№ 244
гр. София, 01.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО II ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на трети декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:И. Коев
Членове:Стефан Милев
Любомир Игнатов
при участието на секретаря Мариела П. Миланова
като разгледа докладваното от Любомир Игнатов Въззивно наказателно дело
от частен характер № 20211100604427 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава XXI НПК.
Образувано е въз основа на постъпила въззивна жалба от тъжителя М.
К. В. с ЕГН **********, служебен адрес град София, бул. ****, офис 14, чрез
повереника адвокат И.К., срещу присъдата, постановена в открито заседание
на 26. 04. 2021 г. от Софийския районен съд, Наказателно отделение, 131-ви
състав, по н. ч. х. дело № 5807 по описа за 2018 г. С обжалваната присъда
първостепенният съд е признал подсъдимата М. ХР. ДР., родена на 17. 11.
1967 г. в село Градец, община Котел, българка, български гражданин, с висше
образование, трудово ангажирана, разведен, неосъждана, с ЕГН **********, с
постоянен адрес град София, ж. к. ****, за невиновна в това, че за времето от
12. 10. 2017 г. до 28. 11. 2017 г., при условията на продължавано
престъпление, с три деяния, осъществяващи състава на едно и също
престъпление, извършени през непродължителен период от време, при една и
съща фактическа обстановка и при еднородност на вината, при което
последващото се явява от обективна и субективна страна продължение на
предшестващото, на посочените по-долу дати, в град София, чрез изпращане
на кратки текстови съобщения от номер ****, е нанесла обида на частния
тъжител М.В., както следва:
на 12. 10. 2017 г. в град София нанесла обида на частния тъжител с
думите: „М., имота не се продава. Наели сме адвокат да се яви от името
1
на И. по делото. Това не е само между вас, използвайки слабостта му и
болестта му. Той не е подписвал договор. Утре ще получим всички док.
Имотните измами ги правиш ти, но ще те разследват и за М КАМЪК и за
Чурен- крадла на чужди имоти и убийца на стари хора. Не ти стига цял
живот че го изстиска, взехте къщата в Емона, къде ще го носиш?“;
на 28. 10. 2017 г. в град София нанесла обида на частния тъжител с
думите: „Крадла. Господ ще те накаже жестоко за долните дела.“;
на 28. 11. 2017 г. в град София нанесла обида на частния тъжител с
думите: „И да ходиш на събиранията на В., пак няма да си изкупиш
греховете спрямо И.. И там хората вече те знаят.“,
поради което и на основание чл. 304 НПК Софийският районен съд е
оправдал подсъдимата по обвинението за престъпление по чл. 146, ал. 1 във
връзка с чл. 26, ал. 1 НК.
В жалбата на тъжителя се твърди, че присъдата на първостепенния съд
е незаконосъобразна, необоснована, постановена при съществени нарушения,
забавяне и игнориране на фактите, както и явно несправедлива. Заявява се, че
при произнасянето на присъдата не са били обсъдени в цялост нито
поотделно, нито в съвкупност всички приобщени доказателства. Поддържа се
тезата, че предвид съвременните начини на общуване обида може да бъде
нанесена не само устно, лично и непосредствено, но освен това и чрез
мобилни устройства и изпращане на кратки текстови съобщения. Твърди се,
че авторството на деянията е категорично установени, защото са използвани
конкретни, специфични и съдържащи детайли от живота на тъжителката
словесни изрази. Иска се от Софийския градски съд да отмени обжалваната
присъда и да признае подсъдимата за виновна за извършените в частната
тъжба престъпления с всички последици, произтичащи от това. Обжалва се
също така и отказът на първостепенния съд да приеме за разглеждане
предявения граждански иск като немотивиран.
Нито подсъдимата, нито защитника адвокат Н. Х. взима писмено
становище по постъпилата въззивна жалба.
С определение, постановено в закрито съдебно заседание на 19. 11. 2021
г., Софийският градски съд е оставил без разглеждане въззивната жалба в
частта, в която се обжалва отказът на първостепенния съд да бъде приет за
съвместно разглеждане в наказателния процес гражданския иск на
тъжителката. Оспореното с въззивната жалба определение не прегражда пътя
на защита на тъжителката, защото тя може да предяви гражданския иск пред
гражданския съд. Затова то не подлежи на обжалване и въззивната жалба е
процесуално недопустима в частта, в която се оспорва въпросното
определение на първостепенния съд. Освен това Софийският градски съд е
приел, че не се налага провеждането на въззивно съдебно следствие за
изясняването на делото от фактическа страна и е насрочил делото за
разглеждане в открито съдебно заседание.
2
В постъпило допълнение към въззивната жалба след изготвянето на
мотивите към първоинстанционната присъда се развиват доводи, че
районният съд е установил факта на изпращането на кратки текстови
съобщения с обидно съдържание, но е оправдал подсъдимата единствено
поради преценка за липсата на един от елементите от обективна страна на
деянието, а именно мястото на извършване на престъплението. Последният
извод се оспорва като грешен и произтичащ от неправилна оценка на
свидетелските показания относно мястото на извършването на
престъплението. Прави се анализ на показанията на свидетелите Т.-Р., Л. и Д.,
въз основа на който се стига до извод, че тъжителката всъщност се е намирала
в град София при получаването на кратките текстови съобщения. Развиват се
доводи, че разпитът на свидетеля Д. е преминал в напрегната обстановка и
следствието не е протекло нормално, във връзка с което се иска той да бъде
повторно разпитан.
Макар и редовно призовани за хода на откритото съдебно заседание
пред въззивния съд, тъжителката и подсъдимата не се явяват лично.
В хода на откритото съдебно заседание пред въззивния съд повереникът
на тъжителката заявява, че поддържа въззивната жалба. Повтаря
доказателственото искане за допускането на повторен разпит на свидетеля Д..
За хода на съдебните прения повтаря изложените в допълнението към
въззивната доводи за неправилна преценка на доказателствата относно
мястото на извършването на престъплението от страна на районния съд.
Приема за неправилна интерпретацията на Тълкувателно решение № 2/2002 г.
Заявява, че тъжителката е дала показания чрез тъжбата си, като изрично е
заявила къде е видяла текстовите съобщения, които е получила на личния си
телефон. Иска от Софийския градски съд да отмени обжалвания съдебен акт и
да постанови осъдителна присъда.
Защитникът оспорва въззивната жалба и се противопоставя на
доказателственото искане. За хода на съдебните прения заявява, че личността
на извършителя не е била установена. Подкрепя извода на първостепенния
съд, че мястото на хипотетичното извършване на престъплението е град
Пловдив. Позовава се на показанията на свидетеля Д., които приема за
единствените конкретни. Споделя тезата на насрещната страна, че делото е
било забавено, но приема, че това се дължи на събирането на множество
ненужни за процеса доказателства. Изразява мнението, че въпреки
множеството експертизи нито една от тях не е доказала, че именно
подсъдимата е изпратила кратките текстови съобщения или че те са били
изпратени именно от нейния телефон. Иска от Софийския градски съд да
потвърди обжалваната присъда.
След като съобрази данните по делото и доводите на страните,
Софийският градски съд направи следните фактически и правни изводи.
Въззивната жалба е подадена от легитимирана страна. В частта, в която
се обжалва първоинстанционнота присъда, тя е подадена срещу подлежащ на
3
обжалване съдебен акт и в законоустановения срок за обжалване. Представен
е документ за внесена държавна такса. При това положение в съответната
част въззивната жалба е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е
неоснователна.
Въззивният съд намира, че първата инстанция е провела пълно,
обективно и всестранно съдебно следствие. С обжалваната присъда събраните
в неговия ход доказателствени материали са били подложени на внимателна и
задълбочена анализа, въз основа на която контролираният съд е достигнал до
верни фактически изводи. Фактическата обстановка, която въззивният съд
установява, не се различава съществено от установената от първостепенния
съд. Възпроизведена накратко, тя е следната.
Тъжителката сключила брак с И. Д. И.ов през 1987 г., като И. Д. И.ов
(ЕГН **********) имал син от предходен брак – З. Д., а тъжителката също
имала син от друг мъж – свидетелят Я.Н. Д., роден през 1969 г. През време на
брака тъжителката и И. Д. И.ов придобили на 06. 11. 1991 г. държавен
недвижим имот – апартамент № 3, находящ се в град Пловдив, ул. „Милин
Камък“ ****, ет. II (апартаментът). Тъжителката и подсъдимата се запознали,
защото в неустановен период подсъдимата е била съпруга на З. Д., като от
брака им се родил синът им И. Д..
През 2014 г. И. Д. И.ов и тъжителката сключили предварителен договор
за продажба на апартамента с П.А.Н.. През същия период здравословното
състояние на И. Д. И.ов се влошило, като през 2017 г. били констатирани
прогресиращо увреждане на паметта и дезориентираност с давност 2 – 3
години и му била поставена диагноза „съдова деменция, неуточнена“. На 06.
07. 2017 г. била вписана искова молба на П.А.Н. за обявяване на
предварителния договор за окончателен. Девет дни по-късно И. Д. И.ов бил
настанен в дом за стари хора „Градина“ в село Чепинци въз основа на договор
за предоставяне на социални услуги, сключен от тъжителката и свидетелката
Е.И. (управител на „А.“ ЕООД).
Междувременно през 2013 г. подсъдимата започнала работа като брокер
на недвижими имоти в „Я.“ ЕООД (ЕИК ****). Във връзка с осъществяваната
работа й били предоставени три служебни мобилни устройства, които тя
ползвала със служебния мобилен номер **********. През септември 2017 г.
синът й И. Д. й съобщил, че дядо му И. Д. И.ов е настанен в дом за стари хора.
След като подсъдимата и синът й го посетили в дома за стари хора,
подсъдимата извършила справка в имотния регистър и установила, че бил
предявен иск за апартамента. Бил проведен телефонен разговор с
тъжителката, в който бил обсъден и апартаментът. По-късно на 27. 09. 2017 г.
подсъдимата посетила дома за стари хора заедно с други две жени, които
познавали тъжителката, защото заедно с нея били последователки на
духовния водач В. Т.. Подсъдимата и двете жени провели телефонен разговор
с тъжителката и свидетеля Я.Н. Д., при което спорели дали И. Д. И.ов трябва
да пребивава в дома. В крайна сметка И. Д. И.ов бил отведен от подсъдимата
4
от дома за стари хора и на 12. 10. 2017 г. било подадено писмено становище
до Пловдивския окръжен съд, IV гр. състав, гр. дело № 1708/2017 г.,
подписано от него, с което се оспорвал искът за апартамента.
На 12. 10. 2017 г. подсъдимата използвала служебно мобилно
устройство, с което изпратила от служебния си мобилен номер ********** на
тъжителката следното кратко текстово съобщение: „М., имота не се продава.
Наели сме адвокат да се яви от името на И. по делото. Това не е само
между вас, използвайки слабостта му и болестта му. Той не е подписвал
договор. Утре ще получим всички док. Имотните измами ги правиш ти, но
ще те разследват и за М КАМЪК и за Чурен- крадла на чужди имоти и
убийца на стари хора. Не ти стига цял живот че го изстиска, взехте
къщата в Емона, къде ще го носиш?“. По същия начин на 28. 10. 2017 г.
подсъдимата изпратила на тъжителката следното кратко текстово съобщение:
„Крадла. Господ ще те накаже жестоко за долните дела. “. По същия начин
на 28. 11. 2017 г. подсъдимата изпратила на тъжителката следното кратко
текстово съобщение: „И да ходиш на събиранията на В., пак няма да си
изкупиш греховете спрямо И.. И там хората вече те знаят.“. Всички
изброени съобщения били получени и прочетени от тъжителката на мобилния
й телефон марка „Нокиа“, ИМЕЙ 353425/04/333716/3, на съответните дати в
град Пловдив.
Така описаната фактическа обстановка се установява от събраните в
хода на първоинстанционното производство доказателства: удостоверение за
граждански брак, договор за продажба на недвижим имот по реда на
Наредбата за държавни имоти от 06. 11. 1991 г., предварителен договор за
покупко-продажба на имот с дата 20. 09. 2014 г., медицинско направление за
ТЕЛК от 19. 04. 2017 г., справка по лице от Службата по вписванията –
Пловдив, договор за предоставяне на социални услуги с дата 15. 07. 2017 г.,
разпечатки от снимки на екран на телефон, справки от Търговския регистър,
писмен отговор от И. Д. И.ов до Пловдивския окръжен съд, справка от
Националната база данни „Население“ за роднински връзки на подсъдимата,
справка от „А1 България“ ЕАД, писма-отговори от „Я.“ ЕООД и две
декларации, подписани от подсъдимата; веществени доказателства;
експертните заключения по двете съдебни компютърно-технически
експертизи, показанията на свидетелите Г.Д. Л., П.Т.Т.-Р., Е.А.И., С.И. И.ов,
З.Г.Т., Р.В.Н. и Я.Н. Д.; и обясненията на подсъдимата.
Проведеното от първостепенния съд съдебно следствие съответства на
изискванията на закона за пълнота, всестранност и обективност. Нещо
повече: то се отличава със задълбоченост, изчерпателност и прецизност,
рядко наблюдавани в практиката по дела от частен характер. При така
събраната доказателствена съвкупност първата инстанция е провела обстоен
анализ на доказателствата, обосновавала е на кои от тях дава доверие и на кои
– не, след което е достигнала до верни фактически изводи. Предисторията на
отношенията между тъжителката и подсъдимата преди изпращането на
инкриминираните кратки текстови съобщения се установява преди всичко от
5
писмените доказателства по делото. В основните си линии (заболяването на
И. Д. И.ов и настаняването му в дом за стари хора, съответно извеждането му
от дома за стари хора) тя се потвърждава и от свидетелските показания и
обясненията на подсъдимата. Що се отнася до самото изпращане на
инкриминираните кратки текстови съобщения, в края на обясненията си
подсъдимата отрича тя да ги е изпращала. Както правилно се посочва в
мотивите към обжалваната присъда обаче, в тази част обясненията й се
опровергават от останалите събрани по делото доказателства. В частност от
експертното заключение по първата съдебна компютърно-техническа
експертиза, правилно кредитирано като обосновано и професионално
издържано, се установява, че инкриминираните текстови съобщения са били
изпратени от лице, използващо телефонния номер **********; този
телефонен номер по данни от справката от „А1 България“ ЕАД е бил
регистриран на името на „Я.“ ЕООД, работодателя на подсъдимата; а по
данни от „Я.“ ЕООД този телефонен номер е бил предоставен за служебно
ползване тъкмо на подсъдимата, за което получаване са представени и две
подписани от нея декларации (л. 212 и 213 от делото на районния съд). Както
правилно е посочил районният съд, от показанията на свидетелката Н. се
установява, че макар и колегите на подсъдимата да са имали достъп до
служебния й телефон докато тя е била ангажирани с работни срещи, то в тези
случаи те са изпращали кратки текстови съобщения само във връзка с
работата, което изключва хипотезата някой от тях да е изпратил
инкриминираните съобщения. В допълнение към изложеното от
първостепенния съд въззивният съд добавя само, че индиция за изпращането
на инкриминираните кратки текстови съобщения и при съвкупната преценка
на останалата част от обясненията на подсъдимата и писмения отговор от И.
Д. И.ов. Датата на подаването на писмения отговор в Пловдивския окръжен
съд съвпада с датата на изпращането на първото кратко текстово съобщение,
в което се споменава „наемане“ на адвокат – скоро след като според
обясненията си подсъдимата е извела И. Д. И.ов от дома за стари хора и е
„наела“ адвокат, който да „движи нещата“ относно иска за апартамента.
Освен това обясненията на подсъдимата, според които тя е посетила дома за
стари хора с две жени от „братството на В.“, съответстват на съдържанието на
инкриминираното съобщение от 28. 11. 2017 г. („ И да ходиш на събиранията
на В., пак няма да си изкупиш греховете спрямо И.. И там хората вече те
знаят.“). При това положение доводът на защитата, поддържан и пред
въззивния съд, за липса на доказателства относно личността на извършителя,
е неоснователен. Правилно първата инстанция е преценила, че подсъдимата е
изпратила съобщенията.
На следващо място въззивният съд трябва да обсъди доказателствата
относно мястото, на което тъжителката е получила инкриминираните
текстови съобщения. Отношение към установяването на това обстоятелство
имат събраните от първостепенния съд показания на свидетелите Л., Т.-Р.
(приятелки на тъжителката) и Д. (син на тъжителката). Самата тъжба не може
6
да се приеме за доказателство за мястото на получаването на кратките
текстови съобщения. Тя съдържа единствено съответни твърдения на
тъжителката, които подлежат на доказване. Тъжителката не може да бъде
свидетел в наказателното производство, защото тези две процесуални
качества са несъвместими. По изложените съображения изложените от нея
данни в тъжбата не могат да се приемат за „показания“. Затова преценката
дали инкриминираните съобщения са били получени на твърдяното с тъжбата
(уточнението към тъжбата място) следва да се направи с оглед на показанията
на посочените трима свидетели, които съдържат съответни фактически данни.
Според показанията на свидетелката Т.-Р. тъжителката й показала
кратките текстови съобщения в сладкарница в София, но свидетелката не е
присъствала в момента на получаването им. Следователно съобщенията са й
били показани в град София след получаването им.
Според показанията на свидетелката Л., която живее в град Пловдив,
тъжителката й прочела текстовите съобщения по телефона. Свидетелката
предполага, че са й били прочетени по телефона, защото към момента на
прочитането им тъжителката не се е намирала в Пловдив. Уточнила е, че не е
очевидец на получаването на съобщенията.
Според показанията на свидетеля Д. тъжителката живее в Пловдив, но
го е посещавала един-два пъти в София, за да види дъщеря му. Тя била в
Пловдив, когато получила съобщенията. Обадила му се по телефона през
октомври 2017 г., когато ги получила. След това се срещнали и му ги
показала.
При преценката на тази група гласни доказателствени средства
първостепенният съд правилно е приел, че показанията на свидетелките Т.-Р.
и Л. относно получаването на съобщенията са косвени и възпроизвеждат
заявеното от тъжителката пред свидетелките. Същото се отнася и до
показанията на свидетеля Д., от които е видно, че той също не е присъствал в
самия момент на получаването на съобщенията. Нито един от свидетелите не
е присъствал в момента на получаването на съобщенията. Показването на
съобщенията на свидетелката Т.-Р. в сладкарница в София не изключва
хипотезата тъжителката да ги е получила в Пловдив, след което да ги е
показала на свидетелката в София. Що се отнася до показанията на
свидетелката Л., същите съдържат предположение на свидетелката за
местонахождението на тъжителката при прочитането им. Те не изключват
възможността тъжителката да се е намирала в Пловдив, откъдето да се е
обадила на свидетелката. Освен това, както правилно посочва първата
инстанция, показанията на двете свидетелки не са достатъчно конкретизирани
относно моментите, в които тъжителката се е свързала с тях. Невъзможно е да
се прецени дали тъжителката им е прочела, съответно показала съобщенията
незабавно след получаването им или след изтичането на по-продължителен
период, в който би могла да се е преместила от Пловдив в София или
обратно. При това положение не може да се направи сигурен извод, че
7
мястото на тъжителката, когато им е обяснила за получените съобщения,
съвпада с мястото на получаването им.
Показанията на свидетеля Д., от друга страна, са по-конкретни. Според
тях тъжителката пребивава основно в Пловдив и рядко посещава София,
където живее той. Моментът, в който тъжителката му се е обадила и му е
казала по телефона за получаването на съобщенията, е достатъчно
конкретизиран („октомври 2017 година“). Следователно тъжителката е
съобщила на свидетеля Д. за съобщенията непосредствено или скоро след
получаването им. Щом тя рядко посещава София, при което се среща със
свидетеля и дъщеря му (идвала един-два пъти), то няма как съобщенията да
са били получени в София без свидетелят Д. да възприеме това обстоятелство
непосредствено или то да му бъде споделено от тъжителката присъствено.
Този свидетел конкретно заявява, че при самото получаване на съобщенията
тъжителката е била в град Пловдив, което съответства и на останалите му
показания.
При това положение първостепенният съд правилно е приел за
установено, че инкриминираните кратки текстови съобщения са били
получени от тъжителката в град Пловдив, а не в град София. От внимателната
анализа на посочените свидетелски показания е видно, че между показанията
на свидетеля Д. и показанията на свидетелките Л. и Т.-Р. всъщност няма
противоречия. По-точно показанията на последните две свидетелки не са
достатъчно конкретизирани, за да може да възникне противоречие между тях
и конкретизираните показания на свидетеля Д.. Установява се, че при
получаването на съобщенията тъжителката се е намирала в Пловдив, където
живее и обичайно пребивава, и кратко след получаването им се е обадила на
свидетеля Д., докато все още е била в Пловдив. По-късно след получаването
на съобщенията се е обадила на свидетелката Л. (като остава неизяснено дали
при това обаждане тъжителката се е намирала в Пловдив или в София) и се е
срещнала със свидетелката Т.-Р. в София.
Действително, при провеждането на разпита на свидетеля Д.
председателят на първоинстанционния съдебен състав в изпълнение на
правомощията си по чл. 266, ал. 2 НПК за поддържане на реда в съдебното
заседание е отправил неколкократни разпореждания до свидетеля, след което
му е наложил глоба в размер на 100 лева. Тези действия на председателя на
съдебния състав са законосъобразни и не могат да опорочат протичането на
разпита. Не се установява вследствие на тях свидетелят да е изпаднал в
необичайно емоционално състояние. Напротив: от анализата на показанията
му е видно, че те продължават да са подробни, ясни, конкретни,
последователни, логични и вътрешно съгласувани. В частност конкретно
изявеното от свидетеля, че при получаването на съобщенията през октомври
2017 г. тъжителката се е намирала в Пловдив, съответства на изнесените
преди това данни, че тя живее в Пловдив и рядко посещава свидетеля в град
София.
8
При така установената фактическа обстановка въззивният съд намира че
първата инстанция е формирала също така и правилни правни изводи.
По делата за престъпления от частен характер обстоятелствата на
предполагаемото престъпление се излагат от тъжителя с подадената от него
тъжба. Към тези обстоятелства се отнасят всички елементи от състава на
твърдяното престъпление. Включването на тяхно ясно и конкретно описание
в тъжбата (в това число относно време и място) е необходимо условие за
очертаването на предмета на доказване. Без него подсъдимият не би могъл да
разбере в какво е обвинен, ще е значително затруднен в организирането на
защитата си и няма да има реална възможност да сочи и да представя
доказателства, оборващи обвинението. Затова първостепенният съд правилно
се е позовал на т. 4. 2 от ТР № 2/2002 г. по н. дело № 2/2002 г. на ОСНК на
ВКС. Действително, тъжителят не разполага със специалните юридически
знания на прокурора, така че от него винаги да се очаква да може да изложи
конкретно всички обстоятелства, които са относими към съответния състав на
престъпление от частен характер. Затова при администрирането на тъжбата
първостепенният съд, който разполага с необходимите специализирани
правни знания, осъществява правомощията да остави тъжбата без движение и
да даде указания на тъжителя за надлежното й конкретизиране.
В разглеждания случай изложените в тъжбата обстоятелства
съответстват на обвинение в престъплението от частен характер обида,
извършено при условията на продължавано престъпление (по чл. 146, ал. 1
във връзка с чл. 26, ал. 1 НК). Престъплението обида е резултатно: то се счита
изпълнено от обективна страна в момента, в който пострадалият сетивно
възприеме обидното действие или бездействие. В настоящия случай това е
моментът, в който тъжителката е прочела обидните кратки текстови
съобщения. Доколкото става въпрос за елемент от състава на твърдяното
престъпление от частен характер, който може и трябва да бъде
индивидуализиран с време и място на проявяване, първата инстанция
законосъобразно е оставила тъжбата без движение и е указала на тъжителката
да посочи къде е била, когато е получила обидните съобщения. Указанията са
били надлежно изпълнени, като тъжителката е уточнила, че при получаването
на съобщенията се е намирала в град София, на гости на свидетеля Д., за да се
грижи за дъщеря му (л. 47 от делото на районния съд).
Тежестта на доказването лежи върху тъжителката (чл. 103, ал. 1 НПК).
Тя е длъжна да докаже твърдените в тъжбата факти и обстоятелства от
състава на престъплението от частен характер. В разглеждания случай и
предвид правилно възприетата от първоинстанционния съд фактическа
обстановка следва да се приеме, че тъжителката не е доказала всички
елементи от обективната страна на състава на твърдяното престъпление по чл.
146, ал. 1 във връзка с чл. 26, ал. 1 НК. В частност тя не е доказала , че е
получила обидните кратки текстови съобщения в град София. След
надлежното конкретизиране на тъжбата подсъдимата се е запознала с нея,
организирала е защитата си по така описаните факти и обстоятелства и е
9
направила съответни доказателствени искания. Първостепенният съд е
обвързан от обстоятелствената част на тъжбата и не би могъл да признае
подсъдимата за виновна при различни от изложените в тъжбата факти, щом
като тъжителката е пропуснала възможността да измени обвинението в хода
на съдебното следствие по реда на чл. 287, ал. 6 НПК. Противното би
означавало първата инстанция да допусне процесуално нарушение, което
съществено би ограничило правото на защита на подсъдимата.
В обобщение, въззивният съд приема, че тъжителката не е доказала по
реда и правилата на НПК обективната съставомерност на твърдените с
тъжбата деяния. Затова обжалваната присъда трябва да бъде потвърдена като
правилна и законосъобразна.
Предвид изхода на делото въззивният съд приема, че правилно и
законосъобразно първата инстанция е възложила сторените от бюджета на
съдебната власт разноски в тежест на тъжителката на основание чл. 190, ал. 1
НПК.
Правилно и законосъобразно е и произнасянето на първата инстанция
относно приобщените към наказателното дело веществени доказателства.
Въззивният съд не дължи отделно произнасяне по връщането им. To следва да
се осъществи въз основа на влязлата в сила присъда на районния съд.
Така мотивиран и на основание чл. 334, т. 6 във връзка с чл. 338 НПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъдата, постановена в открито заседание на 26.
04. 2021 г. от Софийския районен съд, Наказателно отделение, 131-ви състав,
по н. ч. х. дело № 5807 по описа за 2018 г.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10