РЕШЕНИЕ
№ 122
гр. Бургас, 25.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на пети юни през
две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Румяна Ст. Калошева Манкова
Членове:Събина Н. Христова Диамандиева
Кирил Гр. С.ов
при участието на секретаря Марина Д. Димова
като разгледа докладваното от Румяна Ст. Калошева Манкова Въззивно
гражданско дело № 20232000500418 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на М. Г. С. от гр.Я. против решение №
292 от 10.07.2023г. по гр.дело № 180/2023г. на Ямболския окръжен съд, с
което е уважен искът по чл.422 ГПК на С. С. К. от гр.Ямбол, като е прието за
установено, че ответницата-въззивник дължи на въззиваемия ищец сумата от
44 600 лв., произтичаща от запис на заповед от 16.03.2020г. с падеж
31.12.2020г., за която, на основание чл.417 ГПК, е издадена заповед за
изпълнение № 1532/24.11.2022г. по ч.гр.дело № 3135/2022г. на ЯРС.
В жалбата те твърди, че решението е неправилно, необосновано и
постановено при допуснати съществени процесуални нарушения. Сочи се, че
в отговора на исковата молба ответницата е твърдяла, че между страните не
са налице заемни правоотношения и на посочената в записа дата не е
получавала парични средства. Неправилно съдът не е изследвал връзката
между процесния запис на заповед и наличието на конкретно каузално
правоотношение, както и възраженията на длъжника, относими към
погасяване на претендираното вземане. Цитирана е съдебна практика.
Оспорва се автентичността на подписите на записа на заповед. Според
въззивната страна, ценната книга не е редовна от външна страна и не
удостоверява подлежащо на изпълнение вземане. Изтъква се липсата на
1
задължителен по чл.535 ТЗ реквизит - точен размер на задължението, както и
наличие на посочени два различни падежа - на предявяване и на дата, което
води до нищожност по чл.486, ал.2 ТЗ. Твърди се още, че от исковата молба
не става ясно на основание какъв документ е издадено разпореждането за
заповедта за изпълнение. На ответницата е връчен запис на заповед от
16.03.2020г., а в разпореждането и заповедта е посочен запис на заповед от
06.03.2020г., какъвто няма приложен. Изтъкнато е още, че процесният
документ не съдържа в текста си, и то в логическа връзка, израза „запис на
заповед“. При влошени лични отношения между страните през март 2020г.,
изписването на имената от М. Г. е извършено под заплаха и не съответства на
действителната и воля и на отношенията между страните, поради което тя не
се е подписала, а документът е унищожаем на основание чл.27 ЗЗД. Налице е
позоваване на показанията на св. Д., които съдът неправилно не е кредитирал.
Направено е искане за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на
предявения иск като неоснователен.
В отговор на въззивната жалба, подаден от С. С. К., се иска оставянето
и без уважение като неоснователна. Счита решението за правилно,
законосъобразно и постановено при всестранна и съвкупна преценка на
събраните доказателства. Сочи като бланкетни и голословни твърденията, че
съдът не е изследвал връзката между записа на заповед и каузалното
правоотношение. Твърди се, че каузално отношение не е въведено от
страните. Посочената в жалбата практика на ВКС е некоректно цитирана и
неотносима към тезата на ищеца. Като е приел, че страните не твърдят
каузално отношение, съдът е постановил решението в съответствие с
практиката на ВКС. Намира редовността от външна страна на записа на
заповед за установена от назначената експертиза и от показанията на
свидетелите. Датата на падежа е правилно посочена от съда – 16.03.2020г., а
този въпрос не е бил и спорен между страните. В жалбата неоснователно се
твърди, че съдът не е разгледал възражението на ответницата за наличие на
два падежа. В решението е посочено, че предявяването на плащане
представлява само покана за изпълнение. Предвид посочения падеж,
предявяването е ирелевантно, тъй като ищецът не претендира обезщетение за
забава. Съгласно т.3 от ТР 1/2005г. на ОСГТК на ВКС, при изрично посочен
падеж в ценната книга, предявяването и не е необходимо. Задължението за
плащане е поето безусловно според документа, в логическа връзка с
останалия текст. Според въззиваемия, съдът правилно е приел, че размерът на
дължимата сума е точно посочен. Основателно в решението са отхвърлени
твърденията на жалбоподателката за попълване на документа ръкописно от
нея под заплаха, тъй като такава не е конкретизирана, а показанията на св.Д.
не могат да допълнят началната липса на конкретика. Правилно в решението
са кредитирани показанията на св. Й., очевидец на съставянето на ценната
2
книга. В решението всички възражения на ответницата са разгледани
изчерпателно.
Въззивната жалба е подадена в срок от надлежно легитимирана страна
против подлежащ на обжалване съдебен акт, което сочи на допустимост.
По съществото на спора, след преценка на възраженията и доводите на
страните, събраните по делото доказателства и с оглед предвиденото в закона,
съдът намира следното:
Обжалваното решение, преценено съобразно изискванията на чл.169
ГПК, настоящата инстанция намира за валидно и допустимо. Съдебният акт е
постановен по допустим иск от надлежен състав на компетентния съд, в
изискуемата от закона форма и отговаря на изискванията на чл.236 ГПК.
Искът е за установяване на вземане по запис на заповед и има правното
си основание в чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1 и чл.124, ал.1 ГПК.
Ищецът С. К. твърди в исковата молба, че по силата на издаден на
16.03.2020г. /изписаната в исковата молба дата 06.03.2020г. като техническа
грешка е коригирана с изявление на процесуалния представител на ищеца,
адв.Й. в с.з. на 15.06.2023г., в което пълномощникът на ответницата, адв.Х. е
заявила, че не се оспорва датата на издаване на записа на заповед –
16.03.2020г./ запис на заповед, ответницата М. С. се е задължила неотменно и
безусловно да заплати на ищеца К. сумата от 44600 лв. на 31.12.2020г. След
като задължението не е изпълнено, по подадено от К. заявление е образувано
ч.гр.д. № 3135/2022г. на Районен съд – Ямбол, по което е издадена заповед №
1532/24.11.2022г. за изпълнение по чл.417 ГПК за претендираната сума от
44600 лв., ведно със съдебни разноски от 892 лв. и адвокатско
възнаграждение от 2500 лв. Издаден е и изпълнителен лист №
1399/24.11.2022г. Образувано е изпълнително дело № 1482/2022г. на ЧСИ И.
Х., рег. № 878 на КЧСИ, по което на М. С. е изпратена покана за доброволно
изпълнение, получена на 13.12.2022г. След постъпило от длъжника
възражение срещу издадената заповед по чл.417 ГПК, ведно с искане за
спиране на изпълнителното дело, с определение № 303/16.02.2023г. на ЯРС е
постановено спиране на изпълнителното производство. В указания от съда
срок е депозирана исковата молба по чл.422, ал.1 ГПК за установяване
съществуване на вземането по издадената заповед за изпълнение.
В отговор на исковата молба ответницата М. С. е оспорила иска по
основание и размер. Заявила е, че подписът на документа за издател не е
неин. Липсват задължителните реквизити по чл.535, т.2, т.3 и т.4 ТЗ – не е
посочен размерът на задължението – изписаните цифри са неясни, а словом
сумата е неразбираема; вписани са два различни падежа – на предявяване и на
дата, основание за нищожност по чл.486, ал.2 ТЗ. Записът на заповед не е
редовен от външна страна и не удостоверява подлежащо на изпълнение
вземане. Не може да се идентифицира документът, въз основа на който е
3
издадена заповедта за изпълнение, тъй като с поканата за доброволно
изпълнение е връчен запис на заповед от 16.03.2020г., а в разпореждането и
заповедта е посочена дата на издаване – 06.03.2020г. Вземането е
неизискуемо, тъй като менителничният ефект не е предявен за плащане.
Документът не съдържа в текста и то в логическа връзка изразът: „запис на
заповед“. На последно място е заявено, че в записа на заповед ответницата е
изписала ръкописно името си под заплаха, но не е положила подпис.
При така изложените от насрещните страни твърдения по фактите,
безспорно е по делото, че на 16.03.2020г. /ответната страна е признала
техническа грешка при изписването на датата в исковата молба и в заповедта
по чл.417 ГПК/ е издаден запис на заповед, съгласно който М. Г. С.
безусловно и неотменно, без разноски и без протест, срещу представяне на
този запис на заповед, се задължава да плати 44600 /четиридесет четири
шестстотин/ лева на лицето С. С. К., при място на платежа – гр.Я., ул.„Г.К.“
№ * /адреса на К./ и падеж: 31.XII.2020 година. Посочена е идентификация на
издателя – М. Г. С., със съответното ЕГН и адресна регистрация в гр.Я., ул.
„В.“ №*.
Със заявление от 23.11.2022г. С. К. е предявил пред Районен съд -
Ямбол искане за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК на
основание приложения запис на заповед от 16.03.2020г. Със заповед № 1532
от 24.11.2022г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл.417 ГПК, постановена по ч.гр.д. № 3135/2022г. на Ямболския районен
съд, е разпоредено М. С. да заплати на С. К. сумата от 44600 лева, главница,
както и държавна такса в размер на 892 лв. и адвокатско възнаграждение от
2500 лв., като вземането произтича от издадения запис на заповед с падеж
31.12.2020г. Допуснато е незабавно изпълнение на основание чл.418, ал.1
ГПК. Издаден е и изпълнителен лист. Съдът е дал възможност на длъжника в
едномесечен срок да плати сумата или да подаде в съда писмено възражение.
В срока С. е депозирала възражение по чл.414 ГПК, като е заявила, че не
дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение. С
определение № 303 от 16.02.2023г. съдът е спрял принудителното изпълнение
по образуваното за процесното вземане изп. дело № 1482/2022г. на ЧСИ Ир.
Христова, рег. №878 на КЧСИ и е указал на заявителя – С. К., възможността
да предяви в едномесечен срок иск за установяване на вземането си, което е
сторено с разглежданата искова претенция.
Предмет на иска по чл.422 ГПК е установяване на паричното вземане, за
което ищецът-кредитор се е снабдил със заповед за изпълнение въз основа на
представен в заповедното производство документ, в случая – запис на заповед
по чл.417, т.9 ГПК. Записът на заповед е абстрактна сделка, т.е. договореното
по нея задължение не е свързано с определена кауза /основание, причина/. По
дефиниция от чл.535, т.2 ТЗ записът на заповед материализира само
4
безусловно обещание на издателя за плащане. Основанието за плащане при
този вид сделки не е елемент на съдържанието. Несъмнено, записът на
заповед се издава във връзка с конкретни отношения между издателя и
лицето, в чиято полза се поема задължението за плащане на определена сума,
но тези каузални отношения се намират извън съдържанието на ценната книга
и не са условие за действителност на менителничния ефект. Затова, в
производството по чл.422 ГПК ищецът- заявител в заповедното производство,
на първо място е необходимо и достатъчно да установи редовността на записа
на заповед от външна страна. Следва да се отбележи, че когато вземането
произтича от документ, чиято формална редовност е условие за
действителност на съответната сделка и за възникване на визираното там
вземане, въззивният съд не е ограничен от разпоредбата на чл.269 ГПК при
произнасяне относно съществуването на вземането, след като извърши
самостоятелна преценка за спазване на особените изисквания, които законът
поставя към формата и съдържанието на документа /вж. р. № 71 от
3.07.2012г. на ВКС по т.д. № 444/2011г., ІІ т.о./. За да удостовери валидна
менителнична сделка, пораждаща задължение за плащане, записът на заповед
трябва да има формата и реквизитите по чл.535 ТЗ. Поради това, независимо
дали е сезиран с доводи за съществуване на вземане по запис на заповед, при
разглеждането на иск по чл.422 ГПК, съдът следва да съобрази доколко
представения от кредитора документ отговоря на формалните изисквания,
които го правят действителен и източник на вземане по абстрактна
менителнична сделка.
В случая, процесният запис на заповед от 16.06.2020г. е редовен от
външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане.
Неоснователно е възражението относно нередовности на ценната книга с
правно основание чл.535 и чл.496, ал.2 ТЗ, водещи до нейната нищожност.
Документът съдържа всички предвидени в чл.535 ТЗ реквизити –
наименованието „запис на заповед“ се съдържа и в текста на самия документ;
безусловно и неотменимо задължение да се плати определена парична сума;
лицето, на което следва да се плати; дата и място на издаване на записа на
заповед и падеж на задължението съгласно чл.486, ал.1, т.4 ТЗ – на определен
ден, от който момент задължението за плащане се счита за изискуемо.
Посоченият в процесната ценна книга израз "срещу представяне на този запис
на заповед" не съставлява уговаряне на падеж "на предявяване" по смисъла на
чл.486, ал.1, т.1 ТЗ, а е относим към "предявяване за плащане" като
фактическо действие, което има функцията на покана за изпълнение на иначе
изискуемо с оглед настъпилия падеж по ефекта менителнично задължение. А
записът в каре под ценната книга: „Настоящата запис на заповед ми е
предявена за плащане на:…“ не е относим към съдържанието на ценната
книга, а е отбелязване, кога записът на заповед е представен на издателя му. В
5
менителничния ефект волята относно момента на плащане е изрично и ясно
посочена на съответната дата като „падеж“ и не създава никакво съмнение за
предвиден и друг момент за падежиране на задължението.
Налице е и положен подпис за издател от С.. Оспорването на
автентичността на подписа от страна на ответницата е недоказано. Както
изслушаната пред първата инстанция единична съдебна графологична
експертиза, така и тройната такава, допусната във въззивното производство,
потвърждават авторството на процесния запис на заповед, подписан от
посочения там издател – М. Г. С.. В този смисъл са и показанията на св.Й. Й.,
присъствал при подписването на документа.
Ясно, четливо и разбираемо е посочен с цифри размерът на безусловно
обещаната за плащане парична сума по менителничния ефект – 44600 лв.
Вещите лица изясняват, че всяка от цифрите в тази сума, изписана
ръкописно, съответства на изписаните цифри в единния граждански номер на
издателя, номера и датата на издаване на личната и карта.
Що се отнася до довода за разминаване между изписаната с цифри сума
- 44600 и словом: „четиридесет четири шестстотин“, следва да се посочи, че в
ценната книга дължимата сума може да бъде изписана цифром, словом или по
двата начина. Ако в менителничния ефект сумата е написана едновременно с
думи и цифри, но има различие между тях, съгласно разпоредбата на чл.460,
вр. чл.537 ТЗ, важи сумата, написана с думи. Правилото за дерогиране на
цифровото изражение на дължимата по ценната книга сума е приложимо
само, ако в нея едновременно с това има изписване на различна сума с думи.
В този случай се счита, че изявлението за задължаване от издателя на записа
на заповед е направено за посочената словом сума. Разликата между словното
и цифровото изражение обаче не води до нередовност на ефекта и липсата на
дълг по него. Правилото на чл.460 ТЗ е приложимо единствено, ако
посоченото с думи в записа на заповед е съществуваща величина, като
преценката е конкретна и се извършва включително с оглед начина на
изписване. Ако изписването словом е несъществуваща величина, не е налице
словестно посочване на дължима сума по см. на чл.460, ал.1 ТЗ и
инкорпорираното в тази разпоредба правило е неприложимо, тъй като няма
изписване на сумата по двата начина, като дължимият размер на дълга се
определя съобразно посочването му в цифри. С изложените правила се цели
да се запази редовността на менителничния ефект като се уредят случаите,
при които има посочване по различен начин на различни суми /вж. решение
№ 173 от 25.01.2018г. на ВКС по т. д. № 937/2016г./.
В процесния случай, разпоредбата на чл.460, ал.1 ТЗ не намира
приложение, тъй като не са налице предпоставките за това, доколкото
изписването словом е на несъществуваща величина. От математическа гледна
точка не съществува число „четиридесет четири шестстотин“. Налага се
6
изводът за липсва на нередовност на ефекта, тъй като сумата по записа на
заповед е посочена като число, изписано само с цифри - 44600 лева и тази
стойност следва да се приеме за меродавна.
Въззивницата оспорва процесния запис на заповед и като унищожаем,
поради издаването му под заплаха от страна на кредитора. Оспорването е
неоснователно, като недоказано. Ангажираният от ответницата свидетел - А.
А., е неин син и показанията му следва да бъдат ценени при условията на
чл.172 ГПК, с оглед на другите данни по делото. В случая липсват каквито и
да било други доказателства за заплашителни действия или словесни заплахи,
под въздействието на които да е съставен и подписан разглежданият
менителничен ефект. Тъкмо напротив, от показанията на св. Й. се установява
приятелска обстановка при подписването, при което страните си говорили,
без отправяни закани или заплахи. Освен това, заявеното от св. А., че С.
накарал майка му да пише някакъв документ, заплашвал я и и диктувал какво
да пише, казал и, че ако не подпише ще и се случат лоши неща, не е плод на
негови лични възприятия, а преразказ на твърдения на въззивницата.
Несъстоятелно е и възражението във въззивната жалба за необсъдена в
обжалваното решение връзка между процесния запис на заповед и наличието
на конкретно каузално правоотношение. Съгласно т.17 от ТР № 4 от
18.06.2014г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013г. на ОСГТК, в производството по
чл.422 ГПК на изследване подлежи и каузалното правоотношение, по повод
или във връзка с което е издаден редовният запис на заповед, само когато
страните са въвели твърдения или възражения, основани на конкретно
каузално правоотношение. В настоящото производство, както ищецът, така и
ответницата, не въвеждат твърдения за конкретното каузално
правоотношение между тях, обосновало записа на заповед, което изключва
обсъждането на такова от съда.
При изложените съображения, настоящата инстанция намира
предявения иск за неоснователен и подлежащ на отхвърляне. Въззивницата-
ответник М. С. дължи на въззиваемия ищец С. К. сумата от 44600 лева,
представляваща главница по редовен запис на заповед, издаден на
16.03.2020г., с падеж 31.12.2020г., за което вземане е издадена заповед за
изпълнение по чл.417 ГПК № 1532/24.11.2022г. по ч. гр. д. № 3650/2022г. на
Районен съд – Ямбол.
Постановеното от първоинстанционния съд уважително решение е
правилно, като обосновано от доказателствата по делото и съобразено с
приложимия закон, поради което следва да бъде потвърдено, с последиците за
съдебните разноски. Настоящата инстанция споделя изложените от първата
инстанция мотиви и за пълнота на изложението препраща към тях съгласно
чл.272 ГПК.
Мотивиран от изложеното, Бургаският апелативен съд
7
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 292 от 10.07.2023г., постановено по гр.д.
№ 180 от 2023г. на Окръжен съд - Ямбол.
ОСЪЖДА М. Г. С. от гр.Ямбол да заплати на С. С. К. от същия град
сумата от 2109 лв., представляваща направени пред настоящата инстанция
съдебни разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8