Решение по дело №225/2024 на Районен съд - Костинброд

Номер на акта: 19
Дата: 24 март 2025 г.
Съдия: Светослав Николаев Николов
Дело: 20241850200225
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 25 октомври 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 19
гр. Костинброд, 24.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КОСТИНБРОД, I-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Светослав Н. Николов
при участието на секретаря Албена Вл. Арсова
като разгледа докладваното от Светослав Н. Николов Административно
наказателно дело № 20241850200225 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.59 ЗАНН.
Образувано е по жалба на И. Б. М., ЕГН**********, от гр. С., против
НП№ 24-0286-000287 от 13.08.24 г., издадено от началник РУ- Костинброд, с
което на жалбоподателя на основание чл.179, ал.1, т.5, предл. 5 от ЗДвП, му е
наложена глоба в размер на 150 лева, за нарушение на 43, т.4 ЗДвП.
Жалбоподателят твърди, че макар и да се е движил с описаното МПС
в НП, на въпросната дата и час, то не е извършил описаното в него нарушение
на пътните правила. Оспорва в цялост процесното НП.
В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя
не се явява, поддържа жалбата с писмена молба на основанията, изложени в
нея.
Въззиваемата страна – началник на РУ- Костинброд, редовно
призован, не изпраща представител.
Съдът, като прецени обхвата на съдебния контрол, събраните по
делото доказателства и направените доводи, намира следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради
1
което същата е процесуално допустима.
След преценка на събрания по делото доказателствен материал съдът
прие от фактическа страна следното:
На 06.07.24г., около 15.46 часа, по ВП- 81, с посока на движение от гр.
М. към град С., жалбоподателят управлявал на 32ри км личния си автомобил
марка „Ауди“, модел „А6“, с рег.№****, като предприел маневра изпреварване
и не успял да се върне безпрепятствано в напусналата лента, като създал
предпоставки за настъпване на ПТП. Деянието на жалбоподателят било
възприето лично от свид. Д. Д., който по това време се движел в същата лента
пред изпреварщият го автомобил, управляван от жалбоподателя.
По повод инцидента бил подаден сигнал в полицията, при което на
мястото на произшествието пристигнал екип на РУ- Костинброд, в състав от Г.
Г. и Б. Д..
Контролните органи снели обяснения от свидетеля Д. и спътничката
му, в които описали случилото се и обстоятелствата, при които е щяло да
настъпи ПТП. Посочили и регистрационния номер на автомобила, който бил
управляван от жалбоподателят, тъй като успели да го видят преди това и да го
запомнят.
Била изготвена докладна за случая.
Била извършена служебна проверка относно лицето, на което бил
регистриран автомобила и било установено, че негов собственик е
жалбоподателят, на който бил съставен АУАН, в негово присъствие за
нарушение на чл. 43, т. 4 ЗДвП.
На база на АУАН на 13.08.24 г. било издадено атакуваното НП.
Горната фактическа обстановка съдът установи въз основа на
показанията на свидетеля Д./по делегация/, който е очевидец на инцидента и
пресъздава подробни сведения относно обстоятелствата, при които е
настъпило ПТП и реакцията на виновния водач, както и на показанията на
свидетелите Г. Г. и Б. Д./полицейски служители в РУ- Костинброд/.
Съдът се довери изцяло на заявеното от свидетеля- Д., като съобрази,
че същият се явява трето незаинтересовано от изхода на делото лице.
Показанията му са логични и вътрешно безпротИ.речиви, като същите
намират подкрепа и в приобщените по делото писмени доказателства
2
докладни записки, сведения, така и от приобщения снимков материал
предоставен от служители от община Костинброд, касаещ
местопроизшествието. Кредитира се в цялост и отговор от АПИ за въпросния
участък, от който се установява какво е ограничението на скоростта във
въпросния участък, както и каква е пътната и знаковата сигнализация.
В тази насока съдът съобрази, че Д. Д. е присъствал по време на
случката, като същият е изложил подробни сведения относно обстоятелствата
свързани с деянието на жалбоподателя.
Именно събраните и коментирани по-горе гласни и писмени
доказателства мотивираха съда да отхвърли твърдението на жалбоподателя в
подадената от него жалба, че той не е извършил твърдяното в НП деяние.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът
приема следното:
АУАН и Наказателното постановление са издадени от компетентни
органи съгласно Заповед № 8121з-1632.02.12.21 от на Министъра на
вътрешните работи, както и от приложените по делото длъжностни
характеристики на АНО и актосъставителя.
При служебната проверка по спазване на материалния и процесуалния
закон, съдът не констатира допуснати нарушения на процесуалните правила
при издаването на АУАН и НП, които да представляват самостоятелно
основание за отмяна на атакувания акт.
Въз основа на извършената служебна проверка съдът намира, че при
ангажиране административнонаказателната отговорност на жалбоподателя са
спазени изискванията на чл. 42 ЗАНН, като АУАН съдържа всички реквизити,
посочени в нормата. Същият е предявен на нарушителя за запознаване, като е
била спазена процедурата и по издаване на самото НП. Същото е издадено в
срока по чл. 34 ЗАНН и съдържа реквизитите по чл. 57 ЗАНН.
Както в АУАН, така и в НП достатъчно ясно и конкретно са описани
елементите от обективната страна на административните нарушения,
извършени от жалбоподателя, като същите съответстват на правните
квалификации по чл. 43, т. 4 ЗДвП.
Обстоятелството, че в АУАН, а и в НП не са описани доказателства,
въз основа на които се установяват нарушенията, е ирелевантно, тъй като това
3
по никакъв начин не рефлектира върху правото на защита на санкционираното
лице. За да са спазени правата му, е достатъчно, в АУАН и НП да са описани
всички факти и обстоятелства, при които е извършено дадено нарушение –
дата, място и време на извършването му, обстоятелствата, при които същото е
осъществено, нарушителя, нарушените норми. Всички тези обстоятелства са
съдържат както в АУАН, така и в НП.
По съществото на спора съдът намира следното:
С действията си жалбоподателят е изпълнил състава на нарушението
по чл. 43, т 4 от ЗДвП. Съгласно посочената разпоредба – изпреварването на
моторни превозни средства, с изключение на мотопеди и мотоциклети без
кош, е забранено при използване на пътна лента за насрещно движение, когато
изпреварващият не може да се върне безпрепятствено в напуснатата пътна
лента.
По делото безспорно се установява, че на процесната дата, час и място
жалбоподателят, е предприел изпреварване на колона от автомобили в
насрещната лента за движение, движейки се от гр. М. към град С., като
същият не е успял безпрепятствано да се върне в своята лента.
Нарушението е извършено при форма на вината непредпазлИ.ст, тъй
като водачът е бил длъжен да предвиди настъпването на обществено опасните
последици /не е предвидил, че няма възможност да се върне в напуснатото
платно при възникнала опасност/, но не го е сторил, въпреки че е имал
обективната възможност за това.
Съдът намира, че неправилно е посочена административно
наказателната разпоредба от АНО, като такава по чл.179, ал.1, т.5 ЗДвП, а не
по чл.179, ал.2, вр.ал.1, т.5 ЗдВП. Въпреки това, доколкото не се изменят
обстоятелствата по делото, то се явява допустимо да се приложи същата от
страна на районния съд. Съдът намира, че по този начин няма да се утежни
положението на жалбоподателят, напротив, това действие е в негов
интерес/наложено е по- малко по размер наказание/.
Следва да се приеме, че санкцията се налага на основание чл. 179, ал.
2, вр. ал. 1, т. 5 ЗДвП, която предвижда глоба в размер на 200 лева, но след
като е определена в по- малък размер, то следва да остане същият.
Нарушението не представлява престъпление, поради което правилно е
ангажирана административно наказателната отговорност на нарушителя по
4
този ред.
Глобата е фиксирана, поради което обсъждането на нейното
намаление е безпредметно.
Съдът намира, че с оглед обществената опасност на деянието не
следва да се приеме, че е налице възможността за определяне на случая като
маловажен.
Всичко изложено мотивира съда да приеме, че атакуваното НП е
правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло
освен в частта за приложението на санкционната норма.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 58д т. 1 във връзка с чл.
63, ал. 2 пред. 4 във връзка с ал. 7, т. 1 от ЗАНН, съдът



РЕШИ:
ИЗМЕНЯ НП№ 24-0286-000287 от 13.08.24 г., издадено от началник
РУ- Костинброд, с което на И. Б. М., ЕГН**********, от гр. С., му е наложена
„глоба“ в размер на 150 лева, за нарушение на 43, т.4 ЗДвП, КАТО СЛЕДВА
ДА СЕ СЧИТА, че административното наказание се налага на основание
чл.179, ал.2, вр.ал.1, т.5 ЗДвП.
ПОТВЪРЖДАВА НП№ 24-0286-000287 от 13.08.24 г., издадено от
началник РУ- Костинброд в останалата му част.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – С.
област, в 14 дневен срок от получаване от страните на съобщението за
изготвянето му на основанията, предвидени в НПК по реда на глава XII от
АПК.
Съдия при Районен съд – Костинброд: _______________________
5