РЕШЕНИЕ
№ 81
гр. Павликени, 28.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАВЛИКЕНИ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КАТИНА МИНЕВА
при участието на секретаря Митко Михайлов
като разгледа докладваното от КАТИНА МИНЕВА Гражданско дело №
20254140100027 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 2б ал. 1 ЗОДОВ.
Ищецът основава исковата си претенция твърдейки, че е подал искова молба до
Районен съд В. Т. по ел. път чрез ССЕВ като модул на ДАЕУ, за което на 18.03.2024
година е образувано гр. д. № ***/2024 година по описа на Районен съд В. Т.. Сочи, че с
определение № *** от 21.03.2024 г. постановено по гр. д. № ***/2024 година по описа
на същия съд на основание чл. 7, ал. 2 ЗОДОВ производството по делото е изпратено
за разглеждане на ответния съд, а именно Районен съд Г. О., а не на Административен
съд В. Т.. Твърди се, че делото пред ответния съд е образувано като гр. д. № ***2024
година, като е приключило с постановяване на незаконосъобразен акт, преграждащ
понататъшното му развитие пред първостепения съд, а именно определение № *** от
16.05.2024 г. Твърди, че компетентен да разгледа делото с оглед разпоредбата на чл. 1
ЗОДОВ е бил Административен съд В. Т.. Ищецът допълва, че след като е въведен
един и същ режим за освобождаването както от внасяне на такси, така и от разноски,
няма основание да се диференцира правото на обжалване при отказ в единия и в
другия случай, като се приеме за допустимо по отношение на таксите и се отрече за
разноските, тъй като отказът за освобождаване от такси и този за освобождаване от
разноски са съдебни актове със самостоятелно значение и правни последици, чийто
инстанционен контрол по пътя на прякото обжалване счита, че е допустим. Сочи, че за
определението по чл. 83, ал. 2 ГПК, с което съдът се произнася по искане за
1
освобождаване от държавна такса, липсва изрична разпоредба на закона, която да
предвижда обжалването му, но намира, че това определение прегражда по-
нататъшното развитие на делото, тъй като неосвобождаването от държавна такса и
съответно следващото невнасянето на такава от лице, нямащо възможност да я внесе,
но неосвободено от съда, има за последица прекратяването на делото, поради
нередовност на исковата молба. Намира, че по изложените аргументи това
определение подлежи на обжалване. Ищецът посочва, че е лице с трайно намалена
работоспособност, установено с Експертни решения на ТЕЛК и НЕЛК, а Конвенцията
на ОНН за правата на хората с увреждания сочи да е първият международен правно
обвързващ международен акт в областта на правата на човека, който регулира
въпроси, свързани с правата на хората с увреждания. Развива съображения, касателно
неприлагането на международния акт в страната, липсата на съответни механизми,
позволяващи самостоятелно упражняване на права от хората с увреждания, зачитащи
волята и предпочитанията им, не позволяване конфликт на интереси или неправомерно
влияние, че са пропорционални и пригодени към състоянието на лицето, да се
прилагат за възможно най-кратък срок и да подлежат на редовен преглед по реда на
надзора от страна на компетентен, независим и безпристрастен орган или съдебна
инстанция. Сочи правни норми от действащото законодателство, касателно забраната
за дискриминация по признак на увреждане и развива аргументи в тази насока.
Твърди, че е нарушено правото му на разглеждане и решаване на делото в разумен
срок по § 6 ал. 1 ЕКЗПЧОС, поради което е претърпял и продължава да търпи душевни
болки и страдания, изразяващи се в загуба на доверие в правосъдието, житейски
дискомфорт, негативни емоции, погазване на основни права и др. Твърди се в исковата
молба, че ответният съд не е могъл своевременно да защити накърнените права на
ищеца да получи желания съдебен акт в срок, в следствие на което се сочи, че е
засегната и неимуществената сфера на ищеца, като твърди да е накърнено чувството
му за справедливост, сочи, че е изпитвал безсилие, гняв от противоправното поведение
на компетентните органи, обида от незачитането на правото му като пострадало лице
да бъде извършено бързо и адекватно решаване на делото. Твърди, че засягането на
неимуществената му сфера е значително- в резултат от продължителното генериране
на негативни емоции, сочи, че е имал нарушен сън, изпитвал бил продължително
време тревожност, раздразненост, подтиснато настроение, хронично главоболие, което
до скоро не било напълно отзвучало.
С допълнителна молба с вх. № ***/22.01.2025 г. ищецът е посочил, че
производството пред ответния съд е приключило, както и че административната
процедура по реда на чл. 8, ал. 2 ЗОДОВ е изчерпана и липсва сключено споразумение
с Държавата чрез министъра на правосъдието. Уточнява, че насочва исковата си
претенция единствено спрямо Районен съд Горна Оряховица.
Ищецът смята, че за обезвредата на търпените от него болки и страдания от
2
нарушаването на § 6, ал. 1 ЕКЗПЧОС по спорното производство следва да му се
заплати обезщетение в размер на 11 000.00 лева. Предвид това отправя искане до съда
да осъди ответника да му заплати тази сума като заместващо обезщетение, ведно със
законната лихва от датата на образуване на делото до окончателното й изплащане.
С отговора на исковата молба ответникът заема становище за неоснователност
на иска. Счита, че неговата отговорност в случая може да се ангажира само за
действия или бездействия, извършени от или пред Районен съд Г. О. и докато делото е
било висящо пред него. В тази връзка смята, че периодът и движението на делото,
докато е било висящо пред други съдилища е извън предмета на иска и не подлежат на
установяване в настоящия процес. В тази връзка ответникът изтъква, че пред него
делото е образувано на 05.04.2024г.- петък и е продължило 1 месец и 11 дни, като на
08.04.2024 г.- понеделник, съдия-докладчикът е постановил разпореждане, с което е
оставил без движение исковата молба, давайки подробни указания на ищеца,
включително и такива относно внасяне на държавна такса в размер от 10.00 лева.
Твърди, че ищецът не е ангажирал каквито и да било доказателства с предявяване на
исковата си молба във връзка с направеното от него искане за освобождаване от
внасяне на държавна такса и твърдения за 95% неработоспособност. Сочи, че
съобщението относно изготвеното разпореждане от 08.04.2024 г. е връчено лично на
ищеца на 30.04.2024 г., като срокът за отстраняване на нередовностите е изтекъл на
07.05.2024 г., а на 16.05.2024 г. е изготвено определение, с което исковата молба като
нередовна е върната на ищеца. Твърди се, че съобщението е връчено чрез ЕПЕП на
същата дата, като ищецът е направил искане за предоставяне на достъп до ЕПЕП на
17.04.2024 г., което е уважено. Твърди се в отговора на исковата молба, че ищецът е
изпратил заявление до Инспекторат към ВСС, като се твърди, че заявлението е
отхвърлено като неоснователно на основание чл. 60е ал. 1 т. 1 ЗСВ, тъй като е
установено, че продължителността на производството не надхвърля разумния срок, не
е констатирана вина за забавяне на производството по вина на компетентните органи.
Ответникът смята, че изложената хронология, общата продължителност на
производството пред него и предмета му не могат да обосноват нарушаване на
разумния срок по § 6, ал. 1 ЕКЗПЧОС, тъй като продължителността, през която делото
е било висящо пред съда, предметът на производството, за което процесуалният закон
не поставя изискване за незабавно произнасяне или по-кратки срокове, както и
действията, извършени от съда, не биха могли обосноват, че продължителността на
производството е необосновано дълга. Отделното от това оспорва ищецът да е търпял
каквито и да е вреди от неразумната продължителност на гр. д. № ***/2024 г. по описа
на Районен съд Г. О., като намира, че предвид множеството дела, водени от ищеца с
идентичен предмет, като настоящото производство- за заплащане на обезщетение за
причинени неимуществени вреди от нарушаване чл. 6, § 1 ЕКЗПЧОС не може да се
разграничи кои вреди от кое производство са произтекли, ако изобщо такива са му
3
причинени, а също така и дали продължителността на гр. д. № ***/2024 г. по описа на
Районен съд Г. О. е причинила някакъв негативен резултат и какъв конкретно. С тези
доводи се иска от съда да отхвърли иска като неоснователен.
В съдебно заседание ищецът и ответникът не се явяват и не се представляват.
Представителят на Районна прокуратура В. Т., ТО П., участващ в процеса на основание
чл. 10 ал. 1 ЗОДОВ, заема становище за неоснователност на исковата претенция.
Съдът, като прецени събраните доказателства и доводите на страните, намира за
установено следното:
На 18.03.2024 г. ищецът е подал в Районен съд В. Т. иск с правна квалификация
по чл. 74 ал. 2 от Закон за защита от дискриминация срещу сезирания съд за заплащане
на обезщетение в размер на 6 000.00 лева за претърпени неимуществени вреди
вследствие, последица от неравноправното му третиране по гр.д. № ***/2023 г. по
описа на Районен съд В. Т., ведно със законната лихва за забава от датата на завеждане
на исковата му претенция. На същия ден 18.03.2024 г. въз основа на постъпилата
искова молба в Районен съд В. Т. е образувано гр. д. № ***/2024 г. и е определен
съдия-докладчик. С определение № *** от 21.03.2024 г. производството по делото е
прекратено и изпратено по компетентност на Районен съд Г. О., с оглед разпоредбата
на чл. 7, ал. 2 ЗОДОВ, предвиждаща, че когато искът е предявен пред съда, който е
ответник по делото, съдът изпраща същото на най-близкия родово компетентен съд.
След изтичане на срока за обжалване делото е изпратено на Районен съд Г. О., където
на 05.04.2024 г.- петък е образувано гр.д. № ***/2024 година по описа на съда. С
разпореждане № *** от 08.04.2024 г. съдията- докладчик е оставил без движение
исковата молба, инициираща производството по делото, като е дал указания на ищеца,
касателно изправянето й. Последвал е опит разпореждането на съда да бъде връчено
по реда на чл. 38 ГПК на посочен в исковата молба от ищеца електронен адрес, но тъй
като не е последвало потвърждение, касателно връчването, съдебният акт е връчен
лично на ищеца К. Т. на 30.04.2024 г. от призовкар от Районен съд Е.. Междувременно
на ищеца по делото е предоставен електронен достъп до делото на 17.04.2024 г. При
констатация, че срокът за отстраняване на нередовностите на исковата молба е изтекъл
на 07.05.2024 г., а указанията на съда за отстраняването им не са изпълнение с
определение № *** от 16.05.2024 г. исковата молба като нередовна е върната на ищеца,
а производството по гр.д. № ***/2024 година по описа на Районен съд Г. О. е
прекратено. Определение № *** от 16.05.2024 г. е връчено на ищеца К. Т. чрез ЕПЕП
на 16.05.2024 г., като същото е влязло в сила на 28.05.2024 г.
Въз основа на подадено заявление по чл. 60а ЗСВ от К. Г. Т., чрез ССЕВ до
ИВСС на 05.08.2024 г. е образувана проверка по реда на глава III „а“ ЗСВ по твърдения
за нарушено право на разглеждане и решаване на гр.д. № ***/2024 година по описа на
Районен съд Г. О., като ищецът е претендирал парично обезщетение в размер на 11
4
000.00 лева. От констативен протокол изх. № *** от 25.09.2024 г. е видно, че състав на
специализираното звено на ИВСС, определен по реда на чл. 60в, ал.3 ЗСВ, е
установил, че забавяне на производството по гр.д. № ***/2024 г. по описа на Районен
съд Г. О. не е констатирано, като същият, ведно с постъпилите документи е изпратен
на министъра на правосъдието.
От уведомително писмо с изх. № *** от 28.10.2024 г. на МП е видно, че
заявлението на ищеца К. Г. Т., касателно изплащане на обезщетение за продължило
производство извън разумния срок е отхвърлено, като неоснователно на основание чл.
60е, ал.1, т.1 ЗСВ, тъй като е установено, че продължителността на производството-
възлизаща на 2 месеца и 10 дни- за една инстанция, за периода 18.03.2024 г.-
28.05.2024 г. не надхвърля разумния срок.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Предявеният иск с правно основание чл. 2б ал. 1 ЗОДОВ е процесуално
допустим. Същият е изрично уреден в закона като вътрешноправно средство за защита
на гражданите и юридическите лица претърпели вреди от нарушение на правото на
разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно § 6, ал. 1 ЕКЗПЧОС.
Отговорността за репарирането на тези вреди е на държавата, която се реализира по
реда на специалния закон, а не на общо основание /арг. чл. 8 ал. 1 ЗОДОВ/. Исковете по
чл. 2б ал. 1 ЗОДОВ се разглеждат по реда на ГПК, като съдът взема предвид общата
продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и правна
сложност, поведението на страните и на техните процесуални или законни
представители, поведението на останалите участници в процеса и на компетентните
органи, както и други факти, които имат значение за правилното решаване на спора.
Допустимостта на иска по чл. 2б ал. 1 ЗОДОВ при приключено дело е обусловена от
проведена административна процедура по чл. 60а ЗСВ и липсата на постигнато
споразумение, които обстоятелства по настоящото производство са установени-
производството по делото е приключило и е изчерпан административния ред, като
споразумение със заявителя не е сключено, поради констатиране липса на
предпоставки за това. С оглед изложеното проведената административната процедура
пред ИВСС е положителна предпоставка за надлежното упражняване на правото на
иск, която е налице в случая.
За да се ангажира отговорността на държавата по чл. 2б ал. 1 ЗОДОВ, е
необходимо да се установи по делото, че ищецът е претърпял твърдените в исковата
молба неимуществени вреди, както и че тяхното настъпване е в причинна връзка с
поведението на ответника, действащ като процесуален субституент на държавата,
изразяващо се в нарушаване правото на разглеждане и решаване на делото в разумен
срок, съгласно § 6, ал. 1 ЕКЗПЧОС. Отговорността по чл. 2б ал. 1 ЗОДОВ е обективна
5
и не е обусловена от това дали лицата от състава на ответния съдебен орган са
действали респективно бездействали виновно. От значение е дали тяхното поведение
или това на другите участници в процеса обективно е довело до забавяне при
разглеждане на делото, без разбира се да се вземат предвид забавянията, дължащи се
на поведението на претендиращата обезщетение страна. Релевантна е общата
продължителност на делото, с оглед на неговата фактическа и правна сложност и дали
същата обуславя извод за нарушаване на разумния срок за разглеждането му. По иск с
правно основание чл. 2б ал. 1 ЗОДОВ държавата се представлява от един или от
повече съдебни органи, в които делото е разглеждано, като е без значение, в кой от тях
се сочи да е осъществено забавянето.
При предявен иск по чл. 2б ал. 1 ЗОДОВ за репариране на вреди от бавно
правосъдие по приключило съдебно гражданско производство за критерия обща
продължителност на същото е релевантен периодът от образуването му до датата на
приключването му. С оглед на изложените съображения настоящият състав на съда
приема, че релевантният период, който съдът следва да преценява като обща
продължителност на процесното производство е с начален момент 18.03.2024 г., когато
е подадена исковата молба с правна квалификация по чл. 74 ал. 2 от Закон за защита от
дискриминация пред Районен съд В. Т., по която е образувано гр.д. № ***/2024 г. по
неговия опис и с краен момент 28.05.2024 г., на която дата е влязло в сила определение
№ *** от 16.05.2024 г., постановено по гр.д. № ***/2024 г. по описа на ответният съд, с
което е върната исковата молба на ищеца и производството по делото е прекратено.
Съвкупният анализ на събраните по делото доказателства сочи, че в процесния
период- 2 месеца и 10 дни не е допусната фактическа забава при разглеждане на
делото, която да обоснове нарушаването на разумния срок по § 6, ал. 1 ЕКЗПЧОС.
Пред Районен съд В. Т., първоначално сезиран с иска, делото е било висящо за периода
18.03.2024 г.- 03.04.2024 г., като след влизане в сила на определение № *** от
21.03.2024 г., с което производството по делото е прекратено същото е изпратено на
ответния съд- Районен съд Г. О. по компетентност. Посоченият период от 15 дни, като
в същия е включен и едноседмичния, законоустановен, срок за обжалване на
постановения съдебен акт е изключително кратък и изключва всякакво забавяне. Пред
Районен съд Г. О. производството по делото е било висящо по-малко от два месеца-
53 дни. При съобразяване на извършените действия от съда, извършване проверка за
редовност на депозираната искова молба на 08.04.2024 г.- първия работен ден, след
образуване на делото, опит за своевременно връчване на разпореждането на съда на
посочен от ищеца в исковата му молба електронен адрес, и своевременно произнасяне
с краен съдебен акт на 16.05.2024 г., след изтичане на законоустановения срок за
отстраняване нередовността на исковата молба, този съдебен състав намира, че липсва
каквото и да е забавяне на срока за разглеждане на производството по делото.
6
В заключение и при отчитане на релевантна продължителност на спора пред
първоначалния съд- Районен съд В. Т. и пред ответния съд- Районен съд Г. О.- от
18.03.2024 г. – 28.05.2024 г., а именно 2 месеца и 10 дни и при съобразяване предмета
от фактическа и правна страна съдът намира, че не е налице забавяне в разглеждането
му, което да представлява нарушаване на разумния срок по § 6, ал. 1 ЕКЗПЧОС.
Делото е разглеждано ритмично, спазвани са законно определените срокове от
докладчиците по делото, което изключва каквото и да е забавяне на хода му. С оглед
изложеното по делото не е установено, че съдилищата пред които спора е бил висящ,
включително и пред ответния съд, са допуснали забавяне в разглеждането му, което
може да ангажира обективна отговорност на държавата за вреди от неразумна
продължителност на съдебно производство. Липсата на забавяне на производството
води до несъществуването на един от задължителните елементи от фактическия състав
на отговорността по чл. 2б ЗОДОВ. Предвид установеното, а именно, че в
производството по делото не е допуснато забавяне при разглеждането му, е ненужно
обсъждането на факта дали ищецът действително е претърпял вреди, тъй като
посочените предпоставки за уважаване на исковата претенция следва да са налице
кумулативно и при липса на една от тях, разглеждането на останалите – в случая дали
ищецът е претърпял неимуществени вреди следствие от продължителността на
разглеждане на делото, се явява безпредметно. За пълнота на изложението следва да
бъде посочено, че такива всъщност не са и доказани по делото. Не се установи
процесния период на разглеждане на делото да е рефлектирал негативно върху
професионалния и/или личния живот на ищеца, да му е причинил неудобства и да е
довел до влошаване на здравето му. Не се установи, а и ищецът не ангажира, въпреки
предоставената му възможност, дори минимален брой доказателства, да е бил
заинтересуван от действията на отделните съдилища по хода на процеса, да е бил
задължен да участва в него и от това да са произлезли вреди в патримониума му. По
тези съображения настоящият състав намира, че в случая презумпцията за настъпване
на вреди от забавено разглеждане на делото не следва да се прилага, защото
действието й е оборено с оглед изложените доводи.
В заключение съдът намира, че продължителността на разглеждане на
производството по делото, включително и пред ответния съд, не обосновава забавяне
на гражданското производство, което да е в нарушение на разумния срок за
разглеждането по смисъла на § 6, ал. 1 ЕКЗПЧОС, което заедно с липсата на доказани
вреди от продължителност на делото, обосновават извод, че в полза на ищеца не е
възникнало право на обезщетение по чл. 2б ал. 1 ЗОДОВ. Ето защо предявеният от
него иск за присъждане на обезщетение в размер на 11 000.00 лева за вреди от
неразумната продължителност на гр. д. № *** по описа за 2024 г. на Районен съд Г. О.
следва да се отхвърли като неоснователен.
С оглед изхода на спора и съгласно чл. 10, ал. 2 и ал. 4 ЗОДОВ ищецът дължи
7
заплащане на съдебните разноски направени от ответника, но в производството нито
са доказани такива, нито ответникът е бил представляван от адвокат или юрисконсулт,
нито пък е претендирал присъждане на деловодни разноски, поради което съдът не
дължи произнасяне по този въпрос.
Мотивиран от изложеното, Районен съд П., IV-ти състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от К. Г. Т., с ЕГН **********, с адрес град Е., ул.
„***“ № *** против Районен Съд Г. О., с *** с адрес град Г. О., пл. „***“ № ***, иск с
правно основание чл. 2б ал. 1 ЗОДОВ за заплащане на сумата от 11 000.00 лева
/единадесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, причинени му от нарушаване правото на разглеждане на гр.д. № *** по описа за
2024 година на Районен съд Г. О. в разумен срок, съгласно § 6, ал. 1 ЕКЗПЧОС, ведно
със законната лихва от 23.12.2024 година до окончателното изплащане на главницата.
Решението подлежи на обжалване, пред Окръжен съд В. Т., в двуседмичен
срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Районен съд – Павликени. _______________________
8