№ 682
гр. Варна, 20.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 37 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен Д. Караниколов
при участието на секретаря Петранка Н. Петрова
като разгледа докладваното от Пламен Д. Караниколов Административно
наказателно дело № 20223110200673 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59-63 от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на В. Г. Г., ЕГН **********, против Наказателно
постановление /НП/ № 21-0442-000805 от 07.01.2022 год., издадено от
Началник Сектор в ОД МВР - Варна, Четвърто РУ с което на основание чл.
638, ал.3 от КЗ на жалбоподателя е наложена „глоба“ в размер на 400.00
/четиристотин/ лева, за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от Кодекса на
застраховането /КЗ/.
С жалбата се оспорва изцяло правилността на наказателното
постановление, като се навеждат конкретни доводи за неговата материална и
процесуална незаконосъобразност. Поддържа се, че е налице разминаване в
АУАН и НП между фактическото описание на твърдяното административно
нарушение и посочената в тях правна квалификация. Сочи се, че това води до
съществено нарушаване правата на жалбоподателя, доколкото препятства
възможността му да узнае за какво точно е ангажирана административно
наказателната му отговорност. Моли се атакуваното НП да бъде отменено в
своята цялост.
1
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, изпраща
процесуален представител, който поддържа изцяло депозираната жалба на
сочените в нея основания. Моли за присъждане на сторените разноски по
делото.
Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител в депозирани
писмени бележки до съда, моли да бъде отхвърлена жалбата като
неоснователна, а атакуваното наказателно постановление да бъде потвърдено
като правилно и законосъобразно. Моли за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като съобрази изложените доводи и възражения и служебно
провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно
постановление, с оглед изискванията на чл. 314 НПК, вр. с чл. 84 ЗАНН,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт, подлежащ на самостоятелен контрол по
съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата се явява основателна.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята
съвкупност и по отделно като безпротиворечиви и относими към предмета на
делото, съдът изведе следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 16, ал.2 от НПК във вр. с чл.84 от ЗАНН,
в съдебното производство констатациите в АУАН нямат доказателствена
сила.
Съдът намира, че от представените по делото писмени доказателства не
се установява по несъмнен и безспорен начин наличието на виновно
извършено от жалбоподателя нарушение.
Ответната страна по жалбата ОД МВР - Варна също не ангажира
никакви допълнителни доказателства в подкрепа на установената в НП
фактическа обстановка.
2
Съдът намира, че НП е издадено при неизяснена фактическата
обстановка на извършеното нарушение и конкретно относно вината на
жалбоподателя.
Съдът счита, че в настоящия случай не се доказа от страна на
административно наказващият орган, чиято е доказателствената тежест,
извършването на твърдяното административно нарушение.
При издаване на наказателното постановление е допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила, което опорочава цялата
административно наказателна процедура и е абсолютно основание за отмяна
на атакуваното наказателно постановление.
Поради констатираното нарушение, съдът няма да се спира на
фактическата обстановка, както и на това дали е доказано извършването на
вмененото във вина на жалбоподателя нарушение или не.
Съгласно разпоредбата на чл. 42, т. 3, т. 4 и т. 5 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1,
т. 5 и т. 6 от ЗАНН, както в акта, така и в наказателното постановление,
следва да бъдат посочени датата и мястото на извършване на нарушението,
описание в какво се състои същото, както и законовите разпоредби, които са
нарушени.
В АУАН актосъставителя ЦВ. Г. ИЛЧ. е посочил, че жалбоподателя В.
Г. Г. е извършил нарушение: „На 21.12.2021 г. около 11:10 часа в с.Дюлино,
обл. Варна по път по посока Дюлински проход управлява лек автомобил
„Ауди А 4 “ с рег. № В 47-97 СА , собственост на Н.Р.С., ЕГН ********** без
да е сключил задължителна застраховка гражданска отговорност“ – чл.483,
ал.1, т.1 от КЗ, а в НП е посочено, че нарушението извършено от Г. е:
„Лице, което не е собственик и управлява МПС, във връзка с чието
притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна
застраховка граждански отговорност на автомобилистите“. – с което виновно
е нарушил чл.638, ал.3 от КЗ.
В конкретния случай неизясняване на фактическата обстановка е довела
до непълно словесно описание както в АУАН, така и в НП на признаците на
административното нарушение. Това от своя страна се е отразило и на
последвалата непълна цифрова квалификация в двата акта, което
представлява съществено процесуално нарушение на чл.42, т.4 и т.5 ЗАНН и
чл.57, ал.1, т.5 и т.6 ЗАНН.
3
Това противоречие в АУАН и в НП, води до нарушаване правото на
защита на жалбоподателя, тъй като той е лишен от възможността да разбере
за какво нарушение му се търси административно – наказателна отговорност.
Посоченото разминаване е довело до нарушаване правото на защита на
жалбоподателя, който има право да узнае какво точно се твърди, че е
извършил като нарушението, което представлява съществено процесуално
нарушение и във всички случаи води до порочност на издаденото наказателно
постановление, което е самостоятелно основание за неговата отмяна.
При изложената по-горе фактология, съдът намира, че не се доказа
жалбоподателят да е осъществил от обективна и субективна страна
административното нарушение.
Съдът счита, че в конкретни случай, административно наказващия орган
издал НП в нарушение на императивната разпоредба на чл. 57, ал. 1, т. 5 от
ЗАНН.
За да предизвика целените с издаването му правни последици,
наказателното постановление, като писмено обективирано волеизявление
следва да съдържа отнапред определен в закона минимален обем
информация. Данните, фактите и обстоятелствата, които безусловно следва да
обхваща наказателното постановление са посочени в чл. 57 от ЗАНН. Тези от
тях, посочени в чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН, а именно - описание на
нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при
които е извършено, доказателствата, които го потвърждават, както и
законните разпоредби, които са били нарушени виновно, съставляват
мотивите – фактическите и правни основания, от които следва постановения
от административно-наказващия орган резултат.
Съдът счита, че неспазването на така установените нормативни
изисквания, има за последица постановен в съществено нарушение на закона
акт.
Изискването за обосноваване на наказателното постановление е една от
гаранциите за законосъобразност на същото, които законът е установил за
защитата на правата и интересите на гражданите и организациите - страни в
административно-наказателното производство. Тази гаранция се проявява в
две насоки.
4
С излагането на мотивите се довежда до знанието на адресата
съображенията, въз основа на които административно-наказващият орган е
пристъпил към налагане на конкретно административно наказание. Това
подпомага лицето, чиято юридическа отговорност е ангажирана в избора на
защитните средства и въобще при изграждането на защитата срещу такива
актове. От друга страна пък, наличието на мотиви улеснява и прави възможен
контрола върху законосъобразността и правилността на акта, упражняван при
обжалването му пред съда, допринася за разкриване на евентуално
допуснатите закононарушения.
Значението на изискването за мотиви според Закона за
административните нарушения и наказания е такова, че тяхното неизлагане
към наказателното постановление съставлява съществено нарушение на
закона и е основание за отмяна на акта.
В този смисъл следва да бъде съобразено и с Тълкувателно решение №
4 от 22.04.2004 г. на ВАС по д. № ТР-4/2002 г., ОС на съдиите, докладчик
председателят на V отделение А.И..
В конкретния случай от обстоятелствената част на АУАН и НП не става
ясно кога, как и въз основа на какви доказателства е установено твърдяното
административно нарушени.
С оглед правилното определяне на наказанието и възможността за
упражняване на съдебен контрол за законосъобразност на констатираното
нарушение, административно-наказващият орган следва да опише подробно и
да събере пълни данни за обстоятелствата, при които е извършено
нарушението, нещо което в конкретния случай не е сторено, поради което
процесното НП се явява незаконосъобразно само на това основание. Това е
така, защото описанието на нарушението, доказателствата, които го
потвърждават и законовите разпоредби, които са виновно нарушени, не могат
да бъдат извличани по пътя на формалната или правна логика. Това би имало
за последица твърде сериозна неопределеност в регламентацията на
обществените отношения от категорията на процесните такива и в твърде
сериозна степен би застрашило правото на защита на засегнатото лице.
Необходимо е да се посочи, че е недопустимо за описание на
нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено, да се препраща
към други документи, без тяхното съдържание да е възпроизведено в
обстоятелствената част на АУАН, съответно на НП.
5
Казано с други думи, описанието на нарушението и обстоятелствата,
при които е било извършано, както и доказателства, които го подкрепят,
следва задължително да се съдържат в АУАН, т.е още от образуването на
административно-наказателното производство следва по недвусмислен начин
да е ясно, за какво нарушение и въз основа на какви доказателства се
ангажира административно-наказателната отговорност на виновното лице.
Това е така, защото АУАН поставя началото на това производство и
нарушителят следва да има възможност да разбере точно какво
административно нарушение му се вменява, че е извършил. В този смисъл
наведените в жалбата доводи се явяват основателни.
Ирелевантно обстоятелство е, че жалбоподателят евентуално е разбрал за
какво точно нарушение е ангажирана отговорността му. Касае се за
обществени отношения, свързани със значително засягане на правната сфера
на отделните лица за извършени от тях нарушения, поради което и
законодателят е предвидил строги правила за установяването им. В този
смисъл правоприлагането и правораздаването в областта на
административнонаказтелното производство не може да почива на
предположения и всяко противоречие между описаното от фактическа страна
нарушение и дадената му правна квалификация или несъответствие мужду
АУАН и НП има за последица незаконосъобразност на издаденото НП.
Предвид същественото накърняване правото на защита на
жалбоподателя, атакуваното наказателното постановление следва да се
отмени в своята цялост. По отношение искането на страните за присъждане
на юрисконсултско съотв. адвокатско възнаграждение:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН страните имат право на
разноски. С оглед изхода на делото такива се дължат само на жалбоподателя.
Последният е направил изрично искане за присъждане на разноски в размер
на 400 /четиристотин/ лева, сторени за заплащане на адвокатско
възнаграждение по Договор за правна защита и съдействие от 18.04.2022 г..
По делото е доказано извършването на разноски от жалбоподателя в пълния
претендиран размер, като в договора за правна защита и съдействие,
приложен към жалбата, е удостоверено възнаграждението да е заплатено в
брой. Следователно претенцията е основателна в пълния си размер.
Разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН препраща към тази на чл. 143, ал. 1
АПК, която гласи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт
или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси,
6
разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа,
издал отменения акт или отказ. Съгласно т. 6 от допълнителните разпоредби
на АПК "поемане на разноски от административен орган" означава поемане
на разноските от юридическото лице, в структурата на което е
административният орган.
Следователно в случая разноските следва да бъдат възложени върху това
юридическо лице, от което е част административно наказващият орган, а това
е ОД на МВР – Варна, като второстепенен разпоредител с бюджетни кредити
по аргумент от чл. 43 ЗМВР – така Решение № 13009 от 02.10.2019 год. по
адм. д. № 7758/ 2018 год. на Върховния административен съд.
С оглед изхода на делото искането за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение от процесуалния представител на въззиваемата страна се
явява неоснователно.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21 – 0442 - 000805 от
07.01.2022 год., издадено от Началник „Сектор“ в ОД МВР - Варна,
Четвърто РУ, с което на В. Г. Г., ЕГН **********, на основание чл. 638, ал.3
от КЗ е наложена „глоба“ в размер на 400.00 /четиристотин/ лева, за
нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от Кодекса на застраховането /КЗ/, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ОД МВР – Варна да плати на В. Г. Г., ЕГН **********,
направените по делото разноски – 400.00 /четиристотин/ лв. за адвокатско
възнаграждение.
7
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалния представител
на ОД МВР – Варна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение по
делото.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд - Варна в 14 -дневен срок от получаване на
съобщението, че решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8