№ 6199
гр. С., 20.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Д. Б. А.А
при участието на секретаря С.С.Ц.
като разгледа докладваното от Д. Б. А.А Гражданско дело № 20221110118207
по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано, въз основа на искова молба, подадена от
/ФИРМА/, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление /АДРЕС/, против И. В.
Ф., ЕГН **********, А. В. Ф., ЕГН **********, И. М. М., ЕГН **********, А. А. Ф.,
ЕГН ********** и Я. А. Ф., ЕГН ********** в качеството им на наследници на И. Ф.
К. и М. Н. Б., с която са предявени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл.
първо ЗЗД, вр. чл. 149 и чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че между него, от една страна, и И. Ф. К. и М. Н. Б., от друга, е
възникнало договорно правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия за
битови нужди, като последните имали качеството на потребители по смисъла на чл.
153, ал. 1 от ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, по отношение на следния имот, находящ се в
/АДРЕС/, апартамент, с аб. № 62454. С оглед настъпилата смърт на И. Ф. К. и М. Н. Б.
(преди завеждане на делото) исковете са предявени срещу И. В. Ф., А. В. Ф., И. М.
М., А. А. Ф. и Я. А. Ф., в качеството им на законни наследници от първи ред на
починалите лица. В исковата молба се сочи също, че за периода от 01.05.2018 г. до
30.04.2019 г., ищцовото дружество доставило топлинна енергия на насрещната страна,
но ответниците не заплатили дължимата за това цена в общ размер на 295,01 лв.
главница, сумата от 60,11 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия за периода 15.09.2019 г. – 22.03.2022 г.
Ищецът сочи също, че за процесния период действали Общите условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от /ФИРМА/ на потребители в гр. С.,
приети с Решение на УС и одобрени с Решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на КЕВР. В
раздел ХІ от Общите условия бил определен реда и срока, в който купувачите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия, а именно: в 30-
дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача. С
1
оглед така установения срок за плащане, ищецът счита, че насрещната страна по
договорното задължение е изпаднала в забава по отношение на задължението си за
заплащане на паричната сума. Поддържа, че услугата дялово разпределение е
извършвана през процесния период от /ФИРМА/, с което дружество за целта бил
сключен договор съгласно чл. 139б ЗЕ.
Искането е за осъждане на ответниците при квоти в размер на 3/12 за И. В. Ф.,
3/12 за А. В. Ф., 2/12 за И. М. М., 2/12 за А. А. Ф. и 2/12 за Я. А. Ф. да заплатят на
ищеца сума в размер 295,01 лв. – главница, представляваща стойност на доставената в
имота топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г., сумата от 60,11
лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода
15.09.2019 г. – 22.03.2022 г.
С оглед извършеното плащане на исковите суми след завеждане на делото ищецът
претендира от ответниците единствено заплащането на юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер.
След изпълнение на процедурата по връчване на исковата молба е постъпила
молба вх.№ 149933/19.07.2022 г. от ответниците, с която заявяват, че са погасили
предявените вземания с извършено в полза на ищеца плащане.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди
доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Съгласно чл. 154, ал.1 от ГПК всяка от страните следва да установи фактите, на
които основава исканията си. Ищецът следва да установи, че спорното право е
възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на
договорни отношения между страните за доставката на топлинна енергия, обема на
реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че
нейната стойност възлиза именно на спорната сума. С оглед заявената установителна
претенция за дължима мораторна лихва, следва да ангажира доказателства за
съществуването на главното парично вземане, настъпилата изискуемост и изпадането
на ответника в забава за изпълнение.
В тежест на ответниците и при доказване на горните факти е да установят
погасяване на паричното си задължение.
Не е спорно между страните, че за процесния период са били в облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия, по което ищецът е
престирал и за ответниците е възникнало задължение за заплащане стойността на
потребената топлинна енергия, цена на извършената услуга дялово разпределение на
топлинна енергия и мораторна лихва върху тези вземания, които суми възлизат на
начислените от ответника размери.
В хода на делото е представен от ответника А. Ф. фискален бон с дата 18.07.2022
г. /л.78 по делото/, от който е видно, че ответниците са заплатили сумата в общ размер
на 423,64 лв. на каса на ищцовото дружество. В открито съдебно заседание ищецът
поддържа, че действително посочените суми са му заплатени. По същество
изявлението на ищеца съдържа признание за неизгоден факт – извършени от
ответниците плащания след иницииране на съдебното производство. Ето защо и
съобразявайки разпоредбата на чл.235, ал.3 ГПК, съдът намира, че предявените искове
следва да се отхвърлят като неоснователни, доколкото е налице извършено плащане в
хода на процеса.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК заплатените от ищеца такси,
2
разноски по производството и възнаграждение за един адвокат се заплащат от
ответника съразмерно с уважената част от иска. В ал. 2 на чл. 78 от ГПК е предвидено,
че ако с поведението си ответникът не е дал повод за завеждане на делото и признае
иска, разноските се възлагат върху ищеца. В конкретния случай, не са налице
предпоставките визирани в този законов текст, каквито доводи навеждат ответниците.
Касае се за изискуеми притезания, чийто падеж е настъпил преди предявяване на иска,
а плащане е извършено едва в хода на производството, поради което съдът намира, че
ответниците са дали повод за завеждане на делото. Без правно значение е
обстоятелството, че ищецът не е отправил покана за плащане преди иницииране на
съдебното производство, защото процесните вземания са с конкретно определен
падеж, с настъпването на който възниква тяхната изискуемост, а осъщественото след
това универсално правоприемство не променя факта на изискуемостта. В открито
съдебно заседание процесуалният представител на ищеца прави изявление, че
претендираното вземане е изцяло погА.о от ответниците с изключение на
възнаграждението за юрисконсулт в настоящото производство. Съдът като съобрази,
че ответниците на надплатили сумата 60 лв. над дължимите вземания за главница и
мораторна лихва, намира, че с надплатената сума от 60 лв. е погА.а държавна такса в
размер на 50 лв. и такси за съдебни удостоверения в размер на 10 лв. Ето защо, в полза
на /ФИРМА/ следва да се присъди сумата в размер на 100 лв. за юрисконсултско
възнаграждение.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от /ФИРМА/, ЕИК: *********, представлявано от А.
А. - изпълнителен директор, със седалище и адрес на управление: гр. С., /АДРЕС/,
срещу И. В. Ф., ЕГН **********, с адрес: гр. С., /АДРЕС/ А. В. Ф., ЕГН **********, с
адрес: гр. С., /АДРЕС/ И. М. М., ЕГН **********, с адрес: гр. С., /АДРЕС/, А. А. Ф.,
ЕГН **********, с адрес: гр. С., /АДРЕС/ и Я. А. Ф., ЕГН **********, с адрес: гр. С.,
/АДРЕС/ искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД вр. чл. 149 и чл. 150
ЗЕ и чл. 422 във вр. с чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят сумата от
295,01 лв. – главница, представляваща стойност на доставената в имота топлинна
енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от
05.04.2022 г. - датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на
сумите, както и сумата от 60,11 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата
за топлинна енергия за периода 15.09.2019 г. – 22.03.2022 г., при следните квоти: за И.
В. Ф. – 3/12 части от задължението, за А. В. Ф. – 3/12 части от задължението, за И. М.
М. – 2/12 части от задължението, за А. А. Ф. – 2/12 части от задължението, за Я. А. Ф. –
2/12 части от задължението, като погА.и чрез плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА И. В. Ф., ЕГН **********, с адрес: гр. С., /АДРЕС/ А. В. Ф., ЕГН
**********, с адрес: гр. С., /АДРЕС/ И. М. М., ЕГН **********, с адрес: гр. С.,
/АДРЕС/, А. А. Ф., ЕГН **********, с адрес: гр. С., /АДРЕС/ и Я. А. Ф., ЕГН
**********, с адрес: гр. С., /АДРЕС/ да заплатят на /ФИРМА/, ЕИК: *********,
представлявано от А. А. - изпълнителен директор на основание чл.78, ал.1 от ГПК
сумата в размер от 100 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за исково
производство.
3
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4