок от три години.
Индивидуализирано
по този начин наказанието, съдът намира, че съответства на степента на обществена опасност на
деянието и на дееца, като счита, че ефективно ще съдейства за поправянето на подсъдимия
Г.С., без да се накърнява принципа
на пропорционалност между преследваните от закона цели и употребената държавна
репресия.
На основание чл. 59 ал.2, вр. ал.1
т.1 НК от така наложено наказание „лишаване от свобода“ бе приспадното времето,
през което подсъдимият С. е бил задържан за срок от 24 часа по ЗМВР на
17.09.2018 г.
ПО РАЗНОСКИТЕ И
ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА:
С
оглед изхода на делото и на осн. чл.189 ал.3 от НПК подсъдимият Г.С. бе осъден да заплати направените в хода
на досъдебното производство разноски в размер на 267 лева по сметка на ОДМВР
Пловдив в полза бюджета на държавата, както и направените разноски в съдебното
производство в размер на 210 лева по сметка на Районен съд Пловдив, в полза на
бюджета на ВСС.
В настоящия случай, както многократно бе отбелязвано,
лекият автомобил „Мазда“, модел „626“, с рег. № ***, се явява средство за
извършеното престъпление, доколкото пряко е послужило за осъществяване на
престъплението /така Тълкувателно решение
№ 2/18.12.2013 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСНК на ВКС/, поради
което същото подлежи на отнемане на основание чл. 53 ал.1 б. „а“ НК, само
доколкото принадлежи на подсъдимия. От приобщените по делото писмени
доказателства се установи, че посоченото МПС е придобито от Н.С.по време на
нейния брак с подсъдимия Г.С.. От удостоверението от Агенция по вписванията, се
установи, че между двамата не е вписан различен режим на придобиване на вещни
права по време на брака, респ. по отношение на тях действа режим на общност
/арг. чл. 10 ал.2 СК/. Следователно и придобито МПС е съпружеска имуществена
общност. Поради
това, на основание чл.53, ал.1,
б."а" от НК в
полза на държавата може да се отнеме само ½ идеална част от лекият автомобил,
а не цялата вещ, доколкото само до посочената квота се разпростира правото на
собственост на подсъдимия /така Решение №
266 от 18.05.2010 г. по нак. д. № 164/2010 г. на ВКС, 1 НО/.
Веществените доказателства – иззетите с протокол от
17.8.2018 г. – черни маратонки Найк 43; черна кожена чанта с ципове с намиращи
се в нея - 2 бр. пинсети, 1 френски водопроводен ключ, 1 кокс батерия, фенерче,
3 бр. отвертки, слушалки, 2 бр. части от секретен патронник, чифт ръкавици;
зелена чанта с 29 патронника за брава; платнено черно калъфче, съдържащо кожено
калъфче с 5 бр. шперцове и 14 пригодени шперцове; червена пластмасова чаша с 9
бр. патронници за брава, 1 камък за наточване; зелена шапка; бяла шапка;
радиостанция; бяла мръсна тениска; платнено мъжко яке; мъжки дънки със зелен
колан; фискален бон за 6 лв.; 1 плик с №***; лична карта на клиент; 1 плик с ***;
4 бр. пластики с надписи пин и пук; баркод с № ***; 4 бр. сим-карти и 1 бр.
хартиен плик; черен мобилен телефон Самсунг, находящи се на съхранение при
домакина ОД МВР – Пловдив, бе
постановено да се върнат на правоимащото лице, от което са отнети, а именно: Н.И.Г.,
след влизане в сила на присъдата.
Веществените доказателства – вещи, иззети при оглед на
л.а. „Мазда 626“: 2 чифта ръкавици; отвертка с жълто-черна ръкохватка;
Г-образен ключ с № 21; платнена червена чанта; 1 бр. чук; 2 бр. клещи с червени
ръкохватки; 2 бр. отвертки с червено-черни ръкохватки ; 1 бр. раздвижен ключ;
шило; 15 бр. ключове с различни размери; 7 бр. шестограмни ключове; чифт
маратонки HEAD, бели на цвят, предадени на домакина на ОДМВР гр. Пловдив, бе
постановено да се върнат на на правоимащото лице, от което са отнети, а именно:
Г.В.С., след влизане в сила на присъдата.
Веществените доказателства – три броя буркана с
одорология, иззети с протокол за оглед на местопроизшествие от 17.09.2018 г. в
с. Цалапица, обл. Пловдив, бе постановено да се унищожат като вещ без стойност,
след влизане в сила на присъдата.
Вещественото доказателство – отвертка с дължина 30 см.,
иззета с протокол за оглед на местопроизшествие от 17.09.2018 г. в с. Цалапица,
обл. Пловдив, бе постановено да се върне на правоимащото лице, от което е
отнета, а именно: С.В.С., след влизане в сила на присъдата.
Вещественото доказателство – метална каса с размери 53
см. х 33 см. х 38 см. и чекмедже към нея; зарядно за батерии с капак; 12 бр.
пластмасови елементи; 2 бр. ключове; тонер касета BLACK MTL-D1042S; два печата
с мастило, предадени на домакина на ОДМВР гр. Пловдив, бе постановено да се
върне на Д.К.П., ЕГН: **********, в качеството му на ЕТ „Димпа – Д.П.“, след
влизане в сила на присъдата.
Вещественото доказателство – 1 брой мобилен телефон
самсунг имей № ***, бе постановено да се върне на правоимащото лице, от което е
отнето, а именно: Г.В.С., след влизане в сила на присъдата.
Вещественото доказателство – 1 брой мобилен телефон
Ксиоми Редми S2 с имей 1-*** и имей 2-*** със сим-карта, бе постановено да се
върне на правоимащото лице, от което е отнето, а именно: С.В.С., след влизане в
сила на присъдата.
Веществените доказателства - люспи сиви на цвят 5 бр. /л.
138а/ – иззети с протокол за оглед на местопроизшествие от 19.09.2018 год. /л.
99-100/ - приложени по делото, люспи от боя на крило на касова врата, поставени
в плик /л. 138/ и люспи от боя от корпуса на касата, поставени в плик /л. 137/,
иззети с протокол за оглед на веществени доказателства от 09.11.2018 год. /л.
133/, приложени по делото бе постановено да се унищожат като вещи без стойност,
след влизане в сила на присъдата.
Вещественото доказателство - оптичен носител DVD-R с жълт
цвят с надпис „MAXELL“, съдържащ видеозаписи от охранителните камери № 2, 3, 4,
5, монтирани в игралната зала в с. Цалапица, *** от 17.09.2018 год., приложен
по делото, бе постановено да остане по делото, до изтичане на срока за неговото
съхранение.
Мотивиран
от горното съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА! С.И.