№ 151
гр. Варна , 25.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 37 СЪСТАВ в публично заседание на седми
април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Пламен Д. Караниколов
при участието на секретаря Петранка Н. Петрова
като разгледа докладваното от Пламен Д. Караниколов Административно
наказателно дело № 20203110203560 по описа за 2020 година
за да се произнесе съобрази следното
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Й. А. Н., ЕГН **********, против Електронен
фиш серия К № 3772294 на ОД МВР Варна, с който и е наложено
административно наказание: "глоба" в размер на 400.00 /четиристотин/ лева
на основание чл. 189, ал.4, вр. чл. 182, ал.1, т.4 от ЗДвП.
Жалбоподателят моли да бъде отменен електронния фиш.
В насроченото открито съдебно заседание редовно призован,
жалбоподателя не се явява. Представлява се от процесуален представител –
адв.З., АК – Сливен. В пледоарията си по същество моли съда да отмени ЕФ
1
като неправилен и незаконосъобразен на посочените в жалбата основания.
Въззиваемата страна се представлява от юк.Лукова. В пледоарията си по
същество моли да бъде потвърден ЕФ. Като правилен и законосъобразен.
Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по
делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна
страна следното:
Видно от текста на съставения Електронен фиш според
административнонаказващия орган, на 09.07.2020 год. в 22.12 ч. в гр.Варна,
по бул.“Васил Левски“ в посока на движение кв.“Чайка“ жалбоподателя
управлявал лек автомобил „Шкода Фабия“ с рег.№ В 64-73 НН, със скорост
87 км/час при ограничение за населено място 50 км/час. Скоростта била
измерена, фиксирана с автоматизирано техническо средство - № 11743с9.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по
делото доказателства по АНП, които преценени в тяхната взаимносвързаност
са логически свързани и последователни, поради което съдът ги кредитира.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издадения електронен фиш относно законосъобразността му,
обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно
наказание прави следните изводи:
2
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока на обжалване от
надлежна страна и е приета от съда за разглеждане.
Жалбоподателят е санкциониран за нарушение по чл.21 ал.1 от ЗДвП, в
хипотезата на чл.189 ал.4 от ЗДвП, според която норма при нарушение,
установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен
орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в
размер, определен за съответното нарушение.
В случая от събраните по делото доказателства се установява, че е
извършено административното нарушение по смисъла на чл.21 ал.1 от ЗДвП,
тъй като на 09.07.2020 год. в 22.12 ч. в гр.Варна, по бул.“Васил Левски“ в
посока на движение кв.“Чайка“ жалбоподателя управлявал лек автомобил
„Шкода Фабия“ с рег.№ В 64-73 НН, със скорост 87 км/час при ограничение
за населено място 50 км/час. Скоростта била измерена, фиксирана с
автоматизирано техническо средство - № 11743с9. От изготвеният с
автоматизирано техническо средство № 11743с9, клип № 0204712 е видно, че
засечената скорост е 90 км/ч и е на лек автомобил с рег № В 64-73 НН и е в
населено място.
Техническото средство е от одобрен от БИМ тип средство за
измерване, вписан в регистъра. Същото е преминало проверка, която е
заключила, че отговаря на метрологичните изисквания. Касае се за
нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство №
11743с9, поради което в отсъствието на контролен орган и на нарушителя е
издаден електронен фиш с който е ангажирана административно
наказателната отговорност на жалбоподателя.
В електронният фиш е отразено, че превишаването на скоростта,
което попада в рамките на предвидената в разпоредбата на чл.189, ал.4
вр.чл.182 ал.1 т.4 от ЗДвП скорост. В тази връзка съдът намира, че от
3
обективна страна е налице извършено административно нарушение, визирано
в ел.фиш.
Авторството на нарушението, обаче съдът счита, че не е било
установено в настоящото производство. От приложената по делото справка
от КАТ-Варна към 09.07.2020 г. се установява, че процесният автомобил
фигурира със собственик Й. А. Н.. От представените писмени доказателства
обаче установява, че на 02.01.2020 г. Й. А. Н. с договор за оперативен лизинг
е предоставила автомобила си „Шкода Фабия“ с рег.№ В 64-73 НН на
лизингополучателя „Моне“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от
А.С.А.. Следователно, към 09.07.2020 г., автомобила с който е извършено
нарушението е бил в лизингополучателя „Моне“ ЕООД, ЕИК *********,
представлявано от А.С.А..
Съгласно чл.188 ал.1 от ЗДвП собственикът или този, на когото е
предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него
нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за
извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното
превозно средство. За извършеното нарушение АНО е приел, че е извършено
от Й.Н., предвид на това, че в регистрите на КАТ автомобила е бил
собственост на посоченото лице, което в 14 дневен срок от получаване
на ел.фиш не е посочило, на кого е предоставило управлението на
автомобила.
Този извод на АНО е неправилен, съобразявайки представените от
жалбоподателя писмени доказателства от 02.01.2020 год. автомобила е бил в в
лизингополучателя „Моне“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от
А.С.А..
От това следва, че не може непредставянето на декларация по реда на
чл.189 ал.5 от ЗДвП, да има за жалбоподателя като последица санкциониране
за нарушението, посочено в ел.фиш.
Видно от представените доказателства: ТЕЛК – Решение /л.36/ Н.
страда от – Гонартроза /артроза на колянната става/ и Псевдофакия и
Дегенерация на макулата на двете очи. От предоставената от ОД МВР –
4
Варна, Сектор „ПП“ справка се установява, че Й.Н. има издадено СУМПС №
*********, валидно до 12.05.2018 г. Към 09.07.2020 год. СУМПС на Н. е с
изтекъл срок на валидност.
С оглед на всичко изложено съдът намира, че не е установено
авторството на деянието и издадения срещу жалбоподателя електронен фиш е
неправилно издаден, поради което следва да бъде отменен.
Относно искането на страните за присъждане на разноски.
На основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН (Нова – ДВ, бр. 94/29.11.2019 г.), в
съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Нормата е
процесуална и е приложима от 04.12.2019 г. Съдът се произнася по
разноските сторени по делото, което разглежда, когато страните са поискали
това.От процесуален представител на ОД на МВР – Варна, в писмените
бележки депозирани по делото, е направено искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. Едновременно с това е направено искане за
присъждане на такива разноски в минимален размер спрямо насрещната
страна, при отчитане на фактическата и правна сложност на случая. Искането
за присъждане на разноски от страна на процесуалния представител на ОД на
МВР – Варна е направено своевременно.
Същото обаче предвид изхода на спора /НП следва да бъде отменено/,
по арг. на противното на чл.78, ал. 8 от ГПК, вр. чл.144 от АПК, е
неоснователно и се отхвърля от съда.
От процесуален представител на възз.в съдебно заседание е поискано
присъждане на сторените по делото разноски, като са ангажирани и
доказателства за заплатено на 05.01.2021г. адвокатско възнаграждение в
размер на 300.00 /триста/ лв. Искането за присъждане на разноски от страна
на процесуалния представител на жалбоподателя е направено своевременно,
като последният има право на такива предвид изхода на спора – отмяна на
обжалваното НП и с оглед разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН,
препращаща към чл. 143 от Административнопроцесуалния кодекс. От
5
съдържанието на приложения на л. 5 от договор за правна защита и
съдействие от 21.08.2020 г. и приложеното пълномощно се установява, че
жалбоподателят е възложил на адвокат З. оказването на правна защита и
съдействие, изразяващи се в процесуално представителство пред Районен съд
Варна по обжалване на процесното НП, по настоящото АНД. Договореното
адвокатско възнаграждение е в размер на 300 лева и е заплатено в брой на
21.08.2020 г., видно от отбелязването в договора т. е. разходът е направен
съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по дело № 6/2012
г. на ОСГТК на Върховния касационен съд. От друга страна съгласно чл.78,
ал.5 от ГПК, приложим на основание чл.144 от АПК, ако заплатеното от
страната възнаграждение за адвокат е прекомерно, съобразно действителната
правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част,
но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона
за адвокатурата.
В случая искане за присъждане на адвокатско възнаграждение в
минимален размер е направено от процесуалния представител на ОД на МВР -
Варна. Минималните размерите на адвокатските възнаграждения са уредени
в Раздел IV от Наредба № 1 от 7.09.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Съгласно Наредбата, в актуалната й редакция - ДВ. бр.68 от 31 юли
2020г. /влязла в сила преди извършеното плащане на адв. хонорар по
настоящото дело/, когато административното наказание е под формата на
глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение,
възнаграждението за адвокатско възнаграждение се определя по правилата на
чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението.
Съгласно чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2014 г., отм.
относно изменението с бр. 28 от 2014 г. с Решение № 13062 от 03.10.2019 г. и
Решение № 5419 от 08.05.2020 на ВАС - ДВ, бр. 45 от 2020 г., в сила от
15.05.2020 г., изм. - ДВ, бр. 68 от 2020 г.) за защита по дела с определен
интерес възнаграждението при интерес до 1000лв. е 300 лв.
В случая е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
6
400.00 лв. и минималното адвокатско възнаграждение, съобразно
горепосочения текст от наредбата е 300.00 лв. В случая е договорено
възнаграждение в минимален размер на 300 лева. Ето защо съдът намира, че
именно посоченият размер от 300.00 лева следва да бъде присъден в полза на
въззивника. Поради това и ОД на МВР - Варна следва да заплати на възз. Й.
А. Н. разноски по делото в размер на 300.00 /триста / лева.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 и ал.3 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К № 3772294 на ОД МВР - Варна,
с който на Й. А. Н. е наложено административно наказание: "глоба" в размер
на 400.00 /четиристотин/ лева, на основание чл. 189, ал.4, вр. чл. 182, ал.1 т.5
от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД на МВР-Варна да заплати на Й. А. Н. сумата от
300.00 /триста/ лева за направените по делото разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд -
Варна по реда на АПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7