№ 923
гр. София, 24.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Ваня Н. И.
Десислава Алексиева
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Десислава Алексиева Въззивно гражданско
дело № 20211100513780 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК
С решение № 20176600 от 25.08.2021 г. по гр.д. № 35053/219 г. по описа на СРС, 26
състав е осъдена И. Р. М., ЕГН ********** да заплати на П. И. П., ЕГН ********** на
основание чл. 50 ЗЗД, сумата от 5 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания, при инцидент причинен от две кучета,
собственост на ответницата, на 13.03.2019 г. в гр. София, ведно със законната лихва, считано
от 13.03.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлен иска до пълния
предявен размер от 7664 лева.
С решението е осъдена И. Р. М., ЕГН ********** да заплати на П. И. П., ЕГН
********** на основание чл. 50 ЗЗД, сумата от 320,65 лева, представляваща обезщетение за
имуществени вреди, изразяващи се в направени медицински разноски за кучето на ищцата за
лечение на причинени травми на 13.03.2019 г. от ухапване от кучета, собственост на
ответницата, ведно със законната лихва считано от 25.03.2019 г. /датата на извършване на
разноските/ до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлен иска до пълния
предявен размер от 336 лева.
С решението е осъдена И. Р. М., ЕГН ********** да заплати на П. И. П., ЕГН
********** сумата от 815,42 лева разноски по делото, по компенсация.
В законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК срещу първоинстанционното
решение в частта, с която исковете са уважени е постъпила въззивна жалба от И. Р. М..
Счита, че решението на СРС е неправилно поради противоречие с материалния закон и
необосновано. Поддържа, че неправилно първоинстанционният съд приел, че не е налице
съпричиняване от страна на пострадалото лице, доколкото според жалбоподателя по делото
било доказано, че кучето на ищцата не било държано на повод. Твърди, че кучето на ищцата
е провокирало кучетата на М. с лаене и по-агресивно поведение. В същото време ищцата
говорила и по телефон. Съпричиняване било налице и за ухапването на пръста на ищцата,
тъй като тя се опитала да отвори устата на едно от кучетата и е създала предпоставка да бъде
1
ухапана. Ищцата сама твърдяла, че ухапването било резултат от опита й да бъдат разтървани
кучетата. Ето защо е налице основание за намаляване на отговорността на И. М.. Счита, че
следва да бъде съобразено емоционалното състояние на ищцата, доколкото същата отглежда
малко дете, т.е. травматичното увреждане не била единствената причина за страданията й.
Според жалбоподателя, определеният от СРС размер е прекомерен. Травмата е отшумяла
бързо, няма данни за последващи усложнения или консултации, напълно възстановена е, ето
защо обезщетението следва да бъде намалено като прекомерно. Счита, че и размерът на
имуществените вреди е останал недоказан. Отправя искане за отмяна на
първоинстанционното решение в обжалваната част, алтернативно намаляване на размера на
обезщетението. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил такъв от ищцата П. П.. Счита, че
свидетелските показания на доведения от нея свидетел са истински, непосредствени и
преки, за разлика от свидетелските показания на доведения от ответника свидетел, които
според жалбоподателя били противоречиви и неистински, за целите на процеса. Счита, че е
нарушен и принципа за равнопоставеност, тъй като двамата свидетели не били изслушани в
едно и също заседание, по този начин се създавали основателни съмнения в истинността на
показанията на изслушания по-късно свидетел. Счита, че вредите се установяват от СМЕ и
изследване на психологичните й травми. Моли първоинстанционното решение да бъде
потвърдено. Претендира разноски.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакувания съдебен акт,
приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е
валидно и допустимо. По доводите във въззивната жалба, настоящият състав намира
следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с иск по чл. 50 ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 13.03.2019 г., докато се разхождала с детето си в количка и
собственото куче, била ухапана на пръста на дясната ръка в опит да освободи собственото
си куче „Бекс“ от нападението на двете кучета на ответницата. Бебето което било в
бебешка количка също започнало да плаче. Кучето на ищцата било в изключително тежко
състояние в резултат от ухапванията и претърпяло тежки интервенции. Ищцата получила
косо разположена рана с дълбочина 1,5 см. на показалеца на дясната ръка, представляващо
временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Била неспокойна, емоционално и
психически разстроена, изпитвала страх, тревожност да излиза сама с детето и кучето, бил
стресирана. Отправя искане за присъждане на 7664 лева обезщетение за неимуществени
вреди и 336 лева за имуществени вреди, представляващи разходи от страна на доверителката
й за лечение на кучето й, ведно със законната лихва от датата на събитието до
окончателното й възстановяване.
В отговор, ответникът оспорва в цялост претенциите по основание и размер с
изложени в същия подробни съображения. Въвежда възражение за съпричиняване. Счита, че
исковете следва да бъдат отхвърлени изцяло, алтернативно да бъде намалено
претендираното обезщетение съобразно критериите в чл. 52 ЗЗД.
По делото не се спори, че кучето „Бекс“, порода „Лабрадор“ е собственост на ищцата
П. П. / фамилия преди брака К./ видно от паспорт за собственост и гласни доказателства. По
делото се установява, че двете кучета „Бети“, порода „Голдън Ретрийвър“ и „Чери“, порода
„Лабрадор“ са собственост на ответника И. М.. Това се установява от представените два
паспорта за собственост и от гласните доказателства събрани по делото.
Въз основа на съвкупната преценка на писмените доказателства по делото - съдебно-
медицинско удостоверение № Ж-12/2019 г., заключението на вещото лице по допуснатата и
2
изслушана в първоинстанционното производство съдебно-медицинска експертиза, което
при преценката му по реда на чл. 202 ГПК подлежи на кредитиране и гласните
доказателства чрез разпита на свидетеля очевидец С., чиито показания следва да бъдат
ценени като последователни, убедителни, житейски логични, кореспондиращи с останалия
доказателствен материал по делото, въззивният съд приема за установено по несъмнен
начин, че на 13.03.2019 г., в гр. София, в резултат от ухапване на втори пръст на дясната
ръка на ищцата от животно- куче, собственост на ответника, на ищцата били причинени
следните травматични увреждания – разкъсно-контузни рани на показалеца на дясната ръка,
представляващо временно разстройство, неопасно за живота. Съгласно приетото по делото
заключение на СМЕ, възстановителният период е от 10-14 дни, доколкото се касае за
мекотъканна травма, причиняваща средни по сила болки в областта на разкъсването на
кожата, по-силно в първите две- три денонощия, с постепенно намаляващ интензитет до
края на пълния възстановителен период.
Според свидетелските показания на очевидеца С., същият видял, че кучето на П. П.
било вързано на повод до количката. Двете кучета на И. били без намордник и без каишка.
Чувал е и за други инциденти с нейните кучета, обичайно ги разхождала без каишка и
намордник. Видял от около 20 метра разстояние как кучето на И. се втурнало върху кучето
на П.. След това и другото куче (жълтото) също. Чул лаене, крясъци. Видял, че кучето на П.
тръгнало супер бързо в другата посока, може би към техния блок и видял кръв по ръката на
П.. Кучето било вързано за количката на П.. Втурването станало буквално за секунди. Чул
лаене, писъци от страна на П., и отскубване на кучето на П. в обратна посока. Побягнало от
нападанието от двете кучета. П. тръгнала след кучето си с раната на ръка. И. си извикала
кучетата и тръгнала в другата посока. Не е проявила интерес за състоянието на кучето на П..
Свидетелските показания на св. С. са последователни, доколкото същият е възприел пряко и
в цялост инцидента.
От разпита на свидетеля С. се установява, че си спомня случка между жена с куче и
количка и две кучета на жена, за която впоследствие разбрал, че се казва И.. Спомня, си че
кучетата на И. били без намордник и каишка, което съответства на изложеното от св. С.,
поради което в тази част взаимно се допълват и следва да бъдат кредитирани.
Същевременно обаче в останалата си част свидетелски показания на св. П. са епизодични,
непоследователни и вътрешно противоречиви: бил в далечината, но изчаквал от страни; И.
била с две кучета, които си ходели спокойно и в следващия момент кучетата били едно
върху друго; Двете момичета се били сграбчили да разтърват кучетата, като не видял следи
от кръв; като същевременно в тези части не се подкрепят от събраните по делото
доказателства, в частност писмените доказателства за причинената разкъсно-контузна рана
на показалеца на ищцата, приетото по делото заключение на СМЕ, писмени доказателства
относно уврежданията на кучето на ищцата, свидетелските показания на С., пряк очевидец
на събитието, ето защо в посочените части настоящият състав не кредитира свидетелските
показания на св. П..
От претърпяното травматично увреждане и от случилото се се установява , че ищцата
имала негативно отражение върху състоянието , съпроводено със страх, стрес и
тревожност, а по данни от свидетеля С. около един месец същата не излизала в резултат от
преживения уплах.
Кучето на ищцата претърпяло медицински интервенции – за което са представени
две епикризи от 19.03.2019 г. и от 05.04.2019 г., както и доказателства за извършени разходи
за лечението му: такси за прегледи, оперативни интервенции и консумативи в размер на 336
лева, за което са представени платежни документи.
По отношение на правните изводи:
Фактическият състав на чл. 50 от ЗЗД изисква, за да бъде ангажирана отговорността
на собственика и/или на лицето, под чийто надзор се намират вещите, да бъдат установени
причинени вреди (имуществени и/или неимуществени) от вещи, които вреди да са в
причинно-следствена връзка с поведението на съответната вещ. Съгласно чл. 50 от ЗЗД за
вредите, произлезли от вещи, отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор
те се намират, като за разлика от общата отговорност по чл. 45 ЗЗД, отговорността по чл. 50
ЗЗД не се обуславя от вината на отговарящите - собственикът и/или надзираващият, а от
3
връзката между вредите и свойствата/поведението на самата вещ. В разглеждания случай,
доколкото се касае за вреди, за които се твърди, че са причинени от животно-куче, то за да се
ангажира отговорността на ответника на основание чл. 50 от ЗЗД, е необходимо да се
установи, че ответникът е съответно собственик и лице, под чийто надзор се намира
животното; че са нанесени вреди на ищеца; че животното с вредоносните си качества е
причинило тези вреди.
В разглеждания случай, по делото е установено, че ищцата е била ухапана от
животно – куче, собственост на ответника И. М., която е и лицето, под чийто надзор се е
намирало кучето – нападател (паспорти за собственост и гласни доказателства). Установено
е по делото, че кучетата на ответника са били без намордник и повод, както и че същите са
нападнали кучето на ищцата, като кучето на ответника е ухапало показалеца на дясната
ръка на ищеца и й е причинило уврежданията, описани в съдебно-медицинско
удостоверение и установени със съдебно медицинска експертиза. Съгласно чл. 35, ал. 2 от
Закона за защита на животните, собственикът е длъжен да предотврати всяка проява на
необоснована агресия на кучето, проявена на обществени места и при ситуации,
застрашаващи живота или здравето на хора или животни. Съдът намира, че ответникът като
собственик на куче и лице под чийто надзор същото се е намирало, е нарушил разпоредбата
на чл. 35 от Закона за защита на животните. Ответникът е нарушили и разпоредбата на чл. 4
от Наредба за придобИ.не, притежаване и отглеждане на домашни животни на територията
на Столична община, съгласно която всеки собственик е длъжен да не допуска в
непосредствена близост животни, притежаващи естествена или придобита нетърпимост едно
към друго, както и да отглежда животното домашен любимец по начин, изключващ
възможността за неконтролиран физически контакт с други лица. Същевременно в резултат
от нападението върху кучето на ищцата, същото е получило увреждания съгласно
приложена по делото епикризи от ветеринарна клиника, като за лечението му ищцата е
сторила разноски за интервенции и прегледи съгласно приложени по делото доказателства.
Налага се извода, че именно вследствие на противоправното нападение от страна на кучето
на ответника са причинени на ищеца неимуществените вреди в резултат от травматичното
увреждане – ухапване на показалец на дясната ръка, както и имуществени вреди за лечение
на кучето на ищеца, описаните в исковата молба. С оглед гореизложеното, съдът намира, че
е изпълнен изцяло фактическият състав на чл. 50 от ЗЗД и по делото са установени всички
негови елементи, поради което предявените искове са доказани по основание.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователно и недоказано възражението на
ответника за наличието на съпричиняване от страна на ищеца. Съгласно разпоредбата на чл.
51, ал. 2 ЗЗД, ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може
да се намали. Обективният характер на съпричиняването е признат изрично от Върховния
съд в ППВС № 17/1963 г. По приложението на нормата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е създадена
константна практика на ВКС, обективирана в постановените по реда на чл. 290 ГПК
решение № 21/03.02.2017 г. по т. д. № 437/2016 г. на ВКС, II т. о., решение № 198/03.02.2017
г. по т. д. № 3252/2015 г. на ВКС, II т. о. и други, по смисъла на които принос по чл. 51, ал.
2 ЗЗД е налице, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за
осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е улеснил механизма на
увреждането. Прилагането на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е обусловено от наличието на причинна
връзка между поведението на пострадалия и вредоносния резултат.
В хода на съдебното производство ответникът, чиято е доказателствената тежест за
твърдяното съпричиняване, не е ангажирал никакви доказателства, установяващи поведение
от страна на ищеца, с което да е допринесъл за настъпване на вредите. Безпротиворечиво е
установено по делото, че кучетата на И. М. са били без повод и без каишка. Твърдението, че
кучето на ищцата е било без повод се опровергава от свидетелските показания на св. С..
Установено е по делото, че кучетата на И. М. са нападнали кучето на ищцата и е било
ухапано от тях. Нормално и житейски разбираемо е ищецът да реагира на това нападение и
да се притече на помощ в защита на кучето си, което поведение не обуславя извод за принос
за настъпване на вредите. Ето защо, настоящият състав приема, че в случая не е налице
4
съпричиняване от ищцата, следователно това възражение е неоснователно.
При определяне конкретния размер на причинените неимуществени вреди, съдът
следва да се ръководи от въведения в чл. 52 ЗЗД критерий справедливост. Съгласно
разпоредбата на чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Тъй като неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно
засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото
в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя по справедливост от
съда. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е
абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на
размера на обезщетението. При определяне на това заместващо обезщетение настоящият
състав намира, че следва да бъде съобразени: обстоятелствата, при които са настъпили
уврежданията, характера, вида и тежестта на травматични увреждания причинили болка и
страдание с медикобиологичната характеристика временно разстройство на здравето,
неопасно за живота: мекотъканно травматично увреждане на показалеца на дясната ръка,
възстановяването 10-14 дни, което е протекло нормално, липсата на последващи усложнения
в процеса на възстановяване, липсата на трайни последици за здравето, личното и
общественото благополучие на ищеца, липса на продължително засягане на всекидневния
бит и начин на живот на пострадалия, негативното отражение на инцидента за пострадалия -
страх, стрес, уплаха възрастта на ищеца към момента на настъпване на инцидента и
обстоятелството, че отглежда осеммесечното си дете, съществуващите в страна обществено-
икономически условия към датата на непозволеното увреждане.
При съобразяване на горепосочените критерии, справедливият размер за заплащане
на заместващо обезщетение при подобни травматични увреждания на пострадал следва да
бъде определен в размер на 2 500 лева. Обезщетение в по-висок размер би довело до
нарушаване на критериите на чл. 52 ЗЗД за справедливо възмездяване на вредите, с оглед
техния вид, характер и интензитет и неоснователно разместване на блага. Това налага
частична отмяна на първоинстанционното решение по иска за неимуществени вреди за
разликата над 2500 лева до 5000 лева и отхвърляне на иска в тази му част, а в останалата
обжалвана част, първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
По отношение на претенцията за имуществени вреди и доколкото
първоинстанционното решение се обжалва само в частта, с която искът е уважен, то се
налага извода, че решението на СРС в тази част е правилно. По делото са доказани
претендираните от ищеца сторени разноски: епикризи, платежни документи, за лечението на
ухапванията на собственото на ищцата куче, съответстващи по време на инцидента и в
причинна връзка с последния, но доколкото предмет на въззивна проверка е само сумата от
320,55 лева, то решението в тази част следва да бъде потвърдено.
По разноските:
В полза на ищеца с оглед изхода на спора се следват разноски в размер на 574,32
лева, следователно за горницата над тази сума до присъдения размер от 815,42 лева,
първоинстанционното решение следва да бъде отменено. В полза на въззивника се следват
разноски за държавна такса в размер на 65,74 лева, а за въззИ.емата страна се следват
разноски в размер на 469,86 лева, доколкото същата е претендирала 1000 лева адвокатско
възнаграждение, като по делото не е направено възражение за прекомерност от насрещната
страна, а същото не се прилага служебно.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 20176600 от 25.08.2021 г. по гр.д. № 35053/219 г. по описа на
СРС, 26 състав В ЧАСТТА, с която И. Р. М., ЕГН ********** е осъдена да заплати на П. И.
П., ЕГН ********** на основание чл. 50 ЗЗД, сумата, представляваща разликата над 2 500
5
лева до сумата от 5 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания, при инцидент причинен от две кучета, собственост на
ответницата, на 13.03.2019 г. в гр. София, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 13.03.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, както И В ЧАСТТА , с
която И. Р. М., ЕГН ********** е осъдена да заплати на П. И. П., ЕГН ********** разноски
за разликата над 574,32 лева до размера от 815,42 лева, като ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от П. И. П., ЕГН ********** срещу И. Р. М., ЕГН
********** иск с правно основание чл. 50 ЗЗД да бъде осъдена И. Р. М. да заплати на П. И.
П. на основание чл. 50 ЗЗД, сумата, представляваща разликата над 2500 лева до сумата от 5
000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания, при инцидент причинен от две кучета, собственост на ответницата, на 13.03.2019
г. в гр. София, ведно със законната лихва върху тази част от сумата, считано от 13.03.2019 г.
до окончателното изплащане на сумата.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20176600 от 25.08.2021 г. по гр.д. № 35053/219 г. по
описа на СРС, 26 състав в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА И. Р. М., ЕГН ********** да заплати на П. И. П., ЕГН ********** сумата
от 469,86 лева – разноски за един адвокат за въззивна инстанция.
ОСЪЖДА П. И. П., ЕГН ********** да заплати на И. Р. М., ЕГН ********** сумата
от 65,74 лева – разноски за въззивна инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на
страните при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6