Р Е Ш Е Н И Е
№
Гр. Варна, ………….
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, втори тричленен
състав в публично заседание, проведено на двадесети октомври две хиляди двадесет
и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА ДАНАИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ДАНИЕЛА СТАНЕВА
ДИМИТЪР
МИХОВ
при участието на прокурора Силвиян
Иванов и секретаря Наталия Зирковска, разгледа докладваното от съдия Димитър
Михов КАД № 1887/2022г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава
ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63,
ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба вх. № 12316/12.08.2022г.
на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” гр. Варна, чрез процесуалния представител
Д.О.- старши юрисконсулт, срещу Решение № 74/15.06.2022г., постановено по
н.а.х.д. № 20223120200023/2022г. на Районен съд гр. Девня, четвърти състав, с
което е отменено наказателно постановление № 03-013833/26.05.2021г., издадено
от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна, с което за извършено
нарушение на чл. 11, ал.5, във връзка с чл.12, ал.1 и ал.2 от Наредба № РД-07-2
от 16.12.2009г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и
инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд и чл.14, ал.2 от Закона за
здравословни и безопасни условия на труд и на основание чл.414, ал.3 от Кодекса на труда /КТ/, на „А.Д. Р.“
ЕООД, ЕИК **, представлявано от Д.Д. , ЕГН: **********, е наложено
административно наказание имуществена санкция в размер на 2000 /две хиляди/
лева.
Решението е оспорено с твърдения за нарушение на
закона - касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Направено е искане за
неговата отмяна и потвърждаване на процесното наказателно постановление.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът „А.Д. Р.“ ЕООД с депозирано
чрез пълномощника адвокат Д. възражение, оспорва касационната жалба. Счита същата
за неоснователна и необоснована, а обжалваното решение за правилно и
законосъобразно. С молба с.д. № 14627/03.10.2022г., поддържа подаденото
възражение.
Прокурорът от Окръжна прокуратура –
Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Административен съд гр. Варна, след
като обсъди първоинстанционното решение, посочените в жалбата касационни основания,
доводите и становищата на страните, доказателствата по делото и след като
извърши служебно проверка съгласно чл. 218
от АПК, намери за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока
по чл.63, ал.1 от ЗАНН, от легитимирана страна с правен интерес от обжалване на
решението и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Районен съд гр. Девня е обсъдил становищата на
страните и всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства и е приел
за установено от фактическа страна следното:
На 22.04.2021г. свидетелите Е.Н. и Н.И. – служители в Дирекция
„Инспекция по труда“ гр. Варна извършили проверка по спазване на трудовото
законодателство в строителен обект – разширение на цех за ремонтни дейности и
стругарска обработка на метали, находящ се в ПИ ********* за промишлена и
складова дейност в гр. Девня. В обекта били установени две лица, едното от
които свид. Р.Т.П. , който декларирал в писмена декларация, че работи в
дружеството – въззивник като шофьор от същия ден, като няма сключен трудов или
граждански договор, с работно време от 09.00ч. до 17.00ч. и месечно трудово
възнаграждение в размер на 650.00 лева. И двете лица били надлежно
инструктирани за деня от техническия ръководител на „М.-и. “ ООД. При изискване
на документацията от въззивното дружество се установило, че за лицето Р.П. не е
документирано провеждането на начален инструктаж при постъпването му на работа
на 22.04.2021г., поради което е достигнат извод за осъществено от въззивника
нарушение по чл.11, ал.5, във вр. с чл.12, ал.1 и ал.2 от Наредбата и чл.14,
ал.2 от ЗЗБУТ. На 20.05.2021г. на „А.Д. Р.“ ЕООД е бил съставен АУАН за така
допуснатото нарушение в присъствието на управителя на дружеството, който му бил
връчен и подписан от него без възражения. Въз основа на съставения АУАН е било издадено
процесното наказателно постановление.
Съдът е приел установената фактическа обстановка въз
основа на кредитираните като безпристрастно дадени и в резултат от лични възприятия
показания на разпитаните свидетели, както и от приложените по делото писмени
доказателства.
Съдът е приел, че обжалваното наказателно
постановление и акта за установяване на административно нарушение, въз основа
на който е издадено не страдат от процесуални нарушения, даващи основание за
отмяната му. Както в АУАН, така и в НП фигурират всички нужни реквизити, които
гарантират правото на защита на нарушителя и възможността да разбере в какво
точно е обвинен. Нарушението е описано ясно и точно, визирана е конкретно нарушената
правна норма, което е гарантирало правото на нарушителя да разбере какво именно
нарушение му се вменява, за да може адекватно да организира защитата си.
За да отмени наказателното постановление районният съд
е приел, че не са налице доказателства удостоверяващи по безспорен и
категоричен начин, че дружеството-въззивник е имало качеството на работодател по
смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ на лицето Р.П. към 22.04.2021г. – датата на
извършване на твърдяното нарушение. Според въззивния съд единственото
доказателство, сочещо на съществуващи трудови правоотношения между въззивника и това лице е наличната по делото декларация
от 22.04.2021г., срещу която според съда, въззивникът провежда успешно
оспорване в хода на проведеното съдебно производство. Наред с това по делото е
налично доказателство за проведен инструктаж на свид. П. и другото,
неустановено по делото лице от страна на „М.-и. “ ООД, което допълнително
разколебава тезата на административнонаказващия орган, че въззивното дружество „А.Д.
Р.“ ЕООД е било техен работодател. Позовавайки се на разпоредбата на чл.11 от
Наредбата, която въвежда задължение за работодателя да осигури провеждането на инструктаж
по безопасност и здраве при работа на
всеки работещ, а разпоредбата на чл.413, ал.2 от КТ предвижда отговорност за
работодателя, който не е изпълнил това си задължение, съдът е счел, че
въззивното дружество не би могло да бъде субект на това нарушение, респ. не би
могло да се ангажира отговорността му за качеството, което не се установява да
е притежавал.
Решението е правилно и следва да се остави в сила,
като на основание чл.221, ал.2, изр. последно АПК се препраща към мотивите на
въззивното решение.
Настоящият състав напълно споделя фактическите и
правни изводи на районния съд, тъй като те съответстват на данните от събраните
по делото доказателства.
Проверката не сочи наличието на нарушения при постановяване
на обжалваното решение, които да съставляват касационно основание за неговата
отмяна. Както в АУАН така и в НП е следвало да бъдат посочени фактите според
които административнонаказващия орган е приел, че наказаното лице е работодател,
с оглед ангажиране административнонаказателната му отговорност. Неустановяването
на тези факти води до издаване на наказателното постановление в нарушение на
чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Предвид обстоятелството, че наказанието е наложено
на основание чл.413, ал.2 от КТ, то наказаното лице следва да е и работодател –
факт, който не е доказан. Доказателства в тази насока не са били представени
нито в хода на административнонаказателното производство, нито в хода на
въззивното производство. Липсва яснота относно факта, че А.Д. Р.“ ЕООД се явява
работодател на св. Р.П. , респ. не е изпълнило задължението си да осигури
провеждането на инструктажи по безопасност и здраве. Обжалваното наказателно
постановление е издадено при липса на релевантни за спора факти, което е довело
до нарушаване правото на защита на наказаното лице.
Предвид горното, настоящият състав при извършената
проверка по чл.218 от АПК счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо,
постановено без да са допуснати нарушения на закона. Не са налице касационните
основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, предполагащи отмяна на решението,
поради което то следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на спора основателно и своевременно
направено се явява искането на ответника за присъждане на направените по делото
разноски. Касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на
ответника сумата в размер на 300.00 лева – заплатен адвокатски хонорар,
съобразно представените по делото доказателства - договор за правна защита и
съдействие и списък на разноските извършени от „А.Д. Р.“ ЕООД.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2 от АПК
във връзка с чл. 63, ал.1 от ЗАНН, Административен съд – Варна, втори касационен
състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 74 от 15.06.2022г.
на Районен съд гр.Девня, постановено по н.а.х.д. № 20223120200023/2022г., четвърти
състав.
ОСЪЖДА Дирекция “Инспекция по труда” гр. Варна да
заплати в полза на „А.Д. Р.“ ЕООД, ЕИК **, представлявано от Д.Д. , ЕГН: **********,
сумата в размер на 300.00 лева, разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: