№ 2452
гр. Варна, 22.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Добрина Петрова
при участието на секретаря Антоанета М. Атанасова
като разгледа докладваното от Добрина Петрова Гражданско дело №
20213110113744 по описа за 2021 година
Предявен е иск от „К.Г.“ ЕООД срещу „Х.Б.“ ЕООД, с пр.основание чл. 86 вр. с чл. 79
от ЗЗД вр.с чл.369 от ТЗ за сумата от 57,32 лв. - лихва за забава върху главница от 1748.71
лв., представляваща неизпълнение на парично задължение за възнаграждение по договор за
превоз, дължима за периода от 20.05.2021 г. до 14.09.2021 г.
Ищецът твърди, че с ответното дружество са в дълготрайни търговски отношения.
Многократно „Х.Б." е възлагал на „К.Г." превоз на товари. Молителят е издавал фактури за
осъществената услуга, а ответното дружество е заплащало възнаграждение по тях. На
26.04.2021г. „К.Г." получава поредната поръчка за превоз на фракция от „Х.Б." като
дестинацията е с.Лиляк /Т./- гр. Варна. На 26.04.2021г., 27.04.2021г. и на 28.04.2021г. са
осъществени общо три транспорта с три камиона на молителя, за което свидетелстват
товарителниците приложени към молбата. На 29.04.2021г. „К.Г." издава фактура с
№328/29.04.2021г. за извършените услуги на обща стойност 2 179.94лева с ДДС. На
20.05.2021г. „Х.Б." превежда по банковата сметка на молителя сумата в размер на 3000 лв.
без да конкретизира за кое задължение са те. Тъй като ответното дружество е имало
незаплатени и по стари задължения, то „К.Г." погасява първо по-старите задължение и за
процесната фактура остава сумата в размер на 431.23лева.
Ищецът сочи, че на 16.07.2021г. изпратил покана до ответното дружество за
доброволно уреждане на отношенията ни, като задължението бъде погасено от тяхна страна
в 7/седем/ дневен срок от получаването и. Поканата е получена от управителя на
дружеството г-н Замфиров на 29.07.2021г. На 24.08.2021г. ищецът подал молба за
обезпечаване на бъдещ иск до Районен съд Т., по която бе образувано ЧГД №1209/2021г. на
ТРС. Съдът уважил молбата и издал Обезпечителна заповед. Ищецът твърди, че на
15.09.2021г. Х.Б. заплатил по сметка на ищеца главницата по своето задължение, която е в
размер на 1748.71лв. След проведени с представител на ответника разговори му било
разяснено, че освен главницата дружеството дължи и лихва за забава, както и сторените до
момента съдебни разноски, но ответника отказа да заплати същите.
Ответникът отказал да заплати обезщетение за забава и разноски по обезпечаване на
бъдещите искове.
1
Ищецът се позовава на чл. 294 ал. 1 от ТЗ, съгласно които между търговци лихва се
дължи, освен ако не е уговорено друго. Излага, че в процесната фактура не е уговорен срок
за плащане, поради което приложение намира разпоредбата на чл.303а ал.З от ТЗ, съгласно
която ако не е уговорен срок за плащане, паричното задължение следва да бъде изпълнено в
14-дневен срок от получаване на фактурата. Сочи, че фактурата е получена на датата на
издаването и -29.04.2021г. Претендира съдебно-деловодни разноски, включително и
сторените в обезпечителното произовдство.
В едномесечния срок за отговор ответникът не изразява становище.
Съдът е приел, че не са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено
решение.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните, намира следното от фактическа и правна страна.
По делото е представена фактура №**********/29.04.21г. издадена от „К.Г.“ ЕООД с
получател „Х.Б.“ ЕООД за сумата от 2179,94 лв.,с посочен падеж 29.04.21г.
Между страните, не се спори, че сумата от 1748,71лв. е заплатена от ответника на
15.09.21г., което се установява и от представено по делото извлечение от сметка.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
От събраните по делото доказателства, съдът приема, че между страните е
възникнало валидно облигационно отношение, като същите са в трайни търговски
отношения. В процесната фактура е посочена дата за плащане-29.04.21г. и съответно
ответникът е изпаднал в забава от следващия ден. Съответно искът се явява основателен за
обезщетение за забава върху главница от 1748,71 лв. за претендирания от ищеца период
20.05.21г. до датата на плащане 14.09.2021 г. Същият следва да се уважи в претендирания
размер от 57,32 лв.
По разноските: На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и направеното искане ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените в исковото производство разноски -
д. т. 50 лв. и 400 лв. внесен адв. хонорар. Съгласно разясненията, дадени в т. 5 от ТР №
6/2013, отговорността за разноски при обезпечаване на иска се реализира при постановяване
на решението (по обезпечения иск), с което се разглежда спора по същество и съобразно
неговия изход, тъй като привременно осъществената мярка е постановена с оглед този изход
и в защита на правните последици от решението. Следователно, разноските в
обезпечителното производство по обезпечаване на бъдещ иск или в хода на висящ исков
процес подлежат на възмездяване само в съответното исково производство, чийто предмет
са обезпечените искове и съобразно тяхното уважаване или отхвърляне. В този смисъл,
възстановяването на разноските в обезпечителното производство и в свързаното с него
изпълнително дело представлява последица от уважаването на обезпечения иск. В случая по
предявения иск е допуснато обезпечение по ч.гр.д.№1209/21г., поради което следва
разноските по обезпечението да се присъдят -40 лв. за дж. такса и 300 лв.
адв.възнаграждение. Претендираната сума 66 лв. разноски ЧСИ във връзка с допуснато
обезпечение не следва да се присъжда в настоящото производство, а заявят в
изпълнителното.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА “Х.Б.” ЕООД, ЕИК ********, със седалище гр.В.д. да заплати на “К.Г.”
ЕООД, ЕИК ********, със седалище гр.Т. на основание чл. 86 вр. с чл. 79 от ЗЗД вр.с чл.369
2
от ТЗ сумата от 57,32 лв. (петдесет и седем лева и тридесет и две стотинки),
представляваща лихва за забава за периода от 20.05.2021 г. до 14.09.2021 г. върху главница
от 1748.71 лв., дължима за неизпълнение на парично задължение за възнаграждение по
договор за превоз по фактура № **********/29.04.2021г.
ОСЪЖДА “Х.Б.” ЕООД, ЕИК ********, със седалище гр.В.д. да заплати на “К.Г.”
ЕООД, ЕИК ********, със седалище гр.Т. сумата от 790 (седемстотин и деветдесет лева),
представляща направени в производството разноски и разноски в обезпечитално
производство по ч.гр.д. № 1209/21г. на ТРС, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3